Последното място

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ. Седма серия (1924–-1925). Том II. Второ издание. Стара Загора, ,
ИК "Жануа‶98", 2012. 426 с. ISBN 954-9589-35-8.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
СИЛА и ЖИВОТЪ Беседи държани отъ Учителя ПетъръДжновъ \\ Седма серия последното место
Учительтъ Беинса Дуно Последното место 3
Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа. Учителят (Свещени думи на Учителя, София 1938 г.) Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувства подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. Учителят (Свещени думи на Учителя, София 1938 г.) Учителю, благодарим Ти за Божественото Слово, с което ни дари. Израз на нашата благодарност ще е изучаването и прилагането Му от всеки ученик, на когото съзнанието се е отключило за Него, за Словото.
Учительтъ Беинса Дуно Последното мЬсто НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ СИЛА И ЖИВОТЪ СЕДМА СЕРИЯ 1925 год. 15 ФЕВРУАРИЙ 11 ОКТОМВРИЙ Том ВТОРИ Второ издание 2000 год. 5
Последното MbCTO. “Но кога те поканятъ, иди и седни на последното место, за да ти рече, кога дойде този който те е призвалъ: Приятелю, възлезъ по-горе. Тогазъ щешъ има слава предъ тези които седатъ съ тебе наедно.1 Учението на съвременния светъ е учение за заемане първото место. Да седнешъ на последното место, и да седнешъ на първото место, и въ двата случая требва да имашъ знания. Защото, ако всичко, което съставлява човека, се събере само въ главата, ще имаме човекъ само отъ една глава. При това положение, съ какво ще ходи човекъ, съ какво ще работи, съ какво ще диша, съ какво ще яде? Той ще бжде само глава голема, разумна глава. Ако човекъ вземе последното место, значи главата влиза вжтре въ самото тело. Какво ще бжде тогава положението на човека? Сега, имайте предъ видъ, че Христосъ казва: “Вземи последното место, за да вземешъ първото место”! Той не казва: “Вземи първото место, за да вземешъ последното место”. Това нещо и военните го знаятъ, за което си иматъ и своя тактика. Това нещо и богатите го знаятъ; това нещо и учените хора го знаятъ; това нещо и духовните хора го знаятъ. Обаче Христосъ въ смисъла на този стихъ е внесълъ една малка, скромна идея. Този стихъ не съдържа много нещо. Върху него може да се каже много малко нещо. Този стихъ не е отъ богатите стихове. 1 Лука 14:10 7
Азъ го наричамъ бвдна почва, която трвбва да се тори, да се полива, да се првработи, за да може да даде нвщо. Христосъ казва: “Когато тв поканятъ на свадба, седни на последното место”! Защо требва да заемаме последното место? Често, въ геометрията се определя проекциите на разните силови линии, които двйствуватъ въ разни посоки, въ разни направления въ лево въ двсно, нагоре надоле. По нвкой пжть 6-7 линии, като се срещнати означаватъ сили, които двйствуватъ въ разни посоки. Твзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумвние, осввнъ ако иматъ една равнодвйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нвщата въ това движение. СлВдователно, разнороднитв енергии трвбва да се прввърнатъ въ еднородни. Какво разбираме подъ думата еднородни? Тази дума е двузначеща. Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трвбва да иматъ една посока на движение. Запримвръ, всички овци сж еднородни. По какво? Че всички пасати трвва. Всички вълци сж еднородни. По какво? Че всички ядатъ месо. Всички риби сж еднородни. По какво? Че живвятъ въ водата. Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сж толкова сжществени, но азъ изваждамъ слвдното заключение: ние трвбва да вврваме въ реалностьта на нвщата, въ реалностьта на живота. Питамъ: въ какво седи реалностьта на живота? Тази реалность въ твлото ли е? Тази реалность въ чувствата, които ние првживвваме ли е? Тази реалность въ мисъльта, която имаме, ли е? S
И тъй, въ света има три вида реалности, които требва да се определятъ. Първата реалность азъ наричамъ “реалность на движение”. Въ туй движение има промени и измени на формитъ, то се отнася само до материялния свъть. Туй движение се нарича “движение на прьсѣкване”, т. е. движението не е непръривно, а пръривно. Всички сили на физическия свъть дьйствуватъ на прьсѣкулки, движението въ тЪхъ не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10-15-20-50-100 километра разстояние, но все пакъ ще падне некжде, все ще се прояви тази реалность. Нашата земя, която се движи изъ пространството, е сжщо едно ядро изхвърлено, но единъ день и тя ще престане да се движи, ще се измъни, ще остарее, ще почне да се разкапва и ще изчезне, а на мъстото и ще се яви друга земя. Отъ тази земя, на която сега живЪемъ, нъма да остане нито поменъ. Ще кажете: докажи това! Мога да го докажа, но не въ единъ часъ, а ми тръбвать най-малко 5-6 часа да ви доказвамъ съ математически, съ геометрически данни пресичанията на всички тия линии, плоскости отношенията, които сжществуватъ между тЪхъ. Втората реалность азъ наричамъ “реалность на увеличение”. Въ увеличението се забелязва едно характерно свойство, че въ него има съдържание. Туй свойство на телата срещаме и въ физиката. Азъ взимамъ думите движение, уголемяване и разширение малко въ специфична форма. Втората реалность се отнася до нашите чувства, до духовния светъ. Тази реалность има посока на дължина и на ширина. Въ нея движението на дължината е непреривно, но въ движението си на широчина е ограничена. Запримеръ, една река е ограничена въ широчината 9
си, но дължината и не е ограничена. Тази ръка се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-после ще се влее въ океана, и следъ като се влее въ океана, пакъ ще продължава своето движение. Следователно, въ втората реалность движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно все ще се усети некакво ограничение на чувствата. Много хора въ света се повреждатъ. Отъ какво? Отъ разширение на своите чувства. Въ чувствата требва да има стремежъ, но никога чрезмерно разширение. Увелечаватъ ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вжтрешно движение, едно вжтрешно въртене. Туй психологически е верно. Много хора заболеватъ именно по тази причина, че не могатъ да реализиратъ туй чрезмерно проявление на чувствата си. За да могатъ тия имъ чувства да се реализиратъ, требва да иматъ цель, къмъ която да се стремятъ, да се движатъ. Или, съ други думи казано, човекъ требва да обича некого. Ние обичаме Бога. Мислите ли, че единъ день може да постигнете Бога? Не, ние можемъ да се влеемъ въ Бога, но никога нема да Го разберемъ. Не се изисква отъ насъ да разберемъ Бога. Ние можемъ да познаемъ Бога, но да Го разберемъ, нема защо. Бога по форма не можемъ да разберемъ. Най-после, какво ще разберете отъ Бога? Той нема форма, нема тело, а е единъ чистъ, святъ Духъ чиста, абсолютна светлина. Той е основа на всеко нещо. Ако искашъ да разберешъ Бога, да обхванешъ Божественото, ти ще изгубишъ съзнанието си, ще паднешъ въ единъ веченъ сънь, всичката ти енергия ще се разлее. 10
Третата реалность азъ наричамъ “реалность на разширение”. За да разберете, по какво се отличава тя отъ другите форми, ще ви дамъ една специална форма. Представете си, че имате една обикновена соба, пълна съ въглища. Преди да сж запалени вжглищата, те сж ограничени въ собата, но следъ като се запалятъ, собата вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува отъ техъ, се лжчеизпуска по всички посоки. Тези лжчи могатъ ли да се ограничаватъ отъ самата соба? Не. Следователно, въ третата реалность, никой не може да ограничи влиянието на нещата. Затова казваме, че човекъ може да бжде свободенъ само въ своята мисъль. Никой не може да ограничи влиянието на мисъльта. Въ движението си човекъ може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известени наклонъ и въ това си движение срещне некаква преграда. Щомъ дойде до една преграда, той ще спре. Щомъ чувствата на човека представляватъ вода, то въ движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна. Некои казвате: този човекъ кръшка много. Въ дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания отъ тукъ отъ тамъ, но тя има цель, иска да постигне своето намерение. Когато хората казвате за некого, че много крешка, то значи, че не изпелнява своя моралене делге. Това не е право. Нима онези, които не крешкате, изпелнявате своя моралене делге? Вземете онази жаба, която не крешка, която не крека ве водата, изпелнява ли тя своя делге? Тя не крека, защото чака да дойде некоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глетне. Изгубвате се мухите една по една ве нейната уста. Казвате: какеве 11
философъ е тази жаба! Да, философи е тя, но вижте я, колко кръшка тя, като я хване нъкоя змия! Когато се доближи нъкоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: “Тази наука е много лоша.” Като е лоша, не гълтай мухитъ цъли! Това значи: гълташъ ли, ще те гълтатъ. Защо змията гълта жабата цъла? Защото и жабата гълта мухитъ цъли. Има единъ законъ въ природата: съ каквато мърка мъришъ, съ такава ще ти се отмъри. Сега, ще ви приведа единъ малъкъ примъръ. Единъ великъ Учитель изпраща своя ученикъ да се учи да плава. Ученикътъ запитва: животътъ не може ли да мине безъ плаване? Не може, отговаря Учительтъ. Плаването е една необходимость, и ако ти не се научишъ да плавашъ, то единъ день ще ти потръбва въ живота, и като не умъешъ да плавашъ, ще изгубишъ живота си. Ученикътъ казва: “Азъ нъмамъ свободно връме да отивамъ сега да се уча да плавамъ. Имамъ много важна работа. Поканенъ съмъ да заема единъ много важенъ постъ. Плаването е нужно за моряцитъ. Ти ми кажи друго нъщо!” Обаче, като заелъ тази велика длъжность въ живота, направилъ едно пръстжпление и го подвели подъ отговорность. Той хукналъ да бъга, да се укрива, но като бъгалъ, дошълъ до една ръка, която тръбвало да пръплава. Като не знаялъ да плава, потъналъ въ ръката и се пръвърналъ въ единъ хубавъ шаранъ, който тежълъ 10 килограма. Туй е лошото, че не се умира. По едно връме, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекатъ. Сега му дошло на ума за неговия Учитель, който го каралъ да се учи да плава. Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие? 12
Защо ми се струпа всичко това на главата? Защото не се научи да плавашъ. Така и вие сега, казвате, че страдате много. Но задали ли сте си въпроса, като философи, като християни, като разумни сжщества и най-после като българи защо страдате? Дайте си единъ философски отговоръ на този въпросъ. Найпосле казвате: е свътъть е такъвъ! СвЪтътъ е лошъ. Това не е философия. Това не е разрешение на въпроса. Светътъ е създаденъ все отъ културни сжщества. Има други причини, които създаватъ страданията. Следователно, ако ти не знаешъ да плавашъ ще изгубишъ живота си. Азъ превеждамъ тази мисъль: ако твоите чувства нематъ определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремятъ къмъ Бога, ти ще станешъ шаранъ, ще те пекатъ на пиростия; а пъкъ ако разбирашъ Бога, ще имашъ определено движение, ще можешъ да владашъ водите. Тъй че, който отива къмъ Бога, ще има свобода, ще има движение въ себе си, ще влада водата, т. е. ще познава реалностьта на нещата. Който живее въ водата, ограничава се отъ нея, а който живее извънъ нея, влада водата. Следователно, за да владаме известна реалность, требва да сме извънъ нея. Съвременните хора казватъ: безъ кжщи не може, и безъ парици не може. Не е въпросътъ въ парите. Не е въпроса и въ кжщата. Когато ние искаме да убедимъ съвременните хора, че може и безъ кжща. Те казватъ: какъ, безъ кжща! Не може безъ кжща. Когато казваме, че може безъ кжща, подразбираме, че нема да живеете като рибите въ водата, а ще живеете извънъ водата и ще я употребявате само когато искате. Въ дадения случай ти ще бждешъ господарь на положението си. 13
И тъй, човекъ требва да заеме последното место. Последното место е физическиятъ светъ. Отъ физическото требва да започнете. Вие требва да изучите физическия светъ въ неговата пълнота, та като разбирате, физическия светъ, когато дойде вашиятъ Учитель, ще може да ви предаде повисока наука, ще се качите една стжпка по-нагоре. Азъ гледамъ, дойде некой при мене, челъ Библията отъ единия край до другия, та като дошълъ до Откровението, пита: какво искалъ да каже евангелистъ Иоанъ? Е, то е много лесна работа. Азъ нема да тълкувамъ думите на Йоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човекъ, какво си искалъ да кажешъ. Азъ вервамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ. Некой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ? Азъ нема какво да коментирамъ Христовите думи. Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великите Божии думи въ света. Това е най-естествено! Нема защо да ходя да препятсвувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и те се занимаватъ. Тамъ, дето местото е посадено, отлично е. Тамъ, дето хората сж обработвали, нема защо и азъ да ходя. Има много други места необработени. Сега, разработени ли сж въ нашето естество всички места? Всички искаме да имаме отличенъ животи, да бждемъ добри. Но знаете ли законите на доброто? Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ? Онзи земледелецъ, който иска да сее житото, требва да знае начина, по който се сее житото! Требва да знае още и времето, по което се сее, а при това требва да избере и най-хубавото семе. Ние казваме: “требва да 14
бждемъ добри”, или “требва да се любимъ”. За Любовьта вие вече имате извьстно понятие. Питамъ: тази любовь, която свьтътъ разбира, любовь ли е? Не е. Любовьта е една реалность извънъ физическия свьтъ. Действително, когато дойде Любовьта въ света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията тя е извънъ всичко това. Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ тя има само допирни точки, въ които се проявява. Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вжтрь въ мене. Това е човешко разбиране. Любовьта не е вжтрь въ тебе. Ако Любовьта бьше вжтрь въ тебе, най-първо ти ньмаше да бждешъ такъвъ човькъ, какъвто се проявявашъ. По какво познаваме, че Любовьта е вжтрь въ насъ, и вънъ отъ насъ? Какво трьбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вжтрь въ насъ, или вънъ отъ насъ? Ако Любовьта бьше вжтрь въ насъ, както нькои казватъ, ние трьбваше да имаме вьчната топлина, никога не трьбваше да истиваме. Трьбваше да имаме вьчната свьтлина и никакво зло не трьбваше да сжществува въ душата ни. Но понеже Любовьта дьйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, всльдствие на което се заражда едно гниене. Това, което свьтътъ днесъ изживьва, азъ го наричамъ “процесъ на гниене” метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, всльдствие на което става една вжтрьшна пертурбация. Всички съврьменни хора забольватъ и търсятъ начини за своето лькуване чрьзъ лькарить, а не 15
търсятъ причините на болестите въ некакви дълбоки, вжтрешни процеси. Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болестите; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта. Следователно, при сегашните условия, Любовьта действува временно отвънъ, докато човешкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния си съставъ организмътъ не може да изнесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта. Следователно, отвънъ требва да дойдатъ тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения. И тъй, Любовьта требва да дойде отвънъ отъ слънцето, отъ звездите, отъ хората, отъ растенията. И когато казваме, че човекъ се влияе, туй е влиянието, за което се говори. Отъ великото ние приемаме една малка топлинка. Второто заблуждение, което се явява въ света, зависи отъ желанието ни да заемаме първите места. За да изясня мисъльта си, ще ви приведа единъ интересенъ примеръ. Графъ Бармуци, младъ, ученъ човекъ, който се занимавалъ съ окултните науки, ималъ три автомата, които могли да говорятъ. Когато ставалъ сутринь, първия автомати му казвалъ: господарю, ти си силенъ, красивъ, младъ човекъ, като тебе нема другъ подобенъ, използувай своята младость! По обедъ, вториятъ автомати му казвали: господарю, ти си най-учениятъ човекн ви света, като тебе нема други, използвай своята учености! Кими вечерита третиятъ автомати му казвали: господарю, ти си найблагородниятъ човекн, си най-чиста, си най-фина криви, като тебе нема втори по света, използвай своето благородство и твоята добрина! Така живели графи Бармуци цели 40 години. 16
Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човькъ. Младъ бвхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно връме, и не можахъ да използвамъ своята младость. Ученъ бвхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи. Добъръ бвхъ, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автомати, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човькъ, но знай, че скоро ще остарвешъ. Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа. Къмъ обвдъ идва вториятъ автомати и му казва: ти си най-учениятъ и най-сввдущиятъ човвкъ, но знай, че скоро ще остарвешъ и тогава ще оглупвеши. Най-послв, вечервта идва третиятъ автомати и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човВки, но знай, че като остарвеши, ще изгубиши своето благородство и своята доброта. Питами графи Бармуци: при първото твирдение, че е млади, разрвши ли въпроса? Що отъ това, че е млади човВки? Използва ли своята младости? Че е учени човВки, що отъ това? Използва ли своята ученость? Че е добъръ, че е благороденъ човвкъ, що отъ това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е младъ, добрв, но какъ тръбва да използва своята младость? Ето единъ много важенъ въпроси. Че е учени, разбирамъ но ви какво отношение тръбва да използва своята учености? Че е благородени добрв, но ви какво отношение трвбва да използва своето благородство. Това сж випроси, които трвбва да разрвши всвки сами за себе си, и отъ правилното разрвшение на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другитъ 17
