Това са беседи, като думите са на моя Учител. Не мога да обясня думите Му и затова мълча относно тях. Когато егото, "аз", замлъква, "Сохам" ("Аз съм Той") автоматично започва да функционира. Сохам е безкраен, безграничен, безмерен и е пратеникът на Истината, която е самопоказателна. Посланието и посланикът не са отделни в Него. Този пратеник е самият той радостта, която е насладата на безкрайното. Описанието на насладата на Себето се нарича "беседа" в този свят, което всъщност е коментар. Гласът на Учителят се нарича още „Божественото Слово“. Неговата реч, изказванията са словото, изреченията и поговорките.

Небето е пространството, а пространството е необятната шир на речта, която е словото. Словото е естественото качество на небето, както е добре известно от дните на Ведите. Първо има вибрация в пространството, което е небето (вятър), след това има звук и след това се появяват думите. Тогава думите стават основата на съществуването на всички същества и неща. Небето е океанът от думи на безмерното. Този океан пее във възхвала на неизмеримото. Целта на пеенето във възхвала на каквото и да било, е да се изхвърлят всички лоши качества. Тази „Божествена Реч“ върши работата по отхвърлянето на дуалността или чувството на отделеността, от същностното "Единство на Съществуването", посредством устата на Учителя.

Точно в момента и точно на мястото, където цялото благоговение към Учителят възниква в сърцето ни, отделността изчезва като незначително малко насекомо. Но уви, такива неща рядко се случват! Рядко един от милиарди хора стига до осъзнаването, че Учителят е Самата Истина, Парабрахман, Върховната Реалност въплътена. Когато учението на Учителя е скъпо за човек и е напълно приемливо, и когато човек разбира, че нозете на Учителя (неговите учения) са източникът на спонтанно преживяване на божественото Себе вътре, което насочва и изпълнява всички действия и функции на тялото и когато човек се държи здраво за нозете на Учителя в сърцето си без капка съмнение, тогава неизменно потока от благословии и блаженство на почитания Учител тече много естествено отвътре, което е движението на „Всепроникващия Живот." Където пълното доверие в божествените нозе на Учителя е активно, благодатта на Блаженството на Учителя идва да обитава в природата на Духовната Радост, наречена "Прахлад". След това, не-дуалността без петното на разделението на "Ти" и "Аз" в Съзнанието тече безпрепятствено. Няма друго удовлетворение освен благодатта на Учителя, която е тотално Себе-блаженство, което е солидно и непроницаемо. По времето, когато Учителят (Шри Сиддхарамешвар Махарадж) изнасяше своите беседи, авторът на този предговор беше нов участник в пътя и беше само един новак. Единственото общуване беше, че той беше представен на Махарадж и имаше възможността да Го види. Работата на слушане на беседите на Махарадж и записването им в отделни изречения се правеха от записващия. Дори не знаеше дали това, което той записа, беше правилно или не, но способността да запише всичко което чуваше, растеше и може да се каже, че почти всичко, което беше чуто е записано в Неговото присъствие. Имаше и други съученици, които бяха ерудирани и имаха възможността да бъдат в компанията на Махарадж много години. Те също записваха ученията на Махарадж. Те имат много беседи на Махарадж, записани от тях. Дори тогава авторът на този предговор не е сравнил записките си с тези на други, за да се провери тяхната точност. Писанията са такива, каквито са чути и записани.

Изминаха 25 години, откакто Махарадж напусна физическото си тяло. По време на последните две или три години записките бяха прочетени и правилно пренаписани. Имаше намерение да ги публикуваме, но положените усилия тогава не бяха успешни. Но днес, на 25-ата годишнина от смъртта на Шри Махарадж, това става възможно благодарение на благоприятното време. Мои старши съученици, които са велики и духовно много опитни, също ще публикуват лекциите на Учителя, които са в тяхно притежание. Казвам от моята убеденост на Себепознанието, че такъв Учител и такива учения са много редки в този свят. Казвам това от вярата си в мъдростта на нашия Учител и собственото ми самочувствие. Тези думи са израз на моята вяра. Каквото е постижението на човека, такъв е и неговият опит, такова е и неговото доволство и неговото спокойствие, както и неговото удовлетворение. Всичко това е резултат от твоята лоялност. Откакто се запознах с моите старши съученици, винаги съм бил смирен пред тях и се моля на моя Учител да продължа да бъда толкова смирен пред тях и в бъдеще.

