Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Медитацията

    Медитацията е Осъществяване на Несъществуванието в човека. Човекът в своя Дух е Тайна на Несъществуванието. Несъществуванието в човека трябва да погълне всичко съществуващо. Това е Осъществяване на Древността в човека.

    Умът не разбира Древността и не може да се вглъбява. Затова напусни ума и пътувай с Душата и Духа. А то е лекото и непринудено насочване навътре - ефирно докосване до Същността, естествено сближаване със Скритостта, потънко сприятеляване с Древността.

    Думите са Тайни. Медитацията постига Не-думата; постига не звука, а Същността на Думата - Дълбината на Думата, Тайната на Думата. Медитацията е единство с Дълбините.

    Медитацията е Осъзнаване без мисъл. Тя е дело на Духа. Духът е Вещ Наблюдател поради Дълбинното си Безмълвие.
    Из книгата Пътят към дълбините, 2018 г.
    Трябва постоянство в медитацията. Непостоянството е отричане на Бога. Медитация значи да придобиеш духовна чистота, защото само Словото чисти, тъй като Бог влиза в него и се явява като пречистващ принцип. Но първо трябва да се заличи кармата и тогава може да се говори за влизане в дихарма (Божествена благодат).

    Медитацията е сгъстяване на Духа, ключ за придобиване на духовна сила. Чрез медитация човек може да си изработи могъща аура. Чрез медитация се постига Богопознание - отваря се третото око или се явява в сахасрара; земното съзнание е унищожено. Всички висши сили се изработват с медитация отвътре. Човек постига една мисъл, когато живее интензивно с нея. Хората си пръскат силите - имат много желания и затова не успяват. Динамична медитация - влизане в синтез, в пентаграма. Това е закон за могъщата Любов. Духовните хора, за разлика от обикновените, се занимават не със сила, а с могъщество. Само когато Бог влезе да живее в нас, ние разрешаваме всички въпроси.
     
    Из книгата Закони на живота, том I-и
    Медитацията е изкуство да заключваш ума. Заключеният ум, овладяният ум не може да ти пречи. Целта на медитацията е създаването на Бог в себе си, на несъществуването. Не на сътвореността, която е ограничена – създаване на безкрая, несъществуването. 

    Истинското разбиране никога не идва от медитацията, а от любовта към Бога. Истинското разбиране не е техника, а любов; любов, която знае какво да помита и какво да приема. Казано по друг начин: Любовта, която е помела света, тя е, която може да приема Бог и Учителя. Щом има свят в тебе, Бог стои настрани.

    Обикновените чувства са двойствени, съкровеното чувство е медитативно. Ако ти нямаш една дълбока и съкровена Любов, тогава всичките ти практики са все около медитацията, но не вътре в нея. Само дълбока и съкровена Любов може да ти позволи да проникваш в Бога. Медитацията, това е просто нивото на твоята любов, защото в медитацията се излива самата твоя любов.
     
    Из лекция, изнесена на 3-и Декември 2013 г.