Елеазар Хараш за ... Тишината

Има ли в Тишината въпроси? Има ли в Тишината отговори? Дълбоко в Тишината няма нито въпроси, нито отговори. Тишината сама по себе си е единственият отговор.

Когато навлезеш в Тишината, ти си отвъд себе си, отвъд света. Само в тази Тишина можеш да Го чуеш, защото Той не говори.
Из Книга на Загадките
Тишината не говори с думите, а с Духа си. Ако в Словото няма Тишина, няма и Мъдрост. Чистото Слово е завръщане в Тишината. Съвършеното Слово е най-близо до Тишината, до своето начало.
Из интервю за Мълчанието и Тишината, 13.07.2018, Варна
Вгледах се в Тишината и видях, че тя няма лице, но тя ми се усмихна. Вгледах се в Тишината и видях, че тя няма сърце, но бях озарен. Вгледах се в Тишината и видях навред Покой, Покой и абсолютно Безмълвие. И открих, че има два вида Тишина: едната е мълвна, а другата – безмълвна. Едната мълви и навява Древно Предание, а другата Тишина беше толкова величествена, толкова безмълвна, сякаш бе неосветена, сякаш желаеше да остане вечно непозната. В тази тишина нямаше никакви звуци, никакви Предания, никакъв шепот, сякаш беше Бездна и Дълбочина. И реших да разговарям с малката Тишина, и реших да я попитам знае ли тя Тайната на Голямата Тишина. Малката Тишина само ме погледна и се усмихна. Попитах малката Тишина: - Кой живее в Голямата Тишина? Там живее Белият Владетел. – И попитах малката Тишина: Над кого владее Белият Владетел? – И каза ми малката Тишина: Белият Владетел владее над всички светове, но без да е Господар. Той владее, но не управлява. Той ръководи , но не упътва. Той не говори, но отговаря. Аз съм Неговата Дъщеря, която ти отговаря. – Дълбокото никога не говори, защото всеки говор е ограничение. Дори и Свещеното Слово е ограничение, то нарушава Предвечния Покой. В Началото беше Великата Тишина. От нея се роди малката Тишина, която започна да говори на най – древния Свещен език. Този Първичен Език е наречен Ватан, което значи „Одеянието на Великата Тишина“. Впоследствие този Свещен Език беше наречен „Словото“. И нарекоха това Слово Началото. Но не знаеха народите Тайната на Ватан. – Само аз, малката Тишина, мога да ти загатна една от Тайните на Великата Тишина. Само 24 Същества са били избрани от Великата Тишина. Само те са устояли в Бездната на Безмълвието и затова са били наречени Старци. – Като каза това малката Тишина, тя се поклони и се усмихна. Аз още тая в сърцето си спомена за Тишината, която се усмихна, и вярвам, че пак ще се срещнем.
Из „Сафа Тора“ – Книга за Съзерцанието, стр. 67 – 2001г.
Който е разбрал Тишината има мъдро говорене. Говоренето е изкуство на душата, а безмълвието е изкуство на духа. От душата излиза свещен говор, от Духа излиза мистична мъдрост. Който е познал тайната на мълчанието – ухае, който е познал тайната на Тишината – сияе.
Из интервю за Мълчанието и Тишината, 13.07.2018, Варна
Тишината в древен смисъл е общение с Бога. Това е върховната манна. Манна небесна. Земното говорене е самоумъртвяване, земният начин на мислене. Самоумъртвява енергията, самообричаш се. Но тука ще работи Съдбата, която е друго име на справедливостта, тя ще коригира. Човек, който умее да мълчи и да пести думите си може да събуди истинския си устрем и може да започне да излиза от ума си, от змията, от Съдбата, от миналото. Въпросът е да умееш да мълчиш по тоз Божествен начин, не по човешкия. Говоренето може да се превърне в много тежко робство и карма, особено ако споделиш неща на Бога, на Нищото, на Неизразимото, както е Самадхи, но аз ти казах то не можеш да го обясниш. Така е, защото е Божествено. Ако беше човешко преживяване имаш да кажеш, но там няма …като приказка без край.
Из интервю за Мълчанието и Тишината, 13.07.2018, Варна
Само който е постигнал Тишината, може да има Присъствие в своите думи. Без Тишината словото е безумно. Когато Шаманът говори, след думите му потича Тишина. Тогава каквито и да са думите, те носят Присъствие на живот. Те са искри, дарени на душите в техния път. Истинския Шаман е словесна Тишина.
Из „АВАЛИРА” Книга на Мъдрите Индианци- стр. 51 – 2002г.
Съществената тишина, пак казвам, не е външна. Тя е вътрешна. Тя се явява, когато в мислите и чувствата няма шум, няма суета, няма свят.Тишината е опасна сама за обикновените хора. Защо? Защото тогава ще ги нападнат техните скрити демони, техните собствени скрити демони.

За да създадеш тази тишина в себе си, е необходима дълбочина, висш живот, скрит от погледа на света, просто света да не разбере с какво се занимаваш. В тишината всяко зло умира. Тук то не може да преследва човека. В тишината човекът е неуловим, защото тази тишина е несътвореност. Тук човек е неуловим, защото е намерил собствената си дълбочина и най – вече шестото тяло.
Из книгата Любомъдрие, стр.22 и 23, 2009г.
Любовта е Свещена и Необикновена Тишина и тази Тишина е Посланието на Бога. В тази Тишина ние сме обвити и съхранени в Божието Ядро.

Тишината е Скит Образ на Бога. Тишината е Слово на Бездната. И който осъзнава в себе си Непроизносимото, той ще осъзнае и Бездната. Но най – величествената Тишина е Тишината на Голгота, защото тук се случва Тайнорождението. Тук се отваря Врата, която е Тайния Вход към Духа.
Из Мъдростта на Старците, МОРОДОТ ИН МАХАРИЯ 2010 г.
Съществува чиста Тишина. Съществува Блага Тишина. Съществува и изумена Тишина – това се случва, ако Древния е стъпил в нея. Тишината е най-чувствителна, когато Той влезе в нея. Той е Бащата на Тишината, а тя е само Негов Дом, Негово Чисто Място.
Из Древни Откровения, стр. 54, 2018 г.