Причината, поради която изпитвам тотално благоговение към старшите си съученици е, че те по някакъв начин успяха да задържат нашия Учител в Бомбай за дълго време, предлагайки Му сладкото ястие на тяхната преданост и можех да имам възможността да се срещам с Учителя, който е "Океанът на знанието". Те не само имаха ползата да Го видят и да Му служат с преданост, но след като са били освободени чрез Себепознанието, те самите станаха спасители за другите. Космосът, който е Универсалният Дух и Форма, пребъдва в Него. Той намира убежище в Него и старшите съученици успяха да имат интимна връзка с Него и по този начин те бяха спасени и станаха освободители за другите. Това беше и е непреходната сила да имаш проблясък (Даршан) на Учителя и неговите учения. Дори тези, които са прости души без много ученост се пречистват, като са видели само веднъж „Великия Учител“, който е „Океанът от Светлина и Заслуги“, „Въплъщението на Знанието“, „Познаващият Науката“ и „Океанът на Мъдростта." Думите и беседите на такъв Велик Учител формират съдържанието на тази книга. Тези, които ще ги четат отново и отново, ще ги учат наизуст и дълбоко ще размишляват върху истинското значение на неговите учения, ще се превърнат във въплътеното значение и сами ще станат изпълнени със значението на Себето.

Поставям тези думи пред вас като предговор към тази книга. Всяко изречение в тази книга има силата да ви даде плода на Себе-Реализацията. Човек, който ще чете редовно и ще размишлява върху тези беседи сам ще се превърне в канал за изразяване на присъщия дух на тези думи. Небесните записи съдържат отпечатъците на всички светии и групата от Себе-Реализирани „Богочовеци“, техните проектирани учения, техните изказвания, техните значения и самия Живот вътре. "Реализираните" наистина говорят от извора на собствения си опит и имат огромна убеденост в речта си. Речта им има способността да отхвърля невежеството на егото и всеки ред в тази книга има силата да изкорени невежеството на читателя относно Истинското му Себе и да разкрие Истинската Природа на неговото Същество.

Това е втората част на книгата „Адхятма Джнанача Йогешвар“. Първата част на тази книга беше публикувана по-рано на 4 ноември 1961 г. в Багевади. Това, което е написано тук във втората част, е Знание, но се нарича още „Научно Познание“. Издателят и някои други мои братя по Гуру ме увещаваха да напиша предговор към тази книга. Да се осмелиш да го направиш обаче е трудно, защото предметът на тази книга е необикновен, дълбок, необятен и в известен смисъл безкраен. Когато наричаме това Знание като „Духовно Познание“ или Виджнана, думите, които възнамеряваме да използваме, е по-добре да останат неизказани. Невежеството означава „незнание“ или липса на Знание, докато Знанието предполага, че има осъзнаване на Невежеството. Това, което е „познато“ е Невежеството и тъй като не съществува като такова, то изчезва. Знанието, което знае, че "Онова не е Това" няма какво повече да узнава и следователно става нямо. Бог Виттхала стои изправен върху тази тухла и стои много неподвижно. Способността за знаене не беше спомената там. Тъй като речта не получи никакъв обект, който да бъде описан с думи, речта беше спряна. Тук тази реч направи Вайкунтха своя обител, която е „Най-високото Небе“. Знанието, заедно с речта, замряха. Чрез „Силата на Себето“ Знанието остана без никакъв обект, само в Себето.

Когато казваме, че Знанието трябва да има нещо, за да бъде „известно“, именно Невежеството е „известното“ и следователно терминът „Знание“ става приложим към него. Сега, тъй като няма друг обект, то остава само със себе си, без да се фокусира върху какъвто и да е обект. Така че функцията на знаене е изчезнала. Усещането, че "Аз съм Това" също не функционира. Този, който видя, че „Знанието“ няма място, всъщност загуби способността си да вижда и тогава прогледна. По този начин, Жизнената Енергия (Чайтаня), "Духовното Знание", няма статут. Виджнана е "Силата", която е възприела всичко това. Когато Знанието загуби своята същност на знаене поради „Духовното Възприятие“, това е Виджнана. Това е само девствена Жизнена Енергия и претърпява естествена трансформация, при която няма каквато и да е концепция, което води до осъзнаване на себе си като петте елемента, или Бог, или Брахман. Сега това Виджнана е свидетел на Знанието, което е загубило своята двойственост. То също така е свидетел на липсата на егото и появата на форми, като вълни върху вода. И така, ние определяме това като "Виджнана." Във Виджнана няма нито изпълнител, нито наслаждаващ се, нито провокатор за някое от двете изброени. Има само естествено Битие, което е „Себепознание“. Няма усещане, че е някакво „нещо“, което е смес от петте елемента, или каквато и да е форма, каквито и да е имена, каквито и да е очертания, или преданоотдаден, или Аватар, или който и да е активен принцип. Само Чайтаня, „Силата“, която трансцендира всички състояния, е Виджнана.

