Крадецът и пастирят

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Крадецът и пастирът". Неделни беседи. Девета година (1929–1930). Първо издание. София,
Издателска къща "Жануа-9", 2006. 652 с.ISBN 954-9589-99-4. ISBN 978-954-9589-99-3.

съдържание

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО КРАДЕЕ[ЬТ И ПАСТИРЪТ
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930) София 2006
Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на любовта ще потекат през неговата душа. Учителят (Свещени думи на Учителя, стр. 68, София 1938 г.) Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувства подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. Учителят (Свещени думи на Учителя, стр. 100, София 1938 г.) Учителю, благодарим Ти за Божественото Слово, с което ни дари. Израз на нашата благодарност ще е изучаването му от всеки ученик, на когото съзнанието се е отклк)чило за него, за Словото.
КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно. “ Йоана 10:10 Първата част на стиха представя отрицателно, болезнено състояние на човешкия живот. Обаче втората част на стиха „аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно“, представя положителна, възходяща страна на човешкия живот. Тъй щото, когато чете Евангелието, човек трябва да има слюнка в устата си, да може да го смила, да го превръща в кашица, удобна за възприемане и асимилиране. Както слюнката е необходима в устата за омекване на храната, също така и в духовно отношение е нужна слюнка за правилно разбиране, възприемане и прилагане на Словото Божие. Съвременните хора търсят положителна, духовна наука, но не знаят, че за постигането й е нужен дълбок вътрешен копнеж, който се дължи на Божествения подтик у него. Невъзможно е човек да се добере до положителната наука без вътрешен, дълбок подтик към нея. Придобиването на тази наука е свързано с малки опити. Всяко знание, което има приложение в живота, е положително. Знание, което няма никакво приложение, е знание на крадеца, който има за цел да открадне и да погуби. Истинското знание запазва живота. На това именно се дължи цената му. Защото няма по-ценно 7
нещо за човека от живота. Както и да го определяте, животът е най-голямата скъпоценност в света. Без живот човек не може да се прояви в никоя област. Прекъсне ли се връзката на неговия живот, прекъсват се всички негови отношения. Ако физическият живот на човека се прекъсне, той се лишава от възможност да разбира небесния. Затова Христос казва: „Ако земните работи не разберете, как ще разберете небесните?“ На земята човек разполага с хиляди условия и възможности да разбере и изучи физическия живот, и пак не може да го изучи, а мечтае за небесния, чиито условия абсолютно не познава. Човек може да разбере земния живот дотолкова, доколкото е разбрал физическия. Някои твърдят, че физическият живот е илюзия, фантазия. Това е тяхно субективно мнение. Други твърдят, че само физическият живот е реален. И това е субективно мнение. Ако наистина само физическият свят съществува и само той е реален, защо хората не могат да се справят с условията на този живот? Много просто. Те не могат да се справят с условията на физическия живот, защото не са още господари на този живот. Докато хората на земята са слуги, а не господари, те ще играят тъй, както им свирят. Кой изпълнява заповедите на другите хора? Слугата. При какви условия слугата може да бъде свободен? Когато върши волята на своя господар. Ако не върши волята му, господарят го набива и изпъжда навън. Това се отнася до слугата. Обаче, ако господарят не знае как да се отнася със слугите си, последните доброволно го напущат, и той постепенно обеднява. Следователно, когато господарят не знае как да постъпва като господар, той обеднява. Когато слугите не изпълняват службата си, както трябва, те изгубват живота си. С други думи казано: господарят изгубва силата си, а слугата прехраната си. Съвременните хора се стремят към наука. Защо? За да запазят онова, което са придобили с векове. В 8
тоза отношение науката има велика задача да покаже на хората посоката, в която животът някога се е движил, но продължава да се движи и сега, и в бъдеще. От няколко века насам астрономите се стремят да определят в какво направление се движи слънцето, кой е центърът на нашата слънчева система. Старите учени не са могли да определят дали слънцето се движи около земята, или земята около слънцето. Днес вече това е точно определено: земята се движи около слънцето. Сегашните учени доказват, че слънцето е в постоянно движение. Важно е да се определи по отношение на кои тела се движи слънцето. На същото основание всеки за себе си трябва да определи по отношение на кого се движи. Земята съществува по единствената причина, че има отношение към слънцето. Тя се е организирала по единствената причина, че има един велик център, около който се движи. Следователно, развитието на всички живи същества на земята зависи от правилното движение на земята около себе си и около слънцето. Някои твърдят, че земята има душа, а други че няма душа. И едното, и другото е възможно. Важно е, че отношението на земята към слънцето дава условия за живот. Докато земята има правилни отношения към слънцето, и ние ще имаме правилни отношения към нея и към живота. Всички останали неща са второстепенни. Запример второстепенен въпрос е дали днес ще имаме достатъчно храна, или не. Колкото и да е важен този въпрос, той зависи още и от здравословното състояние на храносмилателната система на човека. Запример какво ще ви ползва, ако имате голямо количество храна, и при това добра храна, а зъбите и стомахът ви са болни? За да бъдат зъбите и стомахът на човека болни, има ред причини. Когато стомахът на човека е разстроен, това показва, че той няма правилни отношения към животинския свят. Следователно човешкият стомах е създаден от усилията и труда на всички животни. Всички животни, 9
от най-малки go най-големи, са работили хиляди години наред, докато създадат човешкия стомах. Стомахът представя каса, в която са внесени богатствата на животинското царство от хиляди векове насам. В това отношение стомахът представя грамадна кооперация, т.е. грамадна организация от работници, които имат предвид храносмилането. Някои казват, че човек трябва да яде малко. Други казват, че човек трябва да яде много. Не, човек ще яде толкова, колкото трябва, колкото му е определено. Той не може да яде нито колкото слона, нито колкото пчелата. Природата е определила за всяко същество колко трябва да яде. Тя си служи с точни везни и грамове. Тя не позволява никакво преяждане. Който яде повече, отколкото природата е определила, той не си служи с везните, които тя му е дала на разположение. Тогава между природата и човека се явява дисхармония, която показва, че той е отнел част от храната, определена за друг човек. Първият живее в излишък, а вторият в недоимък. Това нарушаване на равновесието е причина за отрицателните процеси в живота: болести, страдания и др. Онези същества, които преяждат, се поддават на един род отрицателни състояния. Тези, които не си дояждат, се поддават на друг род отрицателни състояния. Такова преяждане и недояждане съществува и в духовния, и в умствения свят. Мнозина разполагат с големи знания и отиват дотам, че създават различни теории за живота на слънцето, на луната. Някои подържат, че има вода на луната, следователно има живот. Други абсолютно отричат живота на луната. На луната има живот. Там живеят адепти, високо подигнати същества, които могат да се справят с условията. Те не могат да живеят на земята, но могат да живеят на луната. Според някои учени на луната имало някакви светли точки, които представяли особен род предпотопна пепел. Тази пепел отразявала светлината. Според тях на 10
луната няма ннто Вода, ннто сняг. Ние поддържаме, че на луната има около сто хиляди души с висока култура и знания. Някога на луната е имало много вода, но понеже нейните жители нямали нужда от тази вода, голяма част от нея изпратили на земята във вид на потоп, а за себе си оставили малко вода. Тази е една от теориите за потопа на земята, както и за живота на луната, в която може да се вярва, може и да не се вярва. Като слушат тази теория, някои ще се запитат как е възможно да дойде вода от луната. Всичко е възможно в света. Един американски проповедник разправял на слушателите си за пророк Йона, който бил погълнат от един кит и три деня лежал в утробата му. Слушателите му се чудели как е възможно един кит, на който гърлото е толкова малко, да глътне цял човек. Проповедникът се засмял на този въпрос и казал: от времето на Йона досега всички учени хора подигат същия въпрос, как е възможно един кит да глътне цял човек. Много просто. Ще приемем, че този кит е поголям от сегашния, с широко гърло и затова е могъл да глътне Йона. За да се уверите дали днешният кит може да направи същото, турете пред него един човек и наблюдавайте какво ще стане. Турете Йона пред кита и вижте какво ще направи. Достатъчно вече сте го измъчвали с този въпрос. От времето на Йона досега последният още виси във въздуха. Направете опита и престанете да разисквате по този въпрос. В това отношение религиозният свят е разделен на две: едни поддържат, че наистина Йон е пострадал от кита, а други казват, че това е някакво иносказание. Според нас този кит е съществувал някога. След три деня Йон излязъл от утробата на кита и отишъл в Ниневия да проповядва. Какво показва това? Това показва, че утробата на кита е указала голямо въздействие върху Йона и той веднага се е върнал в Ниневия да изпълни волята Божия. 11
Съвременните учени правят ред опити в областта на животинското царство. Те изучават запример какво влияние оказва музиката върху различните животни. За тази цел те отивали с различни инструменти цигулка, китара, тръба, в някоя менажерия и свирели на животните, да проверят доколко разните животни се поддават на влияние на музиката и на кои от тях какъв инструмент влияе. Същото се забелязва и по отношение на хората. Някои хора обичат повече цигулка, други китара, трети пиано и т.н. Има причини за това. Следователно, ако прекарате живота през формата на рибите, само рибите ще се интересуват от живота. Ако го прекарате през формата на птиците, само птиците ще се интересуват от него. Ако го прекарате през формата на хората, само хората ще се интересуват от него. Искате ли всички живи същества да се интересуват от живота, прекарайте го през всички форми. Само така те могат да се развиват. Когато ученият се стреми към положителната наука на живота, той има предвид своето подигане. Животът съдържа в себе си ред условия и възможности за развитието на съществата. Не могат ли да използват живота правилно, живите същества са изложени на ред страдания. Що се отнася до човека, тия страдания могат да бъдат лични, семейни, обществени и общочовешки. Дали страданията са индивидуални или колективни, важно е, че днес, както отделният човек, така и цялото човечество, са изложени на големи страдания. Христос казва: „Аз дойдох.“ За кого дойде Христос? За разумните хора, които са готови да разбират положителната наука. Христос донесе на хората ново учение. Той им показа как трябва да живеят, какви отношения трябва да имат към своите братя на земята, малки и големи, към разумната природа и към Бога. Докато не разберат тия отношения правилно, те всякога ще живеят в заблуждения. Те считат себе си за големи величини и изискват и от хората, и от Бога специално 12
Внимание. И затова често слушате роптания, недоволство от някои хора, които казват, че се молят на Бога и не получават никакъв отговор. Чудни са хората в това отношение. Те искат да се занимават само с тях. На земята съществуват много хора и много животни. Ако всички се отправят в един и същ момент към Бога, по колко време трябва да се даде на всяко живо същество? Казано е в Писанието: „Постоянно се молете.“ Като се молите постоянно, все ще се определи един момент и за вас. Един момент, даден от Бога, се равнява на цяла вечност. Като не се е добрал до този момент, човек критикува своя създател, че не се занимава само с него. А той го пита защо не изучава неговите закони. Защо не се занимава с това, което той е създал? Ако се интересува от всичко онова, което Бог е казал, по този начин човек ще се свърже с всички напреднали същества, които са били Божии съработници. Щом се свърже с тях, те ще му помагат. Това означават думите, че Божието съзнание прониква в цялото битие, в съзнанието на всички живи същества. Следователно, когато човек се нуждае от храна, безразлично е кой ще му я достави възрастният или детето. Обаче хората са недоволни, защото искат именно Бог да мисли и да се интересува за тях. Те са прави, но невъзможно е постоянно да се мисли само за един човек. Веднъж Бог е вложил част от себе си във всяко живо същество, невъзможно е да не мисли за него. Въпросът е само за степента и силата на връзката между Бога и съществата, които той е създал. Докато Божественото пулсира у човека, дотогава и отношенията му към Бога ще бъдат правилни. Докато човек съставя част от една система, дотогава той има отношения към нея. Запример земята, която съставя част от слънчевата система, има отношение както към слънцето, така и към останалите планети. Като част от слънчевата система човек има отношение към нея, но трябва да намери центъра на тази система и да се 13
отправи към него. Като знае това, човек ще определи кога е излязъл от небето, какъв път е изминал и кога пак ще се върне там, отдето е излязъл. Ако запитате някого отде е дошъл, той ще каже, че не знае. Ако го запитат къде е небето, той ще покаже нагоре. Къде е раят? Горе. Ами какво представят звездите? Светове. Небето подразбира разумен свят, в който смърт не съществува. Със своето знание, със своята сила този свят прониква всички останали светове. И тъй, щом сте дошли на земята, вие трябва да се изучавате, да различавате състоянията на душата от тия на физическото си естество. Казвате за някого, че се е сгрешил. Огрешава се онзи, който живее за тялото си, за своята воля. Еди-кой си се оцапал. Оцапва се онзи, на когото чувствата не са правилни. Еди-кой си се опорочил. Опорочава се онзи, на когото мислите не са хармонични. Значи огрешаването иде от волята; оцапването от сърцето, а опорочаването от ума. Човек се огрешава, когато не знае как да постъпва към себе си и към своите ближни. Отношенията на човека към себе си и към ближните му определят неговия морал. За да дойде до висок морал, той трябва да придобие нова, положителна наука. Тази наука се нуждае от ред спомагателни науки. Такива са запример физиогномия, френология, хиромантия, астрология и др. Като изучавате лицето на човека, вие ще познаете отде е започнал, какъв път е изминал и накъде отива. По ръката му ще познаете какво е извършил и какво му предстои да върши. Изобщо по лицето, по главата, по ръката на човека можете да видите всичко, което той е проявил в редица животи, през които е минал. Когато горната челюст на чоВека е издадена навън, това показва активност. У животните най-силно развито чувство е страхът. Няма животно, на което сърцето да не трепва от най-малкия шум. Животните нямат чело, нямат брада, както у човека, което говори за отсъствие на умствени сили и съзнателна, активна воля. 14
Когато някое животно започва да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напред, челюстите се огъват навътре, космите падат и т.н. Колкото по-космат е човек, толкова при по-неблагоприятни условия е живял. Щом условията на живота се подобряват, с това заедно и космите на човека опадат. Добрите условия на живота дават на лицето на човека красива и приятна форма. Щом започне да води лош живот, отново лицето му се деформира, брадата постепенно се губи, челюстите се издават напред. Също така се деформират ръцете, краката и гръбнакът на човека. Това външно деформиране се отразява и в сърдечния, и в умствения живот на човека. Следователно, когато се говори за здравословен, за нормален живот, това подразбира правилно изразходване на енергиите в даден организъм и правилно възприемане на енергиите от външния свят, от разумната природа. У човека има нищо, което е наклонно да греши, вследствие на което природата е вложила в материята качеството да се видоизменя, т.е. постоянно да се преустройва. Учените казват, че човешкото тяло се преустройва през седем години. Значи на всеки седем години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъкан в човека се обновяват. Някои учени пък казват, че всичко в човека може да се обнови, да се прероди даже през три месеца. ТоВа зависи от неговите мисли и чувства. Достатъчно е човек да извърши едно престъпление, за да се опетни материята на тялото му. Обаче, ако желае, човек лесно може да пречисти материята си, да я обнови. Това се постига с чисти и възвишени мисли и чувства. Те преобразяват човека, внасят в него нови сили и възможности. Ето защо, за да преустрои тялото си, на човека се препоръчва чист живот. В това отношение човек трябва да бъде извор, който постоянно да блика и да чисти. Самият живот представя течение, което, дето мине, чисти и обновява. Онова, което не се изменя, което остава всякога 15
едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява. Какво представя съзнанието? То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват. Водата може само да се ограничи, но не и да се владее. Някой може да налее вода в едно шише и да каже, че тази вода е негова. Твърдата почва, земята, също може да се ограничи, но не и да се владее. Има неща, които човек по никой начин не може нито да ограничи, нито да владее. Кой може да ограничи или да владее светлината? Ако затворите кепенците на прозорците си, да не влиза през тях светлина, с това вие не сте я ограничили. Преди още да турите кепенците, светлината ще ви напусне. Кой може да ограничи живота? Значи всяко нещо, което нито се ограничава, нито се завладява, наричаме истина. Истината прави човека свободен. Истината може да пипне, да огради, да завладее човека, но той не може нито да я пипне, нито да я огради, нито да я завладее. Съвременните хора искат да хванат живота, да го впрегнат на работа. Те не знаят, че животът е неуловим. Щом се опитат да го хванат, той излиза навън. Животът е подобен на светлината. За да го придобиете, трябва да отворите прозорците си, да влезе в къщата ви. Колкото повече живот искате, толкова по-големи прозорци ще отворите. Обаче всеки трябва да вземе толкова живот и толкова светлина, колкото му са потребни. Мнозина искат да имат големи, силни тела, да имат повече удоволствия в живота. Удоволствията не представят живота. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. За да се прояви животът на човека в своята пълнота, нужни му са светъл ум, благородно сърце и възвишена душа. Без тези елементи животът не може да се прояви. Ако 16
чрез ума, сърцето и душата си човек не е в състояние да разбере живота, как ще може да го използва? Някой казва, че не му се живее, че животът няма смисъл и затова е решил да се самоубие. Какво се придобива със самоубийството? „Поне човек се освобождава.“ Не, да се самоубие човек, това не значи придобиване на свобода. Свободата се придобива чрез истината, чрез разумно прилагане на Божиите закони. Кое е за предпочитане: трудолюбието или мързелът, учеността или невежеството? Трудолюбието и учението идат в помощ на живота, да освободят човека от ненужни страдания. Страданията биват от различен характер, но от какъвто характер и да са те, човек трябва да работи, да учи, докато дойде до онова разбиране на живота, което разрешава противоречията. И тъй, когато се говори за живота, трябва да имате предвид за кой живот става въпрос: за животинския, за човешкия или за Божествения. Ако говорите за животинския, ще знаете, че там владее правото на силния. В човешкия свят владее правото на слабия, а в Божествения там правото е на страната на всички. Между животните се дава право на силния, между хората се дава право на слабия, а в Божествения свят се дава право на всички. По това именно ще познаете с каква мярка си служи човек: с мярката на животните, на хората или на Бога. Божественият принцип, който гласи, че правото принадлежи на всички, представя равнодействаща сила, която регулира всички неща в живота. Ако влезете в животинското царство и се натъкнете на кон, на вол или на друго някое животно, веднага ще разберете кой е съдията там и как той решава въпросите. Копитото на коня е неговият съдия; рогът на вола е неговият съдия. Те са сила, пред която вие веднага отстъпвате. Животните проправят своя път чрез силата. Съвременните хора се стремят към знания, към изкуства, но въпреки това вярват и в щастие. Ще 17
