Елеазар Хараш за ... Смирението

Смирението е изначалното отношение на Бога, в Началото, когато човек е бил Нищо. Смиреният човек е Нищо. Смирението не е знание, то е чиста любов към Бога. Тук знанието е угаснало, смирението го е погълнало. Истинското смирение, това е позволение да виждаш в невидимото.

Скромността е одухотворяване, смирението е обожествяване. Смирението е чистота, а това е способността да виждаш и духовно и божествено. Един изчистен духовен живот също може да те измами, ако се възгордееш с това. 
Бог трябва да е пожелал да те направи смирен човек, това означава да ти е позволил да живееш в Него.
 
Смирението е основата на себепознанието, смирението е докосване на Нищото. Истински смиреният отхвърля своята святост. Смирението е дълбоко вътрешно отношение на човешката душа към Бога, тук умът го няма. В смирението е тайната на спасението. Истински смиреният е вкусил Бога. 

Истинското смирение казва: “Господи, дай ми, това което Ти искаш”.
Из интервю за Смирението и добродетелите, 30.11.2019
Смирението е основа за развитието на всички дарби. Щом човек е горд, той е болен. Смирението е метод за приближаване до Бога. И в най - смирения, под кожата му, може да се крие гордост. Смирението носи печата на Светостта. Страданието повишава качеството на Любовта и на смирението. Смирението е закон на Всемирното Бяло Братство.

При Бога отиваш не учен, не праведен, а смирен. Духовният възход на човека зависи от неговото смирение. Този, който се смирява, Бог го уголемява. Смирението води до разбиране на нещата. От вътрешното смирение на човека се раждат най - хубавите му черти. Смирението е ключ към върховете на Духа.

Гордият е винаги нечист, а на смирения се дава по - високо качество на енергията. Само една чиста и могъща воля може да добие ключа на смирението. Смирението е висш израз на Любовта. Смирението показва послушание, послушанието е познаване на Бога. Познаването на Бога се превръща в смирение. Няма смирение без Любов. Смирението определя дълбочината на Любовта към Бога. Смирението е качество на Първичния човек. Смирението доказва степента на възвишеност. Само волевият може да бъде смирен.
Из книгата “Мъдростта и нейните богатства”, Варна 2012г
Мъдростта на смирението беше родена преди звездите, преди Вселената. Мъдростта на смирението беше родена преди всяко начало.

Когато в любовта на човека има смирение, тогава човек може да постигне своята цел, своята наука.

Смирението е неизмерима височина, то е свързано с безкрайните крила на душата. С тези мощни крила човек може да разговаря с вечността.

Смиреномъдрият има будност за словото, защото той знае, че начинът на говорене се превръща в съдба или свобода.

Смирението е път към съкровената наука за живота, а тази наука произтича от Върховното Божество.

Смирението е път към светлината, която се намира в човека, а светлината в човека се усъвършенства чрез жертвата.

Смирението е първата крачка към свещената земя на Словото.

Да имаш смирението в себе си, това значи да виждаш отвъдното, защото смирението е врата към тайните.

Смирението има много дълбоки корени. 

В обятията на смирението злото загива, а това е така, защото чрез смирението си буден. 

От неразбиране хората са си въобразили, че смирението е овчедушие и слабост, но животът ще ги коригира.

 
Из книгата “Смирението, Пътят към Бога“
Истинското смирение това е позволение да виждаш в Невидимото.

Скромността е одухотворяване, смирението е обожествяване. Това са степени.

Смирението е чистота, а това е способността да виждаш и духовно, и божествено.

Из лекция държана на 09 декември 2019г.
Смирението не е знание, смирението е чиста Любов към Бога. Тук знанието е угаснало, смирението го е погълнало. 


Из лекция държана на 29 ноември 2019г.
Според бойните изкуства смирението е чисто Ци, чиста енергия и затова то е смърт за Злото.

Не можеш да се бориш с човек, който е победил себе си.


Из лекция държана на 10 май 2014г.