Елеазар Хараш за ... Ученика

Ученикът е зает само с доброто. Какво мисли, какво прави, какво крои, какво замисля, това е марката - ученикът е зает само с доброто. Ученикът е свободен, когато нищо не го отклонява от пътя му. Той не позволява на професия, на интимни отношения да го отклоняват. Може да ги допуска, но те не трябва да посягат на свободата му, на израстването му отвътре. Когато ученикът минава през трудно място - става въпрос за тежко страдание, нещастие, приближаващо нещо, защото нещастията хвърлят сянката си предварително за учениците - той се насочва само към най - същественото.

Учениците на Всемирното Братство са души, а не мъже и жени. Ученик, който познава Бога в себе си, намира своя Учител. Ученикът разрешава най - мъчните въпроси в абсолютна тишина. Обикновените хора изучават всичко, което им е угодно, от което имат полза, а ученикът изучава тайната на Пътя. Ученикът различава второстепенните неща и знае, че те образуват отклонението от Пътя. Ученикът знае, че истинското разбиране идва от Любовта,а не чрез методи, техники и размишления.

Ученикът знае, че който спазва съкровеното, Истината го защитава, а който не спазва съкровеното, Истината го руши, т.е. хармонията го руши, доброто го руши, защото те показват другото си лице. Истината показва строгото си лице и човек не може да издържи. Тук не става въпрос за дявола или някакви други същества. Тук работи Истината. Ученикът знае, че само който живее в Любовта лесно разрешава всичките си въпроси - това е мярка. Има една лекота, независимо дали изпитанието е голямо, сложно, дълбоко…

Ученикът знае, че Любовта е нещо духовно и Божествено, и че в Любовта никога няма раздяла. Ученикът държи мисълта си високо и всякога над земните неща, над земните проблеми и работи. Ученикът не забравя, че винаги има съдействието от невидимия свят. Законите и правилата на ученика са писани вътре в него. Всеки трябва да знае кога трябва да е благороден и кога постъпва благородно. Душата знае. Ученикът слуша Духа. Не духовете, не астрални същества. Ученикът не е медиум, медиумите слушат всичко и оглупяват, слушат всякакви гласове. Ученикът слуша Духа.
Из лекция изнесена през 2000 г.
Една от най-важните задачи на ученика е: Да овладее силите на злото в себе си чрез молитва, работа върху себе си, защото Бог няма да го направи и тогава да търси Бога. Ако човек е нечист и тър си Бога, без да го е видял, дори и да се екзалтира от идеята за Бога, може да изгуби ума си, да стане безумен, неизлечим.
Из лекция Дяволът и злото, изнесена на 7 януари 1998г.
Докато окултният ученик живее в ума, сърцето и волята си, той още не е в Реалността. Когато започне да живее в душата си, той вече е в простора на своята Същност, в богатството на своето Небе, но това е само началото.

Славен е пътят на ученика, защото този път надминава всяко съвършенство. Пътят е по-дълбок от съвършенството.
Из предговор на книгата Живата вода, август, 1999г.
Най-важното нещо за ученика е искреният стремеж. Защо? – Искреният стремеж е важен, защото в него се разгръща духовната сила на волята, която освобождава човека постепенно от всички житейски окови.
Из лекция Четвъртият печат, изнесена ноември 1994г.
За ученика: злото е важна основа за разгръщане на неговата воля. Задачата на ученика е да придобие безкористната, непривързаната Любов. Безкористната Любов е разрушителна за мрака. Тя прави ученика неуязвим. При нея ученикът се научава да различава всички демонични вибрации във външния и вътрешния свят, колкото и прикрити да са те.
Из идея за размишление Безкористната Любов, 7 юли 1995г.