Възпитанието

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Възпитанието". Неделни беседи. Двадесета година (1940-1941). Том II. Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 415 с. ISBN 954-9589-42-0.

съдържание

УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ВЪЗПИТАНИЕТО НЕДЕЛНИ БЕСЕЛИ /I
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ВЪЗПИТАНИЕТО НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940 1941) ТОМ п София 1999
Петър Константинов Дънов ВЪЗПИТАНИЕТО Първо издание Предпечатна подготовка: Румяна Маринова, Калина Йорданова ИК „ЖАНУА-98“ ISBN 954-9589-42-0
ЩЕ СЕ НАСИТЯТ „Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще прочета шести стих от петата глава от евангелието на Матея: „Блажени, които гладуват и жадуват заради правдата, защото те ще се наситят.“ „Духът Божи“ Има дадено едно блаженство за нещо отрицателно: „Блажени, които гладуват и жадуват.“ Ние считаме гладуването и жадуването за голямо нещастие. Казвате: „Гладен е този човек, жаден е този човек голямо нещастие.“ Само гладният може да мисли и само'жадният може да мисли. Човек, който не жадува, не може да мисли. Човек, който не гладува, не може да мисли. Ситият, щом се наяде, заспива. То е равносилно когато хората искат да бъдат сити, значи да спят винаги. Порядъкът на природата трябва да се разбира. Света, в който живеете, трябва да го изучавате. Ние живеем на земята като курортисти, искаме удоволствия. Но на земята всичко има, но курорт няма всеки, каквото иска. Да живееш всред най-големите противоречия. На другите светове курорти има, но на земята няма. Думата курорт е чужда дума, само богатият може да си позволи на курорт да иде. Като че много е работил. Богатите най-малко работят, но те отиват на почивка. Тези, които най-малко се нуждаят от почивка, те отиват да си почиват. Има нещо красиво в живота, което ние не го 3
виждаме. Писателите и поетите често пишат някой път пишат хубави работи, но пишат, пишат, изменят туй, което пишат, понеже прекадено е, те описват земята такава, каквато не е. Някой път я описват много лошо, някой път пък по-добра, отколкото е. Нито е толкоз лоша, колкото я описват, нито е толкова добра. По средата е. И не зная дали някой от вас може да бъде по-търпелив от земята. Ние постоянно я чоплим, тя ни гледа, гледа, казва: „Какво да ги правя тези деца, къде да ги туря?“ Някое растение завряло корените, смучи от нея. Камъните се качили на гърба й. Къде да ги тури? Да намери някое друго място няма. Дето и да ги премести все на нейния гръб. После гледа, гледа, казва: „Господ ги е турил на моя гръб.“ И като погледне нагоре, казва: „Ще ги нося.“ С оглед, че вие един ден ще поолекнете малко, защото, колкото човек е по-неразумен, толкова е по-тежък; колкото става по-разумен, отнема се от тежестта, става по-лек. Когато сме много тежки, то е, понеже сме неразумни. Ра, това е един корен на египетската азбука. Ра значи светлина, значи слънцето, разумният човек, който дава. Неразумното значи малко светлина има. Ра значи човек, който има много светлина, е разумен. Който няма много светлина, показва, че не е разумен човек. Сега на вас, когато ви се разправя за истината, вземате отрицателната страна. Като кажа неразумен човек, че не разбира работата, той се докача. Няма нищо отрицателно, живота не разбираш. На български няколко думи са дадени. Бере не разбираш значи, не знаеш как да береш, не знаеш да береш. Аз съм виждал българина хванал дървото, че го търси, падат плодовете, натъртят се. Не знае да бере. Не взема един по един да ги обере, но ги друса. Българинът икономисва времето, нямал време, много работа имал. Като се качи, разтърсва, казва: „Натъртиха се.“ Те после се окалят, ще ги чисти. Каз4
вам, не разбираш работата. Казва: „Как да не разбирам, време нямам, скоро ще стане тази работа.“ Работи, които скоро стават, винаги се натъртват. Като идеш при ябълката, при крушата, простри ръката, и си откъсни. Не оставяй плодът да падне на земята. Туй е изяснение. Ще каже някой: „Има ли някакво престъпление, че съм го разтърсил?“ Доста престъпления има, понеже, като паднат на земята, има разни микроби, разни отрови. Колко хора има, които с така отърсени плодове са умрели, заразят се. Ти трябва да отиваш да береш, когато е валяло дъжд тогава отивай. Един месец като не е валяло, не ги бери или ги измий малко. Повидимому се казва, че трябва да се слугува на Бога. Някои мислят, че да се слугува на Бога, било смешно. Ние мислим, че като коленичим, като изправим ръцете си нагоре сутрин коленичиш, на обед коленичиш, вечер коленичиш, повтаряме, 360 дена коленичиш, повтаряш една и съща молитва: „Отче наш“, „Отче наш“, „Отче наш“, четеш я, четеш я и казваш: „Отче наш, който си на небето.“ Ти го казваш, но не знаеш още какво е небето. Казваш: „Да се свети името ти.“ Но не знаеш какво нещо е: да се свети името ти. „Да дойде царството ти.“ И него не знаеш. „Да бъде волята ти.“ И него не знаеш. Единственото нещо, което разбираш, е: „Хляба наш насъщний дай го нам и днес и прости нашите грехове.“ Това разбираме. „Както ние прощаваме.“ Него не го разбираме. В „Отче наш“ две неща са разбрани. Ако целият християнски свят бяха разбрали „Отче наш“, светът щеше да има съвсем друг облик, отколкото сега има. Аз съм гледал други външни, не от нашите религиозни хора, в странство. Туй, което кажа, да не мислите, че съм го взел от вас, аз вас не наблюдавам. Аз имам за правило на гости като ида, ще наблюдавам, наблюдавам чуждите хора. Гостите каквото правят, считам, че всичко е право. 5
Една сестра доста учена, благородна, разправя за любовта, за обходата. Друга пък върви до нея и по невнимание настъпва крака й, тя казва: „Сляпа ли си?“ Сега туй е и когато някой млад момък иска да покаже на някоя млада мома, че много я обича. Ще мине, ще я ощипе, тя го разбира криво. Той иска да покаже, че има особено чувство, че само нея може да ощипе. Която не обича, хич не щипе. Сега вие казвате: „Ощипал я.“ В туй ощипване той има една свещена идея. Толкоз знае човекът, толкоз прави. Изнасям факт, но то не е между вас. Пък туй щипане съществува в умствения свят. Някой критикува някоя поезия, която си написал, че той като те зачеше, обърне всичкото, та ти се отказваш да пишеш поезия вече. Или писал си някой разказ, та те критикува, че не си турил глагола, местоимението, съществителните намясто, че стилът не е хубав, и ти се откажеш да пишеш разказ. Туй е само за разнообразие. Някой път дойде вятърът. Духа ли тъй, както ние искаме? Дойде някой вятър, събори листата; минаваш по път, дигне ти шапката, носи я, хич не иска да знае ти кой си. Искаме да има в природата някакъв морал. Той казва: „Без шапка може.“ Ти с шапка роден ли си? Той ти махне шапката и като размърда косата, казва: „Хубаво са заловени.“ Като ви размърда вятърът космите, той ви предава живот. Растенията са много мързеливи, инертни са, и този вятър ги раздвижва. Те са големи аристократи. Най-големите аристократи в света Господ ги е направил на растения, да ги научи на работа. Клоните горе хич не работят, горе няма какво да работят. Вятърът, като дойде, разклати ги наляво, надясно, навсякъде, и подобрява тяхното кръвообращение. Вие ще излезете някой път вятърът ви разбърка косите, той ви е предал известна енергия. Всеки косъм възприема от въздуха, вие не съзнавате това. Много пъти на хората оголяват главите преждевременно от недоволство. Върни се, вя6
търът'като ти разклати косите, направи угощение благодари на Бога, че ти размърдал косите. Ти ще вземеш сам с гребена, ще изгладиш косите си, какво си предал? Вие не знаете как да се чешете. Ще се чешете, за да предадете нещо на косите си. Или аз бих ви съветвал някой път, ако някой е болен, неразположен, пратете някому да ви вчеше с гребен, но да е разположен, да има широко чело, да е весел, да не са хлътнали бузите му навътре и коремът му да не е хлътнал навътре. Раменете му да не са паднали, да са широки. Той да ви пречеши два-три пъти с гребена, той ще ви предаде известна енергия. Струва си някой път здрав да ви чеше, не болен, има смисъл. Хич не давайте болен човек да ви чеше. Сега туй вие не го знаете. Аз харесвам много разни прически има и са хубави, но да ти направи човек прическа, че да си доволен от тази прическа. Някой казва: „Много скромен трябва да бъде човек.“ На главата си има двеста и петдесет хиляди косми. Те са прическа, украшение, панделки турени. Двеста и петдесет хиляди панделки, турени на главата, защо са? Те са украшение, но същевременно тия украшения имат отношения към външния свят. От тия косми има, които са върху центъра на вярата, те възприемат вълните на вярата. Има косми, които са на центъра на съвестта, има косми, които приемат вълните на туй, което е справедливо, което е право, внасят живот. Има косми, които са на центъра на милосърдието. Тия косми, които приемат тия вълни като храна, извършват една велика работа. Някой път, като оголее главата на човека, няма с какво да се хранят хората. Като имат много косми, пак не знаят нямат никаква определена посока. Някой път хората искат да бъдат красиви. Красотата произтича от онова хармонично съчетание да знаеш да мислиш, а да мислиш, трябва да възприемаш. Не мислете, че някой може от само себе си да създаде мисъл. Мисълта трябва 7
да я привлечеш от външния свят, от същества, които стоят много по-високо от тебе. Оттам трябва да привлечеш тази мисъл. После искаш да чувстваш, ти трябва да привлечеш чувствата на по-възвишени същества. Божествената мисъл навсякъде в света се предава със светлината, с въздуха се предава, от почвата се предава, чрез растенията, чрез камъните се предава. Онзи, който разбира законите, отвсякъде може да черпи. Та казвам, религията е наука за облагородяването на човешкото сърце. Човешкото сърце дава храна, продължава живота. Общото образование, просветата, тя е за възпитанието на човешкия мозък. Човешката глава не може да се възпита без знание. Та казвам, в сегашния век някои казват, че имат знание, казват, че е много изобретателен човекът. Изобретателността е в слепите очи. Казва: „Много учен човек е.“ Още умът не е дошъл, приготвя се отстрани, т.е. той е много наблюдателен човек. Той е още в материалния свят, наблюдава отделните факти. Те са неща важни, но като дойдем до онази божествена мисъл, която носи светлина, тя иде вече отгоре. Следователно, колкото човешкото чело се повдига нагоре, толкова повече човек става проводник на божествената мисъл. Под думата повдигане в научно отношение вие разбирате, че челото трябва да бъде няколко сантиметра. Може едно повдигане да има на един ъгъл зависи как се повдига челото. Има изправено чело, има чело малко повдигнато. Туй повдигнатото съставя един ъгъл от милиметри. То е повдигане: ъгълът в основата на един градус, но след двеста, триста или милион километри тия две линии се разширяват, разстоянието става голямо. Ние, съвременните хора, не сме благодарни на малката придобивка. Казва: „Да бъда много учен човек.“ Знаете ли какво е да бъдете много учен? Някои хора искат да знаят всичките тайни в света. Ако вие знаехте 8
тайните на земята, вие не можехте да спите една вечер. Казвате: „Да мога да чувам надалече.“ Ако можехте да чувате, щяхте да чувате такъв вопъл отвсякъде, само да ви се предава по радиото молбите: „Помощ, помагайте!“ Ти ще се намериш в чудо, какво да правиш. Имаш всичкото желание да помогнеш, но желанието не е всичкото, не е достатъчно. Трябва да знаеш как да помагаш. Тогава религиозните хора казват: „Господ ще оправи света.“ То е така Господ ще оправи света, но ако моята ръка каже, че аз ще оправя тази работа и тя трябва да вземе участие. Ако каже, че ще оправи, после не иска да вземе участие, нищо не може да се оправи. Ако моите очи кажат, че всичко трябва да се види, а те не вземат участие в тази работа, какво ще видим? Значи очите, ушите, устата, носът, пръстите, всичко в мене трябва да вземе участие с мене заедно в работата. Когато казваме, че Господ ще оправи света, и ние трябва да вземем участие. Да считаме, че Божиите работи са наши работи. Туй, което е за слава Божия, то е и за наша слава. Ако светът се подобрява, и за нас ще бъде по-добре. Ние сме дошли до едно отрицание, казваме: „Не живеем добре.“ Казваме: „Земният живот няма да го бъде, но като идем в духовния живот.“ Ти ако на земята не си живял добре, и на небето не можеш да бъдеш добре. Който долу е живял добре, и горе ще живее добре. Който долу живее добре, и горе ще живее добре. Който долу не може да живее добре, и горе не може да живее добре. Който горе не може да живее добре, и долу не може да живее добре. Не е абсолютно, но казвам, относително е верно. Всеки труд, всяко най-малко усилие, което хората правят в тази велика работа, те се благославят. Наймалкото усилие, което правиш, да го правиш добре. Това, което никой не го вижда в света, разумните същества от разумния свят виждат най-малкото, което никой не го вижда. Те го виждат, понеже туй невидимото, което ти 9
си направил, то може да бъде за в полза на хиляди хора за в бъдеще. Аз съм привеждал един пример, и пак ще го приведа. Оженили се двама млади, които се обичат. Става една причина, че младата булка невестата, сготвя едно ядене и малко го преселила. Той си набръчква челото и казва: „Много си го преселила.“ Тя е много честолюбива мома, обидила се, казва: „Аз няма да ти продумам отсега нататък.“ Ражда се едно дете нямо. Тя казва: „Няма да ти продумам.“ Мисли, че няма да продума, но ражда се нямото дете. Защо? Заради преселеното ядене. Защо да не кажете: „Много добре си сготвила.“ Какво има, ако е пресолено? Каква е нормата без сол или пресолено трябва да бъде? Една мома, когато сготви едно ядене, колкото и да го пресели, то се яде пресолено. Любов, която не може да претърпи над солта, е слаба любов. Любов, която не може да претърпи една обида, е слаба любов. По-слаба от обидата е. Силната любов е, която е над обидата отгоре. Аз говоря за любов, която обосновава нещата в света. Те са неща, които опитват това, което ние имаме, да предизвика божественото. Обидата не е нищо друго освен неразбиране на един факт. Аз считам, че една обида може да бъде един скъпоценен камък. Един камък, който не е турен намясто. Този камък да се извади, да се тури на мястото му, дава красота. Някой човек е грозен, понеже тия скъпоценности не са турени намясто. Онзи разумният човек е турил всяко нещо намясто. Ние в света сме дошли до възпитанието да турим всяка своя мисъл намясто, да турим всяко свое чувство намясто и да турим всяка своя постъпка намясто. Ред поколения са работили. Не че са работили зле, много добре са работили. Всичкото желание са имали, но не са турили точно там, дето трябва. От тяхното неразбиране нещата не бяха където трябва и следствие на това идат някои страдания. „Блажени онези, които гладуват.“ Кое иде след гла10
дуването? Гладуването, което заставя човешкия ум да мисли. След като ядеш, усещаш приятност. Ако ядеш, ако ти е приятно, ще се подобри животът ти. Ако ти си набръчкаш веждите при яденето, ще съкратиш живота си. Казвам, всичките религиозни хора, учени хора знаят много. Един лекар проповядва да се не пуши, а той сам пуши. Някой път аз бих препоръчал на някой, ако е охтичав, да пуши тютюн, но да гълта дима лечебно средство е. Инжекции може да се турят с дима на тютюна, но това са отрицателни страни. Заболяването на гърдите произтича от едно голямо противоречие на човешките чувства, които са в стълкновение с човешкия ум. Ако един човек е привързан за богатството, и го изгуби, той ще стане охтичав. Няма какво да обича. Ако една мома обикне един момък, и той се ожени за друга, тя, като няма кого да обича, при голямата тъга или охтичава ще стане, или ще се самоубие. Дайте й какво да обича. Като няма какво да обича, охтичава става. Тогава на охтичавите хора турят серум, инжекции. Намерете да обичате някого. Сега ще ви дам. Намерете да обичате плодните дървета. Който е охтичав, да сажда костилки. Като изникнат, да наглежда тия растения ще оздравее, има какво да обича. Той нищо не сажда, нищо не прави, постоянно мисли, че ще умре, няма никаква работа. Съвременните хора трябва да имаме една положителна любов и не тази отрицателна любов да се сърдим, че никой не ни обича. То е на голямото изобилие, от което страдаме. Ние в света страдаме от изобилна любов. Любов, която не сме употребили намясто, тя създава нашето нещастие. Ако пуснете на някое място вода, дето все не изтича, ще направи кал. Ако направите наклон, да се изтича, ще се избавите от едно бъдещо противоречие. В себе си вие някой път се подпушвате, ние подпушваме любовта. Майката проповядва, казва: „Ти да не го обичаш, да не се увлечеш.“ Право е. Не 11
пресищане. Никога не давайте на вашите гости, не им туряйте голяма паница, не им туряйте много ядене до половината. Половината да изядат, другото да остане. Много малко им туряйте. Видиш, че изяде всичкото ядене в паницата. Природата в туй отношение е много внимателна. Ние всички страдаме от пресищане, затуй тя ни дава малко. Всички вие искате да бъдете богати. Че има лй някой от вас, който да не е богат? Не ви трябват пари. Парите отпосле ще дойдат. Те са последните. Господ ви е дал най-важното. Пари, вие имате пари колкото ви трябват. Вие искате пет, десет, двайсет милиона. Аз искам толкоз любов, толкоз пари, колкото Господ ми е определил. Без да ги знаеш, дръж ги в ума си. На деня пет лева ти дадат отнякъде, благодари. Пет лева златни колко правят? По трийсет дена сто и петдесет лева. Не е малко. По някой път аз правя опит. Има цигулари, които много добре свирят. Казва: „Много добре свирят.“ Има пианисти, които много добре свирят, но бих желал, когато някой цигулар дойде да свири, иде буря и той като свири, бурята да си отиде. Ако е добър цигулар, бурята ще се разиде. Бурята, вятърът ще престанат. Като иде бурята, ако някой добър певец запее, тя ще се откаже. Иде някоя буря, той знае, тя ще утихне. Иде някакъв град няма какво да се страхуваме от града ще дойде някой певец, ще запее, и градът ще си замине. Искаме годината да бъде плодородна певците ще пеят, свирците ще свирят, и плодородие ще имаме. Искаме да имаме здраве. Свирците ще свирят, певците ще пеят, и здравето ще дойде. Толкоз лесно е. Ние го търсим там, дето никога няма да дойде. Господ казва: „Ако ме потърсите с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила, ще ме намерите.“ Той ви е дал дарби, с които трябва да покажеш, че знаеш да пееш. Да благодарите. Вие не искате да пеете на Господа, вие пеете на хората, 12
не на Господа. Колко души има, които пеят на Господа? Ще кажете: „Господ пеене не иска.“ Той не иска пеене, той иска добър живот. • В какво седи добрият живот? Мислите ли, че като давате пари на един беден човек, е добър живот? Някой се е отчаял, не че е сиромах, богат е, но му е дотегнало, казва: „Животът няма смисъл.“ Ще го срещнеш, ще му покажеш, че животът има смисъл. Кажи му: „Раздай имането си на сиромасите и ако искаш после да се самоубиеш, ако не си доволен, после се убивай.“ Ти се убиеш, оставиш богатството, да се карат след тебе. Раздай имането си, ако не си доволен. Първият беше недоволен от богатството, сега от сиромашията. В божествения живот се изискват тия усилия гладуване и жадуване трябва да има. Те са качества на човешкия ум и на човешкото сърце. Когато човешкият ум гладува и жадува за знание, когато човешкото сърце гладува и жадува за доброто в света, тогава човек е на правата посока. Всичките възможности има. Светът е място като възможност за подобряване. На земята всичко е възможно. Искаш да бъдеш красив възможно е; искаш да станеш богат възможно е; да имаш един богат мозък, да имаш едни богати гърди, да имаш едни богати мускули, всички да бъдат богати, да нямаш тия паразити болестите ги наричам паразити. Болестите идат, за да ни турят в правия път, за да разбираме. Там, дето има гниене, винаги се раждат паразити. Болестите се дължат или на нечистата кръв, или на нечистите мисли, или на нечистите желания, или на нечистите постъпки това са основни причини за всички болести. Изчистете човешката мисъл; изчистете човешките чувства; изчистете човешките постъпки, и болести няма да имаме. Може би в 20-30 години ще дойде някоя хрема, но тя ще е удоволствие, понеже тя е малко почистване, или една малка треска, цовишаване на температурата. В целия ти живот 13
веднъж само да те хване хрема и веднъж треска, то е едно благословение. Всяка година те хваща 20-30 пъти хрема и след като се секнеш, най-после повредиш носа си. Хремата поврежда носа и като повредиш носа, нямаш обоняние не можеш да мислиш право. В света йде един глад. Писанието казва: „Ще им дам глад, ще търсят Словото, ще тичат от единия край на земята до другия, от единия полюс до другия ще търсят.“ Сега е времето. Какво ще правите сега? Сега търсите Господа всички навсякъде. Кой е Господ? Онзи Господ на любовта, който внася ред и порядък и поддържа света. Онзи Господ, който носи здраве в света. Онзи, който носи мир, радост и веселие. Онзи, който носи всичките благословения. Казвам сега, може би вие се смущавате. Някой път ме питат какво ще стане. Какво ще стане? Вие на по-добър параход от този не сте се качвали. Първокласен параход е земята в пространството. Не само вие, има други напреднали същества, които аз виждам, от другите светове, взели билет, както в Америка, които отиват, докато дойдат на земята да се превозват, не им позволяват, виза не им дават. На вас, на които са дадени визи, вие не сте доволни, искате да заминете от земята. Къде ще идете, кажете ми? Чудни са някои, които искат да заминат от земята. Знаете ли какво е положението на онези, които искат да напуснат земята? Като онези от парахода, дето да избяга от парахода, да се хвърли във водата. Но параходът е на земята. Той върви, пътува. Като влезе във водата, по-добре ли ще ти бъде? Ако пък се хвърлиш и останеш на твърдата почва, има скъпоценни камъни, които са заровени на няколко километра вътре в земята, искат да излязат на повърхността. Да благодарите, че вас провидението ви извадило от тъмните места и ви е турило горе на повърхността на земята, да гледате светлината и да се ползвате от нея, която Бог изпраща. Вие гладувате и казвате: „Ще умрем гладни.“ Няма да 14
