Елеазар Хараш за ... Неосъждането

Дори когато критикуваш и се чувстваш справедлив, даже и понякога прав, ще бъдеш осъден, защото критиката сама по себе си е болест, и осъждането си остава. Mоже да е изглеждало разумно, но осъждането си остава, то е изречено и вече не може да се върне. Това означава, че при това положение, законът на ”не съдете” е нарушен. Докато неосъждането е отношение към Бога. Не съди, защото всичко което се случва в твоя живот и в живота на другите хора е Бог.
Из лекция Не съдете, за да не бъдете съдени, изнесена на 2 октомври 2001г.
Люби и не осъждай, защото в неосъждането Бог ще расте в теб. В неосъждането, в приемането, Бог ще расте в теб. Ти не можеш да растеш. Сам по себе си не може да растеш, но чрез любовта, чрез приемането Той може да расте в тебе, а ти ще се учиш.
Из лекция Не съдете, за да не бъдете съдени, изнесена на 2 октомври 2001г.
Пробуденият никога не осъжда, това е човекът на петото тяло, говорим за човека на петото тяло, на висшата душа. Пробуденият никога не осъжда, той не се меси в дълбокият замисъл на Бога. Неосъждането е качество на чистото съзнание.
Из лекция Не съдете, за да не бъдете съдени, изнесена на 2 октомври 2001г.