Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Умрелите

    Друго голямо заблуждение, също общоприето (те са много, няма да ги изреждам) е изразът: “Не чакай от умрял писмо.” А умрелите всеки ден пишат. Къде? В нашите съзнания. Всеки ден, даже според мене са неуморни. Всеки ден пишат в нашето съзнание, управляват... Някой път някой чете някаква книга, авторът го няма отдавна, той е в другия свят. Този човек му повлияе и променя целия му живот. По всякакъв начин, чрез мисли, внушения, желания, постъпки умрелите говорят и не спират да говорят ежедневно. Така че, ще се учудя, ако има някой умрял да не пише писма. Пишат ги в нашето съзнание. Не ги пишат на листи, но някой път може да накарат някой да си понапише нещо за разнообразие и може и да го завържат. Може да го изкарат голям философ даже.
    Из лекция Трите внимания на воина, изнесена на 5 октомври 2004г.
    Вие мислите за умрелите, но това е духовно съединение, което става във вашия ум. Умрелият влиза във вашия ум, говори или си почива, или иска нещо, но трябва висша будност, за да уловите неговото желание. Дали душите са с тела или без тела, те си общуват вътрешно – техните съзнания си говорят.
    Из книга Мъдростта и нейните богатства, 1991г.
    Умрелият също копнее, желае, мечтае, мисли, размишлява, чувства, обича и действа, както преди смъртта. Той отнася със себе си всичко, което е притежавал.
    Из книга Мъдростта и нейните богатства, 1991г.