Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Чакрите

    Чакрите имат седем много строги пазачи. Който иска да се изкачва по пътя на чакрите, трябва да се спаси от тези пазачи. Освен, че са пазачи и че са ценни в развитието, те са и приятели, и помагачи в развитието.
     
    Всяка чакра е врата, която си има своя златен ключ.

    Първата чакра - муладхара - свързана със силата на сексуалната страст, това е пазачът, който не пуска човек да се качва нагоре в развитието. Ако човек може да се справи със страстта си, а това става със силата на чистите желания, това е златният ключ.

    Силата на сексуалната страст трябва да бъде овладяна, тя е създадена, тя е първична слънчева енергия, изключително важна енергия, никой не трябва да я подценява, но тя трябва да се превърне в Божествена Любов. Затова е създадена, за да се изкачи нагоре до върховната чакра, която е абсолютна любов към Бога. Това е нейният път.
     
    Втората - свадхистана - тя е свързана с гнева. Знаете, когато човек е малко незадоволен, човешката любов, незадоволеността се трансформира и човекът е гневен. Това са остатъци от страстта, остатъци от неговото неразбиране, неорганизирани тела и той търси някъде да си излее гнева. 
     
    Трета - манипура чакра - тя е свързана с мързела, едно много тежко препятствие за някои хора. Питаха ме: Какво да правя с мързела? - Ами ето ти един метод, само че ти пак може да злоупотребиш, но все пак, когато сутрин те мързи да ставаш, излежаваш се, почваш да броиш от десет до едно, на едно казваш : “Едно с волята на Бога: - и ставаш, за да можеш да победиш това много опасно качество, което ще ти навреди, защото мързелът е болест, той е магнит за болести, както и страхът, както и гневът и т.н.
     
    Четвърта - анахата или сърдечна чакра - безлюбието. Колкото и да не можеш да търпиш един човек, рано или късно трябва да трансформираш това.
     
    Петата - е свързана с критичния дух. Много тежка задача, една от най-тежките - критиката и недоволството. Критиката е болест, тя е демагнетизиране, тя изпъжда енергията и винаги изтича скъпоценна енергия, след което след време човек се разболява много лесно. Ако искаш да станеш уязвим и след време да се разболееш, почваш да критикуваш. Ако искаш да се освободиш от критиката, трябва да се научиш да говориш много чисто.
     
    Шеста - третото око. Тук вече е гордостта. Най-малкото его да имаш и микроскопична гордост да имаш, вече третото око е запушено. Всъщност то няма да се отвори истински, докато има микроскопична гордост. Когато се смириш напълно, защото смирението поглъща гордостта, тогава вече навлизаш в будността, защото будност и смирение са тясно свързани и тогава вече третото око започва да работи. Но гордостта, както знаете, не е лесна задача. Умът пак може да си въобрази.
     
    Седмата чакра - сахасрара - това вече е най-трудната задача, там пазач е светлината. Трябва да се спасим от успеха, от щастието, от светлината - една трудна задача. Ако се отървем от тази светлина, ще влезем в истинската светлина, не светлината на ума, тука трябва да се освободим напълно от ума, никакъв ум, никакви остатъци, абсолютно чисто духовен ум, превърнал се в чист инструмент. Тогава слиза светлината на духа, съвсем друг род светлина. 
     
     
    Из "Тайна и Духовност"