По образ и подобие

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"По образ и подобие". Неделни беседи (1937-1938). Първо издание. София,
Издателство "АСК-93", 1998. 628 с. ISBN 954-9589-21-8.

съдържание

УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ ( 1937 1938 ) Първо издание София 1998
Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Теодорова (1888-1972), Савка Керемидчиева (19011945), Елена Андреева (1899-1990) и на съхранявалите го през годините българи. Ца бъде благословен самоотверженият им труд! кжио инашор за отпечатване на неиздаден» •да о Слово: Вергилий Кръстев Компютърен набор: Буряна Пенкова Коректори: Ефросина Ангелова и Вихър Пенков Петър Константинов Дънов По образ и подобие Неделни беседи ( 1937 1938) Издателство "АСК-93" тел. 893 897, София ISBN 954-9589-21-8
ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ Отче наш. фир-фкр-фен Ще прочета първа глава от Битието. Който чете Библията по обикновен начин, той ще знае само първата глаВа и ще спори, как трябВа да се разбира. Първата глава е един малък из •Ж едно малко, но велико откровение, как се е създал светът. В първата глава се вижда, колко принципи са разкрити в създаването на света. Светът се е създал в шест дни, а в седмия Бог си е починал. Какво представя денят на почивката, това е скрито за нас. Ние не сме били в тоВа начало на създаване, но някои са били. Кои са били там? Тези, които са диктували на Мойсея II ова откровение. Мойсей е писал книгата Битие по откровение. „В начало създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро ден първи.“ Този ден е забележителен с явяването на първия принцип в света. Бог е проявил своята мисъл, с ята светлина. „И рече Бог: Да бъде твъ •в сред водите. И разлъчи вода от вода.“ Този е вторият ден ден на разделянето отделя се една вода от друга вода. Този ден се отличава по това, че за него Бог не е казал, че е добро, но за втория ден е премълчал. „И рече Бог: Да се събере водата, която е под небето, на едно място и да се яви сушата.“ Това е третият ден, третият принцип. Значи да се яви нещо добро в света, водата трябва да се отдели на една страна, за да дойде сушата. „И рече Бог: Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта“ ден четвърти, четвъртият принцип, 3
който е влязъл в света. Така се създадоха и останалите принципи ден пети и ден шести. Аум. Ако рече човек да прочете първата глаВа, той трябва да употреби години, за да придобие оноВа знание, което е вложено в тази глаВа. О1 II Сега ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, издадена i „Житно зърно“, превод от английски, под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи“. Ще ви прочета главата, която е на стр. 60: Символичният език на цветните лъчи“ lenopeg Учителя/. В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината. Светлината върши чудеса. Значи, за да познаваш червения цвят, трябва да познаваш любовта. За да познаваш любовта, трябва да познаваш живота. За да познаваш живота, трябва да познаваш всички блага, които се крият в него. Когато някой човек е груб, II ова показва, че има излишък от червения цвят в себе си, от неговата енергия, и той трябва да се освободи от нея. Безволието, малодушието е липса на син цвят. От това гледище, лошите хора всякога имат поголяма топлина, а по-малка светлина. Добрите хора обратно: те имат повече светлина, а по-малко топлина. Червеният цВят поглъща всичко в себе си. Казвам: Противоречията, които сега съществуват в човешкия живот се дължат на това, че човек е забравил това откровение. Ние не знаем какво носи всеки ден. Ние започваме с първия ден на седмицата, понеделник. Ако някой се интересува от астрологията, като наука на миналото, той ще изпадне в уго едно откровение. Астрологията е наука на откровенията, уга една Библия. Да знаеш влиянието на планетите, на 12-те зодии, това не е нещо обикновено. Какво носи първият ден? Този ден се намира под влиянието на месечината. Следователно, първият ден е ден на светлината, но първият ден е неделята. От еврейско гледище е така, но ние сме ги заместили. На мястото на еврейската събота ние сме турили неделята. На мястото на еврейския понеделник, ние сме турили неделята. От астрологическо гледище, който иска да се избави от болестите, 4
той трябва да познава влиянието на първия ден. Който иска да се освободи от всички болезнени състояния, той трябва да разбира законите на светлината. Защото организмът ни всякога страда от две причини: някога от недоимък, някога от изобилие. Преди няколко години гледах как няколко баби по на 80 години, капацитети по лекуване, се събрали да лекуват един болен. Като наблюдавам лицата на тия баби, никак не приличат на баби. Челата им, носовете, устата, брадите им правилни. Всички се събрали и мисля III , дават мнението си. Най-после решиха, че трябва да изпотят болния. Как ще го изпотите? И защо трябва да го изпотите? „В него са се събрали много нечистотии, които непременно трябва да излязат навън. “ Как ще го изпотите? „Ще вземем в един голям съд вода, в която ще турим ечемик и ще го Варим. После ще налеем ечемичената вода в едно корито. ] лния II ще поставим над коритото, ще го натрупаме със завивки, да стои над парата, докато се изпоти хубаво. Така ще стои най-малко половин час. И след това болният ще се съживи.“ След това бабите ми разправят, че докато излиза от болния топла пот, той още не е здраВ. Щом започне от него да излиза студена пот, те ще прекратят изпотяването. ТоВа е било според тяхната наука. Сега аз правя своите заключения, научни заключения. Когато ата в човека застои, тя образува жабуняци. СледоВателно, тази Вода чрез изпарения, чрез изпотяване, трябва да излезе навън. Щом излезе вътрешната Вода от организма, на мястото й трябва да се Внесе нова. Защо? Защото, ако от организма извадите една Вода и не внесете нещо ново, положението му ще се влоши. Ето защо, когато човек се изпотява, за да не се простуди, той трябва да гледа да запази своята вътрешна топлина. Та когато човек боледува, може да се лекува чрез изпотяване, чрез нагорещяване с цветни лампи. Някои от тях имат ефект, а други нямат. Ще ви дам метод как да се лекувате. Болното място ще нагрявате с тази лампа. Ако почне да се изпотява, ще избърсвате потта с чиста кърпа. След като се изпотявате дълго време, намажете болното място с дървено масло и после изпийте една, две чаши гореща вода, за да запазите вътрешната си топлина, т.е. да 5
набавите онова количество вода, което чрез потта сте изгубили. Чрез потта човек губи известно количество топлина, която трябва да се набави. Здравословното състояние на организма заВиси от чистата вода, която II юй има в себе си. Водата е носителка, добър проводник на здравето. Сегашните хора не се лекуват, както трябва. Ако имаш изобилие от нечиста вода, извади излишъка навън. Но ако нямаш изобилие вода, тогава внеси известно количество вода в организма си. Не само »:•!• ата трябва да се набавя на организма, но има организми, които страдат от недоимък на въздух. Запример, вие не приемате достатъчно количество въздух в дробовете си. Дробовете на съвременните хора не са достатъчно развити, за да могат да поемат нужното количество въздух за организма. Здравословното състояние на един човек зависи от повърхността на неговите дробове. Колкото повърхността на неговите дробове е голяма, толкова човек е по-здрав. Колкото повърхността на дробовете му намалява, толкова и той изгубва здравето си. Колкото п ече се увеличава повърхността на човешкия мозък, толкова по-умен става човек. Колкото повърхността на неговия мозък се намалява, толкова повече се намалява и неговият умствен живот. Този принцип се прилага в много области в живота. Колкото повърхността на един съд се увеличава, толкова водата в тоз съд се сварява. Може тогава за пет минути да се свари вода в съд с широка повърхност. Запример, ако повърхността на земята се намали 50 пъти и топлината й ще се намали 50 пъти. Слънцето е по-топло от земята, понеже има една повърхност от един милион и 300 хиляди пъти по-голяма от повърхността на земята. Сега онези, които не разбират законите, ще мислят, че всичко, което става на земята, е произволно. Човек, на когото повърхността на мозъка е малка, не може да бъде умен човек. Той е обикновен, но не умен. Гениалният човек трябва да има една обширна повърхност на своя мозък. Ако повърхността на мозъка не е голяма и чувствителността на човека не е голяма. На физическия свят хората страдат по дВе причини: едни от тях страдат от това, че повърхността на стомаха им се е разширила много. Други страдат по причина на това, че 6
поВърхносшта на стомаха им се е намалила. Въз осноВа на това някои религиозни казват, че Бог ще унищожи стомаха на човека, неговата охотливост да яде много. Човек се е поддал на един апетит, с помощта на който чрезмерно е разширил повърхността на своя стомах. Повърхността на стомаха не трябва да бъде по-широка от тази на белите дробове. Сега някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Какво ни интересува въпроса, как можем да бъдем здрави?“ Този въпрос трябва да ви интересува. И аз ще ви кажа: За да бъдете здрави, Вие трябва да имате здрав баща и здрава майка, нищо повече. Ако не сте ен от здрав баща и от здрава майка, никой не може да Ви помогне В света. Това поддържат и всички религии. Те дават методи как може човек да се освободи от своето лошо наследство. И Писанието дава цяр, как може човек да бъде здрав. Ако болният може да се •ю и от 1 •ИП иш от Бога, ова значи да се {•НИ □га, той ще оздравее. Да се иш от вода и дух. Роденият от дух и от вода подразбира да се ОП и от здрава майка и от здрав баща. Колкото и да ви се говори, ако се jОП ите о] II лна майка и от болен баща, вие съвсем ще закъсате. Че как можете да, се ] •ПИ ите от вода и от дух? Чудно нещо, вие сте духовни хора, не разбирате ли това? Когато децата ви питат как се раждат хората, вие как им отговаряте? Как им казвате исщината? Вие още о II начало внасяте в децата лъжата. Като не можете на научен език да им изнесете истината, вие им казвате, че бабата носи децата от реката, фигуративно, мистично, това е така. Бабата носи децата от реката, но коя е тази река? Реката е майката. Майката е водата, в която детето живее и се ражда. Като не разбират частичната страна на въпроса, децата приемат, че наистина малките дечица идат от някаква външна река, по на на тази, в която жабите живеят. И някои религиозни, като разглеждат някои въпроси от Библията, имат такива смътни понятия, каквито малките деца имат за раждането на малките деца. Казвате: „Как може да се роди човек от вода и дух?“ Писанието казва: „Роденият от Бога роденият от •НИ а и дух“. За да разберете тези неща, вие трябва да имате една основна идея. Вие постоянно ще питате, има ли 7
Бог В света или няма. Ти не можеш да знаеш, има ли Господ или няма, докато не се родиш от Него. Щом се родиш от Него, ти ще знаеш, има ли Го или Го няма. Ако не се { иш от Него, тази идея ще бъде недостъпна за тебе. Тя ще бъде толкова достъпна за тебе, колкото ако отидете да п повядвате на някой вол, че има Господ, че има друг свят. За да разбере тази идея, този вол трябва да се ] и като хората, да е направен от Бога. Той трябва да бъде направен от Господа. Сега вие сте направени а II Господа, но не сте j•1»1 ени о II Него. А в Новия завет, според учението на Христа се казва: „Родения! II О! II Бога грях не прави". Сега аз искам да ви представя нещата както са, а не да правя различие между тях. Няма какво да ви г тдая, кой е прав и кой крив. Кое учение е право? Според мене, има само едно основно учение, което всички хора трябва да го разбират. В света има един Господ, Когото хората са разделили: Индусите мислят по един начин, християните по друг начин, мохамеданите по трети начин. Кои а II тях са прави? Идете при индусите и вижте, имат ли q ища. Ако имат, правото учение не е при тях. Християните имат ли гробища? Имат. Пра •МП о учение не е II ам. Дето отидете и не намерите гробища, там е правото учение. Ще ме питате: „Ами при вас има ли zj•даища?“ Вижте, ако намерите гробища, правото учение не е при нас. Ако няма 21 •ища, н ам е правото учение. Аз ви говоря за едно учение, дето няма болести. Аз ви проповядвам едно учение, дето омраза няма. Аз ви проповядвам едно учение, дето тъмнина няма, алчност “ Нямам време да се спирам, няма. „Ама как може да бъде това? да обяснявам как може това. Това е кратковременна работа. Няма да ме спирате да ме питате какъв е хлябът. Елате при мене, ще опитате. Аз не обичам да аргументирам научните работи. Този хляб добър ли е, заповядайте. Вие сте авторитет, яжте и ще видите, добър ли е. Каквото бъде вашето мнение, такова ще бъде и моето. Вие сте жадни. Няма да ви разправям каква е водата, но ще ви кажа: Пийте от моята вода. Ако тя утоли жаждата ви, добра е. След това мога да ви покажа и самия извор, но с условие, че тази вода няма да я продавате. Ако сте от онези, които мислите да nj•да абате •да ата с бутилки, кракът 8
8u няма ga стъпи на това място. Аз мога да ви покажа и фурната, отдето взимам хляба. Но ако мислите да го продавате, кракът ви няма да стъпи там. Мислите ли, че мелниците, в които сега мелим житото, са Божествени? Ако искате да ядете най-хубав хляб към края на пролетта и началото на лятото, тогава житото е най-хубаво, още докато не е напълно узряло. Това е най-хубавият хляб. Това е онази манна, онези семенца, които евреите са яли в пустинята. Тя падаше от небето, но най-после им дотегна, и те казваха: „Няма ли малко месце, малко рибица, кисели краставици, кисело зеле и т.н.“. Казвам: Дотогава, докато ние спорим, кое учение е по-пра ние не сме на прав път. За правото учение няма какво да се спори. Там, дето няма aj Oli] ища, там е правото учение. [ето има любов, там е правото учение. Дето няма л1Ж( и , няма право учение. Дето има светлина, там е правото учение. Дето няма никаква светлина, там не е правото учение. Та казвам: Въпросъ It е, при сегашните условия, как да се поправим. Ние имаме хиляди проповедници. Моите почитания към тях. Имаме милиони лекари, които също работят в това направление. Те са допринесли много. Нр ние се нуждаем от лекари, които не трябва да ни лекуват, когато се разболеем, но да ни лепват преди да се разболеем. Когато Христос умря, държаха Го в гроба само три дни и на третия ден Той възкръсна. А за обикновените хора се казВа, че след хиляди години ще оживеят. Казва се, че когато Христос дойде втори път на земята, тогава всички ще възкръснат. Че ако човек лежи хиляди години в земята и като дойде Христос и го съживи, тогава какво ще стане с него? Да си прекарал в гроба, както и да е, но да си прекарал хиляди години, от човека няма прах даже да остане. Като дойде Христос, с кое тяло ще ни възкреси? Ако някой е тежал 65, а друг сто килограма, с кое тяло ще ги възкреси Христос? Важно е, че в бъдеще хората ще възкръснат. Ще дойде Възкресението на хората. Днес християните трябВа да проповядват учението, че роденият от Бога ще възкръсне. Който не е J ен от Бога, той не може да Възкръсне. Когато Христос казва на Никодима, един от видните капацитети на науката по 9
тоВа Време, че ако чоВек не се роди отново, не може да влезе В царството Божие, той запита Христа: „Как е възможно стар човек отново да влезе В утробата на майка си? Може ли човек втори път ga Влезе В утробата на майка си?“ Христос, като чу, каза: „Ти си учител израилеб, не разбираш ли тоВа?“ Сега тоба учение са го заместили с думите: „Когато ние умрем и отидем на другия свят, II огава ще ни научат на това, което днес не знаем.“ Че трябва да умрем, така е, но ние трябва да разберем, какво нещо е смъртта. Всеки от нас трябва да има съзнание. И най-малкото лошо желание, и най-малката лоша мисъл, и наймалкото лошо чувство у вас трябва да умрат. Всички отрицателни неща у вас трябва да умрат и да останат само добрите мисли, добрите чувства, д м»мите желания и добрите постъпки. Тъй щото, когато казвате, че трябва да умрете, трябва да разбирате какво трябва да умре у вас. У вас трябва да умре всичко онова, което причинява смърт. Всички онези неща, • ени от безл! ието, всички чувства, { •Mi ени от безлюбието, и всички постъпки, росени oi II безлюбието, трябва да умрат, нито едно от тях да не остане. Какво трябва да остане ? Трябва да остана] II само ония деца, които са ени от Божията Любов, от Божията Мъдрост и о II Божията Истина. Така седи въпросът. Това е възможно вече. Това е учението, което Хрис IIK проповядва. Ако не приемете това учение сега, вие няма да възкръснете никога. „Които чу®Hl. гласа ми, ще оживеят“. Това значи, всички ония хора, на които сърцата са отворени, за да възприемат Христовата любов, всички ония умове, които са отворени, за да възприемат Христовата светлина, и всички ония души, които са отворени да възприемат Божията истина, като чуят гласа Му ще станат, ще оживеят и ще се нарекат синове Божии. Сега не взимайте всички тези твърдения в крайна мисъл. Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората или в някой манастир, или в Индия, или в небето. И в небето да отидете, там истината няма да я намерите. И в Ерусалим да идете, там истината няма да я намерите. И в планините да ходите, там истината няма да я намерите. И 10
който проповедник да ви говори, истината няма да я чуете и от него. Истината ще прозвучи вътре във вашите души. Правото ще прозвучи вътре във Вашите души. Истината Ще прозвучи във вашите души само тогава, когато Любовта ви стане майка, Мъдростта ви стане баща, а Истината ви стане брат. Само тогава вие ще разберете смисъла на живота. Така поставям ъпроса аз. Любовта трябва да ви стане майка. За нея ще се хванете и тя ще ви даде живот. Баща ти ще ти донесе нужната светлина, а брат ти необходимата за тебе свобода. И тогава, като кажеш на Любовта „майка“, веднага ще почувствуваш Христа. Сега ходиш, не виждаш, че си объркан. Защо? Защото майка нямаш. Объркан си. Защо? Защото баща нямаш. Объркан си, защо? Защото брат нямаш. Казвате: „Къде е сестрата ?“ Сестрата сега я спасяваме. Сега всички вие сте объркани сестри, които сега трябва да се ят. В света трябва да се раждат все сестри, все жени. Братя не ни трябват. И о: II всички сестри, които се [ I, една само ни трябва, но на свят да е. Една сестра ни трябва, която да е образ на истината, да свети. Всеки II ърси сестрата. Под думата „сестра“, аз разбирам свободата, която всеки II ърси. Свободата е сестрата. А онези, които търсят силата, те търсят брата. Сестрата носи свободата, а братът носи силата. Ако вие имате една сестра в себе си, а нямате един брат, вие ще бъдете слаби, ще бъдете [» на условията. Сега, ако ме питате какво да правите с вашето досегашно учение, с вашите бащи и майки, ще ви кажа да отидете тях да ги питате. При мене, преди години, дохожда едно младо момиче, което е свършило гимназия и ми задава следния Въпрос: „Всички ми казват, че моята майка не ми била майка. Аз я обичам, но тя ми задава големи скърби. Майка ли ми е тя?“ Иди при нея и я питай, тя ще ти каже. Сега идете и вие при вашите майки и ги пи II айте, майки ли ви са те или мащехи. После идете при вашите бащи и ги питайте бащи ли ви са или пастроци. Чудни сте вие. Защо ще вярвате в една майка, която умира? Защо ще вярвате в един баща, който умира? Защо ще вярвате в един брат, който умира? Защо ще вярвате в една сестра, която умира? Вярата ни трябва да бъде поставена на една майка, 11
която не умира, която е безсмъртна. Вярата ни трябва да бъде поставена на един безсмъртен баща. Вярата ни трябва да бъде поставена на един безсмъртен брат. Вярата ни трябва да бъде поставена на една безсмъртна сестра. Това са четири символа. Аз трябва да живея в един дом, в който бащата е безсмъртен, майката е безсмъртна, i атът е безсмъртен и сестрата е безсмъртна. Това е животът на небето. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва, че трябва да се отречем о II всички лъжливи учения, които до сега са ни залъгвали. О тях трябва да се отречем. Аз виждам заблужденията на онази млада неВеста, булка, с венец на глава, с копринена рокля, с гирлянди околовръст, с лачени уща, с пръстени на ръцете и си казвам: О, невесто, колко ще опъваш каиша! Аз бих желал да видя една невеста, на която дрехите да не са шити тук, на земята, че после да плаче с тях, но да е j • ена с дрехите си. Казва се за Адама, че бил роден с дрехите на светлината. Сега това е правото учение. Но аз не искам да дойдете в стълкновение със себе си. На този въпрос аз искам да гледам практически. Представете си, че вие сте един лен, който лежи на леглото си и са ви гледали десет души доктори но в края на краищата ви казват: „Ти искаш ли да живееш?“ „Искам, разбира се.“ „Ти богат човек ли си?“ Богат съм, имам сто милиона лева на разположение.“ Питам го: Ти готов ли си да се откажеш от всичкото си богатство? „Не може ли без да се отказвам?“ С други думи, ти искаш ли да се откажеш от болестта си, о кревата, на който лежиш, о милосъ ните сестри, които те лекуват? „Ами тогава кой ще ме гледа, кой ще ми слугува?“ Ако можеш да се откажеш от всичко това, то значи самоотричане. Щом искаш да се излекуваш, кажи в себе си: „Отказвам се от моята болест, не искам да я видя. Отказвам се от всички слуги, не искам да ги видя. Отказвам се от болницата, не искам да я видя. Отказвам се от стоте си милиона, не искам да си спомня за тях. Отказвам се от всички, започвам да работя с едно петаче, само да вляза в новия живот. Като оздравея, като изляза вън от болницата, ще почна да работя и да приемам всичко от Бога, ще приемам от онзи чист въздух, ще приемам от онази безсмъртна светлина. Ще приема 12
всичко това в душата си и ще кажа: Господи, благодаря ти за тази светлина, която ми даваш, Благодаря за този живот, който ми даваш. Ти си ] г мой, Господ мой, сега очите ми виждат вече. Ще ходя в Твоята Виделина и ще изпълнявам Твоята воля.“ Благословен Господ Бог наш! Сега ще свършим с два стиха: „Да направим човек по образ и подобие свое.“ възлюбих.“ И както ме е Отец възлюбил, така и аз ви 1-ва неделна беседа от Учителя, Държана на 26 септември, 1937 г., 10 ч. преди обяд. София Изгрев. 13
БАЛ MACKE Отче наш. Бог е Любов. Сега ще кажа първите няколко стиха от първата глава на Евангелието от Йоана: „В началото бе Словото. И словото бе у Бога. И словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. Духът Божи. Ще прочета един малък цитат от беседите. II философията на живота седи в това, да се избягва II еднообразията. В живота съществува едно едн » азие, което носи всички неприятности. Щом започва да ти стаВа мъчно, ти си вече в еднообразието на жи ia. Даже ако пее човек, ако пее една и съща песен, и тя става еднообразна. Разнообразие е нужно в живота. Но трябва да знае в как седи разнообразието. Ами не е ли еднообразие, ако всеки ден четем молитвата „Отче наш все по един и същ начин? Днес я четем, утре я четем, ред дни я четем, все по един и същ начин, докато най-после тя стане едн »» разна. Всякога, когато четеш „Отче наш“, трябва да внасяш една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася едно ново тълкувание В нея. Ако дВа пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си Вече на крив път. И през целия си живот, и през цялата Вечност все трябва да се притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Такова еднообразие има и в съвременната математика и геометрия. Те стават вече дедуктивни, сухи 14
науки. Например, 6 геометрията имаме теоремата, че срещу равни страни лежат равни ъгли и срещу неравни страни лежат неравни ъгли. Защо е така, II юва геометриците го доказват. После има и друга една теорема, че сборът от вътрешните ъгли в един триъгълник е равен на два прави ъгла. И това геометриците го доказват. Има начини, по които го доказват. Трите ъгла в равностранния триъгълник са равни помежду си. И това се доказва, но защо са равни, не се обяснява. Друго едно твърдение: От равни окръжности излизат равни радиуси. Три точки, които са еднакво отдалечени от трета, са на еднакво разстояние една О: II друга. Правите линии, които свързват тия точки, са успоредни помежду си. Това обаче са математически и геометрически семенца. Такива твърдения съществуват и в окултната Наука. Всяка математическа или геометрическа проблема трябва да се тури в почвата, да израсте и после да се разгледа, да живее и да се определи отношението, което съществува между нея и останалите п леми. Под думата » точка“ ние разбираме само нещо разумно. Само разумните неща образуват точка. Точката е нещо подобно на за иш, който съдържа всички възможности. Разумността е очка, която съдържа възможности. А правата линия е движение на тази разумност. Правата линия представлява най-малката възможност, която се прилага в даден случай. Човек трябва да се запознае с тези разумни центрове. Цялото човечество, всички хора страдат от това, че те II ърсят разумността там, дето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък. Там са турени всички апарати. Следователно, ако човек не знае как да функционира с тези апарати, разумността не може да се прояви в него. Ако търсиш разумността вън от твоята глава, вън от твоя мозък, ти си на крив път. И любовта си има свои центрове, свои апарати. В сърцето, във връзка със симпатичната нервна система и с белите дробове, има известни апарати, и ако ти не знаеш, как да употребяваш тия апарати, любовта няма да се прояви. Ако търсиш любовта вън от себе си, ти никога няма да я намериш. Вън от човека любовта не може да се прояви. Идейно любовта може да съществува, но този въпрос трябва да се докаже. Като говорят за своята любов, мнозина 15