срещнете и учени, и прости, които търсят някой да им гледа на кафе, на карти, на боб, да им каже дали ще имат успех В работата, която са предприели. От краен материализъм те отиват в крайно суеверие. Някои вярват, че като срещнат поп на пътя си, работата им няма да се нареди и връзват възел на кърпата си, да се освободят от противодействащите сили. Други пък се страхуват, като тръгват на работа, да не се върнат за нещо, да не им тръгне на лошо. Трети се оглеждат да не срещнат на пътя си жена с празни котли или празна кола и т.н. Ако срещнат пълна кола, особено с жито, те се радват, че работите им ще вървят добре. И в края на краищата нещата стават така, както ги мислят, както вярват. Има нещо вярно и в тези работи, но за да разбере законите, които регулират щастието, човек трябва да поставя нещата на научна основа. Наистина работата ви няма да се нареди добре, ако срещнете на пътя си човек гневен, злобен, зъл, защото от него излизат противодействащи сили. От добрия човек лъха живот, радост, светлина, а от лошия мрак, неразположение. Както разбойникът може да убие човека с пушката си, така и лошият човек със своите мисли и чувства може да убие човека. Лошите хора развалят добрия живот. И в Писанието е казано: „Лошите общества развалят добрите нрави.“ По това можете да различите добрия човек от лошия. Добрият човек усилва доброто в живота, а лошият го разваля. Христос казва: „Аз дойдох в света да дам живот и да го имат преизобилно.“ Щом е така, у всички хора трябва да се яви желание да работят, взаимно да си помагат, да увеличат доброто в света. Те трябва да знаят, че щастието няма да дойде отвън. За съществата, които живеят в слънчевата система щастието ще дойде от слънцето. Слънцето изпраща еднакво на всички същества своята топлина и светлина, обаче от самото същество зависи колко слънчева светлина и топлина може да възприеме и как то ще я асимилира. 18
Наистина от значение е разстоянието на различните планети от слънцето, но това се компенсира с големината им: колкото по-голяма е една планета, толкова по-далеч се намира тя от слънцето. Някои учени казват, че животът на слънцето е най-добър в сравнение с този на другите планети. Как можете да примирите това твърдение с твърдението на други учени, които казват, че температурата на слънцето е толкова голяма, че там няма никакъв живот. Кой е ходил на слънцето, да знае, какъв е животът там? Учените не знаят какво има на луната, а още повече те не могат да кажат нещо положително и за слънцето. Учените забелязват петна на слънцето, но какво всъщност представят тия петна, те не знаят. Те са направили известна връзка между петната на слънцето и събитията, катастрофите, които стават на земята: глад, болести, земетресения, войни, страдания и т.н. Според някои учени слънчевите петна представят големи тунели, от които се излъчва грамадно количество енергия към всички планети. Щом тази енергия се изразходва, и петната на слънцето изчезват. Тия петна носят не само злощастие, но и щастие. Изобщо, забелязано е, че слънчевите петна носят изобилие на щастия и на нещастия, на радости, и на скърби. Астролозите са дошли до заключение, че между слънчевата система и човешкото око има известна аналогия. И в човешкото око понякога се явяват петна, както в слънцето. Окото на човека може да се раздели на 12 кръга, които представят 12-те зодиака в движение. Както слънчевите петна са причина за катастрофи и страдания на земята, така и петната в окото на човека са причина за ред болезнени състояния. В окото се явяват петна, мъглявости, които предсказват някаква болест, която може да настъпи след десет или двадесет години. Който разбира науката за окото, той може да се предпази от това заболяване. Пресилена умствена деятелност се отразява на окото. На специално място 19
В окото се явява петно, което предупреждава човека, че след известно време той ще заболее умствено. Ако предварително вземе мерки за лекуване, той може да избегне катастрофата, която го очаква. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло чисто ще бъде.“ По окото се съди за състоянието на ума, на сърцето и на волята на човека. Сърцето, умът и волята представят три течения В жиВота. Като погледнете окото на чоВека, Вие можете да познаете кое от тези течения Взима надмощие В негоВия жиВот. КрасиВо око е тоВа, В което има пълна хармония между трите течения. Тази хармония се отразява Върху цялото тяло. Някои казВат: хилаВи очи хилаВо тяло. По какВо се познаВа здравият чоВек? Когато здравият чоВек погледне Вечер или денем към небето, той Веднага се чуВстВа Весел, радостен, благодарен за Всичко, което има. Който не може да се зарадВа, като погледне към небето, и не благодари за Всичко, което му е дадено, той е болен чоВек. Болният ляга на леглото си и очакВа помощ от лекаря. Дойде лекарят, предпише му някое лекарство и ако лекарството не помогне, казват, че е станало някакво усложнение. Каква наука е тази, която не може да помогне на човека? Като погледне в окото на човека, ученият веднага трябва да му предскаже не само какво може да му се случи днес, но и онова, което го очаква след десет години най-малко. В странство има астролози, които срещу известно възнаграждение могат да предскажат на човека какво има да се случи в живота му, от каква болест ще заболее, какви успехи и неуспехи ще претърпи във всички свои предприятия, какви отрицателни и положителни черти има в характера си и т.н. Това са учени хора. Със своето знание те изкарват прехраната си. Ако един цигулар изкарва своята прехрана с цигулката си, той е умен човек. Не може ли да изкарва прехраната си, този цигулар не е много умен. Всяко знание, което принася полза на човека, е истинско. 20
След Всичко това хората продължават още да цитират какво е казал Христос преди две хиляди години. Няма защо да се говори само за онова, което Христос е говорил преди две хиляди години. То трябва да се прилага, а ще се говори за онова, което Христос днес проповядва. Христос не е престанал да говори на човечеството. Той и днес говори, и в бъдеще ще говори. Аристотел, Платон и до днес още продължават да говорят, но съобразно новите условия, съобразно новите времена. Днес светът е изменен. Той не е такъв, какъвто е бил преди хиляди години. Полярната звезда, която са изучавали преди хиляди години, днес не е същата. Христос говори днес на хората другояче, а не както е говорил преди две хиляди години. Христос е казвал на слушателите си: „Ако окото ти те съблазнява, извади го и го хвърли вън. Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я и я хвърли вън.“ Какво искал да каже Христос с думите „да извади човек окото си, което го съблазнява, и да отсече ръката си, която го съблазнява“? С това той искал да каже ако окото на човека е изкуствено и с него не може правилно да вижда и разбира нещата, по-добре да го извади и на негово място да тури здраво око. Ако човек има изкуствена ръка, с която нищо не може да прави, по-добре да я хвърли навън и да я замести със здрава, естествена ръка. Днес повечето хора имат по едно изкуствено око и по една изкуствена ръка, вследствие на което не виждат нещата правилно, не ги вършат, както трябва, и правят ред грешки и престъпления. Двама млади, мома и момък, се оженили, и десет години наред живели добре. Жената имала едно изкуствено око, но не казала това на мъжа си. Тя имала кафяви очи. По някакво особено съвпадение и мъжът имал едно изкуствено око. Той имал сини очи. И жената не знаела недостатъка на мъжа си. Те старателно криели един от друг своя недостатък. Една вечер били поканени на гости у свои приятели, дето пийнали 21
малко повече, пели, веселили се. Като стигнали у дома си, мъжът набързо извадил изкуственото си око и го турил на масата, но не на мястото, дето обикновено го турял. И жената турила изкуственото си око на масата, близо до окото на мъжа си. На другия ден тя станала по-рано от мъжа си, потърсила окото на мястото, дето обикновено го криела, и като не го намерила, спомнила си, че го турила на масата някъде. В тъмнината пипала тук-там по масата, намерила едно око и го турила намясто. Мъжът станал по-късно от жена си и първата му работа била да намери окото си. Намерил го на масата и бързо го поставил намясто. По едно време, като погледнал към жена си, видял, че едното й око било синъо, а другото кафяво. Той се почудил какво е станало с жена му, че в 24 часа само окото й изменило цвета си. След малко тя забелязала, че едното око на мъжа й е кафяво. Какво може да е станало с него? Защо едното му око изменило цвета си? Скоро обаче и двамата разбрали причината за изменение цвета на очите им и разбрали лъжата, с която живели цели десет години. Казвам, извадете изкуственото око, което имате, хвърлете го навън и се освободете от лъжата, в която живеете. По-добре останете с едно око, но здраво, отколкото с две, от които едното е изкуствено и нищо не ви ползва. Ако можете да заместите изкуственото око с естествено, това има смисъл. Не можете ли, по-добре изхвърлете вън от себе си всичко непотребно и фалшиво. Щом се освободите от непотребното, от присадките на своя живот, с това заедно ще се освободите и от лъжата. И тъй, ако искате да постигнете желанията на своята душа, вярвайте във великото, което работи у вас. Вярвайте в това, което Бог е вложил у вас. То е мощно, то е велико. Щом вярвате в него, вие ще напредвате. То представя вашата душа. Душата не е нищо друго освен истинския човек. Душата е неизменното, 22
Възвишеното, Божественото у човека. В нея се крият всички възможности за добро. Душата е началото и краят на човешкия живот. С една дума, душата представя целокупния човек. Що е начало на живота? Началото на живота е отиване на работа. Що е край на живота? Краят подразбира връщане от работа. Значи младият отива на работа, затова излиза от дома си. Старият се връща от работа, т.е. връща се у дома си. Младият се среща с хора, старият се отдалечава от хората. Старият не се отличава по своята бяла коса и брада. Стар човек е онзи, който е минал последователно през всички стадии на ореха, докато даде плод, облечен във външна, зелена черупка, средна корава черупка и вътрешна ядка, която е за ядене. Обаче дойде ли до втората черупка, старият отново се посажда в земята, отдето след време пак се проявява като млад, нов човек. Това значи стар човек да се подмлади. За да се подмлади, старият трябва да намери някой да го обича. Тогава той хвърля брадата си, започва постепенно да се отваря. Той е готов вече да се пожертва за младия човек, т.е. да го осинови. „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно.“ Природата обича онези, които изпълняват нейните закони. Тя ги подига, дава им живот преизобилно. Който не изпълнява законите й, тя го счита недостоен за нейните блага и го лишава от всички граждански права на своето царство. Такъв човек е изложен на ред болести и нещастия. Той може да се освободи от тях при условие да възстанови отношенията си към природата. Ще кажете, че този човек не вярва в Бога. Ако не вярва в Бога, нека вярва в добрите хора, които са живели на земята, които са имали противоречия като него, но са ги разрешили правилно. Като вярвате в добрите хора, те ще ви кажат как са живели, как са разрешили мъчнотиите и противоречията в своя живот. Това, което хората наричат морал, не е нищо друго освен очертания път, по който са вървели добрите и 23
Великите хора. Ще кажете, че има неприложими неща В жиВота. Кое запример е неприложимо? Ще кажете, че неприложим е стихът, В който Христос казВа, че чоВек трябВа да се отрече от Всичко и да раздаде имането си на сиромаси. Питам, какВо трябВа да праВи онзи чоВек, който заминава В странство и не мисли поВече да се Връща В родната си земя? Ако е богат, той трябВа да раздаде на сВоите ближни Всичко, което има. И да иска да задържи богатството си и вещите си или да ги вземе със себе си, не може. Не е ли по-добре тогава да направи това нещо доброволно? Раздайте всичкото си имане на сиромасите, за да приемете новия живот. Нов живот, нова епоха иде в света. Всички трябва да бъдете готови да възприемете този живот. Който е готов, той ще приеме нова светлина, ново знание, нова свобода и ще се радва на новите придобивки. Който не е готов, той ще остане със стария живот, пълен със скърби и страдания, с недъзи и горчивини. Новият живот ще освободи човека не само от икономическото робство, но и от смъртта най-големия враг на сегашното човечество. Христос казва: „Аз дойдох.“ Значи, като дойде Божественото у човека, то ще го освободи от старото и ще го въведе в новия живот, в новата религия, в новата наука. Новата религия не се заключава във външни форми, но в дълбок вътрешен живот, който почива на закони и правила, писани от Бога. Под думата „религия“ в широк смисъл се разбира целокупният живот. Вън от живота всички неща са условия. Науката е условие за придобиване на свобода. Изобщо светлина, топлина, свобода, знание, това са условия, необходими елементи за придобиване на новия живот и за правилното му развиване. Следователно три елемента са нужни за придобиване на новия живот: любов, която изключва страданията; мъдрост, която изключва тъмнината, и истина, която изключва всички ограничения. Новият 24
живот носи безсмъртие. Казва се, че безсмъртният е господар на своята съдба. Той може да бъде господар на своята съдба, но не и господар на хората. Когато човек съзнае това положение, той ще подаде ръка на всички свои ближни. Един ден, когато всички хора се обединят, те ще изпълнят великата задача,за която са дошли на земята. Първа неделна беседа 1 септември 1929 г., неделя, 10 часа София Изгрев 25
стотникът Отговори стотникът и рече му: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми, но речи само реч и ще оздравее момчето ми.“ Матея 8:8 В обикновения живот нещата стават пообикновеному, в простия живот по простому, а в необикновения по необикновен начин. Простите хора говорят за прости, за обикновени работи, учените за учени работи, а необикновените за необикновени работи. Необикновените работи са красиви неща, те идат в света периодически. Необикновените неща не са присъщи на физическия свет. Обаче обикновените са присъщи на света, в който живеем, т.е. на физическия свят. Запример човек всеки ден трябва да яде, да спи, да се движи, да диша, да говори, и то все за обикновени работи. Обикновените, дребните работи са причина за спорове, за недоразумения в света. Обикновените хора, прости или учени, с години могат да спорят за една къща или за някакво имане. Чие е това имане? На баща им. Този баща обрал дърветата из горите, камъните от канарите и от тях направил къща, която нарекъл своя собственост. След смъртта му за тази къща именно синовете и дъщерите му ще се карат кой от тях да вземе по-голям дял. В това отношение съвременните хора постъпват като крадци и разбойници, които взимат от природата онова, което не е позволено. След това ще дойде някой да се оправдава, че имал право 26
да реже дърветата и да чупи канарите. Ако наистина човек има право да сече горите и да кърти канарите, в резултат на това между природата и човешкия живот би трябвало да съществува пълна хармония. Какво виждаме всъщност? Тук-таме станало някакво земетресение или наводнение, което отнася един или двама от членовете на някои семейства. Човек сече горите, и природата сече хората от домовете им. Човек чупи камъните в природата, но и тя изнася хората от домовете им. Като не разбират законите на разумния живот, хората намират, че тези работи са в реда на нещата, че човек трябва да се ражда, да живее, да страда, да боледува и като умре, отново да се роди. Това е цигански жаргон, който нищо не обяснява. Бог, който е създал света толкова мъдро, пита хората защо трябва да умират за глупави работи. Той не се нуждае от сиромашия, от болести и страдания, от глупостта и невежеството на хората. Какво се ползва бащата от куклите и къщичките, с които детето играе? Единствената полза за бащата се заключава в това, че като се занимава само, детето дава свобода на баща си да гледа работата си. Ако детето нямаше кукли и кончета, с които да се занимава, често би отивало при баща си да играе с него: ще го дърпа за косата, за ръцете, за панталоните и т.н. А тъй и детето е доволно, и бащата свободен. Какво правят съвременните хора? Те стоят сериозни, замислени, искат да минат за умни, за учени хора. Всички хора минават за умни, за силни, но и те търсят истината. И те се намират в големи противоречия. В какво седи силата на човека? Силата на човека седи във въздуха, във водата, в светлината, в топлината и в храната. Извън тези елементи не може да се говори за сила. Човек говори за своята сила, за своето съзнание, но все трябва да има нещо, което да действа външно върху неговото съзнание. Вие казвате, че човек е мислещо същество, че има мисъл, че има 27
съзнание, но кой действа върху мисълта и съзнанието му, не знаете. Какво значи човек да мисли? Да мисли човек, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи същества, да разбира средата, в която живее, и да бъде господар на своите състояния. Докато при всеки силен гръм или при всяка загуба на пари човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. Трябва ли за всяка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха? Ще дойде някой лекар да ви привързва раната или да ви дава лекарства и вие ще се утешите. Ще се съберат няколко лекари да се съветват как да ви лекуват или да търсят причината за вашето заболяване. Много просто. Този човек имал хубава млада жена, която му изневерила, и с това наранила сърцето му. Граната е паднала върху този човек и тежко го е ранила. Като оздравее, ще му турят кръст за храброст и ще мине за голям герой. На друго място момък излъгал някоя мома, ранил я в сърцето. Казвате, че животът е такъв и трябва да се носи. Не, животът не е лош, нито мъжете и жените са лоши, но има нещо в живота, в отношенията на мъжете и жените, както и на всички хора изобщо, което остава неразбрано. Мъжът или жената се гневят, карат се, а после се примиряват. Защо се гневят и защо се карат, и те не знаят. Защо се примиряват, и това не знаят. Някоя жена напуснала мъжа си. Защо? Не е била негова жена. Тя е дошла при него временно, като гостенка, за няколко дни, седмици или месеци. Защо трябва мъжът й да се сърди и да страда за това? Казвате, че някоя мома пристанала на един момък. Какво особено има в приставането? Всеки човек, бил той мъж или жена, все пристава на някого. Когато умира, човек пристава на някое същество от невидимия свят. Той напуща близките си на земята и 28
отива на онзи свят при своя възлюбен или възлюбена. В народните песни се казва, че някоя мома пристанала на някой змей. Този змей представя същество от другия свят. След всичко това хората разправят, че като умирал, човек отивал при Бога. Каква нужда има Бог от хората? Защо трябва те да умират? Да се мисли така, това показва, че хората имат изопачени, ограничени разбирания за Бога. За да разбере правилно явленията в живота и в природата, човек трябва да се освободи от своите криви възгледи за нещата. Щом се освободи от заблужденията си, той ще се домогне до вътрешната наука, до познаване на Бога. Познаването на Бога представя велик, кардинален въпрос. Това, което съвременните хора знаят за Бога, е толкова вярно, колкото е вярно, че слънцето е малко светло тяло. Простият човек вижда, че слънцето е малко тяло, и така го познава. Обаче, щом се срещне с някой учен човек, последният ще му докаже, че слънцето е грамадно тяло, а не както го вижда малко светещо тяло. Наистина учените трябва с години да доказват на хората известна истина, докато найпосле я възприемат. Значи, за да се домогне човек до реалността на нещата, до тяхната същина и да я приеме такава, каквато е, ред умове трябва да му я доказват. И след като приеме известна истина, човек още не може да си я представи такава, каквато му се доказва. Той е убеден вече в големината на слънцето, на звездите, но стане ли въпрос да си ги представи, не може. За него те остават чужди, далечни тела. След като хората повярват, че Бог е всесилен безграничен, всеблаг, вечен, те пак не могат да си представят какво всъщност е той. Каква вяра е тази, която няма приложение? Мнозина вярват в Бога, в безсмъртието на душата, а щом умре някой от близките им, веднага се разколебават и престават да вярват. Истинската вяра изключва смъртта, страданията, нещастията. Защо? Защото в Бога няма смърт, няма страдания, 29
няма никакви противоречия. Който умира в любовта, той само се видоизменя, но не умира. Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда. Вие казвате, че само физическият живот е реален, а щом умре човек, казвате, че всичко с него е свършено. Защо? Защото не го виждате. Учените хора са правили опити да вадят двойника на човека, който обикновено е невидим, и наблюдавали какви промени стават през това време с физическия човек. Докато трае опитът, физическият човек прекарвал в дълбок сън. Като извадят двойника на човека, те го изправяли до стената, близо до спящия, и започвали да му дават различни неща за ядене. На мястото, дето се намирала устата на двойника, приближавали парче захар и забелязвали, че спящият човек почвал да прави движения с устата си, като че яде захар. Това показва, че между двойника на човека и физическото му тяло има връзка. След това пред очите на двойника поставяли книга за четене. Двойникът няма очи, уши, уста като физическия човек, но по някакъв начин възприемал напечатаното в книгата и го предавал на мозъка на спящия, при което забелязвали, че последният започвал да прави особени движения с мускулите на лицето, на устата, мъчил се да говори. Това показва, че той е възприел онова, което иде от двойника. Значи реалността на нещата се заключава извън тялото, а не в самото тяло. Как се вади двойникът на човека, това можете да изучавате от съчиненията на учените. Оттук можем да извадим следното заключение. Красивото, великото в света седи в това, което не се вижда и не може да се определи. Ако стоите пред море или пред океан и не виждате бреговете му, трябва ли да считате, че те не съществуват или че не са реални? Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен свят. Такова нещо представя невидимият свят, който се 30
