Оживяване

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Оживяване". Неделни беседи (1942-1943). Том II (беседи 21-41). Първо издание. София,
Издателство "АСК-93", 1998. 368 с. ISBN 954-9589-15-3.

съдържание

УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ОЖИВЯВАНЕ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
ТРИТЕ ЗОВА “Отче наш” “Ще се развеселя” Ще прочета 23-ти псалом. В псалома се казва: “Твоят жезъл и твоята тояга, те ме утешават.” Не зная дали жезълът и тоягата могат да ни помагат. “Духът Божи” Големите трудности, които хората изпитват, седят в самите тях. Мъчно може да се угоди на човека. Няма друго същество толкова взискателно, колкото човека. С нищо не може да му се угоди. Все ще се намери нещо, от което е недоволен. Ако е сиромах, пита защо е сиромах. Да си сиромах е в реда на нещата. Какво е грехът? Никакъв грях разтоварен кон. Сиромах е човекът, никакво богатство не носи. “Какво прегрешение направих, че Господ ме е поставил така?” Никакво прегрешение не е, на почивка си. Ако си богат, ти си натоварен кон, почивал си натоварили са те. Кога ще те разтоварят, не зная. Чудни са хората, особено младите искат да знаят какво ще бъде за бъдеще. Старият знае, казва: “Нашето се свърши.” Младият пита как ще се свърши една работа. Аз в живота си два пъти имам нещо, за което съжалявам, че съм го казал. Първото беше на един мой приятел, д-р Миркович. Той искаше да знае кога ще умре. Определих деня, годината. Като му казах, като че го попарих с вряла вода. И умря точно когато му казах, замина за другия свят. Другият случай беше в 1914 г., беше дошла една млада мома един ден и тропа. Казва: “Много сериозно имам 5
ga Bu питам.” Казвам □: “Нямам никакво време сега.” Като нямам време, зная, че ще ме пита нещо, дето нито в нейната работа влиза, нито в моята. Казва: “Моля, пет минути да определиш, понеже туй решава съдбата [ми].” Щом □ решава съдбата, я приемам. Казва: “Кажи ми, ще бъда ли щастлива.” Гледах, гледах, казвам □: “Ти има да живееш само две години. Има една малка възможност да останеш на Земята. Случва се на 10П 000 веднъж. Може да ти се случи. Вземи Евангелието да го четеш. След две години ще идеш на другия свят. Определено е. Ще похлопа ангелът.” Свършиха се петте минути. “Ако те оставят, ела да ми кажеш.” И досега още не е дошла. Казвам: Що ми трябваше да □ казвам, че след две години ще замине! Можеше да □ кажа: “Нищо не зная.” На д-р Миркович казах... Човек по-добре е да не знае, то е най-хубаво. Невежеството е за предпочитане пред знанието. Да знаеш кога ще те обесят, да знаеш кога ще се удавиш, да знаеш кога ще си счупиш крака, да знаеш кога ще си пукнеш главата, да знаеш кога ще си счупиш кръста, да знаеш кога жена ти ще умре или кога децата ти ще умрат, това [е] една страна. Има нещо конкретно. Сега говорите за противоречие. Една овца живее в една местност, дето има хищници, и пита: “Каква ще бъде моята съдба?” Казвам: След година твоя другар ще го опапат, след две години децата ти ще опапат, най-после и тебе ще опапат и ще се свърши.” Казва: “Друго няма ли?” Засега туй е съдбата. При сегашните условия тъй е. Туй е в един неуреден свят. В един неуреден свят е така. Аз различавам света на безлюбието, то е свят на нещастие, на големи противоречия, големи контрасти. Този свят на нещастие е щастие за вълците. Един вълк, който изяде една овца, е щастлив. Децата му са охранени добре. Сега някой може да пита защо е така. Има си може би някакви причини. Казва: “Защо вълкът трябва да изяде овцата?” Не зная. Аз питам: Защо трябва да пиеш вода, като си жаден? Тази вода не можеш да изпиеш, тя като влезе в тебе, ще излезе от тебе. Нейното влизане ще при6
чини ушоляване на жаждата. Хляба като приемеш, всичко няма да погълнеш голяма част от туй, което си ял, ще излезе, ще си замине и една малка част ще остане у тебе. Сега ние се спираме върху ред разсъждения, които не ни влизат в работа. Ние искаме да бъдем щастливи, никой не иска да бъде нещастен. Обаче, без да искаш да бъдеш нещастен, ти, който искаш да бъдеш щастлив, ще намериш своето нещастие. Тогава по закона на контрастите, ако търсим щастието, ще намерим своето нещастие. Да обърнем другото да търсим нещастието, за да намерим щастието. Един човек, който се занимава с взривни вещества или който се занимава с отрови... много химици има, които се занимават с отрови и всякога животът им седи на косъм. Някой акробат играе на някое въже. Случило се на един такъв акробат, ангажирали го за огняр и трябвало по едно въже от едната улица да мине на другата, да помага за гасенето на един пожар. Обаче като се качил на въжето, огънало се това въже, то било високо 30-40 метра, подхлъзнал се и се захванал с ръцете и краката за въжето. Притекли се на помощ, турили стълби да може да го стигнат и след като слязъл, попитали го какво е било неговото чувство горе на въжето. “Какво мислеше горе на въжето?” Той казва: “Мислех, че всичко се свършва, и огнярството, всичко, мислех, че ще падна на земята и ще се пръсна като яйце.” Друга философия. “Не мислех нищо друго, а мислех, че като яйце ще се разчупя. Благодаря, че не паднах, не си счупих главата. Отсега нататък напускам този занаят и не искам да вървя по такова нагънато въже.” Ние в живота вървим по такова въже. Казваме: “Защо животът е така създаден?” Не е така създаден. Сега някои от вас живеете в закона на Любовта и пак търсите Любовта. Другите живеят извън Любовта и търсят Любовта. И вие търсите Любовта, и онези, които са в нея, търсят я, и които са извън нея, пак я търсят. Какво е търсенето на едните и другите? Защо търсят Любовта? Много естествено, ние търсим хляба, защото този 7
хляб ще ни gage нещо. Любовта придава нещо на живота, една необходимост е. Безлюбието носи всички нещастия, които съществуват. В безлюбието няма какво да търсиш. Можем да кажем, че адът, както го описват, е място на насилие едни други се изтезават. Ако питаш защо изтезават един човек... Един вълк, като хване една овца, най-първо не я вземе кротко да я разкъса, но ще я раздруса и ще къса. Тя блее, той къса от месото и не иска да знае. Тя като плаче, нему му е приятно, като музика е нейното блеене, като че тя пее и той къса от месото и яде. До известно време блее и после престане да блее. Где седи злото? Понеже месото, от което е направена тази овца, е мекичко, приятно. Ако беше направено от камък, щеше ли вълкът да яде туй месо? Не само това, но съвременните учени виждат, че желязото, което ръждясва, не се окислява, но го ядат известни животни, които турят известни киселини, изядат го. Те ядат желязото, а туй, което остава, то е триците. Какви са побудителните причини на тия животни, които ядат желязото, никой не ги знае. Кои са побудителните причини на някоя мисъл, която се е вгнездила в тебе, мъчи те? Тази мисъл има интерес от тебе. Една мисъл, след като те е глождила, хубаво □ става, а тебе ти е неприятно. Лошите мисли в хората са паразити, лошите чувства в хората са паразити. Тия паразити са от разни степени. Някои от тях са доста умни. Цялото сегашно човечество е потънало в такива паразити, въшлясали са съвременните хора. Десет години се съдят за една малка сума, за 10, 20 или 100 хиляди лева се съдят. Големите последствия, които могат да създадат, не си струва труда. Двама братя ще се съдят, две сестри ще се съдят. Някой каже обидна дума, ще се съдят за нея. Светските хора имат законност, но онези, които говорят за Любовта, казват: “Не си струва само Любов, работите само с Любов няма да станат.” Хората още не са приложили Любовта. Любовта е едно състояние, което задоволява целокупния живот. Любов наричаме туй, което в даден момент задоволява всичките нужди на човека и не оставя никакви противоречия. 8
То е Любов. То е едно Божествено състояние. Тия състояния в нас рядко идват. Ако дойде Божественото състояние, се разширяваме, понеже Бог идва. Мен ми разправяше един американец: дошла Камила Русо и свирила “Съня на живота”. Той казва: “В дадения момент бях готов да се примиря с целия свят, да си раздам имането и като напуснах концерта, като излязох от залата, изчезнаха тия желания. Казвам: Не съм готов да раздам всичко, не съм така глупав. Докато ми свиреше “Съня на живота”, казвах: “Не ми трябва повече от това.” Като престана музиката, полека-лека се изгуби туй състояние и останах със старото.” Като дойде Божествената музика, готови сме всичко да дадем. Като излезем от концертната зала, казваме пак старото. Туй няма да бъде така. Една гъсеница е определена да бъде за известно време гъсеница. Човек във вечността е определен за нещо велико. Понеже е минал през всичките етапи, ще мине всичко това, което е определено. Той ще мине през шлифовките, като скъпоценен камък, който е излязъл из утробата на Земята, ще го шлифоват, за да стане диамант, да пречупва светлината. Ако не мине, не придобива цена. Някои искат да бъдат диаманти, без да минат през тия шлифовки. Всички изпитания, които имате, не са нищо друго, освен приготовления на онези плоскости, за да станете диамант, или да разбирате смисъла на вътрешния живот. Има контрасти в света. Ако ти си много учен човек и дойдеш при друг учен двама учени, които не се интересуват от своето знание, отблъскват се. Невежият, който няма никакво знание, като намери учения човек, интересува се от него, понеже този учен може да му предаде знание, което му е потребно. Един болен човек се интересува от здравия. Здравият човек, дето мине, предава нещо от себе си, има тази магнетическа сила. Като мине, всички болни се усещат радостни и весели в неговото присъствие. Ако мине един болен човек, не може да произведе това състояние. Казвам: Съвременните хора говорят за Любовта и разбираме бедните хора. Любовта подразбира човек, който 9
има В природата всичко на свое разположение. Туй, с което оперира, трябва добре да го употреби. Законът на Любовта не търпи никакви погрешки. Там е несъвместима мисълта за някаква икономия, изтощаване или изхарчване напразно силите. Всяко нещо трябва да се употреби навреме, да принесе своята полза. Един певец като пее, казвате: “Защо пее?” Пеенето е проводник на здравето. Природата е направила хората певци, за да бъдат носители на жизнените сили. Онези хора, които пеят, са по-здрави от онези, които не пеят. Онези, които пеят, са по-щастливи от онези, които не пеят. Онези, които обичат да слушат пеенето и музиката, са щастливи; онези, които не обичат да слушат пеенето и музиката, не са щастливи. Ние употребяваме думата “Любов” в българския език, но думата “Любов” в българския език не съдържа всичките елементи. Нито в английски думата “лъв” [love ] ги съдържа. Англичаните са взели от славяните думата “лъв”, тази дума не е тяхна. Те нямат глагол от същата дума. Мнозина си позволяват да казват, че познавали Бога. Вечната Любов е непозната. Това е, дето казват, че Бог е непознат и никой не Го е видял. Отчасти можем да познаем Бога. Вечността ние не можем да обхванем целокупна каква е. Много малко съприкосновение има. В туй отношение, Бог никой никога не Го е видял. От философско гледище, това твърдение, че Бог никой никога не Го е видял, то е невъзможно. Любовта, която отчасти прониква в някоя душа, може да имаме известна представа за Бога какъв е. Трябва да проучваме ония контрасти. Някой път имаме известни понятия вътре, които ни измъчват. Нашето състояние, което прилагаме, нашата грубост влагаме и мислим, че Господ е като нас. Някой път мислим: защо Господ е допуснал [злото] в света. Злото е една приятност, едно развлечение за Бога. Нашето зло за Бога не е зло. Когато онзи кит погълнал Йона, който бягаше от Бога, Господ казва на кита: “Слу love (англ.) любов. 10
шай, Аз ще ши пратя един ученик да му дадеш един урок, много няма да го биеш. Само за два-три Венера ще му дадеш един урок да Види какВо нещо е преподаване.” Йона се моли В кита и Видя, че от лошо по-лошо има. Господ казва на кита: “Изплюй го навън.” Смъртта какВо е? Умори Ви, ще Ви погълне китът. Който не слуша Господа, ще Влезе Вътре В кита; който Го слуша, ще се изпари нагоре. Който не слуша, като Вода ще потъне В земята, да се пречисти. Сега аз Ви преВождам тия контрасти, докато дойдем до положението да разберем В какВо седи животът. Всички същества, които съществуват, от най-малките до най-големите, искат да живеят. Всяко дърво, колкото и малко да е, има идея, иска да живее. Една птичка иска да бъде щастлива, като птичка разбира. Ние по някой път минаваме и ставаме причина да произведем своето нещастие. Една птичка пее, минеш, хвърлиш камък, подплашиш я ти създаваш своето нещастие. Ще мине някой край тебе, той ще хвърли камък и ще наруши твоето щастие. Минаваш в гората, откъснеш един лист ти създаваш своето нещастие. Отчупиш един клон ти създаваш своето нещастие. Минеш през една река, размътиш водата ти създаваш своето нещастие. Като размътиш реката, и тебе ще размътят. Откъснеш лист и от тебе ще откъснат. Каквото мислиш, ще ти дойде. Хората мислят, че всичко имат право да направят, а на тях не може да се направи. Мнозина казват: да се докаже научно. Има неща, които аз може да ги докажа и кое кога ще стане. Казвам: Непременно Слънцето ще изгрее. Казвам: Тази вечер Слънцето ще залезе, и залязва. Непременно зимата ще дойде и сняг ще има, и туй ще бъде снегът ще дойде. Казвам: Ще има 25, 30, 40, 50 градуса студ, и става. Не че аз го правя предсказвам нещата. Казвам: Има неща в природата, които стават и ние може да констатираме, че ще станат. Има неща, които не са в реда да станат, предсказваме, че ще станат, но нищо не става. Казваме нещо, но няма да стане. Видя някой просяк и казвам: “Ти след година цар ще станеш.” Каква вероятност има след година просякът цар да стане? В исто11
рияша само един такъв пример има. В Китай един китайски мъдрец, много беден човек, той се оженил за една красива китайка. Много добър е бил. Оженил се заради нея. Тя била много взискателна. Един ден иде при него и му казва: “Намъчих се с тебе, позволи ми да си намеря някой друг, да може да живея с него, нали ти си философ.” Той казва: “Намери си някой, ако можеш с него да живееш по-добре.” Тя намерила един богат търговец, напуща философа, за да живее с него. След година Китай се намерил в трудно положение и вика този китайски мъдрец да изправи Китай и той става император. Тя дошла при него и казва: “Не може ли да живеем пак заедно?” Той казал: “Може, може, как не.” Той бил умен философ. Взел нектар, че го излял на земята. Казва □ : “Събери този нектар така чист, както беше. Ако можеш да го направиш, можем да живеем заедно.” Вие когато живеете с Любовта, сте като тази китайка. Понеже не е дошло щастието, искате да намерите по-щастлив. Не напущайте Любовта. Там е погрешката на мъжете и жените. Те напускат Бога. “Що ще вярваме, кой знае какво същество е, виждаме какъв свят е направило страдания, бият се хората. Ние да си уредим работите, както ние знаем.” После като тръгне наред, искаме да Го потърсим. Не мислете, че тъй, както в старите времена ще му носят масълце, агънца ще му носят, ще коленичат, да го склонят. Три неща има, в които Бог отговаря, на нищо друго. Той отговаря на зова на Любовта, Той отговаря на един зов на Мъдростта, Той отговаря на един зов на Истината. Вън от това на всичко друго не отговаря. На три неща Господ отговаря. Ако в душата ти има зова на Любовта, слуша. Като кажеш зова на Любовта, слуша. Ако в душата ти има зова на Мъдростта, слуша. Ако в душата ти има зова на Истината, слуша. Може цялата вечност да крякаш, няма да те чуе. За да те послуша Господ, трябва да имаш този зов. заради -диал. за. 12
Ти минаваш и виждаш, че една мравя се дави във водата. Тя има зов, вика, ти казваш: “С мравята ли аз ще се занимавам. Велика идея имам, нека се дави мравята.” И загубиш едно условие, с което може Бог да ти помогне. Помогни на мравята, то е Любов в дадения случай. Някой паяк хванал някоя муха, ти чуваш гласа □, тя се моли. Казваш: “С муха ли ще се занимавам!” Спри се, кажи на паяка: “Ти нямаш право в мое присъствие да я давиш.” Ти ще се избавиш от едно зло. Ако помогнеш на тази муха, и на тебе Господ ще помогне, ако не □ помогнеш, и на тебе няма да помогне. Ти минаваш покрай пътя, някое зрънце паднало на земята. То казва: “Моля, посади ме някъде.” Казваш: “С такива зрънца не се занимавам, да си вървя по пътя.” Вземи туй зрънце, посей го. Ти срещаш някоя костилка някъде, ритнеш я, тя казва: “Не ме ритай, посей ме някъде.” Ние, съвременните хора не само, но и от памтивека хората презират онзи любовен акт, който човек трябва да изрази, онзи разумен акт, който човек трябва да изрази, и онзи акт на Истината, който трябва да изрази. Три акта има: единият акт засяга неговата душа, единият акт засяга неговия ум, единият акт засяга неговото сърце. Ако нито на едно побуждение ти не отговориш, ако не отговориш на туй, което може да внесе сила в твоя живот, какво очакваш? Ако ти си глух за Любовта, за Божията Любов, ако ти си глух за Божията Мъдрост, ако ти си глух за Божията Истина, която във всяка животинка се отправя към теб, да помогнеш, какво очакваш? На целия свят не можеш да помогнеш. Безброй същества има, които по същия закон помагат. Ако всички постъпват така, светът ще се уреди. Ние се занимаваме само със себе си и мислим, че светът е създаден заради нас. Право е. Бог създава света за нас, за всички го създава. Всеки присърце трябва да ти бъде. Като си на Земята, желай да живееш, да работиш, тъй, както Господ е създал Земята. Не че ние не работим, работим, но нямаме онова съзнание. заради -диал. за. 13
В какво седи един добър певец? Казвате: “Лошо пее.” Не че иска да пее човек лошо. Онзи, добрият певец, в какво седи? Добрият певец аз зная седи в Любовта. Неговият тембър седи в Любовта, в тази подбуда на Любовта. Този певец има достатъчно светлина. В зова на Мъдростта седи добрият певец. В добрия певец Истината говори, затуй му е хубав гласът. Който не може да пее, трите побуждения ги няма. Някой поет не може да пише. Поет, който пише, който има поезия, тия побуждения ги има. Който не пише хубаво, който пише безразборно, няма тия побуждения. В света всеки трябва да отговори на най-малкия зов на Любовта, даже на крякането на Любовта. При най-малкия зов на Любовта душата ти да бъде будна, там е радостта. Мен ми разправяше един български свещеник, лятно време било, пътувал между две села и казва: “Седнах при една круша. Гледам нагоре доста узрели круши. По едно време съм се унесъл, като свещеник мисля как да се оправи светът. Нещо изфуча и една чучулига се скри в джубето ми вътре. Погледнах един сокол я гони. Тя предпочете попа пред сокола.” Той ми предаде думите си, малко нецензурни думи са: “Слушай, казвам, в мое присъствие ще я оставиш свободна, няма да я гониш. Виждам, че ти не се обхождаш добре. Да си вървиш!” Той се въртя, въртя и си отиде. Отворих джубето и чучулигата излезе навън, няма опасност вече.” Няма по-безопасно джубе от джубето на Любовта, няма по-безопасно джубе от джубето на Божията Мъдрост, няма по-безопасно джубе от джубето на Истината. Казвате: “Къде ще ида?” Там е безопасното място. Казвам: Чудеса има. Може да ви приведа пример. Един от великите певци в един голям град дава концерт. Едно бедно момиченце искало да го чуе, но не могло да си купи билет и плакало отвън, че не може да го слуша. Като излязъл певецът навън, обърнал внимание на това момиченце. То казало: “Съжалявам, че не можах да те чуя, четох във вестниците, но нямах джубе (ар.-тур.) връхна дреха от вълнен плат, подплатена с кожа. 14
пари.” Певецът взема името и адреса на туй момиченце, за да отиде при него. Отива и на нея □ пее. То е Любов. Мисля, че това момиченце е слушало много хубаво, повече от цялата публика. Певецът на всички дава концерта си с пари, на нея дава един концерт без пари. По някой път и Любовта дава своите концерти и може би някой път дава концерт само за един. То са изключения. Красотата на живота седи във великите изключения, които рядко стават. Но когато стане едно изключение, то има цяла епоха. Едно изключение като дойде в човешкия живот, той се подига. Сега наближава пак едно изключение. Едно изключение се случи и Адам излезе из рая. Друго изключение сега ще се случи и Адам ще влезе в рая. Казвам: Сега пригответе се за изключението, което иде, да влезете в рая, както сте излезли из рая. Ще ви прочета из “Светът на Великите души”: “Ученият да се справи със знанието си. Добрият да слуша разумността си. Любящият да служи на ближните си.” Тайна молитва 21-ва беседа, държана от Учителя на 7.III.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. Беинса Дуно , “Светът на Великите души. Словото на планината”, София 1933 г. В края на настоящия том е отпечатан целият текст на книгата. Цитираните тук три изречения са на стр. 359. Беинса Дуно е духовното име на Учителя Петър ДъноВ. 15
НАВРЕМЕ И БЕЗ ВРЕМЕ “Отче наш” “В начало бе Словото” Ще прочета от книгата “Сбетът на Великите Души”, няколко изречения от “Пробният камък”: “XogD В светлия път на жиВота, где огън гори, где Вода тече, где Въздух лъха, где треВа никне, где цВят цъфти, где риба плуВа, где птица хВърка, где чоВек мисли, где Духът бъдеще чертае и Истината цари.” “Духът Божи” Ще Ви гоВоря Върху Време и без Време. Всичките противоречия В света произтичат от Времето и безвремието. Всичкото щастие произтича от времето, всичкото нещастие произтича от безвремието. Не си отишъл някъде навреме нещастие ще те сполети; отишъл си навреме щастие ще те сполети. Сега философите твърдят, че всяка причина има последствия. Но философите трябва да турят, че всяка причина и последствие трябва да имат една основа, философите разсъждават без основа. Следователно досега нито един въпрос не са решили както трябва. Казват: “Логически причината има последствия.” Основа трябва да имат. Върху основата причината може да гради. Тогава вече имаме едно следствие, градене на цялата къща. Казват: причина и последствие. Основата я няма. Някои от вас сте дошли без време. Казвам: Върнете се назад, че елате навреме. Казвам: Продължавайте, не се връщайте назад. Ти си сиромах човек, защото си дошъл без Вж. бел. на стр. 15 и стр. 350 на настоящия том. 16
Време. Tu си богат човек, защото си дошъл навреме. Красив си навреме си дошъл. Грозен си без време си дошъл. Слаб си без време си дошъл. Силен си навреме си дошъл. Добър си навреме си дошъл. Лош си без време си дошъл. Сега ще кажете: “Откъде се пръкна туй без време?” Не разсъждавайте така. Безвремето е време на по-напреднали същества. То е едно нещастие за тебе, но е щастие за напредналите същества. А пък туй, което е щастие за тебе, е нещастие за по-малките същества от тебе. Ти си щастлив, когато кокошката кряка; щастлив си, когато агнето блее; щастлив си, когато кравата доят. Но кравата питат ли я дали е щастлива или не? Щастлив си, когато някое дърво гори в печката, но попитайте дървото дали е щастливо. Твоето щастие ни най-малко не обуславя щастието [на] другите. Ние искаме да бъдем щастливи, ние сме много егоисти хора. Някъде идеш щастлив, някъде идеш нещастен си, защото щастието се ражда от нещастието. Без нещастие щастие няма и без щастие нещастие няма. Следователно нещастието е майка на щастието. Сега аз няма какво да ви доказвам нещата. Ако искате да приемете. Мен това не ме интересува. Казвате: “Това са глупави работи.” Зависи где е глупавото, дали това, което говоря, е глупаво или вие глупаво разбирате, дали аз съм глупав или вие глупаво разбирате. Едно от двете е: или аз глупаво говоря, или вие глупаво разбирате. Този, който не разбира, той не е дошъл навреме, не ме чува. Като каже, че не говоря добре, навреме не е дошъл. Навън да излезе. Когато ме разбира, навреме е дошъл. Болният човек в света не може да разбира Божиите пътища. Ако някой има болка в главата или в краката и пита защо Господ е създал света така, той не е дошъл навреме. Да се върне назад и да облече друга дреха. Ако ви канят на дине, няма да отидете с обикновените си дрехи, ще турите фрак, черна връзка, цилиндър може би имате или някой нов вид шапка. дине (от фр.) тържествена вечеря. 17
