ТЕМИ: А-Я

default

Елеазар Хараш за ... Съмнението

    Никакво съмнение не може да проникне в тебе, ако си чист. За да проникне съмнение в тебе, трябва да има скрита нечистота - това е главното условие. Затова да вярваш, значи да излезеш от забърканите въпроси на ума.

    Съмнението е свързано с плиткия и повърхностния живот. Вярата е свързана с духовния живот, а Любовта и Мъдростта - с Божествения живот. За този, който се стреми, съмнението не може да бъде пречка. При истинския стремеж съмнението постепенно губи своята сила. Буда е постигнал Бога по пътя на съмнението. Понеже Буда не е говорил за Бог и за вяра, за него се казва, че е бил атеист - най - безбожният и най - богоподобният. Той не говори за вяра и за Бог, но ги постига. В църквите се говори за вяра и за Бог, но реализация няма. Буда е постигнал Бога, защото никога не е заблуждавал себе си. Буда е постигнал своята цел чрез съмнението. Той е подлагал всичко на съмнение и на изследване. Това е научният път, но съединен с истински, чист, искрен стремеж. Който е подлагал всичко на съмнение, той е срещнал по пътя си едно нещо, в което не е могъл да се усъмни. Не е могъл да се осъмни в себе си. Тогава съмнението се е самопобедило и се е превърнало във вяра. Това означава, че във вътрешността съмнението е мъртво. Силата на Буда е била там, че той е бил искрен към себе си. Съмнението е един път на бавно умиране, но понеже той е бил искрен и истинен, той е превърнал съмнението във вяра.
    Из книгата “Живата вода”, том IV
    Съмнението е демон. На най-дълбоко ниво е демон, на по-ниско ниво е дявол, а иначе е човешка болест. Учителят го нарича - психически червей, който разяжда човека. При такъв Бог - не можеш да има имаш съмнения. Не може да имаш и вяра. Абсолютно Доверие. Вярата трябва да израсне и да не е от ума. Да не произхожда от ума. Тя трябва да произхожда от Любовта и от душата. Тогава тя се превръща в Абсолютно Доверие.
    из интервю за психическите болести, самоубийствата и наркотиците / 11.10.2019
    Умът в своята основа е винаги съмняващ се. При съмнението жизнената енергия се отделя от Духа и човек постепенно залязва. Да търпиш, значи да не допускаш съмнението, т.е. раздвояването, вътрешната борба.

    Умът е, който създава съмнението, а съмнението е преграда и ако ти работиш с ума, когато дойде едно съмнение и ти се справиш с него, после ще дойде друго съмнение.
     
    Из книгата “Живата вода”, том IV
ОЩЕ РЕЗУЛТАТИ ЗА : "Съмнението" ...