казваш, че любовта им е голяма. Как се измерва любовта? Много просто може да се измери, но това измерване не трябва да стане преди още човек да е обикнал някого. Тогава той се намира в нормално състояние. Представете си, че един човек има врат, широк 32 сантиметра в обикновено състояние. Измервате врата му след като е обикнал някого. Ако вратъ II му тогава е 31 сантиметър, това показва, че не само че няма голяма любов, но даже любовта му се намалила. Ако като обикнеш някого, вратът ти се разшири с един сантиметър, това показва, че любовта действа в тебе. Ако не със сантиметри, то поне с милиметри ще се увеличи окръжността и врата, и ръцете, и очите навсякъде ще стане едно увеличение. Това показва, че животът в човека се е увеличил. Щом животът изчезне, Всички части на тялото се намаляват по обем поне с милиметри. Тази мярка милиметри е много голяма, но поне с десета, стотна, хилядна част от милиметъра може да правят измервания. Може да се правят измервания и още по-нататък, с десетохилядни и милионни части от милиметъра, но това са много тънки мерки. Ние си служим с мерки, които днес са достъпни за нас. Като казвам, че трябва да имаме любов към Бога, питам: Защо трябва да имаме любов към Бога? И защо трябва да имаме любов към ближния си? Ние трябва да обосновем на научна база, защо трябва да обичаме Бога. Ако ти не обичаш Бога, от тебе нищо няма да излезе. Бог не се нуждае от тебе. Той от нищо не се нуждае. Тъй щото, ти със своята любов нищо няма да му придадеш. Ако Го обичаш, нещата ще минат от Него в тебе, и от тебе човек ще излезе. Но ако не Го обичате, с тебе ще стане също: II о, каквото с дядото и магарето. Ще кажете, че това е обидно. Че през целия си живот човек върши неща, които обиждат неговата мисъл. Когато човек мисли криво, това е едно робство. Когато чувствува криво, това е робство. И когато постъпва криво, това е робство. Това всичко не е нищо друго освен едно робство. Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши. Някой казва: „Аз не искам да вярвам в Бога.“ Това е за тебе. Като вярваш в Бога, ти нищо няма да му придадеш. Но като вярваш в Бога, ти ще намериш пътя, ще имаш светлина да се движиш из този път. Докато човек не 16
намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си. И най-великите хора в света са опитали тази истина. Изобщо всички хора в света са велики. Аз ги деля на четири категории велики хора: обикновените хора са велики, II алантлиВите са по-велики, гениалните са най-велики, а светиите са над гениите. Обикновените хора разсъждават много икновено, но те трябва да влезнат в света на светиите, да видят какво значи истинска мисъл и разсъждение. Те се коренно различават от обикновените хора. Често се го и за гениални хора на земята. Но тези хора, които се явяват на екрана на света, те не са истински гении още, те са представители на гениите. Ако видите един гений в истинския смисъл на думата, ще се учудшпе от това, което той може да направи. Запример, ако влезе в един салон, юй ще може да го вдигне с едната си ръка. Ако срещнете един светия, ще видите, че той разполага с такава сила, че може да премести земята от място на орбитата й на друго. Но той никога няма да направи това. Често някои мислят, че са талантливи хора. Нека се запитат какво могат да направят като талантливи хора. Други пък се мислят за гениални. Нека се запитат какво могат да направят като гениални. Те могат да направят това, което един обикнобен човек не може да направи. Ето какво могат да направя и обикновените хора. Обикновеният човек се сърди юва е гениално. Обикновеният човек може да се съмнява, това е гениално. Обикновеният човек може да те подозира това е гениално. Обикновеният човек може да те излъже, това е гениално. Обикновеният човек може да се маскира и това е гениално. В това отношение обикновените хора са гениални. Едно време българските ученици, като изучавали гениалните писатели, като Шекспир, Гьоте, Гогол и др., те намирали техните не ПИстатъци и казвали, че приличат на тях. Да бъдеш гениален по причина на някои сВои недостатъци, това не е никаква гениалност. Талантливите и гениалншпе ученици мислят малко по-другояче. Това е цяла наука. Сега, от научно гледище, трябва да се изучи защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не 17
може да има плодове. Вярата е плод на това дърво. Често религиозните, като говорят за сърцето, казват, че то е покварено, опорочено. Това показва, че те нямат ясна представа за първичния човек, когото Бог създаде със сърце, пълно с всички възможности за проява на вярата. Първичният човек, това е космическият, истинският гений, който носи в себе си сърце, богато с възможности за проява на вярата. Човек не може да има вяра, докато не обича. В дадения случай умъ II е екран, Върху който вярата на човека ще се прояви. Умът е екранът, върху който ще се прояви вярата. Върху това платно на ума ще се прояви и знанието. Че наистина умът е платно, се вижда по п Йгia, че каквото човек знае, всичко пише на екрана. Обаче, махнат ли се картините от екрана, човек нищо не знае. Има известни центрове на човешкия мозък, дето като бутнат, ои всичко забравя. Има болести, след които човек всичко забравя. Той забравя съществителните имена, прилагателните и местоименията. После забравя глаголите и остават в паметта му само съюзите. Като започне да оздравява, всичко ова постепенно се възстановява. Най-последни се Възстановяват съществителните имена, понеже са от най-нов произход. Съвременните философи и учени се занимават с въпроса за създаване на земята, за произхода на жи • а, за което са писали ред книги. Те не са били свидетели на това създаване на земята. Въпреки това, някои от тях описват нещата много ясно, но все пак се нуждаятот една справка, по-точно да опишат процесите, през които е минала земята в пътя на своето създаване. Как е създадена земята, това е филмоване цял филм има по този въпрос. Представено е създаването на земята в най-малките подробности, о единия до другия край. В този филм са представяни последователно всички геологически периоди. Ние трябва да намерим този филм и да четем от него. В този филм ще се види нещо прекрасно, как се създал света, не по описанията на учените, но както е в действителност. Има нещо вярно в описанията на учените и на духовните хора по този въпрос, но не е пълно, обясненията не са точно дадени. Щом имаме филма, от там ще почерпим абсолютната истина, филмовано е и създаването на първия човек. Според теорията на Дарвина, чоВек 18
е произлизал от едно малко животно, което постепенно се е развивало. За произхода на човека има две теории: Едната теория поддържа, че човек е произлязъл от маймуна, а другата теория поддържа, че маймуната е п излязла от човека. Учените и до днес се занимават с този въпрос. Някои поддържат, че от човека са произлезли всички Видове животни. Но това говори вече за израждане на човека. Няма какво да се спори по тези Въпроси. И едната, и другата теория са прави. Вярно е, че човек е произлязъл от микроба, о II протоплазмата. Това е според закона на еволюцията. Значи, човек е създаден по еволюционен път. Според друга теория, предполага се, че човешкш Hi дух е слизал постепенно на земя in а и по инволюционен пъ1 е създаден човекът. Значи, човек постепенно си е създавал подходяща форма, с която е слизал на земя in а. Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по-дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуната. Някои ще кажат, че ова е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: „Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прауOil ители са маймуни?“ Нима Водолазът, който слиза в морето, за да изпита неговото дъно, е истинският човек? Не, това е една форма, в която човек се облича, за да може да изпита дъното на морето, да направи своите научни изследвания. Като излезе от морето, човек хвърля своята обвивка и става пак същия човек. Маймуната показва, че човек е живял при неблагоприятни условия, заради което е трябвало да си тури маймунска маска ала и съвременните хора се маскират. Срещат се двама маскирани на един бал маске. Единият казва на другия: „Можеш ли да дигнеш малко маската си?“ „Не смея.“ Той иска от маската да дигне малко, защото по гласа се крие, че това е неговата жена. Но и тя разбира, че под тази маска се крие нейният мъж. Тя му казва: „Не, господине, не мога а да сваля маската си. Но ще ми бъде много приятно, ако я свалите. „Да, на тебе ще и бъде приятно, но на мене никак няма да ми бъде приятно.“ Срещат се на бал маске други двама, единият от които дължи известна сума от десет години насам. Кредиторът казва на длъжника си: „Искам да свалиш маската си да те видя. Много ще ми бъде прияппно.“ „Не смея да сваля маската си.“ 19
Това са неща из живота на обикновените хора. Не е лошо, че са се съ OJ али на бал маске. Като наблюдавам живота на х®|. ата, като изучавам животните, виждам, че всички са маскирани, всички се намират на бал маске. Срещам една мечка на бал маске и казвам: Можеш ли да си дигнеш маската? Ще ми бъде много приятно да те видя. На тебе ще бъде приятно, но на мене ще бъде крайно неприятно. Срещам един заек, пак на бал маске. Следователно, не мислете, че ние се познаваме. Тук сме дошли на бал маске. Един ден, когато напуснем този бал маске, ще се познаем. Сега, докато сте на земята, ще играете на този бал маске. Докато сме на бал маске, поне сме свободни. Всеки има свобода на своите мисли и чувства. Ако познават някого и го видят на бал маске, веднага ще го осъдя fill . А така поне е d ОЮИ ен. Там отиват и свещеници, и философи, и никой не ги познава. Иначе, ако видя 11 един проповедник или свещеник на бал маске и го познаят, веднага ще го питат: „Нали проповядваш на хората? Защо си дошъл тук?“ Тогава ще кажат: „Мислите ли, че проповедниците са така набожни, както се представят? Ни най-малко не са така набожни, както се представят.“ Аз съм срещал мъже и жени, които се п озират, съмняват се един в друг. Ако зная Н маске, те няма да се смущават. Те трябва да зная II! че са на бал , че са на бал маске и да не се смущават. Когато жената види друг мъж и се разположи към него, тя започва да се страхува от мъжа си. Няма защо да се страхува. Тя трябва да каже на мъжа си, че тази •Ill ора маска е на онова лице, което преди десетина години я извади от водата, когато се давеше. Значи, i ®й я спасил. Кой е той? Не го зная кой е, но знам, че ме спаси от водата. Казвам: Помнете, че възгледите на съвременните хора за живота не са меродавни. Този живот е само встъпление към онзи велик жи Olli , в който им предстои да влязат. Щом е встъпление, то е нещо подобно на първо отделение, гдето децата изучават азбуката и постепенно изучават съединяването на буквите в срички и после в цели думи. Вземете, запример, Всеки народ си има своите добродетели. Англичаните тяхното име започва с букВата А Франция се пише с буквата Ф, Германия с Г, България с Б, Русия с Р. Всяка буква си има свои характерни черти. Това, че Англия започва с гласна буква, показва, че англичаните са 20
практични, опитни хора. Техният път е отворен навсякъде, защото започват с гласна буква А. Дойдете ли до Франция, Германия, до Русия, до България, всички започват със съгласни букви, което показва, че техният път е затворен. Дойдете ли до Япония, и те започват с гласна буква, както Англия. Японците и англичаните са еднакво амбициозни. Японците се считат за Богоизбран народ. Англичаните се отличават със своята честност, германците със своето трудолюбие, французите със своята външна деликатност и учтивост. Ако искаш да станеш честен, иди 6 Англия. Ако искаш да станеш трудолюбив, иди в Германия. Ако искаш да станеш с добра и деликатна външна обхода и да си учтив, иди във франция. Та г е създал всички на и като огнище или като средища за възпитание на хората. Хората едни други се възпитават. Haj ите са възпитателни Божествени институти. Всеки народ в света носи в себе си една велика добродетел. И като дохождат на{MB ите в съприкосновение помежду си, те взаимно си влияят и възпитават. Казах вкратце по нещо за някои на MI и, а за останалите вие сами ще си мислите. Англичанинът е честен. Каквото изработят, те го поставят на изпи II За тази цел има комисия, която преглежда всички стоки, които се изработват в Англия, те го преглеждат. Което издържи на изпита, изнася се навън. Което не издържи, оставя се за Англия, там да се употребява. Те никога не пуща II навън неизпитана стока, за да не се компрометира английската честност. Това е една традиция в тях. Не само народите, но и всеки човек индивидуално носи В себе си една велика до •ICH етел. Той е изпратен на земята със специфична мисия. Каквато до •JOB етел има един човек, никой друг не може да има като неговата, тя е специфична. Докато е на земята, човек трябва да работи специално за развитието на своята специфична 11 етел. Ако Англия изгуби своята честност, всичко с нея е свършено. Ако Германия изгуби своето трудолюбие, всичко е свършено с нея. Ако Франция изгуби своята учтивост и деликатност В обходата, Всичко е свършено с нея. Същото може да се каже и за другите на •!•!• и. Всеки българин доразвива в себе си освен своята специфична добродетел като човек, но и като българин. Казвате: „Каква до МЙ»И. етел има българинът?“ И той 21
има една добродетел, но Вие трябВа да я намерите сами. Има един анекдот, който разправя какВо е дадено на българина от Бога. Първоначално, когато Бог създавал света, Той извикал Всички на и да им даде нещо от своите блага. Той раздавал благата. Всички нар • и дошли един след друг и Взели по нещо. Най-после дошъл и българинът. КакВото поискал, Всичко било дадено. Най-после II ой си казал: „Ама работа, а.“ Господ му казал: Ето, работата ще бъде за тебе. Но и след българина имало още закъснели. Това бил циганинът. „Това е маскарлък вече.“ Тогава ще остане за II ie6e маскарлъкът, казал Господ. Следователно, когато се раздават Божиите блага, идете навреме, а не оставайте на опашката. Ако отидеш пръв, ще вземеш найдоброто, но ако останеш последен, ще вземеш маскарлъка. Все таки, българинът не е останал на мястото на циганина, защото работата му е била дадена. Работата е едно благословение. Българинът е научил работата, той работи доста добре. Има още да учи как да работи, но все пак знае работата си. Той винаги започва добре, а като дойде до края, винаги ще изкриви нещо. Той обича малко да кръшка от работата си. Англичанинът е честен, германецът трудолюбив, французинът е с отлична обхода. В българите се забелязва същата че{•ш ia и В писането им. Българинът започва писмото си красиво, четливо, но към края ще го сбута, ще го изкриви. Най-малкото човек трябва да почва писмото си красиво и да го свършва красиво, дори към края трябва да бъде още по-красиВо написано. Същата черта българинът проявява и В религиозно отношение. В първо време II ой е много работлив, моли се по четири-пет пъти на ден, но на края казва: „Може и без молитва“ и престава да се моли, или се моли само от време на време. В първо време се моли по 4-5 часа на ден, после по един час, по десетина минути, по една минута, докато най-после се моли по един път в седмицата. В това отношение той мяза на онзи, който, като отишъл на църква, свещеникът казал: „С миром идите.“ Той отговорил в себе си: „И ние идем.“ Значи, този човек е отивал само по един пъ: II в годината на църква. Какво разбираме под думата „църква“? Църквата подразбира целия живот на човека. Не само един път, но цял живот човек трябва да се моли. Ако човек си мисли, че с 22
едно добро може да направи нещо, неговата работа е свършена. Църквата е в самия човек, и през целия живот той трябва да й служи. Щом служиш на своята църква, ти можеш да принадлежиш към всички църкви. Не е въпрос към коя църкВа да принадлежим. Много църкви има, много листа и цветове има дървото, но едно е дървото. Всички хора имат различни идеи за Бога. Едни Го проповядват по един начин, други по друг начин. Бог е неизменен. Той изменя нещата, но сам е неизменен. Три неща определя II га. Първият образ на Бога е Любовта. Щом любиш, ти си една трета от Бога. Щом разсъждаваш добре, ти познаваш две трети от Бога. Щом обичаш истината, II и познаваш три трети от Бога. Следователно, Бог е Любов, Мъдрост и Истина. От тях излизат други три: Бог е жи 5 Бог е светлина, Бог е свобода. От тях пък други три. Животът е движение, знанието е приложение, а свободата е изпълнение. Следователно, има девет категории всичко: любов, мъдрост, истина едната категория. Живот, знание, свобода втората категория. Движение, приложение и изпълнение третата категория. Ако от любовта не излиза живот и от живота не излиза движение, подтик в тебе, любовта ти не се е проявила. Ако от твоята мъдрост не излиза знание, и това знание не е приложимо, то остава безпредметно. Това показва, че мъдростта II и не се е проявила. И ако оз II истината, която си възприел, не произлиза никаква с • 111 а, и от тази с • ода няма никакво изпълнение, и свободата II LU, и истината ти са безплодни. Мъчнотията в нашия живот седи в юва, дето мислим, че много сме постигнали. Това е самозаблуждение. Все пак много сме постигнали, но ние сега събираме известни факти, които трябва да разработваме. Например, някой иска да стане министър. Но като стане министър, той трябва да си зададе въпрос, какво добро ще допринесе на хората. Или ако някой иска да стане професор, цар или какъвто и да е друг, той трябва да се запита, какво ще допринесе с II ова свое високо положение на себе си и на своите ближни. Запример, като кажа за себе си: „Аз“, какВо разбирам? Аз съм човекът, който отварям вратата. Като кажа „ти“ на тебе, употребявам второ лице, имам пред Вид: приятел, ти си, който я затваряш. Като кажа „той“, трето лице, имам пред вид: Приятел, 23
ти си, който я отваряш и затваряш. Значи, „той“ третото лице, заповядва да се отваря и затваря вратата. Следователно: аз“, кошпо отварям врата, II и“, който я затваряш и „той , който заповядва да се отваря и затваря, това съставя господарят, истинският човек. Ако ти не можеш да отваряш и затваряш вратата, ако ти не си господар да заповядваш да се отваря и затваря вратата, ти не си още пълният, истинския II L, пълния] II човек. Тъй щото, когато мислим за Бога, ние трябва да бъдем готови да изпълним всичко онова, което Той ни е поверил. Найпърво Бог ни поверява любовта си. Значи, аз трябва да съм готов да отворя врата и да дам жи • l И тази любов трябва да излиза наВън. След това Бог ни поверява мъдрос IIIII ia си. Това значи, че аз трябва да зная, как и кога да затварям вратата. Щом е зимно време и стая III а е отоплена, трябва да се затваря вратата, да не изстине стаята. Щом е зимно Време, разумният човек няма да отваря всички прозорци и •1»J ати, да изстива стаята, но ще ги затваря, да се задържи вътрешната топлина. И най-после Бог ни поверява и истината. Като дойде истината в човека, той ще заповядва да се отваря и затваря вратата, според нуждата. Ако стаята е много затоплена и е много горещо, той ще заповядва да се о и вратата. Ако намери, че е много студено, той ще заповяда да се затвори вратата. Някога вие трябва да отворите вратата на вашето сърце, а някога да затворите. Понякога пък трябва и да отваряте, и да затваряте. В окултната наука има известен • правила, които непременно трябва да се изучават. Тези правила сега са предадени на хората по един много неестествен начин. Един англичанин е написал една книга, в която описва колко молитви е направил в п] •Ml ължение на 90годишния си живот и за резултатите, които е имал от тези молитви. В тези години той е направил един милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той можал да издържа около 2-3 хиляди бедни деца. Всичко това са проверени факти. С това той иска да подчертае какво нещо е силната молитва. Всичките си молшпви той е написал с датите, когато ги е правил и какво е получено В резултат на Всяка молитва. Той пише В книгата си, какво е получил о първата, от втората, от третата си молитва и т.н. Един ден, като се молил, при него дошъл господин 24
и му казал: „Вашият институт има ли нужда от пари?“ „То е твоя работа.“ „Искам да ги оставя“. „Както намираш за добре“. И като го запитал II рети път, най-после външния II господин казал: „Оставам тези пари тук, правете с тях, каквото искате.“ Ако вие бяхте на мястото на този англичанин, не зная как бихте постъпили. Може би иц Mil ае да постъпите като него. Както и да е, но само един е този англичанин, който е правил опита. Втори англичанин не е постъпвал така. Никой до сега не е повторил опита. Ако вземем този пример за ме ОП авен, ние не можем да го направим. Той е уникум. Този опит е единствен, но ако всички хора постъпват по и ози начин и никой не работи, какво ще стане с нас? Запример, мнозина мислят, че адвокатството не е работа за нас. Добре, но ако нямаше нито един адвокат, какво щеше да стане? Мнозина мислят, че слугинската работа не струва. Но какво щеше да бъде положението на хората, ако нямаше слуги? Мнозина се оплакват от господаря и казват, че и без господари може в света. Не, не може и без господари. Хората не разсъждават правилно. Kaki щеше да бъде положението на човека, ако той нямаше глава, като господар на цялото тяло? Трябва един господар В света. Една глаВа трябва да заповядва на тялото. Ако главата се махне, какво ще стане с тялото? Вие искате да живеете без господари. Това е невъзможно. В слънчевата система има един господар Слънцето. И всички планети се въртят около него. То е разумен господар. Някой казва: „Аз не искам никакъв господар.“ Тъй щото, не е лошо да бъдеш господар, нито е лошо да имаш господар, но господарят трябва да бъде умен човек. Слънцето е милион пъти по-голямо от другите планети, от другите слънчеви планети. Та сега целта ми е, каквито възможности се крият у вас, да се развият. Мнозина от вас, които сте дошли на около 45, 50, 60, 70 години, казвате: „Нашата работа е свършена вече.“ Вие се самоизлъгвате, че вашата работа е свършена. След като мислите така, вие имате желание да умрете, да отидете в другия свят. Добре е човек да умре, но първо той трябва да се осигури, като умре, ще Възкръсне ли. Ако умре и няма да Възкръсне, не бих го съВетВал да умре. Но ако умре и възкръсне, тогава нека да не се страхува. Тогава работата ти ще върви. Но ако не възкръснеш, 25
не отивай на онзи свят. Тогава при смъртта, в онзи свят положението и и ще бъде десе II пъти по-лошо от сегашното. Следователно, малкото страдание е за предпочитане пред голямото. Аз не съм njoil 1ив смъртта, но като умре, човек трябва да съблече кожата си, както змията се съблича и да се яви 8 него разумното, да влезе в новия живот. В Писанието е казано: „Да минем от смърт в живот.“ Смъртта е едно преходно състояние. Когато някой а II по-старите се оглежда и вижда, че лицето му е старо, малко набръчкано, не му става приятно. Защо се самозаблуждавате от временния живот, от маските на живота? Защо се заблуждавате от маските на младостта, на юношеството? Преди всичко, вие не сте си турили сами маските, други са ви ги турили. Като влезете в един затвор и ви наметна II един халат, вие ли сте си го турили? Други ви го тур• Или като влезете в една лница и ви облекат с болнична дреха, вие ли я обличате? Други ви обличат. Там ви предписват ред правила, които трябва да спазвате. Около Вас обикаля: II сестри милосърдни и ви наглеждат какво правите. Аз считам живота на човека и като млад, и като стар, и като юноша, все маска. Някой казва: „Виж на какво съм замязал.“ На какво? На маска. Че се е сбръчкала вашата маска, не съм виновен аз. Други я сбръчкаха. И след това ще ме заблуждават, че съм остарял. Не е вярно това. Излъгали са те. И хиляди хора да II и кажат, че си остарял, не вярвай. Можеш да повярваш само при едно условие, ако си станал умен. Затова, като ти кажат, че си остарял, кажи: „Дали станах умен човек?“ Ако си станал умен, вярвай, че си остарял. Но ако не си станал умен, на никого не Вярвай. Ако приемеш, че си остарял, това значи да приемеш, че си отслабнал. Според мене старостта подразбира Влизане В областта на Божествената мъдрост и придобиване на знания. Старостта е една служба. Но след като цялото човечество завърши своята работа, о: 111 милиони, милиони години насам, едва ще изкара един старец. Сегашната раса като завърши своето развитие, ще изкара един старец, представител на цялото сегашно човечество. Засега на небето има само 24 старци, представители на различни епохи. Сега се създава 25-ия старец. Засега в камарата на човешката раса няма много представители от старците на светлината. 26
