Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Сфинкса

    Сфинксът е нетленна тайна. Той е пазител на дълбините. Сфинксът е първото творение на Кеми, т.е. на Египет. Той се е смятал от жреците за самото око на Бога, окото на Прасветлината.

    Сфинксът си остава загадка и за самия Египет, но въпреки това сфинксът си остава символът на Египет, символът на тайнствените корени на живота.

    Сфинксът е мястото на Бога, т.е. там, където е избрал Бог да слезе. Затова той се нарича „мястото на Бога”, мястото на Великия Разум и това е идеята за постигането на Бога, а това е една огромна целеустременост. Сфинксът ни показва, че този Бог е всичко.

    Сфинксът е свързан с космическия смисъл на Любовта. Той е най-дълбокото древно послание. Той ни разкрива, че съществува една свръхестествена тайна в човека и човекът трябва да я открие. Тази тайна – това е самият Бог в човека.

    Под Сфинкса е скрита залата на древните ръкописи. Ако се стигне до тях, цялата история на света и човечеството ще излезе като плява, защото там е тайната мъдрост от Атлантида, записана от Тот. Разбира се, йероглифите се четат по таен начин и затова Сфинксът пази тайната си. В тази зала на древните ръкописи работи една много могъща енергия – загадъчна, абсолютно неуловима, изключително опасна. Тази енергия се е пожертвала в името на пазителството, тя е направила слизане, дала е изключително обещание за пазителство. И това е изключителна енергия, създадена чрез всемогъщо хекао, всемогъщо слово. Именно затова тя е станала странна, самодвижеща се сила, сама по себе си.
    Хиляди и милиони хора са ходили близо до сфинкса – този неземен дар – за да го гледат. Но той, сфинксът, той всъщност ги гледа. Който може да направи контакт с това същество, той може да научава постепенно тайните на истинския древен Египет.
     
    Из лекция изнесена на 4-и Май 2010 г.
    Сфинксът е най-древният символ на думата Пазител. Тези, които обичат символите и Сфинкса – той се намира на много места сега, могат да си го вземат и вътре в него да напишат най-любимите си хора, и той наистина ги пази. И да сложат отгоре Сфинкса. Това е най-древният символ и той е по-жив от реалността. Дори и да не вярваш, той е достатъчно жив.
    Сфинксът е Същество, което познава Истината, т.е. Бог познава Себе Си.

    Сфинксът е Таен Пазител на пирамидите, но какво пази той - Тайното Знание за Пътя към Бога, към Бога има право да върви само тоз, на когото е позволено. 

    Сфинксът е символ на Древното Знание, което е било изгубено – Знанието за слизането от Бога, съзнателното слизане от Бога. Бог сам е Пазителят и сам влиза в Сфинкса.

    Според Сфинкса (Преданието, става въпрос…), тайната на грехопадението на човека е в това, че човек е убил Бог в себе си. Голямото падение на човека е в това, че той е посегнал на Бога. Така казва Древното Предание на Сфинкса. И няма по-голямо престъпление от това да убиеш Бога в себе си – затова хората умират. Дълго ще умират, докато разберат правилата. Ето защо Бог се е скрил, това означава “отдалечил се е навътре”.

    Сфинксът ни говори за един съвсем друг свят, който някога е бил наш Дом. Сфинксът иска да познаеш Древното Знание, което е Безмълвното Знание.

    Самата Тишина е Несътвореност, а Сфинксът – това е вкусът на Безкрая и Бездънният Покой.
    Сфинксът е Древен като Тишината. Той има в себе си и друго послание, а то е, че трябва да имаме Постоянен Взор в Бога – Постоянен Взор.

    Сфинксът, или на египетски Шешет Анх, означава Най-Живият Образ, Древната Реалност на човека – мястото, където човекът се ражда като Бог. Пирамидите подготвят, а Сфинксът възкресява.
    Сфинксът – това е доказателството за Древната, истинска цивилизация, за която отдавна е казано: Богове сте!
     
    Из лекция държана на 3-и Април 2018 г.