Елеазар Хараш за ... Сеитбата

Сеятелят – това е Божественият Дух, Който сее Божественото Слово.

Падналото семе на пътя е символ на падналото съзнание на физическия свят, т.е. земното, затворено съзнание, и затова птиците небесни го стъпкват и изяждат.

Падналото семе в камениста почва и в тръните, е паднало в астралниа свят, където няма почва да се развие. Тук семето е заглушено от много грижи и проблеми, защото астралният свят е много загрижен, главно за излишните работи. А падналото на добрата почва се отнася до будността.

Каменистата почва показва плиткия живот, тук не се сади. Тук няма дълбочина. Където е плитко, няма условия. Плиткото е свързано с теориите на мъртвото слово. А дълбокото – само тук влиза живото Слово. Така чрез това Слово Бог се развива у нас. Това е наречено усъвършенстване.

В плиткото няма условия да се посади Истината. Такива хора казват, че ценят Истината, но те нямат сила да я приложат в живота си, защото плиткото е качество на астрала.

Добрата почва, т.е. добрите условия, се отнасят до учениците, до тези, които се отдават напълно на Божията Истина.

Из "Живата Вода"
Творецът е вложил в семето по тайнствен начин елементи, приготвени от по-рано, които са вселени по принцип на огнената концентрация, а самите елементи – това е друга окултна символика.
Из "Окултно Ученичество"
Има ученици, които работят много, но се мъчат. Това е стара сеитба.
Из лекция Откровението на Йоан, 23 декември 1994г.