Другите разумни същества имат повече депутати. От земята имат само 25 старци, но 25-ият още не присъствува на заседания. Вие си давате вид, че сте остарели. Не, вие още сте много млади. Не мислете, че сте много остарели. Радвайте се, че сте още млади. Сега, това, което мога да ви кажа на всинца ви е, да хвърлите своите маски. Сега човек трябва да ви убеждава, че можете да живеете и без маски. Че всеки от вас може да се подмлади. Как подмладява хипнотизира хората? Ще вземат някого от вас, ще го и той ще се подмлади. Сега аз бих ви казал как можете да се подмладите, но ако ви кажа, знаете ли какво ще стане с вас? Всички вие ще пощуреете. С вас ще стане същото, което е станало с няколко ханъмки, които са ходили при един български чорбаджия да пият българско вино. Като пили от него, то било доста силно, II е започнали да играя II Като се върнали при турския бей, казали му, че ходили при един български чорбаджия и пили от неговото хардалия вино. Те му казали, че о II това вино се разиграли. Отишъл и той при българския чорбаджия и пил една чаша, втора, трета, но по едно време казва: „Ефенди, иска ми се да пея“ „Пей.“ „Иска ми се да играя.“ Казал му после: „ Играй.“ Първият признак на подмладяването се придружава с това, че всички ще се разпеете и разиграете, че никой няма да слуша. Всички ще започна II да пея III и играят. Който ви слуша, ще каже: „Kaki стана с тия хора? Пощуряха ли нещо?“ Не казвам, че ще бъдете смахнати, но всеки ще изкаже радостта си с » но, а другите няма да ви разберат и ще дада II криво тълкувание на вашата радост. Та казвам: Като Ви дойде до пеене, пейте. Дайте ход на пеенето. Ако ви се играе, дайте ход на играта. Ще кажете: „Как е възможно, стар човек да играе?“ Старият именно ще играе. Когато старият цигулар свири, той свири с изражение. Външните условия на живота постоянно изменят нашите вътрешни състояния. Те изменят състоянието на нашето храносмилане, на нашето дишане, както и на нашата мисъл. Тези смени, които стават, действуват много неблагоприятно в живота на човека. Вследствие на това, човек придобива едно песимистично разположение. Човек говори за Бога, за любов, за мъдрост, за 27
истина, а при това е тъжен. Всякога са осъждали християните в едно, а именно, че са много тъжни. Християнството не е наука на тъгата. И новото верую не поддържа песимизма. Песимизмъ си има свои причини. Той се дължи на едно неестествено разбиране на великия живот. Ние живеем при големите блага, които Бог е вложил в при] тia, ходим да гладуваме и жадуваме и сме нещастни. Сега мощното е в любовта. Вложете любовта в сърцето си за подмладяването си. Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум. И това е за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. Това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и никога не взимайте пред вид противоречията, които съществуват в света. От хилядите противоречия, които се зараждат във вас, те не са ваши. Понякога известни противоречия, които се пораждат във вас, не са ваши. Те са и mil иворечия на птиците или противоречия на вълците, на и игрите, на змиите, на крокодилите, на паяците и н. Някои il от иворечия са на някои низши същества извън вас, които не ги виждате. Някои противоречия се дължат на внушение. Аз имах един подобен пример, който се случи с мене. Преди повече от 30 години се разхождам край брега на Варна, на южната страна, дето брегът е най-висок. Намирам се на разстояние около половин километър от брега. Изведнъж ми дохожда една мисъл, каквато никога не ми е идвала. Чудя се, отде е дошла тази мисъл. Наоколо си не виждам никакви хора. По едно време се наклоних малко настрана и виждам двама млади хора, мома и момък се целува! 11 като брат и сестра. Като ги видях, си казах: 1 жа работа е тази. Помислих, че е дяволска работа. Отде дойде в ума ми тази мисъл? Като ги видях, казах си: Нека се целуват. Какво лошо има в поведението им? Те се целуват по бял ден, когато Слънцето ги гледа. Бог ги гледа отгоре. Защо трябва да се смущавам? Те не го правят в тъмнината. Беше един хубав, ясен ден, когато цветята цъфтят, птичките пеят. Какво има да се възмущавам от това? Божия работа е тази. Който не разбира, ще каже: „Как не ги е срам?“ Та ние не разбираме ] жиите работи. От целувки ние не можем да се освободим. Слънцето ни целува, вятърът ни целува, водата ни целува. Понякога водата ни целува и краката, но като 28
отидем на баня, тя ни целува навсякъде. Пък и хлябът ни целува. Вие се възмущавате и казвате: „Не може ли без целувки?“ Не може. ЦелуВките дават живот на хората. Аз го •тия за онези целувки, които носят живот В себе си, а не за онези, които нося смърт. Храненето е целувка. Дишането, слушането, мисленето са все целувки. Това са Все Божествени целувки. Като разберем смисъла на целувките, ние ще влезем в друга една реалност, да разберем, какво нещо е животът извън целувките. Ако вие не разберете този живот в целувките, как ще разберете живота извън целувките? Сега пожелавам ви само целувки на този свят! Благословен Господ Бог наш. Добрата молитва. 2-ра неделна беседа от Учителя, Държана на 3 октомври, 1937 г., 10 ч. преди обяд. София Изгрев. 29
ПОДОБНО Е НА НЕВОД Ще прочета няколко стиха от 13 глаВа от Евангелието на Матея, от 47 стих надолу: „Пак е подобно Царството Божие на невод, който биде хвърлен в морето и събра от всякакъв вид риби.“ / 47 cm. /. Една велика истина може да се обяснява с отвлечени понятия. Значи, един невод, една мрежа, която била хвърлена в морето, се уподобява на Царството ] жие. Това обяснение подразбира вътрешния процес на нещата, както един ботаник намира един особен екземпляр и започва да го изучава. От тоВа растение той си прави заключенията. За живота има два вида възгледа: Единия г изглед произтича oi II самата личност, личен възглед и един общ възглед, или един външен и един вътрешен възглед. Всеки човек иска да бъде отделно, сам за себе си щастлив, защото състоянието на листата винаги зависи от състоянието на цялото дърво. Каквото е състоянието на дървото, такова ще бъде състоянието на листата. Следователно като ние не изучаваме разумната при] а изтцяло, да Видим какви са отношенията ни към цялото, ние никога не можем да имаме прогрес. Прогресъ II на всеки индивид поотделно зависи от цялото. Всички възможности, всички дарби, които се крия: •I в една душа, се развиват и растат по единствената причина на цялото. А цялото е разумното в света. Хубаво нещо е и личното, индивидуалното, но без цялото, то нищо не представя. И ако днес отделния! II човек се счита нещастен, то е поради това, че той мисли, какво неговото обществено положение не е добро. Какво има да се оплакват листата на едно дърво? Може ли дървото да има някакво пристрастие към един или към друг лист? По едно стечение на обстоятелствата един лист може да се намира на северната, а друг на южната страна. Тези листа, които се намират на юг, често пострадват повече, но пък придобиват и 30
по-големи блага. Тези, които са към север, придобиват по-малко блага, но пострадват и по-малко. По този въпрос са създадени много теории, които се обясняват с кармата, или чрез някакво предопределение, или чрез съ SIC ата. Това са все теории, които не обясняват нещата. От какво зависи личният живот на човека? Човек трябва да изучава цялото, той трябва да изучава цялото си тяло. Ако той еднакво не обърне внимание на главата си, на гъ ите си и на своя стомах три важни свята в него, той ще се намери в голямо затруднение. Ако човек угажда само на главата си, то ще се намери в голямо затруднение. Ако угажда само на дробовете си, той ще падне в друга погрешка. Ако угажда само на стомаха си, той ще падне в трета погрешка. Здравословното състояние на човека зависи от взаимността, която осъщестВява между главата, дробовете и стомаха на човека. Често вие говорите за чувствения свят, но не знаете, кои са ония органи, чрез които чувствителността се проявява. Вие говорите за силата на човека, но едва ли знаете кои са органите, чрез които силата се проявява. Казвате, че силните хора са мускулести, но зад мускулите седи друга една енергия. Ако И ази енергия не се впрегне, мускулната енергия не може да се прояви. Вие г ите за мисълта. Няма съмнение, че мозъкъ II е органът, чрез който мисълта се проявява, но колко малко се знае днес за мозъка. В старо време е имало едни теории за проявите на мисълта, а сега се явиха нови теории. Новите теории определят къде се локализират човешките способности и чувства. Яви се тъй наречената наука „Френология“, която създаде голям спор между учените. После се яви някаква теория за жлезите, теория, която изследваше обема и ръбовете на мозъка. Най-новите теории имат едно механическо разглеждане на нещата. Както и да се изучава мозъка, това разглеждане е още частично. Интелигентността на човека не се крие в неговия мозък. Мозъкът е склад, в който се събират всички данни, всички факти. Мозъкът представя една библиотека, в която човек влиза и излиза, вади книги от едно място, туря ги на друго, чете, прелиства. Ако той знае номерата, коя книга къде се намира и ако знае да чете, юй ще може да се ползува от своята библиотека. Казвате за някой човек, че не е набожен. Всички 31
хора могат да бъдат набожни, но отчасти. В правия смисъл на думата „набожен“, малцина могат да бъдат такива. Всички хора са набожни от страх. Страхът е една подбудителна причина в тях. Като дойде страхът, хората стават много набожни. Щом мине страхът им, те пак приемат онова естествено положение. Набожността на съвременните хора мяза на страха на децата от баща им. Като дойде бащата в къщи, всички деца стават много набожни, приемат всичко с голямо смирение, защото за тях бащата представя страха, известен авторитет. После, всички хора не са еднакво умни. Всички хора не са еднакво добри. За да бъде добър, човек трябва да има развити органи на доброто В себе си. Доброто си има сВои органи. Умът си има свои органи. Духовността в човека също има свои специфични органи. Всички хора не могат еднакво да обичат семейс о. Ако разгледате този въпрос научно, ще видите, че всички мъже не са еднак годни да бъдат бащи и всички жени не са еднакво годни да бъдат майки. Много майки нямат разположение към майки, понеже II ова чувство, любов към децата, не е силно развито. И затова, ако такава жена стане майка, като j•да и дете, тя го праща в някой приют, II ам да го отгледат. У някои майки чувс: ШСш она любоВ към децата е толкова силно развито, че те постоянно се безпокоят за децата си, да не би нещо някъде да им се случи, да не ги сполети някакво нещастие. Те отиВат до анормалност В любовта си към децата . Някои майки се заблуждават, мислят, че като почне детето да плаче, страда. Не, детето не е в II ялото, то е извън II ялото си. Страданията на детето са като свирката на автомобила. Дойде някой, стисне тръбата на автомобила и II я издаде глас. След малко пусне тръбата и страданието изчезва. Това е не само с децата, но даже и с възрастните. Виждате някой човек, че страда и плаче. Той мисли, че по-големи страдания от неговите не съществуват. Щом мине страданието, той нищо не помни, като че нищо не е било. После се чудиш на себе си защо си страдал, защо си се смущавал от нищо и никакво. Срещате един човек и той ви се оплаква, че е много неразположен. Защо е толкова неразположен? Защото бил пушач, а нямал тютюн. Много просто, давате му една, две цигари, неразположението му изчезва. Човекът ли е 32
това? Не, това е машината на човека, която страда, защото в дадения момент няма огън в огнището си. Турите ли малко огън и го оставите да се разгори, тогава състоянието му се изменя. Мислите ли, че къщата на човека е самият човек? Мислите ли, че онова пиано, което сВири само, автоматически, и може да изпълнява само някои определени парчета, а не каквото вие искате, може да се нарече музикално? Ни най-малко. Мислите ли, че часовникъ] II който показва времето, е учен? Ни наймалко. Тъй щото ние имаме учени часовници, учени пиана, но II е не могат да се сравня! II с живия, учен човек, който е автор на много неща. Или ако вземете една грамофонна плоча и я турите на грамофона, тя започва да се върти, да изпълнява цели роли, декламации, музикални номера, но тази плоча по никой начин не може да се нарече музикална, учена. Съвременните хора мязат на III акива грамофонни плочи. В този смисъл страданията на хората не са нищо друго, освен II акива грамофонни плочи, които са пети в миналото. Според закона на кармата, някой човек е направил в миналото си някакво престъпление, заради което днес трябва да плаща. Ще турят 8 твоя грамофон една плоча, и като се върти плочата, ти ще гледаш как си извършил престъплението. Като гледаш това, ти започваш да страдаш, да плачеш, да се разкайваш. След това ще почнат да те учат как да живееш, какво да правиш, за да не правиш повече престъпления. Казвате: „Какво ще ме убеждаВат хората? Аз не чувствувам ли в себе си нещата?“ Знаете ли колко са неверни човешките чувства? Според мене, едва ли на десет хиляди чувствувания едно от тях е Вярно, В смисъл реално. Останалите са повече илюзии. Човек лесно се поддава на влиянието на времето и от това определя и своите състояния. Запример, ако бремето се развали, започне да вали дъжд, сняг или се яви буря, човек е наклонен да мисли, че Бог е неразположен към него. Ако работите му не вървят добре, той пак отдава на Бога. Хората са готови да omgagai 11 всички свои неуспехи и неразположения на Бога, като че Той има нещо против тях. Отчасти това е възможно, но вие трябва да знаете, че в ПРЧ ата съществува един разумен порядък на нещата. Ако времето се развали и започне да вали дъжд, това не се дължи на 33
тебе. В света има милиони същества, които в дадения момент се молят за дъжд. Този ден ти може би си искал добро време, но твоето желание не се съвпада с желанието на останалите хора. Значи, едни хора обичат лошото време, други обичат доброто Време. На кого трябва да угоди Бог? Някога, В старо Време било това, до Господа се получили дВе молби в един и същ момент. Първата молба била от градинарите, които молили за дъжд, защото от голямата суша, която настанала, зеленчуците им почнали да изсъхват. Втората била от керемидарите, които молили да им се даде повече слънце, защото тъкмо сега изсушавали глината, а след това трябвало да пекат гърнетата, че им трябвало сухо, слънчево време. Като прочел тези две толкова т•Ми иворечиви една на друга молби, Господ ги изпратил да се споразумеят помежду си за времето. Иначе, ако даде само едно време, ще угоди само на керемидарите или само на градинарите. Ако върви на градинарите, на керемидарите няма да върви. Обаче по този въпрос още няма никаква спогW 1€а. Те не са дошли до никак! споразумение. Когато Господ създал първия човек, той отишъл при Създателя си и казал: „Моля да ми дадеш добра жена, бра другарка, която да ме почита и уважава, да • •. » цени онова, което си вложил в мене, иначе не бихме могли да живеем.“ След това жената отишла при Господа и го помолила да й даде добър мъж, който да я обича, да обича и всичко онова, което тя ича. Господ ги изпратил да се споразумеят помежду си, но и досега още те не са разрешили този въпрос. Този въпрос и до днес още не е разрешен, понеже се разглежда от лично становище. Така се гледа и на живота. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако цялото не е щастливо. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако цялото не е здраво. Ти не можеш да бъдеш умен, ако цялото не е умно. Ти не можеш да бъдеш богат, ако цялото не е богато. Следователно, всичко зависи а цялото. И тогава, ако има някакво нарушение на този закон, ти ще прегледаш какви са отношенията ти към цялото, и ако намериш някаква погрешка, да я изправиш. Като изучаваш цялото, ти ще намериш пътищата, по които може да се устрои твоя личен живот. Съвременните култури минават през едно доста голямо изпитание. Съвременните народи, колкото и да са културни, още не могат 34
да съзнаят, че благото на отделните народи зависи от благото на цялото човечество. Ако на цялото човечество е добре, той се намира 8 положението на о1 елния човек, който иска само неговите работи да вървят добре. Това е невъзможно. Ние казваме, че в света трябва да има единство между всички на • и и между всички хора. Бог е навсякъде. Ние не знаем какво представя Божието присъствие. Ние нямаме ясна представа за това. Ние казваме, че Господ присъствува навсякъде, но когато някой човек направи някаква погрешка, ни най-малко не мисли, че Господ е там, вижда погрешката му. Обаче, когато хората се произнася :•• за неговата постъпка и намират, че ои не е постъпил добре, тогава той започва да мисли. В дадения случай този човек не мисли, че Господ е ам, вижда неговите постъпки и говори на що основание върху нещата, без да се замисля. Казвам: Присъствието на Бога е нещо специфично. То се изявява като особена светлина, която изтича навън. Онези, които са готови да възприемат тази светлина, която i по:никва ехните умове, в техните сърца и в техните души, е са винаги внимателни, даже и към най-малките си постъпки и към постъпките си към най-малките същества. Онези, които не са готови за тази светлина, те винаги постъ: п» ат, както намира за добре, вследствие на което се намират Във вътрешно противоречие. Някой пъ се намирате пред един страх, че ще се разболеете. Някога изживявате един вътрешен страх, че ще остареете. На какво се дължи този страх? Все има някаква причина този страх. Малко хора има, които не преживяват този страх. Малко хора има, които не преживяват този вътрешен страх. Някои хора се показват, че не ги е страх, но всъщност имат един вътрешен страх. Един български полковник ми разправяше една своя опитност във време на всеобщата война. Един ден, като били около Солун, отишли заедно с генерала да инспектират позицията. В това време англичаните отворили страшен огън, който ги обсипвал от всички страни. От страх зъбите на полковника започнали да цъкат. В това време генералът го запитал: „Как си, господин полковник?“ „Много добре съм.“ Какво ти много добре, зъбите ми цъкаха от страх. После полковникът запитал генерала: „Как си, господин генерале?“ 35
„Много добре съм.“ И двамата сме много добре, но и на двамата зъбите цъкаха от страх. Как няма да се страхуват? Пукането на гранатите е нещо необикновено. Да пукне една граната около тебе, може да ти откъсне или крак, или ръка или да те осакати, ga me отнесе там, gemo не трябва. Как да не се страхуват хората? Преди всичко те са отишли там, дето не им е работата. Сегашните на и се заели да уреждат общите въпроси, а те уреждат личните, вследствие на което стават смешни. Едно Време naj ите питаха Господа, да отворят ли война или да не отворят. Сегашните народи никога не питат. Те трябва да пита II Христа, да отворят ли война или да не отворят. С кого ще се бият? Те имат право да воюват и трябва да воюват, но да знаят къде е техният неприятел. Когато дойде една болест, човек трябва да воюва с нея. Б лестите се дължат на малки мик » й, с които трябва да знаете как да воювате. Тези малки микроби са в състояние да уморя II човека. Някой пъ] е се загнездват в коляното на човека и го изяждат, като нож го режат. Някога се загнездват в дробовете му и създават охтиката. Те постепенно изяждат човека на що основание. Някой пъ II нападат стомаха. Къде ли не проникват те? Тези мик |1»1 и именно са големите врагове, с които трябва да воюваме. И II ъй, трябва да се изучава цялото. То представя онзи Божествен ред и порядък на нещата. Има хиляди и милиони учени, които се занимават с изучаване на цялото, на законите, които го управляват. В това отношение има много данни събрани, но няма нищо организирано, от което да се види, по кой път трябва да се върви. Казвате, че трябва да вярвате. Оказва се, че се изисква нещо поВече от вярата. Само с вяра не може. Вярата е едно чувство в човека. Човек трябва да се надява. Надеждата е Второ чувство. После казват, че човек трябва да бъде твърд. И това е едно чувство в човека. Други казват, че човек трябва да има самоуважение. И тоВа е едно чувство в човека, което си има своето място. Когато някой човек казва, че трябва да се държи сметка за общественото мнение, и това е особен 1 » чувство. Когато човек започне да разсъждава, че всяко нещо си има своето място, това е вече епос ност в човека. Това показва, че умът В човека е започнал да работи. 36
Когато двама души започнат да се обичат, ние различаваме между тях няколко вида любов. Има една единична любов любов само за човека, когато II ой може да се удоволствува. Има една любов, която е подобна на тази о 111 противоположните полюси половата любов. Има и трета любов, която наричам неутрална любов към децата. Децата са соли в живота, които осоляват бащата и майката. Ако в някой дом няма деца, домът се разваля. Има една любов за приятелство, за дружба. Има една любов за самия себе, за своето благо. Най-после иде другата любов, любов към ближния, която е общодостъпна. Това е едно чувство в човека, което сега откриват. То се намира близо до висшите способности в човека горе някъде. Когато главата на човека е издигната горе, това чувство го има там и се нарича милосърдие. Когато главата на човека горе е сплесната, II ова чувство на милосърдие отсъствува в човека. Това чувство се отнася до цялото, до общото. Когато това чувство съществува в човека, той изпитва любов към всички хора. Когато го няма, той изпитва любов само там, дето не трябва. Та казвам: Когато хората се сдружават, те се сдружават на научна база и тази дружба има особени признаци. Те са временни сдружавания. Запример, всеки би се влюбил в един банкер, защото касата му е пълна с пари. Парите му привличат любовта. Щом парите се свършат и любовта на хората към парите изчезва. Тази любов е на база на интерес. Някой казва: „Аз обичам този човек, защото ми помогна.“ Но тази любов е търговска. Тази любов е основана на взимания и давания. Влизате в някой дюкян, който продава хубави дрехи. Търговецът е готоВ да ви убеди всячески да си купите една или друга дреха. Пък вие имате разположение към него, но само дотогава, докато купите дрехите. Значи, любовта ви се отнася към дрехите, а не към самия търговец. Това представя външна страна на любовта. При тази любов хората си правят ред сметки. Когато дрехарят изгуби, хората не го посещават вече. Значи, в света съществува и още една търговска любов. Ако при тази любов Вие мислите, че хората Ви обичат заради Бога, Вие се лъжете. Хората могат да Ви обичат, докато имате стоки за продан. Хората могат да Ви обичат, ако сте учей, знаете няколко езика и можете да им доставяте книги. Те 37
могат ga Ви обичат и заради силата Ви, че сте се упражнявали. Това са все пособия, заради които човек може да бъде обичан.. Има обикновени борци, които нищо не могат да спечелят, но сега съществуват боксьори, които със силата си за една вечер мога II да спечелят няколко стотин хиляди лева. Те изнася III силата си пред хората, които се интересуват, искат да видят силата им. Днес скъпо се плаща, за да видят силата на един ксьор. Е добре, в сегашния Век кой с какво може да бъде виден? Човек може да бъде виден със своето сърце, с до •IOH етелите, които е развил в себе си. Той може да бъде виден със своя ум. Той може да бъде виден със своя дух, със своята сила. Силата на човека зависи а II неговата разумност. Онези хора, които са силни на физическото поле, имат силно развит обективен ум. Те са много наблюдателни. Разправяха ми как се борил Дан Колов. Дан Колов се прави, като че е слаб, оставя се на противника си да го събори на земята, но оттам той гледа, наблюдава, кой момент да хване противника си за крайчеца на крака. Така той изучава слабата страна на своя nj0)1 швник. Като го хване за крака, преплете го и го i ноали на земя III а. Тъй щото, докато гледаш, че Дан Колов е на земята, като победен, изведнъж го виждаш изправен, хванал nf 0)11 иВника си и го събаря. Като го хване за крака, така го извива, че ще го строши. И неприятелят постепенно капитулира. Стратегия се иска при тази борба, Дан Колов не гледа изведнъж да победи противника си, но чака найудобния случай. В това отношение той е далновиден, има присъствие на духа. Като види, че противникът му е малко разсеян, той веднага го издебва. Онези, които не са изучавали този закон, казват: „Да дойдем да се запишем между вас.“ Че борба е това, не е лесна работа. Ако не знаеш да се бориш като 'ан Колов, ти ще умреш, не можеш да живееш. Ти трябва да се пазиш. Най-първо ще те питат колко езици знаеш. Ще кажеш, че знаеш само български. След това ще те питат какво си свършил. Някой ще каже, че е свършил четвърто отделение. Друг ще каже, че е свършил гимназия, трети ще каже, че е свършил университет. Според мене, всеки трябва да има виеше образование, да знае законите на цялото, да може да урежда своя живот. Всички намираме една погрешка в икономията. 38
