...Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, грабва го или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват“. В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след четиристотин години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това – Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез Сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си възръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По същий начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на Земята със Сила и Дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това Царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила Земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници – царе на Доброто, а свещеници на Истината....

...Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си възръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината....

...Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ. Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила. Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца. По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината....

...Затова желая да ви подготвя, защото сте останали назад поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да принесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха светите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас особено когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника ми на завета Исуса на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета ми приеха заплата за своите беззакония и отсега всичко се прекратява Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел Затова ви пратих двамата ми служители, да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен и явих се на тогавашния ви царуващ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно на Авраам, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран на Господа, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдащ свят Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви в пълната си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. "И който оспорва вашето първенство отсега, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един, думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във вейте Си пътища. Словото Ми е неоспоримо." Господ ви е ръководител.... ...Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях, за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите намерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вас, да не би отново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя отново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви, то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната и сила и слава тя вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работата взема друг вид, адските сили отстъпват от първите редове на бойното поле. Нарушителите на Божия Мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва....

...Все значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи – Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил – вестителят. Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно....

...Полиците, това са вашите картички. Христос трябва да бъде ключар на вашите желания. Той трябва да затваря и отваря. После вие у вас си трябва да имате един Петър, крайъгълен камък. Засега вие като Авраама трябва да хванете най-първо телицата – вашата душа, после – гърголицата, а че най-после овена. Това беше Христос, Който говореше на Авраам. А сега същият говори на хората. Един човек, който прави условия с Бога, не е добър човек. Искайте прочее, но не правете условия с Него. Препоръчвам ви пълна детинска вяра, да станете деца по сърце. По сърце човек трябва да бъде всякога млад, а да бъде стар само по ум....

...В прочетеното виждаме, че се каза Аврааму да излезе от бащиния си кът, нещо като когато една мома, като се ожени, напуска бащиния си дом. Тук важното е послушанието и бащиният дом значи областта, в която душата е вързана и не може да излезе. Но защо трябва да излезем? Защото имаме хиляди желания, които са живи, и когато искате да изпълнявате волята Божия, те са, които ви запират, като че ли нещо ви тегли. И чудното е, че така се увличаме от ежедневните наши сплетни и нужди, щото не си запираме ума да мислим за Господа, следователно никак не си приготовляваме и провизия за далечните сфери, през които пътуване ни предстои, а това именно е голямата грешка, която правим....

...Двамата сина на Авраама, от рабинята му Агар и от законната жена Сара – се разбира двамата человека в нас – плътта - синът на рабинята, на Луцифера, и синът на Сара – душата – синът на Духа....

...Ако помагаш на ближните си, самопожертваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от Любов, пише това в книгата на живота: ако изнасилваш ближните си, предателстваш спрямо народа, спъваш развитието на човечеството, изневеряваш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания за човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всички други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетелство за или против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли: Авраам, Исаак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Авраам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван 14 години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро. За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени. С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И смелият пророк Натан не се е поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещото потомство. За Соломон е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънредно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и удоволстване с жени....

...Една мома иска да се ожени за един момък; гледа го красив, приличен човек; пита: „Може ли да ме храни?“ – „Получава 4–500 лева месечно.“ – „А, може. Какво е свършил?“ – „Еди-какво си.“ – „Хубаво.“ Ама тия неща не са още съществени: този мъж утре може да бъде уволнен и тия 4–500 лева доход да изчезнат; ако жената разбира, тя трябва да пита и да наблюдава сърцето и ума му, да бъде ясновидка, да влезе в неговата къща, да обиколи неговите стаи, неговата библиотека, книгите как са наредени, да види неговата готварница, неговата градина, да посети градината на неговата любов, на неговото милосърдие, на неговата справедливост, какви цветя е посадил; да обходи и да види как е наредено, и ако всичко е в изправност, може да каже: „Виж, оженвам се за този мъж“ – то е истинската женитба. Същото трябва да направи и мъжът. Мнозина искат да разменят положението си, разискват въпроса, кой да бъде мъж и кой да бъде жена, защо Бог е направил мъжа така, а жената инак. Какво лошо от това? Едно време и жените, и мъжете са раждали, но отсетне мъжът е изгубил способността да ражда и остана жената да върши това. Библията казва: „Авраам роди Исаака“, а не казва, че Сара е родила. Когато мъжът е раждал, светът е бил в отлично положение, а когато той престана да ражда, светът се развали. Мъжът трябва да роди – да бъде добър учител. Майката може да роди дете, тя може да вложи в душата му всички благородни качества, но ако учителят не умее да култивира тия благородни качества, нищо добро няма да излезе; значи иска се учителят да ражда. Учителят не трябва да прилича на онзи поп, който като не бил в нормално състояние, при кръщаване на децата подържал едно дете в купата повечко време и то умряло, а той казал: „Дайте друго: това не можа да се кръсти“. Когато кръщавате, като учители, вашият ум трябва да бъде на мястото си....

...В Библията ние имаме много примери от молитви. Когато четете псалмите, има разни молитви: молитва за грехове, молитва за помощ, славословия. Такъв един образец има в Псалом 51, друг образец има в шеста глава от Даниила, когато той се моли и изповядва своите грехове; образец има и при Авраама, има и при всички пророци, които са се молили....

...Я спрете се на ден по 5 минути и мислете върху него. Вземете тази притча, прочетете я и спирайте се на ден по 5 минути да помисляте върху новото вино, ще видите какви резултати ще има. Спрете се 5 минути и мислете за Бога, за добрите хора на земята, които безспирно работят; за добрите майки, които отглеждат с търпение своите деца; за добрите бащи, които се грижат за семействата си – ще видите какъв процес ще произведе това ново вино. Жената казва: „Омъжих се, но мъж ми не струва“. Е, кой ви накара да вземете стар мях? Знаете ли, че с това приличате на онзи, който в турско време откраднал магарето и казал на съдията: „Аз бях на крушата и паднах на магарето, и то ме отнесе“? Кажете си: „Мене ми трябва ново вино“, и в идеите, и в сърцето, и в света. Станал 60–80-годишен, ще се жени и деца ще има! Разбирам, има изключения, както Авраам роди на стари години; ама той беше с нови идеи, не беше остарял: сегашните на 40 години остаряват – „Да са живи децата ни, свърши се с нас!“ Ти си тогава стар мях, трябва да те турнат в избата; ти си ленивец, който не иска да разбере волята Божия. Трябва да кажеш: „Господи, разбрах Те, сега искам да работя за Тебе“, както работи един юноша. Долу вашата старост, турете вашите стари мехове настрана, махнете ги надалеч! Хора със стари мехове и старо вино не са за Царството Божие. Не искам те да излеят старото си вино, но искам новото да турят в нови мехове. Когато схванат тази Божествена мисъл, тя ще ги подигне със своята сила. Чудят се как да възпитат хората....

...Единият от тях казал, че ще отиде на нивата, но не отишъл; другият казал, че няма да отиде, но се разкаял и отишъл. Има хора, които ходят на църква, но не вършат Божията воля, а има такива, които казват, че не искат да служат на Бога, а всъщност Му служат. Последните са истинските християни. Затова Христос казва: “Последният в света ще бъде пръв на Небето”. Новото учение идва не заради църквата, а за големите грешници, за светските хора. Нека не се лъжат онези, които са в църква, че ние сме чада Авраамови. Господ казва: “От тези камъни Аз мога да извадя чада Аврамови”. Това показва, че у нас не трябва да има сектантство и да казваме, че сме това или онова. Необходимо е да търсиш и да прилагаш. Ще попита някой как. – Най-първо, Мъдростта трябва да е чиста, мирна; после, трябва да е приветлива, благопокорна. Но всеки ще попита кой е пътят, по който ще може да се влезе и после да се излезе. На човек, който няма тези качества на Мъдростта, няма да отговоря нищо....

...Н новото учение те имат и нови имена, но всяко име трябва да има и съдържание. Ние трябва да бъдем богати в мисли и в чувства. Когато излезете оттук, всички ще трябва да се замислите и да започнете да гледате на този свят като на училище. И трябва да мислите, че това училище е само за вас, не е за другите, защото, ако вие станете Закхей, в света ще появи един по-добър работник и положението ще се подобри. У евреите се намери само един Закхей. Когато Господ посети Авраама, преди да унищожи Содом и Гомор, той го запита: “Ако намериш десет като Закхея, ще изгориш ли тези градове?” Господ, обаче, не намери и толкова, поради което градовете пострадаха. Закхей беше само един....

...Сега трѣбва да започнемъ съ закона на Любовьта. Искамъ да образувамъ отъ васъ една велика вълна на любовьта. Знаете ли, колко вида любовь има? Досега съмъ изучавалъ 100 000 000 вида любовь, всѣки видъ си има своя форма и свое качество. Нѣкой казва: „Колко те обичамъ!“ Питамъ го съ коя любовь: съ любовьта на кокошката ли, съ любовьта на вола ли, съ тази на гѫската ли, на рибата ли, на червея ли, на комара ли, на славея ли, или съ любовьта на една майка или баща, съ любовьта на единъ светия и т.н.? Слѣдователно Христосъ, като иде сега, ще отвори книгата и ще каже: „Ела самъ.“ Той нѣма да ви сѫди, но ще покаже книгата и вие, като погледнете въ нея, ще кажете като блудния синъ: „Нѣмамъ обуща, нѣмамъ шапка, нѣмамъ гащи, скѫсанъ съмъ, съгрѣшихъ, Боже, прѣдъ Тебе и прѣдъ Небето, прости ме.“ Тази притча за блудния синъ сега ще се сбѫдне. Отъ това дяволътъ ще остане недоволенъ, вашиятъ по-старъ братъ и ще каже: „Азъ толкова години работихъ за тебе, а ти нищо не ми даде.“ Затова казва Евангелието: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на сѣмето Авраамово.“...

...Ако Богъ гледа благосклонно къмъ насъ, ние сме спасени. Ако у човѣка има правиленъ стремежъ, Богъ ще говори съ такъвъ човѣкъ много меко. Бихъ желалъ всички българи да иматъ стремежа на този идолопоклонникъ въ капището, на когото Богъ е говорилъ тъй меко. Вѣрвамъ, че Господь ще говори много меко на тѣзи хора, които иматъ криви заблуждения. Господь е рѣшилъ да бѫде много благосклоненъ къмъ куцитѣ, нѣмитѣ, уродитѣ, това е Неговата задача за въ бѫдеще, защото Той е Господь на слабитѣ, на сирацитѣ, на вдовицитѣ, а не на владицитѣ, на правовѣрнитѣ, на поповетѣ. Едно врѣме Той е билъ Богъ на Авраама, Исака, Якова, а сега е Богъ на бѣднитѣ, на страждущитѣ, на вдовицитѣ, защото казва Богъ: „Моитѣ слуги не извършиха своята работа на земята, както трѣбва, а сега азъ ще я извърша.“ Свѣтътъ сега ще се оправи, защото Богъ работи сега въ него. Господь иде да даде живота си за всички и съ това ще се изпълни това учение не въ единъ човѣкъ, а въ цѣлото човѣчество. Нѣкои казватъ: „Азъ съмъ бѣденъ, сакатъ съмъ, слѣпъ съмъ.“ Нека не се страхуватъ такива, защото за такива иде Господь. Ще каже богатиятъ: „Ами за мене не иде ли?“ За тебе Господь нѣма да дойде, защото богатитѣ нѣматъ нужда отъ Бога....

...Не си правя илюзии, но искам да ви кажа, да знаете, че трябва да проверявате всички знания, които имате. Ще кажете: „Труден въпрос.“ Най-лесният въпрос е да провериш – ще теглиш права линия от рабството към приятелството. Това учение не е за прости хора, не е за раби, нито е за слуги, то е за хора герои, които искат да бъдат приятели на Бога, които искат да работят, да обичат, да любят. Казвате:„А, приятели на Господа!“ Да, всички можем да бъдем приятели на Господа. Авраам беше приятел на Господа, затова всички го почитат; няма друг да се поменава в Библията тъй, както Авраама. Само Авраам е бил приятел на Господа. Сегашните верующи ще кажат: „Това се отнася само до Авраама, само той може да бъде приятел на Господа, той прави изключение.“ Защо беше Авраам приятел на Господа? – Когато му се каза да принесе сина си в жертва на Бога, той не се подвоуми и отиде да го принесе. Ще кажете: „Това е едно глупаво положение.“ В този случай да принесеш сина си в жертва, значи да отидеш да посееш семето в земята. И тъй, в земята се сее семе човешко. Павел казва: „Сее се семе човешко и възкръсва семе духовно, сее се тяло човешко и възкръсва тяло духовно.“ Значи ти трябва да се жертвуваш, да дадеш всичко, което имаш, за Бога. Вие ще ми възразите: „С тези жертви дойдохме до този хал.“ Жената казва: „Какво не съм жертвувала за своя мъж!“ Без жертва на този свят не може. Това, което вие давате, то е от страх и не може да се нарече жертва....

...Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умрѣ Христосъ? – За да освободи хората отъ грѣха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови!“ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ. И да се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно. Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи!“ Ако рѣшите да работимъ заедно, още по-добрѣ, Богъ е въ сила да направи и отъ тѣзи камъни чада Авраамови....

...Но за ученика този въпрос е разрешен: той нито се жени, нито за мъж отива. Това значи: нито се жени, нито роб става, нито робчета ражда. В Стария Завет се казва: „Родени в беззаконие.“ Туй значи: родени в робство. Щом служиш на греха, твоите деца се раждат като роби. Това значи родени в беззаконие: родени в робство. Евангелието пък казва: „Ние не сме родени в блуд.“ Я ми цитирайте този стих, какво е казал Христос? Христос им казва: „Ако бихте били чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили, но вие сте от баща дявола, родени в робство.“...

...Едно ви недостига: Да се приложи законът на любовта, за да се даде възможност на всички да живеят добре. Това е най-малката програма, според която сегашните хора могат да живеят. Днес всички хора са под закона на кармата. – Как действува този закон? Във времето на един от египетските фараони, наречен Раамез-Фухи, живял един велик Учител Амраха-Фу. Раамез-Фухи имал красива дъщеря, на име Елита. Тя заболяла от проказа в най-остра форма. Всички видни египетски лекари приложили своето изкуство, но не могли да й помогнат. Най-после, фараонът извикал великия Учител и го запитал: Можеш ли да излекуваш дъщеря ми? – Мога – отговорил той – но при условие, да изправи тя една своя погрешка. – Каква е погрешката й? – попитал бащата. – Тя може да я каже само пред мене, защото аз ще приложа всички усилия да я излекувам. И вие се питате, каква била грешката на царската дъщеря.... ...И двамата били бедни. По едно време, през тази местност минал царският син, красив, млад момък. Като го видяла, Елита се влюбила в него и напуснала другаря си. Останалия си живот прекарала с царския син. Ще кажете, че те били щастливи. Царският син бил сегашният Раамез-Фухи, бащата на Елита. Той принадлежал към черното братство. След време и двамата умрели. Минали много поколения, и те отново дошли на земята, като баща и дъщеря. Сега тя заболяла от проказа поради измяната към младия овчар. Днес само великият Учител може да я излекува....

...Като ви говоря така, виждам по лицата ви съмнение и разочарование. Казвате: Това ли мислехме ние? Това ли очаквахме? – Сега не искам аз да ви гледам, но да ви гледа Божията Любов, и вие да се преобразите, да почувствате любовта и да започнете да живеете по нов начин. Ще приключа беседата си с един окултен разказ - от древния Египет. Тогавашният египетски цар се казвал Раамез-ен-Фухи! Един от видните адепти по това време се казвал Амах-Афу, а главното действащо лице била Емелита – високо добродетелна мома. Раамез-ен-Фухи имал син, на когото името не се споменава. Астролозите предсказали, че за благото на царския сия, трябвало да се извърши една жертва, а именно: Той да се ожени за най-добродетелната царска дъщеря и, по изкуството на черната ложа, да се извади сърцето на царската дъщеря и да се присади на сърцето на царския син. За жертва била избрана, именно, Емелита. Значи, Емелита щяла да стане царица. Пратили сватове да я искат. Коя мома би се отказала от това положение? Обаче, на Емелита предстояло да стане жертва за царския син.... ...С това се обяснява падането на човечеството. Сегашният човек има друго сърце, а не това, което първоначално му било дадено. Историята мълчи по този въпрос. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови." Да не мислите, че това е фантазия? Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и, вместо него, ще се постави отнетото, изгубеното сърце. То трябва да се намери! – Кой е отнел истинското сърце? – Раамез-ен-Фухи....

...Какъ се заклелъ Богъ на Авраама? Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя. Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена. Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ. Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“. И сега Господь се застѫпва за евреитѣ. Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва. Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ. Тѣ се кълнатъ. Какъ се кълнатъ? Изваждатъ полицата и подписватъ. Кълна се. За колко? – За 1,000 лева.... ...И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ. Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“. Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ! Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ. Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието. Той казва: „азъ едно врѣме казахъ на Авраама ей, ей – не, не“. Азъ казахъ на Авраама, че ще дойда за неговия народъ да го извѣда, ще имъ дамъ едно учение, ще имъ покажа пѫтя; пакъ ще влѣза въ друго положение, слѣдъ това пакъ ще бѫде съ тѣхъ. И не се клехъ, но думата ми беше: Ей, ей – не, не, а който говори повече отъ това, отъ лукаваго е....

...Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение. „Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“. Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ. Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселена, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? Той нареди тази работа. „Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ. – Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ. Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче....

...Когато ти каже: „Работи!“ – да работиш. Щом започнеш да философстваш с Него, всичкият свят ще се обърне с главата надолу. Някои ще кажат: „Нали трябва да се разисква?“ Яков, като се бори с Господа, какво получи? – Окуця. Тогава Бог дойде и му каза: „Отсега нататък няма да се наричаш Яков, а Израил.“ – „Кой си?“ – попита Яков. – „Няма да ти кажа кой съм. Ти имаш лошо име – ти си човек, който обича да спъва и да развращава. Отсега нататък ти трябва да бъдеш Израил.“ И Аврам има борба с Бога, но по друг начин: на него Бог тури още една буква а на името му и той стана Авраам. Туй значи, че от него се изисква приложение. Казвам: ние трябва да изискваме нещата не само обективно, но трябва да бъдем абсолютно справедливи. Формулата „Няма Правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда“ , трябва да я приложим всестранно – и в ума, и в сърцето, и във волята си. Да бъдем тъй правдиви, както е Бог правдив! Не приложите ли справедливостта, не можете да приложите и Любовта. Любовта е сила, но трябва да я регулирате с нещо. Как ще я регулирате? Например казваме: „Трябва да обичаш някого.“ Как? Коя е нормата? Вие хващате ръката на една ваша приятелка....

...Бог каза на Авраам: „Ще принесеш сина си в жертва.“ Ако вие бяхте на мястото на Авраам, щяхте да кажете: „Това не може да бъде! Бог ме изпитва. Такива работи не върша.“ Авраам обаче не направи така. Каза: „Да бъде Волята Божия!“ Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мястото, дето му бе казано да го принесе в жертва. До последния момент бе на изпитание. Когато вдигна ножа, Господ му каза: „Познах, ти си човек на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва.“ Ето една похвална черта на Авраам! С това той показа, че е готов да пожертва и най-ценното, което имаше. Затова Авраам се нарича приятел Божи. Аз го наричам отец на верующите, понеже беше човек на абсолютната вяра, човек без никакво съмнение.... ...Разбира се, вие ще приложите това Учение кой на което място се намира в живота. Вие ще опитате Бога и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той няма да ви изпита. Ще ви изпита като Авраам, ще ви изпита като апостолите, ще ви изпита като пророците. Всички ще минете през огън, седем пъти ще минете през огън. Като казвам, че всички ще минете през огън, вас ви е страх. Трябва да се мине седем пъти през Божествения огън! Това е най-голямото благословение. Това е свещеният огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви, за да разбирате хубавото у Бога и как трябва да го изпълните. Никога няма да бързате....

...Работете при тях, докато си създадете един добър характер, докато създадете новото в себе си. Само тъй се създава човешкият характер! Трябва да знаете, че само ония хора са създали от себе си велики характери, които са издържали, които са превъзмогнали неблагоприятните условия на живота си. Това виждаме в цялата история на човечеството. От ония, които са живели в разкош, малко велики хора са излезли. Аз поне не зная нито един велик човек, който да е живял в разкош. Някой от вас може да ми приведе за пример живота на Авраам. Знаете ли какъв беше животът на Авраам? – Авраам нямаше деца, но след като Господ му даде едно дете, изпита го, като му каза: „Принеси ми сина си в жертва!“ И какво мислите? Той изпълни Волята Божия. После проследете живота на Яков! Той стана праотец на евреите, но много пати главата му – какви ли мъчнотии нямаше! Той взе благословението на брат си, но цели четиринайсет години трябваше да странства, да служи на две жени, и след като се върна при брат си, трябваше да плаща данък три години. През какви тежки закони на смирение трябваше да го прекара Господ! Всичките знаменити пророци, всички велики ангели на Небето са минали през неблагоприятни условия на живота....

...Вие казвате: „Учителя се засмя. Какво ли искаше да каже с това?“ Аз наблюдавам един факт и той ми произвежда приятно впечатление. В друг момент някой върши престъпление. Лицето ми е сериозно, замислено. Казвате: „Сериозно ме погледна Учителя.“ Аз не гледам тебе, аз гледам какво върши онзи там. Когато видите, че някой човек се засмива, знаете ли защо се е засмял! Имаме един подобен пример за Сара, жената на Авраам, на която Бог казал, че ще роди. Тя се засмяла. Защо? – Тя сметнала туй за невъзможно. Други някои могат да обяснят засмиването и по друг начин....

...Днесъ Господь е при Авраама на угощение. Правятъ Му погача отъ три мѣри брашно, колятъ Му най-младото теле, но сѫщеврѣменно Той иде да накаже свѣта....

...Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь. Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“. Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ. Отива при Фараона. Пита го той: въ чие име идешъ? – В името на Иехова. Е, на колко хора Той е Богъ? – Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова. – Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля. Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо! Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия. Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“. Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии. Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци. Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ....

...Казвате: Не може. Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар. Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите". Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите. Отива при Фараона. Пита го той: В чие име идваш? – В името на Йехова. - Е, на колко хора Той е Бог? – Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков. – Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил. Мойсей се почуди, как е възможно това нещо! Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия. Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе". Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии. Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци. Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ....

...Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва. После светът ще възридае, а праведните ще се радват. Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението....

...Такива примери имаме в Стария Завет. Авраам беше много умен и много добър, затова беше и богат човек. Йов беше много добър и много умен, затова беше и богат човек. Той имаше голямо богатство, но какво правеше? – Той почти всеки ден принасяше жертва за своите синове и дъщери, да не съгрешат пред Бога....

...Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя рече Валааму: “Що съм ти сторила, че ме биеш сега третий път?” А Валаам рече на ослицата си: “Ти се подигра с мене. Да имах нож в ръката си, сега бих те убил.” И ослицата рече Валааму: “Не съм ли аз твоята ослица която си яздил до този ден? Имала ли съм навикновение друг път да ти правя така?” А той рече: “Не.” Тогаз отвори Господ на Валаама очите, и видя ангела Господен, че стоеше на пътя и гол нож в ръката му. И преклони се и падна на лицето си. И рече му ангелът Господен: “Защо би ти ослицата си до сега три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, понеже пътят ти не е прав пред мене. И ослицата ме видя и свърна от мене. Ако тя не бе свърнала от мене, аз сега щях да те убия, а нея да оставя жива.” Тогаз рече Валаам на ангела Господен: “Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна.” Ангелът Господен рече Валааму: “Иди с човеците, но каквото ти река, него да говориш.” И отиде Валаам с Валаковите князове....

...Ще имате широк замах. В този живот има нещо важно дадено, което може да постигнете. Спесифична работа има, тя е много малка, и тази работа е на невидимия свят. Вие не живеете за сегашния свят. Вашето име няма да бъде записано в златната книга на света. На колко хора имената са записани досега със златни букви? На колко души – Буда, Хермес, Кришна, Павел, Лао Дзъ, Конфуций, Мойсей, Авраам, Данаил, всички пророци, изобщо първостепенни хора – в света се събират около 1000 души, на които имената може да се отбележат със златни букви. 1000 души, на които имената може да се запишат със сребърни букви. А вашите с какво да ги запишем?...

...Днес ще ви дам една задача - да работите върху Библията. Целият клас ще се раздели на две групи и всеки един от групата ще вземе по една от книгите на Стария завет: например един ще вземе Битие, друг - Изход, трети - Левит и т. н.; като четете книгите, ще изучавате характера на всеки един, за когото се говори. Коя е характерната черта на Авраам? Авраам се е отличавал с послушание, той напусна бащиния си дом и отиде в непознати земи - отиде в Египет да учи. Сегашните хора се оплакват от условията. Какво е било положението на старозаветниците - те са живели при по-тежки условия на живот, отколкото сегашните хора; откъде черпеха сила, за да издържат?...