Когато Влезете В сВета, Вашият ум трябВа да бъде на място, наВреме да е дошъл. И Вашето сърце навреме да е дошло, когато идВате В сВета. Когато идВате В сВета, Вашата душа трябВа наВреме да е дошла. Нещастието В сВета е, че Адам дойде наВреме, а ЕВа дойде без Време, затова стана голямото нещастие. ЕВа трябваше да излезе навън. Като излезе навън да се оправя, и Адам, и той излезе с нея. Тя като излезе, не □ каза да иде в света и да се преоблече, но и той отиде с нея да гледа как ще се преоблече. Гледай му ти ума! И досега гледа как Ева се облича, как туря шапка, как туря обущата си, как се намазва. Хубаво е всичко, което правите в света, отлично е за света. Като се върнете в рая, тогава ще видите дали е навреме. В рая навреме трябва да влезете. Ако без време влезете в рая, въпросът още не е разрешен. Ти си недоволен в живота в даден момент тази мисъл се е явила без време в тебе. Ти си зле разположен туй чувство без време се е родило в тебе. Изпъди го навън, да дойде навреме! Вие искате философия. Че нито един философ не е разрешил един въпрос навреме. Всяко нещо трябва да се тури навреме, секунда не трябва да губиш. Светлината не губи нито една тристахилядна от секундата, ние изгубваме цяла секунда, 2, 3, 4 секунди и считаме, че е нищо. Как тъй нищо? Казвам: Защо са тия противоречия? Целият свят е в противоречия. Вие, един ден, като ви донесат една диня, не я оставяте вкъщи цяла, но вземете ножа, направите я на парчета, извадите семето. Вие сте щастлив човек, но защо развалихте тази красива форма? Вие не попитахте динята: “Може ли да те разрежем, ще благоволиш ли да се отвориш?” Ако бяхте от умните хора, веднага динята щеше да се разреже, щеше да се отвори сама. Вие отваряте нещата и затова правите погрешка. Не навреме режете динята. Една пъпка, която цъфти, чака ли тя вие да я отворите? Тя има 4-5 листенца, отваря се сама. Докато дините сами не почнат да се режат, светът няма да се оправи. Вие искате да знаете дали някой като захване търговия, ще му върви. Да внесе една диня и ако се отвори 18
тази диня, ще му Върви; ако не се отвори, няма да му върви. Ако той среже динята, аз да му предскажа, че първо ще има печалба, в края ще има загуби. Сега се иска по-дълбоко разбиране. Сегашното разбиране на хората не е правилно. Вземете сега в музиката: един разбира музиката, пеенето, разбира хубаво, пък друг едва дочува. Не всички хора еднакво разбират. На някой човек като му изпееш една песен, става промяна, на някой след като са му пели десет пъти, никаква промяна не става. Има хора, само от една дума разбират. Има хора, които [и] 100 думи да кажеш, пак не разбират. В света на някои хора бащите са богати, а на някои бащите са бедни. Онези от вас, които имат богати бащи, пък са скържави , във вас се заражда желание по-скоро баща ви да си замине и майка ви да си замине, че да ви оставят богатството да си поживеете. Казвате: “Този старият докога ли ще живее?” Казвам: “Няколко години”. Често питате: “Обича ли те баща ти?” Той свие уста. Аз не искам да ми говори повече. Щом си свие устата, там спирам. Казвам: Как, щедър ли е баща ви? Той изкриви устата си. “Образование имате ли?” Пак си изкриви устата, повече не го питам. Мислите ли, че в света плодовете без светлина и топлина може да узреят? Мислите ли, че някой цвят може да се яви без светлина и топлина, без влага? Чудното нещо е, че в живота ние изискваме добрия живот, добрите условия, доброто разбиране на живота. Ние искаме един щастлив живот, без да го разбираме, без да имаме знание, без да имаме свобода. Под думата “живот” аз разбирам да имаш нещо разумно в тебе, което да се втича. Да съзнаваш, че тече нещо в тебе. Под “знание” разбирам да оценяваш туй, което се е втекло и в даден случай да може да се ползуваш от туй, което ти е дадено. Та казваме, че Ева дойде не навреме. В еврейската кабала има един анекдот. Кабалистите са казали много фан скържав диал. стиснат, скъперник. 19
шасшични неща. Господ направил Ад ама и Ева била на гърба му едно момиченце. Най-първо не е усещал, [че] носел нещо на гърба си. Като започнал да се интересува, и тя започнала да расте на гърба му. И той понеже не може да я види, забелязва една промяна и се зародило в него желание да види тази, която носи. Явило се желание да види коя е тази, която той носи! Тя като расте, започнала да мисли, искала да узнае, кой е този, който я носи. В него се явило желание да види коя е тази, която той носи. Вие казвате, че Ева е направена от двете ребра, а според този анекдот, еврейския анекдот, Господ приспал Адама отрязъл само нарамките, с които е била свързана. Като я видял, казал... Той усетил, че му е леко, но не знае откъде е дошла тя. Казва: “Имах една голяма тежест и много ти благодаря, че ти като дойде, я няма. Леко ми стана.” Защото тя слязла от гърба му. Той не е разбрал, че тя слязла от гърба му. Помислил, че тя като влязла в рая, го избавила от голямата тежест, която имал на гърба си. Не знаел, че той нея е носел. Адам трябваше да си тури ръцете да я побара, че да види, но той се плашел да попипа, да не би да развали. Като рекъл да пипа, тя се отстранявала. Като си тури ръцете отпред, тя пак се приближавала и така по никой начин не е могъл да я пипне. Тъй е казано в тази кабалистична история. Казвам, помнете: Щом ви дойде едно страдание, то е не навреме. Щом ви дойде една радост, тя е навреме. Щом ви дойде една обезсърчителна мисъл, без време е, тя не е навреме. Вярата е навреме, Любовта е навреме, Доброто е навреме, Истината е навреме. Всички ония велики добродетели, които въздигат човека, са навреме, а всичко онова, което спъва човека, то не е навреме. Щом нещата са навреме, всичко е добре. Ако човек влиза в рая не навреме, той ще направи някаква пакост. Защо ви е една красива жена да се ожените заради нея, когато във вашия рай ще се внесат всичките заради -диал. за. 20
раздори? Ти като се ожениш за красивата жена, ти вече няма да може да спиш. Може ли красивата жена да не ходи? И ще ви кажа защо. Едно време, като създаде Господ комара, казва му: “Слушай, Аз ти давам хобота, но като видиш някой човек, че иска да направи пакост някъде, с този хобот го ужили в носа му, за да не направи пакостта. Ако видиш някого да бие друг, ще го ужилиш по ръката.” Туй било назначението на комара. Но той не си изпълнил тази длъжност. На красивата мома казал: “Когато хората се карат, ще идете да се облечете с хубавите си дрехи и ще идете при тях, да престанат да се карат и да се бият.” Те забравили туй предназначение и като се бият хората, никакви ги няма, а като са мирни, дойдат и създават раздори между хората. Красотата е дадена в света да внесе мир. Красотата в мирните хора е в тях. За онези, които воюват, в тях трябва да се внесе красотата. На глупавите хора ум им трябва, то е красота за тях. Красивият ум е, който внася ред и порядък в света. Ако вие на глупавите хора не може [да] им дадете разумност, всичкото друго богатство, което те могат да имат, е безпредметно. Защо е богатство на един човек, който не е добър? Защо е едно богатство на един човек, който не е справедлив? Защо е богатство на един човек, който не е разумен? Богатството е достояние на добрия, на справедливия, на разумния човек. Тогава то е на място. Ние, сегашните хора, задаваме въпроса защо Господ е направил света така всички са станали учители. Хубаво е да бъдем всички учители, но трябва да се тури нов морал. Аз считам съвременния свят идолопоклонски свят. Никъде не е турен Бог на Любовта, на Който хората да се покланят, никой не се покланя на Него, но се покланя на себе си. Той иска да бъде силен, да прави каквото иска, всички да му се подчиняват. Това не е религия. Туй, което досега сме живели, не е лошо. От 8000 години Адам като се роди, хич не му е дошло на ум да дойде да изучава Бога, колко е велик. Той започнал да мисли за своето щастие. Той като отиде в рая, Господ му показа всичките живот21
ни, той им тури имена, Господ му казва: “Ще ти ги дам.” Той си каза: “Богат съм.” Като видя всичките животни, че те си имаха другарки, той каза: “Тия no-нисши същества другарки си имат, а аз си нямам другарка.” Другарката му беше на гърба. Често мене ме питат: “Ти женен ли си?” Чудна работа. Един човек, който не е разбрал живота, не е женен; като разбере живота, е женен. Какво нещо е жененето? Ти трябва да познаваш човека. Как ще го познаваш? В света не може да има познания без Любов. Смешно е: оженят се хората и не се познават. В света отношения на хората не може да съществуват без онази Първична Причина, която може да донесе хората на фокус. Ти не може да обичаш един човек, който не ти е направил добро. Двама души, които не са си направили добро, не може да се обичат. Първото нещо, за да има обич, майката за да има обич към детето, ще му направи едно добро. Детето трябва да направи второ добро, за да се обичат. Ние сега искаме да ни обичат, без да обичаме. Има три положения. Като говоря, може да попаднете в една погрешка. Обичаш, обичат те. Аз може да обичам един човек, без да ми е правил добро. Защо? Понеже този човек, когото аз обичам, Бог го обича и понеже Бог на мен ми е направил хиляди добрини и заради Любовта на Бога, аз може този човек да го обичам, макар и да ми е направил хиляди злини. Но понеже Бог го обича, считам, че туй зло, което ми е правил, е на място. Този човек, когото Бог обича, прави зло повидимому, а ние навреме не разбираме нещата. Мислите ли, че един човек, който пипа крака ви, когато ви е изкълчен, че няма да ви причини болка? Мислите ли, че един човек, когато вие се давите в морето и имате 100 кила тежест на гърба си, няма да ви одере? Той снема всичкото богатство от гърба, за да ви избави. Казвам: Всички вие сте свързани с известни непотребни идеи. Някоя жена иска да има красив мъж. Защо ви е красив мъж? Някой мъж иска да има красива жена. Защо му е красивата жена? Най-първо ти желай да бъдеш кра22
сив u после желай жената да бъде красива. Ако онази жена е красива, тя на служба трябва да иде. Когато се бият хората, да се облече хубаво и да иде да ги примири. Тя не е пратена тебе да те задоволява в живота. Красивата мома, да бъде красива, трябва да бъде добра певица, трябва да бъде добра цигуларка, трябва да бъде отлична художница, трябва да бъде добра готвачка. Във всяко едно направление да бъде красива. Красотата не седи в оная неподвижна красота. Има красота подвижна. Аз говоря за подвижната красота, да знаеш в даден момент какво да направиш. Когато се усмихнеш на един човек, да е навреме. Това е красота. Този човек досега са го хулили на сто места, ти го посрещаш, усмихнеш се и той вижда красотата, която никога не е виждал. Ако ти не се усмихнеш, този човек няма да разбере живота. Казвам: Ако ние, хората, не станем проводници на Божествената красота, да изявим Божиите добродетели, за каква красота може да става дума? На туй място, на което сме ние бедняци, ние, сегашните бедняци, сме станали богове. Смешно е. И тогава природата, за да ни избави от нашето самовнушение, тя ни дава страдания. Ние мислим, че сме велики, че имаме знания, може да оправим света, ставаме царе, князе, ставаме богати, пишем философии, учим хората и какво ли не ставаме и Господ постоянно ни уволнява за нашето невежество. Защо остаряваш? Защото си невежа. Защо се под-младяваш? Защото си решил да станеш умен човек. Ако иска някой да се подмлади, нека реши да служи на Бога, нищо повече. Щом реши да служи с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила, ще се под-млади. За онзи, който служи на Бога, всичко е възможно, не изведнъж. Всеки един човек, който [е] решил да служи на Бога, има бъдеще. Онези, които изучават духовния свят, всичките ангели, които са ангели, Бог им дал тази свобода и понеже служат на Бога, дал им свободата си да ходят по цялата Вселена, да се разхождат. Ние, съвременните хора, не сме научили туй служение и затова ни държат затворени на Земята, седим и гледаме ви23
cokume свешове. Казваме: “KakBo ли има на Слънцето?” На Слънцето има жиВот. За грешниците Слънцето е огън, който мъчи хората, а за праведните Слънцето е Царство Божие, рай, дето хората благуват. Ако грешникът иде на Слънцето, ще се стопи, ако праведникът иде на Слънцето, ще цъфне, ще завърже, плод ще даде и ще се върне. Сега вие ще попитате кое е реалното. Всяко нещо, което може да се опита, е реално. Горчивината може да опиташ, тя е реална. Една бучка захар може да опиташ, сладчината и тя е реална. То е илюзия. В даден момент ти си обезсърчен, мислиш да направиш една пакост. Ако само допреш до твоя език една бучка захар, тази сладчина веднага ще измени твоето настроение и ще се откажеш да правиш зло. Някой път си намислил да направиш едно добро и ако някой те погледне, ти се усмихне, веднага ти се откажеш. Често някои питат: “Има ли Господ, няма ли Господ?” Казвам: Аз този въпрос не го разрешавам. Казвам му: “Да тръгнем двамата и да видим има ли Господ.” “Къде? И аз Го търся.” И тогава казвам му: “Ела да идем да попитаме ябълката.” Отиваме при ябълката и я питаме има ли Господ или не. Тя казва: “Господ е в мене, яжте ме и ще видите, че Господ е всякога сладък.” Изядем ябълката и виждаме, че Господ е сладък. Отиваме при водата и казваме: “Търсим Господ къде е.” Водата казва: “У мене е на когото е засъхнало гърлото, щом ме пие, утолява си жаждата и му става сладко на гърлото.” Този мой другар казва: “Дали право говорят?” Право говорят. Казват: “Господ е сладък” и като опитаме ябълката, виждаме, че е сладък. Водата казва, че Господ утолява жаждата и виждаме, че е така. Вървим по пътя и питаме един вълк има ли Господ. Той казва: “Едно време беше у мене, а после излезе. И като излезе Господ от мене, ми казва: “Ще ходиш да се храниш с овце. Само овце ще ядеш. Кои овци ще ядеш? Като намериш овца, която ражда повече, отколкото трябва, туй излишното ще го ядеш.” Туй е било дадено на вълка да яде излишното на овцете, то е било дажбата на 24
Вълка. Но той си позволил, след като Господ му дал тази дажба, да яде не само излишното, но и неизлишното. Казвам: Какво е заключението? Идете при ябълката и щом е сладка, Господ е там. Идете при водата, и щом утолява жаждата, Господ е там. Отворете книгата, и светлината, която ви дава възможност да я четете Господ е в тази светлина. Срещнеш един добър човек, твоето състояние се изменя Господ е там. Дойде при тебе един човек, ти си болен, оздравяваш Господ е там. Щом си болен, дойде лекар да те лекува, ако ти оздравееш, Господ е там; ако дойде лекарят да те лекува и ти не оздравееш, Господ не е там. Тогава имаме следния закон: Ако си недоволен от Любовта, влез в безлюбието. Ако си недоволен от безлюбие то, влез в Любовта. Казвате: “Как тъй да го направя?” Ако красивата мома я задяват момците на всяка стъпка, какво трябва да направи? Да си зачерни лицето и да влезе в грозотата, отвън да стане грозна. Като □ дотегне грозотата, да си измие черното и да влезе в красотата. Любовта ни запознава с основата на живота. Безлюбието ни запознава с отрицателната страна на живота. Искаш да изучиш сенките на живота влез в безлюбието. В земния живот не можеш всякога без Любов. Трябва да излезеш от безлюбието. Има такова състояние на безлюбие. Не е лошо безлюбието, те са контрастни състояния. В света, всъщност, само Любовта на Земята е изпъкнала, безлюбието е огънато. За мене, щом ми говорят за безлюбие, огънато е. Една чаша е безлюбие, събира водата. Обръщаш чашата, става изпъкнала, изливаш водата това е Любов. Напълваш чашата това е безлюбие; изпразваш чашата това е Любов. Аз така тълкувам нещата: обере ме един човек, това е Любов; даде ми пари, това е безлюбие. Обрал някого и той ще дойде да ми даде 200—300П000, казва: “Уреди си живота.” Подир него идат стражари, хванат ме, бръкнат в джоба, намерят парите. Аз как ще се оправдая? Мислите ли, че това е щастие? Разправят за един руски проповедник, един пътешестве25
ник убил един руски княз, полицията търси убиеца. Той отива при един стар руски изповедник да се изповяда. Изповяда се пред него, че убил княза, но при изповедта турил ножа, с който убил княза, в джоба на изповедника. После казва на властта: “Да ви кажа кой го е убил. Идете при еди кой си проповедник и там ще намерите ножа.” Хващат изповедника, намират ножа и му казват: “Откъде е този нож?” Той казва: “Дойде един, изповяда се.” Но не му хващат вяра. Оплетена работа. Та казвам: Много мъчно е да определим кое нещо е морално в даден случай и кое не е. За да се опита един акт дали е правилен, трябва да мине през две състояния. Човек е същество с два центъра, двуцентрово същество е. Туй, което съм направил, то ще се върне върху мен, трябва да ми го направят другите и което другите са ми направили, [ако] аз намирам, че е добро, тогава и туй, което аз съм направил, е добро. Щом аз не го харесвам това, което на мен са направили, тази постъпка е лоша, но и първата моята постъпка, е лоша. Постъпката на другите хора показва, че първия път и аз не съм постъпил добре. Обирам един човек за мен е приятно, вземам му парите, в реда на нещата е. Оберат мене неприятно ми е. Значи първото, което съм направил, не е хубаво. Дал съм пари на някого, помогнал съм, после на мене като ми дадат пари, приятно ми е. Услужват ми. И моята първа постъпка е добра. Понеже тя се връща при мен, туй, което аз съм направил, и на мене ми го дават; туй, което съм вземал, от мене вземат. В туй няма изключения. В нас живеят две същества: аз ги изучавам и двете. От пъпа надолу краката си аз изучавам. Този човек е надолу с главата обърнат. На другия човек лицето изучавам. Туй същество, което е с главата надолу, е крайно упорито. Толкоз е яка главата на туй същество, че всичките чукове да се съберат и да чукат главата му, едва ли ще разбере Истината. Толкоз упорито същество е. Първият пръст, палецът, е толкоз голям, честолюбив. Справедливият вторият пръст, е малък. Пръстът на изкуството 26
е по-малък, а малкият пръст, който показва отношението към хората, съвсем го няма. Този човек е съвсем обратен. Та казвам: Ние живеем по закона на краката си. Туй същество казва: “На мен трябва да се покланяш, моята воля трябва да става. Някой път туй същество, което започва от два пръста под пъпа, говори. Някой път чувствувате и казвате: “Тъй трябва да бъде.” Тогава ще се съберат всичките чукове. Туй същество, то е старият човек в нас, от него се раждат всичките престъпления. Вие не мислите за причините и последствията, направите го, но си казвате: “Да става каквото ще.” Туй същество казва: “Убий, кради! Всичко туй да става. Да става каквото ще в света.” Ако вие не сте господари на туй същество, ако искате отвън да го обуздаете, има съдилища. Никога така не може да се възпита. В даден момент вие сте гневен и вземете револвера. Там не е човекът. Ще ви представя един пример: Отива един умен човек, който имал нещо към духовния свят, и пита един религиозен: “Ти вярваш ли в Бога?” Казва: “Още не съм го намерил, не вярвам.” “На такива хора, които не вярват в Бога, не искам да помагам, да си вървиш.” Казва: “Много хубаво. Аз ще ида да намеря Господа.” Отишъл той, взел един револвер и се връща пак при религиозния човек, който носил доста голяма сума. Среща го в гората и му казва: “Стой! Давай парите! Ти познаваш ли ме? Ако не ми дадеш парите, ще те убия. Нали си, казва, набожен човек, нали вярваш в Бога, казва, нали се казва там, че религиозният човек трябва да се откаже от богатството. Ти отказваш ли се?” Той казва: “По човешки го искай. Не така се иска, “ти отказваш ли се?” “Слушай, знаеш ли защо те обрах? Аз те видях, че ти си много набожен човек и както виждаш, аз съм един разбойник, исках да обера един набожен човек, че да дойде неговото разположение в мен и аз да правя добро като него. Аз се научих от тебе. Аз те обрах в началото, а сега аз, разбойникът, ще ти дам парите. След туй и от мене да замине.” Освен че изважда неговото, но изважда още 3000 лева и казва: “Според тоя закон, аз не те питам дали ти 27
Вярваш или не, но постъпвам както ти постъпваш. Сега и ти постъпвай както мен. Обери хората и накрая върни обраното и отгоре 3000 лева дай. Сбогом!” Ако ние, съвременните хора, не вземем този пример на разбойника, не зная каква култура може да има. (Учителят чете от същата книга [“Светът на великите души”] и от същата беседа □ “Пробният камък”.) “Слушай, когато Истината говори. Работи, когато духът на Мъдростта бъднини чертае. Път без светлина, къща без врата, река без вода, празни работи са. Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух, приятели за човека са. Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре. В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. В пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека. В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, гдето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, гдето камъкът пада, малкото зрънце стои. Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва.” Щом в тебе започват лоши състояния, зима е. Щом започват добрите състояния, пролет иде. “Когато простият царува, прах се дига. Когато умният царува, мирът изгрява. Там, гдето мравята се дави, човек се забавлява. Там, гдето мравята се забавлява, човек спи. Глупавият слуша с едното си ухо, умният с двете, 28
а глухият и от двете не се интересува.” Казвам: Сега съществуват противоречия. Да премахнем тия противоречия в нас. Ти едно противоречие не може да го махнеш от душата си без помощта на своя ум, без помощта на своето сърце и без помощта на своята душа. Ако хлябът, който Бог ти дал, ако го ядеш и не го сдъвчеш, причинява болка. Причината е в тебе, защото ти не си го сдъвкал. Взел си една круша по всичките правила ще я сдъвчеш. Аз съм виждал българските дръндари какво правят. Когато вълната е сбита, той така майсторски я бие, че тази вълна стане рохкава. Ако ние, съвременните хора, не можем да премахнем тия противоречия, които съществуват в нашия ум, ако ние не можем да премахнем тия противоречия, които съществуват в нашето сърце и ако ние не можем да премахнем противоречията, които съществуват в нашата воля, тогава де е нашата култура? Сега казват, че майката, като раждала децата, била умна, че увивала детето в пелени. Че и царевицата, преди човек да беше дошъл на Земята, това го правеше. Всяка царевица, когато роди един кочан, тя го увива с пелени хубаво, увие хубаво детето. Кога е научила царевицата това? Сега хората като направят един бонбон, го увиват в книжка. Я вижте ябълката как опакова своите плодове. Онзи бонбон, с какво внимание го е увила, пък и соковете не са фалшиви. Не сега както правят на десет хубави неща ще ти турят две лоши. Тях ги турят да ги посеете. В природата няма такова нещо. Всяко нещо е чисто. По някой път, на десет хубави мисли, две ще прекараме не хубави. Целият ни досегашен живот е едно мъчение за невидимия свят. Всяко разумно същество, което иде в нас, ние го поставяме на страшен изпит. Влезеш в един безпорядъчен дом, дето всичко е нечисто. Трябва целия ден да чистиш, да измажеш, докато тази къща се освободи от този дръндар човек, чийто занаят (практикуван главно в миналото) е да разбива вълна, памук и др. със специален уред. 29