Икономията е резултат. В природата има един закон на икономията. Според законите на икономията, не трябва да се харчи излишно. Човек не трябва да изразходва чувствата си напразно. Има хора, които много се радват. Аз зная, че няма да се мине седмица, две и тези хора, които много са се радвали, ще преживеят обратни реакции. Колкото силна е била радостта им, толкова силна ще бъде и скръбта им. При тоВа, като учи, човек не трябва да пресилва ума си. И умът се уморява. Като работи умствено, от време на време човек трябва да си почива. Колко време трябва да си почива? Научно не е точно определено, колко време човек трябва да си почива. Важно е, че той трябва да избягва еднообразието било в науката, било в музиката, в художеството. В музиката трябва да има форма, поезия, сила. Магическа трябва да бъде музиката. Човек трябва да направи нещо с музиката, а II ака да свири само кйто обикновен човек, това е длъжност. Музиката има смисъл, когато може да послужи нещо на човека. В при] •да ата съществува едно пиано, което има 25 хиляди клавиши и 3500 октави. Дали вярвате в това или не, аз не искам да ви убеждавам. Ако човек може да изпее тона „до“ във всичките октави на това пиано, никой музикант не би могъл да се сравни с него. Този човек ще бъде един маг на земята. Сега ние докъде сме достигнали в музиката? Ние имаме само няколко октави. Та когато говоря за музиката, аз разбирам това пиано, което съществува в прщ•да ата. Докато се научи човек да вземе само тона „до“ от тия 25 хиляди клавиша, ще минат хиляди и милиони гбдини. Някои музиканти са дошли до там, че схващат цялата при •да а като една симфония. Всяка планета, всяко слънце, всяко малко тяло в npuj•да ата си има свой тон. И нашето Слънце си има своя симфония. И Земята, и Марс, и Венера, и Сатурн всички планети изобщо си имат своя определена симфония. Всичко това представя една величествена музика. Ако някой музикант би могъл да чуе тази музика и след това да слезе на земята, все ще му остане нещо от нея. После, ако се качим горе във възвишения свят, ще чуем, че всяко едно растение има свой тон. Ако слухът ви е разбит и Влезете В една гора, Вие ще чуете разнообразните тонове на дърветата там, от които може да се образува цяла мелодия. Когато ние схващаме тоновете 39
на дърветата като шум, като шумолене, тоВа показва, че слухът ни не е добре развит, не може да схваща II оноВете. Питам: Какво би било Вашето положение, ако бихте чували, че и камъните пея II , и дърветата пеят, и изворите пеят, и вятърът пее, и светлината, която иде а II Слънце II о, пее? Пеене има навсякъде, но ние виждаме само външната форма на цветовете, например, на червения цвят и не можем да схванем тона, който излиза о II този цвят. Това е една разумна музика, до която съвременните хора не са дошли. Та казвам: От вас се изисква сега разположение. При най-лошите условия на живот да бъдете разположени. Аз често съм правил опити В тоВа отношение и съм сполучВал. Когато съм пътуВал някога В голям студ, достатъчно е да пея една песен и да стане по-топло. Студът В при •Ml ата може да се погълне. Ако Вие бихте могли да пеете както трябва, даже и със седем октави, с които разполагате днес, вие бихте могли да изпеете една такава сюита или някоя друга песен, с която да отворите сърцето и на най-скъперника банкер. Като му попеете така, той ще отбори касата си и ще ви даде, колкото ви са нужни. Като пееш на банкера, II ой ще ти даде пари. Ние се намираме в положението на онзи евангелски проповедник, който запитал един актьор: „Не зная какво правите с хората. Пари им взимате, представяте нещата неверни, какво ли не правите с тях, а при това II е плачат, разчуствувате ги и пари отгоре на това ви дават. Ние не им взимаме пари, проповядваме им истини, а не можем да ги разплачем, не можем да ги трогнем.“ Тогава актъоръ II му отговорил: „Ние проповядваме лъжите като истини, а Вие проповядвате истините като лъжи. Там е причината. Ти проповядваш, че има Господ, а същевременно казваш: Я има, я няма“ Не е въпрос да имаме само една опитност, но тя трябва да бъде обоснована. Според мене, когато се говори нещо, то трябва да бъде абсолютно изпитано, да няма никакво съмнение, никакВо изключение. Ако на десет хиляди факти има само едно изключение, то е право. Но ако на десет хиляди факти само един е Верен, а Всичко останало е изключение, това не е никаква истина. Сега ние искаме да се прояви любовта В света, но без музиката не може да се прояви. Музиката е музика на цялото, тя 40
не принадлежи на едного. Такова нещо е и любовта, тя не принадлежи на едного. Музиката е нещо Божествено. Ако при пеенето или при свиренето умът на човека не взима участие или ако и сърцето не взима участие, ако и душата не взима участие и най-после, ако и духът не взима участие, ти никакъв музикант не можеш да бъдеш. Ако и в говора на човека не взима участие умът, сърцето, душата и духът му, той ще бъде един обикновен говор. Каквато работа и да върши чоВек, ако в тази работа не взима (участие) неговото сърце, неговият ум, неговата душа и неговият дух, нищо няма да излезе от нея. Затова именно казвам: Човешкото сърце е създало планетите. Човешкият ум е създал Слънцето. Човешката душа е създала вселената, а човешкия дух е създал вечността. Значи, духът е създал хилядите безбройни вселени. Тъй щото, когато говорите за сърцето, не мислете, че то е слабо, както вие си го представяте. То е създало нашата земя, както и всички останали планети. Чрез сърцето ] г е пожелал да създаде, да устрои земята. Казва се в Писанието: Дух Божий се носеше по земята.“ Значи, земята е устроена според желанието на сърцето. КакВото то е пожелало, това е създало. Нашата земя е устроена само за до Ж»Ж етели нищо повече. Следователно, щом ние станем доб{ етелни, и другите изкуства ще дойдат. Ти не можеш да станеш музикант, ако не си доб{ етелен. Ти не можеш да станеш философ, ако не си добродетелен. Ти не можеш да станеш красив, ако не си добродетелен. Ти нищо не можеш да станеш, ако не си добродетелен. Добродетелта е основа на жи ЙШ а. Доброто е основа на жи •ти а. Това трябва да го знаете. Само по този начин може да имате успех в живота. Аз не говоря за личното добро, да направите добро на някого. Вие трябва да имате добро сърце, не В смисъл добро разположение, но сърце, което твори, което създава нещата. Мнозина питат: „Защо трябва човек да бъде добър?“ Човек трябва да бъде добър, защото върху доброто се основава неговият живот. Ако ти не си добър, нищо не можеш да постигнеш в живота си. Следователно, доброто е за самия тебе. Ако ние разглеждаме по този начин Царството Божие, то е една възможност да излезем от земята и да отидем към Слънцето. Значи, да се запознаем със Слънцето, това е Въпрос на 41
ума. Като се запознаем със Слънцето, ще искаме да опознаем нашата душа. За тази цел ние трябва да изучаваме вселената. Ако искаме да изучаваме духа, трябва да изучаваме вечността. Какво нещо е вечността? Вечността е проспект или едно велико бъдеще, което стои пред човека, за да знае какво стои пред него. Когато художникът рисува краските, той ги нарежда по закона на музиката. И богатството се определя от законите на музиката. Ти не можеш да станеш богат, ако не знаеш правилно да вземеш тона „фа“. Онези, които са станали богати, пея III добре тона „фа“. Онези, които са станали умни, пеят добре она „ ми“. Набожните, духовните хора взима! II много вярно она „си“. Който не може да вземе Вярно II она „ си , той не може да бъде набожен. Някой казва, че е набожен, че се занимава с философия. Може да си много набожен, но основа на жи I1IJII а нямаш. В сегашния жи • i на човека основа на земята са сърцето и умът. Хората на земята едва са дошли до ума и до сърцето. Що се отнася до душата, II е едва сега са започнали да имат прозрение. Като изучаваме сърцето си, каквото посееш в тази почва, веднага започва да расте. Градинарите изучава] II различните почви и зная II на каква почва какво растение може да расте. Мнозина вярват в късмет. Има късмет в света, но той се основава върху музиката. Ако ти знаеш да изпееш гамата от седемте тона както трябва, ще бъдеш късметлия. Не знаеш ли да я изпееш, няма да бъдеш късметлия. Колкото късметлии съм срещал, II е са все хора умни, духовити, нещо живо има в тях. Те не знаят какво нещо е мрак, те не зная III какво нещо е неуспех. Преди години срещнах един късметлия човек, който имал един ортак, но го изиграл 8 хиляди лева. Той казва: „Няма нищо, аз пак ще спечеля тия 8 000 лева, но той няма да има нищо.“ И наистина, след две години го срещнах, той ми каза: „Аз спечелих осемте хиляди лева.“ Човек не трябва да бъде дребнав. Сега аз не зная какво повече да ви кажа. Често изнасям неща, които могат да се видят. Вие се спирате върху една малка погрешка на човека, или върху една обидна дума, която ти казал. Това значи, че той е изял малко от парите ти. Или пък не е платил дрехата, която е взел от тебе. Все има нещо, което човек не е платил. Някой път във форма на заем взимат някои неща и после не връщат, не 42
плащат. Един прочут българин, преди години се случило това, в Свищов, се връща от Америка и отива 8 един дрехарски магазин, облича едни хубави, ноВи дрехи и казва на търговеца: „Моля, забийте старите ми дрехи В една книга и пратете момчето да ги занесе на еди коя си улица и еди кой си номер. Там ще ги платят.“ Сред това отива в един обущарски магазин и там обува едни от най-хубаВите обуща. После казВа на търговеца: Завийте старите ми обуща и ги занесете на еди коя си улица и еди кой си номер, там ще ги платят. Момчето отива на посочения адрес, но не намира никого, никой не плаща нито дрехите, нито обущата. След това търговецът среща този българин в едно кафене и го пита: „Къде са парите за дрехите?“ „Нали ги платих?“ Така настоявал, че и дрехите, и обущата били платени, че и двамата търговци не могли да направят нищо по-нататък. Не се минаха много години, този българин пострада, убиха го за нещо в София. Това е факт. Има нещо странно в човека. Такова било неговото разбиране. Той, като е фиксирал един адрес, мисли, че може да са платили. Някой вземе пари на заем и после настоява, че е платил. Не си платил. „Не, платих ти.“ Някой смя III а: Ето, тук са 20 лева. И още 80 правят сто. Хубаво, като даде 20-те, дай и останалите 80. „Нали ги платих?“ Той мисли, че като ги сметнал, с това заедно ги платил. Сам се лъже човекът. Той смята криво. Имайте предвид, че природата никога не се лъже. Тези неща не зависят от вас. Има прояви в живота на хората, които са наследствени. Както човек е в състояние, като върви някъде, да падне в някоя яма и да каже, че не е видял, така и в живота си може да направи една погрешка и да каже, че не е видял. Това са погрешки от недовиждане. Като се уплаши, човек казва това, което не е вярно. Когато детето счупи нещо, страхът иде в него преждевременно и то казва, че нищо не е счупило, или че то не е счупило дадения предмет. Казвам: Сега вие трябва да проучавате цялото. Всички възможности са складирани в човека. Значи, всички възможности на при ата, положителни и отрицателни, са складирани в човека. Положителните качества са тия, които носят сила. Те 43
са Външни. А отрицателните качества някой път носят Вътрешна обработка, мекота в човека. Затова жената считат за мека. Тя носи Вътрешни Възможности, мекота. Жената носи отрицателните качества на човека, а мъжът положителните. Жената е станала страхлива и обича да полъава повече от мъжа, а мъжът е станал груб. Той употребява силата си там, дето не трябва. Жената се плаши, а мъжът мисли, че Всичко в света може да става със сила. Под думата „сила“, i ой подразбира ума, но умът трябва да се постави на своето място. Като наблюдавам хората, виждам с колко малко може да им се повлияе. Срещам един ден един господин, дошъл при мене и ми се оплаква от лошите условия на живота. Казва: „Няма добри хора в света.“ Аз го слушам, но нищо не му казвам. Взимам два хубаВи грозда и един хляб, давам му ги и казвам: Заповядайте, хапнете си малко грозде с хляб. Вие сте пътник, уморени сте, хапнете си малко. Като видя гроздето и хляба, той веднага се усмихна, благодари и състоянието му се измени. Казвам: Колко малко се изисква, за да се измени състоянието на човека. Ако бях седнал да му проповядвам да вярва в Бога, това, онова, трябваше ми наймалко половин час, а така състоянието му се измени моментално. ДВата грозда и полоВината хляб му пропоВядВаха и работата се уреди. Казбам: [айте на човека два грозда и половин хляб и работите му ще се уредят по-скоро, отколкото ако започне да проповядвате. Вярвайте в онази почва на вашето сърце, което й ви е дал. Вярвайте в онази семка, която Бог е Вложил Във вас. Jaume им условия да растат. Вярвайте в светлината на вашия ум и във възможностите, които се крият във вашето сърце, като им дадеше условия да се развият. Защото от тях зависи вашето бъдеще богатство. Сега, като говоря за музиката, имам предвид музиката като метод за работа. Като ставате сутрин и не сте разположени, пейте. Не ви вървят работите, пак пейте. Каквото и да се случи В жиВота ви, пейте. Аз бих желал да видя едно общество, в което всички да пеят. Като се скарат двама души, да започнат да пеят. Като започне единият да пее и другият ще пее и ще се примирят. Ако един има да дава и друг има да взима, нека и двамата започнат да пеят. Като пеят, работите им ще 44
се уредят. Казвате: „Може ли това да стане в сегашния живот?“ Може, разбира се. Само чрез пеене може да си помогнете. Ако мисли II ie, че светъ II може да се оправи по друг начин, вие се лъжете. Сегашния II свя II по никой начин не може да се оправи. Каквато основа му е турена вече, така ще се ликвидира. Затова се иска пеене, да се трансформират състоянията ви. Новият жи Mill който сега се внася, трябва да има съвсем друга основа. Аз не говоря против сегашния живот. Сегашният живот ще го преживеете такъв, какъвто си е. Като дойдем до стария живот, който си яде месо, да си яде месо, който си пасе трева, да си пасе трева, който си пие винце, да си пие винце. Който пие •да да пие вода. Който яде плодове, да яде плодове. Кой каквото се е научил, него да прави, нищо повече. Не учете хората на нови работи. Как ще учите овцата да яде месо и вълкът да пасе трева? Не разрешавайте тези въпроси. Щом се съ ите, ще знаете, че сръднята се дължи на месоядните животни във вас. Щом с е ихи и спокойни, това състояние се дължи на тревопасните във вас. Това са две различни състояния. Когато разсъждавате, хората във вас имат думата. Когато сте добри, не мислете, че доб[ £ о е ваше достояние доброто е достояние на цялото човечество. Доброто е едно велико благо, което Бог е подарил на цялото човечество. Следователно, като си добър, ти се ползуваш от това велико благо. Като си умен, не мисли, че това е твое лично благо. Гениите израстват от човечеството. Гениите са клонищата на гениалния човек, или на цялото човечество. И религиозните хора са един клон от цялото човечество. Сега някой мисли къде ще отиде. Че той никъде не е бил. Никъде няма да отидеш. Къде ще отидеш вън от дървото? За листата вън от дървото няма никакъв живот. Ако листата се отделят вън от дървото, те ще окапят. Ако дървото вземе друга форма и извади корените си от земята, то ще стане животно. Тогава животът седи другояче. Сега вижте и между хората. Половината от тях са материалисти, а другата половина духовни. Вие се питате защо хората са материалисти. Много просто, те живеят в гъстата материя, долу в земята. Те не Виждат Слънцето. И корените не виждат Слънцето. Затова материалистите казват, че Бог не съществува. Другите казват, 45
че Бог съществува. Да, за клонищата има Господ. Щом някой човек е материалист, това показва, че той живее в корените на дървото. Материалистът казва, че животът е много тежък. Прав е човекът, тежък е животът. Аз му казвам: Понякога и на мене ми се иска да дойда да живея в корените, да видя, какъв е там животът. Да проуча вашия материализъм. При тоВа положение няма да има никакъв спор. А сега и едните, и другите спорят помежду си, кой е правоверен и кой е безВерник. Нито единият, нито другият. Ако извадите един корен от земята и го оставите на слънце, II юй веднага ще повярва, ще стане идеалист. Един млад идеалист човек, като слушал да се говори за Бога, за това онова, казва: „Аз не вярвам в нищо. Такъв, какъвто е сега светът, аз в нищо не вярвам.“ След като го слушах цял час да развива теориите си, аз го запитах: Представи си, че ти се даде една красива, млада, умна мома, за която да се ожениш и тя II е обича, тогава ще повярваш ли? „Ще повярвам.“ Значи, като изкарах корените на 11Wви човек на слънце, юй веднага повярва. „Пак е по Гда]но Царството Небесно на не! • който биде хвърлен в морето, и събра всякакъв вид риби.“ Понякога вие внасяте в религията по-голяма вяра и повече очаквания, отколкото може да ви даде, вследствие на което 6 края се обезсърчавате. По този начин вие пакостите на себе си. Мислите ли, че цялото дърво не мисли за всеки лист и за всяко клонче? Когато дървото се намира в нормална среда и в нормални условия, то всякога изпраща достатъчно количество храна за всички листа и клонища. Тъй щото, всеки лист и всеки клон, който се държи за дървото, никога няма да се намери в безизходно положение. Разглеждайте живота като нещо цяло. Не отделяйте хората о II себе си. Наистина, всеки човек е отделен, той има самостоятелен живот, но една разумна сила свързва всички хора в едно цяло. Всеки човек, в каквато малка степен и да е, той е полезен за вас. Това е един нов възглед. Всички хора, с които се срещате, за които можете да мислите, са полезни за вас. И корените са потребни за вас. И корените са потребни за дървото, и клонищата са потребни. И листата са потребни за дървото, и цветовете. И плодовете са потребни за дървото. Всички части 46
на дървото са потребни на цялото, защото от качеството на плода зависи и качеството на самото дърво. Казано е в Писанието: „Така да просветнат делата ви пред Господа.“ Аз съм 8u казал много пъти, че Всички Вие сте до JOJи. Вашата грешка седи В тоВа, че Вие тепърва искате да станете добри. Ако сега искате да станете добри, Вие много сте закъснели. Вие Всички сте добри, нищо поВече. Всички сте умни. Вярвайте само във вашето сърце, че е добро. Вярвайте и във вашия ум. Като вярвате в сърцето и в ума си, те ще ви покажат онова, което е вложено в тях. Те ще ви се изявят. Казано е в Евангелието: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Защо трябва да дадем сърцето си на Бога? Като вижда, че не можем да обработим сърцето си, Господ казВа: Дайте ми за малко Време сърцето си да го обработя, да видите как ще изникнат всички хубави работи, които са вложени в него. Като дадете сърцето си на Бога, ще изникнат и израстнат всички онези хубави работи, които са вложени от памтивека, и които чакат благоприятни условия за своето развитие. Сега от всичко, което ви казах, нека останат в ума ви две неща: Вярвайте, че сте добри и вярвайте, че сте умни. Тъй щото, каже ли ви някой, че си много глупав, кажи му, че си умен и страдаш от много ум. Ако някой ти каже, че си лош, кажи му, че си много добър и страдаш от добрините си. Някой път дадеш на някого повече, отколкото трябва и той казва, че си много добър. Ако му дадеш по-малко, ще каже, че си лош, ще започне да ти се съ fit и. Давайте на човека малко, колкото за хляб. И тъй, вярвайте, че сте добри и изявявайте доброто, което Бог е вложил във вас. Вярвайте, че сте умни. Работете в II оВа направление в бъдеще. По този начин по-лесно можете да се избавите от страданията. Благословен Господ Бог наш. Тайна молитва. 3-та неделна беседа от Учителя, Цържана на 10 октомври, 1937 г., 10 ч. преди обяд. София Изгрев. 47
РАЗНООБРАЗИЕТО В ЖИВОТА Отче наш. Ще се развеселя. Разумният свя II минава през една особена зона на вселената, през една особена, специфична зона, специфично поле. Свешм II никога не е имал толкова благоприятни условия за развитие, както днес. Сега аз искам да ви кажа нещо но . Страданията в света произтичат от повторението на едни и същи работи, на едни и същи неща. Постоянно да слушате хората да казват: „Изгубих си парите или изгубих си младостта, изгубих си ума, изгубих си сърцето, изгубих си силата“ и т.н. Макар че има една поговорка, която казва, че повторението е майка на знанието, Всъщност не е така. Повторението не е майка на знанието. Този, който е създал тази поговорка, трябва да я коригира: Учението е майка на знанието, а не повторението. Това, което никога не се повтаря, то е учение. Това, което се повтаря, то не е учение, то е майка на заблуждението. ТоВа е парадокс. Можете да сте съгласни с това, а можете и да не сте съгласни, безразлично е. И за мене може да има някои неприятни работи, но носят се. Та казвам: Сега ние трябва да изучаваме живота. Ние говорим за живота като за нещо ценно. От всички живи същества на земята, човекът е единственото същество, на което природата е дала толкова много блага. От всички блага, които npuj •MI ата му е дала, той цени най-много живота си и ума си. И ако той се оплаква от едното от тия блага, това показва, че той не разбира благата, които му са дадени, не може да ги цени. Ученият е недоволен. Ако някой учен е недоволен oi II знанието си, казвам: Той не трябва да бъде доволен от знанието си, но от това, че има какво да учи. Като вижда колко много му 48
предстои да учи, той трябва да бъде доволен именно от това, че има какво да учи. Често хората се спират върху любовта, но 6 този смисъл, както II ie я разглеждат, любовта е нещо непонятно. И мъдростта е нещо непонятно. И истината е нещо непонятно. Те са непонятни не само за хората, които живеят на земята, но и за най-възвишените същества даже. Те завинаги ще останат непонятни. Това е парадокс. Има същества, които знаят толкова много, че пред тях ние минаваме за малки червейчета. Но и II ия същества пред още no-възвишените от тях, които по-добре познават Божествената наука, минават пак за малки червейчета. Казвате: „Какво нещо е Бог?“ Оставете II ози въпрос настрана. Колкото и да разисквате върху него, нищо няма да постигнете. Разправят, че учените хора, философите, като разисквали върху този въпрос и с милиони и милиарди години, през което време се създали цели вселени и светове, те нищо не могли да разрешат, а всичкото това време за Бога' се сторило като една секунда от времето. За нас това време се счита милиони и милиа •в ц години, а за Бога минало като една секунда. Питам: Какво ще спечелим ние, ако сме не®лни от живота? Досега никой нищо не е спечелил от недоволството. От учението всички са спечелили по нещо, но от недоволството никой нищо не е спечелил. В света съществува един относителен закон, който се изявява в цялата при •Ж! а. Според този закон всичко, как о съществува в при » ата, е нагодено според времето, според момента на дадените условия. И организмът на сегашните хора е пригоден очно за сегашната епоха. Сега хората се делят на набожни и ненабожни. Те се делят още на правоверни и неправоверни. Според мене, веднъж живея на земята, аз съм правоверен. Това значи, всички хора, които живеят, са правоверни, а онези, които умират, не са правоверни. Всички хора, които забогатяват, са правоверни, а всички ония, които осиромашават, не са правоверни. Всички хора, които засилват здравето си, са правоверни, а ония, които загубват здравето си, не са правоверни. Всички хора, които поумняват, са правоВерни, а ония, които не поумняват, не са правоверни. Много още положения могат да се наредят. Сега мнозина се запитват, защо 49
човек е създаден така? Защо светът е такъВ? Духовните казват, че човек е създаден такъв според условията. А трябва да се знае, че извън условията на земята нещата не могат да съществуват, т.е. не могат да се проявяват. За всичко трябва да има условия. Ако вие затворите един човек В една стая, от която извадите всичкия въздух, вие ще го лишите от всякаква деятелност. Когато чета някаква философска книга, аз приемам, че всички теории, които този философ писал, са Верни. Но като сВърша книгата, изпитвам голяма скръб, голямо страдание. И II югава казвам, че причината на моето страдание се дължи на философа, чш III о книга прочетох. Значи и той е имал такива страдания. Той не казВа цялата истина, но изнася само хубавата страна. Когато някой търговец ще фалира, той се представя, че има много капитал, за да прикрие истинското си положение, той се представя, пред хората, че разполага с голям кредит. Погледнеш, след няколко месеца, той претърпял голям фалимент. Защо фалирал? Защото нямал капитал. Каква била мисълта на търговеца? Какъв е смисълът II на търговията? Търговията е едно условие, един вид наука или изкуство, което има за цел да сближи хората. Чрез покупко-продажбата, която става между търговеца и клиента, става праВилна обмяна. Тази мяна именно сближава хората. Също така Вие се сближавате и с адвоката. Ако имате някакво дело при някой адвокат, вие се сближавате с него. Като отидете при някой учен човек, пак можете да се сближите, посредством научните мисли, които разменяте помежду си. Ако отидете при някой учител по музика, пак можете да се сближите с него. Той ще ви даде нещо ценно от музиката. Та казвам: В сегашното учение има такива условия, каквито 8 миналото не са съществували. Като разгледате сегашните учебни заведения, забавачници, отделения, прогимназии, гимназии и университети, както и различните музикални и художествени академии, ще намерите такива удобства, каквито по-рано не са съществували. Навсякъде ще видите библиотеки, пълни с книги. В миналото, за да се добере човек до нещо научно, трябвало е да II ърси пергаменти, на които е било написано нещо. В миналото не са съществували 50
