Елеазар Хараш за ... Обичта

Не може да обичаш хората, т.е . в смисъла на любов, може да любиш само Бога, а хората можеш да ги обичаш, това е разликата в тези две думи. Така, че когато казваш, че любиш хората, не използуваш правилно думата, защото любовта е определена за Единствения, за Вечния, и по този път се придобива неизменна любов в самия човек. А когато обичаш, може да обичаш хората, може да обичаш животните, минералите и каквото искаш. Това е друг въпрос.
Из лекция Тайният живот на серафимите, изесена на 7 ноември 2000г.
Когато обикновеният човек те обича, той търси ползата. Когато духовният човек те обича, т.е. този, който обича Бога, тогава той те вижда Божествен и търси все по-дълбоко истината за живота и битието дълбоко в тебе. Ако обикновеният човек те обича, накрая той ще види в тебе илюзията. Наистина, обикновените хора имат големи постижения в илюзията. Всъщност те виждат в тебе своето отражение, своето огледало. Те имат постижения в илюзията, но нямат постижения навътре, в себепознанието, макар че има нещо по-дълбоко от себепознанието.
Из лекция Високият идеал – 6-та степен от Дървото на живота, изнесена на 12 септември 1996г.
Тук трябва да кажа също е един много деликатен закон, че не всеки човек, когото обичате, може да ви бъде водач и може да ви помогне. Има и друг момент. Често съществото, което обичаш, може да ти донесе една особено голяма скръб и едно голямо страдание.
Из идея за размишление Посока на волята, 21 май 1997г.
Само ще припомня, че ако наистина обичаш един човек, никой не може да ти го отнеме. Той е много дълбоко в тебе, даже няма да го търсиш и в другия свят.
Из лекция Отвъд щастието, изнесена на 1 август 1996г.
Ако си буден, ти ще знаеш как да обичаш и себе си. Да обичаш себе си, не означава да обичаш своето его, а своята Божественост. Ако знаеш как да обичаш себе си, ще видиш Бог в себе си. Но ако нямаш будност, ти ще обичаш своето его и тогава твоето его ще стане твоето нещастие, твоята съдба. Ако обичаш хората, трябва да обичаш Бог в тях. Ако обичаш себе си, трябва да се насочиш към Бог в себе си. Това е будната любов, която освобождава.
Из лекция Будната Любов,изнесена на 2 декември 1998г.
Когато имаш Любов към Истината, това ще те научи до обичаш правилно, с мярка, всеки човек с неговата мярка, а не да искаш някой да те обича и да насилваш Бог в него, и да получиш нова карма и наказания, тъй като мислиш, че като обичаш непременно трябва да те обичат.
Из идея за размишление За удоволствията, 1 юни 1999г.
Примерно, ако обичаш един човек, никога не трябва да искаш и той да те обича, тъй като това е работа на Бога, никой не може да задължава Бога. Който се е опитал да задължи Бог да го обича, много скъпо е плащал. Ако правиш някаква услуга, никога не трябва да искаш обратна услуга. Тя може да се случи, но ти дълбоко в себе си, ако наистина си благороден (това е качество на петото тяло), никога вътрешно няма да поискаш.
Из лекция Пътят на страданията, изнесена на 7 декември 1999г.
Затова в българския език има две думи – любов и обич. Не можеш да любиш хората – любовта е дадена, за да любиш Бога, за да любиш центъра; любовта е отношение към центъра, а обичта е за хората. На хората ще дадеш обичта си, а любовта си, главна си същност ще дадеш на Бога, ако искаш да постигнеш мярката и изпълнението на най-важния закон – любов към Бога. Тогава всичко друго ще си дойде на мястото, т.е. ще имаш мярката – всеки човек доколко и как да го обичаш.
Из идея за размишление Арамейската дума – таба, 6 юни 2006г.