Елеазар Хараш за ... Сатана

На Сатанаил му е било отнето „ил“ – Божествената частица и той станал Сатана. След отнемането на „ил“ той вече нямал същност, значи, отпаднал от кръга на тайните Божествени служители. Тези отмахнати букви са оттеглили тайните си сили и той бил видоизменен. Без „ил“ Сатана нямал вече начало, нямал основа и станал участник в един друг и особен замисъл.

След видоизменението Сатана започнал да обича и да увековечава губителното и отрицателното в живота, такава станала и неговата странна мисия. Това било мисия срещу всички тези, които не разбират замисъла на Бога, който е Велика Любов.

Сатана не е началото на злото, той само му е станал инструмент. Началото на злото е дълбоко скрито в Небитието. Това сатанинско зло не е Абсолютно Зло, това е зло, което самият Сатана не познава и понеже не го познава, не можел да му се противопостави, защото той идва от много скрито, дълбоко място.

Спасението е отдръпване от илюзиите на сатанинския свят. „Сатана“ означава преобърната сила, противодействаща сила, проверяваща сила. Това означава неговото име – Проверяваща сила – а не враг. Той е само преграда, но този, който съумее да съживи истинската си любов към Бога, той преодолява преградата и става несътворен, става духовен, става нетленен.

Сатана прониква навсякъде, където има нечиста духовност. Това е умствената духовност. Тя е лицемерна, изменчива. Защо? Защото няма душа.

Според богомилските мъдреци, змията е успяла да проникне дори и в Моисей, и когато тя се промъкнала, той допуснал гняв, който се превърнал в престъпление, и което Моисей трябвало много дълго време да изкупва. Както знаете случая, той прави едно убийство и после се самонаказва 40 години и изкупва.

Гневът е същество, което винаги стои на една крачка от престъплението. 
 
Из лекция, държана на 06.11.2012 г.
Сатана не е зло. Когато го наричат в църквите враг, отстъпник, така те го правят враг. Той само това чака да ги направи свои хора. Много е лесно, когато смяташ, че едно нещо е враг. Всъщност ти го създаваш, както и злото.

Сатана не е зло, той не е един зъл Бог, той е един неразбран Бог. Ще обясня: той е част от Бога, но същевременно той е един неразбран Бог.

Забележете, Сатана е онази скрита част от Бога, а понеже Бог е свещен, злото е свещено, говорим за Божествено зло, което има мисия да направи хората истински. Той е онази скрита част от Бога, която те пробужда за самия Бог. Това означава, че“стани любов” е по-важно от всякакво учение.
Из книга Очите на Любовта, 2002г.
Сатана в човека – искам да запомните този закон – това е големият стремеж към знание. За- бе-лежете, големият стремеж към знание откъде идва, от Сатана в човека.
Из книга Тайна и духовност - 2001г.
Идеята за Сатана е много важна и затова човек трябва правилно да я разбере, за да знае как да се защити от Сатана.

За да знаеш как да се защитиш от Сатана, трябва да го познаваш, трябва да познаваш неговите техники и методи. Това не става с по-голяма хитрост от неговата, а става с Мъдрост.

Който познае Сатана, разбира се чрез Бога в себе си, така можеш да го познаеш, тогава вече Сатана няма да ти е враг. Но ако не го познаеш, той ще бъде и твой враг, и твое бреме.

Да бъдеш невежа по отношение на Сатана, е много вредно и опасно, затова виизнасям тези лекции. Да го отричаш, да не го разбираш, да не знаеш как действа, е много вредно и опасно.
Из книга Вкусът на вдъхновението, 2009г.
Първо: Сатана е Тайна на Бога, Тайна от Великата Неделимост на Бога. Сатана никога не е бил противник на Бога – по простата причина че Бог няма противници и никога няма да има. Той е нещо Абсолютно. Абсолютното не може да има противник. Чрез Сатана и злото, чрез Скритостта Си, Бог ще преобрази цялата Вселена – независимо какво мислят хората и философите.

Да виждаш в Сатана и в злото скрития Бог – това е Тайна Наука, това е позволение; а да виждаш Замисъла Му – това е Откровение.
Из книга Покоят е виждащ, 2014г.