такива удобства, каквито днес имаме. Тогава книгите са били недостатъчни. За да се добере до съчиненията на Хермеса, Питагор е трябвало да чака цели 20 години. За тази цел, той е трябвало да отиде в Палестина, дето се е запознал с учението на Мойсея. Той е взел нещо о II съчиненията на Хермеса, на Мойсея и написал някаква своя теория. След всичко това учените казват, че така е казал Питагор, или иначе е казал. Но 20 години е трябвало да чака, докато научи нещо. Но и Питагор не е казал всичко, kaki 0)11 о знаел. Като го запитвали за някакъв важен въпрос, той затворил устата си и премълчал. Не е позволено да се говори за свещени работи. Често са запитвали, кой е създал Господа. За това не се пита. По този въпрос не може да се разсъждава с ума си. Кажете ли, че Господ Го е създал някой, веднага ще се запитате, кой е създал този някой. Това е перпетум мобиле. Ти имаш една идея, в която няма никаква философия. Всички хора разискват върху създаването на света по един механически начин. Създаването на света не е механически процес. Светът е създаден разумно. В сегашния век трябва да се изучава човекът. Гърците са казали: „Познай себе си!“. Как може човек да се познае? Сега, има неща, които не могат да се кажат, но мога: II само да се загатна II за да мислите върху тях. Човешкото лице представя една книга, върху която са написани най-хубавите работи. Върху лицето на човека има особени линии, по кошпо може да се познае дали даден човек е добър, разумен, дали има о ля, постоянство в себе си и т.н. По линиите на лицето човек може да познае, дали сърцето на човека е добре развито, дали той е музикант, художник, скулшпор, оратор. За всяко нещо има особена линия и ако човек може да чете, по тези линии ще чете написаното върху човека, ще го познае. Който се интересува от тия въпроси, той може да измерва линиите, и по дължината им да прави верни, научни заключения. Как се измерват тези линии, еега няма да ви кажа. Наблюдавайте челото на един музикален и на един немузикален човек, да видите каква грамадна разлика има. Гениалният музикант има съвсем друго чело от това на немузикалния. Ако сравните формите на главите на един духовен човек и на един, който не духовен, ще видите, че те коренно се различават. Ако се изучават френологически черепите на хората, 51
на разните нации, ще видите грамадната разлика между тях. Черепът на съвременния французин мяза много на гръцкия череп. Черепът на славянина пък мяза на този на евреина. В известно отношение си мязат, но някъде се различават. . Съвременните хора се интересуват от гадание и като искат да им се каже нещо, намират някои гадатели. Един познат ми разправяше, че ходил при един гадател, който му казал, че ще отиде в Индия. Това, че ще отиде в Индия, по-скоро означава, че той ще се скара с някой човек. И наистина, не се мина месец о Hill югава, и той ми казваше, че се скарал с някого. Друг пък разправя, че видял насън, че една змия го гони. Казвам: Никаква змия няма да го гони, но той ще срещне човек, който има характер на II ази змия. Трети пък сънувал, че бивол го гонил. И той срещна човек с характер на бивола. Като се спират върху тия неща, често хората изпадат в суеверия III а на източните на{»’»! и. Източните на и са много суеверни. В какво седи суеверното? Когато човек се лакоми към нещо, той често изпада в суеверие. Когато човек се лакоми за бързи печалби, той изпада в суеверие. Един турски ходжа забогатял много и давал пари под лихва. Един турчин отишъл при него и му казал: „Защо държиш парите си, че не ги даваш на ония, които са затруднени? Аз имам нужда от двеста лири. 'ай ми тези пари за шест месеца срок, ще ти плащам сто на сто лихва.“ Ходжата веднага извадил двеста лири и му ги дал. Турчинът плащал лихвите редовно и в п • ължение на шес месеца той изплатил чрез лихвите половината от парите. Той запитал ходжата: „Доволен ли си от мене?“ „Доволен съм, но какво ще стане с майката на парите?“ „Ти остави майката настрана.“ Значи, турчинът му дава половината от дълга си чрез лихвите, а другата половина изял. Много от съвременни II е хора имат тази философия на ходжа] II а. Те влагат капиталите си, от които искат да спечелят сто на сто. В края на краищата, какВо излиза? Половината от капитала им дава сто на сто лихва, а половината го изяждат длъжниците. Питам: Кое спъва човека? Това е вярата, коя II о няма никаква основа. Идва при теб един човек, който иска пари назаем. Каква гаранция ти дава той? Че всеки може да дойде при тебе да ти иска пари назаем, за да съгради голяма къща, каквато никой не е виждал и 52
след това ще ти обещава, че ще се ползуваш от къщата, както от своя. Много от съвременните педагози казват, че трябва да се изучава човешката душа. Чудни са тия учени! Те не са изучили още човешкото сърце и човешкия ум, а искат да изучават човешката душа. Трябва да се започне първо от сърцето и от ума. Първо трябва да се изучава човешкото сърце, а после и човешкия ум. Оттук трябва да се започне при съграждане на съвременното възпитание. Същото трябва да направят и религиозните. И те трябва да започнат оттук. Преди всичко, човек трябва да се освободи от онези натрапени идеи за Бога. Те си го представят такъв, какъвто не е всъщност. Ако четете някои метафизически книги, от страх космите ви ще настръхнат, но всичко, каквото се пише в тия книги, не е проверено. Никой не е проверил тези работи. Ако разгледате теориите на учените, ще видите, че те казват, какво всичко в света е само материя. Те прибавя) II че материята е съставена О1 II йони, които се делят на атоми. Атомите пък разуват молекули. Под думата „материя“ трябва да се разбира нещо, което не се дели. Щом материята не се дели, от нея нищо не можете да вземете. Ако материята е същината на жи •Ж а, тя винаги трябва да остава нещо цяло. Ако ние дължим живота си на материяща, ние никога не трябва да умираме, значи животът ни не се дължи на материята, на II ялото. Защо трябва да умира човек? За да се избави от едно заблуждение. Казвате: „Много страшно нещо е човек да умре.“ Никак не е страшно да умира човек. Ти можеш да направиш опит, да умреш няколко пъти. Човек може да работи върху себе си година, две, и повече, да научи начина, по който да излиза от тялото си, т.е. да умира, но съзнателно. Човек може да излиза от тялото си, т.е. да умира, но съзнателно. Човек може да излиза от тялото си, т.е. да го остави на кревата си, да се разходи малко и после пак да се върне в тялото си. Понеже сегашните хора не са излизали от затвора, от тялото си, като им кажат, че трябва да го напуснат, да излезат от него, те изживяват ужас. Като им кажат, че трябва да напуснат тялото си, затвора, сърцето им започва да тупа, и те казват: „Какво ще се прави вън от този затвор?“ Те казват: „На този свят има поне ядене и пиене, а вън от него какво ни 53
очаква?“ Някои окултисти представят онзи свят тъмен, такъв, какъвто не е в действителност. Някои хора обичат много да ядат. Това е една слабост. Щом стаВа въпрос за ядене, българите веднага привеждат различни анекдоти за хора, които обичат да ядат повечко. В един анекдот се разправя за един българин, който обичал повечко да си хапва и пийва. Един ден той отишъл при своя кумец, който му приготвил печена гъска. Понеже обичал да си хапва, той хапнал добре от гъската, но същевременно надигал по една чашка винце: ту за здравето на кумеца си, ту за здравето на кумицата, на кумчетата и т.н. Като се напил добре, станал да си върви. Като тръгнал за двора да се качи на магарето си, не може да се качи. Търси главата на магарето, не може да я намери. Пипал тук, пипал II ам, най-после пипнал опашката на магарето и си казал: „Чудно нещо! Хванах шията на магарето, но къде е главата му? Какво стана с мене? Омагьоса ме този кръстник. Не струва втори път човек да ходи при кръстника си и да пие, и да яде толкова много. Казвам: Този пример взимам само за изяснение на нещата. Това е само едно изяснение, чоВек може да мисли както иска. Важно е, че повечето хора са Взели днес едно щ•Mil ивоположно движение на онова, което трябва да бъде. В света съществува една разумност. Тя определя положението на човека по следния начин: Ако човек се намира на прав път, II юи ще расте, ще се развива, ще има светлина в ума си и топлина в сърцето си, всичко ще има и богатство, и сила, и знание. Но ако не върви в правия път, ще му се случат точно обратните неща. Индусите, както и някои от източните на IM и, като не са искали да призная това, поставяли са го като карма в живота на човека. Да, но кармата не изяснява нещата. Ако поставят човека в един затвор, това нищо не изяснява, но ако е прекарал там десетина години, той трябва да се запита, какво е спечелил от този затвор. И сегашните хора трябва да извикат от невидимия свят no-учени от тях, да им помагат. Те досега са извиквали само такива, които не са годни за живота, нито за работа. Какво трябва да се прави? Духовните хора трябва да съсредоточат мисълта си към разумния, невидимия свят, да се 54
помолят да им изпратят умни, учени хора, които могат да преобразят света. Светът се нуждае от гениални музиканти, гениални художници, гениални писатели, учени, философи, астрономи, естественици, математици, които могат да разправят на хората, в какво седи истинският живот. Казвам: Вие трябва да знаете, какво е написано на вашето лице, ще бъдете ли щастливи, или няма да бъдете. Това не значи, че на земята вие можете да бъдете щастливи, но поне да знаете, има ли на лицето Ви написана линията на щастието, линията на разумността, на топлото сърце в човека. Това трябва да носите в себе си. Слънцето изпраща светлината си върху земята и от тази слънчева енергия се ползуват всички зародиши. Слънчевата светлина и топлина събужда нашата мозъчна енергия, за да можем да работим. Първо, човек трябва да знае, как да постави главата си по отношение на слънцето. Ако иска някой да стане учен човек, той трябва да знае как и по какъв ъгъл да постави главата си спрямо слънчевата светлина. Ти не можеш да станеш учен, ако не знаеш начина, по който да възприемаш жълтия, златистия цвя; II на светлината. Казвате: „Отде да зная как да поставя главата си? Пък и кой ще ми каже това?“ Не е въпрос в това, но първо вие се съмнявате, дали наистина човешката интелигентност зависи от жълтия цвят на светлината. Хората не подозират даже, че жълтият цвят е даден като предметно учение при развиване на човешката интелигентност. Сега, аз искам да ви наведа на мисълта, че човек може сам на себе си да бъде гадател. Като става сутрин, нека поглежда ръката си и сам да се произнесе, дали този ден работите му ще вървят добре или няма да вървят. Или ако започне една работа, той трябва да знае предварително, ще свърши ли ази работа успешно, или няма да я свърши. Преди години един гръцки параход пътуваше от Бургас до Балчик. На този параход решил да се качи един каракачанин, да си търси щастието по градовете. Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли, да излезе от парахода, да не се качва. Той погледнал кучето си и помислил, че като го разходи малко, пак ще се върне, но кучето поне ще бъде спокойно. Върнал се назад, направил няколко крачки. След това пак се запътил кам 55
парахода, още поВече, че си купил билет. Кучето му пак го тегли да се върне назад, да излезе о II парахода. Тогава той си казал: Макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. Върнал се и този ден не пътувал. Параходът заминал, но и досега още не се знае накъде е останал, не се върнал повече. Никой от пътниците не се върнал, не се е спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си. Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанитъ II не е знаел. Органът или чувството, с което може да се предвиди предстоящата катастрофа, беше силно разпи II в кучето, а в каракачанина не беше. Обаче, каракачанинът беше разумен, III ой послуша своето куче и се спаси. Казвате: „Е, едно куче ще слушам.“ Не е така. Ако хората II биха слушали своите животни, катастрофите щяха да бъда по-малко. Ако човек язди вечер на кон, поради голямата тъмнина, той не ще може да се ориентира и ще се забърка в пътя си. Но ако той пусне коня свободно да пътува, последният ще го изведе на добър край. Преди години пътувахме с един приятел към едно Варненско село. В това време валеше силен дъжд. Пътят, през който щяхме да минем, беше залят с около 30 см. вода. Казвам на приятеля: Ние се излагаме на голяма опастнос: II „Какво да правим?“ Да останем някъде в селото. Или, ако искаш непременно да вървим, да се оставим на конете. Ако те тръгнат, можем да щ ължим пътя си. Ако не тръгна I, ще останем някъде да почиваме. Ние се оставихме на конете и те ни изкараха благополучно. Конете знаеха накъде да ни изведат, но човек не знае. Друг фа! . На един наш приятел му дошло наум да направи един барометър от шишарките на боровете. Той поставил една шишарка на една дъска, до нея близо един показател със стрелка, която се мести според промяната на времето. По този начин той си съставил евтин барометър, за който може да вземе патен Има закон, на който се основава направата на този барометър. Когато времето е влажно, шишарката набъбва, разтваря се. Когато времето е сухо, шишарката се свива. Тъй щото шишарката познава повече времето от човека. Питам: Кога човек тежи повече, когато яде или когато гладува? Законът е много ясен. Когато кожата на човека започва да пожълтява, а очите му да се помрачават, той трябва да вземе мерки. Клетките 56
му казваш: „Слушай, господарю, ши не живееш както трябва. Тъй, както се разполагаш с нас, няма да отидеш далеч. Ние ще фалираме и ще те оставим. И ти ще фалираш, и ние ще фалираме.“ Единственото нещо, което говори за нещата така, както са, това е стомахът. Езикът може да се подкупи, да се излъже, но стомахът никога. Той казва: „Господине, тази работа вън трябва да отиде. Аз не мога да я обработвам. Ако я туриш втори път, пак ще я изхвърля. Ти трябва да знаеш, че такива работи не върша.“ Три неща има в живота, кошпо човек трябва да слуша и в които трябва да вярва. Той трябВа да се вслушва в стомаха си, каква храна иска. Не да пита вкуса си, но да слуша стомаха си. Вто ю нещо, което трябва да слуша, това са дробовете. Той трябва да се допитва до тях, какъв въздух искат. И най-после II ой трябва да се допитва до мозъка си, каква храна трябва да приема. Дробовете са свързани с човешкото сърце. Оттам трябва да започне човек. Дишането регулира човешкото сърце. Човек не може да бъде търпелив, ако не диша правилно. Ако човек диша и издиша бързо, като физхармоника, той не може да бъде търпелив. Бавно, плавно трябва да диша човек, да може да задържа въздуха в дробовете си до една и половина минути. В една минута човек трябва да вдиша и да издиша 20 пъти. Това е естественото дишане. Онези, на които дробовете са болни, те правят по 30 40 вдишки в минута. Тази е причината, задето кръвта не се окислява добре. При мене са дохождали много болни със слаби’ гъ •It и и аз съм им давал начин на лекуване, главно с дълбоко дишане. Понеже в дробовете има растителни клетки, които се нуждаят от въглена киселина, то чрез дълбоко дишане, чрез задържане на въглената киселина в дробовете, тези растителни клетки се засилват и щ•Ж ължават своя живот. Следователно, като задържа въглената киселина за по-дълго време в дробовете си, човек усилва растителните клетки в себе си. Щом ги засили, той става здрав. Много растения разбират от дългия живот. В тях се крие цялата наука за продължителността на живота. Има растения, които, ако ги отрежеш, пак продължават да растат. Ако отрежеш човека, той не може вече да расте. Растението и десет пъти да го режеш, то все расте. Обаче, ако съвсем го изкорениш, тогава ще престане да 57
расте. Често учените го •IOJят за съвестта на човека. Съвестта е уред, който претегля нещата. Като направиш нещо, той веднага тегли. Той претегля постъпката на човека и му казва: Това, което си направил не е право.“ Всяко чувство в човека » трябва да се претегля. Съвестта не казва на човека какво трябва да направи, но му казва, че това, което е направил, не е право. Той казва: „Какво да направя?“ Тя не му казва какво да направи. Питам: Кое е онова, което ще поправи човека? В помощ на човека идва друг един уред, наречен интуиция. Като сбърка нещо, я казва на човека: „Направи така и така и ра •лт ата ще се поправи.“ Сега, като изучаваме съвременните философи, както и тия на миналото, виждаме, че те са писали хубави работи, но не са дали метод, как да се приложат тия работи. На какво се дължат страданията и мъчнотиите, на които съВременните хора се натъкват? Те се дължат на бента, който сегашните хора са поставили мажду големия и малкия мозък, вследствие на което кръвта се спира в малкия мозък. Това спиране на кръвта създава ред болезнени състояния в човека. Често кръвта в човека се спира в тия центрове, които са около ушите, и тогава човек става лош, изопачава характера си. Той започва да се кара с всички хора. Най-малкото докосване до тия центрове го кара да избухва. Обаче, ако човек знае как да препраща кръвта по всички центрове на мозъка равномерно, .да ги препраща от задните части на мозъка в предните, II ой ще избегне всички аномалии в своя живот. Затова се изисква знание. Защо хората днес не могат да живеят добре помежду си? Запример, кажеш на един човек, че не е честен и той се раздразнява. Щом искаш да му кажеш, че не е честен, ти трябва да бъдеш готов да му кажеш това нещо научно. Тогава той ще повярва, лед това ще му дадеш начин, как да се поправи. Преди 30 години, когато ходих из България да правя своите научни изследвания, отидох в Габрово, дето срещнах един учен човек, свършил в Швейцария. Той ми каза: „Защо ходиш да заблуждаваш хората?“ Аз не заблуждавам никого, но правя своите научни изследвания, гледам доколко са верни. „Аз не вярвам в тях.“ Че и аз не искам да вярваш, но мога да ти кажа още сега две интимни неща от живота ти, които само ти 58
знаеш. Обаче не искам да има никой между нас. Той ме покани у дома си. Седнахме двамата един до друг и аз му казах: Ти си роден от село. В детинството си не си оставил нито едно дете, на което да не си счупил главата. Цялото село се оплакваше от тебе. Вярно ли е това? „Вярно е.“ После, ти обичаш да взимаш повече, а по-малко да даваш. „Кой ти каза ] II юва?“ Никой не ми е казал, наука е това. Всичко е написано върху човека. Няма нищо скрито-покритО в природата. Всички хора нос III своето минало върху себе си: и доброто носят, и лошото НОСЯ! II Човек е една голяма, написана книга. Който знае да чете, всичко ще прочете. Ето, четете Библш III а и виждате как е сгрешил Давид. Той направил един грях, който от две хиляди години насам се чете и препрочита. Всеки, който чете Библията, ще каже: „Чудно нещо, този цар не можа ли да не направи такъв грях? Не можа ли да не направи такива работи? По-добре, че е така. Защото едновременно с лошото, което човек прави, се пише и доброто му. Значи, II ой има кредит в банката: ще вземе, но и ще даде. Та сегашните християни трябва да изучават природата в новата светлина. При] ата е майка на човека, и той трябва да изучава с!» 11 ia майка. Това, което е в при ата, то е и у нас. Това, което не е в при] •Ж ата, а е у нас, то не принадлежи на при] »№ ата. Значи има неща, които в прЧ •Ж ата ги няма, а у нас ги има. Следователно, това, което едновременно го има и в прщ ата, и в мене, о е право. Това, което не е в при[ ата, а в мене го има, то не е право. Следователно, доб{ £1 ю е в природата. Вие ще кажете, че в при ата стават земетресения. Земетресенията не стават от при] ата. Те се дължат на същества, ненапреднали, които обаче знаят някои закони и създават тия земетресения. Когато някоя голяма бомба падне в някой океан и избие хиляди риби, това волята 1 жия ли е? Какво ще кажат рибите за това? Как ще си обяснят II юВа явление? Те ще кажат, че е станала цяла катастрофа В техния жиВот. Станала е местна катастрофа. Казвам: Цялото II яло на човека, неговите мускули, нерви, артерии, вени всички са подложени на големи преобразования. Те трябва да познават своя организъм, да могат да се справят с всички положения, в които могат да изпаднат. Не е достатъчно 59
само човек да констатира, че е нервен, но той трябва да знае причината на своята нервност. Щом е нервен, това показва, че има много застояла вода в организма си. Щом изсъхне, водата в него е намаляла. Важно е за човека в дадения случай да вкарва в организма си винаги прясна вода, която дава възможнос: li на магнетизма в него да проработи. Магнетизмът е необходим, защото II юй гради, а електричеството движи нещата. И електричеството е на място в организма, защото то движи биенето на сърцето. То е тъй наречено космическо електричество. Ако човек живее в съгласие с Божиите закони, той ще има правилен ритъм на сърцето си, правилен пулс. Този човек може да живее дълго време, но щом наруши Божиите закони, II ой изгубва ритъма и сърцето му не работи правилно. Когато сърцето на някой човек не работи добре, казват, че клапите са разхлабени. Възможно е това, но дълбоките причини за разхлабване на клапите се крият другаде. Лесно е да се каже, че някоя електрическа крушка не свети, защото е разслабена. Но защо се развъртва? Самото елекричество развъртва крушката. Важно е, че електричеството казва на човека да мисли. За да свети крушката, тя трябва добре да се затегне. Когато искате да завъртите крушката, трябва да я хващате само за медната част, да не се разваля. Речете ли да я въртите, както ви попадне, скоро ще я развалите. Съвременният свя1 II страда все от такива педагози, които безразборно въртят и завършват хората, вследствие на което развъртват крушките им. Ще седне някой да ви учи, как да вярвате в Бога. Това е вложено в човека, няма какво да го учат. Ще дойде някой певец да учи на музика онзи, който познава музиката. Той трябва да го учи, как да пее, но не и да му говори за музиката. Аз бих желал да слушам певеца да ми пее. Там е знанието. Някой може да Ви разправя за музиката, колкото иска, но това е специфична област, не е за Всички хора. Ако вземете един учебник по хармония, вие ще се намерите в задънена улица. Там има много работи, и то все сложни. Там се говори за гамите, за начина, по който се строят, но всички хора не разбират, всички не могат да бъдат специалисти по тази област. Обаче, всеки може да се ползува от музиката, защото ако човек не е музикален, той не може да 60
мисли. Ако не е музикален, човек не може да мисли право, не може да чувствува право и не може да постъпва праВо. Това всички трябва да знаете. Музиката е израз на трептенията. Третият принцип в музиката е хармоническият принцип. В него са трептенията. Ако сърцето на човека не трепва, какво може II ой да очаква от жи • ia? Ако в ума на човека няма едно музикално трепване, какво може той да очаква от живота? Кргато хората дойдат до положение да схВащат трептенията на светлината, те ще Възприемат тия трептения ВъВ Вид на симфонии. Най-хубавите симфонии са тия на светлинните вълни. Светлината свири. И в чувствата на хората има музика, такава, каквато те не са сънували. Всички цветове на спектъра имат особени тонове. А всяко нещо, което пее, е разумно. Следователно, в цветовете на светлината има разумност. Това показва, че цветовете излизат от един разумен център, от един разумен свят. Те представляват сенките на нещата. Ако знае свойствата на всеки цвят, човек би могъл да се лекува с тях, както и да сменя ci ите състояния. Когато е неразположен, човек трябва да си послужи с червения цвят. Вземете си едно червено стъкло и прекарайте през него светлината, или една призма, през която да прекара светлината. Като наблюдава известно време червения цвят, неразположението му ще изчезне. Ако някой е анемичен, достатъчно е пет-шест пъти да си послужи с червената светлина, за да стане с него едно малко подобрение. Когато човек е нервен, нека се погрее известно време на зелените лъчи на светлината. Когато иска да усили деятелността на своя мозък, човек трябва да използува жълтите лъчи на светлината. Тогава той ще усети в себе си прилив на повече светлина в ума си. Човек трябва добре да изучава цветовете, да може да се ползува от тях. Съвременните хора са оголели от недоимък на жълтата светлина. Те имат изобилие от червената. Войнствените хора имат преизобилно червена светлина в себе си. За да изтече червеният цвят от хората и да не пострада света, пущат на хората кръв. Война II а е лошо нещо, но засега тя е една необходимост. Ако не стават войни, ще се случват по-големи катас рофи от войни 11U е. Ако войните не ставаха, щяха да стават големи земетресения или се разрушава 61