злой, който има. От съвременните хора излиза една миризма. Ако обонянието ви е развито, ще избягате. От един лош човек излиза воня. От един несправедлив човек излиза воня. От един човек на безлюбието излиза воня. Трябва да мислим, да станем красиви цветя, ухание да излиза от нас. Ние мислим, като идем на църква, да запалим свещ, да прочетем Библията и с това всичко се свършва. Ако детето не е добро като майка си и баща си, то не е родено от тази майка и от този баща. Ако детето не мяза на баща си и майка си, то не е родено от тях. Ако върви по линията на майката, майката е майка, но бащата не е баща. Аз бих ви привел примери. В съвременните семейства не само мъжът прелюбодействува, но и жената прелюбодействува. Ако един мъж има една жена, която не обича, а обича друга жена, тя тази, която обича, го зачева, а другата го отглежда. То не е дете на тази майка. Любимата е майка, тя е майка му. Законът е такъв: щом едно дете не носи добродетелите на родителите си, щом едно дете не носи добродетелите на Любовта, щом едно дете не носи добродетелите на Мъдростта, щом едно дете не носи добродетелите на Истината, то не е родено от Бога. То не е родено от тази майка и баща. Това е моралът. Едно дете трябва да носи добродетелите на Любовта, поне една добродетел да носи. Казвам: Всяка една мисъл, която се ражда в нашия ум, трябва да носи една добродетел на Любовта, една добродетел на знанието, на Мъдростта и една добродетел на Истината. Защото вие цитирате Любовта. Тя е от съвсем друг свят. Ние Любовта разбираме само по отрицателната страна на живота. От Любовта излиза живот. От Мъдростта излиза знание. Знанието е отрицателната страна на Мъдростта. От Истината излиза свободата. Свободата е отрицателната страна на Истината. Ако ние не можем да разберем свободата, не може да разберем и Истината. Ако ние не може да разберем знанието, не може да разберем и Мъдрост мязам (от нгр.) обл. приличам. 30
ma. Ако ние не може да разберем живота, не може да разберем и Любовта, понеже животът излиза от Любовта. Всичките противоречия, които съществуват, са добри. Ние не разбираме живота. Един човек яде повече, страда, боли го стомахът. Не е лошото в яденето. Ял повече. Някой яде по-малко. И малко няма да ядеш. Ще ядеш толкоз, колкото стомахът в дадения случай може да смели. Ако ядеш повече или по-малко, то е престъпление. Да не мислиш, че като ядеш повече, ще спечелиш и като ядеш по-малко, ще спечелиш? Ще ядеш толкоз, колкото трябва, и да си благодарен. Благодари на туй, което ти е дадено. И в Любовта има пресищане. Не обичай повече, отколкото трябва, не обичай по-малко, отколкото трябва. Не знай повече, отколкото трябва и не ставай невежа [повече], отколкото трябва. Толкоз, колкото трябва в дадения случай. Не бъди чрезмерно свободен, радвай се на онази свобода, която Бог ти е дал. Ще дойдем до ограничения. Смъртта ще дойде и ще те ограничи, какво ще правиш? Когато тия хора те понесат, мислят, че си умрял, заровят те. Гледам умрелите, но някои не са умрели, казват: “Колко ангелско лице има.” Но той не е умрял човекът. Гледам, много живи заравят. Те го заравят, пък той е жив още, не е умрял; като го заровят в земята, ще научи урока. Защото житото, като го посеят, като научи урока, израства. Онова, което не знае да израсте, умира. Та казвам: Ако вие сте умрели и след като сте умрели, слушате да се говори за вас, че сте умрели, покрият ви с пръст в земята, вие оставате в гроба. Знаете какво е туй състояние? Адът е нищо. Казват: умрял, отишъл при Господа. А пък той е заровен в гроба и седи ден, два, три, излезе из тялото, пак дойде. Така е с тези, които се вампирясват. Не трябва да се влюбваме в тялото. Тялото е като дреха и трябва постоянно да се преобразява. Ние, съвременните хора, в живота трябва нашият ум постоянно да се преобразява, и нашето сърце да се преобразява, и душата ни да се преобразява. Всичко да расте. Сега на какво мязаме? 31
Казва: “Kamo умрем, ще gouge Христос.” Не зная как ще дойде Христос. Христос за мене е Любовта, която въздига света. Тази Любов, която функционира в дадения случай във всички сърца, туй е Христос. Тия дървета, които цъфтят и дават плодове, това е Божията Любов. Слънцето, което грее, звездите, които светят, вятърът, който духа, във всичко онова, което носи благо за нас, там е Бог. Това е Любовта. Всеки ден се излива тази Любов. Господ казва на хората: “Дотолкоз, доколкото вие Ме обичате, и Аз ви обичам.” Такъв е законът. Не мислете, че като дойде Христос, ще ви обикне. От десетте девици петте влязоха, а петте останаха навън. Отидоха, взеха си масло и като плакаха пред вратата, казва им: “Не ви познавам.” Петте влязоха, а петте останаха. Те останаха и хлопаха отвън. Трябва Любов. С празни дума само да казваме: “да дойде Христос, да влезем в Царството Божие”, не става. Човешкото сърце трябва да стане олтар. Да турим Бога в себе си. Ние трябва да възстановим нашия [...] нашето идолопоклонство. Трябва да турим себе си на заден план и да турим Бога в себе си. Да кажем: “Аз ще служа на Бога тъй, както Господ ми е служил.” Всички трябва да станем слуги до един, не да чакаме да ни служат. Всички трябва да бъдем най-добрите слуги. Няма по-хубаво нещо в света [от това] да служи човек. Най-хубавото нещо е то. Най-голямото нещастие на един човек е да му служат. Представете си, че ви турят на едно легло и трябва да ви обличат, да ви събличат, да ви не дават да се мърдате, да не мърдате ни крака, ни ръце. Ще се атрофира тялото ви. Ако една година само тъй трябва да ви слугуват, вие щяхте да видите какво голямо нещастие е да ви слугуват хората. Слугуването по Любов е друг закон. Няма по-хубаво нещо, когато един човек направи една услуга с Любов. В Любовта е тайната на живота. Аз в живота си бих предпо На това място в разчетената стенограма изглежда липсват 32
няколкодуми. чел да ми служат един ден е Любов, отколкото 360 дни да ми служат без Любов. Един ден да ми служат с Любов струва 1000 дни. Защото един ден да служиш с Любов, то е ден в моя ум. То е служение на Бога. Погледнете с каква Любов Бог служи на душите. Казвам: Колко малко ние разбираме туй служение на Бога. Този ден искам да бъде като днешния ден. Както светлината служи, и аз така искам да служа. Както вятърът служи, така и аз искам да служа. Както водата служи, така и аз искам да служа. Както Земята служи, така и аз искам да служа. Това са правила, които трябва да ги турим в живота си. Ще плачем, че Христос е пострадал. Христос пострада заради нашите грехове. И ако сега не изправим живота си, за бъдеще ще Му приготвим много страдания. Каква е тази Любов? Любов, която приготовлява бъдещи страдания, не е Любов. Любов наричам тази, която приготовлява бъдещо блаженство на човека. Това е Любовта в моя ум. Онова, което приготовлява нещастие, то е безлюбие в света. Всички казвате: “Кога ще дойдат свободни времена?” Свободните времена са днес. Любовта е навреме, Мъдростта е навреме, Истината е навреме. Животът е навреме, знанието е навреме, свободата е навреме. Учението е навреме. Работата е навреме. Да се хванем за времето и да станем ония, добрите слуги. Да станем добри синове на Онзи, Който ни е пратил и тогава ние ще видим лицето на Онзи, Който ни обича. То е най-красивото лице, което досега сме виждали. В моя ум Христос е най-красивото лице, което съществува в света. Като видиш туй лице, никога няма да го забравиш. Като видиш онзи поглед, ще познаеш, че има Един, на Който думите са верни, има Един, Който ви обича. Казват: “Заслужава ли човек да живее?” Казвам: Да бъдем готови сега, не както Моисея, който преведе Израелския народ с гръмотевици на Синайската гора и нищо не разбраха евреите. Бог ще се изяви сега в гора-остар. планина. 33
онзи, тихия глас. Ще изяви своята красота в светлината. Той се изявява в цветята, в плодовете, в онзи тихия ветрец, който лъха, в онази тихата вода, която тече и утолява жаждата на хората, изявява се в онзи хубавия хляб, който носи живот. Да благодарим на Бога, че има достатъчно вода. Тя трябва да бъде вряла, да си изперем нечистите дрехи. Тайна молитва 22-ра беседа, държана от Учителя на 14.III.1943 г., 10 ч. сутринта, София, Изгрев. 34
“Добрата молитва” Ще прочета само няколко стиха от 6-а глава на Евангелието от Матея. Много евангелски стихове има, които на съвременен език трябва да са в друга форма. Едно време хората са били деца, като на децата им се говорило. Сега се говори на възрастни. (Учителят прочете 19-и и 20-и стих от 6-а глава на Матея.) В Америка американците, които си събираха пари, бедното население спестяваше и ги слагаше в банки. След миналата война там фалираха от 8 до 9П000 банки, в които хората бяха вложили парите си, събрани за черни дни. Отидоха и белите, и черните дни. В тази война в Америка се явяват банки с големи капитали, с по 400-500 милиона. Ние все още уповаваме на тия американски банки, спасителни банки. Казвам: Преведен на съвременен език, този стих значи един порядък, в който да няма кражби и да няма лъжа. Една дреха да бъде чиста да няма вълна и памук, а да минава за вълнена. Ако е вълна, да е вълна. Ако е памучна, да е памучна. Ако е копринена, да е копринена. Всяко нещо да е на мястото си. От туй разбиране човек да се разочарова. Виното да е на място, сладко вино. В Южна Америка пращат от тези малките буболечици, които образуват виното няма ги там. Вземат от България подквас, да си подквасят виното в Южна Америка. Там няма такива бактерии, а тука има. Те са, които правят виното да опива. Казвам: Не е лошо виното; отрицателната страна на виното е, че като пие човек, става медиум, става много разговорчив. “Кажи ми ти Истината” Аз ще взема само думите “подигна очите си”. Много 35
обикновени думи са да си подигне човек очите. Съвременните психолози и философи от хиляди години може да са знаели Истината, те търсиха да намерят методи да обяснят Истината. Обяснявали са една Истина, която е недостъпна. И досега обясняват страданието по разни начини. Причините турят там, дето не съществуват. Има страдания, но от какво те произтичат, не е обяснено. Децата се развалят и казват, че причината е обществото и народът. Причината е много малка. Когато се присади едно дърво с някоя присадка, не е причината в дървото, в самата присадка е. Щом се махне присадката, имаме естествения ред. В съвременния живот имаме много присадки. Трябва да знаем кои от тези присадки трябва да се счупят и кои да останат. Много малко сме запознати със законите на човешката мисъл. Казвате: свободна мисъл. Под свободна мисъл разбираме да допуснем каквато и да е мисъл? Да допущаме каквато и да е мисъл, не е свобода. В чистата вода да допуснем нечиста вода, това не е свобода. Да оцапаш дрехата, това не е свобода. Да счупиш крака си, това не е свобода. Да пръснеш главата си, това не е свобода. Да развалиш живота си, това не е свобода. Да смутиш сърцето си, това не е свобода. Казвате: “Свободни сме да правим каквото искаме.” Това не е свобода. Свободата носи светлина, носи топлина, носи сила, носи благородство всичките добродетели носи свободата. Само свободният човек може да мисли, само свободният човек може да бъде добър, само свободният човек може да бъде силен, само свободният човек може да бъде справедлив. За да бъдеш справедлив, трябва да бъдеш свободен. Вие досега сте изучавали човешката душа тъй, както не трябва. Имаме смътни понятия, някой път изгубваме понятието, което трябва. Един българин тръгнал из града да продава магарето си. Обаче селото било доста далече от града, легнал под една круша да си почине. Денят бил горещ, позаспал. Минавали деца, извадили юларя от главата на магарето, подкарали магарето и го откара36
ли В града. Става този българин, който се казвал Стоян, и казва: “Ако аз съм Стоян, изгубих магарето, ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Един анекдот е това. А щом загубиш магарето, то е загуба вече, юларят никаква печалба не е. Магарето роди юларя, а не юларят магарето. Та и ние се утешаваме по същия начин: като идем в оня свят, ще се оправи светът, или бъдещите поколения ще [го] оправят. Бъдещите поколения не могат да оправят нашите погрешки. Бъдещите поколения могат да поправят своите погрешки, но никога нашите погрешки не могат да поправят. Ние, съвременните хора, може да поправим нашите погрешки. Погрешките на миналото ние не може да поправим, може да се поучим, но да ги поправим е невъзможно. Често имаме друга идея. Мнозина мислят един човек да преобразят, да го превъзпитат. Може да го превъзпиташ, но ще бъде временно, но един тигър, един лъв, колкото и да го възпитаваш, остава такъв, какъвто е. Змията остава змия, вълкът остава вълк, мечката остава мечка. Ние не познаваме законите, по които животът може да се трансформира. Може да се преобрази един вълк, но такъв, какъвто е сега, не може да се преобрази. Та казвам: Известни наши лоши състояния ние не може да ги преобразим. Вие допуснете едно лошо състояние във вас и казвате: “Да го изменим.” Не, да не го допущаме! Вие сте вложили 100П000 лева в банка “Гирдап”, която, мисля, сега не съществува. Казват: банката “Гирдап” пропаднала. Веднага ти се преобърне сърцето. Първо иди провери, че тогава се смущавай. Като четеш във вестниците, не мисли, че е свършен факт. Дойде някой и казва: “Знаеш някой ваш приятел какво говори заради вас?” Вие без да проверите, казвате: “Какво говори?” “Това и това.” Не бързай, не приемай тия работи. Иди провери. Даже ти като направиш една погрешка, не се поколезаради г/мал. за. 37
бавай. Защошо от една твоя погрешка, аз да ви кажа какво става в света. Съвременните хора, които се занимават с хипнотизъм, ето какви опити правят. Ако човек е много добър, не може да се хипнотизира, не може да му повлияе, а на слабите може да се повлияе. Внушават на някого еди в коя година, еди-кой си ден да иде и да направи нещо. Ако е добро, ще иде да направи нещо добро, ще иде да помогне на бедните. Но внушено е да набие някого, и като дойде времето, ще се яви желанието да набие. Казва: “Има желание да набия някого.” Тази мисъл не е твоя, тя е присадена, турена е присадка. Влязла е мисълта в ума ти, че хората са лоши. Това е присадка. Тия хора са поставени в природата, Бог знае много добре, Той ги търпи, разумните същества ги търпят, а ние мислим лошо за тях. Аз не се влияя от авторитети. Моите уважения към философите, които са казвали умни работи, но и детински работи са казвали. Това не е философия. Пророците онова, което са казвали по Бога, моите почитания за това, но ония лъжи, които са казвали, щом говори лъжа, не е пророк. Да говори Истината. Казвате, светия бил някой. Какво е светийско? Но погрешката на светията си е погрешка. И грешният човек като направи добро, признавам. Грешният може да направи едно добро. Казва се, че за престъпленията не се възнаграждава човек, но за доброто. Някой казва, че светията, понеже е светия, всичко му се прощава. Не е право това. Справедливост трябва да има. Животът е музикален. Както ние го разглеждаме, няма смисъл. Една погрешка е музикална. И в музиката има доста погрешки. Много са приятни музикалните погрешки дисонансите. След всеки дисонанс в музиката иде един хубав акорд, музикално нещо. Сега ние се нуждаем хората да внесат новата мисъл, която иде. Каква трябва да бъде новата мисъл? За да възприемеш една хубава мисъл, трябва да подигнеш окото си, да не гледаш надолу. Ти никога не можеш да възприемеш една хубава мисъл, като държиш очите си надолу. Като гледаш надолу, и да искаш добре да 38
Възприемеш, не можеш. Ти държиш мисълта си при центъра на Земята, не може да възприемеш хубавите мисли. Хубавите мисли не вървят в туй течение. Те вървят в течението, което е съгласно с центъра на Слънцето, с тия течения, които идат от Слънцето Трябва да имате малко no-друга идея. Казвате: “Туй е неразумно.” Когато се хвърля един снаряд от 30 километра, самото оръдие не е разумно. Пукотът е неразумен, възпламеняването е неразумно, пукването на бомбата и убиването е пак неразумно. Онзи, който направил бомбата или това оръдие, той е разумен. Той го е направил да се пукне и знае колко хора може да убие. Казва: в механическите процеси на природата има разумност. Зад всички неща, които считаме неразумни, седи нещо разумно. Една бомба да се пукне и да избие хора, разумно ли е това? Не е разумно. Целесъобразно е, но не е разумно. Целесъобразността не е още идея. Казват: “Какво е целесъобразност?” Най-лошият човек има целесъобразност, може да има оръжие да те сплаши. За доброто, добрият език е целесъобразност. Има целесъобразност, която е възходяща, има целесъобразност, която е низходяща. Мисълта си трябва да знаем възходяща ли е или низходяща. Не мислете, че поддържам само възходящото. Потребни са възходящи и низходящи мисли. За нас не е потребно само Слънцето да грее 24 часа. 12 часа ако грее, 12 часа ще залезе. Степени има. Тази сянка, която сега съществува на земята, е потребна. При сегашните условия казваме: това е непотребно. Ние разумно не разбираме света. Идеята за Бога се проповядва неразумно. Бога турят като страшилище. Казват: “Господ има [в] света.” Ако е за Господ, сега съд има. Оберат някого държавата си има свои съдии, стражари, войници. Щом оберат някого, веднага вестниците пишат и тръгнат да го търсят онзи, [който го] обрал. Господ не изпраща ангелите си да го търсят. Ако ти изпратиш едно прошение до Господа, че са те обрали, след колко време ще дойде отговорът? 39
Наскоро беше дошла една мома, на която баба □ оставила една гривна, която струва 50-60П000 лева. Имала 50-60П000 лева в една книжка. Идват крадци и ги обират, обаче парите от спестовната книжка не можали да вземат. Момата идва и ме пита ще се намери ли гривната □. Казвам: Това е работа на баба ти. Ако тя обича, да иде да намери къде е. Аз не обичам да говоря на хората. Като дойдат за гадания да ме питат, какво ще бъде тяхното бъдеще, не обичам, не зная. Не че не зная не искам да кажа, не ми влиза в работата. И знаете защо? Този човек обрал някого, приятно му е, той се радва: деца има, жена има. Ако кажа, онзи ще иде, ще го намери и той ще скърби. А така онзи ще се радва. Да си вършат работите сами. Аз не съм пратен тук да ги оправям и да ги хващам. Казвам: Аз имам работа, не се занимавам с това. Казвам: Ако дойдете при мен, може да ви помогна и да ви кажа: еди кога си ще ви оберат, бъдете внимателни. Но след като ви оберат, дума не правя. Може да кажа кога ще ви оберат. Ако не вземете мерки, ще ви оберат и после ще питате: “Кой ни е обрал?” Сега не ходете да питате след като са ви обрали, но преди да ви оберат питайте. Аз говоря преди обирането. Ние се нуждаем от един живот. Както сега вървим, ние отиваме към разстройство на нервната система, тя се разстройва. Избухливи са като барут. Дето му е радостта, там му е и плачът. И то е хубаво, но трябва самообладание. Ние сме станали големи песимисти. Аз се чудя на хората. Ако аз бях слаб, претеглям колко са невярващи. Ида някъде и аз стана неверник. Отвсякъде слушам: “Няма Господ. Всеки да си живее както иска, карай наред.” Идеш на друго място, дето хората живеят добре и слушаш: “Живеем добре.” Казвам: Животът мяза като вас. В една градина на благоухание, всичките цветя казват: “Бъдете като нас.” Като идеш в една местност, дето има измрели животни и гният, има страшна воня, те казват: “Бягайте оттук, не бъдете като нас, не умирайте.” Не искам да ви препоръчвам да идете и да мязам (от нгр.) обл. приличам. 40
търпите вонята на умрелите тела. Щом умре някой, зарове тялото. Срещнеш живо цветенце някъде, полей го. То е в реда на нещата. Бог е Бог не на мъртвите, но на живите и следователно щом помогнете на всеки човек, който е жив, да помагаш на живия човек, разбирам. На един човек, на който Божественото съзнание се е пробудило, който търси Бога или търси Любовта в света, или търси смисъла на живота, искрен е, помагай на този човек. Дойде някой, който не търси този път, иска да се удоволствува да иде да работи, да се стегне да работи, пък да пие колкото иска. Много жени има, той пие, пък тя работи. Щом той пие, а тя работи, да го остави. Развод! Щом пие, да се разведе жената. В Божествения свят, ти като пиеш първата чаша вино, ще се развеждаш. Ти може да направиш хиляди престъпления, но Ева, като направи едно престъпление, я изпъдиха извън рая. Адам и той излезе с нея. За много малка работа една ябълка, един плод изяде, че не послушаха. И знаете колко хиляди години ние не можем да се освободим от една постъпка. Динамична е тя. Знаете какво нещо е непослушанието. Казвате: “Той е мъж, какво ще го слушаш.” И Ева не го послуша, Адама. Сегашните жени искат да бъдат свободни. Но каквото им каже вашият черен адепт, те го слушат. Вие търсите щастието. Ако имате един мъж, когото обичате, ще идете да го повикате и да го попитате. Онзи мъж, когото Бог ви дал, ще го питате. И мъжът ще иде при Господа да Го попита, защото и двамата бяха непослушни. Мъжът не попита Господ и жената не попита мъжа си. Децата не питат майка си и баща си и всеки прави каквото си иска. И сега питат защо животът е такъв. Детето ще пита майка си: “Мамо, трябва ли да отида в градината и да откъсна плода?” Слугата трябва да отиде и да пита господаря: “Трябва ли туй да го направя?” Мъжът да пита Господа: “Трябва ли да го направя?” Всички трябва да се допитате. Всеки трябва да се допита до един, който седи по-горе от него. Вече имате радио, което ви съобщава какво има 41
да стане. Вечерно Време ще отворите радиото и ще се допитате, ще чуете отговора. Не може по телеграфа. Има ли някакво унижение да се допиташ до радиото? Радиото ще ти каже какво има да стане. Вестниците описват един факт. По безжичното радио германците дават сигнал и всичките подводници се събират на място и да атакуват един английски и американски конвой. Използуват радиото. Всичките се събират на уреченото място и атакуват. Атакуват, онези се бранят. Казвам: Браво, денем и нощем работят. Казвам: Защо ние да не атакуваме? Подводниците на тъмните сили ни атакуват и ние трябва да се пазим. Казвате: “Господ ще ни пази.” Отиваш в океана, плаваш, а искаш Господ да те пази. Не ти е казал Господ да идеш да плаваш в морето с парахода. Не ти е казал да се качиш на трен и да пътуваш с трена. Ти се качиш на трена и казваш: “Господ да ме пази.” Ако ти каже Господ да се качиш, качи се, ще те пази. Но ако не ти каже, не се качвай, пеш ще ходиш. И ние, съвременните хора, в себе си трябва да попитаме, една мисъл да я приемем или не. Може да познаеш една мисъл трябва ли да я възприемеш или не. Всяка една мисъл, която произвежда едно раздвояване в ума ви и сърцето ви, тази мисъл я оставете, не я приемайте, вън от вратата нека седи. Изследвайте нейното естество. Всичките погрешки на съвременните хора седят в това, че една мисъл, която причинява раздвояване в сърцето, я слушат и никога работата не излиза добре. Може всеки от вас да направи опит. Вие започвате една работа, искате търговец да станете. Раздвоен е умът ви. Щом си раздвоен, ще имате загуба и 20 години няма да ви стигнат да поправите грешката. Не започвайте търговия. Без търговия ще бъде по-добре, отколкото с търговия. Може да ви бъде мъчно без търговия, но ако се опитате с търговия, ще ви бъде два пъти по-мъчно. Искаш да възприемеш едно учение и пак се раздвоиш. Не го възприемай. трен (от фр.) остар. влак. 42