да разръшать въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голъмитъ изпитания. Това, че нъкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която тръбва да разръши. Е, младъ съмъ, казва нъкой. Всъки младъ е на изпитание въ свъта. Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концерти, на балове; пъкъ гледай да си намьришъ нъкоя другарка за живота, но непръменно да има парички! Майката е първиятъ автомати, който дава визпитание на своя млади сини. Свнршва синнтъ ви странство, врища се дома си, и бащата, вториятъ автомати му казва: ехи, синко, ти си много по-учени отъ мене; въ наше вриме нимаше такива училища, нимаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ. Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвитъ на своя синъ. Той дава лошо учение. Въ какво седи това учение? Утри синътъ изпъди баща си отъ кжщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си. И тогава бащата дава едно заявление до сжда, дава сина си подъ сждъ, иска сждътъ да се произнесе, колко тръбва синътъ му да плаща. Е, моля ви се, сждътъ ли тръбва да опръдъля, какви да бждатъ отношенията между бащата и сина? Ако се остави сждътъ да се произнася, какви да бждатъ отношенията между бащата и дъцата, всичко въ свъта пропада, всичко е свършено. Азъ бихъ употръбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитъ. Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нъма да излъзе. Най-послъ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човЪкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ. Да го направимъ 18
държавникъ, или нвкой проповвдникъ, да проповВдва на обществото, или нвкое високо лице. Какво ще се проповВдва на обществото? СвВтътъ така нвма да се поправи. Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ. Найпослв, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво тръбва да се прави, за да може човькъ правилно да се развива? Той казва: ще пенсионирашъ своитъ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ. Какво ще разберешъ отъ четенето? Ще работишъ разумно. Защо ти е молитвата? Молитвата е единъ законъ на поливане. Азъ сега употрьбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане. Нъкой казва: защо тръбва да се моля? Чудни сж хората! Молитвата е единъ символъ! Въ цвлъ свЪтъ се възнасятъ молитви. Молитвата е единъ символъ, чрвзъ който се привличатъ всички добри влияния. Слънчевата свътлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сж добритв влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посвто. Когато единъ човвкъ се моли, всичко наоколо му трвбва да расте и да се развива. Въ това растене трвбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ. Всички богати хора трвбва да раздадатъ имането си. Нвкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си. Тв се боятъ, че ще го изгубятъ. Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голвмъ китъ би пожертвувалъ голвмата си глава, голвмата си уста, съ които би глътналъ всвки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той? Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човвшка глава, какво губи? Ако нвкой философъ дойде и каже на нвкого: слушай, ти 19
тръбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влъзешъ въ свъта между хората и да приемешъ тъхната философия, глупаво ли ще бжде това негово положение? И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко връменно и пръходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свъть да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма. Че кой отъ васъ не гълта цъли мухи? Ами че онъзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овци, колко волове сж изядени отъ васъ? Нъкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добръ да се ядатъ агнета. Религиознитъ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитъ, може да се яде. Какъ, въ Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвамъ това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашитъ сърдца тръбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онъзи ваши братя, които сж готови да жертвуватъ всичко, сжщо така тръбва сърдцата ви да затрептятъ. Не че у васъ нъма вжтръшенъ поривъ има такъвъ, но сжщевръменно има и едно вжтръшно заблуждение. Като казвамъ, че човъкъ тръбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване тръбва да стане неразумно. Азъ съмъ за разумното раздаване. Онзи, който тръбва да раздаде своето имане, онзи, който тръбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дъцата си, тръбва да бжде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човъкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь. И такъвъ човъкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде. Какъ ще познаемъ кои сж такива хора? Има 20
единъ инструменъ, който още не е познатъ на съвременните учени хора, но съ него си служатъ източните народи, главно индийците. Той имъ служи за измерване живата енергия у човека. Когато умре некой добъръ човекъ, въ този инструментъ се усъща подигане температурата на цълото човъчество. Това показва, че температурата на целото човъчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мърка. Тъй както съ калориметритв се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбълъзва повишението температурата въ организма на цълото човъчество. Когато пъкъ умре нъкой гръшникъ, забълъзва се пакъ сжщата пропорция температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ. Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човькъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човъчеството може да се подържа иначе то би отишло по дяволитъ. Какво значи това, че човъчеството би отишло по дяволитъ? То значи, че всички щъхме да се смразимъ, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нъщо щъше да има въ природата. Това сж отвлъчени нъща, които, ако биха ви се говорили, щъха да внесатъ нъщо много добро въ васъ, но щъха да внесатъ и съмнЪнието. Вие тукъ на земята, считате съмньнието като нъщо невидимо, но ако влъзете въ духовния въ ангелския 21
светв, тамв дето става разширение на нещата, ще видите, че свмнението представлява единъ предмети твърде като камъкъ. И въ онзи свети, както и въ този, сжществуватв такива камъни. Когато питаме ангелите, какъ се образуваха тия камъни, те казватъ, че сж се образували отъ съмнението на хората. Когато ангелите искате да си направяте една кжщица оте камини, те каратн хората да се снмнвватн, и отн техните снмнения се образувате камените, се които си строяте кжщите. Ангелите казвате: ние образуваме ве хората умствени свмнения, религиозни свмнения, обществени свмнения, и когато ни сж достатвчни тия камини, си които ще строимн, преставаме да ги поставяме на свмнения. И затова, чуваше некой човекв да казва: азв по-рано се свмнВвахв, но сега престанахв да се свмнВвамв не се свмневамв вече ве нищо. Сега, да дойдемв до стиха, дето Христосв казва: “Щомв те поканяти на свадба, заеми последното место”. Последното место е най-износното место. То има даже практическо приложение. Човекв, който е заелв последното место, не се нуждае да го пази некой отподире му. Кждето и да ходи, той се намира на най-безопасното место. За такввв човекв всички казватв: този човекв е незабвлезанв отв никого. Вв което общество и да влезе, никжде не го виждате. Но незабвлвзанитв хора, тези, които двржатв последното место, сж хората, които движатв света. Питаме: каква сила на сцепление има водата? Силна ли е тя? Всички ще кажатв, че сцеплението между частичките и не е големо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвврлите изв пространството, но нема да се мине много 22
връме, и всички тия частици пакъ ще се съединятъ въ едно. Вие не мжете да правите интриги съ водата. Нъкой пжть хората искатъ да правятъ интриги съ своето учение, тъй както се опитватъ да правятъ и съ водата. Тъ боядисватъ водата на синьо, на червено, на зелено и разхвърлятъ частицитъ и изъ пространството, но послъ, като се съединятъ отново всичкитъ частици, водата е пакъ безцветна. Тя казва: азъ не се лжжа, на нищо не се подавамъ. Слъдователно, отъ наше гледище, водата е жива. Тогава, какъ ще се разберемъ ние? Като казвамъ, че водата е жива, какво подразбирамъ? Азъ не говоря за външното проявление на водата, за онъзи елементи, които я образуватъ всичко това не е вода, тъй както тълото на човъка не е човЪкътъ. Знаете ли какво е съдържанието на водата? Въ водата се крие единъ вжтрьшенъ, Божественъ, разуменъ животъ. Нъкои казватъ: е, водата е нъщо неорганично, мъртво, не е като човъка. Но, я да се лишимъ ние отъ водата за 1-2 мъсеца, или за една година, да видимъ, каква култура ще имаме! Като пжтувашъ изъ пустинята и носишъ своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Канта, на Шопенхауера, на Павла? Казватъ ти : Кантъ! Вода! Шопенхауеръ! Вода! Павелъ! Вода! Вода, вода, разбирате ли! Не е до външната страна на учението на Павла, нито до външната страна на философията на Канта, или на Шопенхауера. Христосъ, който е разбиралъ дълбоко смисъла на тази вода, казва: “Ще имате единъ изворъ вжтръ въ себе си, отъ който ще извира тази вода”. Подъ изворъ Той е разбиралъ великата Истина. “И живиятъ хльбъ сжщо ще бжде въ васъ”. 23
Следователно, въ себе си ще носите два елемента, на които ще бждете господари вода и хлебъ. Сега, нъкой ни срьщатъ и ни питатъ: ти въ какво вервашъ? Вервамъ въ много работи. Вервамъ, че парите сж сила. Вервамъ, че война безъ оржжие не може да се води. Вервамъ, че търговски операции безъ големи капитали не могатъ да ставатъ. Вервамъ, че фабриките безъ вжглища и безъ пара не могатъ да работятъ. Вервамъ, че железниците, безъ машиниста не могатъ да вървятъ. Вервамъ, че човекъ безъ глава не може да живее. Вервамъ, че човекъ безъ стомахъ, безъ гърди, безъ сърдце, безъ нервна система не може да живее. Вервамъ, че човекъ безъ умъ не може да прояви своята мисъль. Азъ вервамъ въ хиляди други неща, но въ всички тия вервания, кое е сжщественото, което би ми определило едни правилни отношения къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ? И затуй, азъ дойдохъ до заключението, че у човека има само една мисъль, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо. Имамъ ли само една мисъль, това е моето богатство. Нъкой казва: какъ тъй, да имамъ само една мисъль! Да, ще имашъ само една мисъль. Нима онзи цигуларь, който носи своята хубава цигулка Страдивариусъ на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли? Нима онзи банкеръ, който носи въ касата си хиляди и милиони левове, има повече отъ една мисъль? И двамата иматъ само по една мисъль. Кой, обаче, е по-силенъ? Цигуларьтъ като отиде въ село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събиратъ наоколо му, щедро даватъ. Защо? Той отваря сърдцата на хората съ своето свирене. Банкерътъ като отиде въ 24
нъкое село, никой нищо не му дава, всички искатъ да взематъ нъщо отъ него, всички искатъ да направятъ никакви операции съ него. Банкерътъ е силенъ само поради паритъ си, но взематъ ли паритъ му, изгуби ли богатството си, првсвкватъ се силитв му, всичко отива на ввтъра. Всичкото богатство на цигуларя е въ самия него. Ако ме биха попитали, какво бихъ желалъ да стана цигуларь, или банкеръ? Ще отговоря: цигуларь. Като свиря, и мене ще ми е приятно, и на окржжаващитъ сжщо. Хемъ моето сърдце отварямъ, хемъ сърдцето на окржжаващитъ. Банкерътъ носи само ключоветъ си и като дойде пръдъ касата си, цъла наука знае, колко пжти да отваря 1, 2, 3, 5 и повече пжти; и като дойде да затваря пакъ сжщото изкуство прилага. Въ него всичко е подъ ключъ. Питамъ: защо прави така? Е, покритото млъко котка не го ближе. Значи, много котки има! какво означаватъ затворенитъ каси? Азъ изваждамъ отъ това нъщо свое заключение. Всички съвръменни хора казватъ, че сж морални, а при това каситъ имъ сж все затворени. Азъ бихъ желалъ да срещна една държава, на която каситъ да сж отворени. Не казвамъ, че това може да стане днесъ, но това заключване на каситъ, показва, какъвъ е моралътъ на съвръменнитъ хора. Ако каситъ сж отворени и нищо не се губи, ще кажа: браво, у тъзи хора има убъждения, има моралъ. Дойде нъкой при нъкоя отворена каса, побутне паритъ, нищо не взима и пакъ я затваря. Отиде при друга нъкоя каса, погледне паритъ, побутне ги, пакъ я затвори. Азъ бихъ считалъ тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но, разбира се, при сегашнитъ условия, паритъ поставятъ хората на изкушения. И злото е тамъ, че хората иматъ слабость 25
прьдъ златото тъй, както младитъ момци прьдъ нъкоя мома. Този момъкъ вземе единъ наполеонъ, като своя любовница, послъ вторъ, трети, пети, до 40-50-100 наполеона, и кой какъ мине покрай него, наполеонъ е, хубава мома е, намигне на всъки наполеонъ, тури го въ джеба си, зеръ дълга му е ржката и казва: хайде сега съ тебе да направя познанство. И така минава отъ една на друга, докато най-послъ казва: да си върви тази младата мома, отдъто е дошла! Но, тази красивата мома, Господь така я е направилъ, че въ края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива въ земята, и всички момци оставатъ на понедьлникъ. И като ги пита Господь, какво правихте до сега, тъ казватъ: ходихме да крадемъ моми. СлЪдъ всичко това хората питатъ: има ли онзи свъть? Разбира се, че нъма. Защото, като отидете на онзи свъть, ще тръбва да дадете отговоръ на вашитъ майки, бащи, дъди, какво сте правили тукъ на земята. За пръдпочитане е да нъма онзи свъть. Кой е онзи свъть? Онзи свъть е истинскиятъ свъть. Христосъ казва: “Когато те поканятъ на свадба, седни на послъдното мъсто!” Свадбата при сегашнитъ условия е изопачена. Всички идеи, които едно връме Христосъ е изказалъ, единъ день ще се носятъ изъ свъта. Но ние тръбва да се повърнемъ къмъ онзи чистъ, непороченъ животъ, какъвто човЪкъ е ималъ още въ самото начало на своя животъ. Тъй тръбва да се очистимъ, че въ лицето на всъка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качишъ на единъ високъ планински върхъ, не можешъ да наблюдавашъ планината. Ако искашъ да наблюдавашъ планината, тръбва да сльзешъ долу, и отъ тамъ да я гледашъ. Щомъ се качишъ на 26
планината, ти можешъ да наблюдавашъ звъздитъ, мъсеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу тръбва да го гледате, да вземете послвдното мвсто, и отъ тамъ ще го изучавате основно. Нвма да се инервирате, нвма да се разчувствувате, нвма да плачете. Плачете ли сълзитъ на вашитъ очи тръбва да донасятъ благословение. Тжжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това тръбва да донася благословение. Всъки единъ актъ въ насъ, тръбва да внася нъщо ново въ нашата душа. Такова тръбва да бжде положението на всъки единъ човъкъ. Ще кажете: възможно ли е? Всички тия нъща сж възможни. Нъкои оспорватъ въпроса, дали Христосъ е сжществувалъ на земята като личность, или не е сжществувалъ. Не е въпросътъ въ това, дали Христосъ е сжществувалъ, или не. Този въпросъ ние сега го провъряваме. Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ пръди 2000 години. Това не е реалность. Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалность, която сега провъряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголъмяване, тя произвежда и разширение. Тя дава потикъ но ношата воля, да се проявява на пръсъкулки; тя дава увеличение на нашитъ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисъль. Благодарение на тъзи три реалности, науката расте и се развива. Растенето е законъ на разширение. Хиляди хора сж ангажирани съ тази научна мисъль, и ние тръбва да благодаримъ на Бога за това. Тъ работятъ за доброто на човъчеството. Не мислете, че азъ говоря за онъзи учени хора, които сжществуватъ днесъ въ науката. Не, азъ говоря за онъзи 27
учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които еж просветени, които еж пожертвували цвлия си животъ само за работа. Азъ говоря за онези хора, които сж просветили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата. Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онези благородни потици за правене добро, които сегашното човъчество има. Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пжтища, улици, които съграждатъ градове. Въ всички тия хора, които сж посветили живота си за Бога, за благото на целото човъчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ. Ние сме само противъ онвзи хора, които и въ Божествения светъ не сж искрени, и въ духовния свЪтъ не сж искрени, и въ физическия светъ не сж искрени. Ние не обичаме лъжата. И всвки човвкъ, който работи въ физическия светъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме. Всвки човвкъ, който работи въ духовния светъ честно, както и всвки човвкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения сввтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение. Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всВкога ще приемаме твхното мнвние. Дали тв ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ твхната книга и ще четемъ. Всички тия хора, отъ памти-вВка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мвсто, а послвдното мвсто. Кои взеха първото мвсто? Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта и, нвма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще 28
потъне на дъното. Хората, които търсятъ богатството, нъма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото тъ него търсятъ по свъта. Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излезъ отгоре. На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу! Ценното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгоре; а безценното и отгоре да е, пакъ ще го махнатъ. Значи, всички требва да имаме тази вжтрешна ценность. Туй, което прави човека благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината. Такъвъ човекъ ще бжде свободенъ въ всеки единъ свой актъ. Запримеръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че некой човекъ иска да направи добро на некой просекъ. Да му даде една малка помощь. Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си. Азъ наричамъ благороденъ човекъ този, който като бръкне въ джеба си и улови нещо, колкото големо, колкото ценно и да е, да го даде, безъ да гледа. Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, споредъ мене, не е добъръ, не е свободенъ човекъ. ОсвЪнъ това, и нашето сърдце требва да бжде свободно въ своите проявления. Нашите отношения къмъ хората требва да иматъ цель. Требва ли да мислимъ, какви сж хората, когато се проявяваме къмъ техъ? Нашите отношения къмъ хората не требва да бждатъ външни, но вжтръшни, да нема лицеприятие. Онова ухилване, онова светване на очите, азъ не считамъ за нЪкакъвъ благороденъ потикъ. Азъ мога да срещна некой човекъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си 29