умрем гладни. Човек гладен не умира и жаден не умира. Човек умира всякога от насилие. Всичките хора в света умират от безлюбие. От любов никой не е умрял. Казва някой, че за любов умира. Няма такова нещо. От безлюбие може да умре, но от любов никога. От любов можеш да страдаш, но да умреш, е невъзможно. Ако вие внесете любовта във вас, във вашия ум, във вашето сърце, по-велика сила няма. Тя ще ви освободи от всичките страдания, които имате. Не изведнъж, но постепенно. Ще ви даде светлина, сила и вие ще знаете как да се справите с мислите си. Господ няма да премахне всичките мисли изведнъж, но всичките ония мисли, които ви измъчват, той ще ги тури на работа. Защото досега, колкото автори съм чел, в разказите, в романите има казано как да се обичат, но еднообразна любов. Двама ще се обикнат, ще се оженят, ще се родят деца, ще се скарат. На стари години той, като погледне своята възлюблена, казва: „Как се влюбих в туй дъртище!“ Навън не го казва, но в себе си. Неговата възлюблена го възпитава, тя е турила една маска отвън, а отвътре е красива. Турила маска отвън, а той се самозаблуждава. Човекът на любовта никога не остарява. Старостта в тази смисъл, която хората носят, се дължи на едно колебание на човешката вяра, на човешката надежда и на човешката любов. Колебае се човек дали трябва да обича, или не. Всяко колебание в любовта е престъпление. Всяко колебание във вярата е престъпление. Всяко колебание в надеждата е престъпление. В любовта никакво колебание, във вярата никакво колебание, в надеждата никакво колебание. Вие се колебаете дали човешката душа е жива, или не. Вие се колебаете дали човешкият ум, след като умре човек, ще съществува или не, ще се разруши. Вие се колебаете в човешкия ум. Няма какво да се колебаете. Кое е онова, което може да разруши човешката душа. Че в нея е Господ. Кой е онзи, 15
който ще разруши човешкия ум. Той е излязъл от Бога. Кой е онзи, който може да разруши човешката душа, която е излязла от Бога. Дявола смятат като всемощен. Един доста добър служител е дяволът. Когато някой стане много мързелив, не иска да изпълнява Волята Божия, той казва: „Господи, дай го да го възпитам. Ще те познае.“ Всички онези, които слугуват на дявола, по три пъти се молят на ден. Съвременните хора трябва да се изправят. Знаеш какво казва дяволът: „Вие, хората, ни създадохте голямо нещастие, заради вас теглим.“ Защото, хората като направят погрешка, Господ праща дявола да ги изправи. Той страда заради тях, не насила. Господ го учи дявола с любов да изправя. То е най-голямото мъчение за него. Казва: „Ще идеш да го изправиш, няма да го измъчваш много. Това го мъчи.“ Казва: „Дай да го помъча.“ В историята имаше само няколко случая. На праведния Йов Господ даде дявола да го изпита, и пак го ограничи. Казва: „Ще му вземеш всичко, но до живота му няма да се докоснеш.“ Като дойде до страданията на Христа, казва: „Само до душата няма да се докоснеш, всичко, каквото има, ще вземеш. На Йов му взе всичкото имане, но после, като му остави живота, той придоби имане и синове, и дъщери, и двойно богатство доби. Не му се даде Христовото възкресение. На Христа му се даде друго тяло, ново тяло доста богат е Христос сега петстотин милиона християни има. Всеки има по едно говедце, значи Христос има петстотин милиона говеда. Петстотин милиона християни има. Всеки християнин има по две кокошки, значи един милиард кокошки. Пък и къщи има, всичко туй. Туй е сега материалната страна, но трябва да станем като едно цяло. Някои схващат живота на Христа. На Христос му е приятно хората да живеят, както той живее с онова съзнание да използват благата, които Бог е дал, да използват големите блага. Ако всич16
ки работеха с любов: онези, които орат земята, с любов да я орат; онзи, който плете, с любов да плете; онзи, който учи, с любов да учи... Аз не съм против заплатите, но първото нещо е, с любов да се заплаща. Да се остави, според степента на любовта да е възнаграждението. Защото възнаграждението на един математик може да носите един пръстен. Пръстенът златен, хубав може да е, не да се изхвърля пръстенът понеже си туряте всички украшения, носите един пръстен като подарък. Носите един камък като подарък. Често вие се оглеждате онези блага, които ние имаме. Ние имаме нокти. По някой път искате да знаете какъв е вашият характер. Щом започват да огрубяват ноктите, и вие огрубявате. Има нещо, което не мога да ви разкрия. В природата има тайни, които не могат да се разкрият. Има неща, за които аз не мога да говоря. Не само аз, но който и да е не може да говори, то е забранено. Държавна тайна, тайна на природата е. Има нещо, за което може да се говори. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Велика тайна е. Проявлението на любовта е в светлината, в топлината, но какво нещо е то е тайна. Те са сенки на любовта. Някой иска да знае какво е любовта. Тайна е. Какво нещо е всъщност вярата? Тайна е. Всъщност какво нещо е надеждата? То е тайна. Да се обнадеждаваш, то е друга работа. Понеже мислим, че сме дошли до същността, мислим, че знаем какво нещо е любовта. Ние тепърва има да се учим. То е един свят толкоз красив, че само като го видиш отдалече, ти не може да се наситиш. Молили се двама светни на Господа да им покаже онзи свят. Казват: „Господи, не сме готови за онзи свят, само да надзърнем през прозореца, да го видим онзи свят.“ Трийсет години се молили и двамата. Дошъл един ангел и казва: „Ще ви покажем, но на двамата не може изведнъж. Първо единият ще погледне, после другият 17
ще погледне през този прозорец.“ Паднало се чоп и турил окото си единия и гледал 250 години. Другият чака, онзи казва: „Остави ме, нямаш никакво търпение, едва сега погледнах.“ Двеста и петдесет години, а нему се сторило като година. Ако вие сте при този прозорец всички да гледате, колко хиляди години трябва да разглеждате онзи свят? Няма да се задоволите с половин час. Сега така е в разказа. Ако сега ни открият, ние ще забравим работата на земята. Ние ще останем като захласната мома. Когато хората се влюбят, стават захласнати, не учат вече. Някой път, преди да намерят любовта, обличат се хубаво, а като намери, ходи като замаян. Тя не е замаяна, но в онзи свят гледа. Хубав свят е. Трябва да се приготвим, да оценим онзи великия живот, който ни предстои. Трябва да се приготвим, че да не направим погрешката, която Адам направи. Господ сега създава един нов свят, нова земя създава и ново небе, в което грехът не може да стъпи. Не може да направят същата погрешка. И вие не можете да правите същите опити, които сте правили досега. Онези, които искат да влязат в този свят, тук на земята, ще бъде. Тази земя няма да бъде като сегашната. Бодили и тръни няма да има. Ще бъде толкоз красива. Мътни извори няма да има; мътни реки няма да има; вълци и мечки няма да има; мечки ще има, но ще бъдат питомни, те ще говорят. В този свят лисиците няма да ходят в курниците. Като намерят някоя болна кокошка, ще я вземат, ще й услужат. Лисиците ще бъдат така умни, както хората. Всичките лисици ще бъдат вегетарианци; всичките вълци ще бъдат вегетарианци. Сега казвате: „Възможно ли е?“ За този свят при сегашното наше разбиране не е възможно. Когато човек е силен и юнак, казва: „Невъзможно е да ме носят другите, да ми заповядват.“ Но когато го хване някоя болест, не му държат краката носят го. Питам, кое е онова, което го заставя? 18
Те считат за голяма привилегия, че го носят. Казват: „Много благодарим. Какво правиш, братко?“ И той благодари, че му услужиха. Казвам, трябва да благодарим, че по някой път слабите хора носят героя. Аз ви привеждам онзи поврат, който трябва да стане в нашите схващания. Всички трябва да знаем, че във всяка една душа, във всяко едно сърце, във всеки един ум, във всеки един дух, се крие нещо божествено. Туй за в бъдеще ще се разцъфти. Сега ние не виждаме човека такъв, какъвто трябва да бъде. Може да се направи опит сега. Вие накарайте един човек да се влюби, както разбирате, веднага ще се подобри неговият организъм, ще се подобри лицето му. Туй, от което зависи животът, хората го търсят на друго място. Търсят го в ниви, в къщи, в ядене, в пиене и т.н. И тия неща са важни, но същественото нещо е любовта. Любовта не я разбирате. Помощниците на любовта трябва да дойдат светлите мисли; помощниците на любовта трябва да дойдат светлите чувства; помощниците на любовта трябва да дойдат светлите постъпки на човека. Туй е сега, което може да се постигне. Казвате: „Като умрем.“ Не, верно е, че човек трябва да се ограничи, да направи нещо. Ако онази пара искаш да я накараш да работи, трябва да я туриш в един котел и да я изкараш. Ако я оставиш на свобода, парата хич нищо няма да направи. Ако я туриш натясно, тя ще завърти колелото. Ако бъде свободна, тя нищо няма да направи. Тя, като завърти колелото, ще каже: „Още веднъж не влизам.“ Която влиза, ще я турим на работа, а която излиза, няма да я турим. Сега ние, когато се освобождаваме, трябва да завъртим колелото. Който не е завъртял колелото веднъж, ще влезе пак в казана. Който е завъртял колелото, няма да влезе вътре. Когато казваме, че някой човек трябва да е направил една добра постъпка, да прояви едно добро чувство, аз имам тази простата идея. Като излезе, да завърти онова 19
божествено колело. Като го завърти, ще дойде второ. Всичките въртения идат в твой интерес, ти отвън си дал този подтик, всички срещате този пример. Като се свърпш, всички участвате, всички са доволни. Казвам, най-първо, учете се да въртите колелото. Защо, като станете сутрин, 5 минути да не благодарите на Бога, че ви е оставил живи на земята. Да благодарите за вашата глава, за ума, който имате, да благодарите за сърцето, което имате. Като благодарите на Бога, него ден не говорете за пресолено ядене. Като говорите за любовта, никога да не изпъкват недъзите на хората. В любовта има закон. Щом дойде тя, поправя всичките погрешки. Любовта като влезе, всичко минало се поправя. Туй е, което Писанието казва: „Ще залича греховете им и няма да ги помня.“ То е законът на любовта. Без любов в света никакъв грях не може да се заличи. Казва: „Елате да разсъждаваме. Ще залича всички престъпления и няма да ги помена.“ Няма да ги помене, когато ние възприемем закона на любовта. Бог е казал: „Прости нашите прегрешения, както ние прощаваме.“ Щом заличаваме, и той заличава, понеже той е любов. Опитва ни отвътре. Ти отвътре не искаш, пък искаш Господ да постъпи другояче. Извън любовта здравето не може да дойде. Нищо в света без любов не може да се прояви. Не считайте, че любовта е нещо, което страдате, то е друг въпрос. Тя е туй незнайното в света, което не знаеш, което не може да определиш, което, милиони години като изучаваш, не знаеш толкоз, колкото сега. То ще остане една от великите тайни. Ти ще се радваш, че има нещо в света, което не знаеш, което всякога се изявява и всякога остава неизявено. Туй ще бъде вечната радост. Казвате: „Защо да го не знаем?“ Ха, да допуснем, че го знаете. После какво ще правите? Като знаете всичко, кое ще ви стимулира? Вашата къща защо ви става тягостна? Ходите от единия край до другия, дотегне ви. Като излезете из земята, хо20
дите, интересно е, понеже нямате опитност, не сте обиколили цялата земя някой може да има, който да обиколил земята. Ще се пренесете в един свят като слънцето, което е един милион и петстотин хиляди пъти поголямо от земята. Колко години ще ви трябват да обиколите слънцето, да се запознаете с него? Сега аз само искам да ви наведа да мислите. Жадувайте за любовта. Гладувайте за божественото знание. Когато ви дойдат всички страдания, те ще дойдат. Сега във войната майки изгубват дъщерите си, синовете, всичко изгубват. Всичките нещастия, които идват, как ще ги примирите? Примирението седи в любовта, чрез любовта, която възвръща живота. Под думата смърт разбирам изгубените неща. Изгубените неща в любовта се намират. Човек, който е умрял, той ще се намери в любовта. Щом си изгубил, това е смъртта. Щом си намерил, това е животът. По някой път вие се считате като изгубени. По някой път мислите, че няма кой да ви обича, тогава задайте си въпроса, вие обичате ли. Ще ви приведа на вас един пример, мене ми го разправяше един. Случил се във Варна. Някой влязъл в новото учение. Един ден така се обезсърчил, че не му се живее, отива на брега, то било през един февруарски ден. Отива на брега и слиза в една дупка, мисли си да живее или да не живее. Казва: „Денят беше много ясен, топло. По едно време дойде една много малка мушица и кацна на носа ми. Като кацна на носа, всичката мъка, която имах, изчезна. Стана ми радостно. Има кой да ме обича целуна ме по носа. После излязох вън весел.“ Все таки има една малка мушица, която ви обича. Ти си се отделил. Тази малката искрица на любовта, от тази искра цялата земя ще се запали. Казвам, щом лъхне въздухът, това е Божията Любов; щом цъфнат цветята, това е Божията Любов; отношенията на хората, това е любовта на Бога, която се проявява. Хлябът, който ви до21
насят, онзи фурнаджия, който е пекъл хляба, кой го е заставил; онзи учител, който преподава, не са само парите, които са го заставили, има нещо в душата. Ако нямаше любов, щеше ли да го направи? Онази майка, която ражда, не че само иска да се жени. Във всичките хора има нещо божествено. Казвам, бъдете верни на вашата жажда, на вашия глад. Да гладувате за любовта, да жадувате за любовта и да не се колебаете в любовта. Идат добрите времена. Питате: „Къде са?“ Много близо, една педя е останало. Казвате: „Тук ли ще бъде?“ Тук ще бъде, на земята. Живи ще бъдете, няма да спите, разбира се. Писанието казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие.“ Това е, понеже страхливите не искат да работят. Като го лъхне вятърът, загърне се. Лятно време лъхнало го вятърът, а има 30 градуса, страх го е да се не простуди. Казвам, снеми яката, в юни, юли не може човек да се простуди. Не си внушавайте онази мисъл, да казвате от нас нищо няма да излезе. Кажете: от нас нещо ще излезе. „Какво ще бъде?“ Сега какво искате да бъдете? Каквото искате да станете, кажете ми. Всичките искате да станете ангели. Отлично желание, но ангелите са служители, които Господ праща навсякъде по небето да ходят и постоянно пътуват. Вие искате да станете ангели, без да пътувате. Ако е за седене на едно място, защо искате да станете ангели? Всеки един от вас желанието, което има, да се усили това желание. Аз не казвам да не желаете. Казва се: „Не пожелай.“ Не да се изхвърли желанието, но казва се: „Не пожелай.“ Възлюбвам желанието не пожелай. Гладувам желай, желай. Не пожелай е друг закон, стар закон. Желай да обичаш, желай да правиш добро. Желай да бъдеш силен, желай да обичаш хората. Желай да свириш, желай да пееш, да не кряскаш, всичко туй желай го. Не туряй думата не то е стар закон. 22
Желайте да станете служители на онази любов, на онази мисъл, която носи свободата на хората, и да работим всички за освобождението на цялото Битие, което сега е под робство. Едно малко разграничение. Моята мисъл турям в една малка форма. Двама знаменити гръцки художници единият нарисувал една гръцка богиня, а другият нарисувал грозде. Онзи направил гроздето от мрамор и измамил птиците един ден толкоз живо го направил. Другият нарисувал богинята, тъй че турил едно було и като дошъл художникът, му казал: „Снеми булото!“ Той пък измамил другия художник. Туй наричам все старата култура. То е изляно това грозде от камък, не е реално. Тази богиня не е жива то е старата култура. Иде друг един художник, носи едно грозде и казва: „Това е от моето лозе, което го изработих.“ Иде и донася дъщеря си като богиня красива. „Туй казва е моята дъщеря. Направих тази статуя.“ Новото грозде е живо. Което говори, то е новото. Онова, което лъже птиците, което лъже хората, то си заминава. „Добрата молитва“ Двадесет и първа неделна беседа 9 март 1941 г„ неделя, 10 часа София Изгрев 23
КОЕТО ИЗЛИЗА ИЗ УСТАТА „Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще взема само част от осемнайсети стих от петнайсета глава от евангелието на Матея: „Което излезе от устата...“ „Духът Божи“ „Което излезе из устата.“ Да излезе нещо хубаво из човешката уста, трябва добре да е работил човешкият ум, трябва добре да е работило човешкото сърце и човешкото тяло. Само тогава може да излезе нещо хубаво. Не е важно колко години човек е следвал в университета или колко години е прекарал в гимназията или отделенията, или прогимназията, но колко съзнателно той е приложил. Не е важно колко години човек е живял на земята. Историята на човека е доста голяма. Изчисляват, че човек откак се е явил на земята, има осемнайсет милиона години. Откак се е проявил червеният човек има осем хиляди години. Преди този човек е имало една епоха, за която за бъдеще ще се разправя това. „Създаде Бог човека по образ и подобие свое.“ Тази история не е написана, написана е само историята на червения човек, който сега се разправя навсякъде. Човек, който живее на земята, е червеният човек. Червеният човек е земен човек, на когото мотивът е червената кръв с червена кръв е, с червен цвят. Казвам сега, когато по някой път се говори, хората се плашат. Когато идете на някое кино, какво има да се 24
плашите. Ще ви представят нещо от войната, от бойното поле. Има нещо страшно на платното, представя трясък, но това е само отражение на онова, което е станало. Нямате една реалност. Имате само отражение на една реалност. Реалността не е представена такава, каквато е, но в много ограничен смисъл. Вашето въображение трябва да работи живо, да си въобразите какво е войната. Трябва да ся на войната, за да знаеш какво е войната. Или трябва да си бил на някое високо планинско място, за да знаеш какво е на планината. Представят на платното, че някои хора се качват на планината, но в дадения случай няма никакви хора да се качват. Картината е така направена, хора всъщност няма да се качват. Сенки има само. Казвате: „Хора се качват на планината.“ Има едно знание, с което хората се забавляват. То е на киното. Не е лошо. Има една подготовка. Ние, съвременните хора, трябва да оценим. Казвате, че на земята условията били лоши. По-добри условия никога не сте имали от тия на земята. Че цялата Слънчева система представя нещо великолепно. Говорят някои за Юпитер, за Венера, за Земята, за Марс, за Сатурн, за Нептун, за Уран и т.н. Какво представят те? Те представят епохи. Какви епохи представят? Меркурий представя една епоха, която била търговска в Слънчевата система. И тогава се роди Меркурий. Понеже тия хора, като забогатяха, искаха да се оженят, да имат домове, тогава дошла Венера с любовта си се появила. Тогава се родила Венера. Понеже тия деца трябвало да се хранят, храна им трябвало, дошла Земята, явила се Земята. Децата после трябвало да има кой да ги пази от враговете външни дошъл Марс. Пък трябвало да ги възпитава някой дошъл Юпитер. Най-после трябвало някой да напише историята дошъл Сатурн. Ето цялата история. То е едно тълкувание. Вие може да мислите дали е верно това, или не. Всяко нещо, което съществува в света, е верно в дадения 25
случай. Има една абсолютна верност и една лъжа. Когато казвате верно, за дадения случай е верно. Този човек, който те излъгва, плащаш му верно. После преценяваш, че той те е излъгал, то е друг въпрос. Ти си мислил само една услуга да ти направи за дадено време. Запример един беден прекарал през една река един богаташ. Носил го на гърба си, но той бил апаш и като го прекарвал през реката, взел му часовника. Богатият като мийал реката, бръква, няма часовника. Минал през реката, но часовника го няма. Платил му. Ще кажете, че не постъпил по човешки. За спомен искал да го има, понеже го прекарал през реката този богатия човек. Вие казвате: „Не е морално.“ То е друг въпрос. Вие отивате, вземате една ябълка нито сте я садили, нито сте работили заради нея. Смятайте, че то е същото нещо да вземете ябълката от дървото или часовника от богатия, че го пренесъл през реката. Ако сам минаваше през реката, този човек щеше да се удави. Казва: „Аз държа часовника, че не съм се удавил в реката. Жив съм те пренесъл.“ То са логически заключения. Това е за изяснение на онези противоречиви мисли, които нас ни спъват, за да ги приложим в живота. Ние се спъваме от много малки работи. Неща, които са писани преди хиляди години, искаме да ги приложим сега. Туй, което е казано преди хиляди години, не може да се приложи сега. То трябва да служи като условие. Сега има нови условия, които трябва да се приложат. Ние запример не можем да живеем, както Адам живееше в рая. Някой път искат да подражават. Има нудисти в Париж на един остров на Сена. Някои казват, че е срамота да се ходи гол. Облечени ли се раждат хората? Раждат се облечени с царска мантия и в утробата на майка си имат мантия. Като се роди, той се отказва от царската мантия, оставя тази мантия, остава какъвто Господ го е направил. Майката после му направи друга мантия това на26