...Ще ви задам една задача: Ще се разделите на групи, ще разпределите всичките книги на Библията, ще проучите характерите, които се срещат в тях. За пример коя е характерната черта на Авраама – излезна из бащина* си дом – послушание. И Авраам ходи в страни непознати. Ходи в Египет да се учи. Ходи и се връща: Абра-Хам. Какво мислите, откъде почерпи Авраам този идеал, от гледището на сегашната култура? При сегашните условия казваме: «Нашите условия са много трудни, ние едва можем да издържаме.» Питам: В онези тъмни времена откъде почерпи Авраам тази сила?... ...Сега, ще разбирате основния закон. Вий не сте поставени при по-лоши условия, отколкото Авраам беше поставен – относително. И кога може да се реализира известна мисъл? Понякога вие държите тази практика, на света – очаквате като от една лотария, че да спечелите. А то може да излезне, а може и да не излезне, не чакайте! Едно правило: Един приятел обещае ти да дойде навреме, в 5 часа, 7 часа – не го чакай, щом дойде време, тръгни. Тъй се създава характер в света. Защото отлагането – има чисто психологически причини, които ви спъват. Има някои същества заинтересувани, които ви спъват, за да използуват вашите енергии....

...„Защото Господ ме помаза". Помазаните хора, това са гениалните хора в света, които дават подтик на цялото човечество да върви напред, да се развива. Когато ангел Господен посети Авраама и му каза, че ще отиде да изгори Содом и Гомор, Авраам го запита: Ако там има поне пет души помазани, ще отмени ли Бог решението си? Значи, силата в света иде от помазаните. Повярвайте и вие, че сте помазани, но след като повярвате, гледайте да не се измените. Има една опасност за помазаните, че след като повярват, че са помазани, надигат се, възгордяват се, а с това заедно се изсушават. Знаете ли, каква е диагнозата, по която се познава, кой човек е помазан? Помазаният заема най-долното положение. Заемаш ли най-долното положение, ти си помазан. Защо? Защото, който заема най-долното положение, той може да се качи и на най-горното....

...Някои хора казват: „Тази фаза на живота трябва да се преживее!" Коя фаза? – Детинската. – Защо? – Защото децата не знаят, какво трябва да правят. – Ами възрастните знаят ли, какво трябва да правят? Напротив, човек сега, именно, трябва да започне с детинското състояние в себе си; да бъде тъй чистосърдечен, тъй любещ, като децата; същевременно тъй разумен и интелигентен, като възрастните. Казано е: „Бъди дете по сърце, мъж по ум!" Злото в живота седи, именно, там, че хората остаряват преждевременно в своите идеи, а остаряването всякога води към изгубване смисъла на нещата. Някои казват: „Не искаме да се занимаваме с тези работи, искаме да си починем, да дойдем до състояние на упокоение". В Писанието се казва: „И прибра се Авраам при отците си и си почина".... ...Какво означава думата „почивка"? В Писанието думата „почивка", почина си Авраам, подразбира благоприятните условия на живота, висшия свят, дето душите отиват да изучават живота в неговия дълбок смисъл. В Евангелието на Лука, глава 16 се разправя за един богат човек и за друг сиромах, на име Лазар. „И умря сиромахът, и занесоха го ангелите на лоното Авраамово" – при благоприятните условия на живота; „умря и богатият и погребан бе. И занесоха го в ада , при лошите условия на живота.»Тези два свята са далеч един от друг, но жителите им имат радио, с помощта на което се съобщават. Те са на разстояние едни от други с хиляди километри, но се виждат и се разговарят „Богатият, като беше изложен на големи мъки в ада, дигна очите си и видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. Той извика и рече: „Отче Аврааме, помилвай ме и проводи Лазара да накваси края на пръста си с вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в този пламък." Аврам му рече: „Синко, припомни си, че ти си приел твоите добрини на земята, а Лазар – злините; сега той е на утешение, а ти на мъки". Това показва, че има вътрешно равновесие в целия живот.... ...Прочетете историята на Авраама и вижте, през какви изпитания е минал той. И рече Господ Аврааму: „Излез из земята си и из рода си, и из дома бащин, и иди в земята, която ще ти покажа. " Авраам послуша Господа и насели се в Ханаанската земя. После Бог изпрати при него трима ангели да го посетят и да му кажат, че жена му Сара ще роди дете. Това показва, че човешката душа все трябва да роди нещо, иначе човешкият живот ще се обезсмисли. Когато човек се обезсърчава, той се намира в положението на Авраама, няма наследник, а душата все трябва да роди нещо. Хората казват: „Женитбата е необходим път в живота на човека". Казвам: три вида женитби има в света. Първата женитба е физическата, по тяло; втората женитба е съчетание по души; третата женитба е по дух, свързване с Бога. Ако си завършил с физическата жена, свържи се с душата си, тя да роди някоя основна идея, за която ти трябва да пожертвуваш земния си живот, да минеш от едно състояние в друго. Това се нарича възкресение....

...Стремежът на човека е важен. - Готови ли сме за тази работа? - Готови или не, вие трябва да прилагате. Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе. - Ще бъдем ли готови за онзи свят? - И това няма да ви питат. Готови ли сте или не, ще ви вземат. Като умре човек, тогава се определя мястото му. От мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов. Казва се в Писанието: „Умря бедният Лазар и го занесоха в лоното на Авраама. Умря богатият и го занесоха в мястото на мъчението“. Значи, едни ще отидат при добри условия, а други - при лоши....

...В старо време учителите са препоръчвали на учениците мълчание. Колко ще мълчат? Ще мълчи, като умре човек. Казват: "Да спи зло под камък. Ще мълчиш." Трябва да мълчи, понеже всички са го раздърпали, всичкото величие отишло. Вие мислите, като умрете, веднага ангелите ще ви вземат и ще ви заведат в лоното Авраамово. Докато идеш в лоното Авраамово, ще има втръсване, после ще те облекат в ангелски дрехи. Докато минеш, е печалното. Ще има миене, докато те очистят, докато те облекат, ти не може да припариш небето. Тъй трябва да се схваща. Туй са го знаели преди хиляди години светиите и праведните. Не мислете, че заради нас ще се измени животът....

...Христос казва: „Елате при Мене, защото Аз съм кротък и смирен по сърце." Кроткият човек се отличава и със следното качество - той постоянно е отворена врата за разумните хора. Кроткият човек никога не спи. И бъдещата раса хора няма да бъдат спящи хора. Ние, съвременните хора, спим, защото сме грешни. Казано е: „И заспа Авраам и се прибра в лоното на Отца си." Когато един спи, друг работи в неговото съзнание и това показва каква е степента на съзнанието у хората. Например майката приспива детето, а тя работи. И ако вие искате да работите над себе си, за да имате вътрешна дълбочина и правилно разбиране на нещата, трябва да станете кротки. Само така ще можете да преминете от една епоха в друга. Ще настане нова епоха на земята, за която хората трябва да преобразят своите съзнания....

...Когато Моисей отиде при Фараона, да иска освобождаването на еврейския народ, той каза, че е изпратен от Бога на Авраама, на Исака и на Якова. Моисей не каза,че е изпратен от Бога на еврейския народ, но от Бога на Аврама, на Исака и на Якова. Понеже по това време Бялата ложа владееше над Египет, и Фараоните по това време бяха посветени, разбираха думите на Моисея. Фараон съзнателно изпитваше Моисея, да види, доколко той ще издържи на истината, доколко ще изпълни волята Божия. Така се изпита вярата на Моисея. Каквито чудеса направи Моисей, такива направиха и мъдреците на Фараона....

...Той не му каза, че е Бог на един цял народ, но му каза, че е Бог на Авраама, на Исаака и на Якова. Защо трябваше да му говори така? Понеже всички фараони в Египет бяха просветени, Бялата ложа беше в Египет. Когато тя господстваше, там имаше и наука, и култура. Когато тя се оттегли от Египет, всичко запустя. Навсякъде, където е минавала тази ложа, всичко е процъфтявало, но там, дето се е оттегляла, всичко е запустявало. Фараонът разбираше какво нещо е Бог на Авраама, на Исаака и на Якова, но той искаше да изпита Мойсея дали ще говори истината. И Мойсей като адепт трябваше да направи първото чудо. Той хвърли тоягата си на земята и тя стана на змия. Фараонът каза: „И моите мъдреци знаят това." Той ги извика, хвърлиха тоягата си на земята и тя стана на змия. Колкото чудеса направи Мойсей, толкова направиха и мъдреците, но когато дойде до четвъртото чудо, те казаха: „Това е Божия работа вече."...

...") Черните дни, това е една необходимост. Нали знаете, че в тъмнината се приготовляват плочите. Можеш ли да извадиш един портрет от една фотография при светлина? Вие трябва да знаете защо е създадена чернотата в природата. Нали в природата има рай, има и пъкъл. И двете половини са турени. Ако ние питаме: „Не може ли животът без страдание?", тогава защо съществува адът и раят? И виждаме онзи пример, дето Христос дава за Авраам и Лазар. А на другото място имаме ада с богатия, на когото засъхнало гърлото. И двамата вървят паралелно. Вие можете да кажете, че това е един мит. Но това съществува в природата. Паралелно вървят те....

...Казано е в Писанието: „Който греши, роб е на греха”. Да греши човек, това значи, да бъде вътрешно поробен; вътрешното робство води към смъртта. Човек може лесно да се освободи от смъртта. – Как? – Като престане да греши, като даде предимство на Божественото Начало в себе си. Дайте първо място на Бога в себе си, а после на човека, т. е. на Авраама. Не казвайте, че по-горен от човека няма. Преди Авраама беше Бог, Христос, великият принцип – Любовта.... ...„Преди да бъде Авраам, аз съм”. С други думи казано: преди да беше земята, слънцето беше, т. е. Великата разумност, която твори и съгражда нещата. Ако земята каже, че може да живее сама, веднага ще се разруши и изчезне. Земята ще съществува дотогава, докато центърът й е свързан с центъра на слънцето. В който ден се откъсне от слънцето, тя ще престане да съществува.... ...„Преди да бъде Авраам, аз съм”. Значи, Христос е бил преди Авраама. Авраам се е учил от Христа, понеже Христос носеше в себе си истинската философия на живота. Който следва тази философия, не умира, но се видоизменя. Той не се нуждае нито от паметник, нито от гроб. Какъв по-добър паметник можете да намерите от живия човек, който служи на любовта, на мъдростта, на истината, на доброто, на кротостта, на въздържанието? Няма по-красиви паметници от живите хора, които въплъщават великите добродетели. Няма по-красив паметник от живия човек, който служи на Бога. Да служиш на Бога, това значи, да вършиш Неговата воля с всичко красиво и възвишено, което Той е вложил в тебе.... ...„Преди да бъде Авраам, аз съм”. Кой е този „аз съм”? – Божественият Принцип. Достатъчно е да помисли човек за този принцип, за да се изпълни със свещен трепет. Мнозина спорят с този Принцип, както Яков, но какво стана с него? Бог го бутна по бедрото, и той окуця. След това мина през големи страдания. Който се е опитал да спори с Господа, той е минал през големи страдания.... ...Преди да беше Авраам, аз бях”. С други думи казано: Преди да беше човекът, Божественото съществуваше. Ето защо, всеки човек трябва да даде ход на Божественото да се прояви. Много външни подтици идат в помощ на човека да прояви Божественото Начало в себе си. Първият подтик е любовта. Тя иде отвън и събужда Божественото в човека.... ...„Преди да беше Авраам, аз бях”. Само онзи може да разбере този стих, който прилага Христовото учение. Едно се иска от човека: да признае Бога за свой Баща и да има към Него синовни отношения. Това значи, да живее човек и на небето, и на земята, както Бог живее. Това е Божествена идея, която трябва да внесете в умовете си. Само по този начин животът ви ще се преобрази....

...„Наближило е Царството Божие", всички, които така разбират Царството Божие, не трябва да се смущават. Аз се чудя някой път, хората все за любов говорят, но като видят двама души, че се обичат, те се смущават. Всички говорят, че трябва да бъдем богати, като видят някой богат, казват: „Христос е казал, че богатите няма да влязат в Царството Божие." Богатите, които са крали, няма да влязат в Царството Божие, а които са живели честно, ще влязат. Та, Авраам беше богат, но богатите, които са крали, те са камили, които трябва да разтоварим. И онези богати, които са осиромашали, и като бедни няма да влязат в Царството Божие, докато не забогатеят....