Аз казвам: Божественото никога не произвежда раздвоение в ума и сърцето, единство произвежда. То е като хубавата храна, чистия въздух, чистата мисъл, чистото желание. Има желания, които не са чисти. Може от миналото да са. Едно желание може да е минало през хиляди умове. Една вода като мине през пластовете на Земята, придобива качествата на тия пластове. Една мисъл може да е минала през хора добри и лоши и тя е взела нещо от динамичността на техния ум. Ако възприемеш тази мисъл, тя ще ти предаде това състояние. Възприеми една чиста мисъл. Има чисти мисли в света. От хиляди години чистите мисли са оставени и чакат време хората да ги потърсят. Засега хората имат обикновените мисли. Сега аз ви говоря онова, което зная. Не изново да започнете. На онези, които знаете Истината, аз ви говоря да се усили вашето желание. Един цигулар като свири хубаво, като дойде друг цигулар, който свири по-хубаво, насърчава го, предава му на него, че и той свири по-добре. Той не го учи, но онзи така възприема. Онзи, който седи по-горе в свиренето, трептенията в него са по-силни, предава и на другия и се радва. Щом дойде друг цигулар, който не може да свири, нищо няма да предаде, ще ти отнеме. Дойде един човек с по-слаба мисъл какво ще ти предаде? Той, освен че няма да ти предаде, но ще ти отнеме. Какво ще те учи той какво ще вярваш в Бога, как да станеш щастлив, как да образуваш обществено положение? Глупави работи. Ако търсиш съвет, търси от умен човек да получиш, който, каквото каже, да стане така. В един народ, когато дойде някой държавник, който разбира как да подигне този народ, е добро, но ако дойде някой държавник, който не разбира как да управлява, а има само амбиция, как ще повдигне народа? Не е лесна работа да управляваш хората. То е най-трудната работа. Искаш да направиш тия хора щастливи. Трудна работа е това. Бог, Който е всесилен, Той не може да направи хората щастливи, чака време. Той е предвидил всичко и пак хората са недоволни, а ти 43
като човек, мислиш, че ще бъдат доволни от тебе. Не се мами. Ако хората си позволят за Бога да говорят нещо, то против тебе ще говорят десет пъти повече. Та казвам: Да си подигнем очите. Когато човек се оцапа, нему му трябва вода. Когато кръвта стане нечиста, нему му трябва въздух. Ние, съвременните хора, сме обеднели, демагнетизирали сме се, малко въздух имаме. Аура нямаме наоколо. Знайте, че ако в нас въздухът се намали, стане малко рядък, нас не ни очаква нещо добро. Благодарение на въздуха, че Земята е запазена. Хиляди взривове стават, цялото пространство е пълно със снаряди. И Земята като минава, от хиляди години я бомбардират. Ние се намираме в 13-ата сфера, дето постоянно артилерийски огън има. Благодарение на Земята, като идват във въздуха, [снарядите] се разтопяват, стават на прах. Другояче не зная какво би станало с нас. Казвам: Хубавите мисли, това са атмосфера. Трябва да се пазим, защото не сме в един уреден свят, когато една мисъл и едно чувство могат да те ползуват. Силна мисъл трябва да имаш около себе си, силно чувство и силна воля. Не както сега мислите механически. То е като аура, която окръжава човека наоколо. По този начин ние разбираме, че ние трябва да се обкръжаваме с Божественото. Ако ти, след като се молиш, ако тази Божествена мисъл не може да те ползува, непотребна е тази мисъл. Казва някой: “Аз се помолих на Господа.” Ти щом се помолиш, трябва да се образува една аура около тебе. Щом молитвата не е чута, ти не си помолил както трябва. Да ви приведа един пример. Имахме един брат, който се казваше Симеон, там от Еленско беше, един много религиозен човек, с особени възгледи. Той казваше, че може да заповядва и каквото каже, да стане. Един ден Симеон се разхождал и гледа наблизо един говедар изкарал говедата и една буга реве. Той казва: “Кой ти дал право да ревеш? Аз ти казвам, в името на Исуса Христа, да мълчиш!” Отива, хваща буга (от тур.) диал. бик. 44
бузата за рогата, да мълчи. Като го натиснала бугата, идва говедарят и едва могъл да го спаси. Той казва: “Бугата излезе по-силна.” Казвам му: Ти, като не си силен, не се бори с бугата, ти най-първо направи опит с малко бугле, после с по-голяма. Ти си захванал опита с голямата буга. Казва: “Каква е погрешката? Не ми трябваше да се занимавам с бугата. Що ми трябва тази глупава работа, да се занимавам с бугата? Защо ще ходя да се занимавам с говедарски работи?” С такива Симеоновци светът е пълен. С туй разбиране мислим, че всичко можем да направим. Но има неща, които не можем да направим. За да се направи нещо, най-първо трябва да имаш една светла мисъл, тази мисъл да я обичаш. Трябва да имаш едно светло желание и туй желание да го обичаш. Трябва да имаш една воля, но туй, което волята изисква, трябва и него да го обичаш. Ако Любовта се съедини чрез ума, чрез волята, ще стане. Искаш да свириш. Ако Любовта на ума дойде в свиренето, ако Любовта на сърцето дойде в свиренето, може да свириш. Ако не дойдат, [може] да свириш, но онези, които слушат, няма да бъдат доволни от твоето свирене. Този закон е навсякъде. Ако нива посееш с Любов, дето присъствува умът, сърцето и волята, тя плод ще донесе. Ако сееш дърво и Любовта присъствува, то ще даде по-хубави плодове. Дърветата са много отзивчиви на Любовта. Всичко в природата е отзивчиво на Любовта. Всичко е отзивчиво на безлюбието. Следователно всяка една работа, [която] ние започваме без Любов, се отразява. Всяка работа, която започваме с Любов, в която Любовта на ума, на сърцето и на душата е взела участие, отразява се и на работата. Сега, това е за онези, които искат да вървят по новия път. Те са важни индивидуални схващания. Започнете тази работа, в която умът ви да участвува с Любов и сърцето ви да участвува с Любов. Каквато и да е работата, от какъвто и да е характер, работата може да е много нищожна, но ако направите с Любов тази нищожна работа, благодарение на Любовта вие ще придобиете нещо. Тази 45
мисъл, придобита с Любов, ще мине е вас, като идете в другите светове, ще ви придружава. Мисъл, в която Любовта не е присъствувала, не може да дойде с вас, нито желанието може да иде в другите светове. Всички мисли, които са родени от Любов, всички желания, които са родени от Любов, всички постъпки, които са родени от Любов, всичко туй върви с човека заедно. То е Божията Любов, Божията благодат. Християните разбират думата “благодат”. Всичко онова, в което присъствува Любовта, е благодат. Индусите го наричат “дихарма”. Всичко онова, в което Любовта не присъствува, наричат го “карма”. Казвате: “Това е кармично.” Безлюбие е. Тогава ще се раждаш, ще умираш и нищо не става. Казвате: “Втори път като дойда, аз ще довърша работата.” Втория път като дойдеш, друга работа ще имаш, при други условия ще бъдеш. Казвам сега: Всички тук чертаете бъдещето на вашия живот. Онова, което говоря, не искам нищо да приемете без опит. Когато няма какво да правите, ако ви остане един час на деня свободен, дето ще спите, направете опит за туй, което ви казвам. Не ви казвам да посветите живота си, но ви казвам да направите един опит, да се убедите в справедливостта на Божествения живот. Аз не съм за човешките неща. С човешки неща светът е пълен. Зная кое ще ви помогне. Не че Божествените неща не съществуват. Божествените неща се привличат. Без Любов Божественото не иде. При Любовта тя е като магнит привличат се. Щом сърцето е магнетично, привлича нещата. Щом волята ти е магнетична, привлича нещата. Ако нямате Любов, ще ги отблъснете. Следователно ако вие нямате Любов, ще отблъснете вашето щастие и тогава ще плачете. Аз не искам сега да разбирате механично. Аз искам във вас да се роди желание, да имате една идея за Бога като най-добрия баща в света. И вие като негови деца, не сте извършили волята му както трябва. Той си мълчи, нищо не казва, много неща вижда, че не сте прави. Вие страдате. Туй страдание показва, че не вършите волята Божия. Не че сте виновати може с вас ред поколения да 46
Вземаш участие. Трябва да бъдем разумни. Разправяше ми един стар човек, когато правих своите изследвания: “Иде едно дете с няколко макари, играе си. Обиколи ме с конците веднъж, два пъти, аз, казва, се смея. След това ме омота 300-400 пъти и казва: “Ха, дядо, стани!” Опитах се не мога.” Казваше: “Трябваше това дете в другата посока да започне да отмотава.” Ти оставяш този конец да се върти около тебе 300-400 пъти, въже става. Ако туй дете те остави тъй, какво ще правиш? Не си играйте с една мисъл, която се върти. Тя се върти, върти, образува едно въже. Ти казваш: “Развърти се!”, тя не се развърта. Не правете опити да играете с една ваша лоша мисъл, с едно ваше лошо желание. Ще си направите въжета, от които ще образувате кармата. После трябва да вземе цяло поколение, да ги късате конец по конец. Дойде една мисъл, ликвидира втора, трета скъсай я. Всяка вечер се справяйте с тия мисли, не оставяйте за другия ден. Вечерно време ликвидирайте с всички лоши мисли, а което е хубаво, оставете го; което не е хубаво навън. Освободете се. Сега, туй аз разбирам новия живот. Ако в една година така постъпвате, лицата ви ще се изменят, бръчките ви няма да се махнат, но все таки 10 бръчки ще се махнат. Ако 20 години така вървите, ще се подмладите. След 20 години, ако научите закона, като гъсеницата може да станете на пеперуда. Чудни сте, като казвате, че може да си преобразите живота. Ако една гъсеница знае как да се преобрази, до известно време яде, после не иска да яде, направи си пашкул, скрива се в него. Казвам: И вие си направете пашкул, скрийте се в него. Господ е направил туй, което не сте очаквали. Или: възприемете Божествената мисъл в себе си, оградете се с нея. Възприемете Божествените желания и силата на Неговия Дух, заспете и като се пробудите, ще има във вас едно подобрение. Оставете се на Господа, както когато влезете в парахода. Като влезете в парахода, не мислете капитанът как ще кара, не ходи да разглеждаш машините 47
долу дали са В ред или не. Щом влезем в Божествения порядък, да бъдем свободни. Да заспим, да си починем, че като се върнем, да бъдем готови за работа. Светът се нуждае от работници. От майките се изисква работа, от бащите се изисква работа, от синовете се изисква работа, от дъщерите, от учениците се изисква работа, от учителите се изисква работа. По кой начин ще дойде? Казвате, ще го създаде народът. Не си правете тия заблуждения. Народът е една нива каквото сееш, това ще израсне. Ако сееш най-доброкачествените неща, те ще израснат. Та казвам: Ние, съвременните хора, да посадим в нас хубавите мисли, да ги възприемем. Тези семена съществуват. Те са в природата и чакат. Най-малко 10 семена да посеем. Те са дошли и чакат вече. В съвременния живот, много пъти има писма, които чакат в пощата до поискване, трябва да идеш да го намериш туй писмо. Та, много неща от невидимия свят, от Слънцето, са дошли заради вас и чакат на пощата да идете да ги потърсите, понеже адресът ви не е даден както трябва. Идете и намерете ги да ги вземете. Вие ще ми възразите, че учените хора казват, че Слънцето е огън. Има хора, които живеят и в огъня. Има същества, които живеят при 10 000, при ЮОпООО градуса. Има същества, за които огънят е приятен. Те дишат огъня, както ние дишаме въздуха. Колкото повече го дишат, хубаво им става. Има същества, които дишат светлината. Колкото повече дишат, толкова по-силни стават, тъй както ние дишаме въздуха. Ние приемаме малко светлина с очите и тази светлина ни безпокои. Един ден ще станат очите ни по-големи, повече светлина ще трябва. [На] едни ни трябва повече топлина. Сега едва можем да издържим 40 градуса. Ние сме много слаби същества, сега едва може да изтърпим 42 градуса топлина. При 42 градуса топлина човек умира, организмът не издържа. Има микроби, които са по-силни, които при 160-200 градуса топлина не умират. Човек 200 градуса топлина не може да издържи. заради диал. за. 48
Съвременните хора мислим, че сме много културни, но това не е култура, това е полировка. Докато не се махнат скотобойните , докато не се махнат тия месарници... Това са нездравословни неща. Мислите ли, че това изсичане на горите е здравословно? Мислите ли, че тревата, която се покосява, е здравословно? Трябва да се коси, но трябва да знаеш как да я косиш. Тия дървета [не трябва да] се секат. И плодовете не трябва да се берат. Всяко нещо трябва да изучавате и трябва да знаете кога трябва да се бере един плод. Има време, когато трябва да пожънете една нива. Нищо няма, ако не я пожънете навреме, но ще бъдете нещастни. Христос какво е донесъл на света? Христос донесе едно учение, което хората на него време не бяха готови да го приемат. Казва: не им е дадено, не са готови. Христос дойде да научи хората да мислят правилно, да обичат правилно и да бъдат справедливи. Хората не бяха готови и казват: “Опасен човек е.” Най-после знаете историята какво направиха с Него. Казвате: “Горкият, как е пострадал Христос.” Ако днес Христос дойде да проповядва, готов ли е светът да Го приеме? Ако дойде Христос, друг начин ще употреби. В света ще има толкоз голяма светлина, че хората ще ослепеят и толкоз голяма топлина ще има, че сърцата на хората ще се разтопят. И толкоз силно раздрусване ще има, че хората ще легнат на земята. Няма да бъде като едно време, с едно малко раздрусване с езика. Тази война е раздрусване. Вие казвате: “Миролюбив е Синът Божи Човечески.” Той е сега на фронта и казва: “Вие не искахте да приемете Моето учение.” 30 милиона има, които са станали жертва. Ако на времето 30 милиона бяха станали проповедници, друг щеше да бъде светът. Тогава казаха: “Не искаме такова учение.” Сега говорят, проповядват, но бомбите, оръдията проповядват на хората. Аз искам хората да говорят. Тия гранати говорят. Като ти говори граната, ще ти откъсне ръката. Казва: “Ако не беше се отказал скотобойна (от рус.) остар. кланица. 49
да служиш на Господа, нямаше да ши откъсне ръката. Затуй сега ти откъсвам ръката или крака.” Ако беше послушал преди 2000 години, ръката ти щеше да бъде на мястото. Може да ти извади окото и какво ли не. И тогава ще те утешават. Аз похвалявам тези, които се бият, много смели хора са. Ако ние не сме толкоз смели като тях, да проповядваме... Ние сме много страхливи. Ние искаме всичко другите да направят, че ние да идем наготово. Защо ви е срам от Любовта? Защо ви е срам от Мъдростта? Казвате: “Не съм толкова мъдър.” Защо ви е срам от Истината? Защо не обичате живота? Защо не обичате знанието или свободата? Аз считам, всеки човек, който иска сам да бъде свободен, трябва да обича свободата. Човек, който обича Любовта, иска тя да бъда достояние на всичките хора. Всеки, като я разбира дотолкоз, доколкото я разбира, на туй трябва да бъде проводник, не както аз я разбирам. През малкия прозорец малко светлина влиза, но качеството на светлината ще бъде същото. През големия прозорец голяма светлина ще има. Ние се срамуваме от Любовта, която досега ни е направила най-големи добрини. Най-големите добрини в света са дошли от Любовта. Най-големите добрини са дошли от Мъдростта. И най-големите добрини са дошли от Истината. Туй, което ни е дало най-доброто, ние се срамуваме от него. Да не се срамуваме. Не говоря за вашия срам, но за вътрешния. Дойде Любовта, казвате: “Не е важно.” Дойде ли Любовта, приеми я, прояви я, не говори за нейните процеси. Дойде ли Любовта, проявявам я, както искам към мене да се прояви. Защото онези, които я проявяват, са доволни, и аз съм доволен. Когато те я проявяват, по същия начин и аз да съм доволен. За бъдеще всички да сме доволни от Любовта, тъй, както я проявяваме. Туй е сега практическото, но просто разбиране. Много философски трактати може да ви дам. Може да ви из50
числят математически колко години ще живеете, за каква жена ще се ожените, със сини или черни очи, един метър и половина ли ще бъде висока или два метра, после колко деца ще ви се родят, женски или мъжки ще бъдат, дали тази жена ще ви донесе пари или не, ще бъде ли болна или здрава. Какво ще ви ползува това знание? То е главоболие. Аз имам един метод, като дойде някой, веднага всичко е ясно. Дойде някой при мене, който крал, и виждам: говедата, кокошките вървят след него. Бил жена си и виждам всичко като на кино. Пита: “Какъв човек съм?” Виждам на киното: десет пъти бил жена си, ходил да краде. После направил добро и то в киното. Говеда крал и то е там. Казвам: “Доста интересен човек си.” “Тъй ли?” За мене е едно развлечение, на кино съм. По някой път казва: “Направи още no-гениален филм.” Някой път не искам да му кажа, защото ще го обидя. Някой казва: “Не искам да ми кажеш, че съм лош човек. Правиш ме добър, но зная, че съм лош.” Аз се радвам на доброто, аз търся само доброто в тебе. Лошото не е в моята специалност. Туй, което виждам, че е лошо, поправям го. Ако ме питаш за доброто, ще ти кажа, но с твоите погрешки не се занимавам. Аз имам свои погрешки и аз ги нося. Аз като нямах едно време главоболие, вземах на хората погрешките да ги изправя. И сега не може да се освободя от тях. И сега трябва да изправя всичките погрешки като свои. Ти трябва да изправиш своите погрешки, аз изправям хорските. Ти си направил погрешка и аз съм направил по-грешка. От Божествено гледище, ако поправя погрешките на хората, ползувам се два пъти повече. И ти трябва да из-правиш погрешките си. Тогава приятели сме, да си подадем ръка, и двамата в един път вървим. Той иска да си поправи живота и аз искам да поправя живота на другите. Казвам: Да се заемем всички постепенно да поправим живота си. Една майка се ангажирала да поправи деца51
ma cu; баща се е ангажирал да поправи децата си; учител се е ангажирал да поправи учениците си. Кой каквото може да го направи, да го направи. Всяко микроскопическо добро, което човек направи с Любов, то е благоугодно на Бога. Най-малкото добро, направено с Любов, е благоугодно. Казва Христос: За един човек, който се разкае, става голяма радост между ангелите. Действителни са тия същества. Аз не говоря за големите погрешки, но за малките микроскопически, които ние само знаем. Ако изправим невидимите погрешки, голяма радост става на Небето. Желая и вие, малките погрешки, които никой не вижда, като ги поправите, да станете два пъти по-богати, отколкото сте сега. Четири неща има, които всички, които сте тук, желаете. Няма нито един от вас, който да не цени, няма някой, който да не желае да бъде добър, справедлив, разумен и красив. Работете за вашето добро. Работете за вашата справедливост. Работете за вашата красота. Работете за вашата разумност. Бог ще ви благослови. Тайна молитва 23-та беседа, държана от Учителя на 21.III.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. (Празнуване на пролетния ден.) 52
ДОБРОТО УЧИЛИЩЕ “Отче наш” “Ще се развеселя” Ще Ви прочета от “Сбетът на Великите души”, от “Добрата дреха”, страници 28-а и 29-а . Искам да коригирам едно мнение, което съществува В сВета и В науката, че Земята е място на мъчение. ТоВа не е Вярно. Най-доброто училище, което има засега, аз зная, има на Земята. По-добро училище не може да има. Страданията В туй училище произтичат от тоВа, че някой е Влязъл там, дето не му е мястото. Ако Всеки Влезе на своето място, страданията ще престанат. От Всичките хора не се изисква едно и също нещо. Природата много малко изисква. Когато някой път се изискват големи работи, то е за напредналите души, не е за обикновените. Те ще чакат, няма да бързат. Тогава се смущават децата. Погрешка правят, че като отиват в училището, бащите носят и децата. Училището не е за децата. За тях има друго училище. Желанието на бащата е по-скоро да свършат синовете и дъщерите му и учени да станат. Такъв закон в природата няма: да свършат учението. Учението никога няма да се свърши. Вие искате всичко да се свърши. В туй, което се свършва, там е нещастието. Щом се свърши хлябът, нещастие иде. Щом се свърши водата, нещастие иде. Щом се свърши животът, щом се свърши учението, всичките нещастия идват. Казвате: “Кога ще се свърши тази работа?” Няма да се свърши. Вж. бел. на стр. 15. Посочените страници са според изданието от 1933 г. и в от настоящия том отговарят на с. 357 (от думите “Лъчът показва изгрева на слънцето.”) и с.358. 53
Та сега искам да Ви говоря за неща, които не се свършват. Онези, които се свършват, вие ги знаете. Старият иска да свърши, да не се учи. Там е нещастието. Че учението е там за стария. Защото какво ще се учи старият? Старият ще се учи как да се подмлади. Какво ще учи младият? Младият ще се учи да не остарява. Ако младият [не] учи как да не остарява и старият не учи как да се подмладява, не са в правия път старите намират смъртта, а младите остаряват и нещата се повтарят. Сега казват: “Защо ни са страданията?” Не са на място. Щом страдаш, влязъл си в едно отделение по-горе. Слез в едно отделение по-долу. Ако и там ти е мъчно, слез едно отделение по-долу. И така слизай и влез там, дето няма да имаш страданията. “Защо страдам?” Влязъл си там, дето не ти е мястото. Казваш: “Виж, хората не боледуват.” Те са на място. “Аз защо боледувам?” Защото не си на място. Много лесна философия. Защо Господ направи света? Господ хубаво го направи, но ти влезе там, дето не трябваше. Сега ще доказвате философски защо страда човек. Не е на място. Проста и ясна работа: не е на място. Ще възразите, че не е модерно. Кои са нови работи? Страданието модерно ли е? Войната модерна ли е? Сиромашията модерна ли е? Смъртта модерна ли е? Слепотата модерна ли е? Всичките болести, които съществуват, модерни ли са? Кое е модерно? Казват, модерна работа била. Не, в света има само едно модерно нещо. Кое е то? Аз ще употребя тактиката на онзи свещеник, който казва: “Братя християни, знаете ли какво ще ви кажа?” “Не знаем.” “Тогава и аз няма да ви го кажа.” “Братя християни, знаете ли какво ще ви кажа?” “Знаем.” “Щом знаете, няма какво да ви го казвам.” Има едно ново нещо в света. Туй, новото, всички го търсите. Туй, което постоянно ви смущава, то е новото, което търсите. Дето работите, дето се учите, дето страдате, то е, че търсите новото. Къде е то? Няма да ви го кажа къде е. Понеже Земята е едно отлично училище, по-хубаво от нея няма. Няма какво да се смущавате. 54
