Аз съм истинската лоза

В ПРЕДДВЕРИЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ШКОЛА

(Увод към сборника от беседи, написан от съставителите)

"Сега ние създаваме Школа. Някои мислят, че в нея ще Влязат само които са звани. Тя е за всички без разлика! Всеки, който може да люби. всеки. който може да мисли, всеки, който може да говори Истината, е добре дошъл като ученик.

Учителя

Издателите предлагат цикъл от десет беседи на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Повечето от които не са публикувани досега. Обединява ги едномесечен период от време - между 25 август и 24 септември 1922 година и мястото на изнасянето им - град Велико Търново. Не без основание това Слово на Учителя може да се счита за непосредствено продължение на събора на учениците на Бялото Братство в България от същата година. Той се открива на 19 август (събота) в Търново и не след дълго съборните беседи се отпечатват в отделна книга. Тя завършва с беседата "Върху задачите на Школата", държана от 16.30 часа на 25 август (петък). По едни или други причини Словото от по-нататъшното пребиваване на Учителя и на някои от Учениците му в Търново остава непубликувано, включително и една специална беседа от 25 август, държана само пред неженените младежи, с която започва и настоящият сборник. Едва през 1948 година в томчето "Ще управлява всички народи" се отпечатват трите беседи "Аз съм истинната лоза" (със заглавие "Истинната лоза"), "Аз съм вратата на овцете" ("Вратата на овцете") u "Дух Свети ще ви научи" ("Ще ви научи")[1].

От чисто документална гледна точка "Аз съм истинната лоза" отразява един следсъборен търновски период на Учителовото Слово от 1922 година. Читателят ще се убеди, че идеите и нарядите от събора отекват дори до предпоследната беседа в тази книга "Празникът на труда". Също така и включените пет неделни беседи от този период съществено се отличават по своето съдържание и словесна структура от редовните софийски неделни беседи. Особено е и звученето на беседата "Вътрешното разбиране на духовния живот на ученика", която в някой каталози е отбелязана като лекция пред общия окултен клас. С други думи, издателите считат, че настоящият сборник притежава не само своя документално-хронологична, но и духовно-идейна специфика

Тази специфика придобива особено значение поради факта, че годишната среща в Търново от 1922-ра се провежда само няколко месеца след едно събитие с космично и всемирно значение - отварянето на Великата окултна Школа на Живота и сформирането на първите й класове в София. На връх Преображение Търновград - древното сърце на България, се отваря, за да приеме Словото на Божествената Школа и зажаднелите за него души на ученици от цялата страна. Както във всички по-рано публикувани съборни беседи, така и в сборника "Аз съм истинната лоза" мощно присъства началният духовен подтик на Новата Учителова Школа. След този търновски събор школските лекции започват редовно да се изпращат и изучават от окултните класове в провинцията. Духът на Истината обзема цялата българска душа и започва да преподава на човечеството великото Знание за Любовта. В този смисъл можем да наречем настоящия цикъл беседи "В преддверието на Божествената Школа". Нека свещеният трепет, който душата изпитва в това предверие, да съпътства читателя в по-нататъшния му Път“...

Във втората половина на уводните ни бележки не могат да не се кажат няколко думи за спецификата на редакторската работа. Използван е суровият словесен материал на непосредствено дешифрираните стенограми на беседите. Редакторите остават верни на традиционния стил, оставен ни от сестрите Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Еленка Андреева, през чиито умове и сърца е преминала по-голямата част от публикуваното досега Слово Но езикът е метафора на своето време, а Учителовото Слово е метафора на вечността. Затова искаме да убедим читателя, че редакторската работа е един трагичен конфликт между смисъла на Божествената идея и тривиалното значение на българската говорна реч Стремежът е да се намери разумната и хармонична мяра между говорната и книжовната словесност или с други думи - зад гладката четивност да се съхрани първичната трептяща същина, от която Словото извира. Затова са запазени много привидно "неграматични" елементи: звучното "сега", с което започва почти всеки абзац, употребата на етимологично по-древните показателни местоимения (този, онзи, онова) Вместо пълния и непълен член при съществителните; неблагозвучната наглед инверсия на словореда, с която обаче последният се привежда в съответствие с космичната онтогенеза; изобилието от диалектни думи и чуждици, особено турцизми и т.н.

Може би, някои ще са прочели вече отделни беседи от този сборник в изданието от 1948 година или в анонимно редактирани и ръчно отпечатани техни варианти и твърде е възможно да открият смущаващи наглед различия. Нашето дълбоко убеждение е, че Словото е жив колективен организъм, чиято Светлина, преди да стигне и дo последната душа, многократно се пречупва, без да помрачава изначалната си Чистота. Следователно, няма нищо лошо в това, че съществуват и тепърва ще се появяват различни редакторски версии на Учителовото Слово, стига те добре да изпълняват предназначението си на негови книжовни преносители. Всекиму е определено да извърши със Словото един малък опит, колкото и несъвършен в човешките очи да изглежда той...

Варна

септември 1992 година

Едва през 1948 година 8 томчето "Ще управлява всички народи" се отпечатват трите беседи "Аз съм истинната лоза" (със заглавие "Истинната лоза"), "Аз съм вратата на овцете" ("Вратата на овцете") и "Дух Свети ще ви научи" ("Ще ви научи")