Елеазар Хараш за ... Планините

И планината, която не е просто възвишение, събиране на камъни и скали – няма такова нещо. Планината е тайнство, създадено и подредено от определени духовни сили.
Из лекция Нефилим – хората гиганти, изнесена на 2 септември 2008г.
Планината е символ. Бавно изкачване към Бога, Който е на Върха.

На планината има чисти етерни сфери. Най-хубавата местност е тази, в която има разумно съчетание на сили. Всяка форма на планината е кристализирано Слово. Колкото и да е натоварена душата, на планината е достатъчно да срещне едно изворче и натоварването изчезва, защото изворът е една идея на другия свят.

Важното в планината е да се концентрираш на места с дълбока енергия. Всяка местност си има свой вътрешен живот, с който може да се общува. Има скрити и дълбоко действащи окултни сили на планината. Планините и местностите могат да се изучават вътрешно, от гледището на вътрешните преживявания, които имате на това място.
 
Из идея за размишление Планината, 17 май 1991г.
Скритият символ на планината е, че тя е нещо несътворено. Когато Учителят е ходил на Рила, той е имал идея. Когато ти отиваш на Рила и мислиш, че постигаш нещо, това е бягство. А сега не е време за бягство. За учениците сега светът е пълен с възможности за едно велико необятно израстване.
Из идея за размишление За планината, 22 април 1994г.