ричат човешко облекло в света. Искам да ви кажа, че всяка една божествена мисъл, че всяко едно божествено чувство и всяка една божествена постъпка в света, това е облекло. Ние, хората, се обличаме в една своя форма. Може някой път тази форма да е пригодна, някой път е близо, някой път далече. Там става сега всичката погрешка. В стиха е казано в отрицателна форма. Някой казва: „Какви лоши работи излизат от човешката уста?“ Вие ги знаете. Защо ще ви разправям за неща, които вие ги знаете по-добре от мене. Вие сте специалисти. Аз не съм специалист. За бъдеще, ако реша да ги изучавам, ще дойда при вас, да ме учите. Сега нямам време. Ако река да се уча, ще дойда при вас, да ме учите. Ще внимавам как го казвате, как го правите и аз ще го кажа. Какво лошо има? Вие изказвате една лоша дума. В какво седи лошевината на думата? Да произнесете една лоша дума, ред трептения ще направите с езика си. Всяка лоша дума се изразява с известен ред трептения и всяка добра дума се изразява с известен ред трептения. Те ще влязат в ухото, ще се преработят, и тогава ще ви побутнат към някаква постъпка да направите. В тази постъпка ние казваме, че думата или мисълта, или чувството, или постъпката е лоша. Значи вълкът, щом като огладнее, ще намери една овца, ще я разкъса и както е още топла, на парчета я изяда. Овцата вика, плаче, моли се, но той намира, че е много хубаво месцето й. Благодари, че Бог е създал такова хубаво същество, че може да си направи един хубав обед. Вълкът така разсъждава. Овцата разсъждава как Господ е направил такова жестоко същество, с такова безобразие, да няма никаква милост. Питам, право ли е учението на вълка. Не е право. Той благодари, овцата съжалява, Плаче. Че и овцата като ходи и къса трева, и тревата плаче, но овцата не иска да знае нищо. Тя мисли, че е права. Вълкът казва: „От тебе 27
се научих.“ Първо дойдоха тревопасните и после се явиха месоядните животни. Вълкът казва: „Аз това от тебе научих. Ти късаш, и аз рекох от тебе да откъсна. Ти късаш без позволение, и аз късам от тебе без позволение.“ Това са ред разсъждения. Дали така мислят овцете и вълците, то е друг въпрос. Мислите ли, че те разсъждават? Важното е за нас, че вълкът е една написана книга, и овцата е друга написана книга; растенията са една написана книга за развитието на растенията; животните са една написана книга за развитието на животните; рибите са една написана книга за развитието на рибите; цялото човечество е една написана книга за цялото човечество. Трябва да се четат тия книги, за да разберем защо се създадоха растенията. Който не е чел тия книги, трябва да влезе в изучаването им и той може да даде свое тълкувание. Но ние това не знаем. Защо Бог създаде света, тепърва трябва да го учим. Когато на човека е добре, казваме, че светът е добре създаден. То са наши понятия. Когато разглеждаме нещата от божествения свят, тъй както е създаден светът, и в единия, и в другия случай е за добре. Злото е непроявено добро, пък доброто е проявено зло. Какво ще кажете? Доброто е проявено зло; злото е непроявено добро. Следователно ти страдаш, защото доброто не е проявено затова страдаш. Ти се радваш, защото злото е проявено и е станало на добро. Всяко нещо, което се изявява в света, на добро става. Отива един, на когото челюстта излязла, при един лекар, който бил много сприхав. В това време бил неразположен. Като влязъл, лекарят казал: „Защо хлопаш?“ Удря го по лицето и му казва: „Да се махнеш оттук.“ Но като го ударил, наместила се челюстта. Той казва: „Удари ме, но ми намести челюстта.“ Значи, ако един удар може да намести една човешка челюст, намясто е ударът. Удари те човек, и като се намести, този удар е на28
място. Удари те, казва да си вървиш, и пари не ти взема. Нахука те само, върви си. Малка работа е тази. Та ние, съвременните хора, не разсъждаваме по този начин, имаме особени правила. Говорим за това, което сами не правим. Искаме от другите хора това, което никога не сме направили. Ние искаме с нас хората да се обхождат като съвършени. Пък то е невъзможно. Ние искаме да бъдат много нежни, деликатни, благи, че каквото поискаме, те да го направят. Пък те каквото поискат от нас, ние не им го правим. Искаме от хората неща невъзможни. Ако сега изискваме това, което в дадения случай е възможно, щом искаме от един човек невъзможното, ние го туряме в едно трудно положение. И от себе си не трябва да искаме нещо невъзможно. Казва: „Трябва да бъдем добри.“ За да бъдем добри, трябва да знаем закона на доброто. Как се постига доброто в света? Вие искате нещо назаем или вземате пари от някой банкер. Но, най-първо, това злато се извади от земята. Онези, които вадиха златото, как го вадиха от земята? Ви го имате от банката определено, искате оттам да го вземете. Вие не знаете къде се извади от земята, как се е образувало, не знаете историята на това злато. Сега не е престъпление, че не го знаете. Но ако знаехте историята на златото, другояче щяхте да постъпвате сега. На човека е нужно толкова злато, колкото е потребно в кръвта му, за да бъде здрав. Ако имаш повече злато, отколкото ти трябва, ти ще си създадеш нещастие в себе си. Богатите хора, които забогатяват, стават нещастни. Имаме един пример в Евангелието за онзи, който забогатя много, имаше да яде и пие за много години, и Господ му каза: „Тази вечер ще ти извадя душата, на кого ще оставиш това?“ Не външното нещо, което човек може да го има. Външните неща не са наши. Ние се лъжем. Всичко, което съществува вън от нас, то е условие заради нас. Заради нас е важно онова, което ние имаме в 29
нашето тяло. В нашата кръв колкото злато имаме, от него зависи нашето здраве. Щом си здрав, ти ще имаш светли мисли, светли чувства. Тогава ти ще бъдеш човек спокоен. Човек, който има злато в кръвта си, той не може да бъде беден, той не може да бъде глупав, не може да бъде лош. Лош може да бъде онзи човек, който има външно злато, но вътре който има злато, той лош не може да бъде. Ти може да имаш доброто отвън, но ти не си добър. Ако доброто е вътре в тебе, в твоята кръв, ти си добър тогава. Ако ти нямаш достатъчно фосфор в мозъка си, да имаш светлина да мислиш, ти си глупав човек. Ако имаш повече фосфор в мозъка си, да се образува светлина и да те заставя да мислиш, ти си умен. Някои го наричат това да има азот повече. На нас, съвременните хора, ни липсват някои елементи, за да проявим онова разумно начало, доброто начало, здравото начало, което е в природата. Цялата природа еволюира, действа, да станем такива. Хиляди методи има в природата, чрез които иска да внесе божествените елементи вътре в нашата мисъл; хиляди методи има, чрез които да внесе божествения елемент в нашето сърце и в нашето тяло. Сега някои мислят, че са религиозни, защото се молят. Че се молиш, нищо не значи. И реката се моли, дига шум — туй не значи, че е молитва. Да мислиш, да твориш нещо в себе си, да чувстваш реалността на нещата, да пишеш тия работи, то е живот. Ако онази птица, която има крила, не знае да хвърка, нали тя ще се постави в изпитание. Щом се намери в някаква опасност, веднага ще хвръкне, после по-лесно намира своята храна прехвръкне с крилата си. Има птици, които пътуват 50, 60 километра, някой път и повече пътуват, и не може да си намерят храна. Кое е новото в света, което иде? Ние говорим за любовта. Любовта е чисто божествена наука. Мъдрост30
та, и тя е божествена наука на чисто светлите духове. А пък истината, това е наука за напредналите човешки духове. Това е истината. Истината е за земята. Мъдростта е, която кредитира съвременния човек. Истината е, която раздава всичко свободно. За туй казва Писанието: „Само което раздава истината, ще ви направи свободни.“ Туй, което е вложено в твоя ум; туй, което е вложено в твоето сърце и в твоето тяло, то ти дава нещо. Какво се ползваш от богатството, ако нямаш живот? Какво се ползваш от знанието, ако твоят пулс спре да бие? Или какво се ползваш от книгите, които имаш, ако твоят мозък потъмнее, престане да функционира? Някой казва: „Нямам книги.“ Книгите отпосле трябва да дойдат. Най-първо, трябва да се създаде мозъкът, да имаш едно желание, че като видиш една книга, като четеш, да светне лицето ти. Добрият човек е червеният човек. Първият човек е бил по-добър, защото е бил червен. Доброто е на живота. Вие вземате червения цвят в лош смисъл. Първото проявление на човека, който носи червения цвят, е бил човекът, който е добър. Хранил се той с плодове, той не бил месоядец. В градината обработваха плодове. Човекът после, като излезе от рая, се научи да яде месо. Тази наука е извън рая. Тя съставя съвсем друга култура. Не е лошо. С тази култура се създадоха хиляди страдания. Седемдесет и пет процента от съвременните страдания на хората се дължат на онова безразборно изтребване на млекопитаещите, на животните, които образуват в неговия умствен свят цял катаклизъм, едно раздрусване. Че е разклатена така нервната система, се дължи на това, че бялата раса безразборно избива животните, безразборно не само ги избива, но ги консервира. С години седят и се развалят. Милиони и милиарди риби се избиват, консервират и някой път се изхвърлят. Та сега е идеята за Бога. Искат някои да доказват съществува ли Господ, или не. Тази идея в моя ум е 31
смешна да доказваме дали нещо съществува. Щом доказваме, трябва да знаем, че е реално. Туй, което се доказва, то е лъжливо. Неща, които не може да се докажат, те са истини. Какво ще доказваш дали съществува светлината, или не. Какво ще доказваш дали съществува топлината, или не. Че ти я виждаш, тази светлина е пред теб. Тя е, която събужда твоя ум, топлината е, която събужда твоето сърце. Може да образувате теории, но твоите теории само едно обяснение имат. Реалността съществува вън от нашето обяснение. Не може да обясниш светлината, ако нямаш светлина. Не можеш да обясниш топлината, ако нямаш топлина. Не можеш да обясниш какво нещо е силата, ако нямаш сила в себе си. Но ние трябва да гледаме на цялата природа като проявление на онова първото разумно същество, което отворило за нас да виждаме неговите проявления, да постъпваме тъй, както то постъпва. То не изисква от нас много. Много елементарни работи изисква. Сега говорят за морал. Но за бъдеще, когато хората минават през някоя река, няма да я минават с обущата си. Като дойдат до реката, ще снемат обущата си, ще запретнат крачолите, ще си измият краката и ще минат реката. Като минават, ще гледат да не повдигат калта на дъното и да размътят водата. После, като минават, ще гледат да не плашат тия жителите, които живеят във водата, някои риби или други същества. Казвате: „Де ще остане време? Ще се кача на гърба на някого.“ Ще се качиш, но часовникът ще иде. По някой път разглеждам противоречията в историята вътре. Всеки един от вас не представя ли едно голямо противоречие. Някой път се нанижат такива неприятности една след друга. Ти отдаваш причината на този, на онзи. Не може да намериш причината, не ти върви. Каквото направиш, все се руши, руши. Най-после казваш: „Животът няма смисъл.“ Причината е вътре в самия тебе. Сега онези, които не знаят, казват, че майката 32
родила едно слабо дете. Но причината е в детето. Понеже то е един дух с едно долно минало, че като дошло в майка си, безпокои я, рита, рита, че тя не могла да направи работата както трябва. Виждали ли сте децата когато майката тури пита да пече в огъня, детето всеки четири-пет минути пита: „Опече ли се?“ Иска да рови пепела. Тя казва: „Чакай, чакай, не е опечена.“ След пет минути пак пита. Най-после започне да плаче, да хленчи. Ако майката се поддаде на тази слабост, ще извади питата сурова. Кой е причината? Когато месиш хляба, детето да седи вън. Като се опече питата, майка ти, ако те е родила със слабо тяло, ще кажеш: „Втори път като ме раждаш, ще създам много хубави условия за майка си, ще създам и много хубави условия за баща ми.“ Всички ние излязохме чисти от Бога. Как стана така, че ние се раждаме такива хилави, каквито сега? Значи в Бога ли е причината? Не е. Ако е за търпение, ще научите това търпение от дърветата. Идеш с брадва, сечеш дървото, то не бяга. Ти го удряш, то седи, удряш, то седи. Като го отсечеш, на другата година то пак отдолу започва да израства. Ти пак го отрежеш, то пак горкото расте. Търпение имат растенията. Ние, съвременните хора, казваме: „Това са дървета, не мислят.“ Казват: „Едно време бяхме философи като вас. Сега ни туриха главата в пръстта. Сега мислим как да извадим главата из земята.“ Ако растенията не бяха мислили досега, нашите глави щяха да бъдат в земята. Благодарение на тяхното знание изправиха се хората нагоре. Те казват: „Ние ходихме към центъра на земята. Няма какво и вие да ходите. Ще си обърнете главите нагоре към центъра на слънцето.“ Тъй казват растенията. Всяко растение казва: „Ще се обърнеш нагоре, да дадеш плода си на хората да ядат, няма да ги продаваш.“ За щедрост те са образец. Ако ние всички следвахме пътя на растенията, всички щяхме да бъдем щедри. Щедро дават растенията плодовете си, мно33
го малко искат. Даже не искат да ги поливаме. Те казват: „Поразмърдайте ни, поразкопайте ни малко, понеже четем във вашите лица: искате да бъдете щастливи хубаво желание; искате да бъдете умни хубаво желание; искате да бъдете здрави хубаво желание е; искате вие да бъдете силни, умни.“ По-умни от природата няма. Ако е за разумност, всичко онова, което тя е направила, е така хубаво, тъй хубаво изчислено. В нея имаме найхубавите методи, отдето трябва да черпим. Ако е за разум, от нея ще почерпим. Ако слънцето нас не ни изпраща светлина, как ще мислим? Ако слънцето нас не ни изпраща топлина, как ще мислим? Седим и казваме, че нашите философи написали книги. Благодарение на слънцето, че то изпраща светлина и топлина, затова са писали тия философи. Тогава някой път казваме: „Защо хората са лоши?“ За мене, че са лоши хората, е много естествено. Всеки човек може да бъде лош. Дръжте го три дена гладен, той ще стане лош. Погладете един кон по главата, е добро, но го погладете отзад ще ви ритне. Малко само като го бутнете, ще ви ритне. Стиснете една котка за опашката, ще ви одращи. Погладете я по гърба, дайте й хляб и сиренце, веднага ще ви изкаже благодарствени думи. Казвате: „Да има някой да ни научи.“ Търсите някой да ви научи отвън. Отвън са условията. Онзи, който ще ви научи, той е вътре. Той живее вътре в главата, има си място, дето живее. Той живее вътре във вашето сърце приблизително в това, до това сърце има друго сърце, там живее. В Писанието се казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Дай го, да го организирам, да го очистя, да живееш добре. Господ иска да организира сърцата. Всички вярват в техния водач, казват: „фюрерът.“ Вярват в него. Никой не роптае. Идея имат. Трябва да имаш идея. Тогава се постигат нещата. Ако хората нямат единение, ако не вяр34
ват в една идея, какво биха могли да направят? Ако съвременните християни имаха идеята на германците, ако всичките вярваха какво е казал Христос, какво щеше да бъде? Казват сега: „Докажи право ли е.“ Онова, което ти казва любовта, веднага го направи, нищо повече. Не разсъждавай. Онова, което ти казва Божията мъдрост, веднага го направи, не разсъждавай. Онова, което ти казва Божията истина, веднага го направи, не разсъждавай. След като го направиш, тогава разсъждавай. Ние, преди да сме го направили, разсъждаваме. Като го направиш, тогава разсъждавай колкото искаш. Живей, тогава разсъждавай, не разсъждавай, преди да си живял. Обичай, че после разсъждавай за обичта, не разсъждавай, преди да си обичал. Ти не знаеш какво нещо е любовта, създаваш теории, теории, че била мека, кротка, снизходителна. Какво е мекота, какво е кротост? Мекотата е физическо качество на човека, навсякъде отстъпва. Кроткият човек разумно прави нещата. Мекият се огъва, мекият избягва. Той никога не оставя да го бият. Вие водата може ли да биете? Въздуха може ли да биете? Някой казва: „Мек човек.“ Може ли да биете светлината? Мекият човек мяза на светлината, мяза на водата, мяза на въздуха. Ако е корав, всички може да го бият. Ти речеш да биеш водата, тя хвръкне. Като удариш, подскочи. Казва: „Още веднъж ме удари, много ми е приятно. Колко си добър човек.“ Направи едно малко упражнение. Радва се водата. После понапръска те, целуне те. Казва: „Колко си добър, че си дошъл, направи едно занимание.“ Ако тия удари бяха турени на гърба на един човек, образуван от твърда материя, какво ще бъде? Ако някой човек реши да ви бие, има причина. Той защо ви бие? Запример той е материалист. Иска да ви удари. Той ви удари веднъж, вие извадите и му дадете един наполеон. Удари те два пъти, дадеш му два; удари те три пъти, дадеш му три. И като му даваш така, той ще започне полека да 35
слага тоягата и най-после, като му даде стотина, сложи тоягата. Като вземе стотина наполеона, ще сложи тоягата, ще ви потупа по рамото и ще каже: „Не си човек за биене. Много добър човек си.“ Разправяха ми един пример за една мечка. Хуква един ловец да го гони, обръща се с пушката, тегли един куршум. Ударя я в предния крак и тя се повалява на земята. Той отива да я доубие, тя дига краката. Казва: „Не прави туй, както аз направих.“ Дига краката и започват да текат две сълзи. Съзнава, че не трябваше да направи това. „Ти, разумният човек, не ме доубивай.“ Ние като мечката по някой път правим. Тази-мечка защо довлече своето нещастие? Защо гони ловеца? Онзи разполага с пушка. Тя мисли постарому да го гони. Едно време той се качваше по дърветата, а сега той има пушка, ще й тегли един куршум. Мечките не могат да гонят. Картечен огън има. Мечият характер не върви с геройство. Те не могат да воюват мечките, с хората. Та в света, когато се проповядва за любовта, хората мислят, че хората на любовта са разкашкавен свят, меки, хора смахнати. По-красиви хора от хората на любовта няма. По-свободни хора от хората на любовта няма. То е величие, един строеж, едно тяло. Онзи, който служи на любовта, той носи живота. Светлина и топлина излизат от него. Той е бодър, не е дряхъл. Той не казва, че ще се страда. Той се радва, че страда. Като погледне на страданието, казва: „Още страдания да дойдат.“ Страданието според мене е една раница за път, нищо повече. Туй страдание е турено, както си туряш за път да носиш хляб и дрешки на гърба си. Това е страданието една раница от 10-15-20 килограма. Благото е там. Ще снемеш тази раница, ще извадиш да ядеш и колкото ядеш, тя олеква. Вие искате да я хвърлите. По-лошо ще е после. Всичките страдания, турени на цялото човечество, в страданията Бог е турил всичките блага. Ако няма стра36
дания, няма да има какво да ядеш и да пиеш. Ако няма страдания, ще гладуваме. Искате да се махнат страданията. Хлебец има в страданията, в тази раница. Туй, което ви говоря, е верно. В страданията са скрити благата на човечеството. Ако не беше така, страданията са безпредметни за човечеството. Неразбраните страдания спъват човечеството. Злото седи там, че всичките хора не искат да носят страданията. Там е лошото. Ако идете в един град тук, в България, ще видите, че седнали в кафенето и бистрят политика кой ще успее. Другите копаят и работят, а те бистрят политика. Колко има, които работят? Че тия всичките хора трябваше да дойдат там да работят. Някой казва: „Аз не съм роден за проповедник.“ Устата са за проповедник. Ръцете са за земеделец. Краката са за пешеходец. Умът е за мисъл. Сърцето е за чувство. Всичките тия работи трябва да ги вършите. „Как така?“ Значи другите да работят. Ще работиш половин час с мотиката. Най-малко половин, един час ще работиш, туй е божественото според мене. Ако искаш да изпълниш Волята Божия, като станеш сутрин, няма да се караш, а ще вземеш лопатата и ще идеш един час да копаеш, да извършиш Волята Божия. То е закон. Който иска да бъде здрав, направете това. Ако вие нямате място, идете някъде при някой градинар. Ще кажеш: „Може ли един час да работя на вас?“ „Господарят, той ще ми плати ли?“ Направете това. Не да бъдете всички градинари. Казва: „Нека всеки да си плати.“ Тогава имаме сегашния порядък. Добър е този порядък, но този порядък е порядък на закон. Хората на закона само на половината разрешават въпроса. В бъдещия порядък, на първо място, трябва да се даде място на всичките хора. Ще имате не тъй, както сега са градовете направени. Всеки да има по една част да работи. И министри, и царе, всичките ще работят. И свещеници, и владици, всичките ще работят. По един час ще работят 37
не по закон, но по любов. Като работят, може лопатата да е направена с хубава дръжка, гладка. Той ще носи своята лопата както иска. Голяма няма да бъде, да се умори. Ще я направи малка, само да копае един час. Колко ще копае, не е въпрос. Един час да копае. Идеята в нас е ние избягваме онзи физическия труд като нещо, което унижава човека. Не е така. Тия растения, които създадоха плодовете, които ни храниха, слязоха долу, трябва да им помогнем. Те ни направиха едно добро растенията. Трябва да обработим земята. За да им услужим, за да услужим на онези, които на нас услужват. Даже свините са разбрали това. Те, като ходят, за благото, което им дават, ровят земята. Търсят нещо заровено. И техните семена израстват. Свините са били много добри разсадници на семената. „Туй, което излиза из устата.“ За бъдеще из устата трябва да излизат най-хубавите думи на истината. Туй, което казваш, да е истина, най-хубавите думи, и тия думи да са верни. Най-хубавите думи, които са любещи, да казваш. И този човек, като му кажеш една божествена дума, той става здрав. Той се е заблуждавал. Да казваш туй, което е верно и веднага, като отидеш там, ще му кажеш. Някои сега страдат. Някои са ясновидци. Ако искате, аз като дойда при вас, и на Витоша да ви намеря да сте изгубили игла, аз може да намеря иглата. Ще ви кажа как. Имам един голям магнит. Още като го нося, веднага ще се залепи иглата. Ясновидец съм. Казвате как я намерих. Казвам, виждам. Всичките влюбени хора имат този магнит. Любовта зависи от магнита. Някои привличат малките игли, някои големите. Във Вашингтон от техните междуособици, размирици между Съединените щати са останали две големи оръдия, които са намагнетисани, поставени са в един музей, и тогава, който отива в музея, отдалеч трябва да снеме всичко, което има, металическо по себе си: часовника си, не може да 38