Благословени са онези, които са имали късмета да слушат беседите, които бяха като дъжд от нектар от устата на Садгуру Шри Сиддхарамешвар Махарадж, който беше въплъщение на това Върховното Знание, Виджнана. В крайна сметка ще бъдат благословени онези, които ще четат и слушат тези беседи и ще станат като самия Безсмъртен Нектар. Те никога няма да имат страх от смъртта, нито ще умрат. Тези, които се посветят на Садгуру, сякаш той е най-благоприятното въплъщение на Абсолютния Брахман, могат да получат това свещено Знание и да осъзнаят, че те не са тялото, а че те са тази Жизнена Енергия, която движи тялото. Постепенно, след това отново, докато все повече осъзнаваме това духовно Себесъществуване, възниква неназовимото осъзнаване на това Чисто Осъзнаване. Когато разбирането проникне в цялото Съзнателно Съществуване, духовният аспект на живота също губи своето съществуване в „Целостта на Разбирането“. Тук примерът не е много оправдан, но не може да остане неизразен и затова се споменава примерът на човек, който вечеря. Когато човек приема храна и тя се усвоява, различните хранителни продукти се смесват в неговата система на физическото тяло и той се засища и получава храна и сила. По подобен начин духовният аспект на Съзнанието се смесва с „Целостта на Разбирането“, като дава мир, храна и удовлетворение. Следователно това, което се нарича Наука за Себепознанието, Реалността, която е Параматман, Абсолютният Парабрахман, остава незасегната като постоянно естествено трансцендентно състояние, което има безкрайно „Състрадателно Удовлетворение“.

Свети Днянешвар каза: „Океанът на цялото щастие е съпругът на Ракхумадеви (Ракхумадеви е съпругата на Виттхала), който е нашият баща.“ Така, дори когато творческите сили на вселена се случват, това тяло от научно разбиране остава незасегнато. Въпреки че има многоизмерни сили, пълни с действие, то остава отвъд всички качества. То е неактивно и непроменливо, като Реалност, пълна със самата „Есенция на Природата“. Това е „Пълнота от Блаженство“ извън всякаква мярка. Четейки тези беседи, пълни с Върховно Знание, тези, които са невежи, ще придобият мъдрост и ще достигнат „Най-висшето Състояние“ чрез дълбока преданост към Садгуру. Моята смирена молитва е към всички хора по света, които самите те са като богове, моля ви да прочетете и изучите тази книга.

Сега ще завърша предговора си: Уважаеми читатели, несъзнателно вие изначално сте само Брахман. Затова ви молим, въз основа на нашия личен опит и убеждение, че въпреки че днес сте Брахман, без да го осъзнавате, вие може съзнателно да сте Брахман, като имате пряко Знание чрез четене на тази книга. Моите поздрави!

„Главният ключ към Себереализация”, която е написана на езика Марати, е преведена на Английски от д-р Дамаянти Дунгаджи. Тя е ученик на Шри Садгуру Нисаргадатта Махарадж, който от своя страна е бил ученик на Шри Садгуру Сиддхарамешвар Махарадж.

ॐ Шри Нисаргадатта Махарадж (1897–1981)

От тези девет Учители, Гахининатх и Реван Нантх имали огромен брой последователи в Южна Индия, включително в Махаращра - щата, към който принадлежи Нисаргадатта Махарадж. Твърди се, че Реванантх основал своя собствена подшкола и избрал Кадасиддха за свой главен ученик и наследник. Последният посвещава Лингаджангам Махарадж и Бхаусахеб Махарадж и поверява своя ашрам и разпространението на учението си на техните грижи. По-късно Бхаусахеб Махарадж основава това, което по-късно става известно като Инчегири Сампрадая - ново движение в рамките на традиционния кръг. Сред учениците му са Амбурао Махарадж, Гирималешвар Махарадж, Сиддхарамешвар Махарадж и известният философ д-р Р. Д. Ранаде. Нисаргадатта Махарадж е пряк ученик и наследник на Сиддхарамешвар Махарадж. Другият му просветлен ученик е Ранджит Махарадж.