неговия образъ като писано яйце. Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послъ да зацапамъ образа ти? Най-послъ, ние тръбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ. Любовьта внася животи въ насъ, а Мждростьта внася храна за ума ни. Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че тръбва да се раздаде на всички хора, т. е. то тръбва да пръставлява за всички хора сръдство за хранене. Мждростьта е, която донася вжтръшно тия сръдства. Всички хора въ това отношение тръбва да бждатъ разумни. И Христосъ казва: “Ако искашъ да бждешъ разуменъ, заеми послъдното мъсто!” На послъдното мъсто седятъ най-ученитъ, най-възвишенить хора. Найвеликитъ адепти сжщо тамъ ще ги намерите. Като дойде Христосъ, кое мъсто зае? Послъдното. И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сж скрити, нъма ги, и тъ сжщо заематъ послъднитъ мъста. А ония хора, които сега управляватъ свъта, които сж на чело, заематъ първить мъста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свъта, ще каже: “Приятели, вие, които бъхте до сега на послъднитъ мъста, елате да заемите първить мъста, елате да си вършите работата!” Слъдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нъщо. Сегашнитъ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление. Само че, за да се прояви Богъ, изисква се връме. Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но тръбва цълото човъчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ. Всички Му се молятъ, молятъ и най-послъ казватъ: Господи, не ни ли 30
чувашъ? Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне ржката си, и всичко ще се свърши. Запримьръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човъка, взелъ най-хубавата пръсть, омъсилъ я, и направилъ отъ нея човъка и го оставилъ да съхне. Дълго връме съхналъ този човькъ, обаче единъ негърски проповьдникъ проповъдвалъ на слушателите си, че Господь сушилъ човека само три дни. Не, дълго времего сушилъ. Всички възвишени разумни сжщества ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човъка и го побутвали, дано тръгне, но не успвли. Най-после казали на Господа: не тръгва този човвкъ, Господи. Нека стане чудо, най-после! Господь се поусмихнали, нищо не имъ казалъ. Приближили се до човъка, вдъхнали ви ноздритЪ му дихание, и човВквтв оживили. Всички се очудили. За сега, всички хора лежати на гврба си и питати: кога ще се оправи светити? Ще дойде Господи, но този пжти нъма да духне ви носа на хората. Защо нъма да духне ви носа? Защото пирвиятв пжти Господи духнали ви устата на човъка и видъли резултата. Втори пжти духнали ви носа и видъли, какиви е резултатвтв. Сега вече Господи ще духне ви очитъ на хората. И като духне ви очитъ имъ, първить ще станатъ послъдни, а послъднитъ първи. Бесѣда, държана отъ Учителътъ, на 15 февруари, 1925 г. въ гр. София. 31
И пишеше на земята. “И пакъ се наведе долу и пишеше на земята1 ”. Съвръменниять културенъ свъть, или културнитъ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно. Нъкои даже мислятъ, че всичко знаятъ. Ако попитате виднитъ богословци да ви кажатъ нъщо за Бога, тъ ще ви говорятъ за тайнитъ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човъчеството; какъ е слъзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ. Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слъдовотелно, за него не тръбва да се говори. И дъйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмъстять въ тази книга, която сж ни оставили пророцитъ, защото щъха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго връме на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онъзи гръшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излъзать навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама. И като си подигна Христосъ главата и погледна, нъмаше никой въ храма. Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става пръди 2000 години? Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали тръбва да я сждятъ, или да и простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ тръбвало да и се наложи смъртно наказание. За какво? Че престжпила закона, а тръбвало да се 1 Йоана 8:8 32
подържа моралътъ. Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване! Мойсей пише въ закона си “не убий” , а при това, въ наказателния законъ за морала, онъзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че тръбва да убиятъ една гръшница. “Убий”, това е човъшкото. “Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дъте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е пръдметь, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайде му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бжде тя, ще я скжса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скжса и ще ви каже: дайте ми друго нъщо! И най-послъ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате “вашето ангелче”: какво научи? То е научило само едно нъщо да тегли и да дере. Вие ще кажете: това е съ малкитъ дъца, ние сме възрастни. Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но сжщественото въ живота не сте научили. Най-сжщественото въ живота не е научено. А кое е туй сжщественото? Философитъ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съвръменнитъ хора се запитватъ за несжществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвръменнитъ изслъдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нъма други свъть понеже вселената е конечна. Но тръбва да знаете, че конечнитъ нъща сж сънка на безконечнитъ. Тъмнината е сънка на свътлината. Всъки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свътлината е безконечна нищо повече. И всъки отъ 33
васъ може да направи една кжща така, че да не влиза светлина значи, да я ограничи отъ светлината. Следователно, тъмнината е конечна а светлината безконечна; вие не можете да я ограничите. Вие не можете да затворите вашата кжща, да не излиза отъ нея светлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ. И тъй, материялниятъ светъ е конеченъ, както и тялото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие си представяте, може да се увеличава и смалява. Сега, ние можемъ да ви дадемъ друга философия, да ви кажемъ, споредъ окултната философия, какъ се опръдвлятъ границите на вселената. Вселената не е малка. Казватъ, че радиусътъ на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щомъ светлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една “светлинна година”. Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине светлината отъ единия край на вселената до другия. Тогава некои питатъ: ами задъ нея какво има? Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото. Задъ вселената има другъ видъ светове. Но въ това незнание има красота. Има незнание, което човъшкиять умъ не може да обхване. Ние, съвременните хора, мислимъ, че нашите очи сж съвършени, че знаемъ всичко, каквото виждаме. Не, даже въ музикално отношение, въ зрително отношение, ние още не можемъ да схванемъ различните тонове и различните цветове. Когото и да запитате днесъ, ще ви каже, че джгата има само седемъ цвета. Не е верно това, джгата има повече отъ седемь 34
цвята. За сега, обаче, сж само седемъ. Има животни, които схващатъ само три цвята; други, които схващатъ само четири цвята, а хората сж дошли до положение да схващатъ седемьтя цвята. Когото и да питате ще ви каже, че джгата има седемъ цвъта тритъ отъ които сж основни, а четирите производни, т. е. допълнителни. Това е въ обикновената наука, въ конечната наука. Въ необикновената, въ безконечната наука, краските сж безконечни, т. е. трептенията, които образуватъ тъзи краски, нъмать граници. Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако някой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свъта, се движи така бързо, че едновременно се намира въ всички свои части? Значи, въ една секунда тя изминава целия светъ и се намира въ всека една частица на материята. (Мнозина отъ слушателите кашлятъ). Е, разбира се, че ще кашлите; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ. Защо кашлятъ? Когато хората не магатъ да разрешатъ единъ философски въпросъ, всекога кашлятъ. Когато некой дължи некому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникътъ? Почесва се, покашля се, казва: хмъ ... и найпосле отлага. Но, съ кашлицата не се разрешаватъ въпросите. Що е кашлицата? Кашлицата е простуда. А що е простудата? Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви. Следователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповядайте на кашлицата си да спря! Ще кажете: е, ще повикаме някой лякарь! Не, въ свята има само 35
единъ лъкарь! Всички други лъкари сж асистенти на този Великъ лъкарь; тъ тръбва да слушатъ Неговия гласъ. И азъ разбирамъ, че в свъта има само единъ проповъдникъ; всички други проповъдници тръбва да слушатъ Неговия гласъ. Всички хора говорятъ съ асистента на този проповъдникъ. Въ свъта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сж само асистенти на този великъ свещеникъ. Въ свъта има само единъ владика; всички други владици сж асистенти на този великъ владика. Въ свъта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сж асистенти на този великъ патриархъ. Въ свъта има само единъ мждрецъ; всички други мждреци сж асистенти на този великъ мждрецъ, и всички тръбва да изпълняватъ добре своята длъжность. Сега, нека допуснемъ, че това сж общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ. Всъки отъ васъ тръбва да се интересува за себе си. Нъма нищо по-велико отъ това, човъкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е найвеликото! ЧовЪкъ, който може да ръши задачата, смисъла на своя животъ, той разръшава смисъла на целия козмосъ за себе си нищо повече! Нъкой питатъ, какво нъщо е човЪкътъ? Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нъкой, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитъ, които намърилъ тамъ, увеличилъ. Въ тъхъ намърилъ причинитъ, щото тази жена е съгръшила, и защо е доведена пръдъ Нъго. СлЪдъ това Той намърилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погръшка. Какъ ще може да я поправи? По Божественъ начинъ, а не по човъшки 36
начинъ. Е питамъ: въ съвръмения културенъ сввтъ, когато хванатъ една такава жена въ престъпление, какъ ще я сждятъ? Ние тръбва да отговоримъ по сжщия начинъ: който е безгръшенъ, нека хвърли камъкъ вурху нея! Има ли безгръшенъ човвкъ на земята? Такъвъ човвкъ нъма. Слъдователно, никой нъма право да убива, защото, който убива, законътъ засъга и него. Ще кажете: това засъга само външния сввтъ, а насъ, праведнитъ, не засяга. Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бждешъ праведенъ, а слъдъ една минута, или слъдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трвбва да се възстановява всвки моментъ, защото всВкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нвщо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нвщо вътрвшно. Тя е единъ вжтрвшенъ процесъ въ човъка. Да бждешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постжпишъ при всвка твоя мисъль, при всвко твое чувство и при всвко твое двйствие. Да бждешъ справВдливъ, значи да знаешъ, какъ да постжпишъ като мисляще сжщество, като разуменъ културенъ човвкъ. Ами че ти единъ денъ ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сжщества. Нвма да бждешъ както сега. Нвкои казватъ, че Бвлото Братство е въ България. Голвма чести е направило то на България, ако мислитв, че то е тукъ. Всемирното Бвло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нвщо, което сега сжществува въ сввта, то е Всемирното Бвло 37
Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички тв сж служители на Бвлото Братство. И културата, правдивостьта въ сввта се подтикватъ все отъ твхната мощна сила, отъ техния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бвли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители техни, да пеятъ. Следъ твхъ дойдоха тия трима мждреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тв бвха твхни служители. И нвкои казватъ: Бвлото Братство въ България не вирве. Българитв трвбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бвлото Братство. И ако съгрвшатъ, Бвлитв Братя ще се разправятъ съ твхъ. Нвма народъ, съ който тв да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нвщо всички! Това трвбва да се отпечати въ умоветв ви. Бвлото Братство не е нвщо видимо,то не е секта, не е църква, то е нвщо живо, извънъ твзи покварени условия, въ които живеятъ хората. Тъй както живеятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство. Въ една отъ миналите бесвди азъ опрвделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, презъ всичкитв сжществувания ти е билъ братъ. Братъ ти е този, който презъ всичкитв условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе. Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живее въ душата му. И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бждете ученици и служители на това велико Всемирно Братство. Сега, нвкои казватъ: ние можемъ да ви изпждимъ отъ България! Ако е въпросъ за изпжждане, питамъ: кого ще 38
изпждите? Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичаните не е английска, тя е на Господа; подъ наемъ, подъ аренда е дадена тя. И тъй, навелъ се е сега Христосъ и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия престъпления, които сега се вършатъ въ света, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човъчеството. И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човъчеството. Само по единъ начинъ може. Всички тия братя, които работятъ, тъ сж отъ седемъ ерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се “Братя на Любовьта”. Други отъ тЪхъ принадлежатъ на Мждростьта, наричатъ се “Братя на Мждростьта”. Тъ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човъчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ “Братя на Истината”. Тъ внасятъ свобода въ човъшкитъ умове и сърца, внасятъ свобода въ технитъ мисли и чувства. Тъ внасятъ онази свобода, която прави човъшкия духъ, човъшката душа, човъшкия умъ, и човъшкото сърдце напълно свободни свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ “ Братя на Справедливостьта, ’’които носятъ Правда на човъчеството, и които се разправятъ съ онъзи невидими блага, отъ които съвръменнить хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ “Братя на добродътельта”. Други се наричатъ “Братя на Красотата”. И най-послъ идватъ послъднитъ, които се казватъ Иеховисти. Това не сж сжщинскитъ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тъ сж свещени. Всички тия Братя не сж така обикновени, не мислете. Всъки единъ отъ тЪхъ може да дигне земята на ржката си и да я 39
хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тъ! Тъ могатъ да дигнати земята съ ржката си, защото задъ тЪхъ седи нъщо още по-мощно, на което тъ сж служители. И когато нъкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тъ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието “Бълъ Братъ”. Когато единъ отъ тъзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: “ Изуй обущата си, защото мъстото на което седишъ е свято”. И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тъзи Братя. Вие ще кажете: Христосъ беше Господъ. Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ тръбва да живвятъ. Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно првдание, до колко е върно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитв войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. СлЪдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пжть, като поиска нвкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слЪдъ тия удари да изнесе своя кръсти поне до половината пжть? Това може да направи само човвкътъ на търпението. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човъчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човькъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свъть на по-голъмо почитание ли е? Вие, служителитЪ Христови, НеговитЪ ученици, които Го 40
обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човъкъть на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своите братя на земята? Знаете ли, колко бъдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всъка една бъдна вдовица, всъки единъ страждущъ, всъко едно обезсърчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тъхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бждеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: “Не те ли осжди никой”? Никой, Господи. “ Нито азъ те осжждамъ. Иди, и не греши повече, не следвай гръха! ”Отъ какво произлиза гръхъть? Защо гръшать женитъ? Отъ слабость. Защо грешатъ мжжетъ? Отъ слабость. Това е възпитание. Въ съвременния свъть има едно противоречие. Всички казватъ: не може безъ грехъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ света? Какво добро е внесълъ грехътъ въ света? Но, казва некой, че ако излъже, нема да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрезъ лъжа? Не изгубва ли човекъ чрезъ лъжа всичкото свое имане? Ние засегаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сжди човекъ, а именно за лъжливите ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога требва да бждатъ върни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щвхме да разберемъ, въ какво седятъ тия върни и истинни отношения къмъ Бога. 41
Нима мислите, че много отъ нашита мисли, които имаме, не сж отъ тия лъжливите, отъ тия, които ви заблуждаватъ? Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учителъ, хвърли тия мисли за Бога навънъ! Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ. Съврьменнить християни казватъ: Като не може човъкъ да живъе по Бога, нека поне удари на широко! Защо? Защото съгрвшихъ, напихъ се. Че какво отъ това? Може да си се напилъ единъ пжть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нвма да пиешъ година, двъ, десети; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послъ станешъ господари на онзи вжтръшенн неджгн, който та мжчи. Станешн ли господари на своя неджгв, това е, което те похвалява пръди тия твои Братя. ВсЪки неджгв, който имаме, е гръхи. Този именно гръхи, който седи ви тебе, те ограничава. Ти ще се покажеши на свъта, че сизнаваши, какво зади тебе седи една реалности, задн която се крие Богн, и че ти имашн сила да се поправишн, да надделъешн този неджгн. Религиознитъ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години? Запримъръ, ти си единъ гръшникъ. Отчаялъ си се, обесърчилъ си се, нъщо отъ вжтръ ти казва, че отъ тебе човъкъ нъма да стане. Христосъ ти казва: стани! Въ това връме именно Христосъ пише вжтръ въ тебе. Какво пише? Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тъ биха хвърлили такава свътлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свътлина; душата ви ще се изпълни съ 42