иде с обуща, които имат гвоздеи, иначе ще се залепят. До 500 килограма предмети се залепят за топа. Та ви казвам, аз говоря за любовта, като една привлекателна сила, която привлича хората. Ти на един човек няма какво да му смръщаш веждите. Покажи магнита. Няма какво да спущаш кофата. Ще я пуснеш кофата, и с магнита ще се издигне от кладенеца. Лесна работа ще бъде тогава. Колко време трябва, знаете ли? Няма да бъде дълго време. Тази епоха ще се смени, и ще дойде другата. Няма да се мине много, когато въглища няма да има. Няма да има дим. Няма да горят хората дърва, ще се впрегне всичката енергия с електричество ще бъде. Не само това, но горе във въздуха, в пространството, над 500 километра над земята има цял океан с електрическа енергия, тя ще се снеме. И цялата земя ще бъде осветена. Ще имат хората, ще светне на земята. И от другите планети ще кажат, че нова култура има вече на земята. Няма да има дим. Понеже иде едно велико бъдеще, всички трябва да бъдем умни, трябва да бъдем любещи, трябва да бъдем здрави, за да може да се ползваме. Защото, ако тия блага дойдат, и нашите мозъци не са готови да възприемат тези блага; ако тия блага дойдат, и нашите сърца не са готови да ги възприемат и ако нашите тела не са готови да възприемат благата, ще закъснее работата. Та казвам, туй, което излиза от устата. Българинът казва: „Златен език има.“ Някой човек, като говори, златен език има. Значи говори хубаво. Има нещо по-хубаво от златния език. Любещият език. Езикът трябва да бъде любещ когато този език омекне по закона на любовта. Знаете ли, има такива думи отровни. По някой път казва човек думи, които произвеждат отрова, като отрова са. И ние със своята мисъл, без да искаме, някой път образуваме тия отрови, защото в природата съществуват известни елементи, които са отровни. И със своето сърце образуваме известни отрови, и със своите постъпки об39
разуваме отрови. Та, най-първо, ще се научим да работим химически. Да осигурим нещата, да произвеждаме доброто в света. Злото нека седи отвън като една сила. Но нито един от вас да не го възприема в своята Светая Светих. Казвате: „Злото да го не приемем.“ Ти няма да вземеш калта и да я туриш в твоята приемна стая. Калта на пътя е намясто, на нивата е намясто, но калта не трябва да се приема на гости в приемната стая. Някой път и тя се ухитрила. Калта е жива. Те са живи същества. И аз, както мисля, някой път те пращат делегати малки частици се отделят като екскурзианти и през въздуха се пренасят и влизат в стаята вътре. Понеже се влюбват, остават да живеят вътре. Онези ги чакат. И някой път ние трябва да вземем някаква форма, да ги изгоним навън. Нали сте виждали как бухат килимите, изпъждат ги навън. Те като се върнат, дават следното изяснение. Казват: „Много добре е там, но буханица има.“ Сега да ви обясня. Слезе един ангел от невидимия свят. Приказка е това. Може някои от вас да вярват, може да не вярват. Аз ще ви разкажа приказка, в която всеки може да вярва. Аз не считам, че ангелите са родени. И че всички ангели от хора са ангели. Може да са били едно време хора, сега са ангели, напреднали същества, сила имат. Един ангел, наречен Орифи, слязъл да прави научни изследвания в земята. Дошъл да посети учените хора на земята, да види какво мислят, какво намерение имат. Като минава, гледа едно дете вика. На една година било. Спира се той. Детето казва: „Спри се при мен. Няма кой да ми помогне. Гладно съм, ще умра гладно. Ще може ли да ми помогнеш?“ Детето иска биберонче. Детето казва: „Много ти благодаря.“ -Ангелът си заминава. Майка му наскоро дошла. След 5 години ангелът вижда едно момиченце плаче, 4 реда сълзи. Пита го: „Защо плачеш?“ „Изгубих майка си, не зная къде е.“ Той видял, че това момиченце е същото, което 40
било в люлката по-рано. Тогава биберонче искаше, а сега търси майка си. Ангелът ходил по земята и след 19 години гледа една мома при една река, готова да се дави. Пита я: „Защо искаш да се къпеш в реката?“ Тя казва: „Не, дотегна ми животът.“ „Че ти си млада.“ „Имах един възлюблен, когото обичах. Той замина с друга. За мене животът няма смисъл.“ „Ти още не си намерила своя възлюблен. Няма защо да се давиш. Аз ще ти кажа къде е твоят възлюблен.“ Завежда я при нейния възлюблен. Ходил пак по земята ангелът и след 4-5 години гледа, че й се родило едно дете, но умряло и я вижда, че плаче. Пита я: „Защо плачеш?“ Казва: „Детето ми умря.“ Той казва: „Не бой се.“ Той полага ръка и оздравява детето й. Сега има още приказка, но аз ще спра тук. Има хора, които като детето биберонче им трябва. Има хора, които като малкото момиченце майка си изгубили. Има други, които ги разлюбили, и искат да се давят. И най-после има някой, на който детето е умряло. Как ще се разрешат тия въпроси? Само трябва да има един ангел Орифи, който, като дойде и чуе гласа на детето, да му даде биберончето. Всякога можем да бъдем в полза на човечеството. Всеки човек е една важна единица. В дадения случай, мястото в което живееш, ти трябва да изпълниш своята длъжност. Ти си турен намясто. Казваш, че нямаш място. Божиите войници са турени да пазят. Техните воини ходят из София. И като дошъл, гледа целия ден. Войниците като ги поставят на поста, седи и гледа. Турил бинокъла и гледа. Защо гледа? Той е длъжен да гледа, изгубил нещо. Ти гледаш някоя библиотека, искаш да четеш някоя книга. Като намериш книгата, не гледаш библиотеката. Ти търсиш нещо в една книга. Вземеш книгата, намериш онова място, четеш, затвориш книгата, излезеш вънка. Всеки един човек е длъжен. На хората трябва изпълнение вече. Всеки един трябва да съзнава, че той е един 41
пътник в света, че със своето усилие той може да помогне за успеха на човечеството. Какво ви коства, като станете, да кажете: „Ще се подобри светът. Хората ще станат добри, ще станат любещи.“ Какво ви коства да кажете туй, което казвам. Казвате: „Туй, което аз казвам, ще стане ли, или няма да стане?“ Когато видите един камък, ударите го с чука. Петстотин души минават, удрят, и не се чупи. Но като дойде петстотин и първият човек, като удари, и камъкът се строши. Като се повтарят нещата, един казва, втори, трети, четвърти, всичките тия мисли се групират. Съединяват се мислите, чувствата и постъпките на хората. Съединяват се като войници, за да помогнат на човечеството. Ние сега схващаме лично. Личен егоизъм има. Искаме да идем в оня свят, да живеем там, с китари ангелите да ни свирят. Ако е за свирене, тук има свирене. В зала „България“, като идеш, постоянно има концерти. Свири някой. Ако искаш хубаво облечени хора, иди в църква. Ще видиш свещениците са хубаво облечени. Ако искаш да идеш в небето и там да има каране, не разбираш божествения свят. Ако искаш божественият свят при тебе да бъде, божествената музика, ти трябва да бъдеш онзи певец, ти трябва да бъдеш облечен с онези светли мисли, с онези светли чувства, с онези светли постъпки, че като дойдеш, като стъпиш, да кажеш: „Аз любя само едного и заради неговата любов служа на всички.“ Какво ви коства да кажете това: „Заради неговата любов служа на всички. Аз служа само на едного и заради него служа на всички.“ „Добрата молитва “ Двадесет и втора неделна беседа 16 март 1941 г., неделя, 10 часа София Изгрев 42
ВЪЗПИТАНИЕТО „Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще ви прочета само един стих от двайсета глава от евангелието на Матея. „Тогаз пристъпи при него на Заведеевите синове майката им със синовете си, та му се кланяше и искаше нещо от него.“ „Духът Божи“ ' Ще говоря върху възпитанието като един метод, от който съвременното човечество се нуждае, В механическите процеси на природата възпитанието е отвън, а в органическите процеси възпитанието е отвътре. Някой път ние искаме да възпитаме един човек външно. То е механическо. Искаме някой човек да е добър. То е невъзможно. Или искаме някой човек да бъде щастлив, но по механически начин. И то е невъзможно. Ако един часовник, който показва времето, върви добре, часовникът е щастлив, понеже ще го турим на най-хубавото място, ще се ориентираме от него. Че той нищо не знае за времето. Той ще погледне, ще погледне това показва движението на слънцето, къде се намира той, който знае. Как е построен часовникът? Сега всичките хора искат да бъдат здрави. Как човек да стане здрав? Закона на здравето не знаеш. Всички искат да бъдат умни, но как става умен човек, не знаят. После искат да бъдат добри, но доброто не е един механически процес. Тогава някои ни посочват и казват: „За 43
да станеш добър, стани религиозен човек.“ Ти може да се молиш, и в църквата да ходиш по няколко пъти на ден, но най-малко няма да станеш добър. Някой казва: „Ходя в училището.“ Но учен от ходенето няма да станеш, ако не учиш. Та при възпитанието често слушам да казват: „Впрегни ума си на работа.“ Че как ще го впрегнеш? Не е вол, да го впрегнеш на работа. Казва: „Впрегни ума на работа.“ Трябва хомот да туриш на врата му. Не може. С години се говори да впрегнеш ума на работа. Други вземат онази поговорка, казват: „Накарай дявола на работа, за да те научи на ум.“ Накарай дявола да ти работи, той ще даде ум, какво трябва да правиш. Има един анекдот. Когато хората се научили да орат в древността, един адепт, като изпаднал в беднотия много учен човек никой не му помага в света. Найпосле дошло му наум да се обърне към дявола. Казва: „Не ми върви.“ Казва: „Ще те науча да ти върви, но ще ми обещаеш, че това, което спечелиш, ще ми го дадеш. Казва виж, тия двата вола се разхождат. Хвани ги, те ще орат нивата, ти само ще държиш ралото, пък те ще теглят. Впрегни тия ленивци. Цял ден стоят под крушата, не работят. Господ ги пратил, стани им учител, ще ги учиш.“ Дяволът хванал воловете, турил ги на работа и ги учи, все ги учи. Учи ги да правят прави линии от единия край до другия край на нивата. Когато воловете искат да се освободят, казва: „Ще свършите училището, като се научите да теглите абсолютно прави линии. Щом правите криви линии, не можете да напуснете училището.“ И досега воловете не се научили да правят абсолютно прави линии. Сега този, който създал този разказ, подразбира, че това животно не е вън, но то е вътре в него животното. Имаш желание да ядеш, то е животинско състояние. Какво ще правиш с него? Един българин се оплаква, че искал да пости, пък нещо вътре му казва: „Хляб, хляб.“ Казва: „Река да се моля, смущава ме, вика: „Хляб, 44
хляб.“ Казва: „Дай му да се наяде.“ Казва: „Като му дам да се наяде, приспива ми се.“ Какво ще прави, ако е гладен и иска да се моли на Бога? Иска хляб, а щом се наяде, приспива го. Казва: „Спи.“ Има деца, някои са много ревливи. Майката го къпе, какво ли не го прави, то плаче, постоянно хленчи. Това е дете. Казва: „Не зная защо плаче, урочаса това дете.“ Не е никакви уроки, но това дете не се е родило навреме. Един българин ходил на воденицата, завел едно десетгодипшо дете на воденицата и то седяло една година там. Детето се научило, като дрънка воденицата, да спи. Много хубаво спало там. Като се връщат вкъщи, детето плаче, не може да спи. Казва: „На воденицата спеше много добре. Като дойдохме вкъщи, плаче, урочасано е.“ Майката по-умна, взела едно тенеке и започнала да го бие. Детето заспало. Навикът в човека е второ естество. Един навик става второ естество. Та казвам, сега в нас имаме известни навици на миналото, с които лично човек трябва да се бори, но трябва да знае как да ги изправи. Онази мома в живота си, която, преди да се оженила, се сърди, тя ще роди сръдливи деца. Онази мома, която била непослушна на майка си каквото майка й каже, не изпълнява и децата й ще бъдат непослупши. Ако е обичала, когато кокошката снася яйцата, да ги взема и ги опича без позволението на майката, като роди деца, и те ще правят същото. Съвременните хора говорят за възпитанието. Но трябва да знаем как да възпитаме един човек. Но за да се възпита един човек, не е лесна работа. По-лесно е да се възпита едно животно, отколкото да се възпита един човек. Възпитанието на човек е един най-сложен въпрос. Цялата природа, която е толкова умна, с хиляди години мисли какво да направи с човека, за да го вкара в правия път. Търси методи как да го възпита. Преди години в Америка един богат американец има 45
два коня много скъпи, но с лоши навици. Единият обичал да рита, другият обичал да хапе. Понеже ухапал ушите на много хора, неговият господар давал хиляда долара на тоя, който го отучи да хапе. Това са доста пари, това са сто хиляди лева. Явява се един професор и казва, че в половин час ще го отучи да хапе. Но той изучавал характера на конете, какви са. Хваща коня с гема, но в същото време носи в джоба си един сварен голям чукундур, още горещ. Този кон го дебне, да му хване ухото. Той държи в джоба си чукундура и гледа, когато конят ще посегне да хване ухото му, той да му тури в устата чукундура. Три пъти като му турил чукундура, и оттам насетне конят престанал да хапе ушите на хората. Туй в американските вестници го писаха. Сега вече знаете как се отучил първият кон и може да го употребите. Втория случай ще го намерите във вестниците. Всяка една мисъл, която прониква във вашия ум, от какъв източник тя иде? На тази мисъл трябва да знаете нейния произход положителен ли е, или отрицателен. Положителната мисъл, която излиза от мъжете, или отрицателната мисъл, която излиза от жените. Отрицателните мисли всички са женски, положителните мисли всички са мъжки. Сега да обясня. Положителните мисли имат произход от ума, отрицателните мисли имат произход от сърцето, сърцето дава подтик на тия мисли. Когато сърцето е подтик на една мисъл, тя е отрицателна, тази мисъл е вглъбната, тя събира. Положителната мисъл, тя е корубеста, тя изпъква, нейният извор, който постоянно тече, дава. Едно езеро, което постоянно събира водата вътре, то е отрицателно. Затова българите казват когато мъжът с лопата да внася, а жената с игла да изнася, къщата се изпразва. Когато мъжът с игла внася, тя знае как да пести, домът се повдига. С игла как се внася? Като шие бод по бод. Степента, на която сме достигнали знанието, което 46
постигнал човек, толкоз знание има за земята, толкоз е изучен човек, че ако вземете една анатомия, ще видите как е съградено човешкото тяло колко кости, колко мускули, физиологията е изучил, неговата нервна система. Но нямаме още една система още, ло която да се възпитава човешкият ум, да се възпитава човешкият мозък. Запример ти си сърдит, но не знаеш откъде произтича твоята сръдня. Два вида сръдня има: положителна сръдня и отрицателна сръдня. Положителната сръдня пее, отрицателната сръдня плаче. Туй положение произтича от мозъка. Зад ухото има едно място, откъдето произтича сръднята. Сръдливото дете, пък и всички хора, които обичат да се сърдят, са много енергични. Хората трябва да се впрегнат на работа. Техният мозък трябва да се впрегне на работа. Когато човек може да впрегне своя ум на работа, винаги сръднята се явява като резултат. За малка причина човек може да се разсърди. Спрете човека внезапно, ще се разсърди. Ако го срещнете, че го завъртите около себе си, ще се разсърди. Сега слушаме двама души. Единият настъпва другия и казва: „Пардон.“ Другият казва: „Пардон, но не трябва да ме настъпваш. Трябва да гледаш. Много зле настъпи крака ми.“ Някой те хване за дрехата и я скъса, казва: „Пардон.“ Но скъсаната дреха с пардон не се оправя. С пардон тази работа не става. Малко хора ще намерите днес, на които езикът да е възпитан. Често в разговора ти привеждаш някой пример, който няма никакво приложение. Гледам, мнозина вземат моите примери и не ги турят там, дето трябва. Аз съм ги турил там, дето изяс я~а един закон. Той ги турил, дето трябва и не трябва. Тогава този пример става като кост. Човешката кост не е отговорна. Тя добра функция изпълнява. Казва: „Такава кост.“ Ако една кост излиза от първия пръст, знаете каква енергия се развива от първия пръст. Всеки един анатомист ще ви разправи 47
какви мускули има, как се изпраща динамическа енергия от мозъка, как работи. Ако твоят пръст е изкривен, това зле се отразява. Но ако и двата пръста на ръката имат дефект, много зле се отразява. Преди няколко време иде един човек с доста високо образование, казва: „Разболях се от сина си. Загубих равновесието на ума си. Не иска да учи, нищо не работи, обича да говори и да пипа, лъже.“ Пита ме какво да прави. Казвам: „Тури го на занаят.“ Казва: „Не иска никакъв занаят, нищо не работи, само пипа и целия ден се потрива.“ Рекох: „Отдалечи го от ума си.“ „Не мога казва все в ума ми седи.“ Аз виждам пръста на ръката му, гледам, няма воля. Той воля няма. Този човек е турен на висока служба, заповядва на другите. Той на хората може да заповядва, но на себе си не може да заповядва. Гледам, че първата фаланга на палеца не е добре развита, не е правилно развита. По закона на наследствеността волята му има достатъчно енергия при ушите. Непослушанието на сина се дължи на бащата. Синът носи качествата на баща си. И той се бори със себе си. Днес колко трудно е човек да се бори със себе си. Направил си една погрешка, кого ще наказваш? Не знаеш какво да направиш. Да речеш да го биеш, тебе ще те боли. Да речеш да говориш, зле заради него, на себе си пакост ще направиш. Ако речеш да го спънеш в живота, себе си ще спънеш. При сегашното възпитание може да го пратите в училището. Сегашното самовъзпитание е механическо. То е като позлатяването. Като дойдат трудните времена, туй самовъзпитание не издържа. Разправят двама пътници, които се избавят от потънал кораб. Качват се на една лодка. Пътуват дълго време из морето, няма какво да ядат, гладни са, не се решават да измрат гладни. Казва; „Започнахме да се гледаме един друг и току нарочат едного и претрепаме, изядем го.“ Минаха десетина дни, пак нарочат някого. Често говорят за онези канибали. 48
Гледал съм образа на канибалите, тези същества, които са яли човешко месо, като описват дявола, и той мяза на светия при тях такива страшни образи имат. Аз съм ги гледал в един музей. Казвам, човек трябва да се учи на самообладание. Ако десетина дни като гладуват, се зароди желанието да изядат човека, че защо не се заеха да уловят риба от морето. Ще кажат, че нямали условия. Но в морето има достатъчно риба. Ако бяха от умните хора, щяха да уловят риба. Привеждам този пример, за да видите какви противоречиви неща има. Не само това, но в нашата култура, в Европа на много места тая култура е била опорочена, дето често се продавало човешко месо. Често млади момчета и момичета са изчезвали и после месото им се продава. Казвам, това е стар атавизъм. Този стар атавизъм съществува и в нас. Казвате: „Как става?“ Вие вече сте вегетарианци, но дойде тъй, че ви се прияде месо. Имаме един наш приятел той сега е в другия свят, той ми разправяше една своя опитност. Тя е следната. „Двайсет години казва съм вегетарианец. Един ден отивам в една кръчма, дето вино се продава. Там, като влязох, ми се приядоха момици. Момиците не ги зная какви са. Казвам: „Дай половин кило вино, дай ми една порция момици.“ Седнах на масата. Казвам на себе си: „Ти какво правиш? Вино ли ще пиеш?“ Изваждам, давам пари, плащам, оставям виното и момиците и излизам.“ Казвам, често и вие сте имали такива опитности. Често човек кипва. Разправяше ми един българин една опитност. Тя е реална опитност. Мястото е Варненско, в село Отънца. Един селянин имал една хубава жена, спретната, хубаво се носела, хубаво готвела, но малко устата. Тя не сготвила хубаво, и той й ударил една плесница. Тя не му говори. Той бил евангелист, в новото учение на Евангелието, ще живее според правилата на Христа. Той казва: „Ще се пукна от мъка, че не ми говори. Да ида да 49
се помоля, как да ида на жена да се моля, да се подчиня. Казва пък и тя е евангелистка, и тя вярва, но погрешката е в мене. Виждам, че трябва да се въздържам. Какво придобих? Целия ден тя мълчи. Мина обед, пак мълчи, че се държи, като че аз не съществувам заради нея. Надвечер, понеже Евангелието казва „Да ви не свари нощта свадени“, казвам й: „Сестра, ще ми простиш. В Евангелието пише като сестра да ми простиш. Съжалявам, че ме накара този дявол. Ако можеш да го намериш, извади го от мене, че го набий. Ето казва удари ме. Ако искаш, прости ми, ако искаш, удари ми две плесници.“ Тя ме погледна малко и виждам, че се поусмихна, подаде ми ръка. Веднага ми прости. Оттам насетне казва се зарекох жена да не бия. Туй е по Евангелието.“ Сега онези методи на самовъзпитанието трябва да започнат от бащата и от майката. Говорим сега за новото учение. Онзи идеалният брак в света трябва да предшества обикновения брак. Този го наричам обикновен. Светът няма да се оправи с обикновен брак. Идеалният брак е, когато човек реши да живее чист живот. Някои хора мислят какъв е смисълът. В чистата вода живеят най-хубавите риби, не в мътната. После мислите какъв смисъл има животът. Мътната вода тече, и чистата вода тече. Питам, коя вода е по-хубава. В чистия живот има по-голям смисъл, отколкото в мътния живот. Мислим, че ако се разсърдим, ще спечелим нещо, като че има нещо повече. В тихия живот има по-голямо разнообразие, отколкото в сръднята. Ти като се разсърдиш малко, мускулите ще се скъсят, някъде ще се продължат. В сръднята ръката се продължава, ти ще трябва да правиш усилие. Ако е близо ръката, ще трябва да скъсиш ръката. Ако е далече, ще простреш тази ръка. Ако протакаш, ти си положителен; ако отблизо биеш, ти си отрицателен. Жените по-меко бият. Нали знаете как бият като хване детето за ръката, бие с ръката си. Тогава боят е полови50