открива на хората отчасти само според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. Такова нещо представя Бог. Човек не може да го види, не може да го обхване, но може да влезе в съприкосновение с него. И това, което възприеме от него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език. Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата лесно да научат нейния език. Езикът на природата е Божествен език. Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това. Всяко страдание представя една от буквите на великата Божествена азбука. Тъкмо научи човек една буква, и след няколко деня я забравя. Днес умре някой ваш ближен вие научите една буква. Утре се роди някое дете научите втора буква. Спечелите нещо научите трета буква. Изгубите нещо научите четвърта буква. Ден след ден учите букви. Едни забравяте, други остават в паметта ви за вечни времена. Много са буквите на Божествената азбука. Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви. Оттук можете да разберете какво е човешкото съзнание, сравнено със съзнанието на възвишените същества, които могат да си служат с Божествената азбука. Оттук можете да разберете какво богатство, какво разнообразие на звукове съществува в живата природа. Какво могат да постигнат сегашните хора, които от гледището 31
на една азбука от 32 букви като българската или от 22 букви като еврейската искат да приведат нещата към общ знаменател? Как е възможно от гледището на коя и да е човешка азбука да се разрешават проблеми на азбука от 35 милиона букви? Малкото ли определя голямото, или голямото определя малкото? Детето ли учи философа, или философът детето? Сегашните учени казват, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Те казват още, че между две точки може да се прекара само една права линия. Това е вярно при известно положение. Обаче новите учени казват, че между две точки могат да се прекарат безброй прави. Защо? Защото правата линия не е нищо друго освен сбор от много точки, които се движат в една и съща посока, в едно поле. Тия точки образуват все прави линии. Обаче едновременно само две точки могат да се движат и да образуват права линия. Възможността на правата линия е разширяването. Правата линия може да се разширява ида образува плоскост. И плоскостта има свои граници и възможности, до които се простира. Крайният предел, до който плоскостта може да се развие, е тялото. Значи плоскостта е сбор от много линии, които се движат в две посоки на дължина и широчина. Сега това са ред разсъждения, които трябва да приложите в живота си. Представете си, че някой човек пожелае да стане господар, да има слуги на разположение. В дадения случай господарят и слугата представят две точки, между които се образува права линия. Като получава пари от господаря си, слугата иска да стане богат. А като използва труда на слугата си, господарят иска да запази богатството си. Желанието и на двамата е едно и също, но начинът за реализиране на това желание е различен. Пожелае ли слугата да стане богат по същия начин, както господаря си, и той ще търси хора, които да му слугуват, да има слуги на разположение. Какво ще стане между господаря и 32
слугата? Сблъскване. Изобщо, когато се срещнат две еднакви желания, които имат един и същ начин на реализиране, те всякога се сблъскват. Това се забелязва и в психическия живот на човека в неговите мисли и чувства. Едни от мислите и чувствата на човека са господари с различни положения царе, князе, графове, а други са слуги. За да не стават вътрешни конфликти и сблъсквания между мислите на човека, от една страна, и чувствата му, от друга, те всякога трябва да запазват помежду си отношения на слуги и господари и да образуват права линия. Ако не знаете да управлявате мислите и чувствата си, вие всеки ден ще се натъквате на противоречия в самите вас, както и на противоречия с окръжаващите. Това ще ви доведе до положение да се възмущавате от себе си и от хората. Вие ще се възмущавате от хората, но и те ще се възмущават от вас. Господарят се възмущава от слугата си, че не изпълнява службата си, както трябва. Учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не учи. Свещеникът се възмущава от своите пасоми, че не изпълняват това, което слушат да им се проповядва. Навсякъде в живота виждате противоречия, недоволства, възмущения. Ако влезете в православната църква, ще видите как един друг се осъждат, че еди-кой си не запалил свещ или не знае как да я запали. Изкуство е човек да може да запали свещ. Важно е каква свещ трябва да запали. Восъчните свещи се палят лесно, но и се гасят лесно. Някой говори за своята запалена свещ. Ако той иска да знае запалена ли е свещта му, както трябва, нека я изнесе вън, на открито. Ако вятърът не изгаси свещта му, тя е запалена, както трябва, изгаси ли я, свещта му не е запалена, както трябва. Всяко нещо, което се запалва и изгасва, се отнася към илюзиите на живота. Когато някой иска да разбере дали молитвите му отиват до Бога, нека се помоли за някой болен. Ако болният оздравее, молитвата му е приета, ако не 33
оздравее, молитвата му не е приета. Така може да се провери богатството, учеността, силата на човека. Пратете богатия човек при някой скръбен и вижте какво влияние ще окаже богатството му върху скръбта на този човек. Ако скръбта му се замени с радост, богатството му е намясто. Не може ли да направи това, богатството му е товар. Всяко благо, което допринася нещо за човешката душа, е реално. Тъй щото, става ли въпрос до реалността на нещата, човек трябва да прави опити. Така само той ще разбере какво представя физическият свят и какво духовният. И тъй, разликата между духовния и физическия свят се заключава в това, че съществата от духовния свят се стремят към един общ център, при което всяко същество поотделно образува специфичен център за себе си. Каквото и да правят, погледът на тия същества е обърнат всякога към общия център. За съществата от физическия свят може да се каже точно обратно: погледът им е обърнат само към себе си. Те мислят изключително за себе си, за своите страдания, но не и за страданията на своите ближни. Тази е причината, задето между хората не съществуват дълбоки вътрешни отношения. Какво отношение може да съществува между един лихвар и един беден човек? Лихварят мисли да вземе колкото може повече лихва от бедния. Той не иска да знае как бедният ще плаща тия пари. Колкото по-голяма лихва може да вземе от бедния, толкова по-голяма е радостта на лихваря. Главният процес в духовния свят е процесът на разширяване, а във физическия свят процесът на сгъстяване, вследствие на което между съществата от този свят се предизвиква голямо налягане. Съществата от духовния свят се стремят към периферията, дето има един общ център. Те насочват погледа си отвътре навън. Когато духовните хора казват, че искат да обърнат някое общество към Бога, това подразбира, че обществото е спечелило много пари, с които купува 34
ниви, лозя, къщи. Обаче, за да обработва тези ниви и лозя, то има нужда от работници. Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън. Да се обърне даден човек или дадено общество към Бога, това значи да насочи погледа си към периферията, т.е. да се разшири. Обаче в това не се заключава реалността на живота. Значи, докато носят човека на ръце, той е доволен. Тогава той се намира на физическия свят. Щом го оставят на земята, той започва да страда, да скърби, защото му отнемат удобствата. Духовният свят пък е този, който човек не вижда. Божественият свят се заключава в реалността, която прониква навсякъде. Ако имате приятел от Божествения свят, той може да бъде невидим, но съзнанието му всякога ви придружава, всякога върви с вас. При това положение човек всякога е спокоен, за нищо не се тревожи. Той не се страхува, че може да изгуби онова, което обича. Щом обича нещо, то не се губи, независимо от това, дали го вижда, или не. Следователно физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Съществата от духовния свят са служители на онзи свят, който се намира между Божествения и физическия. Те са съединителна връзка между тия два свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен. Духовното начало у човека е съвършено независимо както от физическото, така и от Божественото, между които расте и се развива. Запример може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по 35
същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. Защо? Защото ангелът не върви по пътя на човека. Ангелът запример не знае какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто. Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното именно им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенстват. Техният стремеж е насочен към придобиване на вечна, на абсолютна хармония. В това отношение ангелът е подобен на виден музикант, който сам създава хармонията и се радва на тази хармония. Човек пък се стреми да се освободи от дисхармонията, която сам е създал. Значи, от една страна, човек работи за създаване на хармония, а от друга за освобождаване от дисхармонията. Тъй щото смело може да се каже, че човек работи едновременно в две посоки. Това са мисли, които трябва да имате предвид, за да се освободите от заблужденията. Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да бъдат вярващи, да живеят в пълно съгласие и хармония помежду си. Лесно е да желае човек нещо, мъчно е обаче да го придобие. За да живеят в хармония помежду си, хората трябва да се разбират. За да имат вяра в нещо, те трябва да разбират това нещо. Вярата не е външен, механически процес. Тя почива на опитности, на знания. По отношение на вярата в нещо съвременните хора са в положението на идолопоклонници: създадат си някаква идея, кланят й се и вярват, че тя ще ги спаси. Не, идеята не може да спаси човека. Колкото идолите спасиха хората едно време, толкова и идеите могат да ги спасят днес. Може ли чукът да спаси човека? Чукът е направен за услуга на човека, но не и за спасяването му. Това, което човек създава, по никой начин не може да го спаси. Има нещо, което е в състояние да спаси човека, но то произхожда от друг източник. Отнемете светлината, топлината, въздуха и храната и вижте тогава какво 36
представят човешките идеи. Идеите на съвременните хора представят нещо подобно на виното, което те употребяват. Щом в ума им дойде някоя идея, те взимат перото и започват да пишат. Поетът пише: „Заплакала е гората, гората и планината.“ Или: „Ходила е Мара за вода студена.“ Мара е еврейско име и означава „горчив“. Българите казват Мара, но правилно е ударението да пада на втората сричка Мара. Който пише нещо за Мара, той всякога се изцапва. Той е приел нещо горчиво, което не е могъл да асимилира. Тъй щото, добре е човек да има идеи, но той трябва да знае, че човешките идеи изобщо не могат да спасят света. Тяхното влияние е ден и половина, колкото и влиянието на виното. Щом влиянието на виното се прекрати, едновременно с това изчезват и идеите. Днес всички хора разискват върху злото, искат да разберат какво представя то, отде иде и т.н. Това не е тяхна работа. Който се е занимавал със злото, той всякога се е оцапвал. Не само обикновените хора не трябва да се занимават със злото в света, но даже и учените, и адептите не трябва да се занимават с него. Те знаят, че най-малкото докосване до злото е в състояние да ги опорочи. За да обяснят произхода на злото, някои философи го свързват със слизането на Луцифера на земята. Това са детински разбирания, детинска философия. В това твърдение няма никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек. Нищо повече. Запример красивата мома е в състояние да накара някой момък да направи престъпление. Обаче ангелът никога не може да застави момъка да извърши някакво престъпление. Значи, от една страна, злото се крие у момата, която оказва лошо влияние върху момъка, от друга страна, злото се крие у момъка, който веднага се поддава на влиянието на момата и върши престъпления. Всички желания у човека, които водят към престъпления, са неестествени. Ще кажете, че тази красива мома е невинна. Не, тя е в състояние да завърти 37
ума на сто момци и да ги продаде. В това отношение красивата мома мяза на целина, която ще одере кожите на много господари, докато я разработят. Един гръцки свещеник купил една такава нива и се обърнал към нея с думите: „Да знаеш, че свещеник ще те владее сега.“ Нивата му отговорила: „На колко хора като тебе съм одрала кожата.“ За красивата мома пък може да се каже колко млади момци е отбила от пътя им. Красотата не е нещо физическо. Тя е израз на идея, която не може да се осъществи на земята. Красотата принадлежи на един далечен свят, но понякога човек мисли, че може да завладее красотата, а с нея заедно и света, към който тя принадлежи. Като не разбират това, хората се стремят към богатство, към знание, за да станат щастливи. Те не подозират даже, че като придобият богатство, вместо да станат щастливи, ще се натоварят с излишен багаж. Като придобият знание, вместо да станат учени, ще изгубят и това, което имат. Има едно богатство, едно знание, от които хората не само че не стават щастливи, но всичко загубват. То е човешко, материално богатство и знание. Обаче има и такова богатство и знание, от които човек става и щастлив, и учен, и здрав. То е Божествено богатство, Божествено знание. Други пък мислят, че като остареят, ще станат по-умни, по-учени. Ако те са служили на човешкото в себе си, не само че няма да станат учени, но ще станат за посмешище на хората. Религиозните пък казват: „Като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко.“ Те ходили ли са на онзи свят, да знаят какво има там? Пророците са говорили за онзи свят. Ти сам имаш ли някаква опитност за онзи свят? Имал съм малки прозрения. Това още нищо не значи. Да видиш парите отдалеч или да ги имаш в джоба си, това са две различни неща. Следователно само онзи може да отиде на онзи свят и да се ползва от условията му, който и на земята е разполагал с положителни знания. Той трябва 38
да познава добре живота на земята, за да се ползва от живота, науката и културата на онзи свят. Само този човек ще разбере законите на онзи свят, ще ги използва добре и ще види, че във всяко отношение онзи свят седи по-високо от физическия. Иначе и да влезе в онзи свят, нищо няма да разбере. Както е влязъл, така ще излезе без никакви опитности и знания. Когато говорят за онзи свят, съвременните хора си го представят като нещо въздухообразно, което се намира в пространството някъде. Не, онзи свят не е въздухообразен. Тъй щото, когато говори за нещо, човек трябва да има ясна, точна представа за нещата, а не само да си ги въобразява. Мнението на мнозина за онзи свят е такова, каквото е мнението на мравката за човешкия свят. Ако запитате мравката де е човешкият свят, тя ще каже, че е някъде далеч от нея в пространството. Защо е така? Защото човешкият свят е отвлечено понятие за мравката. Всъщност мравката и човекът живеят на едно и също място. Разликата е само в съзнанието им. Следователно този и онзи свят са на едно и също място. Дето човек живее, там и ангелите живеят. Както мравката лази по човека и той я хвърля долу, така и човек понякога се качва на врата или на гърба на някой ангел, който му казва: „Слез долу, мястото ти не е тук.“ За небето, за онзи свят може да се каже следното: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което небето представя.“ Както мравката няма представа за живота, науката и културата на човека, така и хората нямат представа за живота на небето, за науката и културата на съществата, които живеят там. Стотникът казва на Христа: „Кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво.“ Не само момчето на стотника е било болно преди две хиляди години, но когото и да запитате днес за здравето му, всеки ще каже, че не е напълно добре все го боли нещо. В 39
който дом и да влезете, все ще намерите някой болен: или момчето, или момичето, или майката, или бащата. „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.“ Момчето представя човешкия ум, момичето човешкото сърце. Заболее ли умът или сърцето на човека, той трябва да се обърне към Христа, да го излекува. Само Христос е в състояние да излекува ума и сърцето на човека. Човешката мисъл, т.е. момчето в човека, трябва да вземе ралото и да започне да пише и да рисува върху земята, за да оздравее. И ако човек с ума си не може да разреши задачите, които животът му представя, защо му е този ум? Ако сърцето у човека не може да реши задачите, които животът му представя, защо му е това сърце? Ние знаем, че сърцето на човека с милиони и милиарди клетки в него изпраща кръв по цялото тяло. Същото сърце трябва да се подхранва от велики и благородни чувства. Мнозина казват, че човек не трябва да бъде много чувствителен, за да не страда. Щом е така, тогава и сърцето на човека не трябва да изпраща кръв по тялото. Не, както сърцето храни тялото чрез кръвта, така също чувствата, са необходими за храна на сърцето. Мисълта на човека представя нервната система, която трябва да се храни с артериална кръв. Ако артериалната кръв престане да функционира, с нея заедно престава и нервната система. Значи между кръвта в сърцето и кръвта в мисълта на човека има тясна връзка. Ако човек осакати сърцето си, ще осакати и мозъка си. Следователно, за да се развива правилно, човек трябва да храни ума си с велики мисли, сърцето си с възвишени и благородни чувства и волята си с благородни постъпки. Ако човек не се подхранва с такива мисли, чувства и постъпки, той не може да се нарече истински човек. Може ли да се нарече човек този, който цял живот е давал пари с лихва на хората и след смъртта си остава сто хиляди лева за погребение с желание да го погребат на еди-кое си 40
място, с egu-колко си свещеници? Това не е човек, това е посмешище на света. Като наближи смъртта на човека, той трябва да каже на близките си никъде да не го погребват и никой да не го опява. Как е възможно това? Възможно е, разбира се. Когато детето се роди, опяват ли го? Защо тогава, като умре същият човек, викат свещеници да го опяват и заравят в земята? Какъв смисъл има тогава животът? Какъв смисъл има раждането, ако между него и смъртта няма никаква връзка? Често хората казват: „Какъв ще бъде краят на нашия живот?“ Под край на живота си те разбират смъртта. Според нас нито раждането е начало на живота, нито смъртта край. Човек е съществувал и преди раждането си, ще съществува и след смъртта си. Раждането и смъртта са само възможности за човека да научи, да придобие нещо, а същевременно и да се освободи от известни ограничения. „Докажи това.“ Няма какво да го доказвам. Преди още да се е родил някой човек, аз съм се разговарял с него. Преди да дойде на земята, Христос се разговаряше с учениците си. След възкресението той пак се разговаряше с тях. Преди да слезе на земята, Христос е бил по-велик. Обаче, като слезе на земята, той се смири, прие рабски образ. Не само Христос, но и обикновеният човек се ражда с големи проекти за бъдещето, с голяма програма за работа, за открития и постижения, но като умре, отпусне ръцете си и казва, че нищо не е постигнал. Обаче близките му ще го облекат, ще го турят в хубав сандък, ще му държат надгробни речи, докато най-после го пуснат в гроба, затиснат го отгоре с пръст и кажат: „Бог да го прости.“ Как ще го прости Бог, като го турят в черната земя и го затиснат отгоре с пръст? Сама по себе си тази мисъл е невярна, изопачена, вследствие на което разваля човешкото съзнание. И за Христа се казва, че бил погребан, но той прекара в гроба само два и половина деня. След това ангел Господен слезе от небето, свали камъка от гроба, и Христос възкръсна. 41
Днес Всички хора разискват върху въпроса, наистина ли Христос е възкръснал. За да се убеди човек във възкресението, трябва да се пишат цели трактати. Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате възможно ли е човек да умре? Първо трябва да се докаже дали наистина човек умира, а после дали човек може да възкръсне. Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртъв. Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне. Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат. Те казват: „Ще се мре.“ Нищо повече. В това отношение те мязат на затворника, който казва: „Няма какво да се прави, ще се лежи в затвор.“ И мързеливият ученик, който е повтарял няколко класа, казва: „Няма какво да се прави, ще ме изключат от гимназията.“ Тъй щото, когато някой казва, че ще се мре, това значи, че той се признава за неспособен ученик, когото изключват от училище. Смъртта не е нищо друго освен изключване от училището. Вие знаете, че само неспособния ученик изключват от училище, а способният ученик минава от клас в клас, от едно училище в друго, докато се усъвършенства. В народното събрание има квестори, които изпъждат навън всеки, който говори повече, отколкото трябва. Взимат думата му и го изпращат на мястото му. В това отношение смъртта е квестор, който задига със себе си всеки неспособен, мързелив ученик. И тъй, за да се справите с проблемите на живота, мислете като разумни, а не като обикновени хора. 42
