Елеазар Хараш за ... Съдбата

Никой няма право да воюва със съдбата си, защото това е подвеждане. Съдбата трябва да я приемеш такава, каквато е. Самия себе си трябва да приемеш тотално, какъвто си, за да можеш да промениш съдбата.
Из “Духовно разбиране на нещата”
Съдбата е противоположна на Истината. Тя е противоположна на духа, та е сянка. Тя е там, където няма будност. Човек се е самозаслепил от своите неразумни желания и ние знаем, че думата „съдба” произлиза от съд, осъден. Понеже се е самозаслепил, той е осъден, има съдба.

Съдбата е самохипноза. Единственото нещо, което смекчава това е постоянна молитва за този човек, дори и в този живот да не оцелее както трябва, в следващото прераждане в душата му ще се всели силата на молитвата и ще го поведе към нова реализация. Значи щом има хипноза, т.е. съдба, трябва да има и астролози, които да разчитат хипнозата.

Будният е извън съдбата и никой астролог не може да го чете. Защо? Много просто, будният живее в Духа, в Нищото. На окултен език да имаш съдба, означава да не си господар на себе си. Съдбата означава, че имаш нещо мъртво, част от мрака. Това е станало по собствен избор. Как е станало? Когато човек няма любов към Истината, той постепенно изгубва будността си и когато няма будност, живота му се превръща в съдба, както казах, осъден, т.е. проблем за себе си и проблем за другите.

Духът в човека никога не е предопределен. Това означава, че когато човек постъпва чисто, той доказва своята свобода. Основния ключ е будността, защото в будността много тънко работи Духът, а неговият подход е винаги чист, без изключение. Винаги чист и необвързан, и неопределим, защото е Божествен, без съдба и без участ. Това е ученикът.

Из "Мистични Познания"
Невежеството е позволило на съдбата да съществува. То е позволило да съществуват всякакви влияния.

Влиянието на съдбата и звездите показва, че човек няма истинско знание. Той не се е насочил към своя център. Това показва, че човек не познава нито себе си нито Бога. А щом нямаш истинско знание, ти не можеш да си построиш един истински живот.

Ако имаш любов към Бога, съдбата ще започне да те слуша. Щом нямаш любов, ти ще слушаш съдбата, ограниченията на живота и нейните уроци.

Не питай как да се спася от страданието, а осъзнай, че ти си творец на твоите страдания, на своя ад. Осъзнай своята отговорност. Но щом не искаш да осъзнаеш своята отговорност, тогава съдбата ще бъде твоя господар. Това означава, че Божията воля ще направи съдбата силна да те управлява. Тогава какво ще направиш? Ще спориш със съдбата или с Божията воля?  Тя е толкова могъща, че не можеш да спориш.

Из "В Храма на Мъдростта"
Съдбата е посята участ, влизане в неуправляеми събития, които нямат нищо общо с истинския Живот. Съдбата е една огромна загуба на енергия, защото е зависимост, посята зависимост. Това са всички хора, които са искали да бъдат независими от Бог и Истината – сега са зависими от съдбата и от някакъв социален и жалък живот, наречен уж „демокрация”.

Съдбата, това е лично измайсторения хаос, лично самоограничаване.

Съдбата означава, че Бог е бил изпъден от човека. Докато човекът не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата.

Aко направиш десет години добър живот и влезеш в тази система, в тази правилност, ще изкупиш хиляда години карма.

Не изправяйте грешките, които хората виждат във вас, изправяйте грешките, които хората не виждат във вас. Там трябва да е ударението, там трябва да знаеш какво трябва да оправиш.

Пречистването е излизане от кармата. Тази дума – пречистване – е много простичка и е прекалено дълбоко учение. Дълбоко в човека има проблем, а не в света. Проблемите са вътре, дълбоко в човека, и нямат нищо общо със света. Човекът е проблема. Човекът трябва да разреши себе си.
Из "Древното е Тук"
Съдбата е един мътен, объркан начин на мислене и затова съдбата е като вид болест, която трябва да се излекува. Съдбата е стара болест на твоето съзнание, на твоите избори и затова сега трябва да изстрадаш всичко посято, и това изстрадване е самото лечение. То е като бавно и постепенно разтоварване.

Миналото ти вече си го посял, тук няма какво да променяш – тук само жънеш. Затова гледай сегашното, защото сега ти можеш да повлияеш на своето настояще. Ударението пада върху чистото съзнание. То започва да царува даже и при лоша карма, при лоша съдба, докато нечистото съзнание се проваля и при лоша съдба, и при хубава съдба, т.е. при всякакви условия нечистото съзнание се проваля.

Всичко се намира вътре в нашето съзнание. Пробуденият човек открива в своята съдба, в своите страдания Божествената любов. Забележете, той не открива наказания, не вижда възмездие, той открива Божествената любов.

Всяко мнение, което казваш, всяко чувство, което изразяваш сега, всичко това, което изказваш, е твой избор. Това нещо става твоя съдба. Всяко чувство е избор, всяка настояща постъпка е избор – така се предопределяш. Ето защо човек трябва да познае себе си и ето защо човек трябва да отговори на въпроса: Кой съм аз? Отговориш ли правилно на този въпрос, ти вече можеш да отговориш на всички други съществени въпроси за себе си.

Когато казваш нещо, не се съобразявай никога с хората, никакво обществено мнение. Какво щели да кажат хората. Съобразявай се с това, какво ще каже Бог. Така ще изработиш в себе си мярка.

Из "Виждащата Любов"