необикновена радость, и вие щьхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ. Не само е писалъ Той, но и мислилъ. И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише. Азъ Го виждамъ да пише на земята все сжщия стихъ. Ще кажете: какво пише Той? Когато слънцето изгръва сутринь, какво пише Той? Били ли сте на изгрьвъ, виждали ли сте какво пише слънцето? Ще кажете: а, това е идолопоклонство! Ние не искаме да ходимъ на изгрьвъ. Хубаво, на обьдъ поне го гледайте! Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята свьтлина вськи денъ? Посль, азъ ви запитвамъ други сжщественъ въпросъ: защо трьбва да ядете? Казвате: е, трьбва да се живье. Не може ли човькъ безъ ядене? Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене. Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дьйствуването? Това сж все формули, които трьбва да се прьведатъ и осмислятъ. Какво значи яденето? Когато единъ човькъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трьбва да имашъ 32 зжба и да дъвчешъ. Ами ако сжществуваше въ свьта единъ законъ, споредъ който, вськи който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ. У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мжжъ, както и всички други жени, да си роди едно дьте. Тя имаше една желание въ себе си, турено и отъ природата, но туй желание бьше изопачено. Заради това и желание искаха да 43
я убиятъ. Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нвкой човъкъ пръяде, вие трвбваше да кажете: “ Учителю, благи, ние намврихме единъ човъкъ, който е првялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всъки такъвъ човъкъ трвбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ? “Христосъ казва: “Този отъ васъ, който не е првяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него! “ Питамъ: “има ли смисълъ да се накаже такова едно првстжпление съ смърть?” Не, Христосъ даде на тази жена нвщо цвнно. Той и каза: “Иди и възлюби Господа! “ Христосъ не и каза точно тия думи, но я попита: “Осжди ли те нвкой, жено? Никой, Господи! Нито азъ те осжждамъ. Иди, и не съгрвшавай повече!“ Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кждв сж спънкитв на тази жена, затова и каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже нвкой: това не е ли насърчение на грвха? Не, Той и каза: “Иди и не съгрвшавай повече!“ То значи: иди и възлюби Господа! И, ако съвръменнитъ хора правятъ првстжпления въ какво и да е направление, то е защото нвматъ любовь.Твхната любовь е конечна, гранична, не е онази любовь, на която можешъ да разчиташъ. На какво мяза човвшката любовь? Влвзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови. Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този на онзи подаръкъ. Отличенъ човъкъ си за твхъ! И ти казвашъ: много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовьта! Но я влвзъ въ тази гостилница съ скжсани дрехи, безъ петъ пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ! Опитай се 44
само два пжти да влезешъ! Тогава, питамъ те: тебе ли посрещатъ, или парите ти? Парите ти, разбира се. Ти си ученъ човекъ, свършили си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нЪкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добре, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човькъ си. Но утръ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. Кого напущатъ? Палтото ти. Добре, другъ случай: ти си благочестивъ човькъ, лекаръ си, можешъ да лекувашъ всекакви болести. Отваряшъ очи слепи прогледватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести. Всички казватъ: този е святъ човькъ! Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те. Въ всека кжща ще има караница за тебе, кжде да отидешъ. Но, тази твоя дарба се прекратява, не може да лекувашъ повече. Не само, че не можешъ да лекувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече! Питамъ: где остана почитанието на хората? Где е човвкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ парите ли? Истинскиятъ човекъ е онзи, който решава правилно великите задачи на земята. Азъ наричамъ лекаръ, който може да лекува себе си. Азъ наричамъ ученъ човекъ онзи, който може да учи себе си. Този човекъ нъма само да учи, но и ще слуша своя учителъ, ще възприема светлината. Знаете ли какво е изкуството на светлината? То е тъкачество. Всички наши клетки, които се считатъ толкова невежи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ. Те знаятъ да тъкатъ платъ отъ светлината. Питамъ: ако азъ извадя единъ такъвъ платъ, 45
изтъканъ отъ сввтлиннитв лжчи, какво ще кажете вие? Ако ви кажа: ето единъ слънчевъ платъ, знаете ли на какво ще мязате. Ще ви приведа единъ разказъ, прьдаденъ въ разни анекдоти. Единъ отъ древнитъ велики хора, виденъ богаташъ, искалъ да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната отъ човъшки ржце. Най-послв той казва: давамъ голвмо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, безъ да пипнатъ ржцътъ му нъщо върху нея. Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ. Турятъ стана си и започватъ. Прьхвърлятъ сувалкитъ пръзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитъ си, да видятъ, какъ върви работата. Добрв върви. Праща още единъ пжть слугитв си, казватъ: отлично платно! Отива той самъ да провври, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитв и всички му казватъ: отлична дреха! Найпослв го вижда едно двте и казва: този човвкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ сввтлината, ще замязате на голия човвкъ. Защо? Защото нвщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ. За да се разбератъ нвщата трвбва да се видятъ. Туй, което не виждате, не е реално заради васъ. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ. Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ сввтлиненъ платъ, ще ми повврвате ли? Отгдв знаете, може да ви изпитвамъ? Ако го виждате, добрв; но ако не го виждате, нвма ли да бждете въ положението на онзи човвкъ, който билъ голъ? Ако ви кажа, че сега въ ржцвтв си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете? Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нвмамъ, но казвамъ, че онвзи клвтки вжтрв въ насъ изтъкаватъ сввтлината. 46
Следователно, хубавата частъ на нашето тело, съ която живеемъ, мислимъ, чувствуваме и действуваме е изтъкана отъ лжчите на слънцето. А онази грубата частъ на нашето тело не е изтъкана отъ лжчите на слънцето. Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лжчите на светлината. Това представлява невидимия, светлия човекъ въ насъ. Когато единъ ясновидецъ погледне на човека, той вижда именно този човекъ, който издава светлина отъ себе си свътлиять човекъ е той. Видимиятъ човекъ пъкъ е материалниятъ човекъ, въ който се прявява духовния. Сега Христосъ пише на земята и казва на тази жена: “Възлюби Господа! “ Знаете ли вие изкуството да възлюбишъ човека? Азъ често чета по романите, какъ некоя мома възлюбила некой момъкъ и после го разлюбила; или некой момъкъ залюбилъ некоя мома и после я разлюбилъ. Залюбилъ и разлюбилъ. Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване. После идва друго залюбване. Една мома не може два пжти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пжти да залюби този момъкъ. Азъ казвамъ на момците: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пжтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момите: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пжтъ да ви залюби. Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинь, освенъ чрезъ искрено разкаяние. И на жените казвамъ: онзи мжжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пжтъ не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мжжетъ: онази жена, която ви е залюбила и 47
разлюбила, не може втори пжть да я залюбите. Каквото и да ви говорятъ ть, всичко това сж празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мжчнотиить въ живота, любовьта на мнозина ще охладнее, значи нъма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нъкой човъкъ? Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любовь? Да залюбишъ нвкого, значи да го издигнешъ на голъма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу. Каква философия има въ това? Казватъ за нвкого: нека го залюби нъкой, че да му дойде ума въ главата! Не, освьнъ че нъма да му дойде ума въ главата, но ще изкочи дори отъ главата му. Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота. Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка. Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нъжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство. Въ свободното си връме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на стоята господарка, както и своето име. Едва следъ 100 години, когато отсъкли това дърво, намърили тамъ написани неговато име и това на своята господарка. Това е единъ хубавъ примьръ за любовьта: той живълъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашитъ любими: ахъ, умирамъ, не мога безъ тебе! Има една хубава формула за живота: Любовьта ражда доброто въ свъта. 48
Защо съгрешила тази жена? Грьхътъ показва, че въ нея имало криво разбиране за любовьта. Ние сега ще рьшимъ единъ социаленъ въпросъ. Всички социални и религиозни общества, обаче, рьшаватъ сжщиятъ въпросъ, въ смисъл: да се изпжди и убие тази жена! Но Христосъ казва: “Всички, които искате да убиете тази жена, трьбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мждрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бждете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господъ” . Туй е истинското рьшение на онзи социалинъ въпросъ. Индивидуално, вжтрьшно този въпросъ е рьшенъ. По другъ начинъ, какъ ще го рьшите? Нека има и друго рьшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рьшение, но оньзи, на които съзнанието е събудено, които сж узрьли, трьбва да убьдятъ цьлия свьтъ, че съврьменниятъ строй трьбва да се измьни, по какъвто и да е начинъ. Хората трьбва да се убьдятъ, да имъ се каже, че е дошло врьме, когата въпросить трьбва да се разрьшаватъ съ любовь. И ако ние не направимъ това, ако ние закжсньемъ, въпросътъ пакъ ще се разрьши, но вече не въ наша полза. Този въпросъ ньма да се рьши отвънъ. За насъ е важно да се запали първиятъ вжгленъ, и отъ него ще се запалятъ всички други вжглени. Азъ бихъ желалъ, сегашнить млади и стари, млади въ Любовьта, а стари въ Мждростьта, да бждатъ запалени вжглени! Подъ “стари” не подразбирамъ слаби. Убьждавайте хората, че е дошло врьме да се рьшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате. Не, всички въпроси трьбва да се рьшатъ съ знание и мждрость; 49
всички въпроси тръбва да се рвшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трвбва да се рвшатъ съ доброта; всички въпроси трвбва да се рвшатъ съ справедливостъ; всички въпроси трвбва да се рвшатъ съ красота. Ами че то е голвмо безобразие, да вземемъ единъ човъкъ, да му туримъ въже на врата и да го обвсимъ на бвсилка. Единъ човъкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бвсилка! Туй е едно велико првстжпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно! Всвки единъ отъ насъ трвбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде. Казватъ: е, обвсили го, да не е грвшилъ! Ами че утрв, или слвдъ двв првраждания и тебе ще обвсятъ. Че кой отъ васъ не е билъ обвсванъ? Азъ като гледамъ сегашнитв хора, виждамъ, че всвки единъ отъ васъ е билъ и обвсванъ, и застрвлванъ. Като си правя своите изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сж били избити! Цялата земя е послана само отъ кости. Но сввтътъ оправи ли се? Не. Сега, какво разбиратъ онвзи, които сж на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вярваме, че всвка влась е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всвка власть? Ако вярваме въ Бога ние можемъ да рвшимъ този въпросъ само съ Любовьта. Най-послв, ако управляващитв любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цялото човечество, тв би трвбвало да приложатъ законитв на това Бвло Братство, и така въпросътъ ще се рвши по единъ любовенъ начинъ. Онвзи, у които съзнанието е пробудено, които вврватъ въ това Братство, трвбва да си подадътъ ржка. Не външно, но вжтрвшно убвждение трвбва да има въ твхъ! Съврвменното християнство 50
се гради само на своите мжченици; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мжченици. Какъ става това? Безъ Христа ли? Ето една паднала жена седи предъ Христа, и Той и казва: “Иди, жено, и не съгрешавай повече”! Той пише: “Вие требва да решите тези задачи по Любовь”. Ако всички ние си подадемъ ржка по любовь, по бротски, не ще ли можемъ да живеемъ? По любовь не можемъ ли да решимъ задачите? Туй, което единъ човекъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ. Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1,000, 10,000, 100,000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ. Всички хора, целото човечество, съединени въ едно, подъ светлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ. Питамъ тогава, какво требва да чакаме ние? Некои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господъ ме е турилъ да гледамъ кжщата. Въ кжщата ли те е турилъ Господъ? Я ми кажете, въ коя кжща те е турилъ Господъ? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господъ не турилъ и нея въ кжщата? Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако беше турилъ тебе въ кжщи, щеше да тури и всички други хора въ кжщи. Понеже всички хора не сж въ кжщи, то значи, това нещо не го е направилъ Господъ, а сж го направили хората. Ако ти си влезълъ въ тази кжща, ти самъ си я съградилъ, не я съградилъ Господъ. Нека разберемъ, че всички неща не сж направени отъ Бога. И Христосъ се наведе долу на земята и пишеше. 51
Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ сънка върху тия нъща, но казвамъ, че погръшкитъ тръбва да се изправятъ. Но хората казватъ: твлото и на праведния, и на грвшния все въ земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души. Господъ ще събере твлото на праведния човвкъ въ едно шишенце, и въ онзи сввтъ ангелите отъ нвговото твло ще направятъ една хубава ваза. Отъ твлото на праведнитв хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ твлото на праведния. А отъ твлото на грвшния нвма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нвкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето твло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето твло нищо нвма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ. Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трвбва да ни подигне въ очитв на другитв? Азъ се чудя, запримвръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитв имъ. Тв си казватъ: този човвкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право! Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата “Истина”. Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсвмъ друго-яче. Врвме е вече, когато ние трвбва да бждемъ искрени. Въ нашита очи всвки човвкъ трвбва да прочете човвшкото; душата трвбва да проглежда првзъ твхъ. Като си погледна очитв, азъ трвбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитв ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постжпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нвкой казва: ти къмъ мене не постжпвашъ тъй, както къмъ 52
себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, верно е, не постжпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Преди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ Нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитъ плодове: ябълки, грозде съ припеченъ хлебецъ. Следователно, ние требва да бждемъ искрени, да не предаваме отъ нашите погрешки и на другите, но да имъ предадемъ нещо хубаво отъ себе си. И когато срещна некого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мждрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това нещо требва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се , че те срещнахъ; радвамъ се, че те видехъ. Само така ние ще можемъ да се подигнимъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрева; както се радваме на една хубава местностъ, презъ която пжтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. Така требва да бжде, когато срещнемъ една душа! Така требва да бжде, когато се срещаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни времена на страдания, за да можемъ да претърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свети! Че онзи свети е този свети! Въ дадения случай ти си въ онзи свети! Господъ ти казва: покажи любовьта си къмъ онзи твой братъ! Вие, като излезете отъ тука, казвате: имаше некой философски работи, но беха много забъркани, та не разбрахме, 53
какво искаше да каже. Ще ви кажа, какво искамъ да разберете. Като срещнете първата бъдна жена, спрете се въ себе си и и кажете двъ сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му двъ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двъ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлъбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двъ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прьвържете; ако не можете да сторите това нъщо вие сами, платете нъкому 20 лева, за да го прьвърже! Видите нъкждъ нъкой волъ, който тегли нъкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нъщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нъкоя гора, тамъ нъкой съче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моменти съкать. Кажи : колко искашъ, приятелю? 20 лв. Плати 20 лева на този човъкъ, но спаси живота на дървото. Покажете любовьта си! Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме! Ами съ какви? Това е великото въ свъта, за което Господъ се радва. Такъвъ тръбва да бжде нашиятъ животъ! животъ на чистота, животъ на святость, животъ на любовь, животъ на знание и мждрость, животъ на свобода и истина, животъ на справедливость, животъ на доброта и красота, животъ, който обема всичката пълнота. И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия. Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противоръчията на живота. Блаженъ е онзи, когото гръховетъ на брата му не го отчуждаватъ. Блаженъ е 54
