Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Толтеките

    Според Толтеките Безупречността е най-важна, защото тя отваря Арамон – вратата към едно особено възприятие, което води до дълбокото скрито Тайно Знание.

    За Толтеките Свободата е дума със специално значение, те имат съвсем друго възприятие за нея. За тях Свободата е състояние отвъд вселената и света. Толтеките разбрали, че ако овладеят своето съзнание, те имат свобода да се преместват в особени състояния на съзнанието. Всичко това те го тренират. Влизат в такова състояние, в което няма свят... 

    В широкото съзнание няма ум и свят: това е мощен Древен Поток от Свобода. Толтеките открили, че Безупречността, която създава Огъня отвътре, всъщност, когато е натрупана, създава Свободата. Толтеките открили, че разликата между огъня и тъмнината е, че огънят идва и си отива, изплъзва се, а тъмнината е винаги тука.
    Според Толтеките Азът прави човека ограничен – докато Толтекът, който е придобил своята изначална Безупречност, става Дух, който е отвъд Аза. 

    Толтеките така постигнали, чрез Безупречност, Дух без форма. Дори и когато са в света, те се осъзнават като Духове. 
    Това е чиста, изначална, освободена Същност – Дух без материя, без окови, без вещество: Свободен Вятър.
    Тази освободена Същност е ключът към други светове и ключът за придобиване на безмълвното истинско Знание. Силата на седма и осма степен на Безупречност е позволител свободно да посещаваш други светове и друга Мъдрост: вече имаш право да посещаваш всякакви светове, Мъдреци, Учители и т.н.

    Толтеките казват, че злият човек, каквото и да има, е беден. Злия човек дори и потопът не може да го измие. Според Толтеките светът е пропаднал, защото е изгубил Безупречността. 

    За Толтеките проблемът не е трудност, проблемът е призив за воля, за решение и за израстване.
    Толтеките разбрали, че само с Истината в себе си можеш да виждаш – и затова те решили да Я образуват в себе си, а не само да вярват в Нея.

    За Толтеките животрептящата Тайна на Вселената била скрита в една-единствена дума: Истината, а Пътят към Нея бил само един и строг: Безупречността. Нищо друго – Безупречността.

    Толтеките казват: Без Безупречността няма нужда да придобиваш никаква друга сила, защото тя ще те порази. Тоест: само Мъдър човек може да управлява силата. Силата е дадена, за да служиш, да помагаш, а не да злоупотребяваш с нея. Но който не е овладял себе си, той и да не иска, ще злоупотребява. 

    Kойто няма Безупречност, в един момент силата ще се обърне срещу него и ще го разруши – независимо дали е добър човек, или вярващ.
     
    из лекция, държана на 2-и Май 2017г. във Варна
    Величието на толтеките е в непрекъснатото раз витие. Всеки, който спре, няма значение на какво ниво е – Христос, Учителят, Буда – в момента, в който спре, той тръгва назад.

    Толтеките открили още, че стремежът към безупречност води човека по един правилен начин към неизвестната тайна на Орела, т.е. към неизвестната тайна на Истината, към непознатата същност. А това сближава човека с непознатата част на Нел-тилицтли – Истината.

    Толтеките открили, че в живота са нужни изменения и те идват, и ще идват, защото целта на измененията са да умре старото възприятие, ста рият свят, т.е. застоят.

    Толтеките забелязали, че всичко пребивавало в непрекъснато развитие, всичко течало, освен тескатлипока, освен старата, застояла илюзия, старото възприятие. Те забелязали, че ако не си безупречен и изключително честен към себе си, ти оставаш в старото възприятие, а то се превръща в грабител на твоята енергия и развитие.
    Из книгата Мъдрост и безпределност, 2007г.
    Толтеките открили, че паразитите започват да умират по пътя на безупречността. Най-сигурната ваксина срещу тези паразити от наша гледна точка, равнозначна на толтеките, е твърд избор на Любо вта, Мъдростта и Истината. Ако сгрешите с нещо друго, гарантирам, че паразитите ще бъдат много… както ще видите как работят те. Иначе паразитите изкривяват нашите възгледи, нашето здраве, нашия път. Те внасят в човека един погрешен начин на мислене и всичко това става по пътя на компромисите.
    Из книгата В храма на Мъдростта, 2006г.