ната на детето, половината на майката. Тя като те бие, заболява ръката. Майката се бие повече, понеже на голо се бие, детето бие по дрехи. Майката бие повече дрехите, отколкото детето. Хубаво е тя да има малка пръчица, че както тя страда по ръката, така и детето страда. Сега ще кажете, че има закон не се позволява да се бие в училищата. Някой път пак си позволяват учителите. И майките, и те си позволяват. Ръката, това е един проводник. Боят не е нищо друго освен в тебе да се събудят известни енергии. Като не знаеш къде да я положиш тази енергия, ще излезе из ръката ти. Най-първо, да ви кажа да се пазите. Имайте едно огледало. От гнева всякога можеш да се запазиш. Щом човек започне да се разгневява, започва от двете страни на устата да мърдат по един особен начин. Щом започнат така да се мърдат устните на онзи човек, с когото говориш, веднага го напусни, че си върви. Ще се дигне скандал. Пък и ако на себе си почнат да ти играят устните, трябва да бъдеш умен. Казва: „Въздържай се.“ Но човек трябва да знае как да се въздържа. Някой път, ако човек не се разсърди, може да се парализира. За предпочитане е да се разсърдиш, отколкото да се парализираш. Психологически моменти са. Природата е допуснала сръднята и боя у хората. Понеже, ако нямаше бой, ще се парализират хората. За предпочитане е енергията да излезе през ръката, понеже ще се образува едно гимнастическо упражнение. Тогава вземате ралото, с което орат земята, и земята дава своите плодове. Туй рало не е ли учение за самата почва. Сега представете си, че земята е един човек, че земята чувства, както един човек, има съзнание като човека. Прекарваш ралото през земята, и тя страда. Допуснете, че тази земя се учи на евангелското учение. След като са я били, били, хвърлят семето, и тя казва: „Заради Христа това, което хвърлят, ще го приема.“ Приема тия дечица да ги отглежда. Те израстват и 51
дават плод. Ако тази земя би се разгневила, както човекът се гневи, какво щеше да стане? Та сега двама едновременно не трябва да се гневят. Според Стария завет и Господ се сърди. Казва: „Разгневи се Господ.“ Когато Господ се разгневи, туря хората на работа. Сръднята е намясто. Сега казват: „Християнин да станеш. Университет да свършиш, четири факултета.“ Тъй както си роден, своето естество ще го опиташ. Сприхавият човек светия не може да стане. Той и светия да стане, ще го видиш, че не е спокоен. Като го обидиш, казва: „Да беше дошъл преди пет-шест години при мене, щях да ти кажа.“ Благодари, че и той сега се въздържа. Не че не се обижда, въздържа се този човек. Счита, че законът на самовъзпитанието е една необходимост. Сръднята е една разточителност. Във всяка една голяма сръдня, в големия гняв в човека умират хиляди клетки. Правени са наблюдения по някой път по четири-пет милиона кръвни телца стават жертва на гнева. Мисля, на това постоянно дразнене, което хората имат, се дължи неврастенията. Хората са станали неврастеници по единствената причина, че енергията, която се заражда, не турят намясто. Тази енергия може да се прати в горните центрове на мозъка на главата отпред, отзад или отгоре. Онези хора, които се сърдят, главата им е поширока, отколкото трябва. Личните чувства са развити повече, отколкото трябва. Лични чувства и в животните има. Във всяко животно, вземете котката, разрушителната сила е силно развита. И понеже личният елемент е много силно развит, котката е много тщеславна. Като влезе вкъщи, професорка е. Като влезе вкъщи, веднага запреде, мине покрай едного, поглади се на крака и предава своята мисъл. Мине, на господаря поглади се, на господарката се поглади от едната, от другата страна. После седне и започне да си прави тоалета. Господарят казва: „Дайте й малко хляб.“ Ако котката започнеше и 52
да се храни добре, тя щеше да живее сто години. Откъдето и да е дошла, ще седне, ще изчисти краката, ще изчисти цялото тяло. Ще хване някоя мишка с козината, с червата ще я изяде. Котката дълго време не живее. После обича да се грее на слънце. Сутрин, като изгрее слънцето, ще избере най-хубавото място, дето грее слънцето. Изложи гърба си, пече се, знае да си грее гърба. Ако, както знаеше законите за възприемане на слънчевата енергия, ако знаеше и така да се храни, щеше да живее дълго. Храненето вземам в широк смисъл. Ако човек знае как да храни ума си, очите си, ушите си, устата си, гласа си това са най-силните стимули на човешкия мозък и на човешкото сърце. Ако ти в очите си можеш да правиш подбор на онова, което виждаш, да стимулираш мозъка си естествено; ако ти можеш да избираш ония звукове, да стимулираш мозъка си; ако можеш да избираш най-хубавите цветя, да стимулираш мозъка си; ако можеш да избираш ония храни, които стимулират естествено мозъка ти, защото с храната ти можеш да си въздействаш. Щом помиришеш с носа си, той стимулира слепоочната област. Като усетите миризмата на едно ядене, у вас се заражда желание да я ядете. Обонянието е свързано с тия центрове в слепите очи. Тези хора, които обичат да ядат, изпъкнала е тази част. Виждам, че някои обичате да си похапвате, а други сте злояди. Сега тази майка иска нейните синове до Христа да тури единия отляво, другия отдясно. Две правила сега има в сегашния свят. За да туриш един човек отляво, трябва да разчиташ на неговата любов. Няма ли любов към тебе, надалеч стой от него, и той далеч да стои от тебе. За да го туриш отдясно, трябва да бъдеш умен, прозорлив, да има светлина, тогава тури го от дясната си страна. Ако не е умен, надалече стой. Христос, като видя, че синовете й не са такива, казва: „Не знаеш как53
во искаш.“ Най-после, за да се освободи, казва: „Не е на мене дадено да съдя. Това нещо не мога да го дам никому, комуто е дадено от Бога.“ Онзи, който научи закона на любовта, отляво ще бъде, онзи, който научи закона на мъдростта, отдясно ще бъде. Или казано другояче: онзи човек, който е развил своя ум, видно място ще вземе; онзи човек, който добре е развил своето сърце, в него любовта съзнателно действа, той ще завземе видно място. Та казвам, когато Бог образува дома, бащата и майката, това са два елемента на божествения свят. Бог е основал дома върху любовта върху майката, и върху мъдростта бащата. Тогава иде третият принцип в света. Започва да говори истината. Истината носят децата. Ако майката няма любов, ако бащата няма мъдрост, истината не може да дойде в света. Когато започнат да работят с любовта и с мъдростта, истината ще дойде. Децата съответстват на Божията истина. Или другояче казано: майката ще предаде ония енергии на любовта, бащата ще предаде ония енергии на мъдростта, и тия, съединени в децата, дават истината. Истината е подтик в света, който тика цялата култура за развитие. Когато нашият живот се обезсмисли, показва, че няма деца в нас. Можем да бъдем умни, можем да бъдем любещи, но ако не дойде в света истината, любовта не може да се осъществи както ние искаме. То е закон за самовъзпитанието. Какво нещо е любовта? Както ви казах тази сутрин, тя е едноцентрова. Мъдростта има три центъра. Няма да се спирам да обяснявам това, как е трицентрова мъдростта. Нали говорят за троеличието на Бог с три центъра. Та казвам, при самовъзпитанието, когато говорим за бащата, то е нашият ум. Когато говорим за майката, това е нашето сърце. Когато говорим за детето, то е нашето тяло. Тялото се е родило от човешкия ум и от 54
човешкото сърце. Динамичните сили в човека са, които са създали тялото. Няма в света по-хубав строеж от човешкото тяло, по-хубаво нещо няма създадено ако се изучава създаването на очите, ако се изучава създаването на човешкия нос, на човешката уста, на човешката ръка. Трябва само да видите каква опитност има природата, докато е създала човешката ръка. Каква красота има в ръката. Ти, като погледнеш един човек, по ръката може да познаеш какъв е човекът. Когато едно качество съществува на главата, когато туй качество съществува на лицето и когато то съществува на ръката на трите места, този човек е идеален. Когато съществува на главата и на лицето, и на ръката, идеално е, гениален е човек. Аз вземам гениален човек като последна мярка. Когато съществува само на две места, това е талантливият човек. Когато съществува само на едно място, той е обикновен човек. Ако известно качество съществува само на ръката ти, а на лицето ти го няма и на главата го няма, ти си обикновен човек; ако съществува на главата и на лицето, ти си талантлив, а ако съществува на главата, на лицето и на ръката, ти си гениален човек. Любовта има признаци, които съществуват, три признака има. Ако признакът на любовта съществува на главата, на лицето и на ръката, вие имате любовта. Няма да ви кажа кои са тия три признаци. Ако ви ги кажа, ще започнете вие да се гледате. Те са много тънки работи. Ако признаците на любовта съществуват на главата, на лицето и на ръката, тогава любовта е гениална. Същевременно и мъдростта има три черти. Ако и те съществуват, този човек е гениален умен. И за истината пак е същият закон. Едновременно като се разглежда ръката, един човек може да види в ръката кое преодолява. Ако преодолява любовта, ръката има един строеж; ако преодолява мъдростта, цялата ръка има друг строеж; ако преодолява истината, пак има трети строеж. 55
Та казвам, ние ще имаме три вида хора в света: едни, които представят любовта, има гениални в любовта; други, които представят мъдростта, те са гениални по ум, и трети, които представят истината, и те са гениални. Според мене три вида гениални хора има: едни, които са представители на истината, то е чисто в материалния свят, те са гениални; други, които представят духовния свят, те са хора на сърцето, те са талантливи; онези, които представят божествения свят, но то е вече наречената божествена мъдрост. Но в този свят любовта, мъдростта и истината представят едно цяло. Тъй както аз ги разглеждам, мъдростта има божествения свят, любовта има духовния свят, а истината има физическия свят. Следователно земята я управляват децата; духовния свят го управляват майките; божествения свят се управлява от бащите. Понеже сме на физическото поле, пък обичаме този свят, неизбежно децата са авторитет. Най-големите хора към тях имат уважение и почитание. Най-почитаните хора на земята са децата. Сега някои от вас имате друго мнение, може да правите възражения. Следователно децата са, които кредитират света. Под думата деца не разбирайте деца, които нямат съзнание. Ами едно дете, то е създало дома. Туй дете стана причина да се намерят майката и бащата. Туй дете намерило баща си и майка си и най-после то дошло в дома и донесло Божието благословение, или Божиите блага дошли в този дом според заслугите на това дете. Аз говоря за божествения порядък в света. Ще ви приведа този пример, привеждал съм го и друг път. Един беден българин тук, в София, бил много беден, нямал деца и едва прекарвал. Ражда му се едно дете. Като вървял по пътя, намира сто лева една банкнота. С тия пари купуват за детето каквото трябва и го кръщават, понеже това било в евтините времена. В същия ден като чиновник го повишават и му дават добра 56
служба, повишават заплатата му. Така тръгнало на бедния. Десет, петнайсет години му вървяло добре. Случва се, че детето заболява, умира. И в деня, в който детето умира, уволняват го. Имал спестени пари завличат му ги, и всичко тръгнало назад. Сега правя следното сравнение. Когато дойде истината в човека, тя донася всичките Божии блага със себе си. Казвате истината е детето. Дойде истината, искаш да бъдеш несправедлив, не постъпваш любовно. За мене любовното отношение, то значи истината е дошла у тебе. Тази истина като дойде, обичай я, понеже от тази обич към истината в себе си ще се повдигне животът ти. Ако ти зле бараш, ще дойдат обратите, страдания, за които ти после ще мислиш каква е причината. Защото, ако не възлюбим истината, ние не можем да се освободим. Ако не възлюбим истината, светлината няма да дойде. Ако не възприемем любовта, животът няма да дойде. Следователно с възприемането на любовта животът иде; с възприемането на мъдростта светлината иде и с възприемането на истината всичките блага, които Бог е определил заради нас, идат. Това трябва да се тури в бъдещата култура, така да разсъждават. Казвате: „Защо трябва да бъдем чисти? Защо трябва да бъдем добри? Защо трябва да обичаме?“ От любовта зависи животът. От мъдростта зависи знанието. От светлината зависи, от тази светлина зависи вашето повдигане в живота, понеже няма да имате една и съща форма. Ако една съвременна жена достигне до тази степен на своето умствено развитие, че тя знае къде се намират всичките божествени съкровища в земята, после да бъде най-красивата жена и като се намери в трудно положение, да става невидима ще може ли тя да се намери в трудност? Аз като говоря така, някои казват: „Много хубаво е да можем да станем невидими, като вземем пари назаем и като дойдат онези да ги искат, да станем невидими.“ Те са чудни, когато някой път разсъждават 57
така. Ако аз имам да давам сто хиляди лева, пък имам в джоба си една банкнота от хиляда долара, какво ще ме изкушават стоте хиляди лева книжни пари. Големите работи може да ни изкушават, но малките работи не могат да изкушават човека. Някой ми задава следния въпрос: „Как казва изкушение има?“ Направи кюфтенца, с масло полети, или кокошка опечена, или някоя скумрия с малко зехтин отгоре и лимон, онова хубавото грозде, хубавите ябълки, после смокини, жълти круши. Казва: „Първо ям месо, после ще ям круши.“ Аз поставям въпроса за яденето другояче. Ако човек яде без любов, прави престъпление. Но трябва да имаш светлина върху онова, което ядеш, какво ще достави на твоя ум. Ако е една храна, която си я ял с любов, не може да внесе светлина в мозъка, тази храна не е добра. Ако една храна си ял с любов, не може да внесе светлина в мозъка, тази храна не е добра. Ако една храна си ял с любов, и тя не може да внесе светлина и топлина, и сила вътре в тялото, тази храна не е намясто. Храна, която с любов ядеш и която внася светлина, топлина и сила в тялото, подмладява се човек. Или другояче казано: храната, която те подмладява, тя е, която е определена за човека. И така трябва за бъдеще хората да ядат. Та най-първо, ще се научим с любов да ядем онова, което Бог е определил в нас. Тази храна, като влезе в тебе, ще й дадеш едно почетно място. Чудни са хората. Ти изядеш една ябълка. Тази ябълка, като влезе в тебе, ще внесе най-хубавата мисъл, която е донесла от слънцето. После тази ябълка ще ти даде най-хубавата топлина, която е в слънцето, която слънчевите хора имат в себе си. Тази ябълка ще внесе сила, която слънчевите хора имат. Казвате: „Има ли хора на слънцето?“ Хората, които живеят на слънцето, са ангели. Ходят, излизат по цялата Слънчева система и регулират живота на земята. По всичките планети ходят, и се връщат на слънцето. 58
Някой път отиват и по други слънчеви системи. Те излизат на полкове, и пак се връщат. Сега не искам да вярвате в това. Казвате: „Може да е лъжа.“ Щом мислите, че е лъжа, оставете го настрана, не мислете за това. За мене в слънцето живеят същества напреднали, без да имат греха на хората. Те нямат тия слабости, които хората имат. Понеже хората на земята съгрешиха, затова цялата земя изпъдиха и туриха на заточение. Не само земята, но и всичките планети, които не живеят както слънцето, туриха ги на заточение, сега обикалят по своите орбити. Един ден и ние ще се върнем със земята на слънцето. Сега сме вън на заточение. Станало е някога един голям бунт и земята е била съучастница и затова сега е изгонена, изпъдена. И ние тук седим бунтовниците. В Писанието се казва: „В началото създаде Бог небето и земята, и земята беше неустроена и пуста.“ Бунтовница е земята. Бог казва: „Да дадем благоволението си на тия непокорните деца.“ И дал Господ своето благоволение на земята. Като дал своето благоволение, турил слънцето, турил звездите, направил едно забавление на хората. Казва: „Един ден, когато се научите да изпълнявате закона да обичате, както аз обичам, тогава пак ще се върнете пак при мене, ще ми бъдете синове и дъщери.“ То е сега самовъзпитанието. Да възприемем любовта на земята и живота, тъй както сега се изявява. Всеки от вас, както е роден, да работи върху себе си. Богатството в главата, което имате, да го разоравате. После туй сърце, което имате, да ви служи, и за него да благодарите, да благодарите и за тялото, което ви е дадено. Всеки ден да благодарите за това хубаво жилище. Постоянно, като живеете на земята, стават постоянно промени в апартамента. Вие се лъжете с положението на земята. Човешкото тяло постоянно се подобрява и затова ние сме изпратени да се учим от онова, което любовта 59
може да внесе в нас. Постоянно да се учим от онова, което мъдростта може да внесе в нас. Може да се учим и от онова, което истината може да внесе в нас на земята, както е животът. Да оставим онзи живот, за който говорим. Божественият живот сега е в нашата глава, духовният живот е в нашето сърце и физическият живот е в нашето тяло. Всичко онова, което тялото изисква, да му дадем. Всичко онова, което сърцето изисква, да му дадем. И всичко онова, което умът изисква, да му дадем. Аз считам онова, което тялото иска, то е божественото. Аз считам това, което сърцето иска, то е божественото. Аз считам умът което изисква, то е божественото. То е, което Бог е вложил в нас. Тялото, сърцето и умът тях всичките трябва да ги задоволим. То е правото. Човек трябва да яде с любов, да благодари за онова, което Бог му е дал. То е правият път. Да благодари, че може да мисли. Да благодари, че може да чувства. Да благодари, че може да се храни. То е новата култура. Новата култура трябва да се създаде върху туй. Тогава ще имаме нови хора, които ще живеят по един братски начин. Аз виждам онова, което ви трябва. Ще кажете, че това е толкова високо, непостижимо. Аз ще ви кажа ето как трябва да мислите. Когато посадите една семка в земята, вие не мислете как тя ще израстне и какъв плод ще даде. Посейте тази семка във вашето сърце, и не мислете как ще израстне. Посейте тази семка във вашето тяло, и не мислете как ще израстне. Те сами ще израстнат, и Господ ще ви благослови. Тайна молитва Двадесет и трета неделна беседа 23 март 1941 г., неделя, 10 часа София Изгрев 60
НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ „Отче наш“ „Духът Божи“ Ще взема само част от осемнайсети стих от четвъртата глава от евангелието на Матея: „Наближило е Царството Небесно.“ „Бог е любов“ Хората си говорят на един език, който не разбират. Страданията в живота произтичат от неразбирането на езика, който природата има. Ние си имаме; особен език и искаме природата да ни разбира. Хиляди години да говорим на нашия език, тя не обръща внимание, ни глас, ни слушание. Всички ония, които искали да накарат природата да разбира техния език, останали назад в развитието си. Растенията изостанали назад, животните изостанали назад. Сега правят опити с човека. „Наближило е Царството Небесно.“ Значи наближили са благоприятните условия, при които човек може да разбере онова, което му се говори. Аз наричам това състояние възход на човешкото самосъзнание. Съвременните хора повече се занимават с личния живот, искат всички да живеят. То е едно право да живеем. Няма по-хубаво нещо да мислим, да живеем, но да знаеш как да живееш и да знаеш как да мислиш. Някой казва: „Да сме богати.“ Но за какво ще употребиш твоето богатство? Единственото нещо в богатството е да имаш едно жилище охолно, хубаво легло, хубави завивки, постелки, хубав 61
юрган, дрехи хубави, ядене хубаво. Всичко туй е добре, но представете си, че имаш един развален стомах и каквото и да ядеш, боли стомахът. Легнеш, а юрганът ти тежи, като легнеш, не можеш да спиш както трябва. Светлината ще те безпокои. Питам, защо ти е такова богатство. Бялата раса се отличава с едно самосъзнание, че седи по-горе от другите раси, които са я предшествали: жълтата раса, черната раса и червената раса. И действително тя седи по-горе от тях, има известни признаци. Устройството на тялото, устройството на черепа у бялата раса е другояче построен. Тъй нареченият Камперов ъгъл у бялата раса е по-голям. Черепът в бялата раса е другояче построен. После моралните чувства са по-силно развити в съзнанието. Сега изобщо религиозните хора казват: „Както Господ създал света.“ Хубаво, ако вие намерите човешките гърнета, кой ги е създал? Не ги е създал Господ. Тия гърнета се чупят. Всичко онова, което ние сме създали, туряме го, че Господ го създал. Ние надпис туряме, че той ги е създал. Когато хората не живеят по любов, това състояние не е божествено. Когато двама души не се споразумяват, не си разбират езика, това не е божествено. Божественото значи има божествен език. В божествения език всички хора се разбират помежду си по божественому. Някой път някой застава да критикува. Според мене критиката показва, че има едно болезнено състояние, което трябва да се поправи. Но критиката ни най-малко не дава цяр. Критикуваш един човек не живее добре. Как трябва да живее? Ти му намираш погрешки. Пишеш закона, но не му казваш как трябва да живее добре. Казваш: „Храни се добре.“ Как да се храни добре? Виж животните. Че животните хранят ли се добре? Ни най-малко не се хранят добре. Онази овца, която пасе по земята, мислиш, че идеята е много хубаво направена. Колко пъти кална е трева62
та, и овцете умират от кал в стомаха. Казва: „Гледай как животните избират храната.“ Благодарим от такова избиране на храната. Понеже човек се храни с три вида храни, не само с една има физическа храна за стомаха, има храна за дробовете, има храна за мозъка. Онези кухари, които приготвят храната, готвачите, които приготвят храната, ако стомахът не може да приготви храната, дробовете ако не могат добре да приготвят храната, тогава състоянието на човека се влошава. Когато храната не е добре приготвена, когато храната не е пречистена, тялото отслабва. Причината седи в храненето. Причината е там сега. Когато чувствата на хората отслабват, причината е в дробовете. Когато в умствено отношение хората отслабват, причината е в мозъка. Запример в съвременния човек често се зараждат болести. Някой път има удар в мозъка или менингит. Лекарите не знаят причините. Става възпаление в мозъка. Мозъкът не търпи възпаление. Много мъчно се лекува. Менингитът се дължи на един прилив, на едно дисхармонично състояние на симпатичната нервна система, на сърцето. Охтиката и менингитът са болести на сърцето. Воля трябва да имат. Доколкото аз зная, охтичавите какви усилия не правят. Но онези жители на охтичавите, като влязат в човека, циментират се, затварят се. Ти воюваш и като влязат, завладяват човека, изядат му дробовете. Малки животинки са, изядат дробовете, като започнат отгоре, от върховете. Те са като таралежа като хване една змия, по малко я нагълтва. Тя се върти, прехвърля се, той я гълта. Охтиката, като хване човека, изяда го. Лекарите по някой път идат не могат да помогнат. Някой път помагат. Болезнените състояния са преходни състояния, които се дължат на едно неразбиране на живота. Щом човек не разбира ума си, щом не разбира сърцето си, охтиката иде. Щом човек не разбира ума и сърцето, менингитът иде. Щом старият не разбира сър63
