ТЕМИ: А>Я

default

Елеазар Хараш за ... Усмивката на Мона Лиза

    Усмивката на Мона Лиза не е строга, студена, нито широка (означава непознаване на себе си). Това е усмивка на очите, а те символизират Истината, пътя, по който се усмихва Истината. Тази усмивка ни говори за неизчерпаемата сила и богатс тво на Духа. Всяка душа, която не е познала закона на самоотричането, не може да разбере величието на неизреченото, не може да разбере величието на недоизказаното, остава да живее в обикновената усмивка, т.е. в оскъдицата на живота. Усмивката на Мона Лиза показва, че тя е влязла в път, който е извън границите на този свят.
    Из лекция Усмивката на Мона Лиза, изнесена на 7 януари 1998г.
    Усмивката на Мона Лиза е окултен символ: символизира вечната победа над злото. Това е душата, която е посветена. Който има тази усмивка, той има покой, любов и радост и няма какво повече да доказва, защото тази усмивка означава, че душата е посветена във вечното добро.
    Из лекция Усмивката на Мона Лиза, изнесена на 7 януари 1998г.
    Тази тънка усмивка, която няма нищо общо с презрението, загатва за дълбоко вътрешно богатство. То не принадлежи на ума, то е качество на душата. Как е създадено това богатство? Мона Лиза го е създала чрез закона на жертвата. Това е начинът да станеш вътрешно богат.

    Тази усмивка според окултната наука означава, че добрите й желания са оплодени. Какво означава добри желания? Това са разумните желания на душата, а от тук се подразбира, че това са едновременно и желанията на Бога.

    Тази мистична усмивка е състояние на небето, а небето е друго название на душата. Тази усмивка произлиза от чистия звук на сърцето. Това не е някаква усмивка, както се смее някой човек широко, или пък някой сервитьор – пресметливо. Това е нещо много дълбоко. Тази усмивка не е човешка, защото човешката обича видимото, докато Божествената обича невидимото. Тази усмивка води отвъд човешкото, което означава отвъд видимото.

    По друг начин казано, тази усмивка е осъществяване на тайната на истинския път на човека. Тази усвимка изтича от висшата душа, Богинята-душа, по друг начин казано, безсмъртната душа. Тя много тънко се усмихва на всички човешки радости на хората, защото техните радости са много бедни: семейство, дълг, проблеми, материални неща и т.н. Тази усмивка леко се усмихва, иска да каже, че не е това пътя. Тя съжалява тези земни радости, защото на човека е определено нещо много по-дълбоко. Най-малкото, което му е определено, е безсмъртието, но след това има много, много дълбоки неща.

    Тази усмивка е усмивка на посвещението, което означава свобода. Ако трябва да ви пожелая нещо, това е нещо подобно.

    Тази усмивка е усмивката на Любовта, а за мен Любовта е непрекъснат празник. Затова за мен празниците нямат значение, защото има нещо, което ги измества, което е непрекъснато – това е Любовта.
    Из идея за размишление Мона Лиза, 7 декември 2014г.
ОЩЕ РЕЗУЛТАТИ ЗА : "Усмивката на Мона Лиза" ...