...Ако аз кажа тъй, поповете ще повярват ли? Няма да повярват. Ако кажа за българите, че по-добри българи от поповете няма, какво ще кажете? Кой ще го повярва? Ще кажете: намазали са му торбата, затова така говори. Аз бих казал най-хубавите работи за българските свещеници, ако изпълнят три неща: да бъдат изразители на Божията Любов, да бъдат изразители на Божията Мъдрост и да бъдат изразители на Божията Истина. Тогава ще кажа най-хубавите работи за тях. Но иначе аз ще ги опиша както се мъчат в ада. Богатият казва: „Отче Аврааме, изпрати Лазара да каже на моите близки да изменят начина на живот. Ние ядохме и пихме на Земята, но се пържим тук - и владици, и попове, и проповедници, и държавници има в ада, всички, които са вършили престъпления и са изнасилвали своите братя..." Срамота е това в 20 век, такива, лъжи да сипят по наш адрес. Това не е наука, нито религия. Не е въпросът само до това, че те говорят лошо за мен. Те сега за мен говорят каквото си искат....

...В какво седи великото добро? Ти ще познаеш твоята възлюбена само във време на изпитания, когато някъде слезеш в някой кладенец, че няма кой да дойде да ти помогне, тя трябва да те извади. В дадения случай онзи човек, който може да ти съдействува да израсне твоето дете в теб, той е твой ближен. Детето е мярка за любовта отвън. Една майка, която не е родила дете, тя няма любов. В този смисъл всеки трябва да бъде една майка. Аз ще ви приведа Писанието; казва се: „Авраам роди Исака” Едно време и мъжете, и жените раждаха. В отрицателния период жените раждат. Пак ще се сменят. Ту жените, ту мъжете раждат. Сега мъжете не се женят, само жените се женят, затова и те раждат. Ще дойде време, когато жените ще се подмладят, мъжете ще се женят, тогава мъжете ще раждат....

...Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там. Учените са все, богати. В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят. Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят. Той им желаеше доброто. Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си. Може да му снемеш звезди от небето - този човек....

...Ако човек иска да влезе в Небето, трябва ли да обръща внимание, когато му кажат, че е извратен или смахнат. Могат да ви говорят, че по три пъти на ден се молите на Господа, но не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези, без да се молят, имат палати; могат да ви убеждават да оставите тия щуротии и вие да почнете да се питате дали тия хора не са прави. Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: „Вие гробища имате ли, свещеници заравят ли ви, опяват ли ви?” Ние поне сме щури! Когато умрем, я ни заровят, я не – и да не ни заровят, все ни е едно, за погребение пари не оставяме. Ще кажете, че който умира, трябва да го погребат. Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазар, когото замъкват с таргата в гроба, Ангелите занасят в лоното Авраамово... Смъртта и погребението са старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, когато няма да има умиране – когато дойде време, човек просто ще замине съзнателно за онзи свят. Той ще тръгне, ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Илия, когато замина за онзи свят, остави кожуха си, а Елисей го взе....

...Лекарите ще констатират -станало разрив. Ако воювате с тези ангели на тъмнината, те носят големи ножове. Ти вървиш и дойдеш в стълкновение с него. Той казва: "Махни се." Ти не искаш да се махнеш. Имате примера на Варлаам, който отиде да порази. Ангел дойде насреща му, ослицата му видя ангела, тя стана ясновидка, казва: "Няма да те помажа, ако не ме послушаш, ако не изпълниш, каквото ти кажа, тогава ще те оставя жив. Ако не искаш, ще те оставя като един лъжлив пророк. "...

...Казвате: „Умрял." Лекарите ще констатират: „Станал разрив." Ако воюваш с тези ангели на тъмнината, те носят големи ножове. Ти вървиш и дойдеш в стълкновение с някой от тях. Той казва: „Махни се!" Ти не искаш да се махнеш. Имате примера на Варлаам, който отиде да порази. Ангел дойде насреща му, ослицата му видя ангела, тя стана ясновидка, казва: „Няма да те помажа, ако не ме послушаш, ако не изпълниш каквото ти кажа, тогава ще те оставя жив. Ако не искаш, ще те оставя като един лъжлив пророк. "...

...Когато те посетят трима души, вие вече имате един от онзи свят. Трима души – били те моми, момци или старци. Щом имате трима, вие вече имате един от онзи свят, който ви посещава. Разговорете се, много хубави работи ще чуете. Посмеят се, и пак ще си заминат. Че трима души посетиха Авраама като един човек. Трима души отидоха в Содом и Гомор. Когато ви посети един, той е от този свят, трима, когато ви посетят, те са от онзи свят....

...Трима души съставляват един човек. Когато ви посетят трима души, вие вече имате един от онзи свят. Трима души, били те моми, момци или старци. Щом имате трима, вие вече имате един от онзи свят, който ви посещава Разговорете се, много хубави работи ще чуете. Ще се посмеят се и пак ще си заминат. Че трима души посетиха Авраама като един човек. Трима души отидоха в Содом и Гомор. Когато ви посети един, той е от този свят; трима когато ви посетят, те са от онзи свят. Аз казвам: Когато двама души се оженят, те са от този свят, щом се роди детето, то е от онзи свят. Затова всички се радват на детето. Трима души не са от този свят, но са от онзи свят....

...Че като се обърнал богатият човек към Авраама, Авраам казал да не отива Лазар. Не че Авраам не може, но казва, не може да се измени редът на нещата. Понеже Лазар толкова време седял пред твоята врата, не ти дойде наум да го нахраниш. Ти не измени твоя ред на нещата, по същия начин и законът не може да измени реда. Както Лазар умря, така и ти ще умреш. Ти искаш да живееш добре в ада. Авраам му казва: „Ти в ада не може да живееш добре, ти в ада трябва да умреш, за да възкръснеш като Лазара.“ Човек, като умре, не може да бъде щастлив. Той, казва, не е от великите философи. Никой човек не може да бъде щастлив, докато не умре. И да умре, тъй както трябва. Този богатият човек не беше умрял. Той защо се мъчеше? Той мислеше за своите братя, да прати някой да им каже, че поне те да не дойдат на туй мъчение....

...Мога да ви приведа примери. В притчата за богатия и бедния Лазар, богатият човек помолил да изпратят Лазар да му помогне. Авраам не позволил. Не, че Авраам не искал, но не трябва да се изменя редът не нещата. Казал: Лазар толкова време седя пред твоята врата, на тебе не ти дойде наум да го нахраниш. Ти не измени твоя ред на нещата, по същия начин не може и сега да се изменя законът, редът. Както Лазар умря, така и ти си вече мъртъв, но искаш да живееш добре и в ада. Авраам му казал: Ти в ада не можеш да живееш добре, в ада трябва да умреш, за да възкръснеш като Лазар. Човек като умре, не може да бъде щастлив. Никой не може да бъде щастлив докато не умре. И да умре тъй както трябва. Богатият човек не беше умрял. Защо се мъчеше той? Защото мислеше за своите братя, искаше да прати някой да им каже как да живеят, че поне те да не дойдат на това мъчение....

...Тъй се създаде светът. Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас. Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света. Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза? По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам. Един ден ти ще бъдеш новият Адам. Така беше едно време с Авраама. Той имаше синове и дъщери. Преди това той нямаше нито синове, нито дъщери и Бог му каза: „Не бой се, ти ще имаш голямо потомство.“ Той беше на 90 години, а Сара – на 80 години, когато роди Исаака....

...Може един момент да определи, да отвори пътя ви за онези, великите постижения. Някой път вие мислите, че имате постижение. Имали сте. Но за днешният ден, успехът ви ще зависи от днешните постижения: от една добра мисъл, която възприемате, от едно добро чувство и от една добра постъпка. Христос казваше на своите съвременници евреи: „Не мислете, че вие сте чада Авраамови.“ Не трябва да се хвалим с миналото си. Бог може да въздигне от тези камъни чада Авраамови. Миналото е за поука, но настоящето е важно, в дадения случай. Не се спирайте върху миналите работи. Каква работа стои пред вас? Ти казваш: „Ние не ги разбираме тия работи.“ Не само не ги разбирате, но и много други неразбрани неща стоят за мнозина за разрешение....

...Някой може да каже: „Такива детински работи! Да говорят, че имало същества на Слънцето. Никой учен човек не знае това. Там има 40 милиона градуса топлина; даже и няколко милиона градуса топлина да има, как може да има същества?“ Прави сте. Гемиджийското въже ще започне да надебелява. Когато Христос каза: „Преди да е бил Авраам, Аз съм“, то евреите Му казаха: „Ти още 45 години нямаш, а Авраам си видял. И с Авраам ли ще се мериш?“ Христос им казал: „Никой не е бил горе, на Небето, освен Син Човешки, Който иде от горе.“ Как ще разберете това? Тук виждаме едно същество, което казва: „Аз ида от горе.“...

...Не се старайте да определите какво нещо е Бог. И когато имате любов към Христа, не ходете да Го търсите в историята къде е бил, как се е родил. Хубави са тези работи, нямам нищо против това. Де се е родил. Къде е стъпил Христос преди 2000 години, на каква местност. Че, Христос казва: „Преди да беше Авраам, Аз бях.“ Апостол Павел казва, че ние не познаваме вече Христа такъв, какъвто беше на Земята. Тъй че ние не познаваме Христа като онзи, слабия, с когото се подиграваха еврейските равини, но познаваме Христа като силен, да покаже пътя, по който трябва да вървим. Бъдете едно с Христа, където и да сте, развийте закона на Любовта, после ще дойдат вярата и надеждата....

...Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите. Но [аз] не губя нищо. Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат. Аз ще ги извадя от камъните някъде и ще намеря тези хора. Казвам: Най-после жабите ще направя хора и пак ще им проповядвам. И Христос казва, че Бог може от тези камъни да извади чада на Авраама. Ако вие не приемете, Бог от камъните ще извади....

...Друго заблуждение: „Ти преди хиляди години къде беше?“ Англичаните казват: „Това е подхлъзване на езика.“ Христос казва: „Преди да беше Авраама, Аз бях.“ Казват му: „Ти още 30 години нямаш, как си бил преди Авраама?“ Това е противоречие. Преди 1000 години къде съм бил? Някъде съм бил, разбира се. Не съм бил туй, което съм сега. Преди 1000 години съм бил друго. След 1000 години съвсем друго ще бъда. След 10 000 години, след 15 милиона години къде ще бъда и какво ще бъда? След 15 милиарда години ще бъдете нещо....

...Той сам се чуди защо е така. Дойдоха ангелите и задигнаха и богатия, туриха го на другото място – в пъкъла. Вижда богатият, че молитвата на Лазара беше много по-добра. Той, като се молеше за богатия, стана щастлив, а богатият, като се молеше за Лазара, стана нещастен. Как ще си го обясните това? Богатият, като се молеше за Лазар, стана нещастен, а Лазар, като се молеше за богатия, стана щастлив. Ако сиромах се моли за вас, вие ще отидете в лоното Авраамово, но ако един богат се моли за вас, вие ще отидете в ада. Каквото и добро да желаеш на един човек, който прави престъпление, ти със своята молба нищо няма да му принесеш! Може само да му принесеш страдания, нищо повече. А пък, ако един човек, който не е толкова праведен, ако се моли за един праведен човек, както и да се моли, той ще му причини добро....

...Според мене народът не трябва да бъде маса. Под думата „народ“ аз разбирам съзнателното, а не масата. Туй възвишеното, благородното, това, което мисли, което чувствува, това, което действува, това е народът. Кой беше бащата на еврейския народ? Авраам. Кой е праотецът на българите? Българите не го знаят. Българите нямат един Авраам, който ги е създал. Дръжте се за първия Авраам. Ще кажете, че Бог е нашият Баща. Щом е тъй, щом вярвате в това, и аз се радвам. Понеже и вие се радвате и мислите, че Бог е вашият Баща!...

...Да се моли и да вярва, че онова, което иска, Бог всякога може да направи. И да не казва: „Ако не стане.“ Ти се моли и ако Бог види, че онова, което искаш, е добро, Той все ще го направи. Но няма да го направи когато ти искаш. Запример, ако човек иска да бъде богат, децата му да бъдат нахранени, облечени, но тия деца ще се научат на разкош и няма да учат тогава. И Провидението няма да го даде туй богатство, когато ти искаш, а ще ти го даде на стари години. Такъв пример имаме у Авраам. На ранна възраст не роди син, да му се радва, а когато стана на 90 години. А Сара беше на 84 години, когато Господ ѝ каза, че ще имат наследник. „Господи, това няма да го бъде. Господ иска само да ме насърчи.“ И позасмя се тя....