онзи, който вськога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява. Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ...! И колко пжти, като срещна нъкой добъръ братъ евангелисть, прибързва да ме пита: ти вьрвашъ ли въ Христа? Вьрвашъ ли въ Господа нашето Исуса Христа? Казвамъ му: знаешъ ли, какво пише Христосъ на земята? Срещне ме нъкой свьщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква? Свъщи трьбва да палишъ! Казвамъ : братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много подобрь отъ мене. Едно врьме и азъ палихъ свьщи, но сега искамъ да науча друго ньщо: искамъ да науча изкуството, всички свьщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сжщо да не гаснатъ. И друго: всички свьщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сжщо на не димятъ. Всички свьщи и кандилада да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ това е най-важното изкуство! Това наричамъ азъ истинско палене на свьщи и на кандила! Като запалишъ една свьщъ, какъвто вьтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човькъ може ли да направи човькъ е. Това проповьдникъ може ли да направи проповьдникъ е. Това свещеникъ може ли да направи свещеникъ е. Това верующъ може ли да направи верующъ е. Това ученикъ може ли да направи ученикъ е. Когато човькъ иска да се жени, нека запита своя възлюбенъ: можешъ ли да запалишъ една свьщъ, която да не гасне? Мога. Е, запали я тогава! Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вьтъръ, ожени се за този човькъ, не се бой, ти ще можешъ да живьешъ съ него добрь прьзъ цьлия си животъ. Не 55
може ли да запали такава свьщъ, това вече не е женидба, това е продажба. Изгасва ли свьщъта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога! Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човъшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото азъ не вьрвамъ въ свъщи и кандила, които гаснатъ и димятъ. Азъ вьрвамъ въ свъщи, които не гаснатъ. Азъ вьрвамъ въ кандила, които не гаснатъ. Азъ вьрвамъ в хора, които като палятъ свьщи, свьщить имъ не гаснатъ. Азъ вьрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цьлия свьтъ, по цьлото земно кълбо, на които свьщить не гаснатъ. Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вьрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята. Азъ вьрвамъ въ твоята душа. И казвамъ: отъ сега нататъкъ правете опити, научете се да запалите поне една свьщъ, която да не гасне! Това е, което пишеше Христосъ. Блажени кои? Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свьти и не гасне. Блажени сж всички мжже и жени; блажени сж всички дьца; блажени сж всички слуги и царе; блажени сж всички свещеници и проповьдници; блажени сж всички оньзи, на които свьщите и кандилата не гаснатъ! Бесѣда, държана отъ Учителътъ, на 22 февруари, 1925 г. въ гр. София. 56
Сега скърбь имате. “Така и вие сега скърбь имате, но азъ пакъ ще ви видя, и ще се възрадва сърдцето ви, и радостьта ви никой нѣма да отнеме отъ васъ1 ”. Скърбьта, това е спжтница, другарка на живота. Така и радостьта е друга спжтница, другарка на самия животъ. Разбира се, ние за живота ще говоримъ въ по-другъ смисълъ отъ този, подъ който съврьменнить учени хора разбиратъ думата животъ. Подъ думата животъ ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животътъ се проявява като светлината въ една малка лампичка и после изчезва, като завъртимъ ключа, това не е животъ. Хората казватъ: такива сж законите на светлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъвъ законъ на светлината нъма. Това е законъ на хората. Само тъ се проявяватъ така. Само тъ сж направени така, да се явяватъ и изчезватъ. Отварятъ своите кепенци, светва въ стаята имъ. Затварятъ кепенците си, настава тъмнина. Това е законъ, който азъ не признавамъ. Това нъщо азъ мога да докажа на хората. По некой пжть хората казватъ, че слънцето изгръва и залезва. Не, слънцето не изгръва и не залезва. То изгръва и залъзва само затова, защото хората живьятъ на земята, но за онъзи сжщества, които не живьятъ на земята, за тЪхъ слънцето не изгръва, и не залъзва. Ако живъете въ центъра на земята, за васъ слънцето нъма да изгръе никога; но ако се дигнете надъ земята, за васъ слънцето нъма да залъзе никога. 1 Йоана 16:22 57
Та, когато хората изучаватъ живота, тв го изучаватъ отъ своето лично становище и казватъ: азъ съмъ убвденъ, така мисля така съмъ схваналъ. Такива убеждения имате вие. И слвдъ всичко това, съвременните хора говорятъ за своите убеждения. Казватъ: моите убеждения сж такива и такива. Че такива убеждения имаха твоятъ дедо и твоятъ прадедо. Твоите убеждения сж убеждения на дедо ти! Ама азъ така разбирамъ истината. Какво разбирашъ ти? И двдо ти така разбираше Истината. Като дойдатъ до научните изследвания, до найновите методи на лечение, хората казватъ: днесъ така се лекуватъ хората. Да, но и при стария начинъ на лекуване хората умираха, както и при новия начинъ на лекуване. Това, което днесъ хората наричатъ лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуватъ, лекуватъ некого, най-после го изпратятъ на онзи светъ, съвършено го излекуватъ. И старите сж лекували така, и новите лекуватъ по сжщия начинъ. Различаватъ се само по това, че старите сж давали едно утешение на болния, а новите даватъ друго утешение. И болниятъ все си отива утешенъ, че ще го излекуватъ. Отъ где идватъ тия погрешки? Щомъ човвкътъ на земята падне все трвбва да има кой да го подигне. Отъ тукъ да извадимъ и другото заключение: щомъ човвкъ се разболве, несъмнвнно трвбва да има нвкой, който да го лвкува. Христосъ казва: “Скърби ще има въ сввта”. И двйствително, сегашниятъ животъ е животъ само на скърби, т. е. не изключително на скърби, но скърбьта е првобладаващиятъ елементъ. Тази мисъль трвбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрвшение на живота. Животътъ, въ 58
сегашната си фаза, разрешава една отъ най-труднитв задачи: да превърне скърбьта въ радость. И Христосъ казва: “Сега имате скърбь”. Защо? Защото азъ ви оставямъ и си заминавамъ. Послв азъ отново ще ви видя и ще имате нова радость, която никой не може да ви отнеме. Подъ думата “радость” разбираме онзи възвишенъ Божественъ животъ у човъка, онова велико съзнание въ него, съ което той прониква цвлата природа, изучава нейните сили и закони. Сега, азъ ще се спра малко, ще првкжсна мисъльта си. Тъй както првкжсвамъ мисъльта си, има една нелогическа връзка, както когато нъкой крои, вземе ножицитв, но послв изведнъжъ спира. Спре се седи мисли. Казватъ: защо се спрвлъ? Нвкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нвкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сжщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитв на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нъщо е радостьта. Скърбьта всъкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онвзи блага, които ни сж дадени. Слъдователно, въ тази смъсълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на 59
ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отделенията? Сега, да ви дамъ друго обяснение. Представете си, че въ единъ големъ, великолепенъ театъръ се дава едно, редко по своето естество, представление, на което сж дошли отъ целия светъ най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успъвать да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети. Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ. Тия, които оставатъ вънъ сж недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сж, защото не сж влезли вжтре да видятъ, какво става. Тъ вдигатъ шумъ отвънъ недоволни сж. Тия пъкъ, които сж влезли вжтре, иматъ друго недоволство. Недоволството се заражда отъ това, че едни сж взели първите места, а тъ стоятъ прави. Тъ казватъ: какъ така, ние да стоимъ прави, а другите да седятъ на първите места! Различни недоволници има въ света: едни, които стоятъ вънъ; други, които сж влезли вжтре, но стоятъ прави. Питамъ: отъ кои недоволници искате да бждете вие? Разбира се, за предпочитане е да бждете отъ последните. По сжщия законъ некой хора влизатъ въ некое братство и казватъ: какъ така, защо да не ни приематъ? Ние не сме ли хора? Недоволни сж. Защо сж недоволни? Че нъмало за тьхъ столове. Казвамъ: вашата скърбь е една, а скърбьта на другите е друга. Гдъ е радостьта? На земята нема радость, скърбь има. Радостьта произтича отъ другъ единъ законъ, който примирява нещата. 60
Следи това представление се дава единъ великолепенъ банкетъ. Масата е така наредена, че на всички се даватъ еднакви кърпи, еднакви прибори, местата сж еднакво почтени, тъй че, кждето и да се седне, все е първо место. Питамъ: сега ще има ли скърбь? Не, музика ще има: “трака-трака” всички започватъ и всички весели ставатъ. Казвамъ: докато сте вънъ или вжтре, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость. СвВтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования. Сегашните хора требва да опишатъ, какво нещо сж страданията, но въ техната истинска форма, а не да ги пръувеличаватъ. Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то следъ 5-6 години умира! Представете си страданието на онзи лекарь, който свърши два факултете и ослепява! Представете си страданието на онзи виденъ философе, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успева да напише половината отъ своя наученъ трудъ! Представете си страданието на онзи великъ музиканте, комуто некой счупва ржката! И държавници, и царе, и всички хора сж изложени на такива велики разочарования. Това е и се млади, и се стари. Питаме тогава: где е радостета ве живота? Ще кажеше: азе семе младе. Да, но ще остарееше. Не само че ще остарееше, но преде тебе ще се яви онзи старияте бирнике, смертета, ще задигне всичко и ще те остави голе. Тя ще те изпжди оте земята, и нема да ти даде даже пжтене билети да си отидеше. Такеве крадеце е смертета! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купише даже едине билети за пжтуване, но ти казва: Господи да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, 61
какво нъщо е смъртьта. Сега хората казватъ: човъкъ, докато се движи, живъе, а като првстане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички желъзници, които се движатъ по линиитв, живи ли сж? Въ човъка дъйствително има движение, но има външенъ и вжтрвшенъ животъ. Ако единъ човъкъ првстане да се движи външно, физически, а се движи вжтрвшно, тогава какво ще кажете? Съвръменнитъ учени не признаватъ това. Тъ казватъ: като спре сърцето на нъкой човъкъ, той умира. Да, сърцето му е спръло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете единъ спрълъ часовникъ. Вземе го нъкой човъкъ въ ржката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви. Защо не върви? Този човъкъ не знае какъ да го бутне. Но, я го дайте на нъкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне. Тъй е и съ човъшкото сърдце има лъкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ. Щомъ го бутнатъ, и то тръгва. И Христосъ срещна една майка, на която дътето бъше умръло. Той бутна сърдцето му, и то оздравъ. Христосъ отиде при гроба на умрълия Лазаръ и му каза само една дума: “Лазаре, стани!” Лазаръ тръгна. Сърдцето на този човъкъ тръгна само отъ една дума. Ученитъ ще кажатъ, че Лазаръ не билъ умрълъ, но заспалъ летаргически сънь. Хубаво, този човъкъ е лежалъ три дни въ гроба. Но, ако Христосъ може да направи да тръгне сърдцето на човъкъ, който е лежалъ цъла година въ гроба, какво ще кажете тогава? Е, и то е летаргически сънь. Сегашнитъ хора сж смъшни въ своитъ възражения. Ние, съвръменнитъ хора не върваме въ това, което тръбва да върваме, а върваме въ това, въ което не тръбва да върваме. Ние 62
верваме, че отъ едно малко семенце, или отъ една малка клетка може да се развие цълъ животъ на нъкое по-висше, или понисше сжщество, изобщо, а не върваме, че въ природата сжществува единъ законъ на висша интелигентность, единъ законъ на висша разумность, който управлява всичко въ свъта. Отъ разумното разумно се ражда. Отъ живота животъ се ражда. И всекога проявениятъ животъ седи надъ непроявения. Има една интелигентность, която надминава нашата интелигентность. Какъ мислите, какви сж понятията, мислитъ, разбиранията за живота на тия сжщества, които стоятъ по-долу отъ човъка? И действително, ако вземемъ тази лествица, на която стои човЪкътъ слизаме и се качваме по нея, ще видимъ, че има цела йерархия отъ сжщества, по-горе и по-долу отъ него. Това сж души, това сж разумни сжщества, които мислятъ, които иматъ свои разбирания. Като те срещне нъкое куче, или некой волъ, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъль. Като те погледне некоя птичка въ очите, ще те познае, дали мислишъ да хвърлишъ некой камъкъ върху нея или не. Следователно, има едно вжтрьшно разбиране между всички сжщества. Ние казваме: е, това сж животни, това сж птици. Да, но като дойдемъ до самия човешки животъ, ние пакъ не се разбираме. Може ли да обясните, защо хората не се разбиратъ? Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи требва да отговорятъ научно, да обяснять, кои сж причините, дето хората не се разбиратъ. Двама братя, родени отъ една майка, не се обичатъ. Друга майка ражда двама сина, но те се обичатъ. Защо е така? Има си причини. Въ света има единъ великъ законъ, 63
който управлява тия нвща. Слушаме произведението на нвкой великъ музикантъ, цвлото творение е хармонично. Който знае да пише музикални произведения, трвбва да умве да съчетава тоноветв. Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични. Два тона, три тона, четири тона, петъ тона, десетъ и повече тонове могатъ да бждатъ хармонични сами по себе си. Щомъ сж хармонични, между твхъ всвкога става сливане, разширение на твхния обемъ. Други тонове, сами по себе си сж нехармонични. Въ какъвто акордъ и да ги туримъ, тв не могатъ да се слвятъ. СлВдователно, всички хора, които сж излвзли отъ Бога, сж произлвзли отъ една гама, но не отъ такава гама, каквато ние познаваме, образувана отъ седемь тона, а отъ една гама, съставена отъ 35 милиона тонове, и то все първоначални. И между тия 35 милиона тонове има съчетание! И какво съчетание има между всички тия 35 милиона сжщества! Всички тия сжщества излизатъ постепенно отъ Бога, всички не се раждатъ едноврвменно. Казвате: всички хора излязоха отъ Бога. Да, всички излязоха отъ Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно “до” и горно “до” на октавата. Има разлика въ трептенията. Не можете да намврите двв сжщества въ сввта, които да сж еднакви. Между хората има една голяма вжтрвшна разлика. СлВдователно, на хората трвбва едно вжтрвшно съчетание. Отъ кждв произлиза дисхармонията въ този сввтъ? Неестествената любовь въ съврвменния сввтъ е родила дисхармонията. Когато единъ мжжъ се жени само за пари; когато единъ мжжъ се жени само за чернитв очи на една жена; когато единъ мжжъ се жени само за червенитв устни на една 64
жена; когато единъ мжжъ се жени само за нейния хубавъ носъ; когато единъ мжжъ се жени само за нейните хубави пръсти; когато единъ мжжъ се жени само за нейното тъло, всекога ще се раждатъ такива хубавички “ангелчета безъ крилца”. Това е една пръстжпна любовь, за която хората се наказватъ. Природата не търпи такива нъща! Казватъ, че природата била глупава, че въ нея нъмало разумность. Съвременните хора искатъ да завладатъ природата, да и заповедватъ. Каква пръчица има тази природа! Тя наказва своите дъца, като имъ казва: “Двца, ще слушате моите закони, ще ги изпълнявате. Ако не, скърби ще имате, и то не обикновенни скърби, но такива отъ 35 милиона градуси, че ще се стопите подъ техната температура”! И сега, съвременните хора питатъ: какво требва да правимъ? Нема да обичате човека заради неговите черни очи; нема да обичате човека заради неговите червени уста; нема да обичате човека заради неговия носъ; нема да обичате човека заради неговите хубави пръсти; нема да обичате човека заради неговото тъло; нема да обичате човека заради неговите пари, нито заради неговото положение. Тогава ще ви дамъ едно правило, което далъ Христосъ на учениците си. То е следното: “Бждете разумни като змиите и незлобливи като гължбите!” но, разумность като тази на змиите не спасява хората. Че кой отъ светските хора не е разуменъ? Ами че онзи апашъ тамъ, който се скрилъ некжде и те причаква, като е скроилъ своя планъ, не е ли разуменъ той? Какъ разумно те обира! Но Христосъ казва: “Бждете незлобливи като гължбите!” Значи, Той съчетава разумностьта на змиите и незлобието на 65
гължбитв, за да произведе единъ новъ тонъ. Тогава, за да разберете живота, казвамъ: вие тръбва да бждете честни за себе си, а не за другитв, да се подигнете като човъци. Ако искате да имате прави отношения спрвмо хората, бждете справедливи спрвмо всички сжщества. Бждете интелигентни спрвмо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейнитв закони, нвма да можете да се качвате на нейнитв високи върхове, нвма да можете да првбродвате нейнитв океани. Тъй че трвбва да бждете интелигентни спрвмо природата, да научитв нейнитв закони, за да ви оцвнява тя, а не хората, че сте интелигентенъ човвкъ. И най-послв, бждете благородни спрвмо всички! Тия четири правила ви сж необходими: честенъ къмъ себе си! Справедливъ къмъ другитв! Интелигентенъ спрвмо природата! Благороденъ къмъ всички! Искашъ да онеправдаешъ нвкого. Спри се въ себе си и си кажи: ще бжда честенъ, нвма да опетня своето име. Дойдешъ до отношенията си къмъ другитв, кажи: да бжда справедливъ! Дойдешъ до природата, кажи: ще бжда интелигентенъ! Отъ тази интелигентность зависи не само твоето развитие, но и развитието на цвлото поколвние слвдъ тебе. Дойдешъ ли до всички души, кажи: ще бжда благороденъ! Сега, Христосъ се обръща къмъ своитв ученици, които сж разбрали Неговото учение и имъ казва: “Скърбь ще имате!” Той се занимавалъ съ твхъ, училъ ги да разбиратъ скърбьта, да знаятъ кои сж причинитв за нейното явяване. СлВдователно, скърбьта ни може да я отнеме, само единъ нашъ приятель. Само едно разумно сжщество може да отнеме твоитв скърби. Првдставете си, че вие вървите, замисленъ сте и падате въ 66