някоя планета и отново се създава. Ас: ®номите от Време на Време забелязват, че някоя звезда се запалва и почва да гори. Това е цяла катастрофа. Сега аз изнасям тия неща, не за да се страхувате. В света има един велик, разумен план, който работи. Ако съвременните хора имаха чувс шгаш о любов към Бога, към Неговото име, всички тия неща щяха да стават по съвсем друг начин. Хората п изнасят Божието име така обикновено, като че произнасят името на баба си и на дядо си. Но произнесете ли ] жието име, ще го произнесете със свещен трепет в себе си. Хората още не зная Божието име. Те казват: » Татко“, но разбират друго нещо. Вие казвате татко, баща и отче, но каква е разликата между тия думи в българския език? Татко е онзи, който побеждава мъчнотиите. Отче е онзи, който дава условия. Баща е онзи, който it и помага за растенето. Някой филолог може да отрече това знание на ия думи. Аз съм изучавал филология, познавам образуването на езиците. При образуване на езиците има един естествен път. Пъ ига начално всяка дума имала само едно значение. Запример, като кажете думата „пожар“, всеки разбира, че нещо гори. Обаче, кажете ли думата „любов“, тя вече се е обезсолила. Ако в някое общество на хора кажете думата „пожар“, всеки разбира, че нещо гори и бяга по-скоро да излезе навън. Кажете ли обаче думата „любов“, всички ще се погледнат, ще се усмихнат и ще кажат: „Какво говори този празнословец?“ И в английски език има думи, които имат различно значенцр. Например, две различни думи: „лъжец“ и „законник“, имат нещо общо. Те са „лое“ и „лае“. Като се изг ira»j ят тия думи, при едно подхлъзване на езика може да излезе едната дума вместо другата. В единия случай се разбира човек, който не казва нещата, както са, а в другия случай" се разбира човек, който работи със законите. Кои са причините, че тези думи са изменили своя първичен смисъл? Сега ние няма да разрешаваме този въпрос, понеже онези, които са създавали езика, са имали предвид великите закони на природата. Езикът не е създаден от нас. Първоначално, когато е. Бог изпрати човека на земята, той му предаде езика, но така, че всяка дума имаше само едно значение. Бог му каза така: Ще произнасяш само онези неща, които разбираш. Които не 62
разбираш, няма да произнасяш. Щом не чувствуваш любовта, ти не трябва и не можеш да говориш за нея. Щом я почувствуваш, говори за нея. За каква любов се говори? Има една любов, която изгаря хората. Тя ги превръща в пепел. Има една любов, която разтопява хората, както огънят разтопява металите. Но има една любов, която прави хората светли и осмисля живота им. Като придобие тази любов, човек се радва. Любовта не е просто нещо. Тя е един велик свят, непозна] II още за хората. Засега хората изучават само жи 11 ta. Любовта е едно отражение в живота. Тя не се отнася за напредналите същества, за светиите. За живота човек може да говори, колкото иска, но дойде ли до любовта, там не трябва да пипа. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди.“ Кои са тези закони? Те са законите на Божията мъдрост. Вие не можете да изпълните любовта, ако нямате знания. А за да можете да приложите това знание, Вие трябва да имате истината в себе си. Това са методи. От любовта, човек трябва да мине към Мъдростта и Истината. Това са формите, през които човек трябва да мине, за да станат понятни на човека. Не се самозаблуждавайте, правете разлика между личното и Божественото. Понякога човек развива своите лични чувства и мисли, че те са Божествени. Докато мисли само за себе си, човек развива своите лични чувства. Докато мисли само за ядене и пиене, той развива центровете си около слепоочните областц. Това е любов, която е обща за всички животни. Няма жи • но, което да не се интересува за тази любоВ. Обаче, когато влезете в Божествената любов и я разберете, Вие ще дойдете до истинския живот. При това положение всички животни, растения, камъни ще ви станат приятни и ще ги разбирате. Всеки трябва да направи опит в пова отношение. II Един мой познат ми разправяше следната своя опитност. Вървял един ден през едно поле и силно ожаднял. Отдалеч видял една круша и прибързал да я стигне, да си откъсне няколко плода. Като се приближил, разгледал натук, натам, но останал излъган, на крушата нямало нито един плод. Той си въздъхнал и казал: „Така става, когато човек закъснява. Да бях дошъл порано, щях да намеря няколко плода. Няма Провидение в света.“ 63
Тъкмо казал тези думи и един малък ветрец лъхнал. Вятърът разклатил дървото и след малко от него паднали десетина зрели круши. Той се навел, събрал крушите и казал: „Има Бог в света. И за мене е помислил.“ Ще кажете, че това е една случайност. Не, никаква случайност не е. Онези, които обичат този човек, са знаели, че той ще мине след известно време и са запазили няколко круши и за него. Понякога очите на човека се замрежат, да не вижда. Може би онези, които са минали преди него, ако бяха видели тези круши, щяха да ги оберат. Но очите им били замрежени, и те не ги видели. Казвам: Никога не КОЙирайте вашата круша. Оставете на нея поне десетина круши за онзи, който ще мине последен. Какво щеше да бъде положението на хората и на света, ако в света царуваше Божията Любов, Мъдрост и Истина? Ние щяхме да имаме истински живот. Ние щяхме да имаме един свят само от добри хора. Навсякъде щяха да ни посрещат с думите: „Добре дошли!“ Това зависи от нас. Казвате: „Какво можем да направим ние?“ Всеки о II вас може да стане една лупа, която да концентрира Божествената светлина. Всеки о произведе такава светлина, че да запали човека II вас може да нищо повече. Аз не казвам, че трябва да запалиш човека така, че на пепел да стане, но човек да стане. Ако не го запалиш, нищо няма да стане от него. И в Писанието е казано: „Обърнете се към Мене и Ме потърсете в ден скръбен, и Аз ще ви помогна.“ Тези думи има II ли някакъв смисъл? Имат, но ние трябва да се приближим към Бога с такова благоговение, да нямаме никакво съмнение в душата си. Сега аз не искам от вас да станете светии, защото светията е човек, който се е приготовлявал най-малко хиляда години, за да йде един живот светия. В един живот светията не става светия, той само се проявява, а приготовлението му е било хиляда години. Казвам: Не аспирирайте да станете светии. За какво трябва да аспирирате? Аспирирайте да станете щастливи. Бъдете щастливи В дома си, да имате деца, които да почитат майка си и баща си, да вървят във вашия път. Да бъдете щастливи, значи да срещнете избранницата си и като я погледнете, да падне мед на сърцето й. А сега като влезе мъжът в дома, жената се ужасява. Сега аз не засягам вашия живот. Това 64
се отнася за другите хора. Сега като говоря по този начин, казвам: Внимавай на думите си, защото тези хора могат да се обидят. Ще ви приведа примера за Ноя и трите му дъщери. Ной имал само една дъщеря, но за нея се явили трима кандидати. Всеки от тях така настоявал да я вземе, че казвал: „Ако не я взема, ще се самоубия.“ Ной, който бил адепт, знаел превръщането на животните в хора, затова превърнал котката си в своя дъщеря и магарицата си в трета дъщеря. Като дошли тримата кандидати, той дал дъщеря си на първия от тях. На втория дал Втората си дъщеря, превърнатата котка. А на третия дал третата си дъщеря превърнатата магарица. Всички си отишли доволни. След една година Ной отишъл да посети зетьовете си. Първо отишъл при онзи, който взел превърната магарица В човек. Той го запитал: „Как си, доволен ли си от дъщерята?“ „Доволен съм, но понякога обича да реве и да рита. “ „Родът й е такъв.“ После отишъл при втория си зет: Как си?“ „Добре съм, но понякога жена ми обича да дращи.“ » ТакъВ е •ю ът й.“ Най-после той отишъл при същинската си дъщеря и я запитал: „Как сте?“ Зетят казал, че е много доволен от жена си, цял ангел е. Досега една лоша дума не му е казала. Лоша дума не е чул от устата й. Какво е лошото в човека? Че понякога рита, дращи, реве. От какво зависят тия прояви в човека? Често хората са недоволни от своя живот. Защо? Защото не работят да развият своите дарби и способности. В човешкото сърце и в човешкия ум се крият несметни богатстВа, които трябва да се развиват. Всички въпроси върху реформиране, устройване на обществото и ред още, са написани в сърцето на човека. Оттам трябва да се извадя II законите за неговото реформиране. Няма защо сега да се правят опити. Всичко е написано в сърцето. Един морски офицер от Англия казва: Законите на Англия са закони на природата.“ После добавя: » Законите на npuj1 ата са закони на Англия.“ С това той иска да каже, че каквото и да прави Англия, законите й са взети все от природата. Като наблюдавате какво праВи природата по отношение към нас, Виждате, какво изобилие ни изпраща. Тя ни изпраща толкова много слънчева светлина в изобилие и нищо не 65
иска за това. Слънцето всеки ден изгрява и нищо не иска от нас. То ни дава изобилно вода, въздух, храна, и никога няма да изпрати пристави да секвестират имотите на човека. Невидимият свят никога не секвестира нещата. Нашите порядки не са такива. Ако някой не плати електричеството си, ще прережат жиците на осветлението. В невидимия свят, аче, жиците седят о II хиляди години насам, никой не ги прерязва. В съвременните големи градове внасят чие II въздух, но трябва да се плати прескъпо за него. У нас е лесно. Щом отвориш прозореца си, и чистия! 11 въздух веднага влиза. От толкова години как сме на земята, за светлина, за въздух нищо не плащаме. Вярвам, че и още толкова години да прекараме, за въздух и за слънчева светлина нищо няма да ни искат. Сега ще ви дам няколко правила: Когато изгубите парите си, не гледайте към земята. Когато ви сполети някакво нещастие, пак не гледайте на земя III а. Дигнете очите си нагоре и кажете: гжи»м е.“ Кажете ли така, парите ще дойдат. Във вестниците се пишеше един интересен случай за един крадец. Той влязъл в един дом и откраднал парите на един човек Крадецът научил по някакъв начин, че пази човек бил беден, имал жена, деца, които оставил в лишение. Тогава той намерил обрания и му казал: Господине, ще ме извиниш, жалко ми е за децата ти, аз не знаех, че си беден. Но сега направих един добър гешефт, обрах един богаташ, и затова ще ти Върна парите с лихвите заедно. Занаятът ми е такъв да обирам хората, ще ме извиниш, че и ти попадна на моя in а ръка.“ Питам: Как се яви това съзнание в ози крадец? Това показва, че в човека има благородство. Съвременните хора се интересуват от окултните, от тайните науки, но ги изучават само за такива случаи, дето не трябва. Те ги изучават само да ловят крадци и престъпници. Те изучават дали даден човек е престъпник. Престъпността, лошите склонности в човека лесно се познават, но важно е да се изучи до 1 то в човека, да се открият неговите способности. В училищата лесно се констатира, че даден ученик е неспособен. Трябва обаче да се намери начин, как да се помогне на акъв ученик. Има закони, по които неспособните ученици могат да се изправят. Като се знаят тия закони, децата в училище трябва 66
да се нареждат в класове според своите възможности и способности. В България приемат за ученик онзи, който е навършил вече осем години. Това не значи, че всички деца, които са навършили осем години, са за първо отделение. Нито може да се каже, че всички деца, които са навършили 12 години, са за прогимназия. Мозъкът на човека трябва да се приготви. Ако българите се ят по системата на германците, тя не отгооаря за тях. Германците са работили усилено в това направление. Индусите пък са работили хиляди години върху ясновидството. Колко(то) пъти европейците са се опитвали да прилагат методите на индусите, те са си напакостявали повече, отколкото да са се ползували. Защо? Защото индусите са се упражнявали с години, когато европейците нямат li ази подготовка. Казвам: Вие трябва да знаете, че не може да започнете една работа, докато умъ II и сърцето са раздвоени. Не се безпокойте, не бързайте, чакайте да настане единство между ума и сърцето ви. Някой се разболее и веднага търси лекари, страхува се. Няма какво да се страхуВате. И да се страхувате, пак ще умрете, поне умри като човек. Смъртта не е толкова страшна. Страшно е да умре човек, когато има връзка със земята. Когато обичате някого на земя III а и не можете да се разделите от него, тогава е страшно да умира човек. Но когато не обичате някого толкова силно, че да не може да се отдели от него, тогава смъртта е спасение. Сега аз не засягам това, което сте. То е много хубаво, но казвам, че с тоВа знание, което днес имате, не можете да минете. То трябва да стане почва за едно ново знание на чоВека. Виждате един човек с някаква слабост. Не го съдете, но вижте имате ли тази слабост в себе си. Срещате един добър музикант и харесвате в него една добра черта. Вижте, имате ли тази черта в себе си. Какъвто човек срещнете и видите в него една добра черта, вижте има ли я у вас, защото трябва да я добиете. Изведнъж това не може да стане, но с време, затова е дошъл човек на земята. Ако той знае, как да постъпва, ще има всичкото благо и един ден ще живее така, както иска. Сега вие се молите на Господа и после се оплаквате, че не ви слушал. Има нещо, за което Бог не ви слуша. Ако аз съм 67
човек, който е закъсал материално, ето какво бих направил. Ако разполагам с добър глас, ще отида при някой богат, който има милиони на разположение, но е болен от тежка болест, и ще му кажа: Слушай, приятелю, аз ще ти изпея една песен, но за това искам да ми платиш десет хиляди лева. Щом изпея песента, ти ще оздравееш. Ще му кажа, че като попея пет минути, болестта ще изчезне. При едно условие обаче, ако даде десет хиляди лева, ако наистина оздравее. Аз о II своя страна ще дам писмено задължение, че ще взема парите само ако той наистина оздравее. По този начин сделката ще се направи, и аз ще спечеля тия десет хиляди лева. Пейте! И в Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си, В ума си, в душата си и 8 II ялото си.“ И при най-мъчните условия да се намерите, пейте. За добро е всичко. Бог е, който работи в нас и ни отправя към Великия живот. Ние трябва да създадем онази Връзка, която първоначално е съществувала. Тази връзка днес е скъсана и вие трябва да я Възстановите. Христос дойде на земята именно, за да образува тази връзка. Първата връзка е връзката на Любовта. Втората връзка е връзката на Жи ; »?j iT а. Третата връзка е връзката на Мъдростта и Знанието. Четвъртата Връзка е ь ръзката на Истината и Свободата. Това са връзките, които трябва да възстановите. Вие не може да започнете първо с Любовта. Първо ще започнете с Живота. Животът е богатство. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Как ще го познаете? Като го обичате. Като обичате Бога, вие ще го познаете. Не можете да познаете Бога, докато не Го обичате. Та казвам: Почнете да обичате Този, когото не познавате, но Който ви познава. Вие мислите, че трябва да обичате само онези, които познавате. И така ичате. Не, почнете да обичате тези, които не познавате; започнете ли да обичате онези, които не ви познават, ще видите, че те ви обичат. Дали вие ги познавате или не, то е друг въпрос, но казвам ви, че Той ви обича. Започнете сега да обичате. И нека всички хора бъдат за вас отворени книги. Всеки човек предстаВя лист от една книга. Всички книги пък се съдържат във великата книга, която Бог е написал. 68
Започнете да четете Великата книга, която Бог е написал. ТоВа е задачата, която предстои сега на Всички. Тази е задачата, дадена на Всички хора на земята. Благословен Господ Бог наш. Добрата молитва. 4-та неделна беседа от Учителя, Държана на 17 октомври, 1937 г., 10 ч. преди обяд. София Изгрев. Забележка: По каталога на Елена Андреева на 24 октомври, 1937 г. няма беседа. 69
МЪРТАВ БЕ И ОЖИВЯ, ЗАГИНАЛ БЕ И НАМЕРИ СЕ Защото този твой брат мъ )|| iaB бе и оживя, и загинал бе и намери се.“ Отче наш. В начало бе Словото. Ще прочета 15 глава от Евангелието на Лука. Ще се спра върху 32 стих от прочетената глава. Цухьт Божи. Големите противоречия в живота произтича 11 от човешките възгледи. Хората искат да наложат на света своите разбирания и своите възгледи за нещата, и да се приемат за ме •Ml авни. С това те влизат в противоречие с основните закони в живота и в природата. Онзи, Който е създал света, той е поставил за основа един закон, който упраВлява целия свят. Онзи, който е създал човека, който му е дал ум, Той е поставил един закон, който управлява човешкия ум. Въпреки това, човешката мисъл е отрицателна. Положителната мисъл носи живот, а отрицателната носи смърт. Ние виждаме в свещената книга, че за непослушанието на първия човек дойде смъртта в света. Ето защо, като заключение може да се каже, че животът ще влезе чрез послушанието, а смъртта чрез непослушанието към Неговото учение. Христос е едно съединително звено. Той дойде в света, за да примири човечеството. Днес всички хора не вярват в Христа, но има 500 милиона християни вече, които вярват в Христа. Те поне трябва да се примирят. Има вярващи в Евангелието, но и те не се примиряват. Те цитират, четат и препрочитат Евангелието, но не могат да се примирят. Ако тия, вярващи в Христа, в Евангелието, не могат да се примирят 70
6 Негово име, тогава става въпрос, дали наистина следват Него О]»1 о учение. Други хора минават за будисти, вярват в Буда. Те вярват В Буда, но не изпълняват Неговото учение. Като четат Евангелието, православните казват, че каквото е могъл да каже Христос, всичко е казал вече. Не, по думите ние съдим другояче. Той казва: „Много още има да ви кажа, но още не сте готови да чуете и да възприемете това, което може да ви се каже.“ Казвам: Който и да се опита днес да изнесе истината, той всякога ще бъде подозиран. Във вярващите има едно подозрение. Като те чуят да говориш, веднага ще те питат: 'Ти какъв си?" Ако отидеш в една православна църква, ще те питат: „Ти православен ли си?“ Ако си православен, ще те приемат. Ако отидеш в една евангелска църкВа, ще II е питат, евангелист ли си? Ако отидеш в католическа църква, ще те пита II католик ли си и т.н. Все таки, човек трябва да има някакво име, но името не създава човека. Човекът създава името. Всички cnoj£ върху въпроса, кой е на правата страна В света В притчата за блудния син виждаме, че синът, който живял при баща си, се сърди на баща си, намира, че той не постъпва разумно. Той казва на баща си: Аз, който ти служа толкова години, нищо не съм получил от тебе, а този ти син, който изяде и изпи всичко, сега пак иде и II и му даваш от моето богатство. Баща му го успокоява и му казва: Нека се повеселим, защото този твой брат мъртъв бе и ожиВя, загинал бе и намери се. ТоВа, което имам, тВое е. Щом б[ iiii; атът се гневи на баща си, н ioBa показва, че той няма любов. Не е ли добре мъртвият да ожиВее? Коя майка или кой баща не би се зарадвал, ако мъртвият му син оживее? Но lo възрение в света трябва да бъде това, че Христос е едно звено в сегашния човек. Всичко е добро в света, но едно нещо не достига на хората. Като вляза в православната църква, виждам, че всичко е добро там, но се приближавам при свещеника и тихо му пришепВам: Едно само не Ви достига, любов нямате. Като отида В някоя евангелска църква, виждам, че и там всичко е добро, но едно им липсва, любов нямат. Отивам В католическата църкВа и Виждам, че Всичко е отлично там, но едно им липсва, любов нямат. Отивам при съдиите, виждам, че всичко е добро там, и законите им, и съдиите им, но едно им 71
липсва любов нямат. Отивам при учителите, при разните училища и виждам, че Всичко е добро, но едно нещо им липсва, любов нямат. Дето и да отида, намирам, че всичко е много добро, но едно липсва любов нямат. Казвам: Сега е Времето, когато любовта трябва да дойде. И Христос каза на богатия: Всичко, каквото имаш, е добро, но едно ти недостига любов нямаш. За да опита любовта му, Христос му каза да отиде, да продаде всичкото си имане и да го раздаде на сиромасите. Следователно, когато любовта дойде между хората, ще се решат и всички въпроси. Друго разрешение вън от любовта няма. Вие постоянно си задавате Въпроса, кой е прав? Този въпрос, кой е прав и кой е крив, не може да се разреши на земята. Дали някой е правоверен или не е и този въпрос не може да се разреши на земята. Той може да се разреши само като отидем при ] га. Когато човек умре, тогава отгоре ще се разреши, дали той е бил прав или крив, дали е правоверен или не. За да бъде човек правоверен, ето на какво трябва да отговаря. Той трябва да осветява името Божие. Той трябва да желае идването на царството Божие на земята. Той трябва да изпълнява волята Божия. Така казва Г осподнята молитва. Но това не става насила. Това трябва да бъде един вътрешен импулс в човека. Ако се освети името 1 жие на земята, ако дойде Царството Божие на земята и ако се изпълнява волята Божия навсякъде, дошла е любовта на земята. И тогава целият свят, при какъвто ред и порядък на нещата да е, ще приеме любовта. Любовта ще бъде такова нещо, каквото светлината и топлината за растителното и животинското царство. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е въздухът за хората. Това е същестВеното, което любовта носи със себе си. Всяко нещо, което носи живот В себе си, е Божествено. Всяко нещо, което отнима живота, е човешко. Питам: Как могат хората да се спогодят? За да се спогодят хората, те трябва да имат един баща. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш.“ Питам го: Ти обичаш ли баща ми? Ти искаш да те обичат, а не обичаш своя Баща. Ти си скръжав по отношение на Него, нищо не даваш. Как ще обичам такъв човек? Не може никой да го обича. Син, който не обича баща си, и Бог не го обича. Дъщеря, която не обича майка си, и Бог не я обича. Най72
първо ние трябва да обичаме Бога. Каква култура е тази, в която хората нямат любов към Бога? Аз не разглеждам Бога като нещо отдалечено, отвлечено от нас, но като същина, която функционира в нас. Движението, подтикът на хората в света се дължи именно на този 1 г, Който работи в нас. Ние не знаем къде е този Бог. Ние не знаем де Той се намира. Казват, че Бог е на небето. Под думата „небе“ аз разбирам разумния живот. За да разбират Бога, хората трябва да бъдат умни, добри, справедливи. Ако човек не е добър, не е умен и не е справедлив, не може да се очаква много нещо от него. При това положение не може да се очаква любовта. И тогава думите на Христа (не) могат да има II сила за нас. Без любов ние не можем да разберем Христа, нито можем да разберем неговите страдания. Ние не знаем още какви са били страданията на Христа Ние още не можем да разберем противоречията, които съществуват в съвременното християнство. Ние не знаем още какви иворечия е внесло съвременното християнство в Духа на Христа Мислите ли, че Христос, като вижда престъпленията, които се вършат в Негово име, е [НОЖлен? Не е доволен, но търпи. Страданията, които хората едно време носеха, са съВсем различни от тия, които сега преживяват. Христос казва: „Едно и не достига...“ Какво е то? На всички ви трябва любов, в която Всички трябВа да отстъпите от стария път и да влезнете В новия пъ II в пътя на светлината, пътя на доброто, в пътя на справедливостта, В пътя, който носи щастие на човешката душа. Вие разбирате тези неща. Аз Вярвам във всинца Ви и намирам, че Всички сте много добри. Дето и да съм ходил, ВъВ всички намирам само една погрешка: Едно Ви не достига любов ви трябва. Днес хората се оплакват от любов, но II я е неразбрана любов. Всички казват: „Дотегна ни тази любов.“ Жената казва: „Едно Време мъжът ме обичаше, а сега ме мрази.“ Учителят се оплаква от учениците си и : II .н. Това не е любоВ. Учител, който се оплаква от учениците си, той не ги обича. Христос имаше 12 ученика. От тях само един изневери. Той го предаде за пари. Имаше слабост към парите. Останалите 11 издържаха, макар че и от тях някои В началото побегнаха, но после пак се Върнаха. И в съвременните християни има нещо, което трябВа да изпъдят 73
от себе cu. Кого трябва да изпъдят? Те трябва да изгонят Юда Искариотски, който игра ролята на шпионин, предаде Христа. Казват за някого, че не е правоверен, бил безбожник. По как се отличава добрият човек? Добрия] II човек си има известни качества, по които се познава. Както плодъ: II има известни качества, по които се познава, така и добрият човек има известни качества, които Бог е вложил в неговото сърце, 6 неговия ум, и в неговата душа, и в неговия дух, по които той се познава Това, което е вложено в човека, то представя неговата същина. Казвам: Това, за което аз ви говоря, е потребно. Вие няма какво да оправяте света. Аз виждам, че светъ II е оправен, но II юй страда само от недоимък на любовта. Аз вярвам, че по който и да е начин любовта ще дойде. Един ден любовта ще дойде, но вие трябва доброволно да о 111 » рите вратата й. Ако не отворите врата на любовта доб лно, тя насила ще влезе, но няма много да се ползувате. Какво прави съвременната държава? Когато властта иска да влезе в някой дом, тя'влиза насила. Тя не пита, дали ще й позволя III i, не гледа на това, че домакинъ II е затворил вратата си, II я натиска и влиза. Но kaki се ползувате от такова насилие? Вие трябва да разберете закона на любовта. По-добре да го разберете с любов, отколкото да го разберете без любов, с насилие. Всеки закон, който е разбран с л!:»1»м , има смисъл, но разбран без любов, няма смисъл. Щом един закон е разбран без любов, в това разбиране е влязло известно насилие. Ето защо, хората трябва доброволно да отворят сърцата си за га Когато хората държаха сърцата си затворени, те могат да имат някакви съображения. Те имат право да затваря II сърцата си, но трябВа да има II предвид, за кого трябва да ги загивах Г •Kill . Човек не може да отбори сърцето си за хората, докато не го отвори за га. Ако цветето не се отвори за 1 га, за никого не може да се отвори. Слънцето е, което отваря цве пИш La Щом Слънцето отвори цветето, тогава от него излиза благоухание. Ако Божията любов не е в състояние да отбори нашето сърце, ничия друга любов не е в състояние да го отбори. Колкото една свещ е в състояние да отвори цветето, III олкова и човешката любов е в състояние да отвори сърцето на някой 74