Духовните предшественици на Нисаргадатта Махарадж се наричат със събирателното име "Деветте Учители-Махайоги". Легендите говорят, че техния първи учител е бил Риши Даттатрея, великото въплъщение на Троицата Брахма-Вишну-Шива. Но Нисаргадатта Махарадж казва: "Даже Деветте Учители-Махайоги (Навнатх) са мит."

Когато го запитали, как човек става Навнатх, чрез инициация или чрез приемственост, Нисаргадатта отговаря, че по НИТО ЕДИН ОТ ТЕЗИ НАЧИНИ. "Традицията на Деветимата Учители-Махайоги Навнатх Парампара е подобна на река - тя тече в океана на реалността и носи със себе си всеки, който влиза в нея."

Според Нисаргадатта Махарадж, медитация в този център е най-важното. Той следвал напътствията на своя Гуру Шри Сиддхарамешвар Махарадж, принадлежащ към линията на Навнатх Сампрадая и така постигнал просветлението си, практикувайки това три години при всяка възможност, когато е бил свободен от житейски дела.

"Това знание не е за да бъде предадено на другите, а за ваше лично ползване, за да станете свободни."

"Животът в този свят не може да донесе покой. Трябва да търсим компанията на Този, който е отвъд. Когато се убедите в това, вече е невъзможно да го забравите. "

"Съзнанието е усещането за живот, усещането за съществуване. Именно любовта към битието присъства в източника и причината за всички желания."

Няма раздяла между двама истински приятели. Те знаят нуждите един на друг, без да говорят, спонтанно се грижат един за друг. Трябва да развиете дълбоко приятелство с това знание/съзнание. Не в нагласата да се молиш за услуги, а като приятел, търсещ приятел. Бъдете със знанието "Аз съм", източникът на разума, самата същност.

Тази частица съзнание създава богове от кал и пръст, които, след като бъдат приети, ни дават всичко, за което се молим.

Опитайте се да откриете откъде е възникнала тази концепция за щастие и нещастие. Тя не беше там, докато не придобих това съзнание.....магията, изкуството на това съзнание е, че то не само е скрило факта, че е източникът на цялото нещастие, но и се е превърнало в източник на привидно щастие.

Благодатта е винаги налице, но е необходима възприемчивост, за да се приеме тази благодат. Човек трябва да има твърдото убеждение, че чутото тук е абсолютната истина.

Аз съм проявлението. Аз, непроявеният Абсолют, съм същият "Аз", проявен. Съзнанието е израз на Абсолюта, няма две.

Непроявеното винаги съществува, но това проявено знание възниква и изчезва.

В пътищата на "многото" Той е бдителен, проницателен, достоен и логичен. Той е Истината, твоето истинско спътничество и постоянно и стабилно разпознаване. Той е умел, активен и това удивително чудо ( Шри Нисаргадатта Махарадж - това тяло и неговата жизнена сила са първоначалното чудо).

Действията на всяко живо същество са насочени към запазване на чувството му, че е зает с нещо. Внимателно чуйте тези думи защото те са подобни на засети семена. Ще видите техния плод, когато му дойде времето.

Цялото съществуване е израз на съзнанието. Обаче, кой е Съзнаващият съзнанието? Вместимото и вместилището не са две неща, а едно. Този Един, от който възниква цялото пространство, се намира вътре във вас.

Умът не се ражда и не умира. Умът е езика. Той спира, когато потокът от думи (езика) спре. Вашето поведение съответства на вашия ум. В действителност вие не правите нищо.

Нима вие сте дрехата, която носите? Не. Точно така осъзнайте, че не сте тялото. В действителност вашето тяло - това е пространството.

Брахман присъства навсякъде, но в Него няма чувства за битие. У Вишну * няма даже чувството "Аз съм Вишну ". Какво означава това? Може ли то да бъде разбрано чрез практикуване на аскеза? Това може да бъде разбрано само чрез вивека , т.е. истинско различаване. Запомнете това, което ви казвам. Това е медитация.