Мислите ли като обикновени хора, вие опетнявате Господа в себе си. Който приема, че Бог живее в него, той не може да допусне, че Бог в него ще умре. Или щом приема, че той живее в Бога, и за себе си не може да допусне, че ще умре. Казано е в Писанието: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Докато живее на земята, човек може да греши, да се натъква на ред противоречия, но никога не трябва да мисли, че ще умре. Да допусне човек, че ще умре, това е неразбиране на живота. Ако смъртта разрешава въпросите на живота, има смисъл тя да се приеме. Но ако смъртта нищо не разрешава, тя не може да се приеме. Кой човек е бил щастлив, когато някой от близките му е заминал за онзи свят? Когато някои са загубвали близките си, идвали са при мене да ме питат има ли друг свят, могат ли да видят своя близък. Казвал съм им, че има друг свят и когато пожелаят, могат да видят своя близък. Те могат да го видят, но той не може да отиде при тях, защото вратата за този свят е много тясна. Който иска да отиде на онзи свят, той трябва да се смали, съвършено да се разтовари, да няма никакъв багаж със себе си. Мнозина питат могат ли да се разговарят с мъртвите. С мъртвите не могат да се разговарят, но с живите, а мъртвите са живи. Щом мъртвите са живи, вие можете да се разговаряте с тях. Както човек може да излезе от къщата си, да се среща с хора и да се разговаря с тях, така и заминалият за онзи свят може да излезе от тялото си, и пак да е жив. По отношение на въпросите за смъртта и за живота, както и за ред още въпроси, хората се намират пред противоречия или пред големи заблуждения поради това, че не могат да се домогнат до истината. От заинтересувани хора те чуват най-противоречиви неща за това, кое е право учение и кое криво. Според нас всяко учение, което помага на човешкия ум да добие своята първоначална светлина, е право; всяко учение, което помага на човешкото сърце да добие своята 43
първоначална чистота, е право; всяко учение, което помага на човешката воля да добие своята първоначална сила, е право. Всяко право учение пък е Божествено. Всяко друго учение, което помрачава човешкия ум, огрубява човешкото сърце и обезсилва човешката воля, е криво. Кривото учение не може да бъде Божествено. Божественото учение трябва да се отдели от човешкото. То носи живот в себе си. Човешките учения носят повече смърт, а по-малко живот. Следователно човек сам си създава смъртта. Докато човек разреши проблемата за живота и за смъртта, главата му ще побелее. Какво по-красиво от това, да побелее главата на човека? Когато платното е небелено, то не е хубаво. Щом се избели, то става за работа. Същото може да се каже и за човека. Когато косата на човека побелее, той става вече за работа. Хората мислят тъкмо обратно. Те казват човек мисли право, докато косата му не е побеляла. Побелее ли веднъж, той вече изветрява. Според нас човек, на когото косите не са побелели, минава за ветрен човек, за човек на настроения. Когато мома или момък види първия бял косъм на главата си, въздъхва дълбоко и казва: „Започнах вече да остарявам.“ Щом види втори бял косъм, пак въздъхва и казва: „Старея вече. Губя силите си, губя красотата си.“ Ден след ден белите коси се явяват на главата му и той все повече съжалява, че старостта иде. Не съжалявайте за черните коси, но за всичко благодарете. Благодарете и за черните, и за белите коси и ползвайте се от условията, които те носят със себе си. Какво носят белите коси? Те носят същото благословение за човека, каквото и черните коси. Който иска да има черни коси, той не трябва да чака времето косите му да побелеят, и тогава да ги черни, но още сега да пристъпи към опита: да направи косите си черни и същевременно да се подмлади. В продължение на пет години най-много човек може да се подмлади. 44
За да постигне това, той тръбва да пристъпи към следния опит. Всяка вечер, като си лъга, да си каже, че на сутринта ще намери на главата си един чер косъм. На другата вечер да си каже пак същото. И наистина всяка сутрин той ще намира по един почернял косъм. Ден след ден космите му ще почерняват, докато една сутрин види, че цялата коса е станала черна. Това зависи от силата на мисълта му и от неговата вяра. Сила е човешката мисъл, но тя трябва да се тури в действие. За това обаче се иска ноВа философия, нов начин на мислене. Без новата философия на живота, без новата мисъл, никакви педагогически правила не са в състояние да изменят човека. Съвременните учени прилагат ред педагогически правила за възпитание на младежта, но в края на краищата хората умират и с педагогия, и без педагогия. Те се изопачават и с педагогия, и без педагогия. Какво трябва да се прави тогава? Човек трябва да се стреми към вътрешната, положителна наука, която осмисля живота. За да се домогне до тази наука, човек се нуждае от вяра. Вярата му трябва да бъде толкова силна, че при найголемите изпитания да не се разколебае. Колкото повече издържате на изпитанията, толкова повече вярата ви ще се усилва. Колцина от вас се наемат с опита да почернят косата си? Ще кажат някои, че не е добре човек да прави косата си черна. Ами добре ли е направил, като я побелил? Колкото добре е направил, като я побелил, толкова добре ще е, ако я почерни. Ако почерняването на един косъм е в състояние да подигне съзнанието на човека и да увеличи вярата му в Бога, заслужава да се направи този опит. По-добре е човек да почерни косата си със силата на своята мисъл, отколкото да прибягва до различни козметически средства. „Речи само реч, и момчето ми ще оздравее.“ Привилегия е за човека да получи отговор на своята молитва от Христа или от Бога. Всеки човек има по един лотариен билет и чака времето на неговото 45
теглене ga Bugu печели ли, или не. Докато Върви по пътя на неВежестВото, чоВек не може да очакВа никакВа печалба. Ако спечели нещо, тоВа ще бъде някакВа случайност. В Англия има щастливи случаи на печалби, но те почиВат на знание. Някой чоВек иска да спечели, но преди да купи лотариен билет, той отиВа при един знаменит астролог, даВа му десет хиляди леВа и го моли да напраВи точно изчисление кой номер от билетите печели. Астрологът праВи изчисление и намира един от номерата на печелившите билети. Този господин намира посочения номер и В деня на тегленето се оказВа, че печели тридесет хиляди леВа. Значи той е платил десет хиляди леВа, но е спечелил дВадесет хиляди леВа. Астрологът може да праВи такиВа изчисления, но не за себе си. Той има праВо да услужВа на хората, но що се отнася до него, тоВа не му се позВоляВа. Достатъчно е да Вземе той от десетина души по десет хиляди леВа за услугата, която им е напраВил. Ще питате дали е позволено на чоВека да използВа знанията на учените, за да спечели някакВа сума. Позволено ли е да безпокоите Господа с Вашето недоВолстВо? По-добре е чоВек да плати изВестна сума на един астролог и да си купи билет, който печели, отколкото Всеки ден да безпокои Господа със сВоето недоВолстВо. Добре че същестВуВа закон, чрез който чоВек може да проВери изВестна закономерност В природата. Той трябВа да благодари, че по този начин се домогВа до изВестно знание. Ако майката знае тази наука, чрез изчисления тя ще разбере дали болното й дете ще оздраВее, или не. Ако някое дете се разболее В периода на празнене на луната, то непременно ще оздраВее. Ако се разболее през Времето, когато слънцето отиВа към южното полушарие, от 22 септември нататък, то непременно ще оздраВее. Но и при тези благоприятни услоВия за оздраВяВане на детето със сВоите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи сВят. Тя ще се треВожи, ще Вика един, 46
Bmopu лекар, ще правят инжекции на детето, докато най-после вложи и в своята глава, и в главата на детето отрицателната мисъл, че ще умре. Както е мислила, така става детето умира. Има неща в света, които са възможни, но има и такива, които са невъзможни. Тъй щото човек трябва да знае каква е вероятността да стане нещо, или да не стане. За всеки даден случай човек трябва да знае каква е вероятността да умре или да остане жив. Дойде ли до смърт, небето всякога предупреждава човека да я избегне по някакъв начин. Страданията, изпитанията не са нищо друго освен предупреждения от невидимия свят, които имат за цел да предпазят човека от смърт. Без тях човек би отивал към смъртта, както мухата към огъня. Като не подозира колко много е изложен на изненади в живота си, човек иска да бъде щастлив. Той не знае, че тъй както живее, не само не може да бъде щастлив, но големи нещастия го чакат. Строго определено е кога човек може да бъде щастлив. Не е голяма наука да определите на човека може ли да бъде щастлив, или не. Не е нужно да търсите специални гадатели да ви предсказват ще бъдете ли щастливи. Когато астрологът погледне в хороскопа на някой човек, той вижда неща, които другите не виждат. Когато химикът анализира кръвта на някой човек, той веднага ще му каже, че кръвта му е нечиста и същевременно ще му препоръча метод за пречистването й: начин на хранене, на живеене и т.н. Всяка майка е в състояние да помогне на своите деца, да им покаже начин за правилно живеене. За това обаче тя сама трябва да води чист, свят живот. Ако майката не води добър, чист живот, тя сама ще умори децата си. Как? С храната, с начина, по който ги учи да живеят. Един млад българин прекарал шест години във Франция, дето се научил да яде малко. Като се върнал в България, майка му започнала да готви най-различни ястия, да го задоволи, да го изхрани добре, защото й 47
се Виждал слаб. Синът Винаги протестирал, защото се отвикнал от много ядене и казВал на майка си, че докато бил ВъВ Франция, Винаги ял малко, но сладко. Откак се е Върнал, не се чуВстВа добре. Сега и на Вас казВам. Малко ще ядете, но спокойно, с благодарност, че сте яли сладко. Англичаните ядат по три пъти на ден, а лордовете по четири пъти, но тоВа не гоВори за никакВа Висока култура. По отношение на храната англичаните Водят много нехигиеничен жиВот. Запример, след като изпият едно горещо кафе, те изяждат най-малко 250 грама сладолед. Тази е причината, задето зъбите им лесно падат, а същеВременно и стомахът им се разстройва. Обикновено рязката промяна на температурата се отразява зле върху човешкия организъм. По-разумните англичани почват да избягват този начин на хранене, на живеене. След всичко това хората обичат да подражават на западноевропейските народи като на високо културни. Според мене, ако искате да подражавате на западната култура, приемете от нея само онова, което е хубаво и правилно. Какво правят някои от съвременните хора? Като наблюдават как известни лица, общества или народи правят гимнастика сутрин рано, как посрещат изгряването на слънцето и се пекат на ранните слънчеви лъчи като най-полезни, те ги осъждат. Въпреки това в който народ отидете днес, навсякъде ще намерите хора, които използват ранните слънчеви лъчи, чистия въздух, гимнастиките, пиене на гореща вода, за да подобрят здравето си и да усилят своя организъм. В България мнозина се противопоставят на тия неща и всеки, който излиза сутрин преди изгрев слънце на разходка, наричат го идолопоклонник. Като физическо същество човек трябва да прави упражнения. Нищо повече. Той трябва да става рано сутрин, да излиза вън на чист въздух, да посреща първите слънчеви лъчи, които съдържат специфична енергия, полезна за всички живи организми. Който се 48
лени да става рано, да посреща ранните слънчеви лъчи, колкото и да се грее на обедните лъчи на слънцето, той нищо няма да придобие. Съвременното човечество се нуждае от ново възпитание, нова наука, нова философия, които да съединят духовния живот с физическия, физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният е среда, в която Божественият живот се проявява и реализира. Без духовния жиВот физическият не може да даде на човека нещо вечно и неизменно. Духовният живот осмисля физическия. Без духовния живот физическият огрубява човека. Възвишеното, красивото, чистото у човека, това е духовното начало в него. То представя истинския човек. За да не губи духовното в себе си, човек трябва да се пази от физическото, от животинското, което го прави груб, втвърдява мускулите му и той губи всякаква пъргавина и подвижност в себе си. Огрубее ли, човек губи красотата си, губи своята пластичност. Щом стане груб, той е изложен на смърт. Животинското, физическото начало у човека се отличава от духовното по това, че първото е смъртно, а второто безсмъртно. Сегашният човек трябва да работи усилено върху себе си за създаване на ново тяло, на нов тип. Новият човек живее в областта на безсмъртието. По това именно се отличава новият човек от стария. Като се взрете внимателно в лицето на човека, вие веднага ще определите колко години ще живее. Всичко е написано върху лицето на човека. Някой иска да му се предскаже каква съдба го чака. Всичко, което е определено на човека да мине, може да се предскаже, но той не е готов да го чуе от страх ще умре. Един ден чумата отивала в Багдат. Един човек я срещнал и я запитал: „Къде отиваш?“ „В Багдат.“ „Колко души ще вземеш?“ „Хиляда.“ На връщане от Багдат същият човек я срещнал и я запитал: „Свърши ли си работата?“ „Свърших.“ „Колко души взе?“ „Около 49
двадесет хиляди.“ „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда?“ „Да, аз взех само хиляда души, но останалите деветнадесет хиляди умряха от страх.“ Наистина, ако проследите процента на смъртните случаи в човешкия живот, ще видите, че голяма част от хората умират от страх. Когото срещнете днес, все за смърт говори. Всеки казва, че ще умре, ще го опяват, ще го погребат в черната земя и т.н. Малцина говорят за живота като за нещо реално и вечно. Това са само ония, които вярват в Бога, вярват в живота, в любовта и уповават на великото и възвишеното. Един свещеник, добър и чистосърдечен човек, разправяше един ден какви мрачни мисли го занимавали. „Ето, трийсет години вече служа на Бога, но виждам, че вярата ми е слаба. Често си мисля какво ще стане с мене, като умра.“ „Нали върваш в Бога, в онзи свят? Защо се смущаваш?“ „Вярвам, но се безпокоя какво ще бъде състоянието ми, докато вляза в онзи свят. Какво ще правя в гроба? Дано не прекарам много време там.“ Новото поколение се нуждае от нова наука, от светлината на Христовото учение, от положителната философия на живота. При тези условия на живота човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умира, той има по-големи възможности да бъде богат, отколкото сиромах, той има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото болен, той има по-големи възможности да бъде учен, да разполага с положителни знания, отколкото да бъде невежа или човек, натоварен с голям багаж от знания, които не може да приложи в живота си. Какво виждаме всъщност? Точно обратно: повече смъртни случаи, повече болни, отколкото здрави, повече сиромаси, отколкото богати, повече невежи или привидно учени, отколкото истински учени. Запример днес хората боравят с числа, пишат ги, извършват с тях различни действия, без да подозират, че всяко число крие в себе си ред положителни или отрицателни сили, които могат да се използват в живота на своето време 50
и място. Ако хората могат да използват съзнателно силите, които са вложени в числата, те коренно ще се преобразят. Понеже не могат да се справят със силите, вложени в числото 13, хората се страхуват от него. Тази е причината, задето мнозина избягват да живеят в къща, която има номер 13, или в стая на хотел с номер 13, или да започнат работа на 13-о число и т.н. Казвате, че 2x2=4 или 4x4=16. Какво означава числото 4 или числото 16? Някой продал двата си петела по два лева. Два петела по два лева правят четири лева. Значи той се лишил от петлите, които всяка сутрин кукуригали и го събуждали, за да получи от тях четири лева. Такова смятане с числата обаче не разрешава важните житейски въпроси. Какво представя петелът? Петелът може да се уподоби на човешкия ум. Ако човек продаде петела си, т.е. своя ум, за няколко лева, той ще кукурига ли? Или ако човек направи някакво престъпление, петелът, т.е. умът му, ще кукурига ли? Няма да кукурига. Той ще престане да пее, ще се затвори в себе си и ще млъкне. Всяко престъпление води след себе си отдалечаване, изгубване на петлите, преставане на кукуригането. Когато петелът на човека престане да пее, непременно в живота му ще се случи някакво нещастие. Докато петлите на хората кукуригат, те могат да се радват на щастлив, добър живот. Каква по-красива музика искате от тази, да слушате как петлите един след друг се изреждат да пеят своята песен? Това е цяла симфония. Всички петли не пеят еднакво: едни пеят по-хубаво, други по-лошо. Студент отива да следва в странство. Петелът се обръща към него и започва да кукурига. Това не е случайно явление. Петелът предсказва на този младеж, че като отива в странство да учи, ще свърши науките си добре и ще се върне у дома си с големи придобивки. Ако студентът разбира езика на петела, трябва да му благодари и като се върне от странство, да го 51
Възнагради добре. С кукуригането си петелът иска да каже на студента: „Бъди умен, смел като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай.“ Не мислете, че това са празни думи. Не, в кукуригането на петела има строго определена мисъл. То не е случайно. Природата използва разумно всичко, което е създала. Тя си служи с живите същества като със символи. Те представят нейния език. Тя говори чрез тях. Във всяко нещо се крие една Божествена идея. Както и да разглеждате живота и явленията в него, във всичко се крие вътрешна разумност, която има правилни отношения към хората, както и към всички живи същества. Който разбира тази разумност и й се подчинява, той ще бъде в състояние да подобри живота си. И тъй, 2x2=4. Обаче не казвайте, че трябва да продадеше двата петела, които имате, по два лева, за да получите от тях четири лева, но кажете си: „Ще давам всяка сутрин по малко житце на петлите си, да пеят добре. В продължение на една година ще изразходвам четири килограма жито, но ще ги възнаградя за хубавото кукуригане. Това е правилното разрешение на въпроса, а не да продаваме петлите, които кукуригат хубаво. Хранете петела си с жито. Това значи: хранете ума със светли и възвишени мисли. Четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, за животните, растенията и минералите за всичко, което живата, разумната природа е създала. Така само ангели ще слязат отгоре, ще ви благословят и ще кажат: „Идете у дома си. Момчето ви ще бъде здраво.“ „И ще оздравее момчето ви в този час.“ Втора неделна беседа 8 септември 1929 г., неделя, 10 часа София Изгрев 52
ОБИКНОВЕНИ И НЕОБИКНОВЕНИ ПРОЦЕСИ „И там имаше някой си человек, болен от 38 години. “ Йоана 5:5 Често хората говорят за хубави, за красиви работи и се произнасят, че те са необходимости в живота. Дойде ли въпрос до здраве, до богатство, хората разглеждат тия неща като обикновени, като естествени процеси в живота, вследствие на което не ги ценят. Що се отнася до сиромашията, те я разглеждат като необикновен, неестествен процес. Въпреки това богатият може да стане сиромах, и сиромахът може да стане богат. Значи в живота и в природата може да става преминаване от необикновен в обикновен процес и от обикновен в необикновен. Следователно, когато минаваме от един процес в друг, които не са от еднаква степен, ние придобиваме ново познаване на нещата. Достатъчно е природата да постави богатия при положение да изгуби богатството си и да стане сиромах, за да придобие той трезви идеи за живота. Само като сиромах той може да има ясна представа за сиромашията и да се произнася за нея правилно. Ако богатият не е познал сиромашията, той ще говори само за своето богатство: за имотите, за къщите, за говедата си и т.н. И ако сиромахът не е познал богатството, той ще говори само за своята 53
