1. А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2. Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.
3. Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
4. Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
5. Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?
6. А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката или, кутийката.} вземаше от това, което пускаха в нея.
7. Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
8. Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
9. А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
10. А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
11. защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.
12. На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
13. взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
14. А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -
15. "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
16. Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
17. Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.
18. По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
19. За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
20. А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21. Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.
22. Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
23. А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24. Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
25. Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26. Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
27. Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
28. Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
29. На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
30. Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
31. Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32. И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33. А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
34. Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?
35. Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
36. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.
37. Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38. за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?
39. Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -
40. "Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".
41. Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
42. Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43. защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
44. А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
45. И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
46. Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.
47. И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48. Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
50. И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.