...Той не знае това. Вие се радвайте, че има един добър човек. Или с други думи казано, ако между вас има един справедлив човек, вие се радвайте, то е едно щастие. И ако има двама души справедливи, то е още по-голямо щастие. А ако са трима, четири души, десет души - още по-добре. Когато Бог отиваше да погуби Содом и Гомор, Бог каза на Авраам: „Ако има в Содом и Гомор петдесет справедливи хора, няма да ги погубя тия два града." После Бог смали до десет и каза: „Ако има десет справедливи, няма да погубя Содом и Гомор." Но нямаше там тези десет души справедливи. Единственият човек справедлив беше Лот, и той, заедно с други двама, трябваше да излязат навън, и Содом и Гомор се разрушиха....

...Но ще оставя това сега. Няма да казвам какво мисли богатият. Умира Лазар и се освобождава от кучетата. Умира той и отива в лоното на Авраама. Умира богатият и се освобождава от [слугите], умира той и се озовава на противоположното място. Той е на мъчение. Вижда, че не се умира така лесно, но той е забравил и иска да му слугуват, и казва: „Отче Аврааме, кажи на Лазаря да дойде да ми слугува. Гърлото ми е засъхнало, да ми донесе малко вода. Мен ми трябва слуга." Никой на никого не може да служи. Лазар може да служи само за себе си. Има голяма пропаст между вашето разбиране и вашето [желание], има голяма пропаст....

...В тази глава се говори за обрязване. Има един обряд на обрязване, който беше даден на Авраама. Проповядва се, че всеки израелтянин трябва да се обрязва. Апостол Павел въстава против обрязването. Останалата част от главата ще си прочетете сами....

...Следователно ще научите законите на две неща, които са неделими. Търпението отникъде няма да го изчоплите, няма да го придобиете, ами ще изучавате закона на търпението. Като дойде до развитие на търпението ще правите така: имате един малък къс от нещо и дойде някой човек, ще му откъснете малко и ще му дадете. Няма да го задоволите. Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади. Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде. Защо не отиде Лазар? Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива. Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво. Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма. Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя."...

...Онзи, който чете първата глава, малко ще остане озадачен с родословията. Тук има 3 по 14 рода; после иска да покаже как Христос води Своето начало от обещанието Авраамово. Засяга една вътрешна страна, която вас няма какво да ви интересува. Тя е една сложна математическа задача. Някой път има такива задачи, дето само малцина се интересуват. Много сложни задачи са, които мъчно се разрешават....

...Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат. Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден. Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място. А богатият, като умира, отива в ада. Значи той е на вратата, вън, на богатия Лазар. Там седи и казва: „Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара да намаже гърлото ми с малко вода.“ Казва му Бог: „Нямаме време сега да изпращаме нашите слуги да намажат гърлата ви. Тъй – за тази работа нямаме слуги.“...

...Там е, в него е разликата. Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го туриха? На топло. Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Божия страна. Не го е оставил на студено, да трепери. И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж. Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края.)...

...Господ я създаде, ще ѝ се усмихнеш, ще ѝ се поклониш, ще поздравиш. Лошото не седи там. Лошото седи на друго място. Той сега мисли, като е светия, да не би да се изкуси. Той мисли, светия като стане, няма да има жени, няма да има деца. Как ще живее тогава? Да мислите! Моисей не беше ли един светия? Не беше ли женен? Авраам не беше ли светия? Не беше ли женен? Яков не беше ли светия? Не беше ли женен? Чудни сте вие. Новомодните християни не разсъждават така. Женените – в рая, а неженените – в ада....

...В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото. Положението ви тук мяза на този, богатия човек. Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада. Като викате, в Небето ще ви чуват. Както е този пример за богатия, който отиде в рая и се разговарял, казва: „Отче Аврааме...“...

...Той седи в ада и иска Лазар да му служи. Значи, иска Лазар да му стане слуга, да иде да му служи. То е друг род аристократизъм – в ада седи, на огън е и казва: „Нека дойде Лазар, да ми намаже гърлото. Не знае ли, аз съм човек, да дойде, да ми накваси гърлото.“ И след туй, другото положение – дава си заповедта, казва: „Аз имам петима братя, да иде да им каже да си уредят работите малко.“ Пак заповядва. Той се научил на заповеди в този свят. Казва му Авраам: не може....

...Като отидете в небето, как ще ви посрещне Христос? Той ще каже: „Като тебе такива много е имало и още има на Земята." Всеки мисли, че Христос ще го посрещне тържествено. Има нещо вярно в това, но всичко не е така, както си го мислите. Христос казва: „Верният раб в малкото е верен и в многото." Доволният от малкото е доволен и на многото. Казва Христос, че Лазар отишъл в лоното на Авраам, а богатият при кого е отишъл? В лоното на кого е отишъл богатият? За да ви посрещне Христос, Той трябва да ви посрещне отвътре. Ако бъдете гост на Христа, Той ще ви посрещне много добре. Неговият прием е много добър, но има друго едно посрещане, което не е посрещане на разбирателство....

...В какво седи Божията благост? Когато бедният Лазар умрял, той отишъл в рая, а богатият отишъл в ада. И след това Христос ни разправя за разговора, който се е водил между Авраама и богатия. Богатият казал: „Отче Аврааме, изпрати Лазара да ми накваси гърлото.“ Авраам му отговорил: „Голяма пропаст има между вас.“...

...Каквото и да се случи в техния живот, вярата им един в друг не само че няма да се намали, но повече ще се усили. Ако се яви някакво съмнение, единият от тях взима мерки. Следователно, където има разбирателство, там отношенията са правилни и хармонични. Когато ангел Господен се яви при Авраама, той му каза от името на Господа: „Няма да скрия от тебе това, което съм намислил да правя“. – Какъв беше Авраам на Господа? – Негов приятел. Ангелът каза на Авраама, че отива в Содом и Гомор да погуби тия градове заради лошия живот на жителите им. Авраам започна да се застъпва за тях и каза: „Господи, ако има сто души праведни, ще пожалиш ли градовете?“ – „Ще ги пожаля.“ – „Ако са 80?“ – „Ще ги пожаля.“ – „Ако са 50?“ – „Пак ще ги пожаля.“ Така слизаше Авраам до десет души, но повече не посмя. Всъщност, само Лот, братът на Авраама, беше праведен. Даже дъщерите му не бяха праведни. Жената на Лота не послуша ангела, да не се обръща назад, да гледа какво става с градовете. Тя прояви любопитство, обърна се назад и за непослушанието си се превърна на солен стълб....

...Тия хора в Содом и Гомор не живеят както трябва. Бог е решил да очисти тия духове. Няма да остане никой там. И тогава Авраам се застъпва, казва: Господи, там може да има 50 души праведни! Ако има 50 души праведни няма да разруша. Възможно да не са 50 души, може да са 40. И 40 ако са пак няма да направя това. Авраам иска да извини и казва: Господи, може да са 30. Но дойде до 20, 10 и спре. А колко души бяха праведни в Содом и Гомор? Лот и двете му дъщери. Но и двете му дъщери не минаваха от праведните. Четири души бяха праведни и жена му. Но единственият праведен човек беше само Лот....

...Вие имате един пример от Свещената книга, дето се казва как е умрял бедният Лазар и как – богатият, при вратата на когото живял бедният Лазар. Богатият бил погребан с всички почести и уважения, с речи и песни, с хубава кола, а бедният – като незнаен войн, без всякакво опело, без кола, без почести и уважения. Обаче този незнаен войн отиде в лоното на Авраама, а знайният войн – в ада. Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората. Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата. Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва. Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва. Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал....

...Аз казвам: Всеки, който се ражда, влиза в Царството Божие. Който умира, излиза из Царството Божие. Казвате: „Там е писано“. Как е писано там? – Как е писано, кажете ми? Казва: „Писано е. И умря Авраам, и погреба се при отците си“. Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде? – Отишъл на почивка. Всеки, който умира, отива на почивка. Писанието казва: „Да си починат от делата си“. Мислите, че всеки, който почива е в оня свят. Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си....

...Христос казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, той е и майка, и брат, и сестра Моя.“ Само по този начин могат да се примирят известни противоречия в света. Защото, ако противоречията, които сега имаме, не можем да ги примирим, как ще ги примирим в бъдеще? За пример често ме запитват къде е онзи свят и като отидем там, ще се познаем ли. Вие тук не се познавате, че на онзи свят ще се познавате. В онзи свят няма никакво познаване. Какво ще се познавате? И отиде бедният Лазар в лоното на Авраама, а богатият отиде в ада. Богатият позна Лазара, но какъв смисъл има в това познаване? Ако се познаем, но ти си в едно място, а аз – на друго, тогава какво ще каже богатият? Той ще каже: „Отче Аврааме, изпрати Лазара при мене да ми накваси гърлото.“ С това аз не искам да ви представя какво нещо е адът, но казвам, че в човека има един ад, той е неговите тънки и дебели черва. Стомахът е католическото чистилище, а сърцето на човека, това е раят. Като дойдеш до човешката глава, това е Бог, от Който човек е излязъл. Главата представя небето....

...Днес и свещеници, и светски хора говорят за правда, без да я познават. Срещне ме някой свещеник, измерва ме от главата до краката. Питам го мислено: Как си, стана ли патриарх? – Станах. И откак станах патриарх, поумнях. – Аз пък винаги съм бил патриарх и още много има да уча. Ето, и Авраама считат за свой праотец, но и той имаше да учи. Той влезе като ученик в една школа, дето го нарекоха Абраам. Значи, в името му се вмъкна още едно „а“, началната буква на азбуката. Първата буква, с която е направен човекът, е „с“; втората буква е „у“. Така се образува сричката „су“, която на турски означава вода. Водата символизира живота....

...Сега съществува едно противоречие. Вие не сте влезли във философията на противоречията. Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място. Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла. И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл. Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората....

...Божественото във физическия свят трябва да се прояви. Казвам: Физическият свят е едно проявление на Божественият свят. Като идем при Бога от физическия свят ще намерим туй, за което сме копнели, ще го намерим. Ако искаме да видим Славата Божия, трябва да дойдем тук, да я видим между големите противоречия, които съществуват. Тук ще видим в какво седи Славата Божия. Казва Христос: От тия камъни Бог е в състояние, може да направи чада на Авраама. Ще вярвате, че като идете при Него, Той всичко може да направи от вас. Като започнете да (мислите) ще ви дойде на ум как да решите задачата. Една сестра дойде при мене и ми се оплаква. Казва: „В комисията имало един страшен и от сега треперя“. Казвам: Не се плаши. Господ е и в този страшния....

...Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов. Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“. Единственото реално нещо остават тогава само парите. Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога. Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият. Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той. Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ. Казва му: „Защо ме излъга? Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра. Щях да направя едно престъпление“. Често и ние при парите, вземат ни ги хората. Всеки обича парите....

...Взело е 1500 години, докато се напише в разни епохи, с разни разбирания. Вие не може да се върнете 1500 години да четете. Тълкувате. Вие четете например Псалмите. Трябва да знаете в какво положение е бил Давид, когато писал Псалмите. Или живота на Авраама. Или тия войни, които ставали във времето на Илия, или във времето на апостолите, или във времето на Христа. Тия работи, за да ги разберете, трябва да се повърнете назад, да пресъздадете туй време и да видите каква е истината в живота. Вие тълкувате всичко от ваше становище. Казвате: „Тъй е казал Христос“. Но Христос го е казал при известни условия. Христос е говорил за рибите, понеже се намирал между рибари, за да го разберат....

...Господ, като те гледа, казва: „Я го доведете при Мене.“ Праща ангел – задигат те от земята, лишават те от всичко. Казва: „Нека дойде при Мене.“ Тогава, като идеш в оня свят, при Господа, как ще бъде? Христос дава един пример: Някой имало, един беден Лазар, който седял като страж пред вратата на един богат човек. Умира Лазар и отива в лоното Авраамово, да гледа лицето Божие. Умира богатият и отива в ада. Богатият вижда Лазара в Рая и казва: „Отче Аврааме, нека дойде Лазар и с кръста си да ми намаже гърлото.“ Този не иска да види лицето Божие, не иска и да види лицето на Лазара. Казва му Авраам: „Не може.“ Сега всичките казвате: „Туй не се отнася до нас.“ Какво трябваше да направи богатият? Богатият не викаше Лазара според моята норма, която ви казах. Трябваше да повика Лазара, да сготви, да яде Лазар и той да го гледа. Когато беше болен, богатият трябваше това да направи, а той всякога ядеше, пиеше и викаше обикновените лекари. Обикновените лекари го пратиха в ада. И сега в ада викат друг да дойде. Казват му: „Не може.“ Сега, другото заключение, това е един пример....

