Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Поп Богомил

    Поп Богомил е бил архангел. Именно само архангел може да вдъхновява ангели и чисти съзнания, защото той обичал Бога и истината повече от себе си.

    За поп Богомил църквата е изпуснала Христовото учение, защото който не е постигнал истински живот тука, той няма никакъв живот и там.

    Поп Богомил казвал, че кладата е техният заслужен олтар. Тя е пътят им към пълното единство с Бога. Тя е за пробудените и за съвършените. Кладата е приобщаване към вечния огън. Сътвореният дух от Бога е неунищожим на кладата и всеки, който се е осъзнал като дух, той е неунищожим, кладата не го докосва. Издържливостта на кладата е загадка за обикновения човешки разум. Тя е неразбрана за тези, които нямат огъня, т.е. Божествената любов.

    Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава в последствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта.
    Из лекция изнесена на 02.11.2010 г.
    Поп Богомил бил наричан „световен папа”. Това допълнително било опасност и бреме за църквите, тъй като те виждали в него истински баща.

    За поп Богомил външното, лъжовното християнство е било чисто отричане на Бога. Не отричане донякъде, а просто чисто отричане, независимо дали се говори много за Бога. Една от книгите на поп Богомил е именно срещу изкривеното християнство, там той казва: Християнството върви по пътя змиевиден.

    Поп Богомил е знаел, че Бог не иска от хората църква; а любов, за да си създаде тясна връзка с човека.

    Още в началото, като бил свещеник поп Богомил, той постепенно разбрал, че тази църква не е от Бога. Той разбрал, че тази църква е от дявола. Той гледал отвътре, наблюдавал своите приятели свещеници и видял леността, порока, прикриването и напълно осъзнал, че Бог го няма там. Той осъзнал, че тази църква не служи нито на Бога, нито на себе си, нито на християните.

    “Поп Богомил е бил убеден в глупостта на църквата и в нейната огромна безнадеждност да спасява души. Защото как могат неспасените да спасяват?!

    Любовта на поп Богомил към истината и душите била много голяма. Той виждал, че когато църквата изцелявала, това било тънка, обвързваща измама, измама на дявола. Защото той знаел, че когато те изцелява Бог, има разлика: когато Бог те изцелява, Той коренно те преобразява. Той вкарва в тебе искра за абсолютно нов живот. Не изцеление, а преобразяване!
    Из лекция изнесена на 02.11.2010 г.