Елеазар Хараш за ... Цветята
Цветята са деца на ангелите. Външно цветята живеят на земята, но вътрешно те живеят в духовността, в духовността на ангелите. Няма по-красиво нещо от усмивката на едно цвете.
Не съветвам никого да къса цветя.
Цветята са фини енергии, слезли в тяло, облечени в енергия. Например, на кокичето е било дадено да види Истината. Когато я видяло, то се смирило и се навело, и се поклонило. То се превърнало в поклон, докато минзухарът гледа нагоре, той още има желания в себе си, в него още не се е родила пълнотата на живота. Това са два вида човеци, два вида съзнания. Минзухарът още иска, защото няма вътре в себе си.
Кокичето изглежда просто цветенце, но то е мистична идея, реалност, скрита в друг свят. Кокичето е намерило, а минзухарът още търси. Ако се яви потоп, кокичето ще види в това само едно – чудото на водата, а минзухарът ще види ужасът на водата. Това са два различни подхода в живота. Поради смирението си кокичето има по-дълбока тишина в себе си от минзухара. Смирението е написало в кокичето друг живот и друг подход.
Кокичето е духовно, минзухарът е умствен, ментален. Минзухарът е натрупал знания, а кокичето си е изработило крила. Ако силен вятър изкорени кокичето и минзухара, кокичето ще полети с крилата си, а минзухарът ще оплаква своята съдба.
И кокичето и минзухарът са търсили, но кокичето е възприемало. Расте само това, което възприема. Който възприема, започва да придобива покой. „Покой“ значи далеч от себе си и близо до Бога.
Бог не бърза и ще дойде ден, и минзухарът ще стане кокиче, и гордостта ще стане смирение. И тогава смъртта ще стане живот.
Не съветвам никого да къса цветя.
Цветята са фини енергии, слезли в тяло, облечени в енергия. Например, на кокичето е било дадено да види Истината. Когато я видяло, то се смирило и се навело, и се поклонило. То се превърнало в поклон, докато минзухарът гледа нагоре, той още има желания в себе си, в него още не се е родила пълнотата на живота. Това са два вида човеци, два вида съзнания. Минзухарът още иска, защото няма вътре в себе си.
Кокичето изглежда просто цветенце, но то е мистична идея, реалност, скрита в друг свят. Кокичето е намерило, а минзухарът още търси. Ако се яви потоп, кокичето ще види в това само едно – чудото на водата, а минзухарът ще види ужасът на водата. Това са два различни подхода в живота. Поради смирението си кокичето има по-дълбока тишина в себе си от минзухара. Смирението е написало в кокичето друг живот и друг подход.
Кокичето е духовно, минзухарът е умствен, ментален. Минзухарът е натрупал знания, а кокичето си е изработило крила. Ако силен вятър изкорени кокичето и минзухара, кокичето ще полети с крилата си, а минзухарът ще оплаква своята съдба.
И кокичето и минзухарът са търсили, но кокичето е възприемало. Расте само това, което възприема. Който възприема, започва да придобива покой. „Покой“ значи далеч от себе си и близо до Бога.
Бог не бърза и ще дойде ден, и минзухарът ще стане кокиче, и гордостта ще стане смирение. И тогава смъртта ще стане живот.
Из лекция, изнесена на 1-и Октомври 2013 г.
Цветята са духовни трепети на ефира. Цветята могат да си разговарят, но обикновено само с Бо жествени същества: пчелите, ангелите, посветените и т.н. С тях те имат правилна обмяна.
Цветята живеят във времето, но те са идеи на вечността. Те са деца на ангелите.
Цветята са отронени трепети от ефира, от най-тънката духовност. Когато цветето види своето Слънце, то дарява Слънцето със своята благодарност. По друг начин казано, то дарява Слънцето със своя аромат.
Цветята живеят във времето, но те са идеи на вечността. Те са деца на ангелите.
Цветята са отронени трепети от ефира, от най-тънката духовност. Когато цветето види своето Слънце, то дарява Слънцето със своята благодарност. По друг начин казано, то дарява Слънцето със своя аромат.
Из идея за размишление Цветята, 7 септември 2004г.