...Какво лошо има? Та вие се плашите да ви вземат за пример. Давид е поставен за пример. Толкоз хиляди години направи една погрешка и всеки, който чете Библията, говори си този пример. Носил ли си този пример? И за Аврама, че казал една лъжа. Казал за жена си, че не му е жена, ами че му е сестра. Няма скрити работи. Авраам бил адепт, учен човек, но една лоша постъпка, казал за жена си, че му е сестра и стои там. Казват му: „Защо казваш, че не ти е жена, а каза, че ти е сестра? Щях да направя едно престъпление.“ „Ако вземете всичките полици“, казва Господ на един от пророците. Колко деня му каза да седи? Един стих има, после казва: „С човешка светлина ще си печеш хляба. Хайде, казва, давам ти.“ Как ще обясните вие? Сега ще се спра върху нещо: Преценка трябва да имате, да оценявате Божията Любов. Тогава онези, които обичате, преценявайте любовта. Никога не подценявайте любовта на когото и да е....

...Тук се измъчих.“ Авраам му казва: „Синко, имам всичкото добро разположение, но тази работа не става така. Лазар е на служба сега и не може да напусне службата си. Той има важна работа – такава, че за една секунда не може да напусне работата си. Много особена работа има! И ако той напусне работата си, ще стане цяла бъркотия. Не мога да го изпратя да ти накваси гърлото.“ Аз сега тургам тълкуванието. Но смел е този богатият, казва: „Ако не може сега, тогаз, когато си свърши работата, пратете го при моите роднини на земята, че да не би и те да дойдат тук.“ Казва Авраам: „Не може, понеже пътните съобщения от небето за земята не са направени. Развалени са пътищата. Ще вземе с години докато отиде и се завърне. Трябват най-малко 4–5 години. Когато се поправят пътищата, тогава.“... ...И досега си мислите и говорите за Христа, за Бога и все очаквате един ден да умрете и тогава да видите Бога и да видите Христа. Говорим за онзи свят и искаме да умрем, че да го видим. Мислите ли, че като излезне вашата душа от тялото ви, вий ще идете в онзи свят? Така мислеше и богатият, но като излезе той от тялото си, къде отиде? Отиде в Сахара на горение. Умря и Лазар. Той къде отиде? Отиде в лоното на Авраама. Те са двата пътя. И Лазар отиде с аероплан. Но тези, които занесоха Лазара с аероплан на небето, бяха по-умни. И аеропланът не претърпя криза. И богатият отиде с аероплан, но в ада. И ако попитате къде отиде, той ще каже: „Изпълних си длъжността на земята.“ Не може да се каже, че богатият не е направил добрини....

...Като идете в оня свят, как ще изтълкувате онези притчи на Христа: Лазар в лоното Авраамово, а богатият, вътре в ада и се гледат и се чуват, като си говорят. Казва богатият: „Отче Аврааме, та казва, как тия хора в рая са щастливи, като гледат другите че горят? Онези, които горят в ада се измъчват, в кожата си не може да се поберат.“ Казват: „Защо? Онези нямат ли милост да ги спасят там?“ Онова, което имате, то е невидимо. Страданията в хората не са видими, те са невидими. Онзи огън, който гореше в богатия, Лазар ни най-малко не го виждаше. Той виждаше пред себе си богатият, пред себе си в туника и богатият виждаше Лазаря, както го виждаше на земята. Казва: „Този не го ли зная?“ Той вижда Авраама и се чуди как Авраам позволява, този нехранимайко го държи там и от дипломатическа учтивост казва: „Изпрати го на земята, няма защо да стои при тебе. Прати го тук. Имам едно възпаление, да ми послужи, възпаление на гърлото.“ Не казва, че огън гори. И вие го имате. Някой път възпалението на гърлото имате. Дойде лекар – едно малко възпаление, огънчец на гърлото....

...И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно. Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство. Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват. Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали. Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи. Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа? Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа? Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града?“ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града?“ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души?“ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20?“ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души. – „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор. Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му. Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб. А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна. Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом. Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква? Добри хора трябват в света....

...Сега не мислете, че духовният религиозен човек трябва да бъде беден, да ходи със скъсани дрехи. Това е повидимому. Авраам беше благоугоден на Бога и не беше беден човек. Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият. Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора? И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам....

...Роди се син от слугинята. Обаче след време се роди избраният син на Авраама. И неговата жена каза: Не искам да гледам тази слугиня и нейния син. Тя ми направи голям позор. Тя е причина за всичките ми нещастия. Господ каза на Авраама: Послушай жена си.... ...Апостол Павел така изтълкува какво е първата жена: това е законът на любовта; а пък втората жена е слугинята, която жена му даде на Авраама. Това е законът, в който сега живеят хората. При втората жена стават всичките насилия и човек живее и служи на два закона. Служи на закона на Духа – съзнава, че той обича Бога и че служи на Бога. И служи и на другия закон – който го кара да служи, както той не желае.... ...Защо трябваше Авраам да закъснее дълго време, за да му се роди син? Има си една причина чисто биологична. В Сара и Авраам имаше много погрешки, наследени от техни деди и прадеди, и от тяхната младост. И ако беше им се родил син в ранната възраст, на 25–30-годишната им възраст, този син щеше да наследи всичките слабости на баща си и майка си. И трябваше Авраам и Сара да бъдат с един установен ум и характер и жена му да не хвърля око на чужди мъже. Има някои жени, които хвърлят око на чужди мъже. На мен да не разправяте – макар да не съм женен, но го виждам. И мъже има, които хвърлят око. Ако един светия хвърля такова око, ще го скъсат на общо основание, макар и 30 години да се е подвизавал. Законът е: Не пожелай! Ти, ако погледнеш на една жена, да прославиш Бога.... ...Та Яков смекчи сърцето на брата си. Праща му подаръци. И като дойде Яков, подчинява му се, прегръща го, целува го. Така Исав му прощава. Другояче нож щеше да има. Аз някой път гледам тук на Изгрева някои сестри казват: Дотегна ми тази сестра. – Тя няма нито опитността на Авраама, нито опитността на Сара, нито опитността на Якова има, нито опитността на Исав. А казва: Дотегна ми! Дотегнало ѝ. Какво ѝ е дотегнало – и тя не знае. Беше дотегнало на един пророк. На Иона, комуто Господ каза да проповядва в Ниневия. Иона казва: Стар съм, тези Божии работи, Господ не си държи на думата.... ...И какво каза Бог на Авраама? – Като стане син ти на 20 години, ще го принесеш в жертва. И Авраам не се поколеба. И като отиде Авраам на мястото на жертвоприношението, Бог му каза: Видях твоята вяра. – Ако ние сме готови да принесем всичко, ще придобием нещо. Нас ни е страх някой път да не изгубим нещо. Нищо няма да изгубим....

...Този човек е пратен от невидимия свят. Кажи му: „Много ми е приятно, че Господ [те] прати да ми говориш.“ Всеки един човек, който произведе в тебе едно добро чувство, повикай го на гости. Това е Божественото. А пък ние всякога оставяме това и мислим само за себе си. Всеки ден нас Господ ни среща. И като ни среща, някой път като Авраама трябва да Му направим малко угощение. Той всякога не идва. Някой път, ще дойде без да Го видим. А някой път, когато стане видим, трябва да се радваме. Някой път, Той не иска да Го занимаваме и става невидим. Но някой път, иска да види докъде сме дошли в нашето развитие и доколко нашето сърце е готово да възприеме хубавото, благото и доколко ще бъдем признателни....

...Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света. И ако той си позволи да я погледне на криво, той ще изчезне от света. Та ако вие отидете в ангелският свят, едва ли бихте могли да преживеете два дни между тях. Вашата мисъл веднага ще бъде видима за тях. Някои искат да отидат на небето да видят Христа. Но знаете ли какво ще бъде положението ви? Всичките ваши мисли ще тръгнат подире ви, както едно време Авраам, при напущане на бащиния си дом, с цел да отиде в Ханаамската земя, взе със себе си всичката си стока – говеда и камили. Какво ще правите, като се видите заобиколени със своите мисли? Ако вие носите птички, риби, както и да е, но ако носите къртове със себе си, какво ще правите? Ами ако носите свине със себе си, какво ще правите? Небето няма нужда от къртове и от свине. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Не, питам ви: Ако имате една мисъл, която, като кърт постоянно рови пръстта ви, какво ще ви ползува? Какво ще ви допринесе онази мисъл или онова чувство, което постоянно рови и разваля нещата? Не мислете, че в човешката мисъл и в човешките чувства няма такива къртове. Не, и там ги има. Не само къртове, но колко попови прасета има в човешката мисъл....

...Засъхва ти гърлото. Когато ти засъхва гърлото, ти си в положението на богатия. И богатият казва: „Отче Аврааме, изпрати Лазара при мене с пръста си да ми накваси устата. Аз долу, на Земята, не можах да разбера неговата добрина и сега го разбрах. Прати го при мене.“ Казва му се: „Не може да дойде при тебе. Ти трябва да дойдеш.“ У този богатия човек няма смирение, защото [не] казва: „Отче Аврааме, както едно време Лазар седя при мене и аз като него ще отида с всичкото си смирение при него.“ А пък сега казва аристократически: „Я го изпрати при мен.“ Аристокрация да няма! Някой казва: „Това християнство ли е? Така ли се обхожда човек?“ Тогава вие играете ролята на този, богатия. Трябва смирение. Богатият, докато е на Земята, има право, но в ада вече той другояче говори. Той играе ролята на Лазара....

...Богатият, като минаваше покрай Лазара, му казваше: „Да знаеш, човек, който живее добре по Бога, Господ така го благославя, като мене. Който живее като тебе, така Господ го туря да страда.“ Че имаше известна истина в това, вярно е. Лазар през целия живот, като минаваше богатият, казваше: „Господ е милостив, ще се науча.“ И се научи. Дойде в другия свят и беше добре. Но докато беше на Земята, Лазар никога не поропта, беше доволен. Обаче, като дойде богатият в оня свят, в положението, той поропта: „Отче Аврааме, засъхна ми гърлото в тия страдания, изпрати ми Лазара.“ Авраам му каза: „Както Лазар си учи урока в другия свят, където ти понесе всичките Божии благословения, сега Господ те тури ти да се учиш. Ти си предметно учение. И Лазар беше предметно учение. Както Лазар изтърпя, така и ти трябва да изтърпиш.“...

...От мъжа се научила да ражда, понеже тя не беше раждала и мъжът даде тази работа на нея, да изучи този занаят. По-напред мъжете раждаха. В Писанието, в Стария Завет се казва, че Авраам роди Исаака. Исаак роди Иакова. Мене са ме питали как е възможно да се пишат такива глупави работи. Казва „Авраам роди“, защо Сара не роди? Сега, не вземайте раждането физически само. Раждането е едновременно процес на човешкия ум. Раждането е и процес на човешкото сърце. После се въплотява една мисъл отвън, да се сгъсти, както сега сгъстяват някои газове под натиск отвън и образуват течни газове....

...Всички, които притежават добродетели, ще бъдат наследници на земята. Това е знамето,което се развява по цялата земя. Благословени всички народи, които служат на Божествените добродетели, земята ще бъде тяхна. Кой е избраният народ? Евреите имаха идеята, че те са избран народ. Един малък народ от 600 хиляди души бяха, като излязаха от Египет. Един малък народ, който първоначално беше Авраам. После Яков, който имаше дванадесет сина. И после в Египет станаха 600 хиляди. Мислеха, че са избран народ, и че като тях друг няма. Всички други бяха езичници. Казват: Всички са езичници, да се очистим. Те създадоха идеята, че за тях е всичко, другите народи да им служат....

...Казва: Не може. Между вас пропастта е такава голяма. Условията и законите са такива, че от нашия свят никой не може да дойде във вашия. – Прати Лазара да иде на земята. Казва: И това не може да стане. Ето къде е разрешението на всичкия философски въпрос. Този въпрос, както богатия искаше да се разреши, не може да се разреши по човешки. Авраам му каза, че по човешки не може да се разреши. Въпросите трябва да се разрешат по Божествено. Всичките противоречия в света трябва да се разрешат по божествената любов. Вие трябва да търсите правата, които Бог ви е дал, с които сте родени, не някакви наследствени права. Право е само онова, което Бог ти е дал. Да защитиш онова, което Бог е вложил в теб, то е твое право.... ...Вас ви мъчи, че някой си имал по-хубави обуща, че пиано имал, че цигулка имал, че хубави дрехи имал. Вие се заблуждавате. Всичко туй, което имате, ще ви се вземе и ще останете като суха клечка. Какво ще правите я ми кажете? Кажете ми, защо се заблуждавате? Къде е Авраам, къде са неговите деца? Авраам имаше само един син, един законен син, по дух и имаше още един син по закона на жена му, тя му наложи и друга една жена. Този беше синът на плътта. Питам сега: Колко жени трябва да имат хората? Колко жени имаше Авраам? – Две. Колко имаше Йов? Колко имаше Соломон? – 300 жени и 600 наложници. Вие се възмущавате от многоженството, но и многоженство има в природата. Една царица у пчелите, колко любовници има. По 400, 500 са вътре, за които пчелите хас не струват. Но те са идеал в царицата....