Щом се смущаваше, ще ви дам една рецепта: слезте подолу. Престани да мислиш за това, което те смущава, мисли за това, което не те смущава. Мислиш, че ще умреш. Това не е твоя работа, че ще умреш. Мисли, че ще живееш; че ще умреш ти не си умирал, да знаеш. Защо ще мислиш за нещо, за което нямаш опитност? Че живееш, ти знаеш, Бог те е пратил. Писанието казва: “Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.” Казвате, че ще умрете. Че Бог не е Бог на мъртвите, Той е на живите. Защо ще говорим за смъртта? Тя е извън Божествения живот. Казвате: “Да се освободим.” Че от какво да се освободите? “Да се освободим от злото.” Няма какво да се освобождавате от злото. Нито от доброто, нито от злото се освобождавай. Може да се освобождаваш само от едно нещо от греха. То е човешка работа. От греха се освобождавайте, но от злото не. То е творчески принцип, който Бог е турил. От греха всички се освободете, ние сме си го създали. Греха отхвърлете навън, то е смърт. Или казано: Да оставим по-грешките. От тях се освободете. Имайте пред вид, че когато се изучава човешкият ум, умът, ако не мисли естествено, пренася една голяма опасност. Сърцето ако не чувствува правилно, има голяма опасност. Умът заварява нервната система с една много деликатна кал на повърхността. Сърцето със своите желания, то окалва вътре. Те са две опасности, от които сега страдаме. Склерозата и какви ли не хиляди болести произтичат от калта на човешкия ум и от калта на човешкото сърце. Две неща в света има, от които трябва да се освободим. Сърцето да се освободи от своята кал, трябва топлина. Когато сърцето няма онази морална топлина, която природата му е дала, образува се кал. Ще кажете, че някои неща не ги разбирате. Радвайте се, че не разбирате нещо. Някои неща са далече от вас, не ги виждате, нищо не значи. Като дойдете наблизо, ще ви станат ясни. Ако изгубите една игла на Витоша, ще знаете ли къде е? Няма да знаете. Ако имате един голям магнит? Такъв магнит има в Америка, във Вашингтон. Той 55
е толкова голям, че онези, които отиват да посещават този магнит, трябва да изуят обущата си навън, ако имат железца на тях. Другояче, обущата ще се намерят на магнита. Ако не можеш да си изуеш обущата, и ти ще висиш там. Опасността къде е? Да ви кажа защо хората грешат. Злото е един много голям магнит и доброто е много голям магнит. Като дойдеш до злото, увиснеш, като дойдеш до доброто, и там увиснеш. Казваш: “Какво да правя?” Ако обущата ти имат гвоздеи, не се приближавай до злото. Ти ще залепнеш и то ще каже: “На работа го туряме.” Сега хората са залепени на злото, бият се. Докога? Като им се свършат всичките снаряди, ще престанат да се бият, като няма какво да залепят. Той е лесен път. Хората се бият, не е лошото да се бият. Научно гледам на работата. Щом се бият, пукне му главата. Защо му пукна главата? Един български редактор няма да му казвам името ми казваше, даде ми едно обяснение, казва: “Ние в нашия род всички страдаме от кръвно налягане и на всеки две години имаме нужда да ни се пуска малко кръв. Аз бях вестникар, една година бях редактор на един вестник. Бях написал една статия, не се харесала на някого, намериха ме на едно място и ми пукнаха главата. Изтече малко кръв, аз се освободих от налягането, оздравях от туй налягане, което имах. Пишат ми от провинцията, изказват съжаленията си, пък аз се радвам. Тия хора видяха, че трябваше да ми се пусне кръв. Аз им благодарих, че не ме претрепаха, а само кръв ми пуснаха.” Вие пишете някоя статия, която не се харесва, пукнат ви главата зарадвайте се. Ударите си крака, излезе кръв зарадвайте се. Тази кръв ти е пусната, тя е на място. Сега ние сме на Земята и трябва да се учим. Първото нещо: не се отказвайте да се учите. Старите се отказват да се учат. Старите стават професори и започват да дават на младите наставления. Не учете младите. На старите давам един съвет: да не дават големи наставления на младите. Ако аз бях стар човек, ще кажа: Синко, живей добре нищо повече. Пък и на стария няма да му 56
говоря много. Ще кажа: Живей разумно. Справедлив бъди. На стария бих му проповядвал да бъде справедлив, а на младия бих му проповядвал да бъде добър. На възрастния да бъде разумен. Три неща има, които може да ни спасят от страданието: добротата ни спасява от един вид страдание, справедливостта ни спасява от друг вид страдания и разумността ни спасява от трети вид страдания. Когато доброто не присъствува в нашия живот, имаме страдание от липса на доброто. Когато справедливостта [не] присъствува в нашия живот, имаме страдание, понеже не присъствува справедливостта. Когато разумността отсъствува, пак имаме друг вид страдание. Следователно страданията в света идват да възстановим доброто, което е необходимо. Без доброта човешкият живот няма смисъл. Без доброта физическият живот е безсмислен. Без справедливост духовният живот, т.е. животът на сърцето, е безсмислен. И без разумност Божественият живот не може да се изяви. Доброто е един проводник на физическия живот. Справедливостта е проводник на духовния живот. А разумността на Божествения. Те са необходими неща. Сега вземат съвременната наука и мислят, че всичко виждат. Много малко виждаме и много малко знаем. Даже една милионна частица от това, което се разкрива на Земята, не знаем. Че какво знаем за растенията, за живота на растенията, какво знаем за живота на насекомите? Туй, което учените пишат, е външната страна. Влизал ли си в живота на другите същества? Ние живеем в природата и нашият живот е затворен. Животът на Земята е затворен за живота на Слънцето. Животът на Слънцето е затворен за живота на Месечината. Животът на Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, на всичките светове животът е затворен. Тепърва сега имаме желание да знаем какво има на Месечината. Затворен свят е. Никой не е ходил на Месечината. На Слънцето кой е ходил? Как ще идеш на Слънцето? Предполагат, че в центъра на Слънцето има 50 милиона градуса топлина. Знаете ли какво нещо е 50 милиона 57
градуса топлина? Да Ви представя на човешки език: учените хора както казват, ако имате материя колкото на малката карфичка и ако тази материя е нагорещена 50 милиона градуса, то енергията в тази главичка може да унищожи всичкия живот на 1500 километра. Това значи 50 милиона градуса топлина. Можем да говорим за тази топлина, но трябва да се намираме на 150 милиона [километра] разстояние. Ние сме 3 пъти по-далеч от топлината на Слънцето, за да не ни постигне някое голямо нещастие. Учените хора са изчислили, имат начини за изчисляване. Всеки човек в себе си има едно малко слънце, което отразява голямото Слънце. То е отражение на голямото. Ние, съвременните хора, трябва да имаме друг един възглед за тази природа, в която живеем. Сега някои искат да докажат има ли Господ или не, разумна ли е природата или не. Разумна е. Вземете човека. Природата го е създала и за гъстата материя му е създала един стомах. В този стомах има 10 милиона клетки, които работят за смилането на твърдата храна, 10 милиона работници работят и ако трябва да им плаща по един лев, трябва 10 милиона да им плаща само за храносмилането. А природата, когато направи стомаха, тези големи разходи тя плаща, а човек седи сега и пита има ли разумност или не. За по-рядката материя, в която човек живее, тя му създаде дробовете. Там има 100 милиона работници. Каква отлична работа извършват! Най-после вземете за човешката мисъл. В мозъка има 3 билиона и 600 милиона клетки, които работят за човешката мисъл. И сега хората питат има ли разумност в природата или не. Значи неразумната природа създала разумни работи? Не че тя ги е създала, но ние неразумно разсъждаваме. Слънцето постоянно изгрява. То е един ред в природата; разумен ред е, върви по един определен път. Казвам: В света всичко е разумно, не е механично. Понеже в нашия ум има едно безверие и за [да] покаже, че човек е много учен, всичко е отказал. Казва, че няма живот в другите светове. Казва, че няма духовен живот. Има ли живот на Земята? И на Слънцето има живот. Няма 58
какво да ми доказваш учените хора за това. И да ми казват, аз имам начин, по който съм проверил има ли живот на Слънцето. Има, разбира се. Другояче са устроени тия същества. На Месечината има същества. И те са другояче устроени. На Юпитер има същества, навсякъде има. Няма свят, дето да няма същество. Има светове, които сега се приготовляват и на тях няма още същества. За тях от Земята се приготовляват. Като стане тясно на Земята, там ще ги пренасят. Сега се създават нови светове, дето за в бъдеще ще ви пренесат. Сега някои от вас искате да идете на оня свят. Няма какво да идете в оня свят. Като дойде време, ще ви вземат оттам. Плодовете като узреят, сами не отиват на гости на разумните същества, но разумните същества отиват при тях. Събират ги в кошници, занасят ги дома. Като узреем на Земята, ще дойдат и ще ни занесат. Сега ще доказва някой учен човек дали като умрем, ще отидем в оня свят. Така не се говори. Хората на Земята не са узрели, зелени плодове са. Ще капнат, ще слизат, ще се качват на дървото. Сега хората слизат и се качват на дървото. Казвате: “Къде е оня свят?” Долу при корените. “Къде е другият свят?” Горе при клонищата. Къде е оня свят? В оня свят отиват само хубавите, зрели плодове. В оня свят ще идат разумните същества. Те ги ръководят, посаждат ги при особени условия. Туй е, което аз зная за себе си. Дали хората вярват, не ме интересува. Питат има ли живот. Аз зная, че има живот. “Ама хората умират.” Които умират, не ме интересуват. Ако има нещо, от което аз [не] се интересувам, то е смъртта. Че хората умират, пет пари не давам. Че се раждат, интересува ме. Че има добри хора, интересува ме. Че има добри и лоши хора, много ме интересува. Но че има грешници, хич не ме интересува, пет пари не давам. Лошия човек като чуя, казвам: то е на място. Добрият и лошият на място е. За грешния не искам да зная. Аз така разсъждавам. Лошите хора са от Бога и добрите са от Бога, а грешниците са от хората. 59
Казвам: Сега трябва един нов начин за размишление. Какви ще бъдат новите веяния? Божественото в нас е онова, което носи радост и веселие на хората. То е Бог. Туй хубавото в нас, което чувствуваме по някой път, то се дължи на Божествената разумност, която прониква. Бог изпраща своите благословения. Някой път виждаме същества както ангелите и светиите и те изпращат своята помощ. По някой път има напреднали същества и те изпращат нещо. По някой път попадаме по Божественото течение, някой път попадаме по течението на ангелите, по течението на светиите, по течението на обикновените хора и най-после по течението на низшите същества. Кой от вас не знае, като се яви чума или холера, тия малките бацили, като че от техните излишъци човек се отравя и умира. Та казвам: Най-първо дишайте дълбоко, да имате чиста кръв. Не допущайте в ума си никаква нечиста мисъл. Туй може да го направите. “Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.” Бог не е Бог на грешниците, но на праведните. Бог иска грешниците, като се освободят от греха, да станат праведни. Защо искат да станат праведни? За да бъдем радостни и весели. Защото Бог е единствен в света, който може да ни направи радостни и весели. Единственото същество, което може да ни подигне и може да ни даде онова, което ние желаем за Земята и за Небето. Ти си една жена, искаш да бъдеш отлична, умна жена Господ може да те направи. Ти си мъж само Господ може да те направи да бъдеш умен мъж. Ти си дете само Бог може да те направи умно дете. Ти си учител само Бог може да те направи умен учител. Ти си военен само Бог може да те направи умен. Под думата “Бог” аз употребявам най-умното в света, целокупността на всички разумни същества, които работят за доброто на хората, да бъдат като тях. Понеже светът има нужда от работници. От вас очакват един ден, като свършите училището, да станете работници. Вие сега мислите за много малко работи. Засега една мо60
ма мисли да израсне, да стане 1,50 м, да стане 40 см широка, тантуреста, лице обличко, дебеличко, да я харесват, да се ожени, да има едно-две деца. След 40-50 години двамата остареят, техните деца се оженят и те умират. Останат без имена. Къде отидоха? В оня свят. Никъде не са отишли в оня свят. Някой пък цитира думите на Христа. Христос дава един пример, че богатият отишъл в ада, а Лазар в лоното Авраамово и оттам си приказват. На кое място е адът? Аз зная къде е адът, аз съм го виждал. И рая зная къде е. Вие мислите, някъде из въздуха. На едно място е. Раят не е само състояние. Рай има тук, на Земята. Ад има тук, на Земята. Те не са толкоз близо, но радио имат и си говорят. Много далеч са адът и раят, но по телевизия богатият видял Лазаря. Тези, които са в рая, виждат по телевизия как се мъчат в ада. И грешниците виждат праведните как се радват. Те си говорят по радиото. И грешниците си имат радио, разговарят се. Сега вие ще кажете: “Дали това е вярно?” Приемете го като “Хиляда и една нощ”. Туй, което е писано в “Хиляда и една нощ”, вярно ли е? Приемете го. Какво ще изгубиш, ако го приемеш? Нима всичкото онова, което вие вярвате, е вярно? Едва ли една милионна част от онова, което вие вярвате, е вярно. Другото след 1000 години ще видите, че е вярно. Невярното било полезно на времето, на място било, опаковка е. Невъзможно е да ви се говори Истината на един език. Истината е само за съвършените. На нас, които не сме достигнали до съвършенство, не може да ни се говори Истината. Нещата ще ни се представят такива, че да бъдат достъпни за нас. Така казвам: всички вие се нуждаете. Плашили са ви, че има ад. Ходили ли сте вие да проверите адът какъв е? Христос ходи и го видя. Той ходи в ада и които бяха в ада, извади ги. Като излязоха из ада, възкръснаха, явиха се на много хора. Убедиха ги, че има оня свят. Христос отдолу ги извади, не отгоре. В Земята бяха затворени, извади ги и ги пусна. Всички тези, които излязоха от ада, са най-умните. Казват: “Още веднъж не влизаме в този затвор.” Най-умните хора са, които излязоха из ада. Онези, глу61
naBume, koumo не са ходили, me само търсят парите. Христос сега държи ключовете на ада, понеже знае, че е опасно. Като идеш, ще те срещне, ще каже: “Къде отиваш?” Казва: “Ти не си за ада.” Някои от вас сте за ада. Не мислете, че е лошо място адът. Адът е училище, то не е мъчение, както този италианец го е писал, Данте. То не беше така. Има нещо вярно, но не е така. Той е писал така, за да бъде достъпно за хората. Както описва ада, като го чете човек, трепери, но като пише за Небето, за рая, бледо е. Не може да се опише раят на човешки език. Непонятно е за хората. Раят и адът, това са два полюса на Земята. Вие се плашите от ада. Всеки има в себе си един ад. Като дойде болестта, свие те сърцето. Не е ли цял ад? Като дойде проказата, сифилисът, като дойде помрачението на ума, тия неща изтичат от ада. Казвам, че има ад, който разстройва човешките умове, разстройва и човешките сърца. Има рай, който възстановява здравословното състояние на сърцето и на ума. Всякога жителите на ада обират, разстройват човешкия ум, за да го оберат, за да вземат всичко и да го занесат в ада. Те са като вълците, обират. Те разстройват ума, за да те оберат, разстройват сърцето, за да те оберат. Онези в рая са богати, те възстановяват здравето на сърцето и здравето на ума. Туй, което са те обрали, те ти го дават. Ад има и в ада постоянно пращат цели пълчища за обир. Черкезлик има. Всяка година [от] ада идат и задигат 35 милиона хора и ги занасят долу, а всяка година по 40 милиона пращат живи от доброто. Борят се. Да видим кой ще спечели. Едните задигат 35 милиона, а другите пращат 40 милиона. Един ден ще се напълни адът, ще им стане тежко. Като се напълни адът с разбойници, пък и Земята няма да може да им дава храна, какво ще правят? Прекъснали им са пътищата. Добрите духове са прекъснали пътищата на лошите. Лошите духове едно време бяха в Земята и се ползуваха, а [добрите духове им] прекъснаха пътните съобщения. Какво ще правят? Започват да мислят. Казват им: “Трябва да напуснете ада и да влезете в рая.” Казвам: Всеки един от вас каквото желае, да иска да 62
го постигне по един добър начин. Не се отказвайте от вашите желания. Каквито желания имаш, само търси да ги постигнеш по един добър начин. Искаш да бъдеш здрав има един начин. Трябва да си избереш подходяща храна, която навсякъде можеш да намериш и да бъдеш здрав. Искаш да бъдеш умен ще намериш подходяща храна. Искаш да бъдеш добър ще намериш подходяща храна за сърцето си. Искаш да имаш една благородна душа ще намериш подходяща храна. Подходяща храна трябва в света. То е живият хляб. Всичките учени хора са, които носят храна. На някои храната не е толкоз доброкачествена. Някои учени хора много хубава храна приготвят. В съвременната наука много теории има за Слънцето, много теории има за Месечината. Те са хубави неща, но те са упражнения. Човек трябва да се упражнява, то е гимнастика на ума. Всичките тия теории са потребни. Не че са лъжливи, но в даден случай една теория е потребна, а в даден случай тази теория има известен период, в който трябва да господарува. За пример, през цялата година не може да бъде пролет. Три месеца природата е активна, теченията от южното полушарие идват към северното. Става смяна. След три месеца същите течения се обръщат от северното полушарие към южното. Пролетта се връща назад. Лятото е много по-тихо. Есента пък е бурна. Нашата есен съответствува на южната пролет, и нашата пролет съответствува на южната есен. Казвам: В природата има една закономерност, която трябва да изучаваме. Вие се смущавате от страданията, които идват във вас. Щом вие страдате много време, пролет е. Щом престанат страданията, вие сте в лятото. Щом затишието мине в живота, есен е. Щом сте на почивка, зима е. Зимата е старост. Стария човек какво го очаква? Старият човек трябва да се подмлади. Онези, напредналите същества, изискват да се подмладиш за 3 месеца. Той ще стане млад след 3 месеца, след 3 месеца ще стане възрастен, след 3 месеца като учи в зимата, пак ще се подмлади. Животът на напредналите същества е вечно подмла63
дяване. Старите Вечно се подмладяват, затова в Небето има 24 старци. Всички в Небето са млади. Тук Земята е пълна със стари. Сега старите хора ги търсят от невидимия свят. Когато искат да подмладят стария човек, пращат го на Земята. Съберат 10-20 старци, подмладят ги, пратят ги на Земята. Старите хора ги купуват много скъпо и ги връщат на Земята млади. Като остареете, имате цена, ще ви купят. Вие казвате: “Кажете ни нещо за оня свят.” Какво ще ви кажа? Вие искате да опиша оня свят както Земята. В оня свят съществува същата разлика. Какъвто е животът на едно дете, какъвто е животът на един възрастен и какъвто е животът на един стар. Различават се. Между децата, между възрастните и между старите има вътрешно отношение, споразумяват се. Някой път казвате: деца. Децата не са глупави. Някои казват: “Това е дете.” Старите хора като ги подмладяват, прекарват ги през една вода в едно езеро. Някой път бързат и не ги държат достатъчно в езерото да се подмладят, та остава нещо от старостта. И затуй някои деца не са хас деца. Стария трябва да го турнат във водата, а не набързо да го извадят от водата, защото няма да се подмлади. Трябва 24 часа да го турнат, той ще се подмлади и ни помен от старостта няма да остане. Като дойде на Земята, ще се зарадва. Един ден, като дойдете на Земята, ще ви турнат в тази вода. “Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.” Старите хора, които чакат Господа, Той като ги прекара през тази баня, през водата на Любовта, те ще станат малки деца. Затуй Писанието казва: “Ако не станете като малките деца, не можете влезе в Царството Божие.” Блажени, които станат малки деца. Има защо да се радвате. Слънцата са жилище на ангелите. Те са емблеми. Планетите са жилища за нас, хората. Тайна молитва. 24-та беседа, държана от Учителя на 28.III.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. хас (тур.) чист, истински. 64
ДВАТА ПРИНЦИПА “Отче наш” “Кажи ми ти Истината” Ще прочета от книгата “Светът на Великите души”, “Дните на Битието”. (Учителят прочете само 22-ра страница .) “Духът Божи” Лесно смилаемите храни са за децата, за малките деца, мъчно смилаемите са за възрастните. Ако нахраните едно дете с твърда храна, ще спънете неговото развитие; ако един възрастен храните с млечна храна, ще го спънете. В нашия век хората много обичат чорби, навсякъде започват със супи. Ако възрастният изхвърли супата, няма да бъде зле. Зъбите се развалят. Като дъвче човек, уякчава зъбите, със супа зъбите се развалят. Съществуват големи противоречия в живота. Ние мязаме на млади моми, които чакат да дойдат да ги харесват. Те само през прозореца гледат, този минал, онзи минал, гледат как е облечен, нагизден, с шапка, с парадна форма. Не е лошо това. Всичко, каквото съществува в света, е на място. Лошото е там, че някои неща има повече, отколкото ни трябват. Колкото за чешит е потребно. Погрешките са потребни, но да станат официален живот не е потребно. Някои хора обичат черните очи, приятни са. Някои оби вж. бел. на с. 15. Посочената страница е според изданието от 1933 г. и отговаря на с. 355 на настоящия том от началото на главата “Дните на Битието” до думите “Не давай място на безумието”. мязам (от нгр.) обл. приличам. чешит(пер.-тур.) асортимент. 65
чат сините, някои обичат кестенявите. Вкус има. В черните очи има нещо, което привлича. В кестенявите има друго. Казва: “Не гледай очите.” Ако не гледаш очите, като риба ще се печеш после. Ти живял ли си с жена със сини очи или с черни очи? Жената тебе да те мъчи, та да видиш какво нещо е. Няма по-хубаво същество от жената, но няма и по-лошо същество от жената. Сега вас ви считам, че сте актьори, играете роля на жени. Не виждам още жени. И мъже няма още. Мъжът в моя ум има определени качества. Не може да считат едно дете, което се родило, че е някой герой. Детето има възможности за герой. Сега е слабо същество, плачливо. То заповядва на майка си да го гледа, да го гали. Тя го гледа в очите и казва: “Герой.” Няма никакво геройство. Преди години, един българин, учител, ме вика и ми казва: “Да видиш детето ми. Имам едно дете гениално.” Понеже правех своите изследвания , помислих си, може да е гениално, някой голям гений изключителен. Като погледнах едно обикновено дете. Има талант от трета степен. Не си казвам мнението, а на баща му се вижда гениално. Той вижда себе си в детето. Хубава е тази черта. Като го гледа, много хубаво мисли бащата и като го мисли талантливо, ще му предаде нещо. Ако каже: “От туй дете нищо няма да стане”, може да му напакости. Казвам: Поддържай тази идея, ще помогнеш на детето си. Ако така мислиш, ще го направиш талантливо. Казвам: Има две крайности в живота. Като обичаме някого, виждаме всичките таланти; като го намразим, всичко е затворено, не намираме никаква добродетел. Сега, и омразата, и Любовта са неща потребни оставете вашите възгледи, в природата са потребни. Когато едно същество се приближава повече, отколкото трябва, трябва омраза, за да го изпъдиш. Омразата може да го тикне надалече. Когато някое същество се отдалечи, трябва Любовта, да го привлече. Следователно Любовта привлича, а омразата отблъс Учителят говори за френологическите изследвания, които е правил из България в периода 1900-1912 г. 66
