АКЦЕНТИ ПО ТЕМИ

default

Елеазар Хараш за ... Предаността

    Предаността е един от Пътищата, по които може да бъде познат Бог.

    Чрез Предаността се излиза от Дървото за познание на доброто и злото. 

    Преданият ученик има дълбоко разбиране, той знае, че навлиза в тесния Път.

    Ако навлезем много дълбоко в Тайната на думата Преданост, ще открием, че Предаността не е стремеж. Предаността е Будност.

    Чрез Предаността ученикът ще се освободи от всички фалшиви желания. Това е така, защото чрез Предаността се организират Духовните тела.

    На Окултен език: Предаността е Силата, която води ученика навътре. Това същевременно означава, че Предаността е метод, който обезличава постепенно змията.
    Из "Път Безкраен"
    Голям въпрос е истинската преданост. Тя унищожава ума, света, сътворението, надраства ума. Самата преданост ако я имаш - Бог ти е дал Милостта си да вървиш към Него. Позволил е. Страхотно. Значи, помненето на Бога - постоянно да Го помниш е Истинска Преданост, както правят суфите. Това е Древният Път. 
    из интервю - въпроси на зрители на Портал12
    Какво означава преданост? Предаността означава цялото решение на петото тяло, т.е. това е пъл но решение на висшата душа. Казвам това, понеже някои питат: Как да стана предан? – Той говори чрез четвъртото си тяло, чрез ума си, умът никога не може да бъде предан. Защото който е стигнал до зрялост в душата си, той взема тотално решение, това решение е безусловно, затова го наричаме цялостно, цялата душа. Това означава, че душата вече знае какво се иска от нея, как трябва да действува, защото душата е много досетлива, тя е самата любов.

    Предаността е нещо прекрасно, когато излиза от петото тяло, т.е. от душата, от любовта. При тази преданост ученикът е в пълно единство със себе си. Преданост, която идва от ума, е фалшива. Пак казвам: човекът на ума може да иска, но той не може да бъде предан. Дори и когато години наред се старае да бъде верен, помага, прави услуги, но той не може да бъде предан. Предаността е едно от най-великите явления на душата. Предаността е придобиване на себе си, това е отдаване на себепознанието, това е навлизане все повече в дълбините на душата си, в собствената си душа, във великия храм на живота, това е душата, великият храм на живота. Предаността към себе си е искреност към самия себе си и тя завършва със себепознание, а не със знания и натрупана информация.
    Из лекция Предаността, изнесена на 6 ноември 2001г.