сиромашия: за скъсаните си дрехи, обуща и т.н. Ако срещнеш един здрав човек, който никога не е боледувал, той ще ви разправя за своите мускули, за това, какво може да направи с тях. Ако посетите един човек, който е боледувал дълго време, той ще ви разправя изключително за болестта си. Интересно е, че когато Христос беше на земята, не се срещаше с царе, с князе, с патриарси, но се движеше повече между страдащи, болни, сакати и с тях се разговаряше. Той посети къпалнята, в която отиваха болни да се лекуват и там срещна един болен от 38 години, с когото започна да се разговаря. Какво ще му каже този болен? Ще му разправя за своите болки, за своите нещастия. Христос го запита: „Защо си дошъл в това училище? Какво те доведе тук?“ Болният отговорил: „Учителю, от 38 години съм в това училище и още не мога да свърша. Професорите постоянно ме късат. На всички изпити пропадам. Мнозина идват в това училище, поседят година, две, три, свършват и излизат в живота, а аз всяка година оставам с надежда, дано другата година да свърша, но пак оставам да повтарям.“ „Искаш ли да свършиш училището?“ „Искам, разбира се.“ Христос извади един диплом от джоба си, подписа го, подаде го в ръката му и каза: „Хайде, вземи диплома и върви дома си.“ Този болен беше единственият човек, на когото Христос подписа диплом за свършване на учението по всички правила и изисквания. В Евангелието не е писано, че Христос е дал диплом на този болен, но това е скрита мисъл, изказана в друга форма. Когато болният излязъл от училището, мнозина го запитваха: „Кой беше човекът, който те излекува?“ „Не зная.“ „Как да не знаеш? Как се казва?“ „Исус е името му.“ Какво представя болестта? Едно неестествено явление в живота. Значи по отношение на физическия свят болестта е неестествено явление, но по отношение на духовния свят тя е естествено явление. Грехът пък е неестествено явление по отношение на духовния 54
свят, а естествено по отношение на физическия. Човек казва: „Веднъж съм дошъл на земята в тази форма, не мога да не греша, не мога да не лъжа. Малко поне, но все ще поизлъжа някога. Когато се разправя какво направил някой човек, как излъгал, как откраднал, как се скарал или сбил с някого, всички хора наоколо слушат и се смеят, като че се говори за някакви велики подвизи. За духовния свят обаче грехът е неестествено явление и като такова там той не е познат. Както влизането на някоя опасна болест в един дом внася страх и трепет, такъв страх и трепет произвежда грехът в духовния свят. Мнозина искат да влязат в духовния свят, но като неподготвени те ще видят много неща, които не ще могат да обяснят. Там и доброто, и злото са еднакво застъпени. Ако надникнете в духовния свят, ще видите грамадни, светли здания с големи прозорци, които ще приемете за училища. Всъщност те са затвори. Ако се спрете върху проявите на доброто в духовния свят и ги сравните с тия на земята, ще видите, че в последните почти не се забелязва някакъв прогрес. На земята има по-голям прогрес в отрицателното, отколкото в положителното. И на земята има добро, добри хора, но ако тия хора отидат в духовния свят, там ще минат за престъпници. Днес хората прогресират повече по отрицателен, отколкото по положителен път. Най-големият светия на земята, сравнен с един от светиите на небето, минава за затворник, за престъпник. Ако пък сравните земния престъпник с един от светиите на духовния свят, земният престъпник изглежда като първокласен светия. Следователно в духовния свят и доброто, и злото са силни, големи. Затова често някой казва: „Не струва човек да бъде добър.“ Той не иска да бъде добър, защото, ако с тази доброта влезе в духовния свят, ще мине за престъпник. Ако пък е лош и с лоше вината си влезе в духовния свят, между лошите хора там той ще изглежда като светия. Какво нещо е духовният свят? Той не може ни55
mo ga се разбере, нито да се опише. Който и да се заеме да го описва, той ще опише един свят, подобен на физическия. Духовният свят е много по-необятен в своите простори, много по-величествен от физическия. Само онзи може донякъде поне да опише духовния свят, у когото висшето съзнание е пробудено. Когато се говори за духовния живот, наричат го вечния живот. Под „вечен живот“ се разбира живот без никакви ограничавания нито по обем, нито по прояви на доброта, любов, разумност и т.н. Мнозина са правили опити да опишат духовния свят, но не са могли. За да се опише, той трябва да се види от човек с виеше съзнание, който да разбира, каквото види там, за да може да го преведе в образи, съответни на земните. Само така той може донякъде да стане понятен и разбран за хората. Който е ходил в духовния свят, може да каже само, че той е много красив, но по никой начин не може да го опише. Никое човешко перо не е в състояние да опише красотата на духовния свят. Никой не може да разбере къде се крие красотата на добрия, на любещия човек. Ще каже някой, че красотата на човека седи в неговия нос. Не, красотата на човека не е нито в носа, нито в очите, нито в устата му. Красотата е нещо вътрешно, което се проявява и в очите, и в носа, и в устата, но къде именно, на кое място не може да се каже. Ако кажете, че красотата на човека е някъде в устата, в носа или в очите му, все ще сгрешите. Защо? Защото устата, очите, носът, ушите, езикът са органи, предназначени за някаква служба, но не и за израз на красота. Очите са орган за възприемане на светлината, ушите за възприемане на звука, устата за хранене и за говорене, езикът за вкусване и за говорене, носът -за обоняние. Тъй щото, щом се говори за красота, ние разбираме нещо вътрешно, нещо неуловимо. Който има любов, той е красив. Вън от любовта никаква красота не съществува. Много хора имат красиви очи, правилни 56
носове, красива уста, правилни черти на лицето, но въпреки това не са красиви. Защо? Любов нямат. Дето е любовта, там е красотата, там е изобилието. „Болен от 38 години.“ Да бъде човек цели 38 години болен, това е изключително явление в живота. Мнозина се оплакват, че страдат, че боледуват, че ги мъчи нещо. Това е естествено положение за съвременния човек. Повече или по-малко, човек все ще страда. Защо и за какво страда, не е важно. Все има някаква причина. Някой млад човек свършил университет, иска да стане професор. Ходи натук-натам, среща се с учени, с видни хора, всички му обещават да го направят професор, но в края на краищата не успява. И той боледува цели 38 години, че не е могъл да стане професор. Друг млад човек срещнал една красива мома, влюбил се в нея, иска да я вземе за жена. Обикаля натук-натам, не смее да й предложи. Докато се реши да й предложи, тя се оженила за друг. И след това този млад човек боледувал цели 38 години, че не е могъл да се ожени за красивата мома, която обичал. Друг някой иска да стане милионер, но не може да успее. Някой пък е роден слаб, хилав, иска да придобие здраве, но не може. И най-после, като не могат да постигнат желанията си и като не разбират причините за своя неуспех, казват: „Божия работа е тази.“ Това значи само Божият ум е в състояние да разбере онова, което за човека е неразбрано. И след като човек боледува 38 години, ще дойдат един, втори, трети да го утешават по един или друг начин. Това са празни работи. За да не става нужда да утешават човека, по-добре нека той бъде доволен от това, което има. Няма защо да търси красива жена. И неговата жена не е грозна. Тръгне ли да търси друга, по-красива, той ще се натъкне на противоречия, с които не може да се справи. Щом ви дават говеждо месо, бъдете благодарни и на него. Няма защо да търсите кокоше месо. Ще кажете, че сте вегетарианци, не търсите нито говеждо, нито кокоше месо. В едно 57
отношение сте вегетарианци, но в друго сте още месоядци, мязате на културните хора, които обичат да ядат месо. Ако на месоядеца предложат печена кокошка или парче пастърма, той ще предпочете кокошката. Тъй щото, дойде ли някой да ви убеждава, че можете и без красива жена, че и без професорска катедра можете да живеете, той е човекът, който иска да ви застави да предпочетете пастърма пред кокошка. Видите ли, че някой човек страда за непостигнатите си желания, не му казвайте, че не трябва да скърби, но запитайте го колко време чака, за да постигне желанията си. И ако ви каже, че 38 години вече са се изминали, откак очаква да постигне едно свое желание, кажете му, че заслужава не само 38 години да чака, но и 60 години има смисъл да чака. Когато видите, че ученият работи, прави усилия, за да стане професор, кажете му, че не само един живот трябва да се стреми към професорство, но има смисъл и десет живота наред да работи в това направление, че да постигне желанието си. На младия момък, който търси красива мома, кажете да не се обезсърчава. Десет живота наред нека търси, докато най-после я намери. Човек трябва да прави усилия в живота си, да работи, докато постигне своя идеал. Насърчавайте се едни други в постигане на своя идеал, на своите възвишени желания. „Там имаше някой си человек, болен от 38 години.“ Когато видя този болен, Христос го запита: „Защо седиш тука?“ „Скъсаха ме професорите ми. Пропаднах на изпита, а сега чакам реда си, да бъда отново изпитан.“ Христос го подложи на изпит. Той замести изпитната комисия. Болният издържа изпита си. Тогава Христос му каза: „Бъди здрав. Влез в живота да работиш.“ В този час болният оздравя и напусна къпалнята. Като влезе в живота, между хората, той започна да разказва как е оздравял, какво е научил през тези 38 години. Научих се да чакам, придобих търпение. След това трябваше 58
ga gouge най-главният професор ga ме изпита и да ми gage диплом за завършено образование. Човек трябва да има висок идеал, да желае да бъде изпитан от найвидния професор в света и от него да получи диплом. Красивият момък трябва да се ожени за красива мома. С години ще я чака, но красивата мома трябва да бъде идеал на неговата душа. Дотегне ли му да чака и намери друга мома пак красива, той няма висок идеал. Красивият момък може да се ожени само за красива мома. Ама дошла някаква болест. Нищо от това. И като болен, и като здрав ще чакаш красивата мома, ще чакаш най-видния професор в света. Измениш ли на своя идеал, с тебе всичко е свършено. Какво нещо е болестта? Да боледува човек, това значи всички частици на тялото му да бъдат засегнати: да го боли мозъкът, сърцето, дробовете, стомахът да няма частица от тялото му незасегната. Да боледува човек, това значи така да бъде засегнато тялото му, че да няма мир нито във физическия, нито в духовния, нито в умствения свят. Някой казва, че е болен, но все още има надежда за оздравяване. Това не е страшна болест. Истински човек е онзи, вярата на когото не се разколебава при никакви условия. Когато дойде в положение да изгуби подкрепа отвсякъде, той пак трябва да остане непоколебим и твърд в убежденията си. Има нещо у човека, което никога не отпада. При каквито условия и да попадне, той все вярва, че ще изплува по някакъв начин. Това е Божественото у човека, което никога не отпада. Изгуби ли вяра и в него, човек тръгва по врачки, по гадатели, дано му кажат какво да прави, какво му предстои да преживее и т.н. Според мене всеки човек може да бъде гадател на себе си. По-добър гадател от самия него няма. Ако човек сам не знае какво ще му се случи, как ще могат да му гадаят външни хора? Някой има да плаща няколко полици, които постоянно отлага. Не знае ли той, че ще дойде ден, когато изплащането на тия полици ще 59
му се наложи? Трябва ли това нещо да му предсказват различни гадатели? Като не плащаш задълженията си, ще те бият, ще те затварят, ще ти налагат глоба и т.н. Трябва ли при това положение да търсите някой да ви гледа на восък, на боб или на карти? Трябва ли да търсите астролог да ви предсказва бъдещето? Как познава астрологът бъдещето ви? Той взима датата на рождението ви и по дадена таблица изчислява какво е било съчетанието на планетите в момента на раждането ви. След това той ще каже, че известни планети влияят благоприятно, а други неблагоприятно върху вас и оттам определят вашето щастие или нещастие. „И там имаше някой си человек, болен от 38 години.“ Какви бяха планетните влияния върху този болен? В момента на неговото раждане Слънцето, Марс, Венера и Юпитер били в своя залез, а не в изгреви. Това бяха все лоши съчетания, лоши влияния на тия планети. Земята само се е намирала в своя изгрев. Цялото небе е било затворено за него. Единствената му надежда е била в земята на нея само той разчитал. Цели 38 години този болен се е намирал при неблагоприятното влияние на тия планети, докато е дошъл най-после Христос, един велик човек, който му помогнал. Той станал причина за обръщането на тия планети в друга посока, благоприятна за дадения болен. До срещата си с Христа неговата земя беше спряла движението си. Щом видя Христа, земята на болния се раздвижи, съзнанието му се подигна нагоре и всички планети, които не му благоприятстваха, влязоха в зоната на своя изгрев. Думите на Христа „Дигни одъра си и ходи“, отправени към този болен, означават: „Напусни старите идеи, откажи се от живота, който досега си живял, и върви напред.“ Следователно, ако искате и вие да се освободите от старото, което ви е измъчвало досега, напуснете леглото си, дигнете одъра си и вървете напред. Никога не дръжте в ума си спомена за някоя своя болест или 60
за някакво минало нещастие. Запазете в съзнанието си опитностите от всичко преживяно, но не и техните горчивини. Казвате: „Как да забравим загубите, които сме преживели? Как да забравим деня, когато разбойници влязоха в дома ми и обраха всичкото ми злато?“ Считайте, че тия разбойници са ви направили едно голямо добро. Представете си, че трябваше да носите това злато на гърба си. Какво щеше да стане с вас, ако сърцето ви беше слабо? Всред пътя щяхте да капитулирате. Сърцето ви щеше да се пръсне, а вие щяхте да паднете мъртъв на земята. Какво ще ви ползват парите, ако изгубите живота си? Радвайте се, че разбойниците са ви освободили от един голям товар. Обаче кой от днешните богати хора би счел това за привилегия? Той ще се оплаква, че дошли разбойници и го обрали. Едно трябва да знаете. Един ден смъртта ще дойде по-страшна от всички разбойници на земята и ще вземе не само парите ви, но ще оголи костите ви, ще изпразни главата ви, и тогава ще си отиде. От вас ще остане само един празен череп, по който учените ще изучават вашия минал живот. Питам, къде остана богатият човек, който разполагаше със злато, с къщи, с имоти? Ще кажете, че това е философия, философия е наистина, но такава философия, която изключва всички залъгвания, всички заблуждения, философията на съвременните хора е преходна. Тя залъгва хората по същия начин, както се залъгват свинете в кочината. По три-четири пъти на ден господарят им ги храни, наглежда ги с искрено желание в себе си да ги угои. Като не разбират неговата интимна мисъл, те се радват на господаря си и се произнасят за него, че е добър човек. Дойде ли Коледа, господарят им взима нож и влиза в кочината. Като изяде месцето и остави само костите им, той е доволен, счита, че трудът му е възнаграден. Неговият труд е възнаграден, но свинете са отишли вече на онзи свят. Каква е тази философия? философия на смъртта. Обаче 61
смъртта е Враг не само на животните, но и на хората. Последният враг, срещу който духовният свят се бори, това е смъртта. Той иска да освободи човечеството от този враг, който безпощадно го съблича. Тя е оголвала и оголва и грешни, и праведни хора. Сега всички хора искат да станат щастливи, и то при най-неблагоприятни условия на живота. Само онзи може да бъде щастлив, който служи на Бога. А само онзи може правилно да служи на Бога, който се е освободил от смъртта. Тъй щото, когато някой пита как трябва да служи на Бога, казвам: за да служиш на Бога, ти трябва да се освободиш от смъртта. Докато не се освободиш от смъртта, ти не можеш да служиш на Бога. Някой иска да се ожени. Казвам, докато не се освободи от смъртта, въпрос за женитба не може да става. Щом живее в закона на смъртта, и той, и жена му, и децата му ще станат нейни жертви. Ама аз съм силен човек, ще запазя и себе си, и жена си, и децата си. Ти ще ги запазиш толкова, колкото жабата могла да запази квачката и пиленцата й от ноктите на орела. Някога в миналото жабата била поставена на служба, да пази една квачка с пиленца. Жабата се облякла в униформа в мундир, с еполети на рамене, със златни копчета, и встъпила в длъжността си. Тя взела една дълга връв и за единия й край вързала квачката с пиленцата, а другият край на връвта закачила на себе си. Като се убедила, че ще опази кокошката и пиленцата й по нов начин, тя се успокоила и дълбоко заспала. Един орел съзрял кокошката и бързо се спуснал от височината, грабнал я и бързо се издигнал нагоре. Заедно с кокошката орелът задигнал и пиленцата, и жабата, която ги пазела. Така са вързани за крака на жабата всички съвременни хора и мислят, че са осигурени в живота си, защото жабата ги пази. Обаче от невиделица някъде орелът ги вижда, спуща се от височината и ги задига със себе си. Като не разбират дълбокия смисъл на живота, 62
хората се стремят към Велики работи, искат да направят нещо, за да увековечат паметта на великите, на заслужилите хора в света. Къде са тия велики хора? Паметниците им седят, но къде са те? Ще кажете, че има велики хора, има светии, гении, таланти в света. Да, целият свят е пълен с велики хора, със светии, с гении и таланти. Ако е въпрос за светии, те се срещат навсякъде, но светията трябва да се отличава от обикновените хора. По какво? По степента на своята светлина. Дето ходи, той свети. Не само неговият път е осветен, но и пътят на всички, които са в контакт с него. За да запази светлината си, светията никога не трябва да греши. Щом греши, той не може да се нарече светия. Той може да е светия, но мъртъв, а не жив. Природата се нуждае само от живи светии. Найголемият грешник в света струва повече от бюста на един светия. Жив е грешникът. Той има условия да расте и да се развива. Щом расте, той ще се очисти и един ден ще почне да свети като истински светия. В душата и на най-големия престъпник се крие нещо добро. Кой човек е престъпник, това още не може да се каже. Пред хората някой човек минава за престъпник. Обаче за невидимия свят не е престъпник. И Христос умря като престъпник. И светиите минаваха за престъпници. Въпреки това Христос беше Син Божи и възкръсна. Светиите и до днес се ползват с почитание. Във времето на Римската империя светиите минаваха за престъпници, а след това ги признаваха за светии. Значи има разумни закони в света, които изменят възгледите и отношенията на хората. Следователно, който разбира законите в живата геометрия и математика, той поставя нещата на местата им. Който не разбира тия разумни закони, размества нещата и създава вън и вътре в себе си дисхармония. „И там имаше някой си человек, болен от 38 години.“ Най-после Христос дойде при него и го излекува. Защо идат страданията в света? За да дойде Христос. 63
Ако Вие не сте болни, ако не страдате, Христос никога няма да Ви посети. Кого носят майките на ръцете си: малките деца или старите баби и дядоВци? Всички майки прости и учени, носят на ръцете си само малките си деца. Щом пораснат, те ги остаВят сами да ВърВят. Дядото и бабата се оплакват от жиВота си и казВат: „Никой не ни обича.“ За да Ви обичат хората, Вие трябВа да станете като малките деца. СъВременните хора имат криВа представа за жиВота. Като дойдат до една по-голяма Възраст, те казВат: „Ние не сме деца Вече. Ние сме големи, Всичко разбираме, няма какВо поВече да учим.“ Не, докато жиВее, чоВек трябВа Всякога да се чуВстВа дете. Той трябВа да бъде разумно дете, готоВо Всякога да Възприема, да учи. Има три Вида деца В природата: пърВата категория наричат деца на забавленията, които природата забавлява само, а не ги учи. Те се наричат галени деца на природата, защото само играят вън и се забавляват. Втората категория се наричат разумни деца на природата, които непрекъснато учат. Третата категория се наричат деца мъдреци, които прилагат това, което са научили. От най-ранното си детство до най-късната си старост човек трябва да запази в себе си детинския дух. Рече ли човек да мисли, че е възрастен, че е стар, той преждевременно е остарял. Защо трябва като воденица да повтаря едни и същи неща? Защо трябва да съжалява за онова, което някога е било, или за това, което сега става? Ако искате да станете гениални, никога не повтаряйте едно и също нещо по два еднакви начина. Пазете се от повтаряне на нещата. Не повтаряйте историята на живота си по два еднакви начина. „Едно време, като бях млад, всичко можех да направя, но сега за нищо не съм способен.“ Питам, защо туряте хубавите неща в своята млада възраст, а лошите в старата си възраст? Един млад разправя, че наскоро се запознал с една благородна красива мома. Питам, защо, като остарее, този човек не разправя, че 64
В младините си някога излъгал дъщерята на една бедна Вдовица и я изоставил? ЧоВек може да гоВори за сВоята младост само тогаВа, когато е Влязъл само В един дом, В който е жиВеела млада, красиВа мома. Влизал ли е В дВа такиВа дома, той нищо не трябВа да гоВори за сВоята младост. Колкото и да го застаВят да каже нещо из сВоята младост, той трябВа да отгоВори: „Нищо не мога да Ви кажа, защото жиВотът ми не е бил красиВ.“ Не само жиВотът на обикновения човек не е красив, но даже и животът на светиите не може да се изнесе още като красив. Не е време да се изнася животът на хората. В живота на всеки човек покрай доброто има и нещо лошо. Ако човек преждевременно иска да стане светия, той трябва да знае, че наред със светийството му ще вървят и неговите престъпления. Зад мантията на вашето величие, на вашето светийство се крият множество бръмбари символи на вашите грехове и престъпления. В гъстите гори се въдят най-свирепите животни, които вършат най-големи престъпления. „Там имаше някой си человек, болен от 38 години.“ Той чакаше да дойде времето, часът на неговото спасение, да излезе от болницата. Когато излезе от болницата, човек може вече да разправя историята на своя живот. До този момент той няма право да разказва нещо от своя живот. Значи има една страница в живота на човека, която той трябва да заличи, да не я споменава. Тя е онази страница, в която е описан грехът, престъплението на човека, което го е отклонило от Бога. За тази страница именно е казано в Писанието: „Ще залича греховете им.“ Какво може да разправя човек за себе си, докато е в болницата? Ако рече да изнесе една своя добродетел, ще види, че в друго отношение тази добродетел е престъпление. Какво ще се хвали банкерът със своята пестеливост, ако чрез нея той е станал причина да се отнеме хлябът на стотици хора? Как ще се хвали момата със 65
