ТЕМИ: А-Я

default

Елеазар Хараш за ... Луцифер

    Ламарот на езика Залихир - Луцифер е същество, заключено в Мощната Воля на Древния Бог. Що е Ламарот? Той е Сияещата Избраност, която е трябвало да се превърне в Ключ за Спасението на тези, които са станали зло в себе си.

    Целта на злото е, когато го видиш, да не бъдеш като него. Луцифер е станал Сатана и зло заради злото в човека. Целта на това зло е да излекува човешкото зло отвътре.

    Без Луцифер човекът нямаше да осъзнае своето зло и щеше да тръгне в падение, което е много по-лошо от грехопадението.

    Христос е явното Благо на света, Луцифер е скритото Благо.

    Ламарот е подчинен на Древния и Висш Порядък, който се ръководи от Единствения и никой друг, защото друг няма. Единственият - Той е всякога и във всички времена. Той е Абсолютният Порядък. А тези, които са нарушили този Порядък, за тях Бог е създал падението на Ламарот, чрез което иска да каже, че само Висшият Порядък е Живот, а другото е смърт.
    Из книгата "Древнословия"
    Второто същество, Луцифер, е изгубило своята същност, своята пълнота, своята вечност, защото не е разбрало любовта, първичната любов.

    Второто същество, Луцифер, е уязвимо, защото то не може да живее в Пустотата, понеже е изгубило своята чистота, чистотата на своето съзнание, т.е. то е изгубило първичната Любов. И ако човек живее в тази безкрайна Любов, злото ще го изпусне. Въпросът е дали човекът живее в тази любов или в човешка, или друга. Ако човек избере тази безкрайна Любов и се насочи към нея, злото ще го изпусне. Въпросът е дали човек живее в тази безкрайна Любов, дали я избира твърдо, или си въобразява.
     
    Из лекция История на Вечността, изнесена на 4 април 2006г.
    Връзката между Бог и Луцифер е много древна, много вътрешна. Когато Бог отнема част от светлината му, тогава Луцифер става Сатана. Но какъв е бил той в древността? В Исайя, 14 гл., 12 стих се казва, забележете как го наричат: Син на Зората. В Йезекиил, 28 гл., 12 стих в Библията – печат на съвършенството (за Луцифер); в Йезекиил, 28 гл., 16 стих – херувим. Значи не архангел, не от властите, не от престолите, разбира се не от най-висшата йерархия серафимите, а от херувимите, наречен е херувим засеняващ. В Павел, втора глава от Посланието на коринтяни е казано: Преобразява се на светъл ангел и когато Луцифер се вселява в него, т.е. в Сатана, това е негово отражение, тогава той се преобразява с голяма светлина.
    Из лекция Тайният разговор, изнесена на 7 ноември 2006г.
ОЩЕ РЕЗУЛТАТИ ЗА : "Луцифер" ...