Кои от вашите постъпки в живота са били истински? По време на детството, като юноши, или по време на старостта? От гл.т. на индивида, те може да са били истински, но трябва да разберете, че цялата тяхна съвкупност е една лъжа.

Освобождението означава свобода - свобода от концепциите. Това е свобода от идеите за каквато и да е обвързаност - минала или настояща, свобода от нашия ум, интелект и концепции.

Истинското Аз е свободно от всякакви очаквания, защото То не се нуждае от освобождение.

Този, който осъзнава центъра ум-интелект, не може да бъде обезпокояван от него, тъй като този център влияе само върху отъждествяването с тялото.

В Параматман * няма нито религия, нито култове. Всички системни религиозни доктрини са просто несъвършени концепции.

Думите на Гуру са: "Ти не си тялото, а съзнанието вътре в него". Не забравяйте това. Ако го направите, няма да умрете и това ще се превърне в края на самата смърт. Този, който отъждествява Себе си с тялото, няма да разбере казаното.

Когато сте осъзнали, че "вие сте", времето е започнало и вие сте могли да възприемате света. Ако вас ви няма, къде е света?

Трябва да отидете отвъд пределите на болката и нещастието, така че да престанете да ги осъзнавате, за да може да си зададете въпроса: "Какво е това?"

Само вашето чувство за битие е болезнено. Всичко се възприема благодарение на съзнанието във вашето тяло. Помнете, че самото ваше съзнание е Гуру . Напътствията на Гуру и тяхното осъзнаване - това означава да медитираш. Това е много трудно даже за Бог Брахма *.

Най-лесния начин е да се медитира върху някакъв идол. Независимо дали осъзнавате това или не, вашето съзнание присъства винаги.

Без съзнание няма нито време, нито свят. В съзнанието-сън има свят-сън и този, който спи, вижда този сън. В него се появяват и изчезват множество вселени.

Когато вашия ум утихне, вие ще намерите време за духовност. За това концентрирайте ума си върху някаква крайна цел. Кришна казва: "Аз съм Това, благодарение на което се осъзнава този свят. Ти също си Това".

Вие не може да преживеете раждането или смъртта. Приели сте за вярно това, което са ви казали другите.

Мая , или илюзията, е много странно нещо. Само тези, които са се посветили на Гуру , имат правото да се движат към истинското Аз. Почитайте Гуру както собственото истинско Аз. Фокусирайте се върху съзнанието. Ако следвате Гуру , и светския и духовния ви живот ще станат такива, каквито пожелаете.

Съзнанието на ученика е велика сила, която може да постигне всичко, каквото пожелае. Поне повтаряйте " Гуру, Гуру ". На този етап ви е необходима единствено предаността към вашия Гуру .

Гуните , или качествата, не са три, а само една - сатва гуна *. Когато считате себе си за извършител на действията - това е тамас или тамо-гуна . Ако сте изпълнен с активност и не може да пребивавате в покой, тогава вашето качество е раджас , или раджас-гуна .

Тези три качества не са по-добри или по-лоши едно от друго, но кое от тях преобладава може да се прецени по поведението и постъпките на човека.

Вие сте единственият свидетел на вашия сън. Вашата вселена е ограничена от вас самите. Задачата на Сатгуру е да ви освободи от концепциите. Милостта на Гуру е нужна, за да може да осъзнаете, че не сте тяло, точно както не сте дрехата, която носите.

Както е казал Гуру , мантрата " Мулам Гуру вакям "* означава: "Аз съм Брахман ".

Нашата истинска природа никога не се променя. Колкото по-добре я опознавате, толкова повече вашите желания и стремежи ще изчезват. Тъй като у истинското Аз няма никакви желания, вашите стремежи също ще изчезнат.

Като индивидуални души човешките същества обичат своите тела. Даже и след възникването на любовта към Себе си, грижата за тялото продължава по един спонтанен начин. Помнете това.

Гуру-мантрата , или думите на Гуру описват вашата истинска природа, която може да реализирате. Даже спорадичната медитация върху истинското Аз ще ви освободи от всички желания, включително и от това да получите Божието благоволение. Тогава човек няма да обиди даже мравката или червея.

След Себереализацията няма нужда да желаете каквото и да е. Вашето тяло не е създадено нито от родителите ви, нито от Бога. То се е развило спонтанно.