своята красота, ако за тази красота са се сбили десетина момци? Божествената красота вдъхновява човека, събужда в него високи идеи и подтици. Който срещне тази красота, той казва: „Радвам се, че видях един красив човек, който осмисли моя живот и внесе в мене радост и веселие.“ Ако красотата и богатството на човека служат за съблазън на другите, по-добре да останат скрити от техния поглед, да не се изнасят навън. По-добре е някога човек да облече дрехата на болестта, отколкото чрез една от своите добродетели да съблазни своя брат. Красива е дрехата на здравето, но красива е и дрехата на болестта. Това не значи, че здравият трябва да сгреши, да престъпи някой закон, за да се разболее. Ако той несъзнателно сгреши и заболее, нека се радва на болестта. Защо? Болестта ще го доведе до разкаяние, да съзнае грешката си и да я изправи. Не е болен онзи, който постоянно се оплаква и роптае против съдбата си. Истински болен е онзи, който непрестанно се моли, който съзнава грешката си и я изправя. Такъв болен беше онзи, който е боледувал цели 38 години. Като го видя Христос, запита го: „Искаш ли да придобиеш това, което си загубил?“ „Искам, Господи, но няма кой да ми го даде.“ Христос му върна загубеното, и в един момент той оздравя. Съвременните християни следват Христа, подвизават се в неговия път, но в края на краищата се разочароват, че нищо не са постигнали. Да, те са родени християни, записани са такива, но какво са приложили, докъде са стигнали, те сами ще си отговорят. Коя красива мома, родена християнка, би се отказала заради своите идеи от предложението на някой княз да му бъде жена? Кой красив момък би се отказал от зестрата на някоя млада, красива мома? Щом му се предложат петнадесет хиляди долара, той всичко ще остави настрана: и убеждения, и идеали. Щом красивата мома види княжеския син, тя ще закачи на стената своите убеждения, своето верую. Питам, какви са тия убежде66
ния, които така лесно се заканват на стената? Какво могат да ви допринесат вашите убеждения, щом така лесно се продават? Следователно, ако не сте родени с добродетели, никой не може изкуствено да ви ги присади, ако сте родени с добродетели, никой не може да ви ги отнеме. Същото може да се каже и за здравето, за знанието, за дарбите на човека. Те нито се предават, нито се отнемат. Здравето може само да се закрепва, но не и да се предава. От човека зависи да задържи и да разработи в себе си онова, което природата е вложила в него, но не и да го придобие отвън. Какъвто учител и да ви поеме, той не може да направи от вас повече от това, което природата е вложила във вас. Това не е за обезсърчаване, но за насърчаване. Защо? Защото природата е вложила в човека повече възможности, отколкото той предполага. От него се иска работа, постоянство, да развие дарбите и способностите си. За да постигне това, той трябва да се свърже с живата природа. С други думи казано: той трябва да се свърже с живия Господ, да му служи с любов. Де е Господ? Навсякъде. Хората сами се заблуждават, като търсят Бога някъде на небето. Какво нещо е небето? Това, което хората наричат небе, ни най-малко не е небето, което виждаме. Под думата „небе“ те разбират посока, направление. Затова, когато се говори за Бога, те отправят погледа си нагоре към небето. Следователно идеята, която хората влагат в понятието „небе“, е съвършено различна от понятието „небе“ като място, като пространство. Тогава, като престане да мисли за земята, човек е вече на небето. Щом престане да мисли за небето, той слиза на земята, в ада. Щом слезе в ада, човек започва да греши. Щом греши, това показва, че той е свободен. Значи човек има свобода само в едно отношение когато греши. Дойде ли въпрос до правене на добро, там чевек не е свободен. Да прави добро, това е длъжност на човека. В правене на грехове обаче той е 67
свободен. Всеки човек е свободен да греши. Някой пиша: „Защо греша?“ Защото си свободен. „Ама аз не искам да греша.“ Щом не искаш да грешиш, ти трябва да се ограничиш. Лесно е човек да се ограничи, но мъчно е да придобие свобода. Лесно е да се ограничиш в разпиляване на богатството си, но мъчно е да го придобиеш. Да имаш голямо богатство, това не зависи от тебе. Много условия, външни и вътрешни, са нужни, за да стане човек богат. Противоречията, на които човек се натъква, имат за цел да го заставят да мисли, да реши въпроса, защо е дошъл на земята. Вие искате да бъдете щастливи, но за да придобиете щастието, трябва да познавате условията и законите, върху които почива то. Не е истинско щастие онова, което трае само един ден. Истинско щастие е онова, което, веднъж придобито, никога не изчезва. Никой не е в сила да отнеме това щастие на човека. Какво по-голямо щастие от това, да има човек приятел, на когото да разчита напълно? Какво по-голямо щастие от това, да има човек такова знание, което от нищо да не се разклаща? Какво знание е това, ако всеки философ може да го разколебае? Каква вяра е тази, която от най-малкото изпитание се разколебава, и човек започва да се съмнява съществува ли Бог, или не, има ли душа, или не, има ли дух, или не. Ако човек се разколебава в съществуването на тия неща, къде остават убежденията му? Има четири неща, в съществуването на които човек никога не може да се усъмни: в съществуването на неговия дух, на неговата душа, на неговия ум и на неговото сърце. Убеден ли е в съществуването на тия четири неща, човек ще дойде до великото знание до познаване на Бога. Който не вярва в съществуването на душата си, той не може да вярва и в съществуването на Бога. Познаването на Бога започва от познаване на душата. Докато не познаете душата си, за Бога можете да имате само една абстрактна идея. Каква идея има слепият за светлината? 68
Абстрактна идея. КакВото е понятието на слепия за светлината, такова е понятието на човека за Бога. Какво представя душата? Душата е това, с което човек преживява най-красивото, най-мощното, найвъзвишеното, най-благородното. Никой не може да се отдели от душата си. Тя е неразделна от човека. Рече ли да се отдели от душата си, човек или ще умре, или ще заспи. Както човек не може да отдели живота от съзнанието си, така също не може да отдели душата от самия себе си. По-лесно човек може да отдели съзнанието от себе си, отколкото самия живот. По-лесно може да отдели идеята за смъртта от себе си, отколкото идеята за живота. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Важно е, че безверието внася всички нещастия и страдания в човешкия живот. Причината за безверието на хората се дължи на това, че те искат да отделят душата си от своето съзнание. Хората не подозират даже, че нещастията и страданията им се дължат именно на отричане на душата, или отричане на самия живот. Под думата „живот“ разбираме общата, целокупната душа, която функционира в живата природа. На математически език казано: нашите души представят удове или части от великата душа, т.е. те са нейното дихание. Казано е в Писанието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живота, и человек стана жива душа.“ Следователно всеки човек трябва да държи в себе си идеята, че е безсмъртна душа. Той трябва да вярва, че душата не може да се опетни, не може грях да я засегне, не може да умре. От човека зависи да умре, или не. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Това значи: имам власт доброволно да умра, имам власт и доброволно да живея. Христос е човекът, който знае кога как да постъпи. В широк смисъл думата „смърт“ означава ограничаване, а не изчезване. Смъртта е крайният предел на ограничаването. Оживяването, възкресението подразбира крайният 69
предел, до който животът може да се развие и прояви. Ако ограничаването произлиза от самия човек, той е господар на живота си, ако ограничаването произлиза от други хора, от външни причини, той е роб, слуга на условията. Без душа не могат да функционират нито духът, нито умът, нито сърцето на човека. Душата е велико звено в природата. Тя крие в себе си велики тайни. Дойдете ли до душата, за нея ще имате такова понятие, както за Бога. Единственото ценно нещо в човека, това е неговата душа. Христос посети болния от 38 години главно за това, че той вярваше в душата си. Той беше първият, който повярва в думите на Христа, че има душа. Той има вяра да чака цели 38 години пред къпалнята, да влезе във водата след размътването й от ангел Господен. Докато дойде неговият ред, други го изпреварваха и той трябваше да чака следната година, да слезе ангелът и отново да размъти водата. Но все не можеше да се вреди. Защо? Защото ангелът слизаше за другите болни, а не за него. Христос беше изпратен специално за него. Христос, най-великият човек в духовния свят, дойде при този болен и му каза няколко утешителни думи, даде му диплом за свършен курс на науките и след това каза: „Хиляди години ще се проповядва това, което се случи днес.“ Кой от вас не би желал да бъде на положението на този болен, да лежи цели 38 години, за да дойде Христос при него и да го излекува? Днес колко години най-много може да бъде човек болен? Най-много 10-15 години. След това от невидимия свят ще изпратят за него специален човек, който да го излекува. Като го излекува, всички хора ще говорят за него по какъв чуден начин е бил излекуван. И тъй, който иска да бъде почитан и уважаван, той трябва добре да разбира идеята за душата, да знае, че душата е свободна, независима. От човека зависи да бъде свободен или да се ограничи. Съзнателният човек и като умира, и като живее, превръща всичко 70
В добро. Съзнавате ли това, можете ли доброволно да го приемете, вие сте в положението на човек, когото Христос може да посети. Човекът, който лежа 38 години болен, беше съзнателен, разбираше смисъла и на смъртта, и на живота, затова Христос, т.е. Божественото, великото в света, го посети и излекува. Който е болен, който има недоразумения, той трябва да има характера на онзи човек, който е боледувал 38 години. Този характер ще му помогне да се излекува, да се справи с всички изпитания и мъчнотии в живота си. Когато знае причината на своята болест, човек лесно може да се лекува. Коя е причината за болестите? Главната причина за болестите се дължи на дисхармония между двойника и физическото тяло на човека. В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна или нишки, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, тъй нареченото второ тяло на човека, или посредник на силите в природата. Значи двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата, физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. Ако тия отношения не са хармонични, в човека се зараждат ред болезнени състояния. И обратно: когато някой от органите на физическото тяло заболее, хармонията между двойника и физическото тяло се нарушава. Ето защо, за да се излекувате от болестта си, първата ви работа трябва да бъде насочена към възстановяване на правилни отношения между духовното и физическото тяло на човека. Един млад доктор разправяше една своя опитност във връзка със своето духовно тяло. Една вечер жена му се върнала по-късно от обикновеното време, вследствие на което малкото им детенце било оставено на него. По едно време детето започнало да плаче. Докторът 71
го Взел на ръце, носил го, люлял го, но Вместо да престане, то Все поВече усилвало плача си. Той започнал да му даВа мляко, кашичка, дано го залъже по някакъВ начин, но Всичко било напразно. Плачът се усилВал, а докторът се Видял В чудо, не знаел как да се спраВи с тоВа положение. Най-после му дошло на ум да се моли. Започнал да се моли ту на един, ту на друг сВетия, да му помогнат, но никакВа помощ не му дошла. Като се молил изВестно Време, той изпаднал В особено духоВно разположение, успокоил се малко и се обърнал с молба към Христа той да му помогне. Наистина след малко детето престанало да плаче и заспало. Когато майката се Върнала, намерила детето заспало. Докторът й разправил цялата история и се зарекъл друг път да не остаВа сам с детето. Причината за плача на детето се дължи на някакВа дисхармония между дВойника и физическото тяло на детето. Молитвата на бащата е помогнала да се Възстанови хармонията между двойника и физическото тяло на детето. Щом хармонията се възстановила, детето моментално заспало. Следователно, ако една болест е в състояние да застави човека да потърси Бога, тя е на мястото си. философите и учените ще кажат, че не молитвата на доктора е помогнала за заспиването на детето, но случило се е така, че заспало. Те ще отдадат това на случайността или на някакво съвпадение. Какво мислят учените, не е важно. Питам обаче каква случайност, какво съвпадение е това, което се извършва постоянно по един и същ начин? Какво ще кажете ако при сто такива случая няма нито едно изключение? Значи детето не е заспало, защото времето му дошло, но за да се убедите, че в света съществува велик закон, който регулира всички явления. Ако искате да разберете как действа този закон, вие трябва да се свържете с него. Като изучавате живота съзнателно, ще видите, че и обикновените, и необикновените явления се регулират от един и същ закон закона на любовта. Запример 72
болният, който лежал 38 години, се срещнал с Христа и оздравял. Както виждате, станала е една обикновена среща. Привидно срещата е била обикновена, но резултатите й са били необикновени. Какво по-необикновено нещо можете да видите от моменталното излекуване на човек, който е боледувал цели 38 години? От този момент животът на този болен коренно се е изменил. Това именно показва как действа законът на любовта. Къде е този болен днес? Според закона за прераждането навярно той е пак на земята и като виден професор държи лекции в някой университет и разправя на слушателите си как преди две хиляди години Христос дойде при къпалнята и излекува болния, който лежал 38 години. Ако този човек дойде при вас и ви каже, че той е същият, когото Христос е излекувал преди две хиляди години, ще му повярвате ли? Ще кажете, че дъската на този човек е мръднала или живее с въображение. Обаче има начини, посредством които може да се провери дали известен факт е верен, или не. Необикновените явления, които стават в живота и в природата, имат за цел да събудят у човека духовното, да го насочат към нещо по-велико и красиво. В истинския живот няма измама, няма заблуждения. В него е реалността. Можем ли да схванем и приложим тази реалност, ние сме разбрали дълбокия смисъл на живота. Сега ще представя живота в три различни форми. Първата форма се отнася до външния, до физическия свят, втората форма до духовния свят, а третата до Божествения. Първата форма може да се представи като човек, облечен с хубави, изящни дрехи. Като го погледнете, той ви внушава доверие и у вас се събужда желание да се запознаете с него. Той може да се уподоби на едно красиво шише с хубава форма от чисто, доброкачествено стъкло, с красиви надписи, обаче нищо не знаете за съдържанието му. Съдържанието му може да бъде хубаво, а може да бъде и лошо. За да се произнесете за съдържанието на шишето, вие трябва да го 73
опитате. Такова нещо представя физическият човек. Външно може да е красив, добре облечен, но за да се произнесете за вътрешното му съдържание, вие трябва да го опитате. Втората форма на живота може да се уподоби на яденето, което добрият гостилничар е наготвил. Щом вкусите от това ядене, вие веднага се задоволявате. Веднага познавате, че е добро. Яденето на добрия гостилничар представя духовния свят. Третата форма на живота се изразява в хубавите книги, които подигат човешката мисъл Във възвишения свят. Който може да ви донесе такива книги, той е Божественият човек изразител на Божествения свят. Следователно, за да има представа за целокупния живот, човек трябва да съедини физическия, духовния и Божествения свят в едно цяло. Тези три форми са неразривно свързани помежду си. Ще кажете, че облеклото не е важно за човека. Облеклото не е важно за болния човек, покрит с циреи и струпи, но за здравия човек то е от особено значение. Какъв смисъл имат копринените дрехи за болния? Каква любов може да прояви болният? Каква воля може да прояви той? Изобщо болният става слабоволев и лековерен. Кой каквото лекарство му препоръча, той ще го достави. Ще събере около себе си 10-20 различни лекарства и мисли, че като ги употреби, ще се излекува. Докато вярва в методите и лекарствата на десет лекари, болният никога няма да оздравее. За да оздравее, той трябва да се предаде в ръцете само на един лекар и напълно да му вярва. Само онзи лекар може да лекува, в когото болният вярва напълно. Лечебните сили се крият в елементите на природата: във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Лекарят е проводник между природата и болния. Следователно, щом болният вярва в своя лекар, последният може да извади жизнената сила от тия елементи на природата и да си послужи с тях. Ако болният не вярва в лекаря си, той не би могъл да се ползва от жизнените сили на природата. Всеки човек 74
е проводник между природата и себе си, поради което той сам може да се лекува. Не вярва ли в душата си, той се нуждае от външно лице, от човек, който ще послужи като проводник между природата и него. Този закон работи и в духовния, и в умствения свят. Тъй щото достатъчно е да влезете във връзка с един разумен, интелигентен човек, за да просветне вашият ум, да започнете да работите, да учите. Свържете ли се с някой невежа, и вашият ум потъмнява. Затова е казано: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.“ Свързвайте се с добри хора, за да станете и вие добри. Как можем да познаем кой човек е добър и кой не? С термометър. Когато човек заболее, веднага турят термометър и определят температурата му. Видят ли, че температурата се качва от 37 градуса и стигне до 41 градуса, всички започват да се страхуват и казват, че болният свършва. След това температурата постепенно спада и болният започва да оздравява. Добрият човек се познава по това, че ако влезете в общение с него, вие се разширявате, искате да учите, да работите, да правите добрини. Добрият човек се познава по някои черти на лицето си, но за това познаване се изисква голяма наука. Като изучават физиогномията, мнозина казват, че еди-кой си човек е учен, умен, защото има високо, широко чело. Има и крадци с широки, с големи чела. „Ушите им поне не са големи.“ И ушите им са големи. „Носовете им не са правилни.“ Има крадци с правилни носове. „Ами какви бради имат?“ Не, добротата, разумността не се заключава само в големината на челото, на носа, на ушите, но в особените линии, които те имат. Само гениалният човк може да чете по тези линии. Тези линии са едва уловими. Те постоянно се движат. Дали човек е весел или сериозен, тези линии постоянно се менят. Само опитното око може да ги схваща. Човекът, на лицето на когото съществуват тези линии, е всякога красив и като весел, и като се75
риозен, замислен. Той никога не губи своята красота. Тези линии не са нито на носа, нито на ушите, нито на челото или на брадата на човека. Те се крият в неговия двойник. Външно носът на човека може да не е много красив, но вътрешно погледнат, в двойника му има една особено красива линия, която прави носа му красив. Има хора, които, като се засмеят, стават грозни, а като са сериозни, стават красиви. Грозотата и красотата на човека зависят от неговия вътрешен духовен живот. Някои хора съзнават това в себе си и се стараят по външен начин да се прикрият. За да не из д ад ат своята вътрешна дисхармония, те или се засмиват, или стават сериозни. Колкото и да се крият, не могат да излъжат нито себе си, нито другите. Пред невидимия свят всичко е открито. Там няма нищо скрито-покрито. За да се върне човек към своята първична красота, той трябва да работи върху себе си, да се пробуди неговото виеше съзнание. Като се пробуди съзнанието му, той постепенно ще се освобождава от всички стари навици, стари разбирания, които не отговарят на неговия живот. Тъй както сте сега със своите стари разбирания, със своето тяло, не можете да влезете в духовния свят. Вие не сте готови още за новите условия. Една година само да поживеете там, вие веднага ще се затъжите за земята и ще искате да се върнете назад. Там ще ви бъде или много топло, или много студено. Съществата от духовния свят ще минават и заминават покрай вас, без да ви кажат една дума. Те не са горди, но не могат да влязат във връзка със същества, които не са отворени още за тях. Подобното подобно привлича. Щом срещнат някой разумен, интелигентен, добродетелен човек, те веднага влизат във връзка с него. Както човек не може да влезе във връзка с мечка или с боа, така и тия същества стоят далеч от лошите хора. Лошият човек и на земята, и на небето е все лош. Когато ангел срещне някой грешник, той 76
