Елеазар Хараш за ... Очите
Очите на ученика са създадени, за да видят Учителя.
Когато очите са свързани със знанието, те виждат само това, което знаят. Това е преграда, загуба на Реалността. Когато очите са пълни с вяра, те виждат само това, в което вярват. Един християнин вижда само Христос, не вижда мъдростта на Мохамед. Ако ученикът вярва само в Христос, изпуска всички други учители, не вярва в широтата на съзнанието. Очите, които виждат само един Учител, са ограничени, зависими - това е слепота.
Когато очите са разбрали тайната на пустотата, тайната на Нищото, което означава и любов към Бога - по този начин очите чрез закона на Любовта придобиват реално виждане. Когато очите са свободни и независими, те са свободни да проникнат в Учителя, т.е. в Небитието.
Когато искаш да изгубиш вътрешното си зрение, скрито във физическите очи, напълни очите си със знания, гледни точки, мнения, религии и т.н. Тогава ще бъдеш пълен с въпроси и с отговори, но Духът няма да го има.
Нищото очите, които символизират ума (дясното око) и сърцето (лявото око), Любовта и Мъдростта в по - висш план, когато се хармонизират и се слеят, тогава се явява окото. То е цялостно. Тогава изчезва късогледството, а по-точно кривогледството (където умът гледа на една страна, а сърцето на друга).
Окото, което е станало едно с Бога, с Нищото, е станало инструмент на твоята душа. Тогава съновиденията си отиват.
Когато очите са свързани със знанието, те виждат само това, което знаят. Това е преграда, загуба на Реалността. Когато очите са пълни с вяра, те виждат само това, в което вярват. Един християнин вижда само Христос, не вижда мъдростта на Мохамед. Ако ученикът вярва само в Христос, изпуска всички други учители, не вярва в широтата на съзнанието. Очите, които виждат само един Учител, са ограничени, зависими - това е слепота.
Когато очите са разбрали тайната на пустотата, тайната на Нищото, което означава и любов към Бога - по този начин очите чрез закона на Любовта придобиват реално виждане. Когато очите са свободни и независими, те са свободни да проникнат в Учителя, т.е. в Небитието.
Когато искаш да изгубиш вътрешното си зрение, скрито във физическите очи, напълни очите си със знания, гледни точки, мнения, религии и т.н. Тогава ще бъдеш пълен с въпроси и с отговори, но Духът няма да го има.
Нищото очите, които символизират ума (дясното око) и сърцето (лявото око), Любовта и Мъдростта в по - висш план, когато се хармонизират и се слеят, тогава се явява окото. То е цялостно. Тогава изчезва късогледството, а по-точно кривогледството (където умът гледа на една страна, а сърцето на друга).
Окото, което е станало едно с Бога, с Нищото, е станало инструмент на твоята душа. Тогава съновиденията си отиват.
Из книгата "Духовно разбиране на нещата"
Чрез духа очите могат да кажат съкровени неща на човека, неща, които не могат да се кажат на глас, неща, които и Библията не може да каже, нито книгите на Учителя. Това означава, че очите носят в себе си нещо от древния и свещен език на живота. Те носят в себе си нещо от първичното алхимическо вещество, т.е. първичната материя, която принадлежи на истината. Казано е:Люби Бога. Защо? Защото само в любовта си защитен, в знанието няма защита. Към тази заповед, “люби Бога”, посветените пристъпват с много голямо смирение, защото смирението е око. По друг начин казано, смирението е окултен метод за навлизане в реалността.
Из лекция Очите и окото, държана на 26.09.1996
Какво представляват обикновените очи, двете очи, външните? Обикновените очи са вратите за навън, за външния свят. Те са врати за външния свят. Но когато трябва да отидеш при Духа, там се отива без очи. В света на Духа не ти трябват очи. Там с очи нищо няма да видиш. Те трябва да изчезнат. Освен това този, който гледа в очите, е Ду хът, а не си ти. Зад очите гледа Духът. Самите очи не могат да видят себе си. Те могат да гледат външ ния свят, но този, който е скрит в тях, който е очи в очите, те не могат да го видят. Това означава, че те са ограничени и затова съдбата им е да станат на прах. Те са също осъдени в името на нещо по-дълбоко. При Духа се отива със затворени очи. Това е символът на висшата медитация. По пътя навътре трябва да изоставиш външните си очи, затова те се затварят.
Из идея за размишление Очите, които виждат реалността, 2 октомври 2001г.