цето си, ударът в главата иде. Старият, щом го ударят, казва: „Удар получих в главата.“ Младият като не разбира закона, огънят иде веднага, минингитът. Младата мома като не разбира живота, охтиката иде в дробовете, става нервна. Това са болезнени състояния. Казват: „Какъв е церът на това?“ Какъв е церът на глада? Щом сте гладен, нахранете се. Какъв е церът на жаждата? Пий вода, нищо повече. Какъв е церът на охтиката? Въздух, светлина. Охтичавите хора са много нетърпеливи, толкоз нетърпеливи, треперят. Много злонравни хора са охтичавите. Те искат целият свят да се зарази, да умрат. Те държат философията на Настрадин Ходжа, който казвал: „Като умре жена ми, половината свят умира. Като умра аз, целият свят умира.“ Че как ще се лекува? Най-първо, човек трябва да се освободи от своето злорадство. Приятно му е, че страда някой. Той с това си създава едно лошо условие. Утре на това злорадство ще имаш лошите последствия. Злорадството е една заразителна болест. Тя не е божествена болест. Ти трябва да се радваш на всичко онова, което е в света. Като видиш да изгрява слънцето, да се радваш. Туй слънце ти дава условия. Когато духне вятърът, не да се скриеш вкъщи, но да кажеш: „Духай.“ Не да кажеш: „Откъде се взе този вятър!“ Като се заоблачи, да не кажеш: „Отде се взе!“, но като се заоблачи, да кажеш: „Дай, Боже!“ Ти за всичко си даваш мнението. Не си давай мнението, когато небето се заоблачава то не е твоя работа. Не си давай мнението, когато духа вятърът то не е твоя работа. Слънцето да грее не е твоя работа. Казвате: „Кои хора са добри и кои лоши?“ И за това не се месете. Ако Бог е допуснал добрите и лошите хора да живеят, те си имат работа. Господ, когато иска да му свършат работа, той вика лошите хора да прекопаят нивите, градините. Ако остане на светиите, те цял ден се молят, няма да копаят. Той казва: „Аз се моля, пък Господ каквото даде.“ Свет64
ските хора са умни. Казват: „Какво ще оставим Господ да работи толкоз време работил. Ние сега да се стегнем да работим. Да не бъдем мързеливци. Ние да работим, Господ да почива.“ Кои са по-прави? Мисля, че светските хора са по-прави. Казвам, аз възхвалявам светските хора. Хората трябва да работят, пък Господ да почива, Господ да дава само направление. Новите условия изискват нови разбирания. Най-напред едно кардинално разбиране трябва да стане между мъже и жени. На български думата мъж произтича от един много стар език „мен“. Мъжът е дума на същество, което знае да мисли. Думата жена е на същество, което знае да живее добре. Следователно, когато мозъкът добре свършва своите функции на мисълта и когато сърцето добре свършва своите функции, кръвообращението, тялото е здраво. Когато жената живее добре и когато мъжът мисли добре, по-добро нещо не може да има. И в народа е същото. Когато жената живее добре и когато мъжът мисли добре, по-добър народ от този не може да има. Сега човек в този смисъл трябва да стане господар, да заповядва на ума си, иска да заповядва и на своето сърце. Но човек в този смисъл, както разбира, представя сила малко неразбрана. Човек мисли, като стане силен, да има силни мускули; като има пари, да направи къща за стотина-двеста хиляди, опълчи се, мисли, че е станал умен. Като забогатее, тури цилиндър, мисли, че има знание, започне да дава разпореждания. Знаете колко тягостно състояние е. Един турски кадия кадия значи съдия 40 години бил кадия, съдил, този пращал в затвора, онзи пращал в затвора, най-после се пенсионирал. Никой вече не му казва: „Кади ефенди.“ Най-обикновен човек става. На турски има една приказка. Да обясня положението на кадията, ще ви кажа приказката. Турците казват: „Княз на князете, близо при хората, близо с хората и резил на хората.“ Когато един 65
човек е свободен, неженен, казват, че е княз на князете. Когато се сгоди, става близо при хората. Като се ожени, става едно с хората и като се разведе, казват, че е резил за хората, станал посмешище на хората. Сега връщам се при кадията. Като го уволнили, няма кому да заповядва. Мислил, мислил, иска да заповядва. Купил 40 ибрика, направил един голям параван, турил ги в една джамия, наредил 40-те ибрика, турил паравана. Идат турците богомолци и искат да се измият, преди да влязат в джамията, посягат да вземат един ибрик. Той им заповядва кой ибрик да вземат: първия, втория, третия, четвъртия все заповядва. Хубаво, разбирам да заповядваш, да изпълняваш закона, но какъв закон изпълняваш, като заповядваш кой от 40-те ибрика да вземат? То е пак услуга. Този кадия аз го харесвам. По-напред са му плащали, за да раздава правосъдие, сега даром заповядва. Слуги на народа без пари. Ако ние можем да разберем онзи истински порядък, който съществува в природата, веднага ще се снеме от нас едно голямо бреме. Някои казват, че разбират природата, но бремето, което имат, не се маха. То е неразбиране на онзи великия закон. Когато на един човек говориш на неговия език и той те разбира, веднага ще ти услужи. Щом говориш на непонятен език, не може да ти помогне. Казва: „Ти не влизаш в положението ми.“ Как ще влезе в положението ти то не е лесна работа. Как ще влезеш в положението на един човек, който плаче? Плаче един човек. За какво плаче, за какво страда не знаеш. Мене ми разправяха един случай тук, в България, е станал. Ангажирали един адвокат да защитава едно углавно дело за кражба. Дали в София е станало, не зная. Адвокатът го защитава. Казва: „Господин съдия, моят довереник не е искал да краде, не е виноват. Той е взел само 20 хиляди лева, нямал умисъл да краде. На мястото имало 60 хиляди лева, тях не ги взел.“ Подсъдимият за66
почнал да плаче. Пита го съдията защо плаче. Съдията мислил, че се разкайва, че взел 20-те хиляди лева. „Плача казва господин съдия, че не съм видял 60-те хиляди лева.“ Ако по някой път правим добродетел в света, без да съзнаваме, това не е добродетел. Наближило е Царството Небесно. В туй наближаване трябва да има вътрешна връзка. Здравето на човека зависи от онова количество въздух, което приема. Ако ти дишаш въздуха без любов, този въздух много малко ще те ползва. Днес хората дишат. Казват: „Не можеше ли Господ да направи хората, без да дишат.“ Някои се хранят, и пак любов нямат. Имат вкус, ядат много, но искат да спечелят. Те не ядат, за да имат, нямат желание да благодарят. Искат да станат по-тежки, мускулести, да придобият нещо. Казвам, ако човек не се научи как да мисли, понеже мозъкът се организира от човешката мисъл; белите дробове се организират от правилното дишане, защото те се регулират от симпатичната нервна система. Когато симпатичната нервна система е добре развита, човек има едно отлично, хубаво разбиране, казват, че имат любовно настроение. Системата вътре в тебе има достатъчно количество насъбрана енергия, с която може да разполага. Когато човек започва да закъсва, нервно обеднява. Някои казват: „Блажени бедните.“ Но под блажени бедните какво трябва да се разбира? Думата беден в Стария завет трябва да се преведе. Блажени бедните се разбира, които не са алчни. Това, което съсипва богатите хора, не е желанието за богатство, но алчността. Мислят, че с богатството ще живеят по-добре. То е само условие. Имаме условия и среда. Каква е разликата между среда и условие? Под среда разбираме ти си потопен в средата, в материята; при условията ти си извън тази материя, ти си извън средата. Водата за рибите е среда, а за нас водата е условие. Ние може да употребим водата както 67
искаме, ние сме свободни, не сме така ограничени както рибите. Те ако излязат извън своята среда, умират. При това за нас въздухът е среда. Ако излезем извън въздуха, ние умираме. Следователно и за нас има условие и среда. Един ден ако излезем из въздуха, както рибите излязоха из водата един ден и ние ще излезем из въздуха тогава какво ще бъде нашето положение? Трябва да се създадат съвсем други органи, с които ще влезем в онова етерно пространство. Наричам го божествено дихание. Туй е диханието на любовта, дето е законът на безсмъртието. Щом човек влезе в тази област, той ще стане безсмъртен. Туй състояние мнозина го имат. Заспиват, съзнанието седи; престава дишането, те чувстват всичко, виждат живите, връщат се, и пак започва дишането. Индусите имат един метод за спирането на дишането, наричат го нирвана. Европейците ги е страх от нирвана, понеже, като влязат там, ще ги погълне. Те ще влязат в щастливия живот. Нирвана е място, дето хората се обединяват, всеки живее за другите, и другите живеят за него. Ако ние заместим думата Бог, понеже е съвсем механическо разбиране, ние изпълняваме Волята Божия, понеже има наказание, има съд. Ако не изпълним Волята Божия, има наказание. Ти седиш и казваш: „Като ида в оня свят, къде ще бъда?“ Щом седиш в този свят, и не изпълняваш закона, къде ще бъдеш? За затвора. Щом изпълняваш закона на този свят, ще бъдеш извън затвора, ще бъдеш свободен. Същият закон е и по отношение на сина, и по отношение на слугата. Ако един син обича баща си и майка си, ще изпълнява тяхната воля. Тогава неговото положение ще бъде добро. Сега ето аз какво разбирам. Под думата добри условия разбирам да обичаш човека. Казват някои: „Да обичаме.“ Конкретно как ще го обичаш? Да обичаш един човек, значи ти да бъдеш като един проводник. Найпърво, да се възстановят силите на неговото тяло, да 68
стане човекът здрав, да не боледува. Второто положение, като го обичаш, трябва да станеш проводник, да се хармонират неговите чувства и в твоето присъствие да е свободен, да има тази приятност. После да станеш проводник на неговата мисъл и ти за него да бъдеш, както слънцето е за растителното царство. Това значи да обичаш. Такава трябва да бъде любовта на хората. Ако така се обичаха, те щяха да бъдат среда за своя мозък, среда за своето сърце и тяло и всички хора щяха да бъдат здрави, щяха да имат отлични дробове, щяха да имат отлични умове, и ние щяхме да имаме съвсем друг порядък. И сегашният порядък не е лош. Сегашният порядък е временен порядък. В природата съществуват временни порядъци. Една гъсеница живее в един временен порядък, лази по земята. Като гледаш тази гъсеница, тя има всичките цветове. Като стане пеперуда, тя ги носи в поизящна форма на своите крила. Човек сега на земята се намира като гъсеницата той има красиви заложби, но той още не е станал пеперуда. Неговият ум трябва да добие крила. Тия крила трябва да носят най-хубавото облекло, което някога светът е виждал. Сега да се спра да ви дам едно изяснение. Къде се спъваме ние? Спънката къде е? В алчността. Един пример може да е станал в Германия. Германският император, като слушал един проповедник, слушал го е, много му харесало как проповядвал. Проповядвал много хубаво, заплатата му била много малка. Казва: „Много ми харесва този проповедник, много хубаво проповядва, той ще бъде полезен за народа, да му се увеличи заплатата.“ Министърът бил при него, дал разпореждане, увеличили заплатата на проповедника, дали му десет пъти по-голяма заплата. След 4-5 години започнал проповедникът да не се чува. Преди да се увеличи заплатата, много хубаво проповядвал, като му увеличили заплатата, вече не се чувал. Питал императорът министъра: „Какво стана? На69
шият проповедник като имаше малка заплата, по-хубаво говореше. Сега не му се чува гласът.“ Този министър бил духовит, казал: „Петелът, когато затлъстее, не пее.“ Друга крайност. Сега хората постят по 40 дена да пожълтеят, да станат светни. Две крайности има. Религиозните хора искат да станат светни. Светските искат пък да станат пълнички. Две крайности. Човек трябва да има едно тяло добре организирано, мускули добре развити, да няма мазнини, да му служи за работа. Ние, съвременните хора, искаме всички да се подобри заплатата на проповедника. Този анекдот е даден и на друго място от „Хиляда и една нощ“ из арабските приказки. Силно въображение имат източните народи. Един цар боледувал. Неговите учени хора му казали, мъдреците му казали, че ако намери ризата на един щастлив човек и ако царят облече тази риза, ще оздравее. Тръгнала една комисия из целия народ да търси щастлив човек и никъде не могла да намери. Като обиколила целия народ, минава комисията една вечер покрай един беден човек и чули те да свири със свирката си, пък децата и жена му играели. Казват: „Що свириш?“ Казва: „Благодаря на Бога, повече от това не искам.“ Цялата вечер свирил и децата му играли. Той казал, че е щастлив човек. Казват му: „Дай си ризата.“ Казва: „Нямам риза.“ Като се върнали, казали на царя, че намерили един щастлив човек, но той нямал риза. Като казали това, царят разбрал и оздравял. Той разбрал, че този човек е доволен. Казва: „Ако този човек без риза е доволен...“ И царят си хвърлил ризата, той оздравял. Като оздравял, казал да му повишат заплатата и този бедният човек станал богат, имал голям магазин. Един ден, като продавал стока в дюкяна си, паднала една топка памук на рамото му и той легнал, три месеца лежал от големия удар. Заинтересувал се царят, дошъл да види от какво е болен. Казва му: „Падна една топка памук, че ми причи70
. ни рана.“ Този пример показва, че хората от нищо и никакво боледуват. Паднал малко памук на рамото му, й той направил цял въпрос. Че какво има, ако падне 10, 50 или 100 грама памук на рамото? Та казвам, нашата съдба половината е в нашите ръце и 50 процента зависи от природата. Животът ни 50 процента зависи от Бога, 25 зависи от природата и 25 зависи от нас. Аз съм проверявал. Всякога, когато се спази туй отношение, няма изключение. Който не е спазил тия изключения... Всякога има изключение. Та казвам, във всички ни трябва да се яви едно чувство на благодарност. Учен си. Ти благодари за твоето учение и не мисли, че си достигнал до онова дълбокото разбиране. Казва: „Учен човек е.“ Учен е, но утре, като го хване една болест, не може да се лекува. Ожениш се, дойде смъртта в дома, ти си учен човек, и не можеш да се справиш с болестта. И тогава казвам, вие трябва да знаете законите. Българите, които са изобретателни, казват, че едно време българските овчари се домогнали до този закон, да знаят как се добива животът и да се пази животът. Тия овчари разбирали езика на болестите. Един овчар, като минал през полето, спрял се на един мост и слуша две трески да се разговарят. Едната казва: „Ти къде ще идеш?“ Казва: „Аз ще ида в планината. Има един овчар, искам да го хвана и да взема, каквото ми трябва.“ „Как ще го хванеш?“ „Като се обагнат овцете му, първото мляко, което ще вземе, ще вляза в първата лъжица. Като ме глътне, като вляза веднъж в неговия стомах, аз ще му кажа.“ Той чул това. Другата пита: „Ти къде ще идеш?“ Казва: „Ще ида при един съдия и него ще хвана.“ Овчарят заклал една овца, направил един тулум от кожата й и като взел първата лъжица мляко, турил го в тулума и го завързал. През лятото, като напичало слънцето, тулумът се тресъл, треската тресла тулума цялото лято. Есента ще снемат овцете отгоре от планината долу трябвал му тулумът. Развър71
зал треската, напълнил тулума със сирене и отива на моста. И чува двете трески, пак се разговарят. Казва: „Сестра, какво си побледняла.“ Казва: „Онзи овчар нехранимайко ме тури в един тулум и цялото лято го тресох. Нищо не ми даде, щеше да ме умори. Ти колко си се оправила.“ Казва: „При съдията много добре минах. Доста добър човек, да идем и двете.“ Хванали съдията и едната го тресла вечер, другата сутрин, че съдията си отишъл. И болестите разбират. Едната болест била глупава, че отишла при овчаря, овчарят бил по-умен. Другата отишла при съдията. Той е умен като съдия, но не е умен как да живее. Едната треска е била по-умна от него. Тъй седи въпросът: едната е умна, другата е глупава. Но уморяват съдията. Какъв е изводът, какво заключение ще извадим? То е един анекдот. Казвам, в съвременния живот имаме хиляди случаи, дето може да се наруши онова, което Бог ни е дал. Може да си изгубим здравето. Ти не си богат човек, минаваш покрай касата, тя е отворена, веднага ти се обърне сърцето. Видиш скъпоценни камъни, обърне ти се сърцето. В тебе се зароди едно желание, или да станеш приятел с този човек, или някак да започнеш по някой начин да вземеш богатството. Преди години в Америка, в Ню Йорк обрали един бижутерски богаташ посред пладне. Апаши го обират по пладне. Нагласили уж, че филм се снима, един автомобил се блъска във витрината, влиза навътре във витрината на този богаташ и в това време обират скъпоценностите. Тоя богат човек вика, че го обрали, но стражарите мислят, че то така трябва да вика, понеже му е платено. За пет минути обират скъпоценностите и се качват на автомобила и избягват. Доста скъпоценности задигнали. Преди години на руския посланик на Царска Русия му направиха тук операция от апандисит и му взеха 14 хиляди лева. И умря човекът. Лекарите имат всичкото 72
добро желание, но операцията излезе несполучлива. Някой път ти ще платиш, и животът ти ще иде. Та ние, съвременните хора, тичаме, искаме да си помогнем. По кой начин могат да се лекуват хората. Не сме против лекуването, но от онези хора, които са духовни. Най-първо, човек трябва да изучава човешките закони, законите на човешката мисъл, на човешкото сърце и човешкото тяло. Всеки човек трябва да има една отлична мисъл. Той никога не трябва да допуща една отрицателна мисъл в ума си. Никога не трябва да допуща едно отрицателно чувство в сърцето си, в своята симпатична нервна система. Никога не трябва да допуща една отрицателна постъпка в своето тяло. Знаете ли, че при вашето състояние, ако сте при някой болен човек и ако се приближите, турите ръката си на рамото на болния, няма да се мине много, ще усетите болката. Ако сте много чувствителен, приближете се при някой човек охтичав, дробовете му са започнали отдолу да се накърняват и вие ще усетите някаква болка в долната част на дроба. Ако болният човек ви е приятен, вие по симпатия ще почувствате това; ако ви е неприятен, няма да почувствате. Когато говорим за положителното, разбираме трябва да се обичат хората. При сегашните условия трябва знание да обичаш хората. Болни хора не можеш да обичаш, понеже вземат. Ти може да обичаш един болен, но ще платиш с живота си. Някой път богат е няма какво да го обичаме, няма какво да му даваме. Онзи, който иска да лекува болните, то трябва да бъде здрав и не трябва да се поддава на закона на внушението. „Наближило е Царството Небесно.“ То е повдигане на човешкото съзнание. Ако един цар може да извади един човек, който е в калта, и може да го направи пръв министър в държавата, този цар е видял, че в бедния има един отличен ум. Казват: „Повдигна се този бедният човек.“ Повдигна се благодарение на своя ум. Той има от73
лично сърце и благодарение на своето сърце има здраво тяло. Царят е видял, че има тия качества в него, повдига го, и става пръв министър. И той е доволен. Ако бедния човек царят го повдигне, той ще му направи десет пъти повече пакост, отколкото имал по-преди. Тогава царят не е разбрал работата. Сега аз прилагам това. Искаме да подчиним нашия ум. Мнозина хора и тук, и в Америка, мислят, че човешкият ум е като луд кон, че той трябва да се възпита. Ако ти трябва да възпиташ ума, който кого ще възпита? Та лудият кон трябвало да се възпита. Не е съвсем правилно. Казват човешкото сърце било грешно. Как ще поправиш туй сърце? Не седи въпросът там. Сърцето е отрицателната, меката страна. Има една малка болест в сърцето, пък в ума има едно малко отклонение в неговия предметен ум, който е ангажиран с външната страна на природата. Но ние напълно може да разчитаме на своя ум, понеже той има божествен произход. Ако на ума си не разчиташ, на кого ще разчиташ? Казват: „На Божествения Дух.“ Божествен дух има там, дето е духът. Умът ще стане тяло на божествения дух. Духът никога не може да влезе, докато не е здраво тялото. Божественият дух не може да се всели, отвън да дойде, да ти говори. Но отвън да ти говори е механически процес, не е органически процес. Сега всички проповядват механическите процеси, казват: „Да станем добри.“ То е временно състояние. Някой е добър 5-10 години, пак се повърне назад. Този процес не е истински процес. В истинските процеси има вечно подмладяване. Онези, които са разбрали закона, могат да се подмладят. Аз искам онези, които се подмладят, да напуснат старото тяло и да вземат ново. Трябва да знаят как да направят новото. Тъй както вие може да съблечете старите дрехи и да облечете новите, така един човек, който разбрал закона на своя ум, който разбрал закона на своето сърце и тяло, той може да смени своето 74
