Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Суфите

    Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата Духовност.

    Според суфизма човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога е изпепеляване в Него, а то се дължи на голяма трезвост. Трезвост в суфизма означава опияненост от чистота, от духовност.

    Суфизмът е едно саморазкритие на тайната на мистичното сърце.

    Суфизмът е изцяло самодисциплина.

    Истинският суфи е извън пределите на отношенията, той превъзхожда отношенията.

    Суфи се е отказал от самосъществуванието си, той е избрал изцяло съществуването на Бога, т.е. пълно отричане на себе си, за да може Бог да живее свободно в него.

    Суфи отсъства и присъства. Той е сред тълпата, а сърцето му е толкова високо, в Бога.

    Суфи не усеща обида, няма такова чувство, защото няма нафс, т.е. аз - нито висше, нито нисше. Кого да обидиш тогава? Няма его, защото егото е, което усеща обида. Който има его, нафс, е пленник на двойствеността и не е още верен на Бога, затова се обижда.

    Суфите казват: О,Боже! Небитието е нещастие за хората, но за мен то е благословение.
    Из "Безкраят - необятната родина"