нькой дълбокъ кладенецъ, нькждь въ планината. Питамъ ви: какво чувствувате долу? Първо изпитвате единъ ужасъ, казвате: всичко се свърши съ менъ! Имате една неутъшима скърбь. Но сльдъ васъ върви вашиятъ приятель съ вжже въ ржка и ви пита: ти долу ли си? Долу съмъ. Като чуете гласа на вашия приятель, казвате: ти тукъ ли си? Тукъ съмъ. Той спуща едно вжже и почва да ви тегли нагорь. Веднага вашата скърбь се прьвръща на радость. Питамъ ви: сльдъ като изльзете отъ кладенеца, помните ли скърбьта си? Вие помните скърбьта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило въ вашия умъ? Вашиятъ приятель. Сльдователно, вашата скърбь е станала причина да се прояви сърдцето на вашия приятель, да разберете, колко той е внимателенъ, колко той е благороденъ къмъ васъ. Тъй че, въ всичкитъ наши скърби, въ всичкитъ наши страдания ние ще научимъ велики уроци, ще имаме една велика наука, отъ която ще разберемъ, до колко Богъ е внимателенъ къмъ насъ, колко великиятъ Божественъ Духъ се грижи, мисли заради насъ. Азъ опрьдЪлямъ Бога тъй: единственото сжщество, което вськога, въ всички моменти, мисли заради насъ; единственото сжщество, което никога не ни забравя. Сльдователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси въ живота ни сж само за това, да опитаме великата Любовь на Бога къмъ насъ, да разберемъ, че Той може да ни избави отъ всички скърби въ живота ни. Това ще разберемъ въ края на краищата. Нькои казватъ: я ми кажете какво ньщо е Господь? Това сжщество, което мисли за тебъ отъ памти вька, отъ какъ свьтътъ е създаденъ, докато се свърши това е Богъ. Като казвамъ, докато 67
се свърши светете, не разбирамъ, че той действително се свърши, но разбирамъ целия периодъ отъ време, отъ какъ си излезълъ отъ Баща си, докато се върнешъ при Баща си. За мене сввтътъ тогава се свършва. За мене е важно да разбера Този, Който презъ всичкото време на моето странствуване постоянно ми е писалъ. Пише ми Господь: “Синко, какъ си, какъ минавашъ, близките ти какъ сж? Често запитвате: защо идватъ ангелите? Пощальони сж те, носятъ писма отъ Бога. Когато Господь иска да изпрати едно важно писмо до никого, за да не изпадне въ чужди ржце, Той изпраща специаленъ ангелъ пощальонъ да донесе туй писмо и да го вржчи направо въ ржцъте на този комуто е определено. Сега, като ме слушате, ще си кажете: седналъ той на насъ, учените хора, на насъ, културните хора, да ни разправя за неща, които не сж били. Какво ще кажете, ако азъ разтворя корема на некой човекъ и започна да ви разправяме за неговите чърва, за жлъчката му и следъ това отново го зашия? Ще кажете, че това е една реалность, ще вярвате на всичко, което ви говоря. Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправяме за некой ангеле който носи писмо оте Бога, за онзи светв, ве това не вервате. Кое е по-важно, обаче ве дадения случай? При една болеете, операцията е важна; но, когато си здраве, а имаше една неизцерима скербе, този ангеле е най-важнияте. Този ангеле идва всекога. Това не е илюзия. Когато дойде едине ангеле, всекога донася радосте. Неговото идване се отличава. Ние не подхранваме илюзиите на нещата. Ако дойде едине ангеле ве човека, неговата интелигентносте требва да се повиши. Изобщо, ве него, при 68
такъвъ случай става една коренна промяна. Ако нъкой каже, че при него е дошълъ единъ ангелъ, а при това не е станалъ поуменъ, това е една илюзия. Реалностьта всъкога извършва една коренна промъна въ човъка: тя усилва човъшката интелигентность, усилва човъшката любовь, усилва любовьта му къмъ Истината. Ще ви разправя единъ отъ фантастичнитв, отъ въображаемитв разкази. Ние наричаме тия разкази символи. ЖивЪлъ единъ царь, нареченъ Бен-Адетъ и дъщеря му ЗебруМеди. Въ царството на този Бенъ-Адетъ законитв били много строги, и за най-малкото пръстжпление всъки се наказвалъ съ смъртно наказание. Всъки, който првяждалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всъки, който се усмихвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всъки, който въздъхвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всъки, който се оплаквалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всъки, който не работилъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всъки, който не си лъгалъ точно на опръдъленото връме, въ 9 часа вечерта, се наказвалъ съ смъртно наказание; всъки, въ джоба на когото се намери празна кесия, безъ златна парица, се наказвалъ съ смъртно наказание; всъки, който пжтувалъ босъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всъки, който ходилъ гологлавъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всъки мжжъ, който казвалъ лоша дума на жена си, се наказвалъ съ смъртно наказание; всъка жена, която казвала лоша дума на мжжа си, се наказвала съ смъртно наказание. Такива били законитъ въ царството на Бенъ-Адета. И турцитъ иматъ думата “адетъ”. Всички поданици въ неговото царство се намирали въ много тежко положение. Пръдставете 69
си, какъвъ ще е билъ животътъ въ туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате отъ сегашните режими. Хората въ България се оплакватъ отъ своето сегашно положение. Туй, което става сега въ България, е цвете предъ положението на поданиците отъ царството на Бенъ-Адета. Казвате: какво става въ България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно време дъщерята на този царь се влюбила въ единъ царски синъ, нареченъ Бенъ-АдетъИсабетъ, който дошълъ да живее въ това царство. Като дошълъ въ царството, успелъ да убьди Бенъ-Адета, да направи единъ опитъ, да даде свобода на своя народъ. До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние. Най-посль великите Учители изпратили този царски синъ Бенъ-АдетъИсабетъ, да внесе новия законъ въ царството. Той веднага издава следния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сж свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Вськи е свободенъ да си льга когато иска, и да спи, колкото иска; вськи може да се смъе, колкото иска; вськи е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; вськи е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска. Изобщо вськиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало. Настанала велика радость въ свъта. Всички излезли съ праздничнитъ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промъна въ свъта. Изльзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската джщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето 70
царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цълуне ржка, но за гольмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една гольма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човькъ. Казва си: гдъ ли остана БенъАдетъ-Исабетъ? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нъма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усьща реалностьта вжтрь въ себе си. Вървятъ по-нататъкъ, мръква се вече настава вечерь. Тя му разказва: “Много съмъ благодарна, че дойде въ нашето царство, внесе радость за всички”. Въ това връме въ нея се явява желание да го пригърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира въ единъ великольпенъ палатъ, съ отлично освътление. Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ. И чете сльдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ. Какво ще разберете сега отъ него? Тя веднага почва да философствува, да разсжждава, какъ се намерила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прьдъ очитъ и, и прьдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Гдъ оставатъ тия имена? Днесъ и двамата сж живи. Бенъ Адетъ е стариятъ човькъ. Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човькъ. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човькъ? Вие ще кажете: стариятъ да умръ! Не, стариятъ човькъ е бащата на младия. Нькои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човькъ е онази стара форма на грьха. Не, стариятъ човькъ не е човькътъ на грьха. Това е кривъ прьводъ. 71
Стариятъ, проявениятъ, мждриятъ, умниятъ човВкъ става основа, за да се прояви Божествениятъ, разумниятъ човВкъ, който прилага и схваща разумните закони. Стариятъ човъкъ, е човвкътъ който за своята честность може да пожертвува всичко въ сввта; човвкътъ, който за справедливостьта къмъ другитв е готовъ да пожертвува всичко въ сввта; човвкътъ, който за интелигентностьта си къмъ природата е готовъ да пожертвува всичко въ сввта; човвкътъ, който за благородството спрвмо всички души е готовъ да пожертвува всичко въ сввта. Това е стариятъ човВкъ! СлВдователно, въ сввта се явяватъ двв нвща: жаждата, която трвбва да се утоли съ живота и разумностьта която трвбва да се утоли съ свВтлината. Значи, насъ ни трвбва вода и изобиленъ животъ нищо повече. Щомъ си недоволенъ, трвбва ти животъ; щомъ си зависливъ, трвбва ти сввтлина. Ние всвкога завиждаме на хората. Тази вселенна, въ която живвемъ е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно сввтлина, която можемъ да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се като срещнете нвкой човВкъ, въ който има вода, въ който има животъ. Като видите човВкъ пъленъ съ знания, радвайте се, че въ него има сввтлина. По-хубаво да живвемъ между живитв хора, отколкото между мъртвитв. Ще ви првдставя други единъ реаленъ примвръ изъ сегашния животъ. Той се отнася до поета Винсонъ и неговия ученикъ Камринъ. Винсонъ написва едно поетическо съчинение, което мислилъ да издаде, обаче неговиятъ ученикъ успВва да подкупи единъ отъ слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. 72
Другите поети отиватъ при Винсона и му казватъ: “Господинъ Винсонъ, вижте новия поетъ, който се явилъ съ своитъ великолепни стихове!” Той имъ казалъ: “Да, отлични сж тези стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ техъ”. Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило отъ думите на другарите му. Той искрено поздравилъ новия поетъ. Идея има въ Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ. Следъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ. Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало. Знаменития Винсонъ пакъ се проявява. Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте и место да върви, не туряйте името си. Силата не е въ нашия подписъ. Вие сте само изразители на Божественото. Въ музиката въ науката, въ свещенодействието, или кждето и да е, вие сте изразители само на великото. Богъ турилъ ли си е нъкжде името, да се знае, че отъ Него сж излезли тия неща? Навсекжде пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т. и. Казватъ: това сж велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове въ света. Не, въ света има само единъ Богъ, Който единствено се проявява, а всички други сж Неговите Синове, изразители на Неговата Велика Любовь, на Неговата Велика Мждрость, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсекжде по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бедна земя. 73
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданиците отъ царството на Бен-Адета. Но време е вече да дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, царскиятъ синъ. Като дойде БенъАдетъ-Исабетъ, ще каже: “Отъ сега нататъкъ всъки човъкъ да живее тъй, както намира за добре”. Това е Божията Любовь, Божественото въ насъ. Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ. Не, Богъ ще заговори въ душитв на всички. И като видимъ Неговото Лице, ние ще бждемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свътлината на Мждростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ. Тия думи сж толкова свещени, че не заслужава да се пръведать. На български езикъ не могатъ да се пръведать. Нъма такава свещена дума, съ която биха могли да се замънятъ, затова, колкото схванете. Вие може да схванете нъщо, когато у васъ има единъ потикъ да вървате. Съвръменнитъ хора мислятъ, че като повървать, за тьхъ вече не тръбва наука, не тръбва изкуство. Чудни сж хората съ своитъ вървания за Бога и за върата! Че не е ли този великиятъ Богъ на Мждростьта, Който е създалъ всички свътове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитъ? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свътове, хиляди пжти по-хубави отъ тъзи около насъ, има други организми, хиляди пжти по-хубави отъ човъшкия има какво да се учи. Нъкой казватъ: като човъшкиятъ организъмъ нъма подобенъ. Не, човъшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация. Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврьменния човъкъ, ще видите въ кръвьта му, 74
въ мозъка му толкова нечистотии! За да се пречисти тази материя тръбва електрически токъ най-малко отъ 35 милиона волтажа. Тази материя, така тръбва да се пръчисти, че човЪкътъ да може да мисли тъй, както мисли единъ ангелъ тукъ на земята. Като се приложи въ съвръменната наука този начинъ на пръчистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. Въ химията тогава ще могатъ да се правятъ опити още по-изкусно, отъ тия които днесъ правятъ. Това нъщо можемъ да постигнемъ въ всички отрасли на науката и да видимъ новитъ резултати. Христосъ казва на ученицитъ си: “Скърби ще имате въ свъта, но азъ послъ ще ви видя, ще се зарадва сърдцето ви, и радостьта ви никой нъма да отнеме”. Не мислете, че съ тия строго научни тези, върху които можемъ да философствуваме, можемъ да се спасимъ; не мислете, че съ онъзи, строго научни истини и теории, каквито има на изтокъ, каквито има и въ Европа, още неиздадени, останали отъ древностьта, или пъкъ съ онъзи научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасятъ хората. Тъ сж потръбни, но това сж занимания за най-разумнитъ хора. Само единъ великъ математикъ може да разбере тия математически истини. Само единъ музикантъ, и то не отъ обикновеннитъ, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа! За поезията се иска душа! Въ великитъ отрасли се искатъ велики души, които да разбератъ, какво нъщо е науката, какво нъщо е музиката или какво нъщо е поезията. Това е, което подразбирали Христосъ подъ думитъ, “радостьта ви никой нъма да отнеме”. Опитайте се нъкой пжть да повлияете на окржжающата сръда за добро. Защо не? Вие 75
чакате да дойде спасението нькждь отгоръ. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность. Когато изгръе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на детето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кждъ има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сжществата добри. Не, има друго нъщо въ слънцето, което още не е дошло. Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ. Той иде сега! Той е Бен-Адетъ-Исабет. Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ. Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нъма. Двама американски студенти, които скоро щъли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нъма. Единиятъ подържа, че нъма Господь; другиятъ подържа, че има. Пжтуватъ тъ и се разговарятъ. Експресътъ минава надъ единъ мость, но се събаря въ ръката, и двамата американски студенти се намиратъ на дъното на ръката. Тамъ тъ разръшиха въпроса, има ли Господь, или нъма. И единиятъ, който подържаше, че има Господь, и другиятъ, който отричаше, се намъриха на дъното на ръката. Какво разръшиха тъ? Считамъ за смъшно да се разисква върху въпроса, има ли Господь, или нъма. Ще бжде смъшно да доказвамъ на единъ човькъ, че майка го е родила. Не, ньмамъ никаква майка, азъ самъ се родихъ. Да, слЪдъ като те роди майка ти, и ти вече можеше самъ да се родишъ. Нъма никаква философия въ това. 76
Скърбь, казва Христосъ ще имате, понеже децата се родиха такива, каквито майките не ги искаха. Ученитъ ще иматъ скърби, понеже учениците имъ не излязоха такива, каквито ги искаха. Управниците иматъ скърби; свещениците иматъ скърби. Всички хора иматъ скърби. Отъ най-малките до найголвмитв сжщества, всички иматъ скърби. Но когато дойде онзи Божественъ лжчъ, Божественото въ човека, като срещнешъ единъ човъкъ ще знаешъ, че те разбира, че той има за тебе такова убвждение, каквото и ти за себе си. Тогава ще дойде радостьта въ човъка. Да имашъ единъ приятель, но не само приятель на думи, а образецъ туй е най-хубавото въ свъта! Този твой приятель трвбва да бжде внимателенъ, досетливъ, да има всички отлични качества. Този приятель трвбва да бжде поетъ, музиканъ, уменъ човВкъ, философъ. Този приятель трвбва да съдържа всичко най-хубаво въ себе си, да разбира твоята душа и да я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа. Това наричамъ азъ приятель, приятель въ всичкитв условия на живота ти. И казва Христосъ на своите ученици: “Азъ после ще ви видя”. Христосъ имъ каза още: “Азъ имамъ големи страдания”. И Христосъ мина презъ страдания. Тогава, помнете, че всички страдания, които минавате сега, това сж само условия, за да познаемъ Първата Причина въ сввта, да познаемъ разумното въ себе си, да познаемъ Бога. И когато Го познаемъ, ще се яви тази радость. Сега, още сега ще се яви тази радость. Всеки единъ отъ васъ би опиталъ въ миниатюръ тази радость. Азъ не искамъ да излагамъ този принципъ, но казвамъ, че всеки отъ васъ ще опита туй разумното въ свъта. 77
Разравяше ми единъ лькаръ сльдния фактъ: “Сльдъ като лькувахъ единъ човькъ дълго врьме, употрьбявахъ ту единъ, ту другъ методъ, прилагахъ методить на най-виднить професори, на най-виднить учени, обаче положението на този боленъ отъ день на день се влошаваше. Азъ обичахъ този човькъ и прьдпочитахъ да умра вмьсто ньго. Тогава не вьрвахъ въ нищо. Къмъ Бога да се обърна, не знаехъ какъ, другъ пжтъ не бьхъ се молилъ. Най-посль, обаче, си казахъ: Господи, ако сжществувашъ, покажи ми единъ начинъ, какъ да излькувамъ този боленъ! Получихъ отговора на молитвата си, приложихъ новъ методъ и успьхъ.” И дьйствително, дошло му на умъ да употрьби едно просто лькарство, което ньма да ви кажа, но отъ тамъ насетнь здравето на този боленъ се подобрило, той се съвзелъ напълно оздравелъ. Този боленъ не оздравь отъ лькарствата, но когато лькарътъ се обърна къмъ Бенъ-АдетъИсабета. Отъ тогава проработва въ него този законъ и дава своить добри резултати. Този методъ е много прость. СлЬдователно, ние, съврьменнить хора се нуждаемъ само отъ едно: да се обърнемъ къмъ Бога. Ако всички държавници биха се обърнали къмъ Бога съ молба: Господи, ние употрьбихме всички методи за поправянето на свьта, кажи ни единъ начинъ, по който да оправимъ свьта! Помолятъ ли се отъ сърдце, този методъ ще дойде. Той е много прость, но като го приложатъ, ще дойде Господь въ свьта и ще помогне на хората. Този законъ ще проработи и въ държавата, и въ църквата и въ училищата навськждь. Казватъ нькои: Господь не се занимава съ духовни въпроси. Не, занимава се Той, но не е тъй, както духовницить. Господь 78