тяло, всичко може да смени. То е една наука. То е безсмъртие на човека. Трябва да дойде туй знание. При сегашните условия ние искаме да ни спасят. Как ще ни спасят другите, когато ние не слушаме. Най-първо, ще кажат: „Туй, което се проповядва, верно ли е? Тази любов от Бога ли е?“ Каква е човешката любов? Човешката любов постоянно взема. Тя е един паразит. Една въшка, като се качи по тялото ти, постоянно взема. И ако една въшка десет години седи на главата на един философ, ще стане ли философ? Няма да стане. Питам, ако един човек остави една въшка да го гложди, да го гложди и той не е разбрал закона. Всички вярват, че като дойде Христос, той ще оправи света. То е неразбиране. Къде ще дойде Христос? Христос ще дойде в един просветен ум. Ако вие не можете да приемете и да приложите тази просветена мисъл, да направите опит, да кажете: „Отсега нататък ще изпълнявам законите, които са в моя ум, които са в моето сърце, както Бог изисква, и законите на физическия свят, както Бог изисква.“ Това се разбира. Ние ще отложим, че като умрем... Някои ме питат: „Като умрем, къде ще идем?“ Цитирате, че умрял сиромахът Лазар и отишъл в лоното Авраамово. Лазар беше на посвещение. Там казва, че кучетата му ближеха раните. Той при всичката беднотия даваше храна на кучетата. Богатият с всичкото богатство нито трошица не даваше. И умря този човек, и отиде при Авраама. Богатият, като умря, отиде в ада. Обърна се процесът. Единият стана виден човек, чиновник при Авраама. Другият не се учеше, влезе в земята, да работи в ада. Работата е там. Както е представено, не е така. Сега често някои искате да знаете какво е истината. Кой от вас е ходил в ада, да знае какво е адът. Казвате, че гърлото засъхнало. Като ви хване болест, засъхне гърлото, казвате: „Засъхна гърлото.“ Че не сте ли вие в ада? Де е раят? Не е далече. Богатият човек има къща, кили75
ми, хубаво облечен, къщата добре наредена. Бедният е на пътя, той е горе в къщата. Значи раят не е далече от ада. Раят е горе на богатия, бедният е долу на улицата. Гледал съм бедни да седят при 20 градуса студ на улицата и благославят. Някой човек ще му хвърли 50 стотинки, той благославя. На богатия стаята е хубаво отоплена. Пита ме един: „Справедливост има ли в света, как го оправдаващ?“ Казвам: „Този просяк е бил един голям богаташ ял и пил, и никому не помагал. Сега Господ го турил да опита неволите на живота, как бедните хора живеят. Ще го нита Господ: „Още веднага, като те направя богат, ще изпълняваш ли волята ми, както ти казвам?“ От нас, съвременните хора, се изисква една положителна мисъл според нашето разбиране всеки според своето разбиране. Най-малкото подбуждение в мисълта или в сърцето ви, да направите едно добро, да не отлагате. Не мислете, че да дадете един лев е нещо. Не е въпрос само за хляба. Този човек се нуждае, болен е, казал му е лекарят: „Твоята работа е свършена, ти ще умреш.“ Като го видиш, кажи му две сладки думи, кажи му, че ще живее още 20 години. Ама туй, което казваш, Ще стане ли? Щом го казваш, ще стане; щом не го казващ, няма да стане. Този човек се е обезсърчил, скъсали са го в университета. Колко ученици има, които се убиват, след като са били скъсани. Кажи му: „Няма нищо, за твое добро е.“ Някой търговец изгубил, другиго го напуснала жената, кажи му: „Ще се върне.“ Най-после му кажи: „Ще си намериш друга“, щом не може да живее. Той се оженил за чужда жена, тя не е негова. Да намери една жена, с която може да живее. Защо ще се съберат двама, да се мъчат? Сега в своите разсъждения намирам начин за лекуването на всички недъзи, които сега имаме. Има начини. Аз ще ви дам съвет на дъщерите, които искат да се женят. Ако ме слушат, следния съвет им давам. За този съвет 76
знаете колко бихте дали, но аз ще го дам без пари. Ако един син има майка, която обича, синът всякога трябва да се ожени за една мома, която прилича на майката. Дъщерята да се ожени за един момък, който прилича на баща й. Когато тя се жени за момък, който не прилича на баща й, всякога ще има противоречие в живота, ще има разногласие. Когато се жени за момък, който прилича на баща й, ще има обединение. В началото няма да ви коства нищо, пък после. Някой път хората не може да живеят, понеже не подхожда на естеството. Когато у мъже и жени всичките частици са положителни, умът и сърцето са положителни, не може да живеят хората тогава на земята. Следователно единият трябва да бъде отрицателен. Сега да ви представя тази идея за отрицателен и положителен. Положителният човек е изпъкнал, а пък отрицателният човек е вглъбнат. Река, която тече, е положителна; езеро, което събира водата и не изтича навън, е отрицателно. Следователно, ако реката се влива и няма къде да изтича, няма да даде толкоз благоприятни условия за развитието. Та казвам, всякога трябва да се смени знанието. До известно време искаш да бъдеш силен. Искаш да бъдеш висок. Че всяко нещо има своята граница. Представете си, че станете 4-5 метра висок при сегашните условия. И да си силен човек, ти ще бъдеш нещастен. Че пет метра, ако си висок, никой няма да се ожени за тебе. После де ще лежиш, какъв юрган ти трябва? То са неестествени желания. Такива желания влязат в твоето сърце станеш нещастен. Желанията имат своя форма. Никога не трябва да увеличавате формата на желанията. Никога не трябва да увеличавате формата на мислите. Че качествата на една мисъл зависят не от голямата форма, но от организираната мисъл нейната форма е естествена. Организираната мисъл събира онази божествена светлина в себе си и онова божествено чувство, събира божествената топлина, храна за сърцето. 77
Тялото събира божествената сила. Тъй щото постъпките събират божествената сила. Желанията събират божествената топлина, която е необходима, пък мислите събират божествената светлина. Ако един ум не може да събира светлина, той е изложен на страдание. Ако чувствата не могат да събират топлина, те са изложени на страдание, на разочарование. И ако едно тяло не може да събира сила, то е изложено на болести. Та казвам, трябва да има едно училище, да се поставите на изпит. Сега вие ме слушате, казвате: „Дали туй нещо е верно, или не. Защо досега не е станало?“ Онези, които са го приложили, става. Христос е турил този закон и казва: „Който има вяра.“ Подразбира, който разбира така ако каже на тази планина „Премести се!“ и тя ще се премести. Ония мъчнотии, които са планини, ще се преместят. Да допуснем за някоя сестра или за някой брат. В света законите са едни и същи. Каквито са религиозните хора, и светските са такива. Сега религиозните хора, като се съберат на едно място, се карат. Може да кажат, че имат Божия дух, пък се карат. Светските хора, които не се обичат, пак се карат. Ще ви приведа един пример за Джон Веслей. Той, като се оженил, бил нещастен в своя живот. Иде един млад момък при него и казва: „Учителю, намерих една млада християнка, искам да се оженя заради нея. Много добра.“ Казва му: „Тя е много млада и много .добра, с Христа може да живее, но с тебе не.“ Не мислете, че ако живее с Христа, ще живее и с тебе. Няма единение между темпераментите. Господ на Адама му създаде една жена, създаде му другарка. Адам не можа да разбере. Той казва: „Ето кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не е така, това е погрешно разбиране. Адам, понеже спеше, когато Господ създаде Ева, и той имаше представа за външното естество. Казва, че Бог взел пръст и направил човека, но в тази пръст Бог турил диханието си, и човекът станал 78
жива душа. Божественият принцип е вложен. За Ева не казва, че турил дихание. Адам казва: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Ева казва: „Аз ще ти кажа дали съм плът от плътта ти, аз ще ти докажа, че и в мене има нещо божествено.“ Тя го накара да яде от плода. Онова, което те накара да ядеш, то е първото твое мнение. Какъвто си ти, такъв съм и аз. Ти ядеш, и аз ям. Ева казва: „Не бой се ти. Отсега нататък ти и аз ще се учим да живеем по Бога.“ Тогава излязоха из рая заради това мнение, което имаха. Ева значи дъщеря на Бога. Ева казва: „Господи, много добре стана, той ще се научи да знае, че духът тури в мене.“ Господ им направи кожени дрехи и ги прати да работят. Сега Ева възпитава Адама, че в нея има божествено естество. Зачитайте жените. Един съвет: зачитайте божественото в човека. Мъжът да зачита божественото в жената и жената да зачита божественото в мъжа. Мъжът и жената да зачитат божественото в децата. То е бъдещият закон за възпитание. В своята мисъл имам един малък пример. Направили погрешка пеперудата и пчелата, че Господ ги изпратил на земята, да си изправят погрешката. Пеперудата станала гъсеница, явила се при Господа и казала: „Господи, аз се научих да преда толкоз тънка нишка, че направих най-тънката прежда. Направих едно жилище и искам да дойдеш да живееш с мене заедно.“ Пчелата казва: „Господи, бръмбар станах, но се научих да събирам мед от цветята и съм събрала най-хубавия мед. Да дойдеш да си вкусиш от меда.“ Господ казва: „Днес е настанало вашето спасение.“ „Добрата молитва“ Двадесет и четвърта неделна беседа 30 март 1941 г., неделя, 10 часа София Изгрев 79
ЩЕ БЪДЕ РАЗВЪРЗАНО „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета само един стих от осемнайсета глава от евангелието на Матея осемнайсети стих: „Истина ви казвам. Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.“ „Духът Божи“ Много просто е казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето. И каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.“ Ако вържеш вола, ще бъде вързан; ако го развържеш, ще бъде развързан. Какво значи? Ако развържеш вола, ще бъде развързан, ще ходи да пасе; ако го вържеш, ще бъде в дома, ще яде слама. Питат защо трябва да бъде вързан, питат също защо трябва да живеят. Че какво трябва да правиш. Друг въпрос: защо трябва да умират. То е все същото. Който не иска да живее, умира; който не иска да умира, живее. Който не се учи, невежа остава; който се учи, учен става. Същият закон навсякъде работи. После питат някои защо са страданията. Че какво трябва да имате? На всеки един въпрос, който ние си задаваме, трябва да можем да отговорим. Човек не може да говори за нещо, което той не разбира, когато се предава. Науката трябва да бъде разбрана. Питат някои защо трябва да гледа човек. За да не се спъва. Защо трябва 80
да диша? Ако не диша, ще се задуши. В думата развързване има нещо разумно. Само разумният човек може да се връзва и да се развързва. Следователно, ако ти сам de връзваш и очакваш другите да те развързват, ти си на кривата страна. Някой път се възразява, че умните хора проявяват известни черти. Така едно дете взело една доста голяма макара и започнало да я отвърта около дядо си. Детето се смее. Минава веднъж, минава два пъти, три, четири, пет, десет, двайсет и повече, и казва: Дядо, я да видим, може ли да се мърдаш.“ Дядото бил умен, казва: „Я почни обратно да се въртиш, ще ти дам орехи.“ Често и ние, хората, сме като малките деца и после се свързваме. Ти имаш едно неестествено желание, ти се връзваш заради него. Имаш една неестествена мисъл, ти се развързваш. Човек със своите чувства се свързва и със своите мисли се развързва. Онези, които се връзват със сърцето, не могат да се развържат. Умът трябва да ги развърже. Ако сърцето те връзва, умът ще те развърже. Каквото умът развързва, развързано ще бъде. И каквото сърцето върже, ще бъде вързано. Нека дойдем до онова, което е реално в света. Аз считам идеалните работи, това са форма. Идеалните работи принадлежат на ума. Реалните работи принадлежат на сърцето. А пък материалните работи принадлежат на човешката воля. Тъй щото човек едновременно се занимава с идеалните работи с ума си. Казва: „Идеалист човек съм.“ Ти си в умствения свят. Казва: „Аз съм реалист.“ Ти си в сърцето. „Материалист съм.“ В тялото си. Щом ядеш, ти си материалист. Казва: „Аз съм материалист.“ Кажете ми кой не е материалист. Той яде боб, леща, месо все материалисти. То са материални работи. Вегетарианската храна е по-чиста. Най-нечистата храна е месната във всичките клетки изядат храната с нечистотии. Видиш, котката хване мишката, с козината и с всич81
Ките нечистотии я изяда. Котките умират много лесно. По някой път, когато котката се влюби в мишката, какво става с котката. Всичките котки умират от любовни работи, понеже се влюбват в мишките. Котките все от любов умират. Една котка, като седи при дупката на мишката, разправя й любовни работи: „Трепери ми сърцето. Без тебе не може да живея. Светът ми е тъмен. Нищо не искам да гледам. Аз само за тебе мисля от сутрин до вечер.“ Разговаря се. Като излезе мишката от дупката, очите на котката се отварят и й казва: „Като те видя, светът за мене се отвори, отвориха ми се очите.“ Вземе я в устата, понесе я, поиграе си, занесе я някъде и казва: „Аз имам един апартамент хубаво мебелиран, с най-хубавите столове, с най-хубавите ястия. Ако влезеш, с най-хубавите копринени дрехи ще те облека. На баня ще те пратя, ще те посъблека.“ Досега виждали ли сте някоя мишка да е облечена с копринена рокля. Все с козина ходят като Йоан Кръстител. Често са идвали млади при мене и искат съвет от мене. Някоя мома обикнала един момък, аз да й дам съвет. Казва ми: „Ти можеш да направиш нещо.“ Казвам: „Аз не мога да направя.“ Казва: „Ти можеш да направиш.“ Казвам: „Сега ще направя да те вържа. Утре ще дойдеш, ще искаш да те развързвам. Ще дойдат да ме питат защо я развърза.“ Ще иска първо да я вържа със сърцето, а после ще иска да я развържа с ума. Следователно, за да бъде свободна, сама трябва да се връзва и сама да се развързва. Казвам: „Нямам време. Може въпреки моята воля някой път ако те вържа, ще останеш вързана.“ Сам ако се връзваш и развързваш, ще бъдеш свободен. Другояче казано: ако мислиш правилно и ако чувстваш правилно, ти едновременно се връзваш със сърцето си; правилно ако мислиш, ще се развържеш правилно. То е един вътрешен процес. Четат и Христос казва: „Как82
вото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето. И каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.“ Какво ще връзваме? Този живот е вътре в нас. Ако не можем всичките мъчнотии, които имаме на земята, ако тия мъчнотии не можем да ги развържем, къде е нашата мисъл. Ако умът не може да ни развърже, къде е той. Вие имате един цирей, който побелял. Побелелият цирей е вече остарял. Тебе те е страх. Българите лесно правят хирургия. Дойде някой с някоя игла, бутне го от единия, от другия край, изстиска го, върже го веднага ти олекне. Значи в себе си ако имаш едно неестествено желание, онова, което то съдържа, трябва да се изхвърли. Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание трябва да се изхвърли. Всяка добра мисъл трябва да се приеме. Всяка лоша мисъл и всяко лошо желание връзва човека. Всяка добра мисъл развързва човека. Сега това е обяснение. В какво седи правилният живот? Искаме по някой път да обичаме някой човек. За да обичаш някой човек, трябва да го развържеш. Първото нещо любовта разбира развързване. Друг е въпросът, когато вие искате да ви обича някой. Пак се разбира същият закон. Онзи, който ви обича, трябва да ви развърже. Щом не ви развързва, любовта не е правилна. Казвам, този закон е верен. Понеже Бог в света ни обича, постоянно ни развързва. Като ни развързва, ние никога не съзнаваме това и постоянно се връзваме. Бог те развърже от едно място, ти се вържеш на друго. После трябва да бъдете тъй последователни като Толстой. Той играл една вечер на една хазартна игра. Обичал да си поиграва на хазартни игри тъй били руските аристократи. Загубил 12 хиляди рубли, започнал да се моли. Млад бил тогава и помолил се на един свой приятел, и той му дал една рубла. Започнал да играе с нея и спечелил, че още вечерта изплатил задължението си и си дал дума да не играе повече. И оттам насетне 83
Толстой никога не повторил да играе. Вие играете на една игра хазартна на омраза. Хазартна игра е омразата. Казва: „Аз не мога да му простя.“ Казвам, ако вие не можете да простите на хората, и Отец ваш не може да прости на вас. Казва за някого: „Той не е много разумен.“ Хубаво, ти от много умните ли си в света? Всеки човек в света, който не иска да прости, не е от разумните. Който прощава, е от разумните; който не прощава, той е от посредствените хора, не от разумните. Та казвам, законът вече е приложен на физическото поле. Ако съвременните хора не знаят как да приложат любовта, животът не може да се съгради. Тогава имаме всичките несносни страдания. Че какъв смисъл има една майка, която родила десет деца, и всичките умрели? Какъв смисъл има животът, ако през цял живот само ту стомахът те боли, ту гърдите те болят, ту мозъкът боледува? Все нещо е вързано: ръцете ти са вързани, краката ти са вързани. Какъв смисъл има? Като дойде дяволът да ти върже краката, да можеш с ума си да се развържеш. Някой пита кое е моралното. В Англия един апаш завеждат го на третия етаж, затварят го в една стая и стражарят оставя една свещ. Завързали му ръцете с въже и краката завързали с въже. Той помислил, помислил и му дошла една светла мисъл. Дигнал краката си и поставил въжето на свещта. Изгоряло въжето. Турил ръцете, и въжето на ръцете изгоряло. Освободил краката и ръцете си. Взема чаршафа, раздира го на парчета, направил го на въже и изчезнал през прозореца на третия етаж. Казват: „Морално ли е?“ Морално е. Стражарят го връзва, той се развързва. Турил му свещ и казва: „Ако си умен човек, развържи се.“ Всички вие имате такива задачи дадени. На всекиго Бог му оставил по една свещ. Вие седите и викате този лекар, онзи лекар, по някой път обичате да ви баят. Някой го боли глава, че му баят. Нямам нищо против ба84
янето, но знаеш какво казал един български момък. Една баба казва: „Ела, баба, да ти бая да не те яде мечка.“ Той й казва: „Бай ми, бабо, мечка да ме не среща.“ На идеалното в света трябва да се разбират неговите закони. Трябва да се създадат най-красивите форми в нашия ум. Трябва да се създадат най-реалните желания вътре и после най-устойчивите постъпки. Един човек се различава в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки. Да кажем, никога да не изменяш. Често някой човек, като направи някоя погрешка, не иска да я изправи, но гледа да я заличи. Изправи я. Не да я заличаваш, но да изправиш погрешките, е най-хубавото. То е като художник, който рисува и направи погрешка, той веднага коригира. Онзи шивач направи погрешка, веднага разбира, и пак го прекарва на машината. Хората в света и религиозните хора често са болни. Казват, че вярват, пък са болни. Дойдат и им казвам: „Повярвай, ще оздравееш.“ Казва: „Вярвам.“ „Ако ти вярваш, според мен ти ще бъдеш здрав. Щом не оздравяваш, вярата ти е слаба.“ Казва: „Помогни ми, аз ще повярвам.“ Тогава вие ще се намерите в положението на един сприхав лекар. Иде един да го лекува. Той бил неразположен, разсърдили го и казва на болния: „Иди си, не съм разположен.“ „Моля ти се, кракът ми има нещо.“ Казва: „Иди си сега, не съм разположен нещо.“ Лекарят взел, че го наложил. Излиза навън. Като го бил лекарят, оздравял. Казва: „Благословена ръка, би ме, но оздравях казва и боят му лекува. Магнетизъм има, като ме би, оздравях. Верно е.“ Всички майки, които са били децата си, тези деца са станали здрави. Всички бащи, които са били синовете си, хора са станали, здрави са станали. Всички, които не са бити, обикновени са останали. Сега слушам хората наоколо не искат да бъдат бити. Ако хлябът не го мачкаш, хляб става ли. Ако този хляб не го туриш във фурната, хляб става ли. Онова зър85
но, ако не го туриш в земята да го помъчиш, може ли да расте. Ще кажете: „Нещо хубаво кажете.“ Вие искате животът да бъде като един човек хубаво облечен, като рокля да я туриш, или като една гугла да я наденеш и да я снемеш. Не зная, мъже и жени се обличат по два начина. Някои събличат дрехите си нагоре, за да му вървяло; други за да му върви, съблича дрехите си надолу. Хубаво. Има неща, които може да съблечеш нагоре. Ризата може да съблечеш нагоре, но как ще съблечеш гащите си. Ние по някой път мислим, че сме големи философи. Трябва да се разсъждава върху ония закони, които природата е създала. Тя е мислила милиони години и създала нещо. Ние мислим да изменим нейния ред и да вложим онова, което ние мислим. Нашата мисъл не е обоснована на някакъв опит. На всичките ония възможности, които Бог е вложил вътре в човека, човек трабва да се подчини доброволно. Като страдаш, да ти е приятно, че страдаш. Като те боли кракът, да ти е приятно. Като страдаш, да ти е приятно, не да не чувстваш болката, но да чувстваш малко. Сега по някой път има хора, които имат воля, имат и търпение. Разправяше ми един лекар. Казва: „Мене ме учуди.“ Дойде един войник, който имал нещо да се оперира ръката му. Лекарят искал да намаже ръката му, да я анестезира, но войникът казал: „Не.“ Протяга ръката си и докато лекарят вършел операцията, лекарят го наблюдавал и не мръднало лицето му, нито един мускул не потрепнал на лицето. Седи спокоен човекът. Казва: „Свърши ли?“ Мисля, че този лекар разправя право. Има религиозни хора, като дойде страданието, свиват лицето, сълзи текат, плачене, кряскане. Той ли бил найголемият грешник? Не. Но те опитват каква воля имаш, можеш ли да носиш тия малките страдания. То е една привилегия да страдаш. Че целият свят, и нашият живот, седи на една почва от страдания, ние живеем на страда86
ния. Хиляди и милиони същества жертват живота си, и ние живеем върху тия жертви. При това от всичките тия страдания ние придобиваме най-големите блага. Ние самите не искаме да вземем участие в тия страдания, които съществуват в природата. Следователно хубавите мисли, хубавите желания и постъпки на човека са плодове, понеже човек в духовния свят е плодородно дърво. Човешките мисли, човешките желания и човешките постъпки са плодове, които напредналите същества по някой път идат да опитват. Когато някое същество опитва този плод, тогава обръща внимание на тебе и плаща нещо за хубавите плодове, които имаш. Казва: „От мислите си, от постъпките си ще се въздигнеш в живота.“ Единственият процес, по който човек може да се въздигне, то е мисълта му. Онзи, който ни връзва, кой е? Бог ни връзва чрез своята мъдрост. Мъдростта е, която връзва хората. Любовта е, която дава сила за развързване. Истината ще те развърже. Щом искащ да го вържеш, ти ще го вържеш с мъдростта. Ако искаш да дадеш един подтик, искаш ти на земята той да живее, ще му дадеш този подтик чрез любовта. Можеш да го направиш свободен. Това ще извършиш чрез истината. Тогава, ако истината, която е в тебе, не може да те направи свободен, ти не разбираш законите на истината. Ако знанието, което е в тебе не може да те върже, туй знание не е съществено. Че когато един се качва на аероплан, той е ограничен, но той разбира законите на онзи аероплан той не може да ходи както на земята. Качи се на аероплана, разбира законите, качва се, слиза. Щом слезе на земята, той трябва да знае как да излезе из своята каюта. Ние, съвременните хора, сме влезли в това тяло, от което ние не може да излезем навън. Вечерно време дойдат, вас ви пущат да идете вашите пазители, които ви пущат от затвора и после пак ви вкарат вие се събуж87
