Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Цветята

    Цветята са деца на ангелите. Външно цветята живеят на земята, но вътрешно те живеят в духовността, в духовността  на ангелите. Няма по-красиво нещо от усмивката на едно цвете.

    Не съветвам никого да къса цветя.

    Цветята са фини енергии, слезли в тяло, облечени в енергия. Например, на кокичето е било дадено да види Истината. Когато я видяло, то се смирило и се навело, и се поклонило. То се превърнало в поклон, докато минзухарът гледа нагоре, той още има желания в себе си, в него още не се е родила пълнотата на живота. Това са два вида човеци, два вида съзнания. Минзухарът още иска, защото няма вътре в себе си.

    Кокичето изглежда просто цветенце, но то е мистична идея, реалност, скрита в друг свят. Кокичето е намерило, а минзухарът още търси. Ако се яви потоп, кокичето ще види в това само едно – чудото на водата, а минзухарът ще види ужасът на водата. Това са два различни подхода в живота. Поради смирението си кокичето има по-дълбока тишина в себе си от минзухара. Смирението е написало в кокичето друг живот и друг подход.

    Кокичето е духовно, минзухарът е умствен, ментален. Минзухарът е натрупал знания, а кокичето си е изработило крила. Ако силен вятър изкорени кокичето и минзухара, кокичето ще полети с крилата си, а минзухарът ще оплаква своята съдба.

    И кокичето и минзухарът са търсили, но кокичето е възприемало. Расте само това, което възприема. Който възприема, започва да придобива покой. „Покой“ значи далеч от себе си и близо до Бога.

    Бог не бърза и ще дойде ден, и минзухарът ще стане кокиче, и гордостта ще стане смирение. И тогава смъртта ще стане живот.
     
    Из лекция, изнесена на 1-и Октомври 2013 г.