ква. И В природата имаме привличане и отблъскване. Че те отблъсква, какво от това? Отблъсква те, да не се изгориш в огъня. Ако идеш много надалече, ще замръзнеш. По някой път искате да идете на Месечината. Учените хора, които не са ходили на Месечината, поддържат, че дневната топлина е 180 градуса, а студът е 250 градуса. Учените хора твърдят това. Едва сега съм намислил да проверявам туй нещо, не съм правил проверка. Казвам като турците: “ола билир” възможно е. Може да има 250 градуса студ. Значи хората на Месечината мразят повече, а обичат по-малко. Защото 250 градуса под нулата, това е омраза, а 180 градуса над нулата, това е Любов. Тогава извадете от 250,180 70 градуса е разликата, значи със 70 градуса повече, по-силна е Любовта. Когато някой на Земята се много загорещи, казват му да излезе вечерно време, да се посмекчи. Някой път на жена му, като □ стане много горещо, извежда я вечерно време, да се оттегли тази топлина. Защото при 180 градуса като калай ще те стопи. Трябва да намалиш температурата според температурата на Земята, около 60-70 градуса може да се търпи, но повече не може да се търпи. Вие като ме слушате, се усмихвате и казвате: “Какво иска да каже?” Какво искам да кажа? Какво иска да каже един автор, като пише някаква драма? Той представя героя и някой път му приписва добродетели, които ги няма, а други път му приписва престъпления, които ги няма. Той описва героите си такива, каквито не са. За пример, като четете романа “Дон Кихот”, авторът, който написал този роман, турил Дон Кихот някакъв идеалист, с някаква идея, а другия, Санчо Панса, той е един демократ, обича живота отблизо, много философия не му трябва. Той казва: трябва да си похапне човек, да има къщица, да има женица, деца. Онзи, Дон Кихот, отива да освобождава света. Авторът осмива идеите на средните векове. Такива са били разбиранията на света. Но там са пресилени работите. Онзи автор, за да направи нещата достъпни, представя работата така, както не е. Представя Санчо Панса такъв, какъвто не е. В природата същес67
швува Санчо Панса, но не е такъв, както го описва. Съществува Дон Кикот, но и той не е такъв, както е описан. Не е описан право. Не може да се създаде един тип, който не съществува. Всичко, каквото човек мисли, съществува. Аз бих желал някой да помисли нещо, което не е в природата. Аз от себе си ще му дам 1000 лева за една идея, която не е в природата. Всичките неща съществуват вътре в света в някаква форма. Виждаш някой палат във въздуха. То е възможно. Сега с тия балони, подигат се и може да направиш да живееш в един балон на 1000-2000 метра във въздуха горе. Едно време беше невъзможно, но сега е възможно. Ние считаме всичките хора, които идеално мислят, че са глупави. Не са глупави. Глупостта седи в това, когато изключим противоположностите. Ако всичките добри хора на Земята се съберат на едно място и изключат лошите хора, ще идат да ги търсят. Ако всичките лоши хора се съберат на едно място и останат сами, и те ще ходят да търсят добрите хора. Добрите хора са отдушник за лошите, без тях не може да съществуват. Но и за добрите хора лошите хора са отдушник. За лошите хора добрите са отдушник отгоре, а лошите хора са отдушник за добрите отдолу. Ти ще кажеш: “Защо е този лош човек?” Отдушник е той, без него е два пъти полошо. Следователно предпочитаме едното зло пред двете злини. И лошите хора предпочитат едното добро пред двете добрини. Без добрите хора ще бъде два пъти по-добре, но то е зле за тях. Няма по-голямо наказание за един лош човек от доброто. Доброто съставлява голяма мъчнотия за него. Когато се подобрят противоречията в света, някой път искате доброто. Но някой път доброто иде чрез злото, а някой път злото иде чрез доброто. Представете си, че ти имаш един навик да пиеш кафе. Сега няма кафе, струва 1000-2000 лева. Искаш да го свариш със захар, но и захар няма. Като нямаш кафе, ставаш нервен, казваш: “Къде е кафето?” Ако не беше създал този навик, щеше да бъдеш спокоен. Преди години, във Варна, се разхождам, срещам един учител, свър68
шил В странство, с високо образование човек, за някаква погрешка го уволняват. Разговарям се с него и той ми разправя доста интересни работи. Лятно време беше, минаваме при една градина, маси сложени и там пържоли има и той въздъхна. Мисли си какво беше едно време. Аз пък каква философия имам: аз гледам по-скоро да минем, че ми мирише, а той въздъхна. После, вземете някой път възпитанието, че мъжът трябва да бъде красив, хубав, строен, мускулест. В реда на нещата е, че трябва да бъде красив, трябва да бъде силен, да гледа жена. Но този, красивия мъж, не го оставят другите жени. Турците казват: “Да гледаш красивото е добро.” Но онази негова жена постоянно се пържи. Когато го погледне някоя жена, тя се мъчи. Виноват ли е човекът, че е красив? Даже тя би желала да го направи да стане грозен. Някой иска да има красива жена. Хубаво, но красивата жена обръща вниманието на другите, естествено. Мъжът □ ще се сърди защо този я погледнал. Че тя не е виновна, красива е гледат я. Вие ме слушате като слушатели. Не че между вас стават тия работи, между вас ги няма. Но ги виждам, че те са специфични работи. Аз като разправям, вие не сте яли попарата на един красив мъж, вие не сте яли попарата на една красива жена. Тъй красива, че постоянно обикалят такива чешити. И през прозорците ще започнат да гледат. Не че има лошо, създала я природата красива. Красотата в природата е благословение. Минаваш, някой плод е красив, привлича вниманието, обръща внимание. Снемаш този плод. Природата има за цел възпитанието, да привлича вниманието. Че ние после придаваме на тази красота друг характер, то е друг въпрос, то е второстепенно. Красотата е едно благословение, когато се разбира, а когато не се разбира, е едно нещастие. Грозният човек се мъчи от красивия, а пък [на] красивия му е приятно, когато има един грозен при него. Във франция често правят следното: някоя французойка, която е много красива, ще вземе чешит (пер.-тур.) тип; особен човек. 69
слугиня много грозна, за да изпъкне нейната красота. Като минава, тази слугиня се пържи, но трябва да ходи с красивата господарка. Ако аз съм на мястото на грозния, поспокоен съм. На красивата мома какви ли не мисли и желания ще се натрупат. Всеки мъж може да пожелае нещо от нея. Никой не може да забрани на мислите. Тази, грозната слугиня, никой няма да я пожелае, съжаляват я. Тя ще бъде свободна, какво има да се мъчи! Слугинята не разбира, че тази грозота е благословение за нея. Нека се радва на красивите жени, понеже красивите хора носят греха на света, а грозните носят добродетелите на света. Казвам: Трябва да влезем в положението на една красива жена. Тя е благословение, защото без красивите хора животът щеше да бъде ад. Без грозните хора друг ад щеше да образуваме. Понеже на Земята имаме красота и грозота, да благодарим: едните изкупват греховете на хората, а другите носят цел за човешката душа. Казвате някой, че е грозен. Добро носи този човек в света. Красивите хора греховете на света носят. Влизайте [им] в положението. На красивите няма да изпратят хубави мисли и едва на сто 10 души ще изпратят добро, а 90 все лошо ще изпратят. Ако влезе в съвременен курник, господарят избира красивите кокошки. Красивите кокошки са тлъстите, а грозните са мършавите. Като влезе господарят в курника, какво търси: тлъстите или мършавите? Като пипне тлъстата кокошка, хване я за гушата, казва: “За ядене става.” А онази, слабата, казва като се угои. Тя ще живее може би 5-6 месеца или една година. Сега някой ще каже: за кокошки ли се говори? Чудни са хората. Пише някой и цял въпрос става, че не турил запетая или точка и запетая. В английски турят много малко точка и запетая. В български точка и запетая какво означава? Точката е най-малкото време за спирането. Точката и запетаята е малко по-дълго. Двете точки е изброяване на предмети, при удивителната се учудваш и [при] въпросителната запитваш. При много точки недоизказани са работите. Като тури някой 20 точки, ти да знаеш какво означават 70
многото точки. Аз тълкувам. Аз чета писмото на младите моми и след като са писали писмото, са оставили по три-четири точки. Тя, като тури една точка, казва: “Аз обичам един момък със светъл ум.” Като тури две точки, казва: “Обичам един момък, който да е много взискателен.” Три точки значи: “Обичам един момък, който може да услужва”, в дадения случай. Четири точки казва: “Искам, като ме изведе на разходка, да носи столче, да седна.” Петтях точки значи: “Като стана от столчето, той да вземе столчето и да се върнат.” Това значи пет точки. Сега проверете това, вижте дали е вярно. Ако има 10 точки? Преди да се е оженил, 5 точки туря; 10 точки значи: сгоден е. И кой има 15 или 20 точки? Аз не зная вие колко сте тургали. Аз досега нито веднъж не съм писал повече от една точка. Две точки успоредно съм турял, една под друга. Ще кажете: “Отде знаеш тия работи?” Сега, въшки не съм имал, но зная какво нещо е въшката. Щом се качи на главата, разбирам какво е. Чопли главата ми. Не зная какво нещо е бълхата, но щом влезе под ризата ми, започва да ме безпокои. Какво трябва да разправяш. Някой проповедник проповядва, някоя бълха влязла, безпокои го. Или някой актьор играе на сцената, или някой музикант свири като влезе някоя бълха, може да развали целия ефект. Затуй актьорите преглеждат ризите си да няма бълха, главата вчесват, за да няма въшка. Вчесват главата си с гъст гребен. Вие ще кажете: “За въшките говори.” За мен въшката и бълхата са предмет на учение. Една мисъл може да играе ролята на въшка и човек може да е въшлясал. Някоя мисъл може да играе ролята на бълха, влязла бълхата, безпокои те. Казвам: Ние от бълхите и въшките отвън сме се освободили, у културните хора мъчно ще намериш въшка, но още от въшливите мисли и бълхи не са се освободили. Всичко, което съществува в природата, е на мястото си. Няма нещо в природата, което да е лошо, всичко е добро. Може едно добро да не е потребно за предназначението 71
си. И злото е добро. Но злото, ако не се употреби на мястото, за добро е. Някой път злото е турено за добро да се направи. Ако не се направи добро, злото не е на място. Не е лошо човек да се разсърди. Вие искате да се сърдите. Ще се сърдите, няма нищо. Ще бъде по-смешно, ако не се сърдите. Но ако целия ден се сърдите, поглъща енергията на мозъка. Понеже сега се открива, че в човека има 50 способности и чувства, които човек ги съзнава. Тогава ще разделиш на всяка способност, на всяко чувство по колко минути на деня се пада да служиш. Няма да му служиш цял час, може само 5 минути да му дадеш. След 5 минути ще дойде друго на мястото. Като се огледаш, ще кажеш: “Моля!” Гнева ще го приемеш на гости като един министър, но после ще го пратиш да си иде. Ние сега казваме, че това не е потребно, онова не е потребно. Представяте някакъв идеален живот, този бил идеалист, светия бил, гениални хора, талантливи хора. Не ми разправяйте какви хора са светиите. Светиите са правили много по-големи погрешки, отколкото обикновените хора. Ангелите в Небето, които имаха знание, направиха една погрешка и увлякоха цялото човечество в съвременното престъпление. Същества с голяма култура се увлякоха и увлякоха и хората в своите възгледи. Най-първо в своите умствени схващания имате едно криво разбиране на законите, които съществуват в природата. Вие мислите някой човек за гениален. Тъй е, той носи едно голямо благо, но гениалният човек може да стане проводник на злото повече, отколкото трябва. Всичките тия гении са измислили пушките. Едно време със стрели се биеха хората отблизо, а сега се бият на 5-10 километра, даже на 20-30 километра може да хвърлят бомби и гранати. Сега тия учени гениални хора като хвърлят една бомба от аероплана, отгоре, от 4000 метра и от 4 тона, знаете какви разрушения прави. Култура е това. Знаеш какво нещо е 4 тона взрив човек може да подлудее, ужасно нещо е. Такова сътресение става, че на много хора им изхвръква умът. Някой човек ще каже една дума, обиди те, ти започнеш като гениален чо72
Bek ga мислиш ga намериш друго, да му се отплатиш. Той ти пусне също една бомба 50 кила и ти идеш, та пуснеш от 100-150, 150-200 кила. Какво се постига? Нищо не се постига. Гледам, в България от толкова години обвиняват богомилите, че съсипали България. Богомилите не съсипаха България. Може да имат богомилите някаква погрешка, но за съсипването на България е причината българският народ. Казваме, че Ева е сгрешила. Ние имаме погрешка. Ние взехме участие. Ева беше колективно изявление на цялото човечество. Ние гласувахме с нея. Ние казахме: “Яж!” и тя се съгласува с нашето желание. Ева беше израз на милиони същества. Те казаха: “Направи това, ние богове ще станем.” Тя яде за цялото човечество. Сега ние се оттегляме и казваме: “Тази Ева съгреши.” Аз разглеждам въпроса другояче. Злото в света е допуснато, за да стане явна Любовта, да се покаже, че Любовта е по-силна. Най-първо хората ядоха от дървото на живота и не знаеха какво нещо е Любовта. Злото и доброто дойдоха като процес, за да стане животът изявен в своята пълнота. Ние, съвременните хора, ще научим в какво седи добрият и лошият живот. След този добрия и лошия живот, ще влезем в една област на Любовта. Само чрез доброто и злото може да разберем що е Любовта. До това време ще имаме доста страдания, но нищо не значи. Ако изтърпим всичките страдания, които сега минават хората, очаква ни едно светло бъдеще. Един ден Бог ще примири всичките противоречия, ще изведе хората из ада. Векове ще минат и тогава всичките хора ще се радват. Докато дойде да се радват, трябва да се носи страданието. С тия страдания ние допринасяме. Като страдаме, ние допринасяме, ние работим. Ние пренасяме една материя от едно състояние в друго, което е потребно за бъдещото устройство на човечеството, всички ние. Страдащите хора са най-добрите работници, които носят този материал, тази красота, която е необходима за градеж. Сега разглеждат тия грешници. То е пресилено. Господ никъде не е казал, че са грешници. Туй, което е писано 73
В тази книга, В Библията, то е човешко разбиране. То е Все човешка работа. То е минало през чоВешките умоВе. Христос казВа на едно място: “Защо ме наричате благ? Благ е само Бог единстВен.” Единствен Той не съди никого. Той гледа еднакво на всичките хора и като види един човек, който греши и [един,] който прави добро, еднакво му е приятно. Защото и двамата имат различни опитности. Доброто и злото се сменят. Злото има нужда от доброто и доброто има нужда от злото. Те са необходими едно за друго. Злото е понижение на температурата, а доброто е повишение на температурата. В злото човек става силен, а в доброто той придобива мекота. Сила без мекота е опасна и мекота без сила няма смисъл. Ако речем хората да не бъдат зли, какво ще направят? Ако не се гневи човек, какво ще направи? Ако на всеки човек се спити главата при ушите и стане 12 см широка или 14 см, той е миролюбив. Но щом като главата стане 15-16, а особено 17 см, такава широка глава е опасна. Тесните глави не са опасни, но каквото обещават, не извършват. Много обещават, но малко свършват. Казвам: Злото е един творчески принцип, който работи в света. Не го смесвайте с греха. Другите подлости са човешки изобретения. Човек по някой път ще употреби доброто като маска, за да те излъже. Наблюдавал съм, някой ще се покаже, че е религиозен, а виждам, че той ни наймалко не е религиозен. Казва: “Аз споделям вашите идеи, те са възвишени, слушал съм много добри работи заради Вас, много похвали.” Аз казвам: “Извинете, трябва да четете, че и много лоши работи са писани за мен.” Веднъж пътувам от София за Варна и един господин ми казва: “Господине, знаеш колко лоши работи пишат заради тебе вестниците?” Да, да, зная. Но аз ще ви напомня едно нещо, ни наймалко няма да ме обвините, че съм ги подкупил. Без пари пишат лошо. Може други да ги е подкупил, но мене не може да ме обвините, че съм ги подкупил. Ако бяха писали, че заради -диал. за. 74
съм светия, ще кажете: “Как ги намаза? Колко им gage?” Интересно е, досега нищо не са ме виждали, пък все говорят заради мен. По някой път се смея. Казват: господин Дънов е така и така. Дънов те не [са] го виждали. Един параван е. Ако някой автомобил, в който е влязъл някой, като видиш автомобила, виждаш ли този, който е в автомобила? Ако някой не живее добре с жена си, казват, че “неговото учение е причина”. Някой бил жена си “неговото учение е причина”. Откраднал някой неговото учение било причина. Излязъл някой от затвора, пак “неговото учение е причина”. Приемам всичко туй. Аз от 40 години проповядвам, но преди 40 години тия работи като ставаха, кой ги научи? Все таки трябва да се намери някой виновен в света. Аз виждам тяхната грешка. Много са хитри хората. Идат някъде, кажат: “Имаме един болен, лекували са го лекарите и не са могли да му помогнат.” Казват: “Ако може да му помогнеш, ще изменим нашите възгледи за тебе.” Веднъж беше дошъл един софиянец, казва: “Слушал съм за тебе това-онова”, разправя ми. Рекох: “Много хубаво говориш. Действително без пари лекувам, но моите визити са много скъпи, за тебе са много скъпи. Когато вземам, много скъпо вземам.” “10 000 лева?” “Не.” “20П000 лева?” “Не.” “ 100П000 лева?” “Не.” “Половината от това, което имам?” “Не.” “Че какво?” “Всичкото, каквото имаш, трябва да ми го дадеш.” Казва: “Че как може?” “Ако искаш. Ти си осъден да умреш. Как ще ти връщам живота?” “А бе, казва, половината не може ли?” Рекох: “Не само това, но искам след като те излекувам, да посветиш живота си на Бога, да проповядваш.” “Ами че как?” Казвам: Не може де си играем с природата. Всичко в нея е точно определено. Никой в света не е свободен. С Божествените блага всеки трябва да бъде много внимателен. Аз може да ти помогна, но условно. Казвам: Ако ти съгрешиш, после? вж. бел. на предишната страница. 75
Казвам: Първото нещо, нас ни трябва една нова наука, която трябва да знаем как мислите творят, как чувствата творят и как постъпките творят. После, всяка една дума трябва да знаете. После, често създавате своето нещастие с думи. Знаете колко хора една и съща дума повтарят, повтарят, и тази дума ще роди нещастие. Езикът ви трябва да бъде разбран и разнообразен. Не повтаряйте някоя дума много пъти. Даже думата “добро” не повтаряй много пъти. Като повториш думата “добро” три пъти, спри. Като повтаряш думата “добро”, тя ще стане като захарин. Едно кило захарин е равно на 700 кила захар и няма тази хранителност. Той само ще размърда езика и ни най-малко няма да даде това, което искаш. Ти като кажеш “добро”, прилагай го. Говориш за Любовта, казваш “Обичам ви”. Какво обичаш? Не може да кажеш, че обичаш някого. Не можеш да любиш. Можеш да бъдеш проповедник на Любовта, то е друг въпрос. Че любиш някого, не разбираш въпроса какво значи Любов. Да любиш някого, значи да бъдеш на негово разположение, както майката, която роди едно дете, е на негово разположение до известно време. В природата даже кокошката за известно време се грижи за малките. Като пораснат, казва: “Ха да си вървите!” и започва да ги кълве. И между кокошките, както и у хората, майката си има свои възлюблени. Вземете една кокошка като си излюпи пиленца, вечерно време, когато си ляга, ако се качи до нея някое пиле, което не обича, ще го клъвне. Обаче ако се качи на дървото до нея да легне онова, което обича, оставя го. От едната и другата страна се нареждат нейните възлюблени, тях не ги кълве, и другите започват да се нареждат по ред. Никой не може да избегне този закон. Яков имаше 12 сина, но Йосиф беше възлюбленият. Та казвам: Първото нещо, някой, който иска да въздействува на писателите [, трябва да им каже:] Когато пишете поезия, не се водете по поетите как римуват думите. Всяка дума, като произнасяш, да ти е приятна. Като произнесеш една дума, която ти е приятна, спри там. Думите, 76
koumo са mu приятни, произнеси ги. Пишеш думи, които не са ти приятни, не ги пиши В писмото. Употреби помалко думи, но със съдържание, понеже са творчески. Хубавите думи се разбират. Една добра дума може да ти създаде едно щастие, но една дума може да ти създаде и нещастие. Често българите имат един лош навик, майките обичат да кълнат. Но случва се много пъти, като кълнат, не става. Не всякога клетвата става, обаче някой ден, каквото каже, става. Имаме един наш приятел, той сега не е тук, замина за другия свят. Той ми разправяше една своя опитност. Казва: “Всяка сутрин като ставам, трябва най-първо да се помоля и след това отивам на работа, всичко ми върви. Една сутрин бързам да дойда в София, нямам време, ще изпусна трена . И си казвам: “Днес няма да се помоля.” Тръгнах от къщи, хванах трена, но него ден като играли децата ми, едно друго дете извадило окото на моя син.” И сега син му е чиновник с едно извадено око. Не бързайте, направи молитвата и тогава върви. Ще стане пакост на детето ти. Не бързай да станеш богат преждевременно. Не бързай да станеш сиромах преждевременно. И двете са нещастия. Ако ставаш богат, е нещастие, ако ставаш сиромах, е нещастие. Ако ставаш добър без време, е нещастие и ако ставаш лош без време, е нещастие. Стани добър на време, стани лош навреме това е от гледището на природата. Лошото употребяваме в материалния живот. Един човек, който обръща внимание на материалните работи, не че е лош, но дава цена на материалното. Платиш добре прави добре работата; платиш малко лошо работи. Плащаш на един бакалин за маслото напълни ти шишето; плащаш малко той малко туря. “Той не е щедър човек.” Тук не е въпросът за щедрост. То е един закон. То е съобразно със закона. Ти си скържав , а искаш другият човек да бъде щедър. Но и на щедрия му трябват скържави трен (от фр.) остар. влак. скържав -диал. стиснат, скъперник. 77
хора, но на скържавите им трябваш щедри хора. Защото скържавият няма нищо, а щедрият е богат. Следователно щедрият като даде изобилно на скържаВия, и скържавият става щедър. Щедрият като осиромашее, изтече се всичкото и той става скържав. Когато сме здрави, ще сме щедри; разболееш се започваш да икономисваш енергията си. Първото нещо в живота: вие като станете сутрин, вас ви трябва спокойствие, да имате една идея. Поне да имате свян. Искаш да кажеш нещо, поне свян да имаш. Не срам срамът е много силно, но свян да имаш. Свянът е деликатно чувство. Спри се и мисли, че има Един, Който те наблюдава. Има хора, които слушат и на 1000 километра. Вкъщи като си, като мислиш, има хора, които на 1000 и на 2000 километра схващат мислите ти. Следователно знаят твоята мисъл. Тази мисъл, като излезе из твоя ум, ако е добра, в твоя полза е, ако е лоша, в твоя вреда е. Следователно всяка мисъл, която пращаш в тия напреднали същества, ще бъде или за спънка, или за твое добро. Казваш: “Защо да любя?” Като любиш, ще отвориш път в света, път в света, да влезеш в новия живот, физическото поле, умственият и духовният свят всички трябва да служим на Любовта. Тя е принцип. Някои мислят само за духовния свят. И за физическия свят Любовта е потребна, навсякъде е потребна. Без нея нищо не може да се постигне, туй трябва да се знае. Може някъде да съзнаваме, може някъде да не съзнаваме, но без Любов животът не може да се прояви. Казва: “Защо трябва да любиш?” Ако ти не любиш, човек не може да станеш. Защото Любовта в теб ще произведе мисъл, а мисълта създава човека. Ако не може да обичаш, ти не може да се проявиш. С Обич ще се проявиш. Най-първо ще предадеш в света Божествения принцип, който минава в тебе, а после Божествения принцип, който оценява нещата. На всяко нещо, което си приел, ще дадеш цена. Ще цениш Любовта. Обичта е оценка на Любовта. Любовта без Обич не е оценка, не може да се приложи. Обичта 78
