Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Юда

    Юда беше една особена предопределеност от Бога и от скритите времена на Бога. Юда външно е бил привидният враг, но вътрешно е тайният приятел на Христос. Юда не е спадал към ангелските йерархии, а към архангелите и затова е осъзнал действието си и своята жертва.

    Чрез предателството, чрез тази голяма тайна и съкровена жертва, Юда се пося в тайната на Бога. И така той се върна в своето древно начало, в своята най-древна и пречиста божественост – качеството на боговете. Натам водят големите мистерии, не малките, малките са подготовка. Учениците се занимават с малките мистерии, Юда влезе в големите мистерии. Това предателство не е за учениците на Христос. Те са същества на малките мистерии, те се подготвят; за тях то не е благо. Но за Юда то е велико събитие, велико благо и благословение.

    Юда е осъзнавал, че страданието те завръща в Бога. Той осъзнавал, че от него се иска една много рядка саможертва в тайния план на Бога. Юда разбрал, че една велика Божия Любов е създала необходимостта от предателството и тази Божия Любов е избрала него, защото нейното око е съвършено. Това предателство си остава тайна, защото самият Бог е скрит в него.

    Чрез своя стремеж и голяма любов Юда преодоля света и хората, и учениците, и себе си – ето го подвигът. И това преодоляване е наистина голям подвиг. Юда знаеше, че който не е познал Любовта, знанията, т.е. злото, ще го разрушат. Който не е познал Любовта, каквито и знания да има, те са злото, което ще го разрушава, т.е. скритият Бог ще разрушава. Пак е Бог, но с друго лице, скритият Бог ще разрушава, защото нищо нечисто не може да влезе в Барбелло, т.е. в Царството Божие. И не случайно Христос отделя Юда от всички други ученици и го причислява към Барбелло, свещеното поколение, расата на Боговете, потомството на Сит, т.е. потомството на истинските гностици.
    Из лекция за Юда от 03.11.2009 г.
    Юда е същество от Древния път, същество от Дървото на живота. И той осъзна, че ще открие един по-дълбок смисъл чрез своето страдание, свързано с предателството.

    Учениците на Христос са старателни, те служат, те се учат, те правят много усилия. Но Юда осъзна същественото: усилията не носят дълбочина, защото не са важни усилията, а преди всичко твоята любов. И Юда избра любовта, а любовта е много повече от всякакви усилия.

    Великата любов на Юда към Бога създаде реалност на много високо ниво, която за другите ученици засега е недостъпна. Разбира се, те са избрани, те се учат, те се обучават, но тази велика Любов още не е достъпна за тях. Те също вървят към нея, но Юда е влязъл в дълбините на Любовта. В това място работи самия Бог, а той има око само за Любовта. Той я видя в Юда и затова Юда е избран.

     
    Из лекция за Юда от 03.11.2009 г.
    Юда дълбоко е осъзнал мистичната тайна на жертвата, а в своята жертва той видя и откри свещения замисъл на Бога. Той осъзна, че жертвата изисква целия ти живот за Истината. А това, което има осъзнато отношение към жертвата, е Любовта.

    Предателството на Юда е част от великия Божествен план, който хората още не могат да разберат. И когато наричат Юда предател, те навлизат в бъдеща карма. Сам Бог е на страната на Юда и затова Юда става предател, т.е. изпълнител, след като познава и осъзнава предателството като част от Божия план.

    Така нареченият предател Юда е същество, надарено с истинско знание и затова призовано да изиграе велика роля в замисъла на спасението, което идва от самия Бог. Това спасение е отстраняване на всичко земно и небесно, т.е. всичко двойствено, защото в царството на Барбелло няма земя и небе. Ето защо Христос е видял в Юда единствения достоен ученик, който той отделя от другите и му говори насаме.

     
    Из лекция за Юда от 03.11.2009 г.
    Юда със своето предателство не е прекъснал мисията на Христос. Кой може да прекъсне замисъла на Бога? Юда само участва в тайния план на Бога. Той просто е изпълнител на Бога – велико, благословено, избрано същество.

    Ако Юда не се беше съгласил на това предателство, на участие в Божествения замисъл, той щеше да загуби нещо много по-ценно от самият живот. Ако Юда се беше отказал, това щеше да означава, че му липсва онази любов, великата любов от мистериите.

    Юда е трябвало да направи скок, преход, затова е избран. От чистота и просветление към едно ново ниво, по-високо ниво. А то е влизане в големите мистерии, влизане в мистериите на самата Любов, което означава влизане в самия Бог. Влизане от светлината в сиянието, т.е. тук се освобождаваш от светлината и влизаш в сиянието, в първичното. Тук се освобождаваш от доброто и злото и влизаш в Любовта, за която Юда, е бил избран.

    Самият Бог искаше да се вгради в Юда, но Той знаеше, че само чистота не стига, само просветление не стига. Само Бог знаеше и се нуждаеше от дълбочината на Юда - не от чистотата, не от просветлението; от духа на Юда, от дълбочината на Юда, Той вече го е избрал за големите мистерии. И Юда прие предателството, което се превърна за него в едно велико, тайно, скрито, могъщо благословение.

    При чистотата Бог частично живее в човека, но при дълбочината Бог вече се вселява и частичното изчезва. Явява се великата мистична пълнота, великото завръщане. Тогава Бог се завръща в Себе си, не просто само в Юда. Не само Юда получава своя първичен живот, своя Бог; и самият Бог желае това, Той се завръща в Себе Си, в Своето начало. Това означава, че Бог не иска да има с нас само частични отношения. Бог иска да заживее в нас тотално, цялостно. Това е голямата любов на Бога.
    Из "Виждащата Любов"