Елеазар Хараш за ... Самадхи

Самадхи – това е изживяването на тайната на живота, това е безмълвното в живота. (Аз се опитвам да го изразя, но това е жалък опит.) Самадхи е проникване в Неизреченото Начало на живота, в метафизичната природа на Духа. Това е мистично излизане от Битието, след което човек може да се върне като Син, като посветен или като служител в Битието.
Из лекция Самадхи, изнесена на 2 юни 1998г.

Самадхи символизира Небитието. То се явява като начало на навлизане в Небитието, едно вели ко начало на Истината, а край няма. При самадхи личността ти е отворила своята врата.

Самадхи е тотално изживяване на Бога в себе си. Тук умът изчезва напълно и започва да говори Духът. Не че човек остава без ум,а умът е чист, подчинен инструмент на Духа.

Из лекция Самадхи, изнесена на 2 юни 1998г.
Тайната на самадхи означава тотално изживяване на Бога.

В състоянието самадхи няма падане и ставане. Тези, които жадуват за Истината, а не се стремят към самадхи, ще разберат.
Из лекция Пътят на Мъдростта, изнесена на 5 май 1998г.
Любовта е скрита в самадхи, т.е. в храма на Истината.

Чрез самадхи започваш да светиш със своя собствена светлина, без ангели, без намеса. Тук вече си в пълно разбирателство с Невидимото.
Из лекция Самадхи, изнесена на 2 юни 1998г.
Самадхи е битието на човешкия дух, но не е битието на Абсолютния Дух (Древния по дни, според Кабала). Древният, Абсолютният Дух е сроден с това състояние на човешкия дух, но не е ограничен от него. Самадхи е само път към поразяващата Слава на Древния, но Той не е само в сиянието на вътрешната благодат. Той е неизмерим. До тези върхове се стига само с голямо търпение, защото само в търпението се раждат нови разбирания и нови светове.
Из лекция Самадхи, изнесена на 2 юни 1998г.
Самадхи – това е съкровен контакт с Небето. Самадхи постига не жадуващият за знания, а който е устремен към Истината. Самадхи е принципът на самата Божествена Любов.
Из лекция Самадхи, изнесена на 2 юни 1998г.
Истинското Самадхи се преживява при прехода в петото тяло, от четвъртото в петото. Това е първото Са-мадхи, най-нисшето, и то отговаря на себепознанието, т.е. ученикът се познава като висша душа. Тук има само една опасност да не би ученикът да помисли, че това е краят и да се застои в себепознанието (петото тяло, което е неговата висша душа), и да изостави пътя си към дълбочината на Учителя, чието тотално познаване (става въпрос за Учителя) става в мистерията на шестото и седмото тяло. Най-вече в седмото, което е тайната на третото Самадхи, то е най-трудното.

Първото Самадхи е едно велико извисяване на ученика в своята висша душа.

Второто Самадхи, това е едно универсално из- живяване на свещената Мъдрост, защото това тяло е свързано с Мъдростта. Тук ученикът влиза в своя дух, а той е самата Мъдрост.

В третото Самадхи има две степени. Но и в двата случая то е универсално и неизразимо, неподдаващо се на обяснение, но все пак нещо ще кажа. Едното е: този, който е постигнал шестото си тяло (т.е. станал е Син Божи) и желае тотално разтваряне в Абсолютното Същество, което е Неби-тие, абсолютно разтваряне без възвръщане. Това е не- порочната Светлина. Това е един съвсем друг живот, една пълнота, която не може да се предаде, тъй като тя надминава живота и смъртта. Това е единият вид.

Другият вид е: когато посветеният в шестото тяло се разтваря в тази Светлина и се връща обратно в другите си тела, т.е. иска да си запази и другите тела, за да може да помага на своите ученици. Това е вторият вид – разтваря се в тази Светлина, но си оставя една вратичка. Това е от една много особена любов към своите ученици, към съществата.
Из лекция Трите вида Самадхи, изнесена на 5 октомври 1999г.