се занимава съ науката, но не тъй както ученитъ. Господь се занимава съ философия, но не тъй, както философите. Нъкой считатъ свещеника за нвщо особено. Какво значи на български езикъ думата свещеникъ? То значи: проявениятъ човвкъ търси, ище нвщо. Българитв подъ свещеникъ подразбиратъ святъ човвкъ неръ де Шамъ, неръ де Багдатъ. Свещеникътъ е човвкъ, който се проявява, който търси Истината, който трвбва да изпълнява волята Божия. ПроповВдникътъ е човвкъ, който разправя на хората Истината, разказва имъ, какъ трвбва да живВятъ. Който иска да служи на Бога, трвбва да служи даромъ, а не за нвкакви пари, да се надвва на онвзи 10-20,000 лева. Който иска да служи на сввта, на хората, то е другъ въпросъ, но който иска да служи на Бога, трвбва да служи отъ Любовь. Любовьта взима всичко, и Любовьта дава всичко. Да не мислите, че азъ даромъ ще работя за васъ. Не, азъ или всичко ще взема, или нищо. Не мислете, че даромъ ще мине. Съ даряване на една риза кръстникъ не се става. А сега, като дадатъ на кръсника една риза, казватъ: дарили го. Подъ “риза” азъ разбирамъ друго нвщо. Когато нвкой подпише една полица, какво разбирамъ подъ тази полица? Тази полица трвбва да бжде подписана отъ човвкъ, който има тяжестъ. Това азъ разбирамъ да подпише нвкой за мене полица. Ако би се подписалъ заради васъ Рокфелеръ въ Америка, знаете ли, колко струва неговия подписъ? Този подписъ струва милиарди, понеже голвми богатства има той. Богъ казва: “Азъ ви написвамъ на своята ржка”. Питамъ, знаете ли, колко струва подписа на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена. Питамъ тогава: какво има да се съмнявате въ Бога. 79
Писанието казва, че Господь ви написалъ на своята ржка. Но вие, малките философи, седите и философствувате: Господь едва ли ще се занимава съ мене! Той за мене ли ще се грижи? Еди кои си философи тъй казватъ! Тия ваши философи да дойдатъ да се учатъ наново. Този подписъ струва толкова колкото цълата вселенна. Всъки единъ отъ васъ може да направи този опити, да провъри тази велика Истина. Но този човъкъ, който ще прави опита, трвбва да бжде абсолютно честенъ, абсолютно справедливи, абсолютно интелигентенн, абсолютно благороденн. Той трвбва да бжде човвки, който е готови всвки моменти да изпнлни волята Божия. Всвки едини отв васи може да направи този опити. Като направитв пнрвия опити, като се срещнемн, ние ще се разберемн тнй, както се разбиратн великитв музиканти ви едини оркестнрн. Вие разбирате ли това нвщо? Можете ли да се разбирате като нвкой велики музиканти? Като седнете тами 30-40-50-100 пирви цигулки, че като засвирятв, като че една цигулка свири... Като засвирятв ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирятв онвзи 100 тенора, като че единв тенори свири. Като засвирятв онвзи 100 баса, като че единв басв свири. Вв единв симфониченв оркестврв не свирятв 100 баса, но азв ги взимамв твй, това е малко првувеличение. И вв музиката има изввстни пропорции. Но, каква точноств, какво изпвлнение има! Майстори сж тия хора! Друго нвщо има вв този симфоничски оркестврв. Като се вслушашв вв него, като че нвщо отдолу свири, като че се разлива нвкаква хармония и пакв се губи; приближава се и се отдалечава. Владвяти тия хора своето изкуство! Подв твхнитв 80
тонове като че забравяшъ всичко и казвашъ: колко е хубаво да се живье! Приятенъ е животътъ! Има смисълъ да се живье! Но, колко скърби имаха тьзи музиканти, колко пжти се кжсаха тьхнить струни! И затова днесъ всички казватъ: “Коренитъ на знанието сж горчиви, но плодовете сладки”. Въ началото ще имате скърбь, а въ края ще имате радость. Сега, азъ искамъ вськи единъ отъ васъ да има своя цигулка, че като засвирите всички подъ онзи хармониченъ тактъ на великия капелмайсторъ, да се проявите като майстори и така да засвирите, че вашата скърбь да се превърне на радость! Бесѣда, държана отъ Учителътъ, на 1 мартъ 1925 г. въ гр. София. 81
Моето царство. Отговори Исусъ: "Моето царство не е отъ този свѣтъ1 ”. Има само единъ истински пжть за разбиране на Истината, а не много пжтища. Многото пжтища, това сж притоци на единия пжть. Нькои казватъ, че въ царството Божие може да се влъзе пръзъ много пжтища. Може. И привеждатъ онази поговорка, че всички пжтища водятъ за Римъ. Не, само чръзъ единъ пжть може да се отиде до Римъ, не чръзъ много пжтища. За развиване на органическитв сжщества има само единъ пжть. Начинитв, средствата сж различни, но единъ е пжтьтъ, по който животътъ идва въ свъта. Всички онъзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разръшать не задачата за небето, но които искатъ да разръшать задачата на земята, задачата на земния животъ, тръбва да я разръшать по пжтя на Истината. По нъкой пжть сж много смъшни разсжжденията на всички хора изобщо: както разсжжденията на всички философи, тъй и разсжжденията на всички върующи хора. Запримьръ, човъкъть, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свътлита да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излъза вънъ? Чудно нъщо! Че отъ тебе зависи! Не си слЪпъ, очи имашъ, свътлина имашъ, излъзъ вънъ! Да задава такъвъ въпросъ нъкой човькъ, който нъма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човькъ, който има здрави очи, това е смъшно. Пита нъкой: дали ще намъря Истината, дали ще намъря пжтя къмъ Бога? И слЪдъ туй си отговаря: този пжть е 1 Йоана 18:36 82
непостижимъ, не трвбва да се ходи по него. Изисква се дълго връме, изискватъ се много жертви; по-добрв човВкъ да си седи въ кжщи. Кои даватъ такъвъ отговоръ? Така отговарятъ ученитв двца, философитв двца. Защо? Всвкога, когато майката иска да свърши нвкоя много важна работа, детето и казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ. Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нвщо отнвкждв. Ами че като ти е далъ Господь ржцв, Той е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе. Ами че кото ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе. Ами че кото е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе. Смвшно е, когато нвкой, като седне на трапезата, двто му сложили нвкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене? Опитай се! СлВдователно, всвки може да яде, стига да се опита. Азъ не съмъ виждалъ човВкъ, който не може да яде. Само умрвлитв не ядатъ, но по нвкой пжть, вечерно врвме, и тв хлопатъ, искатъ да ядатъ. Значи, и умрвлитв ядатъ, само че не ядатъ като живитв хора, но по свой начинъ. Ще ви приведа единъ смешенъ фактъ. Првди нвколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитв села, идва при менъ да се осввдоми за Истината, да намери Божия пжть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдв има пари, та като му кажа, гдв има пари, да отиде да ги разкопае и да си поправи работитв. Каза ми: еди на кое си мвсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ првди една година успвхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да 83
намьря до сега. Казвамъ му: ако ти бьше използувалъ тия 20 години, за да прькопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10-20 декара, до сега щъше да имашъ гольмо богатство. Но, казали му нькои, че нькждь си има заровено гольмо богатство, и той търси. Дълго врьме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдъ е заровено това богатство. Една вечерь сънува сльдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела сльдъ мене, азъ ще ти покажа, кждь е заровено имането. Тръгва той сльдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мъсто, дьто били заровени паритъ, прьдъ него се изпрьчва единъ българинъ комуто ималъ да дава ньколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си! Остави ме сега, посль ще ти платя, този ходжа ми показва, гдь има заровено имане. Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. Не, или сега, или ньма да те пусна. Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, ньма ходжата. Гдь се намьри този българинъ съ дълга си? Такива сж нашить разсжждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдь е това мьсто, което ходжата искаше да ми покаже? Стремежътъ за богатство е единъ вжтрьшенъ потикъ. Ние, обаче, трьбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бждатъ богати. Защо нькои хора искатъ да бждатъ знатни въ свьта? Иматъ извьстенъ вжтрьшенъ стремежъ. Защо нькои хора искатъ да бждатъ музиканти, писатели, поети? Иматъ извьстни потици за това. Кога сж се зародили тия потици, и какъ сж се зародили, съврьменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода 84
на потицить, които сжществуватъ въ човешката душа. Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свъть, че само земниятъ животи може да разрешава въпросите. Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разреши единъ вълкъ? Какви социални въпроси могатъ да разрьшаватъ млькопитающить изобщо? Какви социални въпроси може да разрьши единъ орелъ, или единъ гължбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба? Тъ нали живъять на земята? Щом всичко се ръшава на земята, тъ трьбва да могатъ да разрьшаватъ земнить въпроси. Посль, когато дойдемъ до онзи инстинкти, който сжществува у животнить, ние мислимъ, че той е така механически насльденъ у тьхъ. Не е така. Съврьменната наука не може да ни покаже, прьди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврьменната наука не маже да ни покаже, гдь и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова льпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкить си, че и най-едрить мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кжсатъ. Кога е научилъ той това изкуство? И днесъ, при това си изкуство, като си прави тьзи нишки, мисли ли? Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена. Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрьжа, и между единъ човькъ, който гради своята кжща и си отглежда овци, говеда, има ли нькаква разлика? Ньма разлика. Паякътъ тъче мрьжата си, за да лови мухи и да се храни съ тьхъ; и човькътъ сжщо: гради кжщи, отглежда овци, говеда, за да се храни. Значи ньма разлика. Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че 85
паякътъ хвана една муха! Какво право има той да лови мухить? Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блье, какъ оправдавате своята постжпка? Оправдавате я по разни начини. Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене. Религиозните хора казватъ: тъй е наредилъ Господь! Щомъ Господь е опрьдьлилъ за васъ, да колите овците, така е наредилъ и за паяка, да лови мухите. Сега идва великото противоречие на живота. Ние искаме да бждемъ свободни. Какъ да бждемъ свободни, когато не знаемъ Истината? Може ли онзи човькъ, на когото ушите не сж здрави, да слуша, да бжде свободень? Може ли онзи човькъ, на когото умътъ не е отворенъ, не е просветенъ, да бжде свободень да разрьшава оньзи сжществени въпроси, необходими за благото на неговия животъ? Дьто и да сте днесъ на служба, или въ каквато партия, или въ каквото религиозно общество да сте членъ, турете вашить разбирания за живота малко настрана ще видите, че всичко зависи отъ способностьта, която притежавате, всичко зависи отъ вашата сила. Питамъ: отъ гдь ще вземете тази сила? Христосъ отговаря на Пилата: “Моето царство не е отъ този свьтъ”. Всички съврьменни хора искатъ да установятъ едно царство на земята и за това царство се биятъ. Христосъ казва: “Моето царство не е отъ този свьтъ”. Въпросътъ е ясенъ. Ние ньма какво да се занимаваме съ онзи прьвратъ, който става въ свьта. Защото, ако единъ човекъ убива едного, той убива вторъ, другъ пъкъ убива трети, четвърти и т. и. милиони хора може да се избиятъ, както сж 86
избити, пъкъ и още толкова хора може да се избиятъ, обаче сввтътъ по този начинъ не се оправя. Това е методъ само за царствата на земята. Това изискватъ само царствата на земния животъ. Христосъ казва: “Моето царство не е отъ този свъть”. Нашите закони не сж за тия мърки, да се биятъ хората. Ето, азъ съмъ на ваше разположение, казва Христосъ, може да биете, колкото искате. И какво опита Христосъ на земята? Опита, до колко римската империя бъше справедлива. Римляните имаха най-добритв закони тогава, даже и до днесъ у насъ се изучава римското право. “Моето царство”, казва Христосъ, “не е отъ този свъть”. Царството подразбира най-разумното нъщо, което може да се прояви у човъка. Имаме царства растителни, имаме царства животински, имаме царства и човъшки. Слъдователно, отъ всички тъзи царства до сега на най-висока степенъ на развитие седи царството на човешкия духъ. По неговия образъ сж се създали всички други царства. Всъки се стрвмелъ да внесе този образъ вжтре въ своята държава. Сега нвкои хора иматъ съвършено пръвратни мнвния, пръвратни разсжждения. Смвшно е запримвръ това, което съврвменната медицина, съврвменната наука, подържа: че при всвка най-малка болка трвбва да се прави операция. Првдставете си че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нвкой лекарь. Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цвлата ржка, а отъ тамъ и цвлото твло, трвбва да се отрвже пръста. Хубаво, за да се запази цвлото твло, отрвжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ читири пръста. 87
Работата не се свършва съ това. Има другъ законъ: тази болка ще се прънесе по симпатия и на другата ржка. Слвдъ няколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата ржка. Какво ще направятъ? И него ще отръжать. Послв? Слвдъ връме ще ме заболи вторъ пръстъ. И него ще отръжать. И тъй, пръстъ слЪдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рвжатъ единъ слЪдъ другъ. Добрв, слвдъ всичко това, какво ще се добие? Всвки ще каже: това е глупава работа! Глупава работа, но това е, което съврвменнитв хора, разумнитв хора на 20 ввкь, вършатъ. Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо? Тв знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трвбва да се отрвже този пръстъ! И цитиратъ тогава стиха, двто Христосъ казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни ржката ти, отсвчи я”! Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитв думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ. Ами че Христосъ на друго мвсто казва: “Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нвмате животъ въ себе си” . Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи? Какъ ще разберемъ Христовото учение? СлВдователно, всички онвзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сж иносказателни. Запримвръ, Той употрвбява думитв: “ Ако се не родите отъ Духъ и вода”. Какво означава водата за онвзи, които не сж запознати съ онази дълбока неточна философия? Нищо особено. Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието. Значи, водата изразява будическото състояние, будическото твло на човвка. Казватъ: “водица” будическо. СлВдователно, 88
ако не се роди нвкой отъ онова будическо състояние, нъма да има животъ въ себе си. Казва се: отъ вода родень. Какво означаватъ у нас думитъ “отъ вода родень”? Щомъ се обърне нвкой къмъ Господа, както това става у баптистите, запримьръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода! Потопяватъ го три пжти въ водата. Не, не се раждатъ така хората. Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човека умира. Това е важното! А сега какво правятъ? Кажатъ нъкому: ела при насъ, ще се родишъ! Казватъ за некого: той се роди отново. Защо, какъ? Потопили го въ вода. Не се минатъ 5-6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свъта. Казватъ: какъ стана тази работа? И отъ “роденитв” става тази работа. Не става така тази работа, има нъщо, което не е разбрано. За да се роди единъ човВкъ, не е достатъчно да го потопишъ въ водата. Това е кжпане, разбирате ли вие? Това не е раждане! Има много философи, които разрвшаватъ въпроситв както баптиститв, както проповвдницитв. Потопятъ човвка нвколко пжти въ водата и го направятъ философъ. И послв цитиратъ: тъй казва еди-кой си философ. Философитв на древностьта сж говорили отлични работи, но трвбва да се разбира твхния езикъ. Твзи философи не сж били глупави хора. Дълбочина имало въ техъ! Нвкой отъ твхъ сж били отлични хора, живели сж единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ. Тв сж пожертвували живота си за своитв идеи. И всвки отъ васъ, който живее за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея. Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човВчеството. И тогава вврующитв, религиознитв, проповедницитв сж намврили 89
единъ стихъ отъ Писанието, който казва: “гледайте да не ви заплете нъкой съ светската мждрость, защото знанието възгордява”. Следователно, туй което ви е казало Писанието, дръжте го и не се бойте! Така може да е за децата; така може да е за онези, които се хранятъ съ млеко, но онези, които искатъ да разбератъ Истината, не може да мислятъ така. Христосъ разреши единъ важенъ въпросъ, като казва: “Моето царство не е отъ този свети.” Е, какво е това царство, на какво е основано? Това царство има само една врата. Сега некой може да ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати. Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, презъ която хората излизатъ и влизатъ. Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата но тя е за ангелите; презъ нея те слизатъ и възлизатъ къмъ Бога. Азъ мога да обясня думите на Йоана, защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влеземъ презъ тези четири врати; за нас има само една врата, презъ която можемъ да влеземъ въ царството Божие. И Христосъ казва: “Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влезе въ царството Божие”, т. е. въ туй будическо поле, въ туй будическо тъло. Въ туй будическо тъло царува Любовьта. Следователно, на мой езикъ преведено, Христосъ казва тъй: всеки човекъ, който не е родень отъ Любовь и Мждрость, не може да влезе въ царството Божие. Този човекъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нема да живее отвънъ. Неговата майка ще живее вжтре въ него. И неговиятъ баща ще живее вжтре въ него. Следователно, той ще бжде самъ родень. Той нема да има никакви външни заблуждения. 90
