Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Страданието

    Слизането в материята е процес на падане от високото съзнание. Това слизане е пряко свързано със страданията…
    В страданията има един важен момент. Човек ще се блъска в страданията, докато открие своя път. Но Христос слезе, за да покаже пътя на хората и да даде един нов импулс към Духовен живот.
    Из Космическия Език на Библията, стр.49, 1994 г.
    Страданието те изпепелява, докато ти станеш чисто съзнание, чиста Реалност. Когато станеш чисто съзнание, ти си като една запалена свещ в мрака на вселената. Запалената свещ показва пътя на всяко същество. Тя показва как пламъкът гори, как разтопява свещта – или собственото ти същество – и как накрая угасва. Ив това угасване пламъка се скрива в своя Източник. Ти не си изчезнал, но си се слял със своя Източник. Изстрадай себе си, за да се върнеш в своя Източник. Страданието е мрак, който те превръща в Светлина.
    Из Книга на загадките стр.134, 2002 г.
    Страданията, това са сълзите на мрака в теб. И мракът ще плаче, докато не съградиш Храм Божий в него. Страданията създават Реалността. Само който е минал през мрака на страданията, може да живее в Реалността. Другите живеят в светлината на своите заблуждения.
    Из АВА ТОРОТ стр.10, 2002 г.
    Ако страданието и болката те овладеят, Духът отказва да се всели в тебе и да ти се открие. За да понесеш и най-голямото страдание и болка, макар и голямо, ти не трябва да го виждаш. То не трябва да е обект, защото ако го виждаш, злото ще расте. Методът на Любовта е, че тя го приема тотално и израства от самото страдание.
    Из Духовно разбиране на нещата стр.175, 2006 г.