човек. Обаче, ако слънцето изгрее, цветът ще се отвори. С това не искам да кажа, че не сте опитали любовта. Божията любов все още не сте я опитали. В човешката любов всякога остава един малък страх, едно малко подозрение, но в Божията любов няма никакъв страх, никакво п №И зрение. В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си, проповедникът подозира членовете, не ги харесва нещо, членовете подозират своя проповедник, и II е не го харесват и т.н. В човешката любов нещата не са на мястото си, а в Божията любов всяко нещо е на своето място. Христос не казва за себе си, че е дошъл да властвува, да царува, но казва: Аз дойдох в света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят. Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всичките мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да му помогнат, но Той прие да изпълни волята жия, да се пожертвува за човечеството. И затова Христос казва: „За този час дойдох.“ Значи, единственото нещо, което разрешава всички мъчнотии в света, това е Божш Mil а любов. Всеки човек има в себе си едно чувство, с което може да познае любовта. Всеки чоВек има очи, с които може да познае светлината. Всеки човек има уши, с които може да познае разумното Слово. Всеки човек има един нос, с който може да познае аромата на цве пШ а. Всеки човек има една уста, чрез която може да възприема храната и да различи хубавата храна О] и лошата. В това отношение ние не можем да се съмняваме. Питат някои: „Кое е правото учение?“ Много лесно може да се познае това. Ако храните едно дете със здрава, доброкачествена храна, то ще бъде здраво и ще се развива добре. Ако го храните със слаба, лоша храна, то няма да се развива №14» е, няма да расте. Това дете постоянно ще ледува. В Божественото учение всички хора са здрави и весели. В жественото учение nt•Mu иворечията лесно се разрешават, а в човешката любов мъчно се разрешават. Чрез притчата за блудния син, Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път. Те трябва да се оставят свободни да 75
научат урока си. Когато научат урока си, тогава те ще се върнат сами при Бога и ще бъдат добри негоВи служители. Онзи син, който бил постоянно при Баща си, имал голямо мнение за себе си, И юй мислел, че е праведен. Всъщност, блудният син имал по-високо съзнание. Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: Татко, аз разбрах всичко. Направи ме сега като един о II слугите си. Не само в православната църква, или само между християните, но и между будистите, мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни. Едни о II тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са г м»в и, високомерни, с голямо мнение за себе си. Те всякога мисляIII , че Господ не е обърнал внимание на тях, не им е дал това, което заслужават. Те казват: „Ние сме се трудили много, но няма полза от нашия труд, никой не ни оценява.“ Бащата отговаря на тези свои синове: „Синко, всичко мое е на твое разположение. Всичко имаш.“ Сега аз ще туря в устата на бащата думи, които не са казани в притчата. Бащата казва на сина си: „Синко, всичко имаш на разположение, много си добър, но липсва ти малко любов. Трябва да вложиш любов в сърцето си. Това само не ти достига. Братът ти, който сега се върна от странство, донесе със себе си II ази любов. Затова и аз сега отидох да го посрещнати прегърна. Зарадва се моето сърце, защото II ой донесе със себе си Божията любов. Да се повеселим заедно с него. Бих желал и ти да имаш тази любов в сърцето си. Сега пожелавам ви и вие да се върнете, и вашият баща да се порадва с вас наедно. Сега пожелавам ви и вие да влезете с вашия баща и да се порадвате на върналия се брат, който е изпоял всичко. Благословен Господ Бог наш. Добрата молитва. 5-та неделна беседа от Учителя, Цържана на 31 октомври, 1937 г., 10 ч. преди обяд. София Изгрев. 16
РАЗУМНОТО СЛОВО Отче наш. Ще се развеселя. Духът Божи. Много говорители цитират известни пасажи от книгите на някои учени. Сега и аз ще ви цитирам няколко пасажа от книгата „Лъчи на жи Mill а“ беседи, държани на Рила, 1937 г. Ще а ви цитирам нещо от беседата „Опитано е. Всяка липса в човека предизвиква известно безпокойствие. Старите хора обикновено стават нервни, защото като дойде склерозата, прави ги твърди, втвърдява ги. Значи, старите стават твърди, а младите меки. Следователно, за да се подмлади, човек трябва да мине от твърдост в мекота. Казват за някого, че е войник Кой не е войник, кой не воюва? Ние всеки ден воюваме. С какво? Със злото в света. Казват някои, че ние сме мирни хора. Не, ние воюваме със злото. Войната е нещо духовно. Сегашните хора правят опи; II да воюва; II и на физическото поле. Ще кажете, че ние проповядваме против войните, че не трябва да се ВоюВа. Не, ни най-малко, нйе не сме против воюването, но трябва да се знае как да се воюва. Ако брат ми е лош човек, и с него ще воювам. Той ще ми удари една, две плесници, но аз ще го хвана за краката, ще го издигна във въздуха и така ще го подържа известно време, ще му покажа силата си. По II ози начин ще му обърна внимание, че в него е влязъл един дявол, който трябва да се извади навън. След това ще му П чета една глава о II Евангелието, да види какво е казал Христос. В беседата „Опитано е“ се казва, че човек, който не се качва по планините, не може да бъде добър. Това се вижда чудно на хората, но така е всъщност. Който иска да се повдигне, той 77
трябва да се качва нагоре по планините. Никъде другаде не може да намери Господа, освен по височините. Там ще познае доброто. Всички хора трябва да бъдат екскурзианти. Когато спорят хората, дали Господ съществува или не, казвам: Докато живея и Бог съществува. Щом умра, Господ не съществува. Значи Бог съществува за живите хора, за умрелите не съществува. Когато хората говоря III за красота, трябва да знаят, че от тях зависи да бъдат красиви. От мислите, чувствата и постъпките на хората зависи да бъдат красиви или не. Здравите хора се отличават по това, че имат достатъчно количество сребро в кръвта си, а гатите хора имат излишък злато в кръвта си. Това са малки обяснения върху четеното от беседата „Опитано е.“ Словото представлява съществена храна, която е необходима за човека. Без храна човек не може да продължи живота си на физическото поле. Мнозина правят опити да не яд ат, повече да постят. Но постът има съвсем друго предназначение. Постът е наука за правилно хранене. Като пости, човек има пред вид да даде почивка на стомаха си. В стомаха има десет милиона работници, които раЙИМ за храносмилането. Представете си, че човек трябва да плаща на всеки о II тия работници по един лев за всяко ядене: сутрин по един лев, правят десет милиона лева, на обед по един лев правят още десет милиона и вечер по един лев, правят още десет милиона лева. Значи, човек трябва да има дневно по трийсет милиона лева, за да плати надницата на тия десет милиона работници. Отде ще вземете тия пари? Вие не мислите по това, но казвате, че светът е лош. Вие нямате представа за онази велика икономия, която съществува в при] »1»И ата. Вие нямате представа, какво нещо е Божественият порядък, за който постоянно трябва да благодарите. Вие сте изгубили смисъла на нещата. Погледнете се в огледалото и казвате, че сте остарели. Помислете само, колко работници работят за вас. Щом започнете да се храните, те веднага започнат да работят. За какво, мислите, работят? За вас ли? Не. Те работят от любов към Бога, за Божията любов. Те казват: „Понеже си чадо Божие, понеже Бог те е изпратил на земята, ние ще работим заради Бога, от любов към 78
Него.“ Kamo ви накарат на някаква работа, Вие Веднага започвате да роптаете и казвате: „Не съм му {•ЖЖ, не съм му слуга.“ Питам: Тия десет милиона работници •ЖЖи ли са на Вас? И най-после, Бог, като Видял нежжлс п ИШвШ lo на хората, казал на смъртта да дойде на земята. Той е допуснал смъ|•211Ш а заради недоволството на хората. И смъртта казва: „Понеже тези деца не II е слушат, остави ги малко на мене, аз ще ги възпитам.“ Когато смъртта хване недоволния, тя го туря В зеш III а, взима му Всичко и го пита: Ще слушаш ли сега Баща си? Като го държи 30, 40, 50 години гладен в г] •ЖЖ а, най-после недоволния] II се Ю1Жъща' към Баща си: „Мили татко, дотегна ми вече да седя 8 този гроб. От толкова години съм гладен, няма нищо за ядене.“ Тогава Господ праща да го извадят о II там и го питат: „Втори път ще бъдеш ли недоволен?“ Казват за някого, че като умрял, тържествено го погребали. Какво тържество е това? Той ще Види В г[ •ЖЖа такоВа тържество, каквото никога не е видял. Тържествено погребение и изпращане разбирам, когато i II ози човек може съзнателно да се прости с всички и да занесе писмо на близките им, да каже, че те са добре. А тъй, никакво писмо не носи от тях, нищо не може да им каже, сам не разбира какво е станало с него, в това няма никаква тържественост. Словото Божие е опитано.“ Дойде някой при мене и ми казва, че е закъсал нещо, болен бил. Какво значи думата „закъсал“? Ако си жена, не си добра сестра 1Ш11 а значи закъсал. Ако си мъж не се добър брат. Следователно, щом някой ми каже, че е закъсал, ако е жена, това показва, че не е от добрите сестри, ако е мъж, не е от добрите братя. Щом си закъсал, изпрати молитвата си към Баща си и кажи: „Татко, помогни ми, закъсах, не съм добър син.“ Баща ти ще ти отго и: „Щом си закъсал, намери погрешката си и я изправи. Не се извинявай с Петко или със Стоян, но изправи погрешката си. Нарушил си някакъв закон, изправи го.“ Аз нямам нищо против смъртта, п{ •ЖЙ ив умирането. Когато умира човек, трябва да мине транзит през смъртта, с експреса, и да влезе 8 живота. А тъй, да го хванат като ] •ЖЖ, че после да го изкупват, това не ви желая. Аз не желая никой от вас да остане в царството на смъртта. По-лошо място от царството на смъртта няма. 79
„Божието Слово е опитано.“ Казвам: Въоръжете се с любовта. Когато говоря за любовта, аз разбирам тази сила в света, с която можем да превъзмогнем Всички мъчнотии. Единствената връзка, която може да ни свърже с идеалния свят и да ни направи силни, II юва е любовта. Без любов, животъ II е много тежък. Който дава без любов, той дава скръжаво. Даде един лев и мисли, че много е дал. Който дава с любов, извади от джоба си сто лева и мисли, че малко е дал. Като извади хиляда лева, и тогава намира, че е дал малко, нов този момен II няма повече В себе си. Който получава с любов, той пък е доволен от онова, което му е дадено и намира, че много му е дадено. Като даваш без любов, онзи, който получава, пита: „Още не може ли да дадеш?“ Той е недоволен, защото даваш без любов. При любовта като даваш, дай, че да потече в изобилие. А тъй, ако даваш и едва капе, II ова е даване без любов. Когато някой ти направи едно добро без любов, той те запитва как си закъсал, защо си шъл до това положение, чете ти ред молитви. Добре понякога на човека да четат една молитва. Сега, като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да наруши някои от великите закони на подсъзнанието или на съзнанието. П съзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек едва съзнава погрешките си в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешки, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свръхсъзнанието, и ой ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е Вложил в него, и от което може и той, и ближните му да се ползуват. Писанието казва: Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича ] га. И като направи едно добро дело на едно от наймалките Негови деца, няма да се мине много време, и Бог ще му плати. Като дойде някое Боже чедо при вас, вие го изпъдите. Дойде Второ, пак го изпъдите. Вие мислите, че само за Вас трябва да мислят. Като че само вие сте в света. Мислете за вашите братя. Кои са вашите братя? Мислете за онези ваши братя, които Ви обичат и които са образец за Вас. Търсете ги 80
навсякъде по света. А пък ония, които не ви обичат, те представят работа за вас. Вие трябва да се ползувате от любовта на ония братя, които ви обичат. Онези, които не ви обичат, са празни стомни. Вие трябва да ги напълните. Като ги напълните с вода и вие ще бъдете доволни, и те ще бъдат доволни. Един ден срещнах един свободомислящ, който ми каза: „Не ми го Ш€ ри за тия работи, в които не вярвам. Кажи ми нещо реално.“ Тогава аз му казах: Ти си млад човек, навярно мислиш да се жениш. „Разбира се, че мисля. Какво друго ще правя?“ Добре, ако аз ти избера една добра, красива другарка, какво ще кажеш тогава? „Тогава ще повярвам в Бога и ще му служа. Готов съм да направя за Него всичко. Но ако ми дадеш някоя другарка, която цял жи Mil а да ме мъчи, не вярвам в такъв Господ.“ Тъкмо това се случва в живота. Някоя мома се оженва за мъж, който не я обича и тя казва: „Измъчи ме този човек.“ Нейната длъжност е тя да го обича, да го напълни с •Ж а, че като се върне при баща си, да каже, че го е напълнила. А тя какво прави? Хукнала при баща си, не иска да живее при този мъж. Не, тя трябва да го разглежда като празна стомна и да постъпи с него като със стомна. Да го измие, да го занесе на извора, да го напълни с чиста, изворна •Ж а и така да му даде нещо ценно в живота. Ако аз съм жена и се намеря на такъв зор, ето какво бих направила: Ще го наблюдавам известно време, докато започна да го изучавам и ще намеря онези добродетели, които са скрити в него и само тях ще държа в ума си. Постоянно ще мисля за тях и ще казвам: „Добър си, добър си.“ Ще гледам всячески да му угодя. Няма да се мине много време и той ще почне да ме гледа изпитателно и ще каже: „Има нещо добро в тази жена.“ Щом мисля доб{ •Ж€ за него и държа положителни мисли в ума си, и той ще се измени по отношение на мен. Аз ще мисля, че ] ill ой е добър, умен, учен, силен човек, че от него може да стане и поет, и музикант, и художник, и цар, каквото пожелае. Как да не може човек да стане цар? В Писанието е казано: „Царе и свещеници сме, в Бога живеем.“ Казват някои, че говоря против царя. Как ще говоря против царя? Че аз съм цар. Щом говоря против царя, аз говоря против себе си. „Ти говориш против държавата.“ 81
Как ще говоря npomuB държавата, когато аз сам имам държава? Не мога да г •M»J я против държавата си. Аз съм човек, който защитавам държавата. „Ама п{MJ i t ив религията говориш.“ Как ще говоря nj•МП ив религията? Аз съм човек с власт. Не само за себе си мога да кажа това, но за всички хора казвам, че ние сме и царе, и офицери, и войници, и банкери, и съдии, всичко сме. Mill iu8 съдиите говориш.“ Как ще говоря щ•ГСЙМ ив съдиите, когато аз сам съм съдия, сам съдя своите постъпки. Как мога огава да говоря против колегите си? Аз имам ичкото уважение и почитание и към съдиите, и към офицерите, към всички имам уважение и почитание, защото едновременно и аз съм всичко. Понякога аз гледам колко звезди имам, да зная кой офицерски чин съм. Казват, че в небето най-простият войник е от офицерски чин. В Божествения свят най-простите войници са офицери. „Словото Божие е опитана“ Оградете се със словото Божие. Винаги мислете най-хубаво за вашия Баща. Да мислим заради Него и да бъдем готови да вършим Неговата воля. Заради любовта на нашия Баща да обичаме и себе си. Така само ще вършим и Неговата воля и ще бъдем благоприятни на Него. Тогава ще се върнем в отечес ю си със съзнание, че сме вършили добре работата си на този с ЙИН Благословен Господ Бог наш. Добрата молитва. 6-та неделна беседа от Учителя, Държана на 7 ноември, 1937 г., 10 ч. преди обяд. София Изгрев. 82
И НЕ МОЖАХА НА ТОВА ДА МУ ОТГОВОРЯТ Отче наш. Цухът Божи. Ще прочета само шести стих о II Евангелието на Лука (глаВа 14). Бог е Лкбов. И не можаха на това да му отговорят.“ Ще се спра върху тия думи. Всякога, когато един ученик В училището не може да отговори, това показва, че той не е учил. Когато един сиромах не може да си плати дълговете, значи, II ой не е работил. Когато богатият пропада, това показва, че той не си е държал сметките както трябва. Казва се в стиха, че не можаха на това да му отговорят. А всеки, който не може да отговори, все трябва да отговори някога. Неотговарянето на един отговор не е отго •ти ГЪ Има много неща в живота, които ни смущават. Защо? Защото не ги знаем. Не е нещастие, че не ги знаем. От какво зависи така нареченото щастие на земята? Човешкото щастие е преповторение на миналото. Някога човек може да преживее цял жи •IIJII само в един ден. Какъвто е бил миналият му живот, II акъв ще бъде и този ден. Който вижда нещата, това е ясно за него. Ясновидецът е човек, който вижда нещата, това е ясно за него. Ясновидецът е човек, който вижда нещата, както са, той ходи в светлина. Слепил ходи с пипане. Сега някои казват: Докажи това.“ Всички ония хора, които искат да им се доказват нещата, ходя II с пипане, те са слепи. Мога, 111 да се доказват нещата, но това е дълъг процес. За да се доказват нещата, се 83
изисква много време, а когато се виждат, лесно става всичко, хората лесно се споразумяват. Човек трябва да бъде щастлив, човек трябва да бъде богат. Богатството е едно условие за щастието. За да бъде щастлив, човек трябва да бъде учен. Учението е едно условие за щастието. Има богати хора, които са нещастни, има и сиромаси, които са щастливи. Богато IJk ото и сиромашията са условия. От човека зависи при тия условия може ли да бъде щастлив или не може. Богатият, но нещастен човек е по-глупав от сиромаха, който е щастлив. Сиромахът, който е щастлив, е учен човек. Защо? Той може да използува и най-лошите условия. Та казвам: Когато искате да отидете в Англия и франция и да бъдете успешни, какво ви трябва? Вие трябва да знаете английски или френски като англичанин или като французин, да знаете техния характер, да се съобразявате с тях. Сега ние сме дошли на земята в една чужда държава. Земята не е наше отечес 1 . Ние сме странници на земята. Вие искате да бъдете в една чужда държава и да бъдете щастливи. За да бъдете щастлиби, вие трябва да знаете езика на тази страна. А езикът на тази страна е такъв, че ако работиш, ще ядеш. Ако не работиш, няма да ядеш. Ако дишаш, ще живееш, ако не дишаш, никакъв живот няма. Ако мислиш, работите ти ще вървят. Ако не мислиш, никакво оправяне на работите няма да има, нащ Wil работите ти ще се забъркат повече. Турците казВат: „Който дава пари, ще свири на свирката.“ Казвам ви тази поговорка на турски език, а не на западноевропейски, понеже Вие спадате между изтока и запада. Днес хиляди хора говорят за щастието на цялото човечество. Щастието се добива общо. Стремежът на цялото човечес 1111 io е към придобиване на щастието; милиони майки са заети с придобиване на щастието. Милиони бащи са заети с придобиване на щастие, благоденствие за човечеството. Милиони хора работят за придобиване на благоденствието. Милиони майки, бащи, братя, сестри, учители, учени всички изобщо работят за благоденствието на човечеството. И ако това благоденствие закъснява, това показва, че има нещо, което липсва на хората, те не са учили още условията, при които могат да бъдат щастливи. Ако поставите едно мекотело на 84
силна топлина, то веднага ще изсъхне. Ако една глистя излезе на повърхността на земята, тя веднага ще умре. Докато е в земята, тя запазва своята кожа, но щом излезе на повърхността, тя се изсушава на слънцето и умира. Благото за нас не е благо за глистите. Следователно, лошите условия понякога са едно благо за човека, за дадения случай. Те не са благо за целия жи на човека. Понякога, обаче, лошите условия са спънка за човека, те го потърсват. Сега ние трябва да знаем кое е онова, което ни спъва. Сега ще ви приведа един пример, да видите кое е онова, което спъва хората. Един от английските кръстосвани, параходи, спрял на едно пристанище на Ориента. Английските моряци обичат понякога да слизат в града на това пристанище, да се повеселя] II малко. Като слезли, II ie вързали лодката на пристанището и отишли в града. Като се върнали, II е били доста весели, забравили да развържат лодката от брега. Цяла нощ гребали и мислили, че пътували. На сутринта обаче, II е видяли, че.се намира] II на същото място, • на брега на пристанището. Казвам: Това не показва, че хората не правят усилия, но въпреки усилията им има нещо, което ги връзва. Трябва да се развържете, връзването е до време. Щом моряците стигнат до пристанището, лодката трябва да се развърже, за да върви. Тъй щото, понеже ние сме в света на увеселение, като се върнем от увеселението, трябва да развържем лодката си. Ако не я развържем, ще видим, че каквито усилия и да правим, ние няма да постигнем целта, към която се стремим. Ние виждаме, че и децата, които ги считаме за глупави, понякога проявяват голяма тактика, като генерали. Те имат особени планове. Когато някой гони детето и то се намира в голямо затруднение, веднага вика баща си, и по този начин, който го гони, II юй непременно ще се спре. Като извика баща си или брата си, то ще се избави от неприятеля си. Такава тактика има II и някои птици. Птиците минават за глупави, но не са глупави, умни са те. Някои птици имат на опашката си бели пера, които обикновено крият. Но когато тази птица се намери пред голяма опасност, преследвана от свой неприятел, тя веднага разперва опашката си, и белите пера изведнъж блесват в очите на неприятеля, на врага. Той се 85
стъписва веднага и остава назад. Достатъчно е да се намира няколко минути на разстояние от неприятеля си, за да може птицата да избяга. Казвате: „Защо е този, белият цвят на опашката на птицата?“ [а плаши. Бялото знаме стъписва неприятеля. Докато неприятелят мисли какво да прави, птицата вече е избягала. Питам: Кои са начините за примирение в света? Всички хора се оплакват от лошите условия на жи 1 а. Повечето хора се оплакват от безправието в света. Земеделецъ II се оплаква, че жито няма. Градинарши i се оплаква, че плодове няма, тази година нямало много плодове. Лозарят са оплаква, че гроздето не е станало, както другите години. Всички се оплакват от някаква криза в света. Че има криза, вярно е. Но кризата ни най-малко не е някакво нещастие. Оплаква II се хората, че не могат да си доядат. Че не могат да си доядат, това не е никакво нещастие. Трябва ли непременно човек да си дояде? Той може да остане и малко гладен. Човек може да си дояде и да замине за другия свят. В такъв случай по-добре е да не си дояжда Ще кажете, че вяра е нужна на човека Нужна е вяра на човека, но Вярата му трябва да се обърне В наука за разпознаване на онези основни закони, които регулират човешкия жи I. Любовта трябва да се превърне Ц друга наука, която носи всичките елементи за човешкото щастие. Много се а ри за любовта, но къде е изкуството на любовта? •]» Изкуството на любовта се крие на две места в човека, а именно той трябва да изпита езика си, да възпита гърлото си. След това ще вземат участие и неговите очи. Когато искате да привлечете един човек, Все таки трябва да знаете как, да имате начин за това. Ако искаш да завържеш приятелство с един човек, първо трябва с очите си да си послужиш, да видиш неговите най-хубави черти. После трябва да си обърнеш ухото така, че да чуеш найсладките думи от него. После трябва да нагодиш носа си така, че да възприемеш най-хубавото ухание, което излиза от него. Дойде ли до пипането, това ще остане за най-после. Първо ще видиш човека, когото обичаш, после ще го чуеш, ще го помиришеш и най-после, най-малко четири пет години от запознаването ви, можеш да го пипнеш. Ако в началото на запознаването си го пипнеш, всичко ще се развали. Дали вярвате в това или не вярвате, 86
не е важно. Едно ще знаете, че ако в началото пипнете нещата, ичко ще се развали. И най-хубавите работи да са, ще се развалят. Пипането осакатява хората. Пипането е достояние на много учените хора. Който иска да пипа, той трябва да бъде светия, или някакъв мъдрец, някакво божество или най-после ангел. А обикновените хора, които нямат в себе си нито едно oi II качествата на светията, на ангела, на Божеството, току те хване и иска да пипа. Какво ще пипа? Пипането е едно благо. Вие сте дали на думата „пипане“ съвсем друго значение от това, което тя съдържа в себе си. Казвам: Съвременните хора се нуждая II от една основна, положителна наука. Ще кажете, че много знаете. С вашето знание именно дойдохте до н ози ред. Дотолкова, доколкото знаете, вие създадохте света. С вашето знание вйе само се въоръжаВате. До 1941 година Англия предполага да има 25 от найголемите драндаута, Америка около 20, а останалите държави около десе: II I, девет, осем, седем. След няколко години ще има повече о] II сто хиляди аероплана, хвърчащи птици по-небето. Хвърчащите змейове, за които се г жет» и в Откровението, това са II ия аероплани, които изригва II огън. Едно време във войните страдаха войниците, II е бяха виновни, а сега страда мирното население. Войниците няма да страдат толкова, колкото мирното население. Ето, в града Шанхай в Китай пострада мирното население повече от войниците. И в бъдеще, като се наплодят тия змейове много, ще почнат да хвъргат огън отгоре. Казвате: „Защо Господ създаде така света?“ Този въпрос го оставете настрана. Запитайте се, защо вие направихте света такъВ. На онези, които запитват защо Господ създаде света такъв, Той отговаря всекиму според случая. Ако някоя жена задава този въпрос, той й отговаря: Хайде ожени се, дай пример, как ще създадеш своя свят. Същото казва и на мъжа. Като се оженят, II ie раждат деца, които приличат точно на тях, и II ия деца започват да се карат помежду си, карат се също II ака и мъжът, и жената. Мъж и жена не се спогаждат, брат и сестра не се спогаждат. Кой е причина за това? Господ ли е причината? Вие казвате, че светът не е възпитан. Онзи, който казва така, Господ ще го направи учител, ще му даде деца да възпитава и ще 87