...Казвам: Когато едно време Господ каза на Авраама да излезе из земята и да напусне бащиния си дом, той представяше целия еврейски народ. Ако той беше се отказал, нямаше да съществува израилският народ. Казва му Господ да излезе и той излезе. Всеки един от вас представя цялото човечество. Вие сте в удовете на човечеството някъде. Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата....

...Аз считам, то е един роман. Може да ви каже някой: Ще ви говоря за оня свят – не съм ходил, но тъй както съм чел. Ще ви говоря за ада – не съм ходил, но тъй както съм чел, ще ви разправям заради него. Интересно, учени хора разправят, че адът е много далече от небето. Небето е горе, адът е долу. Ако адът е така далече от небето, как е възможно за богатия, който беше в ада, като си дигна очите и виде Авраама. Ако небето е така далече както месечината, един човек може ли да го видиш тогава от земята? За да го видиш, значи много близо е. Казва се, че само една голяма пропаст имало, но хората се разговарят там, гледат се значи. Казват, че адът е огън. Огън е, но този огън не е видим, но е вътре. Има нещо, което засяга гърлото. Сега вие мислите, че има вили, с които дяволите мушкат хората....

...Та казвам: Като влезете в любовта, там единствен Бог е, който се изявява и ние се учим как да обичаме. Ти не можеш да обичаш, ако Бог не те е научил. Казва: Всички ще бъдат научени как да се обичат. Сега нито един от вас не може да покаже как да обича. Онези хора на любовта кои са? Христос казва на евреите: „Бог от тези камъни може да въздигне чада на Авраама.“ За нас камъните са неразумни и твърди, за любовта обаче те са живи. Всичките камъни това са специфични духове, учат се, те са на учение. Учат се на търпение, като се търкалят, като ги газят отгоре, учат се на търпение. Стъпи някой отгоре му, казват: Търпеливи трябва да бъдем. Много са учени, те много знание имат. Кой от вас може да повярва на това? Тия камъни Бог ги създаде, от Бога са излезли....

...Там – казва, че кучетата му ближеха раните. Той при всичката беднотия даваше храна на кучетата. Богатият с всичкото богатство нито трошица не даваше. И умря този човек, и отиде при Авраама. Богатият, като умря, отиде в ада. Обърна се процесът. Единият стана виден човек, чиновник при Авраама. Другият не се учеше, влезе в земята, да работи в ада. Работата е там. Както е представено, не е така....

...Като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще ви дадатъ едно изпитание на любовьта. Христосъ дава единъ примѣръ за богатия. Защо богатиятъ не каза на Авраама: „Отче Аврааме, позволете да ме пуснатъ отъ ада, понеже азъ се мѫча. Да ида да имъ проповѣдвамъ, да имъ разправя какво мѫчение има (въ ада).“ Топло му бѣше въ ада, казва: „Лазаръ да напусне небето, да иде да проповѣдва“. Научилъ се да заповѣдва. И въ ада като се мѫчи, (богатиятъ) пакъ заповѣдва: „Да пратятъ Лазаря“. (Авраамъ) казва: „Не може да иде“. Азъ зная вече тази работа. Понеже заповѣдва, затуй не му се изпълни желанието. Ако богатиятъ би поискалъ той да иде да проповѣдва, щѣха да го пуснатъ отъ оня свѣтъ. Казвамъ: Сега и вие, като богатия, искате други да пѣятъ. Щомъ дойде мисъльта на една стара сестра нѣкоя млада да ѝ попѣе, тя да пѣе....

...Като влезете в духовния свят, ще ви дадат едно изпитание на любовта. Христос дава един пример за богатия. Защо богатият не каза на Авраам: “Отче Аврааме, позволете да ме пуснат от ада, понеже аз се мъча. Да ида да им проповядвам, да им разправя какво мъчение има (в ада).” Топло му беше в ада, казва: „Лазар да напусне небето, да иде да проповядва”. Научил се да заповядва. И в ада като се мъчи, (богатият) пак заповядва: „Да пратят Лазар”. (Авраам) казва: „Не може да иде”. Аз зная вече тази работа. Понеже заповядва, затуй не му се изпълни желанието. Ако богатият би поискал той да иде да проповядва, щяха да го пуснат от оня свет. Казвам: Сега и вие, като богатия, искате други да пеят. Щом дойде мисълта на една стара сестра някоя млада да й попее, тя да пее....

...Лошият вижда само злото, а добрият вижда доброто. Всеки един човек в света мисли туй, което е. Какъвто е той, така мисли за хората. Трябва да се избавим от наслоените заблуждения от хиляди поколения. Четете една Библия. Че ако вие вървите по Стария завет, какво ще стане от вас? Ако вземете пример от Соломона, какво ще стане? Ако вземете пример от Давида, какво ще стане от вас? Ами даже и Авраам ако вземете за пример, той имаше жена и като отиде на едно място, казва ѝ: „Кажи, че не ми си жена, но сестра. Ще ме убият заради тебе. Ти си красива.“ Едно злоупотребление – да мислят, че му е сестра, за да се освободи. Но той казва: „Защо не ми каза истината? Ще ме туриш в грях. Не знаех, че ти е жена.“ Сега някой ще каже: „Той го излъга.“ Не го е излъгал, то е страхът. Не че съзнание е имало в него.... ...Казвам, ако един Авраам, който беше патриарх, и в него се зароди страхът, колко повече в съвременните християни. Дойде страхът пак. Като изгубиш жена, знаеш какво ще стане? Ако изгубиш жена си, тя е твоята душа. Като изгубиш жена си, къде ще я намериш? Аз считам душата – това е жената вътре. Духът е мъжът. Жената не трябва да се губи....

...Туй са обикновени работи. Трябва да минем във вярата. Има една обикновена детинска вяра, в която нещата не са верни. От яйце камила не става, но ако това кажеш на турчина, той ще каже: Ола белир. Бог от всичко може да направи. Нали Писанието казва, че Бог от тия камъни може да направи чада Авраамови....

...Само в оня свят вие, като изпращате вашата мисъл, ще ги намерите. Светът е раздвоен на две страни. Раят и адът са близо. Вашите лоши мисли, желания и постъпки вие само в ада ги пращате. Добрите мисли, добрите ви желания и постъпки пращате в рая. Та като идете там, лошите ви постъпки ще започнат там и ще кажат като на Авраама: „Отче Аврааме, вие ни създадохте, не може ли да ни изпратите в оня свят?“ Не може да ви изпратят. Една мисъл, която отишла в оня свят, не може да се върне назад. От вашите, които са заминали в другия свят, има ли някой, който да се е върнал? Аз разбирам в тази форма, в която са живели, в тази форма не могат да се върнат. Да допуснем, че някой дошъл при мене с аероплан, вторият дойде с автомобил и третият дойде с биволска кола. Чудни са хората, когато искат по бърз начин. Най-първо, тръгват с кола към планината, докато дойдат до стръмното....

...Всички сѫ изморени, тогава попѣѝ ти. Колкото да ти рѫкоплѣскатъ или не, ти да бѫдешъ доволенъ. Ти искашъ да излѣзешъ на първо мѣсто, да кажатъ, че като тебе пѣвець нѣма. Нѣкои хора сѫ по-одарени, работили сѫ въ миналото, иматъ хубавъ гласъ. Има сега едно съчетание на доброто, справедливостьта и разумностьта. Ларингсътъ е правенъ нѣкѫде, не е проста ципа. /Учительтъ пѣе „саааму“/. Какво ще разберете? Една дума е разбрана въ тебе, когато даде единъ импулсъ. Ти вземешъ, направишъ едно усилие и следъ туй импулсътъ зависи отъ първия. Когато ти пѣешъ, се усилва пѣенето, тия думи сѫ прави. Ако съ всѣко движение отслабва движението, проявата на мисъльта не е правилна....

...Всички са изморени, тогава попей ти. Колкото да ти ръкопляскат или не, ти да бъдеш доволен. Ти искаш да излезеш на първо място, да кажат, че като тебе певец няма. Някои хора са по-одарени, работили са в миналото, имат хубав глас. Има сега едно съчетание на доброто, справедливостта и разумността. Ларингсът* е правен някъде, не е проста ципа. /Учителят пее “саааму”/. Какво ще разберете? Една дума е разбрана в тебе, когато даде един импулс. Ти вземеш, направиш едно усилие и след туй импулсът зависи от първия. Когато ти пееш, се усилва пеенето, тия думи са прави. Ако с всяко движение отслабва движението, проявата на мисълта не е правилна....

...Сега, ако разгледаме вас, по-добри хора от вас няма в България. Даже един струва повече от българския народ. Вий сте тъй ценни, както Авраам. Целият еврейски народ излезе от Авраама. Но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, и в него имаше по някоя слабост – той беше страхливец. За пример, като отиде в Египет – там имаше князе –, понеже жена му беше красива, казва ѝ: „Кажи, че не си ми жена, но си ми сестра, защото ако кажеш, че си ми жена, ще ме претрепят заради тебе.“ Един от князете дойде, че взе жената, понеже била красива. Тогава не се церемоняха хората – взе я. Господ прати един ангел да му каже, че тази не му е сестра, но жена – неговата другарка. Казва: „Ако не му я върнеш, голямо зло ще те сполети.“ Казва: „Защо ме излъга, защо не ми каза истината, но искаш да ме туриш в изкушение? Една женена жена няма право да обича друг мъж.“...

...Може да излизат из тялото, по волята си. Може един човек да остави тялото, да се разхожда, да иде в Америка, да види какво става там и да се върне. Това са много напреднали хора, които разбират законите. Онези, които не разбират, ще кажат: Това е 1001 нощ. Което е в този свят, не е 1001 нощ. Аз питам: Къде е първият Адам, къде е първата Ева? Къде е Авраам? Къде са всичките велики хора? Ако е за осмеляване, аз питам. Казвате: Отишъл в оня свят. Къде е оня свят? Според мене оня свят е в главата. Раят къде е? Раят е в сърцето. Казвате: Може ли раят да е толкоз малък? Една малка картинка, турена микроскопическа на едно платно, хиляди пъти се увеличава. Слънцето, което е 1 милион и 500 хиляди пъти по-голямо, турил го е Господ надалече, намалил го е....

...Който бил в рая на Земята, отива в ада в духовния свят. А при това не са далече, но се виждат. Повдига очите си богатият и вижда Авраама и започва да се разговаря и казва: „Отче Аврааме, изпрати Лазаря да ми накваси малко устата, че ми е пресъхнало гърлото.“ Сега не трябваше ли да му помогне? Ще кажете: „Мъчи се този човек.“ Нали някой път казваме: „Човещина трябва.“ Защо Авраам не стана оттам, да иде, да помогне на богатия? Защо не изпрати Лазаря? Казва: „Ти, синко, в другия свят яде и пи, прекара твоя живот. Сега ти си на работа. Там Лазар беше на работа. Сега той ще си почине малко.“ Хич не иска да знае Авраам, че му засъхнало гърлото. Не се интересува от неговото засъхнало гърло.... ...Вие какво бихте направили, ако сте на мястото на Авраама? Казвате за някого, че страда този човек. Че страда и Господ не може да му помогне. Той има един необуздан език. Навсякъде го гонят. Мислите ли, че ако дойде един вълк в България, ако влезе в някое село, ще го посрещнат? С дърво ще го посрещнат. Или една лисица ако влезе в село, и нея ще я посрещнат така....

...Синът няма да пострада от престъпленията на бащата. Трябва да изправим някои неща в света. Казвате: „Ние не живеем добре. Не правим добро.“ Че не живеем добре, може да живеем добре. Ако тук вие не живеете добре, мислите ли, че външният свят живее по-добре? Ние тук не сме търпеливи. Мислите ли, че външният свят е по-търпелив или че е по-щедър от вас? Защото Бог каза на Авраама, че ако има 10 души добри, то заради тях ще помилва [всички]. Винаги заради добрите хора се кредитират. Те се кредитират....