В сравнение с вашето истинско Аз, всички места за поклонение в света изглеждат доста незначителни. Тези места са придобили значение само за вашия собствен свят. Никога не се съмнявайте в Себе си или в своя Гуру . Това е голям грях.

Замисляли ли сте се някога дали може да получите помощ от собствената си светлина? Външният свят е израз на вашия вътрешен свят. Тялото ви е тяло на човека, но вашето съзнание е същото, каквото е във всички живи същества. В човешкото тяло то не е по-различно, макар в другите същества да липсва човешкия интелект.

Тялото е живо благодарение на истинското Аз. Заради отъждествяването със своето тяло, вие считате себе си за някой. Това ще бъде преодоляно, когато постигнете истинското знание за истинският Аз.

Краят на тялото е нещо неизбежно, но с какво отъждествяване бихте искали да умрете? Светлината на Слънцето и Луната са нищо в сравнение със светлината на истинското Аз.

Медитирайте върху своето съзнание. Това е лесно за тези, които избягват всякаква друга дейност. Вашето съзнание движи не едно, а безброй тела. Осъзнайте го като нозете на Шри Гуру и бъдете единен с него.

Това, което би било просто труп, съдържа в себе си божественото семе Параматман . Трябва да помните това. Медитирайте върху пламъка на истинското Аз. Когато го осъзнаете, ще Го видите като безкрайност. Осъзнайте факта, че всичко това е вашето собствено съзнание и тогава ще бъдете не по-малко значим от Брахман .

Повечето ваши действия са обусловени от въображението ви. Сега чухте, че вие сте Брахман . Използвайте това. Обикновено се считате за мъж или за жена. Сега запомнете, че сте Брахман .

Вашето отъждествяване с тялото ви води към смъртта, а пребиваването в Брахман , ще ви спаси. Тогава времето ще се разтвори във вас, а не вие във времето.

Нашето истинско Аз е същото, каквото е Гурудева *. Това е единственото нещо, на което си заслужава да се отдадем. Истинското знание е великото, неуязвимо оръжие на Брахма .

Мъдрецът вижда така, като виждат другите, но в действителност Той не подлежи на описание. Когато Го разберете наистина, ще станете като Него.

Медитирайте върху Този, който медитира - нищо друго не е нужно. Това е голям късмет - да чуеш такива обяснения за същността на Себепознанието.

Трудно е да си в състояние на покой, да не правиш нищо, или, което е същото - да понасяш съзнанието си. Различните развлечения са измислени, за да избягаме от Себе си. Изисква се мъжество, за да останеш насаме със Себе си.

Броя на хората, които живеят на Земята в даден момент, винаги е твърде малък, в сравнение с броя на тези, които са умрели. Какво се е случило с телата, тежащи милиони тонове хранителна материя? Какво правят те сега? Единственият отговор е: сега те са такива, каквито са били преди да се родят.

Религията, която обича Бог, е религията, която има за обект Себето на човека. Това е състояние на покой и безстрашие, на единство със съзнанието. Във всички останали религии има отъждествяване с тялото, което ви тласка към по-ниските нива на духовност. Най-високото ниво е да се почита истинското Аз.

Освобождението означава свобода от всяка обвързаност. Дхарма * - това е истинската религия, което означава да се живее като чисто Съзнание. Тогава вашия ум, интелект и егото няма да ви ограничават.

Този, който следва Дхарма , се освобождава от всяка една концепция. Дхармата на истинското Аз ви съпровожда през целия живот, защото вие сте единен с нея.

Най-добрият дар е да предаваш знанието за истинското Аз. Този, който живее като истинско Аз, автоматически получава всичко, от което се нуждае. Кришна е казал: "Аз правя всичко за такъв човек".

Обикновено се счита, че духовността е нещо много сложно, но в действителност тя е много лесна за онези, които приемат думите на Гуру и стават единни с Брахман , или съзнанието.

Последователите на другите религии може да се откажат от поетия път, но това е невъзможно за истинските търсачи на духовността. Истинският Брахман е този, който е станал единен с Брахман . Той е също така Ишвара . Кришна е казал: "Всичките им действия стигат до Мен и те намират само Мен".

Истинските търсачи и религиозни последователи получават дара на Себепознанието. Ако искате да извършите тази яджня *, даже по време на хранене медитирайте върху това, което сте. Трябва да практикувате казаното по всяко време, независимо от характера на дейността, която извършвате.