Ще го питатъ хората кжде е майка ти? у мене. Кждь е баща ти? у мене. Хората ще кажатъ: какъ тъй! Нашитъ майки и бащи сж отвънъ, тъ се раждатъ и умиратъ. Може, но моитъ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ. Следователно, нькои питатъ: где е Господь? въ душата ми. Гдь е душата ти? Тя е въ връзка съ тьлото ми. Като говаря за тьлото, азъ не разбирамъ тьлото въ букваленъ смисъль. Азъ мога да бжда и въ тьлото, и извънъ тьлото. Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ. Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система. Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса. Разбирате ли, какво значи това? Разбирате ли, каква е тази философия? Ще я разберете. Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ. Кждь съмъ? Моето царство не е отъ този свьтъ. Защо? Защото всичкить свьтове съставляватъ царствата на материялния свьтъ. Това сж училища за упражнения. И когато въ невидимиятъ свьтъ на нькой духъ дотегне тамошния животъ, казано на нашъ езикъ, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращатъ да сльзе малко на земята. Когато иска малко почивка, облича се въ материална дреха и дохожда тукъ на земята въ извьстна форма, и посль, като се върне горь, казва: направихъ отлична разходка въ едно отъ земнить царства. Вие сега ще ми кажете: ама туй, което говоришъ вьрно ли е? Азъ ще ви запитамъ: ами туй, въ което вие вьрвате тъй ли е? Вие ще ми кажете: ама туй, което ти мислишъ, вьрно ли е? И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вьрно ли е? Не е вьрно. И продължавате: щомъ нашето не е вьрно, и твоето 91
не е вьрно. Не, въ математиката има единъ законъ: двъ нъща въ единъ и сжщъ моментъ не могатъ да бждатъ неверни. Щомъ едното е невърно, другото е върно. Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата. Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата. Има такъвъ законъ, и въ него нъма никакво изключение. Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически. Понеже нъщата на физическото царство, въ което живьемъ, сж илюзорни, недействителни, нереални, тъ сж и промънчиви. Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство ; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие. Сльдователно, по сжщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори. Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса. И сегашните учени хора се намиратъ предъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сжществуватъ други светове, освенъ тия, които ние виждаме? Добрь, какво ще кажете вие, когато видить, какъ ангелить насочватъ телескопить отъ своя свьтъ и наблюдаватъ звьздить, слънцето и други небесни тьла? Нькои отъ васъ може да не вьрватъ, че сжществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своить научни изсльдвания. Може да не вьрватъ, но факти е, че ть насочватъ своить телескопи и наблюдаватъ. Какво ще кажете тогава? Тьхното небе, и нашето небе едно и сжщо ли е? Не е. Това сж разсъждения само за оньзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трьбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трьбва да се занимавате и да рьшавате; да се 92
радвате, че знаете, какво има неразрешени въпроси, въ които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Азъ ще ви приведа единъ примвръ, който ми разправяше единъ мой приятель. Дълго време се молиль той на Бога, дано му изпрати пари по некакъвъ начинъ. Най-после, една вечерь, въ време на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тези пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми найпосле Господь. Но, като се събужда, какво вижда? Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия. Човъкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сж разрешени. Да, мисли, че всички въпроси сж разрешени, докато е въ ржцвте му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ ржцетъ му. Питамъ: какъ станаха парите на чаршафъ? Нвкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е? Азъ ще ви задамъ следния въпросъ: представете си, че вие сте на Титаникъ, този голвмиятъ английски параходъ, който потъна преди нвколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голвма торба отъ 30 клгр. злато, да осигурите баща си, майка си, жена си, децата си, па и себе си, добре ли ще ви бжде? Ще се радвате ли, че сте осигурени? А, ще се осигурите! На дъното на океана ще отидете! Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи. Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трвбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, 93
да разсъждавате разумно. Представете си, че съ този параходъ ние вльземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитъ вълни. Питамъ: можемъ ли да разрешаваме въпросите на Канта, или въпроса коя църква е ной-права дали тази на православните, или на протестантите или на католиците, или на баптистите, будистите, или кои и да сж други? При вълните може ли да се разрешаватъ такива въпроси? Може ли да разрешаваме, кое царство отъ сжществующитъ на земята ще вземе надмощие? Не, избавлението, спасението е найсъществениятъ въпросъ въ този моментъ. Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрешение. Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене. Да освободя живота си и да излаза на брега; да излеза вънъ отъ тази опасность! това е първото нещо, което сжществува въ моята мисъль и въ цялото ми сжщество. СлЪдъ като стжпя на брега, тогава ще ми дойдатъ на ума другите въпроси. СлЪдъ като излъза благополучно на бръга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитъ свои страдания! И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ-лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си пръзъ 4-5 дневното си пръкарване на Титаникъ. Всички чтатъ и казватъ: геройство! Не, половината отъ това не е върно. Той ще пише,че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на 94
цирквить и т. н. Това е бошъ-лафъ, празни приказки! Вьрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнить, той мислилъ единствено, как да се избави, а сльдъ като е стжпили на брьга, мислилъ е за всички останали работи. Въ водата, въ мжчнотиить мислимъ друго яче, а извънъ мжчнотиить мислимъ пакъ друго яче. И дьйствително, за да намьрими пътя, Господь трьбва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само единъ методъ, по който да Го търсимъ и да Го намьримъ. Христосъ казва: “Моето царство не е отъ този свьтъ”. СлЬдователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любовь и на Мждрость. В тази Любовь ньма прьсищане, както въ любовьта на земята. Тукъ на земята хората се прьсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прьсищане. Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрь, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стьга го ньщо и си казва: трьбва да си вървя вече, прькалихъ го. Любовьта ви може да изтрае една, двь седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курорти; ще ни извините, но условията сж такива. Жената, дьцата малко не сж добрь, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промьна; иначе ньмаме нищо противи да ни погостувате още ще ни извините. Туй не е вьрно, това е една малка лижа. Ви туй отношение, ньмаме право така да постжпваме. Любовита е внимателна. 95
Едно отъ великите качества на Любовьта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станемъ никому досадни. Благородство тръбва да имаме! Азъ сега говаря за хора, които се познаватъ. Нвма какво да се лъжемъ. Дойде нвкой казва: какво мислишъ? Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мждростьта изисква. Казватъ: да не мислишъ ньщо криво. Ако азъ подържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли? Не, ще пострадамъ. Всъко едно прьстжпление, което направи човВкъ, не го подига, но го погубва. Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убвждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрьдьление на материята въ нашето твло. Материята, силитв у насъ не сж еднакво разпрьдьлени. Питамъ: ако въ нашата кръвь се намври повече желвзо, какво ще стане? Ще искате да се биете непрвменно. Оньзи двца, у които има повече желвзо, все ще намврятъ нвкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нвкой другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави. Казватъ: много буйно е туй двте! Казвамъ: повече желвзо има. СлВдователно, въ желвзото се крие тази взривна сила. Други хора пъкъ сж много подозрителни. Въ твхния организъмъ има повече олово. То внася тази подозрителность, тази отрова въ твхъ. Е, какво да се направи съ твхъ? Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ? Има методи за това. Да допуснемъ, че въ кръвьта на нвкого има чрьзрърно мвдъ, бакъръ, какво ще породи тя. Неустойчивость въ чувствата. Нвкой питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човвшкитв чувства? Отъ излишната 96
мъдь, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който предизвиква тия отравяния. Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, тръбва да ги калайдисатъ, за да ги првдпазятъ отъ смърть. Така правятъ и съ бакъренитв сждове. Всички тия елементи сжществуватъ въ човека, но въ извъстни пропорции. Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човека, то е присжтствието на златото въ неговата кръвь. То е елементътъ на слънцето. Златото произвежда алчностьта въ човъка желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сжществуватъ несъразмърно разпръдълени въ човъшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клъткитъ му. Всички метали, тъй несъразмърно разпръдълени въ организма на човъка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свъта. Това нъщо сж учили още въ връмето на египтянитъ, още въ връмето на Трисмагистерсъ, както и въ връмето на старитъ християни. Тази наука сж изучавали, съ цъль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ връдното влияние на елементитъ въ организма си. И когато богатитъ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство. Нъкой направи днесъ една кжща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много кжщи, да ги продава една слъдъ друга, да спечели и милиони отъ тЪхъ, но за насъ, това не е богатство. Онзи излишекъ, който човькъ има въ своята кръвь, тръбва да го остави на природата, тя да разполага 97
съ него, както знае, а за себе си да остави само този материялъ, който е необходимъ за неговата кръвь, който е необходимъ за подържане на неговия животъ. И тъй, казвамъ: тия учени хора, които сега изучаватъ живота на растенията, живота на животните, правятъ едно опущение, което за въ бждеще трьбва да избегнатъ. Запримьръ, чета въ нькоя биологическа книга, че нькои микроби имали по 120 стомаха. Казвамъ: на една такава малка микроба защо и сж толкова стомаси? Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а ть съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ? И тогава, една вечерь въ класа на младите казвамъ: едно врьме е сжществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи. Ть ме питатъ: възможно ли е това? Не, азъ измислихъ това. Въ сжщность, има сжщества, които иматъ 25 милиона очи, но не се отнася това до този паякъ. Въпросътъ за този микроскопически паякъ седи друго-яче. Подъ 25 милиона очи азъ разбирамъ силата, интенсивностьта на зрьнието, съ което човькъ може да прониква въ ньщата. И казва Христосъ: “ Моето царство не е отъ този свьтъ”. Вашето царство е да убивате, да осжждате хората. Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсьмъ други принципи, на миролюбиви принципи. Сега нькои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тьхната овча кожа, вълци се криятъ. Ть сж вълци, обльчени съ овчи дрьхи. Хубаво, може да е вьрно, може и да не е вьрно. Кое е вьрното обаче? Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа обльченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа 98
облечена. Нвщата не могатъ да се измънять. Въ дадень моментъ човъкъ не може да бжде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца. Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свъть, какво искалъ да каже Той? Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бвше отъ този свъть, и моитв слуги, като васъ щвха да се биятъ заради мене. Онвзи, които ме обичатъ, тв сж съ мене, тв ще носятъ моитв тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме. Сега, нвкои отъ васъ ще направятъ слвдното възражение: ако невидимиятъ сввтъ е толкова силенъ, защо не поправи свВта. Невидимия сввтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свВта, но у човвка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно. ЧовВкъ е свободень на своитв избори. Това е човвщина! Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човвка отъ ржцв, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви првстжпления би правилъ той! Првдставете си, че човВкъ има едно въздухообразно твло, какво првстжпление би магълъ да направи съ него? Никакво. Но ако той има твло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди првстжпления на подобнитв си. СлВдователно: првстжплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ. Най-първо човВкъ намисля да направи нвщо послв го пожелава и най-послв го реализира. СлВдователно, физическиятъ сввтъ е сввтъ на провврка. Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нвкои отъ напрвдналитв сжщества, т. е. тв сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия сввтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва. Значи, 99
материялниятъ сввтъ е една провврка и за добритв, и за лошитв хора. Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте нищо повече. Това е цвлата Истина. Съвършени тръбва да бждемъ! Като се позная, че съмъ човвкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слвдвамъ само една идея, и като мина првзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ. Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това. Онвзи вълни, които се бушуватъ првдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трвбва да си върви напрвдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, двто ще намври своето спасение. Параходътъ ще се подига, нагорв надолв, ще се клати на лвво на двсно отъ тия вълни, но нвмо нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трвбва да допусне, щото водата да влвзе вжтрв въ него. Туй е Божественото. Само така вие ще се намврите въ Царството Божие. Не се лъжете! Вие още въ този си животъ знаете, какви сте. Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нвма никакво изключение: Богъ знае всичкитв помисли не само на хората, но и на всички възвишени сжщества. Нвма мисъль, която да не е разкрита првдъ Неговия свещенъ погледъ. И туй, което Богъ знае, изправя. Нвкой ще каже: а, знае! Да, всичко, което се крие въ най-голвмитв дълбочини и въ най-скрититв гънки, е изввстно на Бога. Когато ти си седишъ тамъ въ кжщи и размишлявашъ нвщо, Божествениятъ гласъ отвжтрв ти казва: не си правъ. Ти открадна паритв на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си. 100
Този гласъ отвжтрь ти казва: ще поправишъ погрьшката си. Ти убивашъ нького, направишъ това-онова. Този гласъ отвжтрь все ти говори: не направи добрь, сгрьши. Ще поправишъ погрьшката си! Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврьменната нервность? Това сж прьстжпленията на хората, които говорятъ вжтрь въ тьхъ. Цьлата бьла раса е станала нервна. Защо? Отъ прьстжпленията си. Мжже, жени и дьца, всички сж нервни днесъ. Защо? Отъ прьстжпленията си. Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ. Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения. Но, казва нькои, изгубихъ имането си, затова станахъ нервенъ. Съ изгубването на имането ти, Господь те постави въ положение да изкарашъ своето прьстжпление на лице, и така да изкупишъ грьховеть си. Когато мжчишъ другить хора, не помисляшъ за тьхъ, а когато тебе мжчатъ, ти викашъ, плачешъ. И ние казваме: нашето царство не е отъ този свьтъ. Ако нашето царство е отъ царството на Любовьта, ние трьбва да побьдимъ. Казва Христосъ: “Азъ побьдихъ свьта.” И вськи християнинъ трьбва да побьди свьта. Чрьзъ какво? Чрьзъ Любовь и чрьзъ Истина. Вськи християнинъ да се не съблазнява отъ оньзи блага на подкупъ. Е, хубаво, ако отидешъ съ оньзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ? Сльдъ тьхъ ще дойдатъ други на власть. Ако отидешъ съ новить, какво ще спечелишъ? И ть ще си отидатъ. Въпросить не се разрьшаватъ така, т. е. ть могатъ да се разрьшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прьстжпление! Богъ казва: 101
моитв поданици трвбва да бждатъ абсолютно честни! Моитв поданици тръбва да бждатъ абсолютно чисти! Моитв поданици трвбва да бждатъ хора на абсолютната Любовь; моитв поданици трвбва да бждатъ хора на абсолютната Мждрость; моитв поданици трвбва да бждатъ хора на абсолютната Истина! И всВки единъ отъ твхъ трвбва да помага на своитв братя, безъ никаква разлика, както ние правимъ на земята. Питамъ: ние, бжлгаритв, като единъ малъкъ народъ, които отъ толкова хиляди години се трудимъ, какво направихме? Евреитв, които сжществуватъ отъ толкова хиляди години, станаха ли голвмъ народъ? Не, толкова хиляди години, отъ какъ излвзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голвмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха. Има единъ законъ на “размножението”, при който се спазва известна пропорция. Колко милиона хора трвбваше да бждатъ евреитв до сега? Евреитв сж единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намвриха въ трудно положение въ врвмето на Христа, не можаха да рвшатъ тази важна задача. Българитв сж попаднали въ сжщото положение и вървятъ сега по твхния пжть. Четете историята на евреитв, четете и историята на българитв, ще намврите една аналогия въ твхния животъ. И българитв рвжатъ глави, и евреитв така рвжвха глави. Евреитв избиха едно свое племе и оставиха отъ твхъ само 400 души, но послв имъ домилв на сърдцето. И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината. Евреитв сж хора съ дебели вратове, съ дебели глави. Но, казва той: ще отънвятъ главитв 102