...Христос привежда онзи пример. Умира богатият и отива в ада, умира и отива при Авраама. Българите са преобразили тази приказка, те пък разправят, че един свещеник, много благочестив, казва на жена си: „Ти, жена, като умреш, да ме търсиш в рая, мястото ми е в рая. Туй да знаеш, 101 на сто, в рая съм. Ти като дойдеш, при мене ще ти приготвя място.“ Случило се, че свещеникът умрял. Тя мислела, че той е в небето. Като умира и тя, отива да го търси в небето. Навсякъде го търсила, не може да го намери....

...Ще кажете, че това не е естествено. Малко ли бедни деца и сираци има, че трябва да се занимават с кучета, да изразходват средства по тях? Право е това, но те не са срещнали дете, което е могло да направи това, което малкото кученце е направило. То отворило сърцето на някоя дама, и тя го обикнала. Ще кажете, че животното е по-глупаво от човека. И това е право, но има животни, които някога проявяват по-голяма интелигентност от човека. Какво ще кажете за ослицата на пророк Валаама? За нея се казва, че тя видяла ангела, преди господарят й да го види. И когато той я биел, за да върви напред тя проговорила и му обърнала внимание на видението, че ангел стои пред тях. След това ангелът проговорил на пророка: „Няма да се връщаш от пътя си, но ще отидеш там, задето си тръгнал, и ще говориш това, което вложа в устата ти. "... ...Днес всички хора, като Валаама, са тръгнали за някъде със своята ослица. Няма да им кажа, че трябва да се върнат. Нека продължават пътя си, но да слушат внимателно, какво ще им каже ангелът. Каквото им каже, точно да го предадат на онзи, към когото са тръгнали. Словото Божие трябва да се разнесе по целия свят, а с него заедно и Божиите блага. Следователно, не казвайте, че сте бедни, че нямате нищо, че сте неразположени, защото не говорите истината....

...Имаме един добър пример с Авраама – Бог, за да изпита неговото користолюбие... Той нямаше деца. Сара нямаше деца. Тя беше много горделива. И затова не можеше да роди. Тя не само беше горделива, но беше и красива.... ...Тя казва на Авраама: „Махни тази, наложницата Агарт. Да се махне.“ Мъчно беше на Авраама. Казва: „Нека седи.“ – „Не искам да я гледам.“ Господ казва на Авраама: „Послушай я, понеже тя, като ѝ казах, че се е засмяла, тя каза, че не се е засмяла, затова махни наложницата.“ Значи пак не се смее, няма смях. Авраам я изпъди и тя си отиде. Господ казва на Авраама: „Ще вземеш и ще принесеш в жертва сина си.“ Авраам знаеше, че ако каже на Сара, тя нямаше да се съгласи, затова той скри от нея, замълча. Взе сина си, тури дърва на гърба им и те тръгнаха за планината. Сара като ги попита къде отиват, той каза, [че] отиват да се разходят. Ако беше казал, [че] отива да го принесе в жертва, тя ще каже: „Ти луд ли си, как ще принесеш сина ми в жертва?!“ Отиват на планината и Авраам казва: „Това е волята Божия, Господ дава и Господ взема.“ Господ му казва: „Опитах, Аврааме, вярата ти, ти показа своето безкористие. Няма да принесеш сина си в жертва, но един овен.“ Той намери овена и го принесе в жертва. Той го принесе на ония духове, на онзи по-низш живот, понеже имаше заинтересовани в живота на Исаака. Ако не бяха принесли тази жертва, той щеше да пострада. Това показва, че и за в бъдеще има много да се жертвува. И той, и синът на Исаака, и всички евреи имаха да пожертвуват.... ...Кой ще ги избави сега? Те трябваше да постъпят според Писанието. Те трябваше да постъпят съобразно Закона, не трябваше да принесат Христа в жертва. Друг евреин трябваше да пратят на негово място. Че не се яви друг евреин да пострада, и те не можаха да се освободят от страданието. Защо вместо Христа не заклаха едно волче, или едно агънце, та да освободят Христа според Моисеевия закон? Тази жертва трябва да се прави, тази жертва трябва да стане в духовния свят. Евреите не издържаха изпита на Авраама. Изпита на Сара донякъде го издържаха, но изпита на Авраама не го издържаха.... ...Ако възприемем учението на Любовта и Обичта и да заживеем според него, ние ще минем в една нова фаза на живота. Досега и в религиозно отношение държим отношението на Сара. Някои едва държат изпита на Сара, други – на Авраама. Авраам беше готов за жертвата. Писанието казва: „Бог не съизволява в смъртта на грешника.“ Той иска всичките хора да се обърнат и да възприемат Любовта. Желанието на Бога е всички да възприемем Любовта и да минем от смъртта в живота.... ...Та по този начин като разсъждаваме, има известни закони, които трябва да се спазват. Никой човек, който не е разбрал Любовта и не я е приложил, който не е разбрал Обичта и не я е приложил, той няма бъдеще. Ти като Авраама трябва да дадеш всичко. Сара трябваше да претърпи едно посвещение. Тя обичаше Авраама и трябваше да даде слугинята си да му стане жена, да я целува, да я прегръща, да роди дете, туй, което на нея се падаше. Знаете ли какво изпитание е това за една жена? Един човек, който е гладувал три дни, да му вземат хляба и той да седи гладен. Сега навеждам пример в най-хубавия смисъл....

...Онези новите желания, новите мисли, новата сила в света, която иде да обновява – туй ново всички трябва да възприемем. Казвате: „Едно време как е живял дядо ми.“ Оставете как е живял едно време вашият дядо, вашите прадеди. Христос казва: „Преди да беше Авраам, Аз бях. Авраам рад би бил да види този ден. И видя го и възрадва се.“ Във времето на Христа беше Авраам. Той видя Христа и се зарадва. Авраам не остана да чака, но се зарадва. Кой беше този Авраам? Вие ще го намерите в Евангелието. „Сега освобождаваш Своя раб.“...

...Казвам: Ако вие не изпълнявате волята Божия, ще ви приспи Господ, ще си намери други на вашето място. Вие като идете, като богатия ще видите Авраама и Лазара, вие ще бъдете на мястото на мъчението. Как дойдохте до това място? Когато Лазар седеше при вратата на богатия, той казваше: „Това низко същество!“, а той ядеше [и] пиеше с музика. После музиката се превръща на страдание. Човешки живот е това. Човешкият живот започва с благо, свършва със страдание. Адът е земният живот, човешкият живот е адът.... ...Вие срещате един камък. Какво е един камък? Онзи, когото не са обичали хората, камък е станал. Необичаните хора са станали камъни. Ако ги обикнем, хора ще станат. Казва: „От тия камъни Бог може да направи чада на Авраама.“ Какво значи? – Тия камъни са необичаните хора. Като обикнем тия камъни, ще станат хора. Тия дървета са необичани. Като ги обикнем, хора ще станат. Тия животни са необичани. Като ги обикнем, хора ще станат....

...Не е лошо да заповядваш, но да заповядваш с Любов е едно нещо, да заповядваш без Любов е друго нещо. Като заповядваш с Любов, има един резултат, като заповядваш без Любов, има друг резултат. Ако ти даваш пари назаем като банкер с висока лихва, всички ще те намразят, ще те нарекат кожодер. Ако пък даваш пари назаем като един богаташ, без никаква лихва, всички ще кажат: „Ето един добър човек.“ Казвате: „Къде ще му отиде краят?“ – Къде ще му отиде краят? И който е много добър, умира, и който е много скържав, пак умира, но къде отиват двамата? На две различни места. Единият отива нагоре, а другият отива надолу. Единият, като богатия, отива в ада, а другият, сиромахът, отива в лоното на Авраама, при добри условия. При Любовта цялата природа е отворена за нас и ние се радваме на живота. Без Любовта цялата природа е затворена за нас. Повечето хора са в ада, в гладорията, в сиромашията, в болестите, в страданията, в недъзите и т.н....

...Онези, които отиват на бойното поле, не умират ли? Какво добиват онези, които умират на бойното поле? Правят възпоменания, че той умрял за своето отечество. Онзи, който умира за Царството Божие, Христос казва: „Голяма радост става.“ Ти като умреш, ще те посрещнат светиите и ангелите, ще носиш новия живот. Казваш: „Той умря.“ Умря Лазар и отиде в лоното Авраамово. Посрещнаха го ангелите. Умря и богатият, посрещнаха го дяволите в ада, вътре засъхна гърлото му. Раят и адът са близо. Казва богатият: „Отче Аврааме, изпрати Лазара да ми понамаже гърлото.“ Казва: „Не може да дойде Лазар.“ Казвам, сега едно от двете – или като Лазара ще идете при Христа, или като богатия ще идете в ада. Вие ще кажете: „Ние сме от Неговото учение.“...

...Някой пък цитира думите на Христа. Христос дава един пример, че богатият отишъл в ада, а Лазар – в лоното Авраамово и оттам си приказват. На кое място е адът? Аз зная къде е адът, аз съм го виждал. И рая зная къде е. Вие мислите, някъде из въздуха. На едно място е. Раят не е само състояние....

...Трябва да мислите. Някои четат Библията и мислят, че много знаят. Не се мамете. Тази книга, за да се напише, тия хора са живели в две-три хиляди години, в разни епохи. Вие не може да разберете Давида, който писал Псалмите. Вие не може да разберете живота на Авраама, който живя две-три хиляди години напред при други условия. И хората след хиляда години няма да разбират нашия живот. Вие не може да разберете какво заставило ангелите да съгрешат. Вие не знаете какви са били условията. Тяхното прегрешение, с което са се подхлъзнали, не е било голямо. Причината е била нищожна, нищожна както е тънка паяжината....

...Много работи може да ви се виждат противни. Четете Стария Завет, детински работи има в Стария Завет. Старият Завет е завет на закона, никаква Любов няма в него. Тук-там се явяват проблясъци в Любовта. В характера на Авраама се явява Любов, в Якова се явява Любов. Ако тия хора се биха явили в сегашния век, и те не биха издържали в своите навици....

...Представи величието на Бога в слаба форма, представи Го Бога с трима души. Започнаха тогава чудесата. „Вие вярвате в един Господ, казва фараонът, но аз не се заблуждавам.“ И започнаха чудесата. Най-после Мойсей застави фараона да пусне евреите. Тук идеята е представена, че на трима души беше Бог. Но Той е Бог на всичките хора, които добре мислят навсякъде във вселената, на всички хора, които добре чувстват, и на всички хора Той е Бог, които са силни, че вършат волята Му. Трите е символ, първият е Авраам – на мисълта, на светлината. Значи, ако в твоята душа ти нямаш светлина, ти си далеч от Бога; ако нямаш топлина, ти си далеч от Бога; ако нямаш сила в дадения случай, ти си далеч от Бога....

...При това казва: „адът е далеч“, а пък Христос казва, че се образувал разговор между богатия, който е влязъл в ада, и Авраама. Богатият вижда Лазара и си казва: „Как, този, бедният, при моята врата стоеше, кучетата му лижеха раните, какво се е качил в този свят, на това място?“ И казва на Авраама: „Изпрати го, той е длъжен на мене да бъде признателен. Засъхнало ми е гърлото. Той седеше пред вратата ми и по някой път му правех добрини.“ Казва му Авраам: „Тук порядките са други. От вас при нас не може да се дойде и от нас при вас не може да се дойде. И да иска Лазар, не може да дойде при тебе.“ Седи той и мисли друго: „Прати го в онзи свят да каже на братята ми, та те поне да не дойдат тук.“ Не че го е грижа за братята му, но той не може да търпи Лазара, да го вижда на хубавото място. Казва му Авраам: „Те имат Моисеевия закон. И да го видят, пак няма да го вярват.“... ...Той не сподели участта на Лазара в този свят. И като отиде в другия свят, разделиха се двамата. Аз може да ви сравня. Вие казвате: кой е Лазар, кой е богатият? Този Лазар в едно семейство може да бъде мъжът, богатият може да бъде жената. В друго семейство Лазар може да бъде жената, този Лазар може да бъде дъщерята, този Лазар може да бъде синът в даден случай. Тогава казвам: Синът ще иде при Авраама, а бащата, майката и дъщерята, които са богатият, ще идат при богатия. Това е закон на Божествената справедливост в света. Ако бащата споделя участта на сина си, ако майката сподели участта на сина си, дъщерята в дадения случай ще се измени. Ако ние, съвременните хора, не може да споделим участта на нашите близки, които са около нас, къде ще идем, кажете ми?...

...Той не говори Истината. Той като прочете 10 пъти Библията, лицето му ще светне. Единственият човек, който знае, че е чел Библията, това беше един американец и той е бил негър, който 90 пъти прочел Библията. Но вече замязал на светия. Като погледнеш, всичките хора на Библията са в неговото лице. Всичките пророци, после Авраам, Яков, Исаак, това са хора с характер, и пророците – също....