е закон за приложение на Любовта. Казва: “Защо трябва да обичаме?” Без Обич не може да се приложи Любовта. Любовта е един огън, който всичко изгаря и пепел ще остане. Обичта е творчески принцип. Ако имате Любов без Обич, нищо не става. Тия два принципа работят. Казвате: “Това е празна работа, Любовта.” Така не се говори. Единственото нещо, което дава смисъл на живота, е Любовта. Тя подига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, съгражда сърцата. Стомахът сладко яде, сладко спи, навсякъде отваря път. Вие не разбирате тия работи. Казвате: “Да мисли човек.” Зад човешката мисъл седи Любовта. Тя е първият подтик на Божествения живот. Или, Любовта наричаме свят на всичките възможности в света. Човек, който не може да влезе в този Божествен свят, ако не може да използува възможностите, той нищо не може да придобие. Любовта трябва да се приложи. Сега ние сме дошли в една фаза, дето жена не може да търпи мъжа си. Тя има възможност да стане добра. Лошите мъже са по-добри от добрите мъже. Добрите мъже разглезват жените си, разглезват децата си и лоши стават. На лошите мъже жените им се облагородяват. Един лош мъж, то е една трудна задача да я разреши жената. Ако не разбираш неговия ум, ако не разбираш неговия дух, ако не разбираш неговата душа и сърце, нищо не може да направиш. Ако ти не можеш да всадиш доброто в човешкото сърце, ако ти не може да всадиш справедливостта в човешкия ум, ако не може да всадиш красотата в човешката душа, ако не може да всадиш разумността в човешкия дух, ти нищо не можеш да постигнеш. Като направиш това в себе си, там е възпитанието. Съвременните хора искат да възпитат света. Трябва да знаеш как да вложиш доброто в сърцето, трябва да знаеш как да вложиш правдата в ума, трябва да знаеш как да вложиш Божествената красота в душата, трябва да знаеш как да вложиш разумността в духа. От туй съвременният човек се нуждае. Трябва да знаеш не само да говориш, че вие сте 79
грешници, че В пъкъла ще идеше. Това са празни работи. Ние се нуждаем от доброта това е материалният свят. Ние се нуждаем от справедливост това е реалният свят. Ние се нуждаем от красота това е [идеалният] свят. Ние се нуждаем от разумност това са бъдещите блага, които идат отгоре. Ние трябва да ги възприемем, да ги вложим в живота, да се ползуваме ние, да се ползуват и нашите ближни. Това е да изпълним волята Божия, да се про-слави името Божие, да отворим път за Царството Божие и неговата правда в света. Казвам: Българите страдат по единствената причина, че не са били красиви. Европейците, които са идвали, всички са ги считали престъпни типове. Онези, които са се занимавали с криминология, са ги считали за престъпни типове. Липсва красота в душата на българина. По някой път съзнание има, съвестен е българинът, но в него чувството на почит е слабо. Чувството на почит е Божествено. Много българи казват: “Жена е това.” Казвам, че майка те е родила, тя е жена, не бива така да говориш. Ти си роден от жена и благодарение на нея имаш всичко. Ще я почиташ. Някоя жена казва: “Мъж е.” А, не така, ти си родена от мъж, баща имаш. Ако не беше баща ти, и ти нямаше да бъдеш, не говори за мъжа така. Баща ти и майка ти да бъдат образци. Почитай другите хора, както почиташ майка си и баща си. Тъй трябва да се тури. Бащата е Любов, майката е Обич. Семейството са тия добродетели: доброта, справедливост, красота и разумност. Семейство, което има тия добродетели, е семейство, а семейство, което ги няма, то е осъдено на смърт. Един народ, който има тия добродетели, има бъдеще. Ако той страда, липсва му нещо от тия добродетели. Всеки един народ трябва да навакса това, което му липсва. Тия неща са необходими. На българина му трябва красива душа. Той няма почитание. Изучавайте българския език, изучавайте динамиката и на езика, и на думите. Българския език съм го разчленил, съдържателен е. Той съдържа една дума, няма да ви кажа 80
коя е, но още не съм намерил друга дума да я заместя. Всякога, когато я употребявам, остава нещо бамбашка. Ако не намеря някоя друга дума, ще създам друга дума, за да я заместя. В българския език нецензурни думи има. Ако аз съм критик в българската литература, пердушан ще направя. Това не е литература. Така не се пише, това не е поезия. Аз съм разглеждал и английския език. Там има една дума “уършип”. Туй е много груба дума. Значи поклонение на Бога. “Уър” значи война, “шип” значи параход. Значи да воюваш с параход, то е да служиш на Бога. Английско разбиране. Даже англичани има, които не знаят какво значи “уършип”. Преклонение на Бога. Българите имат думата “пола”, но женска пола ли е или планинска пола? В английски някои думи имат 4-5 значения. Пластичен език. “Беер” [bear] значи мечка, значи търпение, значи и роди, “ши беер” [she bear] на английски значи още женска мечка, значи и “тя роди”. Много еластичен е езикът на англичаните. И политиката им е такава. Три-четири букви не се четат, нямат никакво значение, но ги поддържат. Ние трябва да изучаваме нещата, не да се възмущаваме. Да благодарим на Бога, че сме дошли на Земята. Този живот е такъв, какъвто е сега. Да благодарим за този живот, който имаме. Бъдещият живот ще бъде създаден от материала на сегашния. Ако сега не благодарим, ако във време на мъчнотии не може да благодарим, когато дойдат хубавите времена, ще бъде още по-мъчно. Ако във време на сиромашия не благодариш на Бога, в богатството ни наймалко няма да благодариш. Псалмопевецът казва: “Не ми давай голяма сиромашия, да не би да открадна, не ми давай голямо богатство, да не би да Те забравя.” Крайното богатство е опасно и крайната сиромашия е опасна. Обикновената сиромашия е благословение и обикновеното богатство е благословение. бамбашка (тур.) -разг. съвсем друго, различно. пердушан на пух и прах (от “пердух”: диал. перушина). warship (англ.) 81
Казвам: Сиромашията, това е Обич, богатството, това е Любов. Моето разбиране е така. Когато видя един богат човек, през него трябва да мине Любовта, има какво да даде. Сиромахът, който работи, може да оцени. Да се радваме, че имаме бедни хора, които носят Обичта. Да се радваме, че имаме богати хора, които ще бъдат проводници на Божията Любов. Аз може да ви дам една идея какво значи да бъдем близо или далече от Слънцето. Близо да бъдем до Слънцетод това е запознаване, човек се запознава. Щом се запознае, това е Меркурий. Щом го обикнеш, това е Венера. Щом зачене, това е Земята. Щом стане марсианец, трябва да се учи. Щом стане юпитерианец, ще започне да се възпитава, а като стане сатурнианец, ще стане полезен на хората. Тайна молитва 25-а беседа, държана от Учителя на 4.IV.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. 82
БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО “Отче наш” “В начало бе Словото” Ще прочета първите пет стиха от първата глава от Евангелието на Йоана. “Духът Божи” Хората се безпокоят за много работи, мълвят се , тревожат се. Младата мома се мълви за едно, майката се мълви за друго, бащата се мълви за трето, учителят [за четвърто]. И вие, които ви гледам тук, макар че сте тук, мълвите се за неща, не сте спокойни. Накъде ще идете? Земята ви носи някъде и накъде ще излезете. Преместите се от едно място на парахода на друго. Безпредметно е. Казва: “В начало бе Словото.” “В какво да вярвам?”, казвате. В начало бе Словото. Туй Слово е, което поддържа днес света, поддържа всичко. Казвате: “В какво да вярвам?” Но в какво вярвате? Вярата трябва да има някой обект. Ако нямаш никакъв обект, не може да вярваш. Може да вярваш в някой човек, но човекът трябва да съществува. За да вярваш, трябва да имаш ум, без ум не може да вярваш. Следователно щом човек има ум, вярата е един принцип, който поддържа ума. Та казвам: Най-великото в света е човек да поддържа живота си. Какво се ползува човек, ако целия свят спечели, а изгуби живота си? Какво се ползуваш, ако имаш всичкото знание, а изгубиш живота си? Има правила, по които живо мълвя се притеснявам се. 83
тът трябва да се поддържа. Всичките религии, които съществуват в света, са изгубили онази нишка за поддържането на живота. След като умре детето, казват: отишло при Бога. Значи детето, като било при майка си, не е било при Бога, а като умряло, отишло при Бога. То е наше заключение. Изгубените пари къде са отишли? В касата са отишли. Те като излезли от касата, като са се изгубили, ни най-малко не са в касата, вън от касата са. Та казвам: Съвременните хора са изопачили своето верую. Голяма деформация има в телата и в главите им. Бялата раса както върви, деформирани са лицата им. На някои носът е много дълъг. Не е нужен да е толкова дълъг носът. На някои носът е къс. На някои ухото е дълго повече, отколкото трябва. Ако е за дълго ухо, заекът има много дълго ухо, като на магарето се е проточило. Заекът много малък ръст има и от страх да слуша, като съсредоточавал ума си във въздуха, пращал кръв в ухото и то е израснало, проточило се е. Много хора, които се интересуват да знаят човешките тайни, понеже турят носа си да помирисват, пращат повече кръв в носа и той е станал по-дълъг. Дългият нос, той търси тайните, отличен детектив става. Някой като наблюдава, наблюдава, казвате: много наблюдателен е, но веждите са станали много дебели, по-дебели, отколкото трябва. Веждите са граница между Божествения и духовния свят. Това са антени. Хубавите вежди дават хубаво разположение. Един човек с дебели вежди, с дебели косми, той е материалист, вярва в парите. “Вар пара, вар Хасан; йок пара, йок Хасан.” Има пари, Хасан е; няма пари, няма Хасан. Важното е, при сегашното състояние на хората, хората искат да бъдат здрави, искат да бъдат щастливи. Съвременното възпитание, съвременната наука както върви, трябва много работи да се изменят. Някои казват: “Не трябва да се учим много, ще се разболеем.” От учение човек не се разболява, от безпокойство, от тревоги да. Някой иска да стане философ, но щом се безпокои, философия не може да учи. Някой иска да стане поет щом се безпокои, 84
поет не може да стане. Някой иска да стане музикант щом се безпокои, музикант не може да стане. Може да се научи да търка цигулката, но да свири нещо изразително, но да пее не може. Сега не е въпрос да критикуваме нещата, но трябва да се върнем към онова положение, както светът е създаден, да се вземат разни мерки и правила, по които човек трябва да живее. Ако ти, който имаш един хляб, и мислиш за утрешния ден, ти създаваш един нов свят. Понеже в света Бог е премислил за онези, които Го обичат. Нима майката, която ражда своето дете, детето ли трябва да се грижи, или майката ще се погрижи за детето? В продължение на две години по няколко пъти на ден го туря на гърдите си ще ходи ли туй дете да купува млякото си със шишенце? Добрите майки са млечни. Онези, които не са толкова добри, пресъхват и трябва да търсят кравешко мляко, биволско мляко, магарешко мляко. Човек, който не е захранен с човешко мляко, той човек не става. Като ядеш кравешко мляко, крава ще станеш. Туй вие вземате буквално. Крава не се разбира само рога и козина да има. Най-първо, “крава” не е българска дума. “Крава” значи същество, което храни цял свят. Това значи имате крава: дава мляко на цял свят, поддържа всички същества. Казвате: Това е крава. По-силно нещо от кравата няма. Ако ти искаш в дома да ти върви, трябва да имате в дома си крава. Вие всички сте изпъдили кравата навън, не върви без крава. Или най-малко, денем като станеш, ще намериш някоя крава, ще [я] погладиш с ръката си, да ти тръгне напред. Аз ако бих възпитавал деца или религиозни хора, щях да туря да поглаждат крава, тогава майките ще раждат много добри деца. Децата много добре ще се учат. Ако се женят моми и момци, да поглаждат крава, тогава работите им ще тръгнат напред. Щом не гладят, нищо не върви вкъщи. Карат се хората, казват: “Трябва ви крава, толкоз лесна работа!” Ще кажете: “Извеяни ли сме ние?” Не че сме извеяни, но съвсем завеяни сме станали. Я кажете какво прави днеш85
нияш свят? Мислите ли, една жена, която не е доволна от мъжа си, че не е завеяна? Мислите ли, един мъж, който не е доволен от жена си, че не е завеян? Значи Бог одобрява тази жена, пратил я на Земята, има всичкото внимание на нея, дал □ душа, и той не е доволен. Казва: “Туй говедо откъде [е] дошло?” От кравата. Неразбиране на думите. Думите имат своя сила. Не всички думи са силни. Има думи, които са много прозаични. Има думи, които [като] се произнасят, веднага човек може да оздравее. Има думи, след като се произнесат, човек болен ще стане. Казвам: Това е нарушение на онзи закон, който съвременния свят ще управлява. Заместили сме Божиите закони с човешките закони. Най-първо един мъж се ожени, за да възпита жена си. Абсолютно невъзможно е един мъж да възпита една жена. Абсолютно невъзможно е една жена да възпита един мъж. Да се обхожда добре, да му се покаже пътя да, но да го възпита не може. Тя си дава една задача, която не е по силите □. Най-първо, този мъж тя не го е раждала. Друга майка го е раждала, тя го задигнала от тази майка и даже не се е допитала. Тя казва на мъжа си: “Ако ти обичаш майка си, при мене не може да живееш.” Може да цитирате Евангелието, дето казва: “Който обича майка или баща повече от Мене, не е за Мене.” “Ще напусне човек баща си и майка си, ще иде при жена си и те ще бъдат една плът.” Ако се ожени за една жена, която е излязла от Бога, той ще напусне баща си и майка си, но една жена, която [е] излязла от съвременните жени, които казват: “Да се оженя за един мъж с малко ум и с много пари”... Като вярват хората, всякога имат користолюбиво чувство. Казват: “Дали в онзи свят ще ни бъде по-добре?” Като вярват в онзи свят, мислят, че палати ще имат. Може да ви приведа един разказ. Един богат американец отишъл в онзи свят и гледа един хубав палат, пита: “Този палат на кого е?” Целият мраморен палат. Казват му: “Този палат е на слугата ти.” “Че как на слугата ми?” “Слугата ти има този палат, защото той, каквото вземе от тебе, тук го праща. И този палат му се направи.” Върви и 86
най-после дохожда до едно място, една малка колиба, едва може една крава да се помести, пита: “На кого е това?” “За тебе е.” “Че как, богат съм аз.” “От това което си пратил, едва можахме да направим тази колиба.” Често ние страдаме и каквото направим, мязаме на съвременните кокошки. Като снесе едно яйце, ще се раз-кряка, че всички да разберат, че е снесла яйце. И свраките научат и тя като слезе от полога, свраката изяде яйцето □. Първоначалното положение, кокошките мълчаха. Като дошла при човека, станала щастлива, като снесе едно яйце свършила една работа. Ние, съвременните хора, проповядваме, някой взел от Библията, от Евангелието, цитира. Но то е декламиране на Евангелието. И аз четох сега какво е казал Йоан. Не е лошо човек да цитира нещата, но онова, което в даден момент не излиза от нас, то не е валидно за нас. Българинът много добре казва: “Чуждото и на Великден се взема.” Всичките неща, които са чужди, ще се върнат към онзи източник, откъдето са излезли. При това ще остане само това, за което ти си работил. Често проповядвам Любовта. Любовта има друго отношение. Ако си живял един живот без Любов, нищо няма да остане при тебе. Казвате, как да обичате всичките хора? Ако си обичал всичките хора, техните придобивки ще бъдат и твои придобивки. И твоите придобивки ще бъдат техни. Ако не си обичал, и ти ще бъдеш като един от тях. Любовта към Бога е, която ни съгражда. Без Любовта към Бога нищо не може да се съгради в света. Казвате: “Къде е Господ?” Човек е направен по образ и подобие Божие и най-малко 10 души има в света, които са направени по образ и подобие на Бога. Ако някой иска да види образа на Бога, ще ги намери. Най-малко 10 души има, които са направени по образ и подобие, 10 мъже, 10 жени, 10 момичета и 10 момчета, които са направени по образ и мязам (от нгр.) обл. приличам. 87
подобие, тъй щото 40 души има, които са направени по образ и подобие най-малко. Казвате: “Къде да ги намерим?” Онзи младият момък, който търси за себе си другарка, света преброжда, да я намери. Ти като търсиш Бога, как да не можеш да намериш един от тия, да го зърнеш само? Сега аз искам да ви наведа на някои факти. Има такива ред факти, насъбрани в живота от онзи, неестествения живот. Неестественият живот в нашето подсъзнание, неестественият живот в нашето съзнание, неестественият живот в нашето самосъзнание. Всичките недъзи, които съществуват, се дължат на тия, неестествените положения. Онова, от което човек се интересува, то става присъщо на него. Казва: “Аз вярвам в Бога.” Не е въпрос да вярваме в Бога, трябва да имаме Любов към Бога. Има едно свещено място в човешката душа, дето човек може да намери това, което търси вътре в себе си, не вътре в тялото си. Апостол Павел казва: “Бях пренесен в третото небе, чух и видях неща, които с човешки език не може да се опишат. В тялото ли бях или вън от тялото, не зная.” Не, апостол Павел не във физическото си тяло е видял това, но с духовното си тяло. Като иде човек при Бога, три тела трябват: едно Божествено тяло, едно тяло, с което да бъде в общение с ангелите и едно тяло, с което да бъде в общение с хората. Всеки човек, който няма тия три тела да функционират, той е анормален. Само с физическото си тяло разбираме физическия свят. Само с духовното тяло разбираме чувствения свят. Само с Божественото тяло разбираме мисловния свят. Но с тия тела човек трябва да се научи как да манипулира или Духът да живее в тия тела, с всичките възможности, които са вложени вътре. За пример, вие имате очи, но каква грамадна разлика между един художник, който рисува цветни картини, той има такива нюанси, разбирания за краските, знае как да ги постави. Вие, обикновеният човек, нямате туй разбиране на краските. Краската играе важна роля. Ако ти не може 88
да Възприемеш червения цвят както трябва, ти ще бъдеш анемичен. Ако ти не може да възприемеш портокаловия цвят както трябва, твоята индивидуалност ще се обезличи. Ако не може да възприемеш зелените лъчи, в тебе здравето не може да бъде нормално. Ако ти не може да възприемеш жълтите лъчи, умът ти няма да бъде на място. Ако ти не може да възприемеш сините лъчи, вярата ти няма да бъде на място. Ако ти не може да възприемеш правилно виолетовите лъчи, силата ти няма да функционира. Не само да възприемем светлината, но тя носи известни сили, които трябва да останат вътре в сърцето, трябва да останат в ума, в душата. Аз казвам: Човек докато не постави доброто в сърцето си, докато не постави справедливостта в ума си, докато не постави красотата в душата си и разумността в духа си, той ще бъде далеч от Истината, която търси. Сега аз ви говоря за една Истина, не за нещо, което измислювам. Аз не съм от тези, които вярват, че нещата може да се измислят. Неща, които всички напреднали разумни същества знаят, за които тепърва хората има да се учат. Те търсят тия светии, които имат бледи лица. Съвременните светии, както ги представят сега художниците, още не са светии. Преди 30 години бях ходил в Анхиало и гледам, един рисувал Христа, но така го нарисувал, че съвсем не мяза на Христа. Бамбашка човек. И тази църква изгоря, не зная дали не изгоря от този образ на Христа. Църквата изгоря заради този образ. Христос беше нарисуван като един престъпник. Онези хора, които рисуват Бога като сатрап , какво понятие имат за Бога? Каква Любов има човек, ако не може от Любов да жертвува, да направи една малка жертва, да пожертвува заради Едного, Който е пожертвувал всичко заради тебе, Който има вниманието от хиляди години? Ти питаш кой е Той, искаш научно да ти се доказва. Той те е бамбашка (тур.) -разг. съвсем друг, съвсем различен. сатрап (гр. от перс.) прен. жесток, деспотичен владетел или човек. £ £ £ заради-диал. за. 89
създал и Всичките блага, които имаш и дом, и деца, и народ -, всичките блага Господ ти ги е дал. Ти философствуваш и искаш да ти се докаже има ли Господ в света или не. За безумните Господ няма, а за умните има. За силните Господ има, а за слабите Господ няма; за здравите Господ има, а за болните няма. За грешните Господ няма, а за праведните има. За слепите няма светлина, не виждат. Те казват: “Няма Господ.” Значи тия хора са слепи. Търсят Бога навън, да Го пипат. Онова състояние, което ти усещаш, онази радост в себе си, онова веселие, онова вдъхновение, вдъхновението на кого се дължи? То се дължи на Бога. Единственият в света, Който е блажен, Който е всякога доволен, това е Бог. Следователно като дойдеш при Него, ти усещаш това доволство. Единственият, Който е безсмъртен в света, то е Бог. Единственият, Който изключва смъртта в себе си, то е Бог. Ние не можем да добием безсмъртие без Него. Казвате: “Кой е Господ?” Аз не разисквам въпроса има ли Господ, понеже този въпрос е болезнен и няма никаква философия. Всички философи от памтивека, които са отричали Бога, са свършили зле. Всички поети, които са отричали Бога, са свършили зле. Майки, бащи, които са отричали Бога, са свършили зле. Няма народ в света, който да е отричал Бога и да е свършил добре. И съвременните народи, които отричат Бога, няма да свършат добре. Нищо повече. Някои казват: “Вярвайте в Бога, Той е Любов.” Любовта е, която свързва хората. Ако един човек ти говори добре, в него е Бог. Бог е в човека, Който ти говори добре. Онази кокошка, която защитава своите пиленца, то е Бог в нея, Който я учи. Когато Господ напусне квачката, тя започва да ги кълве. Кокошката до 5-6 месеца се отнася много учтиво със своите пиленца, но след 5-6 месеца, кълве ги. Казва им: “На работа! Дотегна ми да ви гледам.” По-напред ще ги повика, ще им тури зрънца, а след няколко месеца вече почва да ги кълве. Съвременните хора не може да живеят добре. Какво показва Бог Го няма там. Той се е оттеглил и ги наблю90
дава отвън. Hue в нашите теории, ние сме влезли като замъци, въздухът, който дишаме, е нечист и се душим в своите заблуждения. Всички трябва да напуснем съвременните заблуждения. Срещам един гадател и ми казва: “Да ти гадая.” Рекох: “Съгласен ли си ти и аз да ти гадая? Трябва да знаеш, че тази къща, в която сега живея, е взета под наем. Аз ида от онзи свят. Ти ще ми разказваш всичко заради къщата, но не и заради мене.” По някой път като погледна ръката си, зная какви са българите. Българинът има много добри черти, но българинът е толкова упорит, че с девет чифта биволи, като се залости някъде, трябва да го мръднеш. Казвам: Хубава черта е. Ако българинът така би се заинатил за Истината, по-добър човек от него не би имало. Ако така би се заинатил за Божията Мъдрост, тогава по-хубаво нещо от това не би имало. Ако така би се заинатил за Любовта, на място е този инатлък. Но той се инати там, дето не трябва. В 1000 години той е направил 150 войни. Как ще прокопса един народ, на 150 години по една война, размирие. Казвам: Какво се безпокоим, ако постоянно воюваме? Има една философия: да победим себе си. Няма философия да побеждаваме себе си. Най-глупаво е човек да побеждава себе си, няма какво да се убеждава. Онова, вложеното от Бога, него трябва да обработва. Да тури своите желания, своите мисли на място, да ги впрегне всички на работа. Да покаже на мислите по какъв път трябва да върви. Ние, съвременните хора, мязаме на един американец, който не бил виждал своя приятел 10 години и като го среща, казва: “Днес ще бъдете в дома ми на гости.” Отива той и телефонира пред приятеля си на жена си: моля, едикой си ще дойде на гости. Тя казва: “Този да не ми го довличаш днес.” Тя така отговаря по телефона. Той казва на приятеля си: “Тя не те познава, тя като те познае, както аз те познавам, ще те приеме. Но не те познава, ще извиниш.” Тя казва: “Да не ми го довличаш.” заради -диал. за. 91
