Елеазар Хараш за ... Прошката

Бог винаги прощава и когато простиш веднага се освобождаваш - душата ти възвръща своите криле, душата става свободна. Когато не прощаваш, това е под въздействието на демоните. За тях е много изгодно да не прощаваш, за да кроят други планове, но ако трябва друг път ще говорим повече за прошката, за да не се отклонявам.
Из лекция Атлантида и пътят на разпадането, изнесена на 1 юни 1999г.
Любовта понася, трансформира и това става естествено, както когато прощаваш. Ако наистина прощаваш, трябва да простиш с лекота, не да се мъчиш, не да се напъваш, не да повтаряш, че много си простил, че си голям човек на прошката а просто да забравиш. Прощаваш и забравяш и то с лекота, без усилия.
Из идея за размишление – три думи – „тауба“, „вара“ и „сабр“, 1 май 2001г.
От друга страна е казано да прощаваш многократно. Защо? Накратко ще обясня. Прошката е единственото правилно отмъщение. Няма по-точно отмъщение от прошката.
Из идея за размишление – За кармата, 2 април 2002г.