1. И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.
2. И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?
3. Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.
4. Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
5. Когато съм в света, светлина съм на света.
6. Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
7. и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.
8. А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?
9. Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.
10. Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?
11. Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.
12. Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.
13. Завеждат при фарисеите някогашния слепец.
14. А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.
15. И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.
16. Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.
17. Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.
18. Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,
19. та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?
20. Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп;
21. а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.
22. Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, че е Христос.
23. По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.
24. И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.
25. А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26. Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
27. Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28. Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29. Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
30. Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но пак ми отвори очите.
31. Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.
32. А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.
33. Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.
34. Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. {Или: Отлъчиха го.}
35. Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?
36. Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?
37. Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.
38. А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.
39. И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.
40. Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?
41. Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.