дате. Щом ви вкарат в затвора, вие се събуждате. Щом искат да починете, вечерно време легнете, вас ви развързват, и сутринта пак ви връзват. Всеки ден вие сте вързани и развързани. Но това връзване е един процес, дето човек трябва да добие онази вътрешна самоувереност, вътрешно съзнание. Знаеш колко струва една опитност. Да кажем, може да се направи един опит. Ти имаш ужасна болка в крака, в коляното. Ако ти можеш да концентрираш ума си така, и веднага тази болка ще изчезне. Може пак да дойде, пак се концентрирай, пак изчезне. Пак изгубиш равновесие, болката пак иде. Болката иде и изчезва, докато твоят ум вземе надмощие, мобилизираш се, разбираш законите. Ще кажеш на болката: „Ти трябва да ме слушаш сега.“ Щом станем по-силни от болката, болката престава да ни мъчи. Щом станем послаби от болката, болката ни мъчи. Щом една болест те мъчи, ти си слаб. Щом болката те напуща, ти си силен. Щом си невежа, невежеството е по-силно от тебе. Щом невежеството те напуша, ти си по-силен от невежеството. Сега това засяга нашите лични чувства. Невежите хора сега минават за учени хора. Казвам, в съвременния семеен живот една жена, която не може да освободи другаря си, тя не е негова другарка. Тя иска да знае другарка ли му е. Казва: „Коя е тази, която Господ определил заради мене?“ Онази, която може да те развърже, е заради тебе. Пита ме някой: „Кой ще завърже момата?“ Това аз не съм го казвал. Сега на вас го казвам за пръв път. Всеки момък, който те върже, той е избраник заради тебе. Момъкът ще завърже момата. Тя има силен ум, щом развързва. Той завързва, тя развързва. Един в ума работи, друг в сърцето работи. Ако един момък не знае как да върже момата, той не е неин избраник. Ако една мома не може да те развърже, тя не е избраница. Дали ще го вярвате? „Близо до ума е“ казват турците. Какво е връзването? Ще 88
каже: „Как да ме върже той?“ Хубаво. Гони ви някой. Вие дойдете до реката, не знаете как да минете. Един момък ви туря в лодката, ограничи ви, прекара ви на другия бряг. Като излезете, вие му благодарите, плащате му за това. Вие се развързвате. Казвам, любовта, която връзва хората, е намясто и любовта, която развързва хората, е пак намясто. Или казано другояче: любовта е, която връзва и развързва хората, защото всичките неща стават от любов. Всичките лъжи в света са съградени от любов. Дойде той обещава, че няма да я върже. „Ти казва при мене ще бъдеш като царица. Копринени рокли ще имаш, с автомобили ще се возиш.“ Но той не говори истината. Той лъже. Тя ще бъде вързана. Тя, като зачене едно дете, носи един голям товар. Сега аз говоря на факти. Че ако каже: „Ти при мене царица ще бъдеш“, аз ето какво разбирам връзването. Вие пак ще ме разберете криво. Жена, която не може да накара един мъж да работи, то значи развързване. Като го развърже, да го научи да работи. То е развързване. Майката, след като развързала това дете, го праща в училище, развързала го. Но знание трябва. Въплотяването на земята е връзване. Всеки човек, който се е въплотил в тялото, вътрешно постепенно трябва да се развързва чрез процеса на човешката мисъл, чрез процеса на човешките чувства и чрез процеса на човешките постъпки. Има нещо в нас божествено духът, който постоянно ни развързва. Като влезем в новата култура, ще бъде култура на развързване, за да се научим как да работим. Сега ние разбираме връзването просто. То е само като един символ на онова истинското развързване. Не можеш да вържеш един силен човек. Силен човек е само онзи, който разбира законите на любовта. Човек не може да бъде силен, който не е изучил законите на любовта. Човек не може да приложи тази сила, която любовта му дава, ако той не разбира законите на 89
човешката мисъл, на божествената мъдрост. Човек не може да постигне онова, което той иска, ако не разбира законите на истината. Аз говоря за онези от вас, които искате да влезете в божествения свят и да работите съзнателно. Аз съм привеждал следния пример. Пак ще ви го приведа. Влюбват се трима души в една княгиня. Тя била много умна. Туй е из модерния живот, когато велосипедите били измислени. Тя им казва: „Ще вземете по един хубав велосипед. Направете една стена и онзи, който се засили и може да мине стената, той ще бъде моят избраник.“ Дошли тримата със своите велосипеди. Качва се първият, засилил се и като наближил стената, започнал да мисли: „Защо ще умирам за една княгиня. Ще се блъсна в стената, ще си прасна главата.“ Дошъл до стената, спира се и се отказал от състезанието. Вторият се засилил. Като дошъл и той до стената, и той се отказал. Третият казва: „Да става каквото ще,“ И той се засилил и се блъснал в стената, която била направена от книга, и я пробил. Първите казват: „Брей, излъга ни тя. И ние можем да пробием книжната стена.“ Казвам, всичките ви мъчнотии, които вие изпитвате, това са книжни стени, при които вие се спирате. Кой ще си жертва живота? В какво ще покажеш любовта? Ако нямаш доверие в един човек, каква е тази любов. Забележете едно нещо. Онзи, който ви обича, той няма да поиска от вас много работи. Любовта започва с наймалките опити. Той ще ви поиска, най-първо, един лев назаем. То тъй ще се случи, че вие имате само един лев, който и на тебе ти трябва. Бръкнеш в джоба, видиш само един лев и казваш: „Нямам.“ Ти лъжеш. Не си издържал изпита. Извади лева, дай го. Ти ли си го употребил, или той, е все едно. Онзи, който употреби лева, намясто отишъл. Той няма да поиска от тебе да се жертваш. Той ще дойде до жертвата. Ще мине човек през жертвата. Вие 90
искате да влезете в Царството Божие без жертва. В Царството Божие не можете да влезете, докато не ви разпънат като Христа на кръст. Много лесно мислят някои, че могат да влязат. Ще те разпънат тебе на четири гвоздея два на краката и два на ръцете. Ще викаш: „Ели, ели, Лама Савахтани. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил.“ Ще те турят в гроба, след това ще станеш кандидат за небето. Христос, след като възкръсна, казва: „Още не съм възлязъл на небето.“ Някои проповядват, понеже Христос пострадал, заради неговия хатър ще влязат в Царството Божие. Такива работи няма. Казват: „Ние носим кръста.“ Не. Смешно е да носиш такъв кръст малък на врата. Ще носиш голям кръст, че като дойдеш донякъде, да го хвърлиш. Един такъв малък кръст туриш на врата. Не, не голям кръст, да се покажеш, че си юнак. Да носиш кръста, това е законът, да се справиш с всичките мъчнотии, които животът създава по една вътрешна необходимост. Казва: „Защо е туй страдание?“ Няма друг изходен път. По една вътрешна необходимост се явяват страданията. Ние не знаем защо са, но са необходими. Страданията в живота ще се превърнат във велико благо за в бъдеще. Няма страдание в света, което ще остане, което да не се превърне в благо за бъдеще. Всички ще се превърнат и най-лошите страдания, всичките ще се превърнат в нещо хубаво. Няма изключение. Затова един ден всичките противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат. Та ще ви приведа един пример от един окултист. Той представя един разказ. Дошло един ден, че и дяволът се обезсърчил. Казва: „Научих всичките хора, дадох им знание и най-после и мене не ме слушат. Вземаха всичко от ръцете ми.“ Обезсърчил се и отишъл на една голяма канара и седнал там, навел глава. Казва: „Дай си знанието, после ходи да те управляват.“ Вижда по едно време Христос иде към него, приближава се. Казва му: „Мно91
го късно идеш. Едно време, преди две хиляди години, имаше какво да ти дам. Сега и мене не ме слушат. Късно идеш.“ Мисли, че Христос иде при него да иска нещо. Христос казва: „Аз ида сега да ви помагам.“ Забелязал, че две змии имало забити на неговите гърди. Положил ръката си Христос и отнел змиите, и му казва: „Ти си много умен. Ще те поставя като добър учител да възпитаваш хората. Понеже голяма опитност имаш, да ги възпиташ за бъдеще.“ Тръгнал дяволът с Христа. Сега дяволът иде в света и той да помага, да учи хората. Това, което ще примири всичките противоречия, туй трябва да залегне във вашия ум. Единственият, който царува, това е Бог. Единственият, който обича, това е Бог. Единственият, който раздава знания, това е Бог. Единственият, който носи истината, това е Бог. Тогава, като го познаваме, ще имаме вече отношения един към друг. Сега Господ иска нас да ни изпитат доколко можем да приложим неговата любов. Той не иска да приложим туй, което не е по силите ни. Дал на едного пет таланта да работи с петте. На друг дал два, на друг един. Интересно е, че онзи, който имал пет таланта, спечелил още пет. Който имал два таланта, спечелил още два. Онзи, който имал един, отишъл, че го заровил. Сега мнозина казват: „Какво аз мога да направя?“ Един талант имаш, спечели още един, да станат два. Втори път двата таланта ще станат на четири, третия път на осем и т.н. Ще се увеличават талантите. Аз ви считам като млади моми, които чакат своите избраници да дойдат. Аз ви виждам като млади моми на деветнайсет години чакате отнякъде, от някой прозорец да го видите да се зададе той. Всичките човешки души, това са девици. Някои от вас сте облечени с мъжки костюми, други с женски. Много жени сега турят гащи стават ли мъже? Тури мъжки гащи, остриже косата, но тя е жена. Мъжът и рокля да тури, и косата да 92
пусне, мъж е. Не може да се измени човешкото естество -в дадения случай. Казвам, трябва да имаме една ясна представа за онова, което жената носи в света. Жената носи онзи велик магнетизъм, поле за работа създава. Ако в света няма жени, няма да има поле за работа, няма да се сее. Ако мъже няма, поле ще има, само че няма да има какво да се сее. Само с жени светът ще бъде една песъчлива пустиня. Само с мъже светът ще бъде пълен с хамбари със семе, но няма да има къде да се сее. Като се свържат мъже с жени туй магнетическо поле и туй електричество в мъжа, тогава се дава онзи велик подтик в живота. То е едновременно тялото, полето, в което сега се сее човешката мисъл и човешките чувства. Казва Писанието, че има една борба мужду духа и плътта. Плътта е онова неразбраното в нас. Ние постоянно се възмущаваме от живота защо е такъв. Възмущението произтича от неразбиране законите на живота. Каква е тази любов, когато някой ще ми мърмори: мър-мър, това няма, онова няма. Какво по-хубаво може да се даде на човека от един светъл ум, който е свързан със светлината. Какво по-хубаво на човека може да му се даде от топлината, която носи живот в себе си и дава най-хубавото разположение. Какво по-хубаво може да се даде на човека? Земята мяза на един отличен параход, който пътува през пространството с хиляди години. Вие се разхождате на нея, и сте недоволни. Вие правите най-хубавата екскурзия, която някой прави в света, при това сте недоволни. Искате да идете до Париж, до Берлин или Лондон. Сега в Лондон не може да идете. Ако идете в Лондон, пада огън и жулел някой път. „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето. И каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.“ Каквото развържете с мъдрост, ще се развърже. И каквото приложите с истината, ще бъде при93
ложено. Та казвам, приложете сега в себе си светлината във вашия ум. Всички от вас, които имате спорове с когото и да е с бащи, с майки, с братя, със сестри решете този въпрос. Развържете се. Вие имате неверие. Някои от вас казват: „Има ли Господ, или не?“ Седи един учен човек и друг, който не е учен, но умен човек. Ученият доказва дали има Господ, или не. Онзи неученият хваща го за гушата, натиска го и казва: „Ако кажеш, че няма Господ, ще те удуша; ако кажеш, че има, ще те освободя.“ Онзи казва: „Има, има, има Господ.“ Като те хване тебе смъртта, ще видиш има ли Господ. Ако има Господ, има. Ако няма Господ, няма. Питат: „Има ли Господ, или не?“ Чудна работа. За единственото реално нещо в света може да се твърди и да се отрича, философията е това, че само това, което се твърди и се отрича, то е реално. Туй, което не се отрича и което не се твърди, то не е реално. Туй, за което не може да мислиш, то е нереално. Туй, за което може да мислиш каквото и да е, и туй, за което може да твърдиш или да отричаш, то е реално. Че ти не може да хвърчиш, но може да хвъркаш, ако си умен. Че как хората хвъркат с аероплани. Едно време не можеха, а сега по 400, 500, 600 километра в час пътуват. После имате някаква болка, имате ревматизъм. Обикнете болката. Левият крак на палеца, ви боли. Обикнете палеца. Тъй го обикнете като същество. Веднага болката ще престане. Туй място, което не обичате, то ви боли. На необичаните места по Тялото, там се явяват болестите. Боли те коремът не обичаш корема. Заболят те гърдите не ги обичаш. Заболи те пръстът не обичаш пръста. Болките се чувстват в необичаните удове на тялото. Щом обичаш тялото, щом обичаш ума, сърцето, всичко, което човек има, като обичаш, болките ще престанат. Дали вие вярвате това, или не, мене не ме интересува. Някои от вас, които искат, направете един опит, но не разправяйте никому. Само на мене ще дойдете да ми ка94
жете онова, което казвам, дали е верно. Няма да ми казвате как сте направили, но само ще ми кажете: „Верно е.“ Ако вие не вярвате, след като направите 9 пъти опити, ще видите щом обикнете вашия крак, той ще оздравее, този крак ще бъде добре тогава. Казвам ви, обикнете, за да имате собственост. Някой казва: „Не искам собственост.“ Тялото е наша собственост, главата, сърцето, умът са наша собственост. Вие ще бъдете верни и истинни. Туй е ваше. Аз като ви дойда на гости, вие да ме приемете от любов. Не да дойда да ви обичам, но и вие ще обичате. Да намеря, че вие обичате тялото си. Вашето тяло да ми се похвали, че е обичано. Аз туй не съм го казвал, сега за пръв път го казвам. Болките показват безлюбие. Тъй седи законът. Всеки се оплаква, че страда. Да ви лекуват други, е опасна работа. „Той казва ме излекува.“ Христос, когато дойде да лекува хората, за греховете им стана жертва, за да не стане собственик. Той трябваше да пожертва всичко по един вътрешен процес. Ние трябва да приложим любовта вътре. Тогава всичко онова, което правим, ще бъдем свободни да развързваме. Аз ви показах пътя, как можете да се развържете. Вържете сърцето си. Развържете ума си. И волята ви да бъде свободна. Любовта в света иде чрез светлината. Не може да приемеш любовта без светлината. Любовта в света иде чрез топлината. Без топлина любовта не може да се прояви. Любовта в тялото влиза чрез силата. Без сила любовта не може да се прояви. Три неща има: Светлина, Топлина и Сила. „Добрата молитва“ Двадесет и пета неделна беседа 6 април 1941 г., неделя, 10 часа София Изгрев 95
НОВОТО ОТКРОВЕНИЕ „Отче наш“ „Иде, иде“ Ще прочета само тринайсети стих от дванайсетата глава от евангелието на Йоана: „Взеха вейки финикови и излязоха да го посрещнат и викаха: „Осанна, благословен, който иде в името Господне.“ „Духът Божи“ Идат светлите дни, дето хората се възпоменават. От две хиляди години християните правят все възпоменания как е дошъл Христос, как е влязъл в Йерусалим. Ние мязаме на онзи, когато дойде някой гостенин. Казват: „Откъде идеш?“ Казва „Ида от Варна.“ „Ами кога ще си ходиш?“ Виждам, някои хора са много прецизни, много чисто се поддържат. Обличат се хубаво. Гледат кал да нямат. Да няма нищо на очите. Вчесват се хубаво. Косите са огладени, отвън всичко изрядно, но като погледнете отвътре тази изрядност я няма. Казвам, ние живеем в един свят, дето има много работи да ни радват. Историята на земята е пълна само с преврати такива, каквито светът никога не е виждал. Преди години, когато дърветата се радваха на хубави климатически условия, стана такава промяна, че цялото растително царство го събориха. Затрупаха го и се образуваха сегашните въглища, почерняха. А ние се радваме, че имаме гориво. Горим, но тия въглища, тия дървета, сега като ги пуснем, внесоха туй размирие. Сегашното 96
размирие се дължи на освобождението на тия немирните същества, които тогава ги затвориха под земята. Ние ги освобождаваме сега. Търсим неприятеля някъде. Казваме: „Кой е причината?“ Търсим да хванем някой човек. Казваме: „Той е причината. Открадна.“ Той не е откраднал. Дилафът, който е турил въглена някъде, той е виноват. Конят, който пренасял крадените пари, не е виноват, даже не му трябват тия пари. Искате да знаете кой е причината. Търсите дявола някой път. Дяволът е облечен с модни дрехи. Той е найизящно облечен днес. Като го срещнете, по-изящно облечен от него няма. Облечен добре, като консул е отвън. Обходата му такава като на дипломат. Втори няма като него. Много любовен е. Че му турят опашка. Никаква опашка няма. Отличен ум има. Познава много добре историята на хората, слабостите им, кавалер е на жените. Като говори, като срещне една дама, поклони се и й казва: „Моите почитания към тебе. Ти си спасение заради мене. Тебе като те видях, сърцето ми заби.“ Разбива се неговото сърце като види една жена, става му радостно на сърцето. Изгонен от небето, иде една жена, ухилва се насреща му, стане му драго на сърцето. Искате да знаете причината. В човека всичко произхожда от много малки пожелания. Всичко в света е произлязло, всички нещастия в света произтичат от едно малко пожелание. Ти искаш да имаш един револвер, да се пазиш. Тогава ще ви приведа един пример, който се случил във Варненско, село Николаевка, старото Хадърча. Синът на свещеника един момък от най-красивите момци навремето всичките моми са го обичали. На хорото като иде, всички ще се хванат до него. В тия времена попският син е бил нещо и всяка мома искала да се ожени за попския син. Мисли, че така дълго може да прави. Той взел един пищов, турил един куршум вътре, турил и съчми. Взел пищова със себе си и излязъл. След 97
това турил по-ситни съчми. После казва: „Не трябва, съчми само ще туря.“ Отива на хорото да играе. Скарва се с друг момък за една мома и сплашва момъка, изважда пищова и стреля. Той не хваща, духва в цевта, пищовът гръмнал в устата му. Очите изпъкват, лицето се обезобразява и красивият момък замязал на най-голямото страшилище. „Синко, синко, такъв красив момък те отхранихме.“ Майката и бащата четирийсет дена са го налагали и спада отокът. Красотата пак се връща, но барутът, като ударил, счупил му половината зъб. „Какви хубави зъби имаше. Счупи тоя твой пищов.“ Четири-пет години той седи на тайно. Един ден баща му го вика да му помага, когато преглеждал кошерите с пчелите. Ужилва го една пчела тъкмо на това място, където имал белег. Подува се джуната. Той казва: „Тук дойдох, и друго нещастие ме сполетя.“ Надутината изчезва и остава само счупеният зъб. От какво произтича туй нещастие? От желанието с пищова да сплаши хората. Искал да се покаже пред момите, че той е попски син, герой. Ако му се противи някой, може да му тегли куршума. Всички искате да бъдете силни и щастливи, но туй щастие го искате изключително за себе си. Погрешно е това искане. В света ни най-малко не трябва да искаме да бъдем щастливи. Всеки, който иска да бъде щастлив, Ще намери своето нещастие. Няма основание, понеже ние излизаме из Бога. Бог е едно благо. Излизаме из Бога и няма какво да търсим щастието. Щастието седи да изпълним Волята Божия. Да направим това, за което Господ ни е пратил на земята. Той ни е изпратил на земята за съвсем друго, не за това, което ние искаме. Туй са наши прадеди. Христос едно време, както е ходил, ние не го знаем. И той замина. Пророците дойдоха, и те заминаха. Къде отидоха? Очакват сега Христос да дойде на земята, но как ще дойде. Христос никога не е напущал земята. Че дошъл на земята, станал видим за съзнанието 98
на хората. Именно във вас, когато имате красиви мисли, хубави чувства, много добри постъпки, то е Христос вътре във вас, то е божественият дух. Просветне нещо в ума ви, зароди се хубава идея, някое хубаво чувство, зароди се благородно чувство то е Христос вътре. Сегашните християни чакат сега Христос да дойде, да спаси света. Тази война става, за да се избави един народ. Хиляди войни са ставали на земята за избавление на човечеството. Ако четете Библията, Стария завет, евреите са се били, били, и досега не са свободни евреите. Не зная дали има по-войнствен народ от евреите. Войни, войни, цялата история от единия край до другия край все войни. Хубаво е, но кои още не са свободни? То са евреите. Че трябва да воюваме, но във воюването справедливост трябва да има. Като воюваш, ти искаш благата, които искаш, за себе си, искаш ги и за другите. Ти искаш всички хора да живеят добре. Цитират стиха, че всички живеем и се движим в Бога, че всички от Бога сме излезли, че всичко Бог е направил. Ако Бог е направил всичко, тогава ние как трябва да постъпваме с онова, което Бог е направил? Сега сме въоръжени, сега се бият хората по един начин. Иде още една по-страшна война, която с по-малко жертви ще става. Сега германците водят една война и запазват живота на войниците, като ги турят в танкове хубаво бронирани със стомана, че не може да ги пробие снаряд. Много малко жертви дават. Иде още една война. Онези са в бъдеще, които идат, които трябва да завладеят света. Те ще приспиват онези, които искат да воюват. Ще си махнат ръката, ще ги приспят, ще идат да им вземат оръжието, танковете, ще ги нахранят и ще ги пратят да си идат да живеят в мир. Ще кажат: „Живейте в мир с нас, понеже с нас не се воюва. Ако не искате в мир да живеете, ще заспите.“ Сега всички мъже и жени обичате да воювате постарому. Всяка жена търси револвер. Вечерно време, аз 99