Елеазар Хараш за ... Приятелството

Докато не се откаже от идеята за врагове, и дори за приятели. Когато обикне Бога изцяло, Единствения, Единствения Приятел, тогава ще имаш истински приятели. Дори и някои от враговете ще ти бъдат приятели и ще ти помагат. Как тогава ще имаш истински приятели? Бог ще ги разкрие, Бог в тях ще ти бъде приятеля.
Из лекция Бог и дяволът, изнесена на 6 август 2002г.
Ти можеш да имаш истински учител, може да си заобиколен от много свещени книги, много истински приятели, и все повече да оглупяваш. И учител, и свещени книги, и приятели не е това, което помага. Това, което отрязва твоето развитие не е учителя, не са книгите, не са приятелите. Липсата на същественото, това е великото качество, за което ще кажем нещо. Учителят, книгите, приятелите, музиката, медитациите, запомнете, си остават нещо вторично. Това, което решава въпроса е великото качество. То е скрито в тайната на две думи: Това е ОГНЕНАТА ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ.
Из идея за размишление Великото качество, 6 септември 2005г.
Приятел от години може да ти стане изведнъж враг, просто защото живее в нисши тела и няма по-висока цел. Изведнъж се очудваш и казваш: сякаш този човек не го познавам. Това са променливи светове, докато хората живеят в трето и четвърто тяло. Тези хора винаги след време и да не искат ще изменят, понеже техните цели и техните желания са много ниски. Тук се намира външната култура, която е лицемерие, особено много прикрито (и в политиката, но вече може да се каже, че не е прикрито, а много явно).
Из лекция Трите вида самадхи, изнесена на 5 октомври 1999г.
Външно Юда е бил привидният враг, а вътрешно той е бил тайният приятел на Христос. Между другото, между Юда и Христос има древно приятелство, подобно както между Бог и Луцифер – много древно, много дълбоко. И много, много съкровено.
Из лекция Благословеният Юда, изнесена на 4 ноември 2008г.
Когато попаднеш в такова присъствие, в своята съкровена природа, или ако наблизо има човек с божествено присъствие, а не случайно хората търсят такива хора, като приятели, като братя, в тяхното присъствие проблемите, въпросите, тревогите се разреждат, даже самите въпроси изчезват, просто няма място за въпроси. В това присъствие въпросите са излишни, проблемите са излишни, лъха нещо от Вечността. Това е съкровената природа на човека.
Из идея за размишление Тайната на медитацията, 1 юни 1999г.
Казвам това, защото много хора са затънали от компромиси и много хора не са успели в учението да превърнат приятелката или жената в сестра. Това продължава много години и тези хора плащат с много загуба на фина енергия, с много компромиси, а сега е време, когато се приема само едно и аз лично приемам само едни отношения - брат и сестра. Всички други отношения са отклонение и на този етап те ще донесат прекалено много страдания, след като по карма ви очакват още.
Из идея за размишление Петото и шестото тяло, 7 декември 1999г.
Врагът не съществува ако ти си в Бога. И не само – което искам да ви обясня – не само врагът не съществува, но и приятеля. Тука трябва да разберем нещо важно.

Освен, че врагът не съществува ако живееш дълбоко в Бога, не съществува и приятеля. Приятелят е само символ. Съществува само Той Единствения. Малко е трудно да разберат хората това но няма значение, съществува само Той Единствения. Това означава следното – врагове и приятели отвън няма, те са символи, за да можеш да израснеш в Учителя, в Единствения. Врагове и приятели отвън няма.
Из лекция Бог и дяволът, изнесена на 6 август 2002г.
Игривото кученце е голям запас от чиста радост: тази радост е непробиваема. Тя е твоя Тайна врата, през която можеш да влезеш. Едно игриво малко кученце не позволява на човека да се увлича дълго в разрушителни емоции. То е подадена ръка – пак напомням: от невидимия Приятел. Човек трябва да осъзнае, че общува не само с кучето, а и с напреднал Дух, който влиза в това куче: той е решаващият. Този невидим Приятел те е поставил близо до себе си, за да откриеш пътя си към него. Зад този невидим Приятел, скрит пък е Бог. Този невидим Приятел в кучето ограбва твоята печал и с това той те отделя от голямата пропаст на човешката трагедия и падение. Този невидим Приятел се разхожда с тебе, ти даже не го виждаш. Ти мислиш, че се разхождаш с кучето – той се разхожда с тебе: той влиза в твоето куче, той влиза в твоите мисли и чувства, за да те научи да пътешестваш в себе си и в него. Кучето е повече невидим приятел, отколкото видим – но човекът невинаги осъзнава това.
Из лекция Кучето, изнесена на 7 април 2015г.