Колко пъти Вие, които сте религиозни, някой път се отпуснете по телефона и какво ли не говорите. Започвате да говорите врели и неврели. Господ те слуша. Ти на другите ще им туриш какви ли не епитети, че са неразумни, невъзпитани, това било, онова било, пък ти си найвъзпитаният. Няма философия в това. Аз съм правил много опити, даже в своите научни изследвания най-първо мислех да пиша нещо за психологията на българина. Но като узнах какъв е българинът, казвам си: Туй, което му кажа, няма да го приложи. Всичките тия данни останаха и сега седят. Казвам: за бъдеще, не е за българина още това. Едно учение в света трябва да се приложи. Ако ние, съвременните хора, не можем да приложим онова, което е вложено в нас, какво може да направим? Казвам: Когато се занимавах с изследванията на българина, когато се занимавах с изучаванията на музиката, правил съм опити много пъти. Турял съм саксии и съм свирил, изучавал съм цветята каква музика обичат. Свирел съм им разни песни, парчета, и са дали много добър ефект. Изучавах онази музика, която руши в света. Хората я употребяват. Дето се бият, това е музика на разрушението. Тия картечници имат нещо зловещо, това са тонове. Големите снаряди като падат, издават тонове. Бях преди във Варна, при един приятел, и до мене една кръчма. Два-три месеца всяка вечер до 12 часа дигат шум, крякат, бият се. Пращам им мисли, казвам на хазяина, че ще им платя да си преместят кръчмата не искат да се преместят. Една вечер изсвирих на цигулката една песен и след една седмица кръчмата я нямаше, кръчмарят я напуснал. “Какво свири?” Свирих музикално, но втори път не искам да свиря. Казвам: И сега съм намислил да изсвиря една песен, за да престане войната. Имам една песен и като я изсвиря, всички ще престанат да се бият. Кой ден ще я изсвиря, не зная, но когато я изсвиря, ще престане войната. Ние лошото знаем как да го правим, а доброто не знаем. Доброто в света трябва да се прави. Герои се изискват за Любовта, да я приложат. Треперим от страх как92
Во ще кажат хората. Любовта носи живот, носи щастие в семейството. Ще се родят най-гениалните хора, най-красивите моми, най-красивите момци, най-добрите слуги, най-добрите учители. Народите ще се подигнат в Любовта. Какво има да се срамуваме от тази Любов. Героите в света ще дойдат. Трябва хората да си подадат ръка в тази Божествена Любов. Не да мислим за себе си, какво ще бъде в оня свят като идем, при Господа това са човешки разбирания. Мойсей седя 40 деня на планината и като слезе, евреите не можеха да гледат лицето му и той трябваше да тури един воал. Толкова светеше, [че] трябваше да тури едно було, за да може да го гледат. Казвам: Кое е по-хубаво? По-добре е да бъдем на планината и да имаме желание да турим едно було. Сега толкоз сме се отдалечили от Бога, станали сме толкова студени, че сме доближили до 273 градуса студ. Който се приближава, замръзва. Казвате: студен човек. Светът на безлюбието е страшен свят, покваря човешкия ум, покваря човешкото сърце, покваря човешката душа, покваря човешкия дух. Казва човек: “Изгубил съм смисъла, не ми се живее.” Ние тепърва трябва да започнем да живеем в света, досега не сме живели. Тепърва трябва да започнем да живеем, защото в рая отиваме. Аз като посвиря тая песен, ще накарам всички праведни хора в рая да влязат, никой не може да се освободи вече. Не може да се свири без Любов. Човек, който ще свири, той трябва да свири за Небето. Като засвири, Божествената мелодия да зазвучи. Казва Христос: “Когато се въздигна, ще привлека всички към Себе Си.” Та казвам: В начало бе Словото. Защо да не възлюбим туй Слово, че като излиза из устата ви, туй Слово да бъде сладко. Сладко ли е съвременното слово? Аз бих желал устата на всички верующи поне да бъдат чисти извори и Словото да тече, да има ухание. Като се приближиш при някой човек, да има ухание от погледа му, от очите 93
му, от устата му, едно ухание да излиза то е Словото. Можем да бъдем такива. Ако, след като си седял 2-3 часа между пушачи, замиришеш на тютюн, защо да не можеш да замиришеш на праведните, да се обкръжиш? Казвам: Каквото човек мисли, такъв и става. Мислите, чувствата и постъпките градят човека. И в силата на човешките мисли се спазва онази хармония на човешките чувства. Няма по-хубаво нещо в света да видиш едно красиво тяло. Като срещнеш един човек, да има доверие. Казвам: На българите им трябва почит. Аз считам думата “почит” на благоговението, или на благостта. Имате почит, свян и срамежливост. Те са три неща. Да почиташ всичките хора, то е нещо Божествено. Ако този не почиташ, онзи не почиташ, какъв човек си? Да имаш свян, като говориш, да не би да дадеш лош пример и да съблазниш някого в погледа, в обхода. Всеки един човек, който ви срещне, да се радва. Или, като пееш, такава обхода да имаш, че всеки човек, който чуе гласа ти, да е доволен от онова, което е чул. Пожелавам ви сега умовете ви да бъдат извори на хубавите мисли, да излиза светлина. Сърцата ви да бъдат огнище на онзи свещения огън, от който да излиза топлина, вълни на топлина. Телата ви да бъдат извори на онази хубавата сила, която гради в света, която е готова да помага. Не е въпрос да вярваме. Казвате: “В какво вярваш, какъв си?” Аз бих желал да кажете в какво вярвате. Тепърва съм започнал да търся баща си и майка си, искам да ги намеря. Ако ти във всеки човек не може да видиш баща си и майка си, ако във всеки човек не може да видиш брата и сестра си, това не е Божествено. Във всеки човек трябва да видиш баща си и майка си. Един е вашият Отец. Един е вашият Учител. Казват: “Какъв е вашият учител?” Хиляди учители има в България, няма само един учител. Мисля, 9-10□000 има, наспорил ги Господ. Българските учители можеха да оправят света. Ако умовете им бяха съсредоточени, да издават светлина, щяха да оправят света. “В начало бе Словото.” Сега започва една нова епоха. Краят на безлюбието свършва. Земята вече е излязла от 94
13-ama сфера. И отсега нататък, който иска да ходи с един крив ум, с едно криво сърце, с една невъзпитана душа, с един груб дух, е останал назад. “В начало бе Словото.” Сега започва да създава Бог ново Небе, нова Земя, нови хора. Вие мислите, като умрете, ще идете в оня свят. Преди да сте умрели, трябва да идете в оня свят. По-преди ще идете да видите дали ще ви хареса, че тогава ще умрете. Туй е по-право. Най-първо ти искаш да се преселиш в Америка. Ще идеш там и ако ти хареса, ще се върнеш в България, ще продадеш всичко и тогава ще идеш да се преселиш там. Първо ще идете да видите оня свят, преди да сте умрели, и като ви хареса, ще дойдете на Земята, ще продадете всичко, каквото имате на Земята и тогава чак ще умрете. Без да си ходил, да умираш, не е на място, не е логично ти ще умреш, преди да си видял оня свят. Ти първо ще идеш да видиш. Оня свят не е далеч, то е близо колкото от тук до Драгалевци. Сега представят, че оня свят е много далеч. С биволска кола няколко милиона години се изисква, за да идеш на Слънцето, с конска кола пак няколко милиона години. А с най-бързия трен ако се движиш, трябват ти 250 години. А със светлината 8 минути. Казвате: “Много далеч е оня свят.” С биволска кола много милиони години е. С конска кола пак е далече, с най-бързия трен трябва да пътуваш 250 години, а ако пък пътуваш със светлината за 8 минути. По-близо е и от Драгалевци. Онези, които са дали тази идея, идеята е много добра, педагогическа. Понеже не са били готови за оня свят, казват: “Много далече е.” Ако кажа, че е наблизо, щяха да кажат: “Идете.” Сега, понеже сте израснали, казвам, че оня свят е близо. Ние се приближаваме, Земята се приближава до оня свят. По-близо сме до оня свят, отколкото едно време. Всеки един човек, който възприема Любовта, той е вече близо до оня свят. “В начало бе Словото и Словото бе у Бога”, и Словото бе в Любовта. Ако възприемем Словото с Любовта, ако възтрен (от фр.) остар 95
приемем Божественото Слово, тогава пред нашата душа ще се отвори нещо ново. Ще бъдем като онзи слепия човек, на който намаза Христос очите с кал и каза: “Какво виждаш?” “Виждам хората като дървета.” “Какво виждаш?” “Сега виждам, че се движат” Докато Христос не беше турил кал на очите, не виждаше нищо. Казвам: Когато Любовта [намаже] човешките очи с тази свещена кал така аз я наричам, тогава ще се отворят очите на всичките и човек може да живее. Не насън да е виждал. Среща ме един и казва: “Да ти кажа какво сънувах, какво видях в онзи свят.” Какво видя? Ти си сънувал онзи свят, а аз живея в него. Тия работи, които говориш, не са верни. Ти не си бил в оня свят, ти си бил в света на илюзиите, на кино. В оня свят има кино. Някои, като идат в оня свят, забавляват ги в илюзиите, за да не ходят в оня свят. Какво ще разберат? Най-първо един човек като иде да види един красив светия, един ангел, той ще се обезсърчи, ще се види такава грозотия, че няма да иска да иде. Всеки, който иде в оня свят, красив трябва да бъде. Красота трябва да има човешката душа. Разумност трябва да има, доброта, справедливост, красота. Разумност. Тогава ние ще бъдем готови да видим оня свят. Вие казвате: “Как ще стане тази работа?” Много лесно ще стане. Вземете тази дъщеря, която е свършила, която майка □ я е учила на всички правила. Минава онзи, младият момък, чужд, като я погледне веднъж, запали се, огънят слиза, търси го. Как стана тази работа? Как намери онзи свят? Както младите хора намират. От тях пример вземете. Ако този, младият момък, не [беше] зърнал младата мома и ако младата мома не беше зърнала младия момък, щеше ли да иде? Ще го зърнеш и тогава ще вървиш. В туй отношение вземам младите моми и момци като герои. Много големи герои, в онзи поглед има нещо. Вие знаете ли какво нещо е онзи любовният поглед? Усмивка няма, но и сериозност не е, но той е много хубав поглед. Като погледне, ще се стопиш. Като види този пог96
лед, младият момък като се Върне, хване цигулката, пианото, облече се хубаво. По-рано е бил ленив, [сега] става прилежен, започва да учи. По-напред се е карал с баща си, с майка си, от него ден като види този поглед, става нежен, внимателен. Казват: “Какво стана с нашия Стоян?” Зърнал го е онзи, любовният поглед. Ако Любовта не може да измени характера на човека, това не е Любов в света. Туй, което изменя човека, което дава подтик на неговия ум, което дава подтик на неговото сърце, на неговата душа и дух, това е Божествената Любов. Пожелавам на сестрите да ви зърне онзи с хубавия поглед, на братята онази с хубавия поглед, да ви зърнат и да се преобрази животът ви. Едно малко сравнение, какво е Божествената Любов. Един пример ще ви дам. В древните времена имало една градина, насадена с всичките плодни дървета. Имало един черен човек. Който искал да си купува, този, черният, по 1000 лева продавал килограма. След черния имало един обикновен човек, който по 500 лева продавал килото. Имало и трета една млада красива мома, която давала даром по една ябълка, без да взема нито стотинка. Божественото е туй, което не взема нито стотинка. “Добрата молитва” 26-а беседа, държана от Учителя на 11.IV.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. 97
ДВИЖЕНИЕ, УЧЕНИЕ И РАБОТА “Отче наш” “Благост” Ще прочета 21-ва глава от Евангелието на Йоана. “Духът Божи” Ще говоря върху движение, учение и работа. Хората на Земята искат да бъдат щастливи, но животът без движение щастлив не може да бъде на Земята. Живот на Земята без учение щастлив не може да има. Относително щастие може да е. И животът без работа не може да бъде щастлив. Има много работи да се изправят. Някой път майките мислят, че обичат дъщерите си много. Аз не съм срещал нито една майка да обича дъщеря си повече от себе си. Тя обича себе си повече, а дъщеря си толкоз, колкото може да служи за проводник. Ако майката казва, че обича дъщеря си, че може да се жертвува, не е вярно. Една майка за една дъщеря да се жертвува, то е срамота. Най-после, ако дъщерята иска да се жертвува заради нея, то е безобразие. Искате да имате морал, казвате: жертва. Нека разбираме жертвата в какво седи. Онзи, Който е създал този свят, така разумно го е създал, че ако ние го изучаваме, ще живеем много добре. Ние искаме да бъдем свободни, всички имат някакво право. Може да имат някакво право. Вие имате два крака, леви и десни. Нямат ли еднакво право единият е назад, другият напред, когато другият е напред, единият е назад. заради-диал. за. 98
Назад-напред, назад-напред, движение става. Казва: “Аз отидох назад.” Важното е, ако не отидеш назад, няма да свършиш работата. Що е качване? Качване, слизане, ще вървиш. Ако няма качване, няма движение. Ако не си готов и останеш назад, или не искаш напред, никакво движение няма. Казва: “Не изпъквай напред.” За една секунда ще изпъкнеш, пръв ще бъдеш, следната секунда последен, пак пръв, пак последен. В туй движение вървиш напред. Ние казваме: “Той иска винаги да бъде на първо място.” Статично положение е. То е невъзможно. Няма нито едно тяло в природата, което да седи в покой. Ако мислите, че като седите на един стол няколко хиляди години, този стол сам ще ви напусне... Ако не искате да станете, столът ще ви напусне. Не от тежестта, но в човека има една разрушителна енергия. Гледах във Варна, имаше железни пейки, направени с винтове. Развинтиха се за 4-5 години. Всички тия железа се развинтиха, разклатиха се бурмите, развинтиха се. Младите моми и момци като седнат, развинтват се. Не само това, но може да забележите, дълго време като горят, крушките се развъртят, не горят. Трябва да се завъртят. Защото развъртане и завъртане трябва да има. Казвате: “Завъртя му главата.” Ако му завърти главата, не може да я отвърти. Не считайте, че да ти завъртят главата е нещо лошо. Ако нашата Земя не се върти около Слънцето, какво ще стане с нас? Ако Слънцето и то не се върти, какво ще стане? Всичко в природата се върти. Този въртеж трябва да бъде разумен. Трябва да бъдем с широка площ, голямо пространство, да се не забелязва движението. Сега по някой път тия неща са в стълкновение със съвременните наши схващания за живота. Казвате: “Има ли друг живот?” Един живот има, два живота няма. Всичкото друго е фаза на един живот. Един червей стане пеперуда, пеперудата стане червей. След туй пеперудата постоянно изменя формите си. Спорят се сега как Господ е направил човека. Може да се спорят. Отворете аналите на природата и ще видите, писано е как Господ е направил света. Оттук черпят, оттам черпят, нарисувано е, картина 99
има от памшивека как е направен човек, може да видите. Сега казват, че човек не е излязъл от животните. Найпърво човек излезе от невидимия свят и животните излязоха от него. Като слезе човек на Земята, животните излязоха от него, после човек излезе от животните. Човек създаде низшите същества, след туй той мина през низшите същества. Той от низшето стана. От малкото голямото стана. Сега на съвременните хора око им трябва. Знаете ли, когато се ражда човек, колко кандидати има в същото време? Пет милиона кандидати има за едно раждане. Състезание има. Казват, че за една служба в Париж имало пет хиляди кандидати, а за раждането на един човек пет милиона кандидати има. Някой може да каже: “Докажи това.” Няма какво да ви доказвам. Доказаните неща не ги доказвам. Туй, което е, е. Иди го провери. “Истина ли е това?” Иди го провери. “Че как?” Щом не може да го провериш, не си за тази наука. Казано е. “Нямам време.” И аз нямам време. Всичко в света е вярно, като вярваш. Всичко е невярно, като не вярваш. Всичко е Любов, като любиш; всичко е безлюбие, като не любиш. Всичко е знание, като знаеш; всичко е глупост, като не знаеш. Всичко е истинно, като постъпваш по Истината; ако не постъпваш по Истината, всичко е лъжа. Това са относителни неща. Коя е побудителната причина? Сега вярвате какво писал Исаия, какво са писали пророците. Те от Бога са били вдъхновени, така са писали. “Как ще ни докажете?” В съвременната наука как ще докажат? Проверка ще направиш. Ако може да става тъй, както е казано, вярно е; ако не може да става, не е вярно. Донесат ми една хубава цигулка и ми кажат, че е направена от еди-кой си майстор. Свиря на цигулката и ако издава хубав тон, от майстор е; ако издава обикновен тон, тя е от някой обикновен човек, който играе ролята на майстор. Майстор е онзи човек, който във всичките позиции на цигулката, от първата до деветата, тоновете са верни и ясни. После, особен лък има. Тия, които са правили 100
цигулката, са разбирали. Тук има наши цигулари, имаше един брат, той замина за другия свят, правеше цигулки от орех. Цигулки прави, но не разбира. Така цигулки не се правят. Онези майстори са знаели кои дървета са музикални. Има музикални дървета. Орехът не е много музикален. Свирили ли сте на орехова цигулка? Вие носите вълнена дреха. Някои носят памучна. Не ви са наложени, по свобода ги носите. Някои носите червен цвят. Някои обичате синия, някои обичате жълтия, някои смесените цветове, кой каквото обича носи. Всеки един цвят на дрехата придава нещо на човека. Една дреха от вълна е здравословна, магнетична. Вълната на овцата е магнетична. Може да направят вълна от дърво, но никога няма да бъде като вълната на овцата. Някои искат да направят изкуствени яйца. Правят ги, но не мязат на тях. Онова яйце, което кокошката го носи, няма същия състав, пропорцията не може да направят. Хиляди години ще минат, докато хората се научат да правят такива яйца, както на кокошките. Казват, че кокошките са глупави. Не са глупави. Кокошката е предвидлива, че в яйцето, като образува черупката, остава въздух, храна за пилето, да има с какво да се храни. Всичките материали е предвидила, като се зароди пилето, да си направи своя организъм тъй, както иска. Сега някои искат да видят разумното в природата. Съвременната наука показва в най-малките неща каква разумност има. Вземете процеса на нашата мисъл. Къде е човекът? Може ли да ми представите един човек? Виждаш го така: очите светнали, весел, погледнеш после умислен, навел глава. Къде е веселият човек? Какво стана? Една дума е в състояние да измени неговото състояние. “Банка “Гирдап” пропаднала.” Веднага клюмна. Или на българина да му кажат, че не му провървяло. Те са относителни мерки. Не разчитай на банка “Гирдап”. Може временно. Ти си на Земята, не разчитай на земния живот. Той е временен. След мязам (от нгр.) обл. приличам. 101
50-60 години къде ще идеш, не знаеш. Казва се: в оня свят. Щом има този свят, и оня свят има. Аз изхождам от този свят, понеже оня свят се отразява в този. Този свят е като огледало, в този свят влиза оня свят. Онзи свят го виждам в миниатюр, не е голям свят. Слънцето виждате ли го колко е? Изчислявали ли сте колко пъти е намалено Слънцето, едва да се провре един човек. Има братя тук, които не биха могли да минат през тази дупка. На зор ако са, може да минат. Аз искам да ви говоря на един език не песимистичен, но надежден. Някой път вие се обезсърчавате, понеже искате туй, което Господ не ви турил в програмата. Всичките страдания на хората седят в това, че те искат повече, отколкото им трябва. Щом страдаш, да знаеш, че много искаш. Програмата, която е турена, учП програмата. На Господа няма какво да му даваш ум какво ти трябва. Да кажем, една майка се оплаква от дъщеря си. Кой е виновният? Двама души са виновни майката или бащата, или и двамата са виновни. Ако бащата не е вложил в дъщерята Любов, ако майката не е вложила разумност, какво искат те от тази дъщеря? Когато се направи автомобил и автомобилът не върви, виновен е майсторът, че не върви. Когато цигулката не издава хубав глас, виновен е майсторът, който я правил. Но ако цигуларят не знае да свири, виновен е цигуларят, не знае как да си тури пръстите. Казвам: В началото, ако вие в ума си не може да държите една свещена идея за баща си, ако не може да държите една свещена идея за майка си, живота не може да го разберете. Ако нямате свещена идея за баща си, ако нямате една свещена идея за майка си, вие живота не може да разберете. Ако нямате една свещена идея за брата и сестрата, животът във вас не може да бъде понятен. Четири неща се изискват. Ще имаш една свещена идея за баща си. Той е един, ще го видиш в хиляди и милиони бащи, но той е един. Слънцето в милиарди форми се отразява, но едно е Слънцето. Ако нямаш една свещена идея за майка си... Искаш майка ти да те обича. Майка ти може да 102
mu gage знание. Майка mu ще me научи ga предеш, да тъчеш, да готвиш, да переш, да миеш. Бащата е, който дъщерите и синовете учи на Любов. То е моето схващане. Тогава всинца вие имате изопачена идея за Бога, мислите Бога с един пръст. Не е така, Бог е Любов. Като те види, при най-големите погрешки казва: Не е така, аз ще ти покажа как е. Тъй не се пише, тъй напиши. Чакай, казва, не е така. Тъй направи, внимавай, казва. Той е баща. Ще дойде, не знаеш да пишеш туп, туп! какво ще научиш? Това не е баща. Майката като дойде, наместо знание една-две плесници. Тъй не се предава знанието. Знанието без Любов е непостижимо. И Любов без Любов е несъвместима. Две неща трябват в света: Трябва да знаеш, че Любовта е нещо свещено. Единственото нещо в света, което не трябва да обиждаш, е Любовта. Да има нещо в света, което да не обиждаш. Като дойдеш до Любовта, да имаш свещена идея. Има нещо, което не трябва да се обижда то е Любовта. Мярка трябва да бъде. Ако вие постоянно обиждате Любовта, какъв живот ще имате? Никакъв живот не може да имате. Най-първо ни личен, ни семеен живот; ни учител, ни свещеник може да бъде. Да има една свещена идея. То е Любовта. Дойдеш там, казваш: “Преставам да мисля. Има за мене нещо, което е светло, чисто.” Като дойдеш до Любовта, всичките противоречия в тебе да престанат. Като ти каже “Напред!” напред! Няма да казваш “Защо напред?”, или “Защо наляво, надясно, назад, напред?” накъдето ти каже! “Нагоре!” нагоре; “Надолу!” надолу; “Напред!” напред; “Назад!” назад; “Наляво!” наляво; “Надясно!” надясно; навсякъде се въртиш, навсякъде се въртиш нищо повече. Защо човек да се върти? Защо да не се върти? Ако се въртиш, какво ще добиеш? Ще научиш нещо. Ако не се въртиш, нищо няма да научиш. Ако идеш наляво, знание ще добиеш; ако идеш надясно, Любов ще добиеш. Сега виждам, често момците отиват, избират момите. Той отива от лявата □ страна, иска да го обича. То е знание. Право е, за знание отива, тя ще му даде знание. Ако 103