го numa: Покажи ни сега как трябва да се възпитават хората. Сега всички хора правят проекти, без да подозират. Те не знаят, че са поставени на такава работа, на която се изпитват техните проекти. В бъдеще, когато се създава нов свят, нека всеки баща. майка, брат, сестра, дойде със своите проекти и покаже как трябва да се оправи сегашния свят и как трябва да се създаде нов. Всеки трябва да си даде кандидатурата за това, което иска да напраби. Бащата и майката ще ги питат, колко деца са »да или и как са ги възпитали. Учителите ще ги запитат, колко ученици са имали и колко от тях са възпитали, според тяхните разбирания. И военните ще дадат доклад за своята деятелност. Днес всичко е на мястото си. Какви трябва да бъдат военните? Едни п ържат, че колкото повече хора се убиват, толкова по-добре. Други поддържат, че може да се воюва, без да убиват хора. Войниците знаят да воюват и да убиват, но как ще воюват, без да убиват, това не знаят. Убиването нищо не допринася. Това е една крива философия. Тази крива философия е опитвана о II хиляди години насам и не е дала никакви положителни резултати. Някой казва: „Ако стана управник в България, лесно ще оправя работите: този ще обеся, онзи ще убия.“ Какво значи това? Това значи, че ако влезе в лозето, ще го изреже. Да, но ти трябва да бъдеш много умен, да знаеш, коя пръчка да изрежеш и коя да остане на лозата. Често вие виждате в себе си известен стремеж и желание към нещо. Ти се запитваш защо е това желание. Искаш да ядеш, но казваш: “Не може ли без ядене?“ Ти трябва да ядеш, за да живееш на земята. Ако не искаш даядеш, ще напуснеш земята. Ще си вземеш паспорт и ще заминеш. Обаче, щом си дошъл на земята, непременно трябва да ядеш. Щом си на земята, ти трябва да дишаш. Ако искаш да не дишаш, ти трябва да отидеш на друго място. Когато рибите станаха недоволни от живота си във водата, от невидимия свят Провидението им каза, че мога II да излязат при по-добри условия, при no-ci п •МОТ ен живот, но трябва да се приготвят за тия условия. Те ще излязат о ГИ погъста среда и ще минат в по-рядка материя. Та и ние, съвременните хора, можем да излезем от този свят и да влезем в друг, дето може и без дишане. Както рибите превърнаха хрилете си в дробове, така и ние ще превърнем нашите дробове в особени 88
органи и ще дишаме чрез етера. Етерът, от който всички хора умират, ще бъде среда за хората, те ще живеят в него. Ако човек се върне 8 положението на риба, както по-рано е бил, той непременно ще умре. Той не може вече да живее във водата. Ако рибите преждевременно напуснат своята среда, и те ще умрат. Те нямат още дробове, с които да дишат като човека. Казвате, че като умре човек, отива в друг свят. Светът, в който отива човек след смъртта си, изисква а II него особени органи. Той не може да диша там нито с дробове, нито с хриле, II юй се нуждае от етерни дробове, които не заболяват о II никакви болести. Това е само твърдение. Един от турските султани извикал при себе си един от учените мъже по негово време и му казал: „Кажи ми, колко е далеч от тук до небето.“ Ученият взел едно голямо кълбо конци и казал на султана: „От земята до небето е толкова далеч, колкото е дълъг конецъ II на това голямо кълбо. Ако не вярваш, вземи единия край и върви нагоре, а аз ще остана тук да развивам кълбото.“ Това нищо не разрешава. Следователно, когато искаме да разрешим една мъчнотия, ние трябва да бъдем способни, да знаем, къде се крие мъчнотията и как можем да я разрешим. Каквото и да правим, ние никога не можем да определим, къде се намира краят на нещата. Ученият човек може да покаже, че краят на нещата ще бъде добър. Доброто в света се познава по това, че има начало, има и край. А злото няма начало, няма и край. Знаете ли какво означава това? Това показва, че всички неща, които нямат край, няма II никакви условия за развитие. Лошш Hi човек се смалява, смалява и като се смали съвсем, о: III него нищо не остана. II [ом нищо не остане от лошия, той трябва отново да се повърне и да стане добър. Следователно, когато от лошия нищо не остане, В бъдеще, той ще стане добър човек. Ако пък добрият човек престане да се подчинява на законите на доброто, той лош ще стане. И като стане лош, от него нищо няма да остане. Той пак ще се намери при същия закон. Единственото нещо, което може да спаси лошия, е да дойде в положениегро от него нищо да не остане. Като не остане нищо, II ой добър човек ще стане. Добрият човек пък никога не трябва да се връща назад. 89
И не можаха на това да Му отг .“ Hue не отричаме съвременния живот. Съвременният жи 1Ш11 е условие за вечния живот. След 50 60 100 120 години вие няма да бъдете в това положение, в които сте сега, съвсем ще се измените. Сегашните ви понятия за живота, стремежите, които сега имате, един ден ще се изменят толкова много, че те ще станат безпредметни, както са безпредметни кукичките, гагичките, които децата са рисували в своите първи години на учение. От тях помен няма да остане. Някога те са били много съдържателни, но сега са много безсъдържателни. Мнозина мислят, че като влязат в другия свят, ще носят същия си хара! ер. Ако са обичали да се карат, да се гневят, и там ще правят същото. Не, това там не се позволява. Какво ще правите тогава? В онзи свят няма къщи, няма кревати, няма маси и столове. Като влезете там, сами ще го видите. Аз трябва да ви кажа, в какво седи щастието на живота. Щастието се заключава в онези велики, светли мисли, в онези (мисли), които човек допуща в ума си, в онези велики и благородни чувства, които храни в сърцето си, в онези възвишени стремежи, които се крият в душата му и в онези велики подтици, и в онази сила на неговия дух.Това е човекът, това са четирите елемента, това е раят на живота. Значи, раят е човешкото сърце, човешкият ум, човешката душа и човешкият дух. Когато говоря за небето, аз разбирам човешкото сърце. Само там може да живее човешкото сърце. На земята сърцето не живее, но ] ува. И умът не живее на залята, но слугува. На земята и душата, и духът са ограничени. И в Писанието е казано, че духът, който имаме, се намира в голямо утеснение, в голямо ограничение. Следователно, ние още не сме добили своята свобода. Апостол Павел, който разбира този закон, казва, че цялото създание е подчинено на един закон на ограничение.Това, че ние се стремим към свобода, показва, че сме свързани от порядъка, който съществува на земята. В бъдеще ще дойде нов порядък на нещата. Този нов порядък се заключава в разумното в човека. Във всеки човек се забелязва един Божествен подтик, който иде периодически. Казва се, че Божественото в човека е в спящо състояние и от време на време се пробужда. Обаче, Бог е оставил човека свободно да се проявява и наблюдава, кой какво прави. Като наблюдава крадците, Бог не гледа на тях, 90
kakmo ние гледаме. За него престъплението (не) седи в кражбата, която крадецът върши. Същината на престъплението се заключава в това, че крадецът мисли, че като открадне нещо, ще стане щастлив. В кривата мисъл е престъплението. Когато месоядецът яде месо, престъплението му не седи в това, че яде месо, но в мисълта му, че като яде месо ще стане по-силен и поумен. Месоядецът мисли, че месоядните животни са по-учени о ижткздш ясните. Ни най-малко не е : II ака. Кой тигър или кой лъв може да се сраВни със слона, който е Вегетарианец? Тъй щото, когато казвате, че месоядните са по-силни, това може да се обори с много примери от живота. Знаете ли кои бяха първите месоядци? Първите месоядци бяха мъховете по камъните. Те изядоха месото на камъните. Предците на мъховете са първите месоядци. Те се прилепиха върху камъните и ги разлагаха, изядоха месото им. След това дойде друга една епоха. Вегетарианците са били преди месоядците, преди появяването на мъховете. Предците на камъните са били вегетарианци, а камъните отпосле са станали месоядци. Затова са дошли мъховете да ги яда II i, да ги научат как да живея III След това влизаме пак в един преходен период. Сега в човешкия живот едни животни са месоядци, други вегетарианци. Злото в човека е свързано с месоядството. В злото всякога има насилие. Доброто е свързано с вегетарианството, защото в доброто няма никакво насилие. Ние трябва да станем добри, за да избегнем насилието в света. Докато има насилие, никак добро не съществува. Ако ти изнасилваш сърцето си, ако II и изнасилваш ума си, ако ти изнасилваш душата си и ако II и изнасилваш духа си, какво ще добиеш? Запример, ти искаш да се убедиш, че трябва да обичаш хората. Това не става с насилие. Любовта с насилие не иде, и с пари не се купува, и с наука не се купува. Любовта с нищо не се купува. Тя е съществувала преди знанието, преди силата, преди живота II я е съществувала преди всичко: Любовта е първичното начало, от което всичко излиза. Смешно е, когато някой иска със знанието да придобие вашата или моя а любов. Не съм срещал досега човек, който със знанието си да е при • [•!• ил любовта на някого. Знанието е едно украшение. Сега, вие може да разсъждавате както искате, но аз не искам да вляза в 91
стълкновение с вашите мисли, да ви доказвам, че званието поражда любов. Казвам, обаче, че в сегашния жи т на хората има много малко любов, това се чете по вашите лица. Лицата на всички показват безпокойствие. Казвате, че обичате. Ако наистина обичате, лицата ви трябва да бъдат светли. Виждали ли сте как свети лицето на този, който обича? А сега лицата ви са набръчкани. Очите, устата, носъ II ви, всичко изразява недоволство. Когато тръгвате по планините, ие виждате навсякъде трапища, долини, набраздявания. Това са все недоволници. Те всички се оплакват, че са го обрали, нищо не им оставили. И планината се оплаква, че са я обрали. Тя казва: Нищо не оставиха по върховете ни, навсякъде само лед и сняг. и Понякога, като наблюдавам природата, казвам си: Колко е красив II ози свят. Обаче, като се вглеждам, виждам, че две мравки се бият, два паяка се борят. Червеите в земята, и те се разправят за нещо. Ние мислим, че всичко е в ред и в порядък, но кога? Докато ние бъркаме в джоба си, има ред и порядък, но когато другите започнат да бъркат в нашите джобове, никакъв ред и порядък не съществува. Докато ти мислиш и учиш, има порядък Щом престанеш да мислиш и да учиш, смущението иде. И в найдобрия живот има такива смущения, които разваля) II реда и порядъка в нещата. Докато дъщеря ви, която сте ] »да или с любов, е при вас, вие я гледате като ангел Божи, изпратен на земя nt рйде ден, когато вие искате да я задомите. Казвам: Знаете ли тази ваша дъщеря, колко скандали ще ви създаде? „Как така? Тя е цял ангел.“ Да, докато е при добри условия на живота, тя е ангел, но когато я поставите при лоши условия, в този дом като се яви в нея ревността, я ще създаде такива неприятности, че ще се чудите къде отиде този ангел. Един руснак завързвал жена си всяка вечер с букаи, да не би във време на съня му да стане и да излезе някъде. Сутринта като ставал, той питал къде е ходила през нощта. При това положение той се смущавал да не би букаите някак да се изхлъзват от краката й и тя да отива при чужди мъже. Страшно нещо е подозрението. То обсебва човека така, че го прави проводник на лоши мисли и чувства. В която църква и да отидете, веднага ще ви запитат, защо сте дошли, ще ви подозрат в нещо. Ако отидете 8 някоя 92
държава и речете да се изкажете по-с п •ЖИ но, веднага ще ви подозрат, че не зачитате реда и порядъка в тази държава. Обаче има един общ порядък, който трябва да се спазва от всички. Доброто съдържа в себе си един порядък, който е т щ за всички. Злото е зло за всички. Любовта е обща за всички. Това не значи, че на всички може да се даде еднакво любов, но всички трябва да се ползуват от любовта, както всички живи същества се ползуват от въздуха. Сега кажете, върху как почива щастието на човека? Мнозина миел ш че щастието почива върху богатството. Някоя жена се оплаква от мъжа си, че не се отнасял добре с нея и II яси казва: „Ако баща ми беше бога II и можеше да ми дава пари, мъжът ми щеше да се отнася добре с мене.“ Мислите ли, че парите могат да заставят мъжа ви да се отнася добре с вас? Една гъркиня от Бургас се оженила за един българин. Баща й дал две хиляди”турски лири. Докато имали тези пари, те разполагали, живеели добре. Щом свършили парите, мъжът й казал: „Не мога вече да разполагам. Иди при баща си да поискаш още две хиляди II урски лири.“ Та и вие сте щастливи с онова, което Бог е турил във вас. Като слезете на земята, вие харчите от него, докато го свършите. Щом се свърши житото, вие казвате: „Ще отидем сега при баща си да вземем още жито. и Що е умирането? Умирането не е нищо друго, освен пълното изхарчване, изяждане и изпиване на благата, които Бог е дал на разположение на всеки човек. Като осиромашее, той казва: „Ще отида горе да взема пак някакви блага.“ Казвате: „Пак ще се npej им.“ Можете да се пре ти ите след 5, 10, 20, 30 години. Няма нищо страшно в смъртта. Страшното седи в неразбирането. За да предпази хората от смъртта, Бог им казва: От това дърво няма да ядете нищо повече. Право ще мислите, право ще чувствувате, право ще постъпвате, право ще ядете. Така е казал Бог на Адама. Но след него дохожда другият и му казва: Няма да приемете нещата на вяра, без да ви се доказват. Всичко ще опитате, ще проверите, Вярно ли е тоВа, което Ви се казва. Значи, две философии съществуват в живота. Сега ние вървим по философията на доказването, всичко иска да ни се докаже. Някой, който ще се жени, пита: „Добра ли е тази мома?“ Много е добра. Но излезе, 93
че не е добра. Какво ще питате за златото? (По какво се отличава?) По това, че не се окислява. При каквито и условия да го турите, то все не се окислява. Кой е добър човек? Който не се окислява. Злато е добрият човек. Кой е лош човек? Който се окислява. Той е желязо, той е смес. Какво да правим с лошия човек? Ще го калайдисаме. Калайдисването става на всеки три четири месеца. Влизам тези дни в нашата кухня и виждам съдовете некалайдисани, медта се червенее. Казвам: Трябва да се калайдисат тия съдове, да не се отровят хорат. Ще ги калайдиисаме. Питам: Ако и вас трябва на всеки три месеца да ви калайдисваме, какво ще правите? Не е практично калайдисването. Следователно, за да не ви калайдисваш, вие трябва да сте а II злато направени. Златото се нуждае само рт едно малко почистване. В ачки вие можете да бъдете направени от злато. Човек трябва да работи в себе си, да развие известни добродетели, особено търпението трябва да се развива. Често са идвали при мене някои и ми казват да ги приема, че много бързали. Тъкмо тогава пък аз не искам да ги приема, имам работа. 4 Те настояват, много бързали. Казват: „Влез в положението ми. Казва някой: „Влез в положението ми. Хляб се пече на гърба ми. Казвам: Ако на твоя гръб се пече един хляб, на моя се пекат два хляба. Преди години, още във войната, през 1914 г., дохожда в дома ми една млада мома, иска непременно да се срещне с мене. Аз казах, че съм зае II , имам много работа и днес няма да приемам никого. Но тя се моли и казВа, че въпросъ II й бил за живот и за смърт. Катоми каза, че въпросът й бил за живот и за смърт, реших да отменя решението, да я приема. Влиза тя, гледам една угледна мома, усмихва се малко и ми казва „Ще ви моля да ми кажете, ще бъда ли щастлива?“ Казвам: Щом поставяте въпроса така, ще ви кажа, че сега е война. И ако имате някой възлюбен, II ой може да бъде убит. „Кажете ми тогава ще се върне ли жив или ще бъде убит.“ Като видях, че тя настоява, тогава аз реших да направя едно изключение. Обикновено никога не казвам на човека това, което има да му се случи, но на нея казах. Тя помисли, че ще й кажа нещо за щастието. Но аз й казах: Ти няма да живееш дълго време на земята, остават ти само две години. 94
Но както виждам ти никак не си още приготвена за онзи свят. Ако отидеш така неприготвена, главата II и ще пати много. Затова съветвам те да си купиш едно Евангелие и да започнеш редовно да го четеш, да се молиш, да се приготвиш малко за онзи свят. При твоя случай, едва ли на десе II хиляди един може да попадне такъв, при който да се отмени съдбата. Като чу това нещо, тя забрави за какво беше дошла. Ако двете години минат благополучно и II и не заминеш за другия свят, пак ме посети. Тя си отиде, но и досега още не е дошла. После мислех, защо трябваше да смущавам тази душа? Защо трябваше да й кажа всичко това? Но, помислих си: Ако сега не я смутя, II ам като отиде, в другия свят, още повече ще се смути. Аз зная, че ако отиде II ака неподготвена за онзи свят, тя ще седи вързана около q а си най-малко 20 години. А така, ако се стресне и като замине след две години за онзи свят, II 1Я ще се и скоро, най-много четири, пе месеца ще прекара в гроба. Има случаи, когато на четиридесетия ден душата се освобождава. Друго не можах да кажа на тази мома. На вас няма да кажа тия страшни работи На вас ще ви кажа: Станете кандидати за списанието Любов. Сега в невидимия с •221111 се издава едно ново списание Списание на любовта, в което се разглеждат всички социални въпроси, как човек може да бъде щастлив, да преживее в този свят, както трябва. В това списание се препоръчва едно нещо: Прозорците ви да бъдат по-големи, да прониква през тях повече светлина. Стаите ви не трябва да бъдат много сухи, да има малко влага, да бъдат топли. После в списанието на любовта се препоръчва да не миете чиниите си с ръце. В тенджери няма да готвите. На онези от вас, които не ичат да готвят, ще им бъде добре. Но онези, които знаят добре да готвят, ще ги уволш Тогав'а няма да има какво да правят. В списанието на любовта се говори, че на хората са изпратени нови семена за плодни дървета, каквито хората не са сънували. Всяка домакиня ще има по два декара земя, посадена с тия плодни дървета, че като вържат плодове, II я ще угости с тях онзи, когото обича. Житото няма да се мели. Тогава тоще бъде не като сегашното, но голямо като ябълки. То ще представя малки самунчета, които ще се дават само на ония, които обичат При това, тогава няма да си служите с 95
Вилици. Всеки ще хваща плодовете с трите си пръста само. Тези плодове ще бъдат толкова чисти, че няма да става нужда да се мш HI I. Като опитате плода на вашия възлюбен и видите, че е сладък, това показва, че ви е обичал. И ако той яде сладко, ще познаете, че и той ви е обичал. По този начин вие ще си създадеше едно вътрешно приятелство. Сега вие проповядвате идеята за га, но не ви е ясна. А така тя става ясна, не е отвлечена вече. Тя не е отвлечена, но не и фамилиарна. За мене идеята за 1 гане е фамилиарна. Тя е свещена идея. Мястото, седалището на Бога, не е в човешкото сърце, нито в човешкия ум. То е в човешката душа. Бог живее 8 душата на човека. Истинската идея за ] га е идеята за човешката душа, любовта, която живее в човешката душа. И Христос запита: „Защо ме наричате благ? Благ е само един Бог.“ Благ е само Бог, Който живее в нашата душа. Вие търсите благия II г в света, а Той живее в душите на хората. Казано е в Писанието: Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Всеки може да познае Бога в душата 1 и, Вътре. Тялото е в душата, но душата е извън тялото. Вашата душа е едновременно в тялото ви, в ума ви, в сърцето ви II я прониква целия космос. Същевременно II я е и извън космоса. Душата представя Великото, Божественото начало, за което се казва в Писанието, че j г е направил човека по образ и по [тиие свое. Тя е великото в света, което не може да се описва. Душата е повече а II всичко. Следователно, това, което е повече от всичко, там живее Бог. За в бъдеще ние трябва да търсим този, живия Бог, тази вечна разумност. От Него извира любовта. Само Той може да Внесе В душите ни онази радост и Веселие, които ние очакваме. Той няма да дойде от никъде другаде, освен от нашите души. Ето защо, трябва да дойде онова опознаване на душите. Вярвайте, че имате души и J г живее във вашите души. Някой се сърди за нищо и никакво, че му взели пет, десез II , сто лева. Какво обиране е II ова? Ти не си сиромах, разполагаш с цялата Вселена. Какво повече можеш да искаш? Ако ние почнем да мисдим и да вярваме, че Бог живее в нашите души, никой не би могъл да ни обиди. Мога да ви приведа много примери, да Видите, че е така. От живота на апостола ПаВла имаме примери, В които виждаме, какво е направил той. И това, което апостол 96
Павел е могъл да направи, и ние можем да го направим. Англичаните имат едно изречение за случая. Те казват: „Каквото хората могат да направят, и аз мога да го направя.“ Кога? Детето може да направи всичко за баща си, но когато го обича. И бащата може да направи всичко за детето си, но когато го обича. Майката всичко може да направи за дъщеря си, когато я обича. И дъщерята може всичко да направи за майка си, когато я обича. Когато любовта излиза от душата на хората, на отделния човек, тя всичко може да направи. Докато любовта не дойде да царува на земята, светът не може да се оправи. Този е малко физически израз. Затова ще предам мисълта в друга форма: Докато любовта не започне да извира от душата на човека, светът няма да се оправи. И ако хората са нещастни, причината за И ова е, че те търсят своето щастие някъде в ума си, в сърцето си или в тялото си. Центърът на л!SLOW а е вашата душа. Центърът на Вашето щастие е Във вашата душа. ТоВа значи да се новородите. Като се новородите, вие ще станете нов човек, който мисли по нов начин и разбира нещата по нов начин. Отдето мине този човек, цветята ще поникнат и ще цъфнат; о: •Ш ето мине този човек, изворите ще потекат. Отдето мине, всичко ще се събуди. Сега и на вас желая, отдето минете, всичко да израсте и да бъдете носители на това учение. Това е учението за човешката душа, дето Бог живее. Единственото щастие, което сега ни очаква, е Бог да ни дойде на помощ в тоя свят. Благословен Господ Бог наш. Тайна молитва. 7-ма неделна беседа от Учителя, Държана на 14 ноември, 1937 г., 10 ч. преди обяд София Изгрев. 97
И ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Отче наш. Ще се развеселя. Ще прочета само първите пе II стиха от първата глава от Евангелието на Йоана, това, което е същественото. „В начало бе Словото.“ За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо. Същественото е това, което при всички условия на а не се изменя. Нищо в света не е в състояние да измени същественото. Човек никога не може да бъде изненадан от същественото. Същественото даВа смисъл на жи OJI аа. Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото. Обезсърчението иде oi н това, че ние нямаме почва, върху която да градим нещо. Та казвам: За да бъдат ясни нещата при сегашните условия, необходими са няколко положения. Запример, често се говори за правото. Kaki е правото? В правото има четири важни положения. Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви. ] •Hi IO1 mill ю положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив. Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде праВ. Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не. Защото ако единият е прав, другият е крив. Ако единият е крив, другият е прав. Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на aiwугия. Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав. Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога. Бог, който е създал света толкова разумно и н.и е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво. Ние, 98
създадените, мислим за своя Създател криво. На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави? Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Защо Бог е допуснал тъмнината в света? За да се яви 9об1 мит о, хубаВото, което хората хранят. Чрез светлината се вижда доброто на хората. Така Бог се радва на доброто на хората. Така аз мисля, а STSугите дали така мислят, не зная. Така мислят всички добри хора. Тъй щото, и тъмнината е н олкова потребна в света, колкото и светлината. Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят. Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота. Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо. Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче не мислете, че то е от ско , от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиа •И. и години насам. Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години. Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание. Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене. Какво ще правите? Някой казва: Не може ли без промени в света?“ Може и без промени, но и огава физическият свят няма да съществува. Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота. Ако п: мените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства. Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света. Който иска да не се променя, да отиде В духовния свят. Там промените ще се сменят с растенето. Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване. Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте. Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя. Така ще слиза човек и ще се качва. Тъй щото, когато чоВек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен. Недоволен е някой от 99