Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Умът

    Когато умът живее в илюзиите – това просто е адът. 

    Земните умове постоянно пораждат илюзии. (Това е начин на живот, начин на мислене – така те живеят естествено в ада, независимо дали са в този свят, или в оня: адът продължава. Защото те все са... остават в нечистия ум – това е самият ад, няма нужда да търсиш друг ад.)

    Умът има две проявления – чист и нечист. Нечистият, земният, обикновеният ум – това си е просто безумието. Всякакви желания, конфликти, глупости: нервен си днес, тъжен си утре, после си радостен, песимистичен, оптимистичен, отчаян и объркан – той е майсторът на заблужденията, нечистият ум: изключителен майстор, ваятел на заблуждения. Безконечни умствени игри... Тука всичко е обратно на Изначалното състояние, Буда-състоянието. Вторият ум, чистият ум, овладеният ум – тука има Неизменност, има Реалност, Освободеност, Същност. Тука умът не създава свят, защото не създава илюзии: той е покорèн. Тука умът е преобразен: той е станал Чисто Съзнание, Чисто Съзнание без примеси. Това е, нарича се още Не-умът, т.е. твоята истинска природа; а дали ще я наречеш Дух, Буда, Христос – това е без значение. Това е все едно... това е все Дао, това е Изначалното състояние.

    И така: със земния си ум, земните си създават все повече свят, все повече илюзии – строят безкрайни илюзии, безкрайни въздушни замъци. Това е една стара, мъртва игра от хиляди и милиони години, и тя се подновява с всяко прераждане. Нечистият ум върви от един ад в друг. Нечистото никога няма да получи Покой: то няма такава природа, на него не може да се даде Покой. Ако мълчиш, но не си овладял ума, тогава мълчанието ти също е бедно и лъжовно. Неовладеният ум е, който създава карма и се преражда със своята карма. Смъртните създават карма и погрешно мислят, че няма възмездие – но могат ли те да отрекат страданието? Защото то винаги ще ги гони. Сееш и жънеш. Как можеш да избегнеш това? Не можеш. Щом сееш, не можеш.

    Всички, които са попаднали в нечистия си ум, са зависими от собствената си карма. Те са смъртни и минават през безброй скърби, защото са потъмнили собствената си Същност.

    Коренът на невежеството е нечистият ум и от тука произлизат безброй злини. Те произлизат, както листата и клоните – от дървото. Смъртните хора, които не разбират истинската практика и правят добри дела, в следващите си дела те ще бъдат слепи, т.е. те са в сляпата карма. Те правят добро, но умът си остава нечист и невежа, т.е. нищо не се променя. При един специален натиск от Бога, тези хора стават чудовища. Учтиви са иначе, изглеждат приятни, нали, тихи – изведнъж се оказват убийци и какво ли не. Ако злото атакува тези сляпо добри хора, веднага се вижда техният нечист ум, но той всякога си е бил вътре в тях и в тяхното сляпо добро. Освобождението от ума е голямо пречистване и овладяване. Защото нечистия ум го очакват винаги тежки, винаги болезнени прераждания.
     
    Из лекция държана на 04.07.2017г.