Елеазар Хараш за ... Отчаянието

Когато те обхваща голямо отчаяние ти се намираш в благословение приятелю. Защото в това голямо отчаяние ти можеш да провериш своето истинско отношение към Бога. Радостта не може да ти даде това. В това голямо отчаяние ти можеш да провериш своето истинско отношение към Бога, себе си, ти трябва да си наясно със себе си. Това отчаяние го наричам благословение защото то носи откровение за твоята същност.
Из лекция Ава Торот, изнесена на 3 септември 2002г.
Посветеният познава красотата на отчаянието, защото той знае, че отчаянието може да се превърне в огромна духовна сила.
Из идея за размишление Доковане, 7 май 1997г.
За ученика отчаяние няма, отчаянието е забранено. То не съществува, не че въобще го няма, някъде го има, там заедно с илюзията и тоз който обича илюзията, казвам: аз говоря за ученика. Дали ще го разстрелват, дали с един куршум или със сто, никакво значение няма и никакво отчаяние няма, защото куршум никога не може да докосне духа, просто куршума няма шанс, той така глупаво е устроен, че не може да докосне духа, пък може и да е умно – не знам.
Из лекция Ученикът – 24 важни неща за ученика, изнесена на 1 октомври 2002г.
Без смирението отзад вече те дебне отчаянието, най-големият убиец на енергията, запомнете, не скръбта. Скръбта може да се превърне в нещо хубаво, но може да се превърне и в отчаяние. Отчаянието е вече последната степен на скръбта в лошия смисъл. Това е най-характерно при хора от третото тяло, астралното тяло и затова там трябва да разберем колко е важно да минем правилно през емоциите.
. Из идея за размишление Здраве и болест, 3 юли 2007г.
Чувството за вина много лесно води до отчаяние, след отчаянието е самоубийството, те са тясно свързани. Трябва да се молиш, но туй не означава да бъдеш безразличен – да бъдеш наблюдателен. Усърдната молитва ще ти даде тази наблюдателност.
Из лекция Ислямът, изнесена на 4 септември 2012г.