изважда меча си срещу него, завърти го няколко пъти, докато грешникът се простре на земята от страх. Голяма е силата и светлината на ангела. Той му казва: „В този свят царува чистота и святост. Който иска да влезе вътре, той трябва да бъде чист и свят. Ако иска само отдалеч да гледа, това е друг въпрос.“ Ангелите слизат на земята за онези души, които се разкайват, които искат да се освободят от греха, да придобият своята чистота. Колкото и да се изчистят, все ще им остане едно малко петно, една малка дупчица. Срещате едного, облечен с нови, хубави дрехи, обут със здрави обуща и чорапи, но като се вгледате внимателно в него, все ще намерите една малка дупчица, било на дрехите, на обувките или на чорапите. Не, никакви дупчици не се позволяват. Човек трябва да носи здрави дрехи, здрави обуща. Той трябва да бъде облечен в нови дрехи, нови обуща всичко ново. Щом износите дрехите си, залейте ги с газ, турете им една клечка кибрит и не мислете повече за тях. Старото трябва да изгори. Не давай старите си дрехи на бедни. Както ти искаш да се облечеш с ново, така и бедният се стреми към ново. Това е идеалът на човешката душа. Изгори дрехите, с които си боледувал, и си купи нови. Изгори книгата, която си писал в отчаянието и в обезсърчението си, и напиши нова. Зачеркни стария живот, и започни нов. Сега желая всеки от вас да напише една нова книга, да нарисува нова картина и да започне нов живот. Някой казва, че живее. Радвам се, че живееш, но като живееш, опиши най-новото, най-хубавото от своя живот. Работете съзнателно, че когато Христос дойде при вас да ви лекува, веднага да станете от леглото, на което сте лежали 38 години, и да издържите изпита си. Не е въпрос да се апелира към Божията милост, но да учим, да работим, да издържим изпита си пред него. Като ученици вие трябва да учите уроците си без никакви отклонения, без никаква лъжа. Отидете ли при 77
Бога, едно желайте да учите. „И там имаше някой си человек, болен от 38 години.“ Като цитирам този стих, не Ви желая същата опитност, но Ви изнасям един герой, жиВял преди дВе хиляди години. Аз бих желал и В сегашния Век да има такиВа герои като образци. ЧоВек трябВа да бъде герой, че и 38 години да лежи, да бъде готоВ да посрещне онзи Велик чоВек, когото Бог изпраща при него, да го познае и разбере и да каже: „Видях го и познах го. Че го Видях и познах, доказателството е на лице. Боледувах цели 38 години, лекуваха ме много лекари, но те лекуВаха само тялото ми, а не и сърцето и ума ми. ЛекуВаха ме, без да ме излекуват. Един ден дойде при мене челоВек, каза ми да дигна одъра си, и аз го дигнах. Сега съм Вече здраВ по тяло, по ум и по сърце.“ Този е смисълът на разказа за болния, който лежал 38 години. Ако изтълкувате разказа правилно и можете да го използвате, вие ще се свържете вътрешно с живата природа и ще придобиете от нея онова, което ви липсва. Трета неделна беседа 15 септември 1929 г., неделя, 10 часа София Изгрев 78
ДУХОВНОТО У ЧОВЕКА „И доведоха книжниците и фарисеите при него една жена, хваната в прел/ободейство.“ Йоана 8:3 Човек вижда своите грешки, както и тия на другите, само когато има светлина. Докато няма светлина, той не може да вижда никакви грешки. И доведоха книжниците и фарисеите при Христа една блудница и го запитаха какво да правят с нея. Те казваха: „Мойсей повел нам таквиз с камъни да ги убиваме. Ти що казваш?“ Значи, когато човек има някаква рана или някакъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхвърли болната част навън. Христос им отговори: „Който е безгрешен, той пръв нека хвърли камък върху нея.“ С други думи казано: само на майстора се позволява да прави операции, а невежият да мълчи и да не се проявява. Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: „Много неща прочетохме.“ Въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и приложи. Смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си. Смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Като слушат да се проповядва едно учение, някои казват: „Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни.“ Не е така. Материалът, от който може да се направи една 79
колиба, не е достатъчен за направата на един палат. От знанието, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка. При това тази колибка може да има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в нея влязат двама души, те няма къде да се обърнат. Само единият ще заеме пространство от два метра дължина и един метър широчина. Къде ще се помести вторият? Колко квадратни метра има тази колибка? Всичко шест квадратни метра. Колко души могат да се поместят в нея? Двама души, а в краен случай и трима, но те ще бъдат много притеснени. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са знанията му, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота в човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи това зависи от степента на неговото развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само двеста-триста квадратни метра земя. Какво ще направи той с толкова малко място? Ще направи къща на сто метра и ще му остане двеста метра свободно място. Какво ще сее на двеста метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя той започва постепенно да разчита на хората и казва: „Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема назаем.“ Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща назаем, той е загазил вече. Обаче съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество. Според това разбиране някой казВа: „Объркал съм се много, но ще се оправят работите ми.“ Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че 80
работите Всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде. Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато дойде тя? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага да дойде пролетта по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работите на човека се уреждат, но мъчно е, докато дойде тя. Казваш: „Не говоря ли истината?“ Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, а не за настоящето. „Аз сега я казвам.“ Ти сега я казваш, но тя ще се реализира в бъдеще. Днес не можеш да се ползваш от тази истина. Съзнанието на съвременния човек е дошло до положение да изисква и разбира истината по три начина. Запример дойде някой при тебе и казва: „Миналата година ти дадох хиляда лева.“ Това е първият начин за изказване на истината. Какво те ползва обстоятелството, че някой си в миналото ти е дал хиляда лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: „В бъдеще, когато пролетта дойде, аз ще ти дам хиляда лева.“ Това е вторият начин за изказване на истината. Какво те ползва обстоятелството, че някой си ще ти даде в бъдеще хиляда лева, когато ти днес именно се нуждаеш от тези пари? Най-после дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: „Заповядай, давам ти хиляда лева.“ Този е третият начин за изказване на истината. Питам, кой момент е най-важен? Последният момент е най-важен, защото човек иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи най-важен момент в живота на човека е настоящият, защото в него се постигат нещата. Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането. Запример някой казва: „Аз разбрах тази работа.“ Действието е станало 81
В миналото. Какво се ползва човек от това, че някога нещо е разбрал? Друг казва: „Аз ще разбера тази работа.“ Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. Най-после трети казва: „Разбирам тази работа.“ Действието става сега. Значи настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден, важно е усилието, което днес, в този момент, правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните условия се надявай, от тях очаквай плодове. На всички е известно, че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще. Те характеризират три епохи на човечеството настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, т.е. три епохи, имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам, някой човек живее само с миналото, друг с бъдещето, а трети с настоящето. Човекът на миналото казва: „Добър човек съм бил.“ Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: „Добър ще стана.“ Да, в бъдеще ще станеш добър човек. Какво трябва да каже човекът на настоящето? „Добър човек съм.“ Сега, като говорим за истината, ще ви дам един пример, който обяснява причините на известни страдания и мъчнотии, които сполетяват хората. Представете си, че сте гладували три деня и никой не се е сетил за вас, отникъде не сте получили помощ. Какво ще направите? Заключвате се в стаята си, да не ви смущава никой, и започвате да се молите на Бога да ви помогне. Невидимият свят чува молитвата ви и казва на хляба: „Иди на гости у еди-кой си човек. Той те вика.“ Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отворите, да влезе в стаята ви. Обаче вие не прекъсвате молитвата си, продължавате да се молите и питате: „Кой е там?“ Няма защо да питате кой е там, но станете, отворете 82
на хляба и го поканете Вътре. Хлябът ще похлопа три пъти на вратата ви и ако не му отворите, ще се върне назад. Вие още продължавате да се молите и казвате: „Чудно нищо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми.“ Защото не ставате да отворите на хляба, който чака вън. Казвате: „Много дълго се молих, но отговор не получих.“ Каже ли човек така, аз разбирам вече доколко умен е бил той. Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, нека прекрати молитвата си и да чака отговор. В него трябва да настане дълбока тишина, да чуе хлопането на хляба. Той трябва да бъде нащрек, та още при първото похлопване да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хляба в стаята си. Щом го покани, ще му стане слуга. Станете ли слуга на хляба, той ще помисли с какво още да ви помогне. А вие седите на стола, като някой аристократ и като чуете, че се хлопа, казвате: „Влез.“ Как ще влезе хлябът, като сте заключили стаята си отвътре с ключ? Не, станете, отключете вратата на стаята си, отворете и поканете хляба на гости. Щом хлябът влезе в стаята ви, ще каже: „Изпратиха ме от невидимия свят като специалист да уредя вътрешния безпорядък в стомаха ви. Следователно, когато Божиите благословения идат в света, вие трябва да отворите вратата на стаята си и да ги поканите да влязат вътре. Всеки човек има и врати, през които посреща своите гости. Едната врата е за обикновени гости от материалния свят, втората врата е за гости от духовния свят за ангелите, а третата врата е за гости от Божествения свят за възвишените същества. Някой казва: „Много мислих по тази работа, но нищо не излезе.“ Който много мисли, той прилича на онзи, който много се моли. Няма защо да се молиш много, нито да мислиш много. Чуеш ли, че някой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратен от невидимия свят да ти донесе някакъв отговор, с който да оправиш 83
работата си. Ако се молиш много, ако мислиш много и ако чувстваш много, а не отвориш вратата си на този, който хлопа отвън, никой няма да влезе при тебе и работите ти ще останат неуредени. „Не мога да отворя, работа имам, моля се.“ Молитвата работа ли е? Да взимаш пари назаем, работа ли е това? Да мислиш, работа ли е това? Да чувстваш, работа ли е това? Човек всякога трябва да прави вътрешен анализ на идеите, които функционират в съзнанието му, за да се ползва от тях. Не прави ли такъв анализ, това показва, че той няма правилни разбирания и работите му всякога остават неуредени. Днес хората мъчно разбират нещата. Срещате хора, които са свършили няколко факултета и разбират много сложни въпроси, а не разбират най-елементарни работи в живота. Те се натъкват на истини, които и децата разбират, но те не могат да ги разберат. Запример, някои учени не могат да разберат защо човек трябва да се моли. Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към особен свят. Понеже учените живеят в съвсем друг свят, те трябва да правят превод, да разберат какво представя истинската молитва. Ученият казва: „Да се моля на Бога, това подразбира да искам нещо от него. Трябва ли да занимавам Бога със себе си? Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя със следния въпрос. Трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хляб? Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната да вземе хляб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на хората да му направят къща. Той ще извади пари от джоба си, ще извика няколко работника, и къщата му ще се направи. Обаче бедният трябва да се моли, защото няма пари; невежият се моли, защото не знае и не разбира нещата. Молитвата подразбира едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли. Понякога 84
човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание. Защо? Защото или Бог е занят с нещо и молитвите няма да стигнат до него, или пък не трябва да се моли за неща, които утре ще му донесат разочарования и нещастия. Тогава Бог не обръща внимание на никакъв плач, на никакви сълзи и викове. Трябва ли реката, която се втича в океана, да се интересува от това, дали Господ забелязва, че тя върши някаква работа? Реката казва: „Много вода влях в океана.“ Права е реката, много вода е дала на океана, но защо не казва колко е взела от него? Ако направи един баланс в търговските си сметки, тя ще види колко е дала и колко е взела. Същите отношения на взимания и давания съществуват и между хората. Бедният казва: „Аз се молих.“ На кого? „На банкера.“ За какво? „Да ми даде няколко хиляди лева назаем.“ Какво му обеща? „Че в най-скоро време ще ги върна.“ Той се моли и взима пари. След това не отива вече при банкера да му се моли. Сега банкерът отива при него. Защо? Чака месец, два, три не получава парите си. Тогава той пише една бележка на бедния човек: „Господине, на еди-коя си дата вие взехте от мене толкова и толкова лева назаем. Моля ви в най-кратък срок да изплатите задължението си.“ Значи молитвата има две страни. Някога ние се молим да придобием нещо, а някога се моли този, който ни е дал нещо, иска да му го върнем назад. И момата, и момъкът се молят. Първо момата се моли да се ожени, да намери добър момък. Тази молитва подразбира взимане пари назаем. Невидимият свят чува молитвата й и изпраща един момък да я вземе за жена. Момъкът е капитал, който се дава на момата в заем. След няколко години се раждат деца. Те представят лихвите на взетия капитал. Не се минава много време, и едно от децата заболява. Майката пак започва да се моли. Тя не иска вече друг мъж, но се моли за детето, да оздравее, т.е. да се подобри капиталът й. Както 85
Виждате, невидимият свят има голямо доверие към младата мома, защото й дава на разположение голям капитал, който тя пуща в обръщение. Същото се отнася и за момъка. Това не са само отношения между мъж и жена или между дъщеря и син, както се представят външно, но това са отношения между две души. И тъй, който не разбира вътрешните връзки, въ-трешните отношения В жиВота, той казВа: „Взел съм, ще Взема, Взимам.“ Или: „Дал съм, ще дам, даВам; жиВял съм, ще жиВея, жиВея.“ Да гоВори чоВек за тия форми само като за известни действия, без да разбира техния Вътрешен смисъл, тоВа значи да се намери В положението на поговорката: “Теле дойдох, Вол си отиВам.“ Ако ВърВи по пътя на съвременната философия, човек ще се намери в безизходно положение. За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава усилията, които правим в живота си, ще имат добри резултати. Работим ли съгласно законите на разумната природа, ще можем правилно да градим. Не работим ли съгласно тия закони, ще се родят ред противоречия вътре и вън от нас. Един ще каже, че е дал пари, друг ще каже, че някога ще даде, трети ще каже, че сега дава. Прави са тия хора. Който е дал пари назаем, той трябва да си ги вземе. След това ще дойде някой при вас да иска пари назаем, и вие ще му дадете. После пък вие ще отидете при него да му се молите, да ви върне парите назад. Сега ще видите дали този човек ще ви слуша, както вие го слушахте. Който казва “давам“, той трябва да бъде готов да даде тия пари. И тъй, който се е молил някога или който сега се моли, той трябва да знае как и на кого да се моли. Някой се моли, но сам не вярва дали молитвата му ще бъде чута. Защо? Защото не познава характера на онзи, на когото се моли. Ето защо човек първо трябва да проучи характера на онзи, от когото ще иска пари. 86
Срещам едного, който иска пари назаем от един банкер, и го питам: „Какъв човек е този банкер? Познаваш ли го?“ „Познавам го. Той е добър, справедлив, честен човек.“ Значи ти предварително си събрал сведения за банкера и сега вече смело пристъпваш към него за услуга. Защо? Има данни, на които той разчита. Това подразбира, че касата на този банкер е пълна. Молиш ли се на банкер, когото познаваш, той казва: „Влизам в положението ти, готов съм да ти услужа.“ Бръква в касата си, изважда няколко звонкови и ги наброява. След това взима една полица, написва я, определя срока на изплащането й и дава да се подпишеш. Банкерът постъпва умно, понеже е научил характера на своите длъжници. Съвременните религиозни хора изпадат и в друго положение. Те се молят на Господа, без да го познават, без да знаят къде е той. Питам едного: „Как се молиш на Бога, когото нито си виждал, нито знаеш къде е?“ „Аз зная, че трябва да се моля, а къде е Господ, не зная.“ Съгласен съм, човек трябва да се моли. Човек трябва да иска пари. Обаче какъв смисъл има да се молим по няколко пъти на ден пред празна каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всеки бедняк, който иска пари от банкер, когото никак не познава. Като не получи нищо от банкера, бедният казва: „Не струва да се моли човек.“ Съгласен съм с това. Престанете да се молите пред празните каси. Молете се пред пълните каси на банкерите, и то по всички правила на учтивостта. Молите ли се по този начин, ще получите, каквото искате. Някой казва унизително е за човека да се моли за пари на този-на онзи. С това той ограничава свободата си. Вярно, унизително е човек да иска пари назаем, но не е ли унизително да взима всеки ден от природата по няколко чека? Това не ограничава ли свободата му? Свободен човек е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това? Има същества, които дъвчат въздуха 87
също така, както ние дъвчем хляба. Трябва ли да се доказва, че въздухът може да се дъвче? Съвременните хора трябва да дойдат до вътрешно просветление, до вътрешно разбиране на нещата. За да се постигне това, те трябва да работят върху себе си и да се молят. Някой се изправил пред празна каса и се моли, прави изчисления колко може да му даде тази каса. Нищо няма да ти даде. Оставете настрана молитвите пред празната каса. Молете се пред пълната каса, с будно съзнание и разбиране на това, което искате. Друг някой казва: „Аз мога да се моля и вкъщи, мога да се моля и в църква.“ Ако се молиш само по форма, нито вкъщи е приета молитвата ти, нито в църквата. На същото основание богатите родители казват: „Ние можем да учим децата си и в училище, можем да ги учим и вкъщи.“ Не е въпрос къде ще учат децата, но как ще учат. Ако детето прекара седем-осем години в училище, а нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казват, че знанието ще изникне само по себе си, животът ще го донесе. И това е възможно. Има случаи, когато някои хора никъде не са учили, но знаят много неща от живота. Обаче знание, така придобито, предизвиква вътрешно страдание в човека. Защо? Защото това знание не е поставено на своето място. Вследствие на това много от страданията и противоречията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че нещата в живота не са поставени там, дето трябва. Щом е така, трябва да приемем, че причината за всички страдания и противоречия в живота сме ние сами. Дойде някой човек и ти даде някаква книга или пари. Ти набързо ги туриш някъде и не помниш къде са парите. На другия ден търсиш, не можеш да ги намериш, не помниш къде си ги турил. Не ги ли намериш, започваш да се смущаваш. Това показва, че ти нямаш заведен ред или система да поставяш всяко нещо на своето място. Разумният човек ще постави и книгата, и парите на такова място, че като ги потърси, да знае къде са. 88
И тъй, ще знаете, че добрите хора, дето и да са, имат следното свойство. Те всякога са и близо, и далеч. Това значи: те са близо за себе си, далеч за хората, близо за тези, които ги обичат, далеч за онези, които не са разположени към тях. Като слушате тия неща, вие попадате в света на приказките от „Хиляда и една нощ“. Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си. Ако бяха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират. Ако обаче сега работите съзнателно, ще сте годни в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда като приказка и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както иска, без да се смущава от нещо. Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент обаче продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минавазаминава, но остава последствията си за дни и години, за векове и хилядолетия. Следователно от Божествено гледище молитвата представя велико нещо. Тя е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора от най-малки до най-големи, които живеят по лицето на земята. Като направи този кръг, лъчът пак се връща при човека, от когото е излязъл. Това време може да трае минута, час, ден, а може и месеци, и години зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да поддържа силата на този лъч, за да направи той своята обиколка. Някои мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. Защо? Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли 89
