Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Очите

    Очите на ученика са създадени, за да видят Учителя.

    Когато очите са свързани със знанието, те виждат само това, което знаят. Това е преграда, загуба на Реалността. Когато очите са пълни с вяра, те виждат само това, в което вярват. Един християнин вижда само Христос, не вижда мъдростта на Мохамед. Ако ученикът вярва само в Христос, изпуска всички други учители, не вярва в широтата на съзнанието. Очите, които виждат само един Учител, са ограничени, зависими - това е слепота.

    Когато очите са разбрали тайната на пустотата, тайната на Нищото, което означава и любов към Бога - по този начин очите чрез закона на Любовта придобиват реално виждане. Когато очите са свободни и независими, те са свободни да проникнат в Учителя, т.е. в Небитието.

    Когато искаш да изгубиш вътрешното си зрение, скрито във физическите очи, напълни очите си със знания, гледни точки, мнения, религии и т.н. Тогава ще бъдеш пълен с въпроси и с отговори, но Духът няма да го има.

    Нищото очите, които символизират ума (дясното око) и сърцето (лявото око), Любовта и Мъдростта в по - висш план, когато се хармонизират и се слеят, тогава се явява окото. То е цялостно. Тогава изчезва късогледството, а по-точно кривогледството (където умът гледа на една страна, а сърцето на друга).

    Окото, което е станало едно с Бога, с Нищото, е станало инструмент на твоята душа. Тогава съновиденията си отиват.
    Из книгата "Духовно разбиране на нещата"