Винаги осъзнавайте, че вие не сте тялото, а съзнанието.

Всички ваши действия произхождат от жизненото дихание, или прана и заради това трябва да се сприятелите с нея. Чрез повтарянето на Гуру-мантрата , праната се пречиства и в момента на смъртта се слива с праната на Вселената. Тези, които не са се сприятелили със своето жизнено дихание, ги очаква смърт.

Прана са всички видове реч, както и обратното. Мадхяма *, или средната реч, се нарича ум. Когато тя се произнася на глас, се нарича вайкхари . Умът не е отделен от прана , която е също така Пранава , или Ом *.

Нашата прана не прави разлика между мравката и червея - тя е загрижена за всички живи същества в еднаква степен. За Мъдреца няма отделна индивидуалност. Всичко е Едно - няма никакво разделение.

Праната на Мъдреца принадлежи на Вселената. Милостта често е придружена от знанието за истинското Аз. Мъдрецът е изпълнен с милост. Когато вашата прана е спокойна, вие разбирате кой е истински говорещия - вие или праната .

Мислите идват и си отиват. За Джняни те не са проблем. Той има много малко потребности и даже не изпитва необходимост да съществува.

Как действа Джняни в света? Този, който девет месеца е загрижен за зародиша, Той се грижи и за потребностите на Джняни . Тази грижа продължава даже и след раждането, макар детето да не осъзнава Себе си като отделно тяло. Съзнанието прави всичко необходимо за детето.

Мантрата , която дава Сатгуру , помага на ученика да осъзнае своето единство с Учителя. Убедеността в това води до Себереализация.

Вашето тяло е тяло на човек, но Атман * не е човек. Как може това, което има природата на светлина, да бъде тяло?

Във Ведите са описани няколко практики за отстраняване на отъждествяването с тялото.

Вашето преживяване на съществуването без думи - това е Ом , или Веда *.

Тялото се състои от пет елемента*, природата на които е нашето съзнание, или знанието "Аз съм". Благодарение на съзнанието, ние заем, че съществуваме. Да забравим тялото, означава да знаем, че не сме тялото.

Вашата природа е светлина, която няма форма. Благодарение на тази светлина можете да видите и други форми на светлината, както и тъмнината.

Нашето съществуване са собствените ни преживявания, или знание, следователно това е нашата джняна *.

Ом означава "да, аз съм". Познавайки своето съзнание, вие все повече и повече ще се освобождавате.

Ако не сте тяло, кой тогава ще действа в света и с помощта на какво? Пробвайте да използвате ума само за да поддържате живота си, а не за получаване на все по-префинени удоволствия.

Чувствените обекти ви привличат заради вашето отъждествяване с тялото. Ако сте убедени, че сте светлина, тогава за вас няма да има нито раждане, нито смърт. Бидейки самосветещи, ще виждате нещата в тяхната собствена светлина. Вие обаче все още вярвате, че сте тяло, което вижда нещата.

Когато праната си отиде, вашето тяло става безжизнено. Ако праната е чиста, умът и интелекта също са чисти. Всички имена на богове и богини са различни наименования на прана .

Ако прана е доволна, нима вие можете да бъдете нещастни? Силата на прана - това е силата на вашето съзнание. Нима вие не обичате съзнанието си повече от всичко?

Силата на прана е първичната илюзия, а също силата на Брахман . Колкото и велик да е даден човек, той дължи това на силата на прана . Може да се качите на кораба на прана , за да се отправите към Абсолюта.

Заради невежеството обичате да говорите. С придобиването на знание, това желание си отива и остава само чистото битие и пълното преобразяване на всички наклонности.

Продължавайте да повтаряте мантрата и помнете нейния смисъл. Замисляли ли сте се някога за това кой кого почита? И защо? За да получите милостта на Гуру , Той трябва да бъде за вас най-големия авторитет, а Неговите думи - безспорни.

Движението на прана и това на Ишвара е едно и също. Насочете вниманието си върху дишането. Без прана няма чувството "Аз съм". Чувството за битие винаги възниква с появата на прана .

Ако сте познали Атман , може ли да облечете дреха, която да е подходяща за Него? Така че няма нужда да променяте своята дреха след Себереализацията. Само невежите се опитват да покажат разбирането си за каквото и да е. Даже носенето на брада показва демонстрация на отъждествяването с тялото.