Веднъж и получи Веднага ошгоВор, казВа: „Няма да се моля Вече.“ Обаче, помолил ли се е Веднъж, природата го застаВя да продължи молитвата си. Той носи Вече последствията на своята молитва. Тя е тръгнала из пространството и пътува. Той седи спокойно, забравил е, че някога се е молил, и току изведнъж чува някой да дрънка на телефона му: „Моля, изкажи се по-ясно, не разбрах, какво искаш.“ Едва се справи с него, друг някой го вика по телефона: „Моля, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера какво е твоето желание.“ След него на телефона дрънка трети, четвърти и т.н. Той е длъжен да обяснява на всички, които искат осветление. Иначе или молитвата му ще се предаде криво, или той сам ще спре предаването. Понеже всички хора подемат неговата молитва, той не може да се освободи от нея, докато тя отново не се върне при него с известен отговор. Той трябва да чака да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободи. Затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, той казва: „Повече не се моля. Тази работа няма край.“ Така казват безверниците. Обаче това е едната страна на молитвата. Молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилно предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота, той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам, знаете ли кога запример се е родила мисълта, която в даден момент минава през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в настоящия момент. Не, като знаете, какво нещо е молитвата в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че всяка мисъл, която минава в даден момент през ума на човека, се е родила преди него. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така 90
и техните мисли минават през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минат през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно седи красотата на живота. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но то е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят. Някой казва: „Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване.“ Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: „Аз бях на извора и нося тази вода оттам.“ Много от съвременните хора седят, чакат наготово да им дойде нещо. Нещата не могат да дойдат наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора да си налеете от него чиста, кристална вода. Казвате: „Като се молим, все ще се наредят някак работите ни.“ Ако не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на извора. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на извора, той 91
става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай друго. Който не разбира този закон, той ще каже: „Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня.“ Казвам, според мене скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора. Сега вие се молите на Бога, песни му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия? Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: „Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат.“ Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: „Аз много се молих на младини.“ Побеля ли косата ти? „Не.“ Тогава не си се молил. Друг някой казва: „Аз много се молих на стари години.“ Почерня ли косата ти? „Не.“ Тогава и ти не си се молил, както трябва. Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни. Всички хора трябва да дойдат до дълбоко вътрешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си. Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му поне едно положително чувство и в душата му поне един малък подтик към възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави в човека тия три неща едновременно, тя е реализирана вече, 92
изминала е целия кръг. Да се реализира една молитва, това подразбира да донесе на човека онзи капитал, който очаква той. И когато Господ не отговаря веднага на вашите молитви, причината за това е, че те не са минали още през умовете на всички хора, не са направили пълния кръг на движение. Когато молитвата на някого се препраща в пространството, тя минава през умовете на всички хора и на тях се предоставя правото да се произнесат дали трябва да се даде това, за което се моли той. Значи произвежда се един вид референдум. Всички хора гласуват: едни за вас, други против вас, и от болшинството на гласовете зависи какъв ще бъде отговорът на вашата молитва. Ако повечето не са гласували във ваша полза, вие пак ще работите върху себе си, пак ще се молите, докато един ден получите положителен отговор. Значи вашата молитва е реализирана вече. Природата си служи със същия закон и в процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добре, тя и в стомаха не може да се смели добре и не може да се използва правилно. Ако в стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използва правилно и от белите дробове. Ако и белите дробове не я използват правилно, и мозъкът не може да я възприеме и преработи, както трябва. По този начин възприета, храната не може да ползва човека. В този смисъл храносмилането е важен вътрешен процес. Не е достатъчно само да се нахрани човек и да мисли, че процесът е завършен. Той трябва да държи съзнанието си будно, докато целият процес в него се завърши. И след това, ако е ял правилно, той ще почувства в себе си вътрешен глад, едно приятно разположение към яденето. Не е ли извършен процесът правилно, той ще седне пред трапезата да се храни и ще каже: „Ще ям, защото трябва да се яде, но не съм разположен нещо, не ми се яде.“ Не се ли храни правилно, човек може да изчисли след колко години ще се яви някакво 93
разстройство, някаква дисхармония в организма му. Ето защо съвременните хора трябва да проучват новите разбирания за храносмилането. При изнасяне на тия истини човек понякога се намира пред опасност да изгуби присъствие на духа. Който губи присъствие на духа си, той се намира в положението на онзи юнак, когото товарят пряко силите. Турят на гърба му най-напред един килограм и постепенно увеличават до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи един юнак на гърба си? Надмине ли товарът сто килограма, юнакът чувства вече тежестта му. Всеки трябва да знае колко килограма може да носи на гърба си. Умният човек познава своята сила. В това отношение той прилича на извор, който постоянно се излива. Защо се излива изворът? За да не се претоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата в него, той започва да прелива. Както се товари един извор с вода, така и човек трябва да се товари. Той не трябва да взима товар повече, отколкото може да носи. Изворът представя една естествена мярка. Някой казва: „Как трябва да върша работата си?“ Както извора. „Колко трябва да се товаря?“ Колкото извора. „Колко трябва да давам?“ Колкото извора. „Колко трябва да взимам?“ Колкото извора. „Къде трябва да се вливам?“ В най-голямото море. „Отде трябва да мина?“ Отдето искаш, но в най-голямото море се влей. „Все направо ли трябва да вървя?“ И направо, и накриво върви, навсякъде можеш да лъкатушиш, но гледай навреме да се върнеш и в морето да се влееш. Човек може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трябва да имат не само външен, но и вътрешен резултат. Днес ние се намираме пред една нова епоха, която изисква хора с пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието? Представете си, че вие имате няколко деца, които спят. Докато децата спят, те нищо не искат, защото нищо не ги смущава. Те представят човек със заспало, непробудено още, 94
съзнание. Щом се събудят, децата Веднага започват да викат: „Мамо, дай хляб.“ Ако хлябът не е готов, трябва ли да се събуждат? По-добре нека поспят още малко, до обяд, докато хлябът се приготви. Като се приготви хлябът, тогава ги събудете. Иначе ще ви безпокоят. Някой казва: „Време е вече и моето съзнание да се пробуди.“ Питам, като се пробуди съзнанието ти, хляб ще искаш ли? „Ще искам.“ Имаш ли? „Нямам.“ Тогава нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвиш хляба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трябва да имаме необходимата за него храна. Нямаме ли нужната храна, страдания ни очакват. И тъй, първото положение, което трябва да спазвате в живота си, е следното. Похлопа ли хлябът на вратата ви, прекратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво в стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трябва да спазвате, е следното. Вглеждайте се в живота на извора и всякога постъпвайте като него. Това е учението на Всемирното братство. От хиляди години насам белите братя са такива, каквито днес ги знаем. Те се раждат готови души, а не стават такива на земята. Мнозина казват: „Ние, белите братя...“ Вие още не сте бели братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете бели братя. Сега сте само сенки на белите братя. Някой казва: „Аз искам да видя един бял брат.“ Знаете ли какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб, нежен, не е пригоден за силна храна. Обаче вие виждате някъде хубава, добре приготвена, баница с орехи, масло, захар и силно желаете да си хапнете от нея. Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница. Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и докато не изхвърлите 95
баницата навън, никакво спокойствие нямате. Казвам, каквото разстройство причинява ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представя срещата на обикновения човек с един бял брат. Белите братя не искат да причиняват никому страдания, но често пъти в желанието си да направят някакво добро получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един бял брат е голямо щастие. Ще приведа един пример от стария български живот, да се уверите, че неподготвеният човек не може разумно да се ползва от великите Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали. Всички го наричали галеното дете. Всички желания на това дете се изпълнявали. На училище не го пращали, между чужди и непознати хора не го пущали и то си останало галеното детенце. Бащата бил учен човек, философ и много богат. Между хората той минавал за виден маг. Когато умрял, той оставил на жена си голямо наследство пари и няколко магически предмети: пръстен, тояжка, чаша и кесия. При смъртта си той й казал да се ползва от парите всякога, когато й се яви нужда, а магическите предмети да задържи за тежки дни в живота си. Докато детето било малко, то седяло при майка си. Щом пораснало, станало голям момък и пожелал да отиде в света, там да поживее малко. Майка му се съгласила, приготвила го за път, като му дала голяма торба с пари, да не прекарва труден живот. Синът отишъл в съседното царство и спрял да пренощува в една страноприемница. В една от съседните стаи той чул да се говори, че царят на това царство имал много красива дъщеря и който искал само да я зърне отдалеч, трябвало да даде една голяма кесия, пълна със злато. Който искал да я види отблизо и да се разговаря с нея, трябвало да даде един чувал със 96
злато. Като чул това, младият момък пожелал да види царската дъщеря и си казал: „Още утре ще отида да видя красивата царска дъщеря.“ Станал той рано сутринта, приготвил се, взел със себе си пълна кесия със злато и се запътил към двореца. Влязъл вътре и казал на слугите: „Искам да видя царската дъщеря.“ Дал кесията със златото на един от дворцовите слуги, който го завел в една стая, отдето през една малка дупчица трябвало да види царската дъщеря. Навел се той пред дупчицата и успял да види само очите и устата й. Върнал се в страноприемницата, но в него вече силно растяло желанието да види изцяло царската дъщеря и да се поразговори с нея. Обаче за реализирането на желанието си той нямал достатъчно пари, затова се върнал при майка си да иска от нея пари. Започнал да разправя на майка си, че се заел с някакво голямо търговско предприятие, за което му са нужни много пари. Майка му казала: „Синко, пари нямам, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече от всички пари. Тя има свойството, като я натискаш, започва да пуща пари.“ Синът взел кесията и отишъл пак в царството на красивата царска дъщеря. Започнал той да натиска кесията, докато напълнил един вагон със злато. След това тръгнал към двореца, да види добре царската дъщеря. Отишъл в двореца и казал на същия слуга: „Искам да видя царската дъщеря.“ Въвели го при нея й цяла потънала във великолепие и красота. Като го видяла, тя се зачудила отде може този млад човек да разполага с толкова много злато, затова го попитала: „Ти да не си някой царски син?“ „Не съм.“ Тогава отде имаш толкова много злато?“ „Имам една особена кесия с такова свойство, че като я натискаш, тя все пуща злато.“ „Донеси да видя кесията.“ Той дал кесията на царската дъщеря само да я разгледа, но тя я задържала за себе си, а него изпъдила. Значи младият момък видял красивата царска дъщеря, но загубил чудната кесия. 97
Питам, какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галеният син взел от майка си и другите магически предмети, но като не бил разумен, всичко изгубил. Докато човек върши глупости в живота си, той всякога ще губи кесията си. Пътят, по който сега вървите, иска хора с будни умове, които да познават белите братя. Ако един от тези братя дойде при вас, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а вас ще изпъди навън. В този разказ майката представя един от белите братя. Парите пък представят разумността в човека. Това значи: за да видиш един бял брат, ти трябва да имаш правилни мисли, желания и постъпки. Имате ли тези три качества в себе си, белият брат ще остави в душата ви нещо възвишено и красиво. Нямате ли тези качества, той ще произведе във вас обратни резултати, ще вземе кесията ви, а вас ще изгони навън. По тази причина именно някои хора не могат да намерят истината. За такива хора при съзнанието, в което се намират, по-добре е да не знаят истината, защото тя ще им създаде големи страдания. Като привеждам този разказ, това не значи, че човек не трябва да се стреми към истината. Напротив, той трябва да работи, да се занимава с нещо, да търси истината по начин, който намира за най-добър. Един ден той все ще се добере до истината, която ще го направи свободен. Засега хората още не са свободни, вследствие на което имат изпитания, физическият живот не може без изпитания. Обаче дойдат ли изпитанията във вашия живот, вие трябва да ги разглеждате научно. Нашите изпитания са предметно обучение за други същества. Когато ние страдаме, други се радват. И обратно: когато ние се радваме, други страдат. Когато ние започваме една работа, други същества я свършват. Такива връзки и отношения съществуват между разумните същества и явления в природата. 98
Не схващате ли така нещата, вие ще имате крива представа както за Бога, така и за онзи ред и порядък, в който той действа. И тогава всяка неправилна мисъл за Бога ще се отрази вредно върху вас. Причината за това не се крие в Бога, но във вашите неправилни мисли за него. Неправилните мисли се връщат пак към вас, и вие изпитвате техните лоши последствия. Лошото, нечистото не може да отиде до Бога. По същия начин добрите и чистите мисли, отправени към Бога, пак ще се върнат към вас и вие ще изпитате тяхното благотворно действие. Каквито мисли храним към Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислим, че Бог е всемъдър, съвършен и справедлив, такива ще станем и ние. Тъй щото свободни сте да мислите и добро, и лошо, но няма да се избавите от последствията на вашите мисли. Сега, като знаете, че всеки носи отговорност за своите добри и лоши мисли и чувства, това не подразбира всичко да се върши под страх. Какво ще роди страхът? Пак страх. Какво произвежда любовта? Любов. Със страх или без страх, всеки трябва да работи върху себе си. Ако ти сам не работиш върху себе си, други ще работят върху тебе. Ако ти сам не се присадиш, други ще те присадят. Ако ти сам не ядеш, други ще ядат заради тебе. Ако ти сам не учиш, ще станеш предметно обучение за други. Всички същества в света от най-малки до най-големи, имат свое предназначение. На всички хора предстои сега да свършат по една работа за Бялото братство, т.е. за идването на Царството Божие на земята. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Това подразбира: ако човек не оре и не сее, гладен ще ходи. Ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи. Ако не си съгради къща, ще бъде изложен на всички природни стихии. Човек трябва да си съгради една къща за физическия свят, друга за умствения и трета за духовния свят. Щом си е съградил жилище 99
за Всички сВетове, той ще се избаВи от страданията, които могат да го сполетят. Някой казВа: „Господ ще ни уреди работите.“ Питам, като си съграждаш къща, с тоВа не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има чоВек къща, но тя трябВа да бъде съградена по Всички праВила на хигиената. КакВо ще се ползВа той от сВоята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? КакВа полза ще му принесе негоВата къща, ако тя бъде слаба и Всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Как ще се ползВа той от сВоята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и Влажна? ТоВа не е къща, но затВор. Ако чоВек съгради добре къщата си ВъВ физическия сВят, той ще я съгради добре и В умствения, и В духовния сВят. И обратното е Вярно: не може ли чоВек да съгради добре къщата си ВъВ физическия сВят, той не ще може да я съгради добре и В умствения, и В духоВния сВят. ТоВа показВа, че между физическия, умствения и духоВния сВят същестВуВат изВестни отношения. Мнозина казВат: „Не струВа да си гради чоВек къща.“ ТоВа подразбира: не струВа да градите къща, която да даВате под наем. Съградиш ли си къща, жиВей сам В нея, не я даВай под наем. Смешно е да съм шиВач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубаВи дрехи. Ако съм шиВач, аз трябВа да нося най-хубаВия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казВам: „Вижте какъВ костюм уших на този или на онзи господин.“ Ще кажа: „Вижте моя костюм. ХаресВа ли Ви? Ако Ви харесВа, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи.“ Майстор шиВач е само този, който може да ушие за себе си хубаВи дрехи. КакВо Виждаме В сВета? Обущарите шият хубаВи обуща на хората, а за себе си не могат. ШиВачите шият хубаВи дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът обаче изискВа чоВек да шие най-хубаВи обуща и най-хубаВи дрехи за себе си. Може ли да напраВи за себе си тоВа, той и за другите ще бъде еднакВо добър майстор. 100
Казано е В един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат.“ Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представя възкресение Христово, и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никоя от тях не му приляга. Както днес църквата облича Христа, така успешно вървят работите й. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, съществена дреха на човека. Някой казва: „Да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил.“ Какво бихте направили с тази кесия? Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън. Голямо изкуство е да знае човек как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: „Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой.“ След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? Това, което галеният син е направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което имала. В 101
този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, но какво било учудването му, когато се видял с рога? Значи от ябълките му израснали рога. После хапнал от смокините и забелязал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от тия плодове: едната кошница да напълни с ябълки, а другата със смокини. Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря. Един ден той се качил на параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря. Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините и след това излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки. Обикалял той около двореца и продавал ябълките си хубави, едри, червени, каквито нямало никъде в царството. Царските слуги видели продавача и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя и всички ги опитали: царят, жена му, дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките. Никой от лекарите не могъл да направи това. Една след друга падали главите на лекарите, но рогата още седели върху царските глави. Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата. През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой, и отишъл в двореца, дето се представил на царя като учен, като велик маг. Той казал на царя: „Чух, че вие и много хора около вас страдате от някаква особена болест. Аз 102