Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Нищото

    Нищото е Изначално изпълнено. То е най-голямата Наситеност. То е толкова Пълно в себе си, че няма нужда от нищо друго.

    В Абсолютното Нищо няма и следа от теб, затова си толкова Свободен. За да видиш Същността си, огледай се в Огледалото на Нищото. Утаяването на себе си трябва да мине през много степени на Несътвореност, за да стигне до Абсолютното Нищо - Издревната Пълнота.

    Нищото е Древният Покой, който всички търсят. Нищото не изисква никакво усилие, защото е най-близкото, най-присъщото, най-естественото. То е постоянно присъстващо и носи в себе си Великата Пълнота.
    Човешкото трябва да изтече като пясък между пръстите ти и в ръката ти да остане само Нищото, Естеството.
    Най-простото и най-естественото нещо е Нищото. Чрез Нищото човек влиза пряко във Великото Единство,, Единството с Абсолюта. Най-великото се съдържа в най-простото.

    Човек в действителност е Нищо, но понеже не разбира себе си, постоянно се стреми да запълни това Нищо с нещо и така се ражда нереалността. Ако човек дълбоко разбере себе си и се остави да бъде това, което е, т.е. Нищото, той ще намери Пълнотата.

    Абсолютното Нищо не се търси и не се постига. То е Изначално дадено. До него няма никакъв път. То е всякога тук.
    Абсолютното Нищо е най-силното - не можеш да го постигнеш, не можеш да го покориш, но можеш да се оставиш да бъдеш обзет. Абсолютното Нищо е Обител, Най-Древната Обител. Тя е Обител без обитатели, защото там всичко изчезва. Незнайното, Непознаваемото, Неведомото, Неизреченото - всички те влизат в Нищото. Но Нищото е Най-високата Част, защото то поглъща всички понятия: и видими, и невидими. В Нищото е Издревната Пълнота. Това е Изгубеният Ключ, който всички хора търсят. След като са изгубили това Място, хората и съществата са станали търсещи.
    Днес се дава Път към Изгубения Ключ, за да могат искрено търсещите да се завърнат: “Анара Хайра”. Това е изречено от самия Върховноскрит Език на Истината, Език дори преди Ватанския: “Анара Хайра” - “Аз съм Нищото”.
    Из книгата Пътят към дълбините
    Когато си “нищо”, ти ставаш истинен. Когато си “нищо”, Тайната на живота е с тебе. Това означава: Не бъди, за да тече Истината в тебе, т.е. Не пречи с ума си, със сърцето си, с волята си, даже и в по-висок план с душата си!

    Нищото може да се познае само с тотално незнание, което едновременно означава абсолютно смирение. По друг начин казано, това е такова незнание, което е стигнало до своя край - пълно смирение. Тъй като има и такова незнание, което не стига до там и не получава Истината. Значи това е такъв вид незнание, такъв вид естественост, такава чистота и невинност, че се стига до крайния предел - пълно смирение. И това е началото, което означава, че когато умът е напълно отстранен от чистотата, тогава се явява и това смирение. Напълно отстранен означава напълно овладян.
    Из книгата Мистични познания, 1999 г. - лекция Учението за Орела
    Така, Матея, 5 гл., 3 стих: “Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството.” - Тук не става въпрос за Рай, нали?.. Царството Божие. Дълбинен стих. Дълбока Тайна Наука. В смирението човека става нищо. Нищото е Древното Състояние на Бога. В Нищото не може да оживява нищо друго освен Бог. Когато човекът е нищо, Бог не знае разликата между себе си и този човек.

    В Тайната на Нищото човек познава Бога до край. На едно място Учителят казва: Любовта има по-дълбока мисия от блаженството и не може да се застоиш там. Нищото е Свръхестествено, изобилно, сияещо. Тука нищо не може да направиш и да искаш да умреш, защото няма тяло… Преди всичко в своята Древност ние сме били нищо - никакво време, никакво сътворение. В това Нищо ние сме били Велика Пълнота. Ние сме били себе си… Нищото е Самата Същност на Бога… Нищото е просто Непознаваемата Същност на Бога...Любовта към Бога е Любов към Изчезването в Бога, в Нищото.
    Из интервю за смирението и добродетелите, 2019 г.