Елеазар Хараш за ... Мързела
Мързелът може да се използва, както ви казах, за нещо хубаво, но в друг смисъл: бъди мързелив, когато се разгневиш. То-о-о-лкова бавно да се разгневиш, че да ти мине. Така мързелът завързва гнева. Гневът умира, значи мързелът е по-силен от гнева, ако знаеш как да го използваш.
Из лекция Третата раса Лемурия, изнесена на 5 август 2008г.
Мързела заставя гнева да си мълчи. Той е по-дълбока сила която трябва да умееш да използваш. Мързела е господар на гнева, той го обезличава, той е капан за гнева. Той вкарва гнева в капана подобно на както едно парченце сирене вкарва мишката в капана, само дето мишката не знае, че има само вход. Като влезе, разбира, че има само вход и се изгубва, не знае, че няма изход. Освен това гневът е друго име на егоизма. Той също трябва да влезе в капана. Другата красота на мързела е, че мързела е особен род релаксация. Мързеливият човек има разхлабен ум.
Из лекция Красотата, изнесена на 4 декември 2001г.
Трето - манипура чакра - тя е свързана с мързела, едно много тежко препятствие за някой хора. Има такива в Русе ме питаха: какво да правя с мързела? - Ами ето ти един метод, само, че ти пак може да злоупотребиш, но все пак, когато сутрин те мързи да ставаш, излежаваш се, почваш да броиш от десет до едно, на едно казваш: “едно с волята на Бога” и ставам. Ако е трудно, почваш да броиш от сто до едно, но въпроса е вече, по-хубаво е да броиш от десет до едно и да се научиш да ставаш, за да можеш да победиш това много опасно качество което ще ти, защото мързела е и болест, той след време ще привлече, той е магнит за болести както и страха, както и гнева и т.н.
Из идея за размишление Седемте чакри, 5 юни 2001г.
Когато няма Любов към Истината, човек се мъчи. Дали ще е външно, дали ще е вътрешно - все нещо го мъчи, все нещо го тормози. Той не може да живее дори в постоянната радост, а да не говорим за блаженството. Това означава, че той образува в себе си мързела, едно от опасните явления в живота. А мързела се знае, че е дете на хаоса, на обезличаването (обезличаването в лошия смисъл).
Из лекция За работата, изнесена на 6 юни 2000г.
Мързеливият човек, мързеливият ум много трудно дава усилия, почти не дава.
Из лекция Дървото на изцелението, изнесена на 7 септември 2004г.
Четирима мързеливци стоят в една стая и на вратата се звъни. Първият мързеливец казва:
– Май се звъни!
След още един час вторият мързеливец казва:
– Абе наистина се звъни!
След още един час – третият:
– Дали да отворя вратата?
И след още един час четвъртият мързеливец станал и отворил вратата. Там стоял петият мързеливец, той казал:
– Какво става бе? Много сте бързи, направо като ракети – не можах да звънна втори път.
(Наука за мързела.)
– Май се звъни!
След още един час вторият мързеливец казва:
– Абе наистина се звъни!
След още един час – третият:
– Дали да отворя вратата?
И след още един час четвъртият мързеливец станал и отворил вратата. Там стоял петият мързеливец, той казал:
– Какво става бе? Много сте бързи, направо като ракети – не можах да звънна втори път.
(Наука за мързела.)
Из лекция Чистият смях, изнесена на 2 декември 2014г.
Ако един мързеливец ускори крачка – значи, той се е спънал.
Мързеливият човек може да умре от всичко друго, но не и от преумора.
Мързелът няма почивен ден.
Мързеливият човек може да умре от всичко друго, но не и от преумора.
Мързелът няма почивен ден.
Из лекция Смешни афоризми, изнесена на 2 декември 2014г.