Елеазар Хараш за ... Лао Дзъ
За Лао Дзъ няма история, няма род, няма братя и сестри, няма родители, той никога не е бил от рода на света, нито от сътворението. Той е велик древен, велик старец, странник, живеещ в Дао и царуващ във вечно единение. Той е човек извън мярката на света.
Той е бил всякога далече от световете и сътворението, абсолютно отдаден на Дао. Той е трудно разбираем, защото присъствието му в света е просто отсъствие.Този велик старец никога не е бил обикновен човек, той винаги е живял в мистерията на тъмното място, т.е. в скритостта на Дао. Той е мистерия от Великата мистерия на Дао. Той е дълбинен Дух, дълбинен вътрешен човек, а не човек земен, отвън или външен. Той винаги е бил дълбоко вътрешен, независимо от външното сътворено тяло.
Лао Дзъ е същество с абсолютна непривързаност и към живота и към смъртта, той е същество извън живота и смъртта, той е Мистерия.
Той е бил всякога далече от световете и сътворението, абсолютно отдаден на Дао. Той е трудно разбираем, защото присъствието му в света е просто отсъствие.Този велик старец никога не е бил обикновен човек, той винаги е живял в мистерията на тъмното място, т.е. в скритостта на Дао. Той е мистерия от Великата мистерия на Дао. Той е дълбинен Дух, дълбинен вътрешен човек, а не човек земен, отвън или външен. Той винаги е бил дълбоко вътрешен, независимо от външното сътворено тяло.
Лао Дзъ е същество с абсолютна непривързаност и към живота и към смъртта, той е същество извън живота и смъртта, той е Мистерия.
Из лекция Чистия смях, 03.10.2017
Лао Дзъ пребивава в Чистота, наречена по-късно недеяние. Лао Дзъ е същество странстващо в самото себе си, в своите дълбини. Той никога не е бил същество на света, той е вечен странник без пристанище. Той е същество на мистичната мъдрост. Само мистици могат да го изследват, защото те имат методи за изследване на скритите неща.
Лао Дзъ не може да бъде овладян нито от радост, нито от печал, той е едно велико освобождение, той е независим от тези неща, той ги превъзхожда. Лао Дзъ е древен и затова преданието го нарича Старото момче, още от когато се е родил са го нарекли Старото момче, т.е. прикрито име на Стареца.
Слизайки в този свят това Божество, този Старец, не се среща с тази външна реалност, защото за него тя не съществува. Той се среща със собствената си Бездна, с Дао, със собствената си дълбина, със собствената си Безкрайност, и това е мястото на единството с Дао.
Той няма нужда да търси Истината, той е в Дао, той е потопен в самата Истина.
Лао Дзъ не може да бъде овладян нито от радост, нито от печал, той е едно велико освобождение, той е независим от тези неща, той ги превъзхожда. Лао Дзъ е древен и затова преданието го нарича Старото момче, още от когато се е родил са го нарекли Старото момче, т.е. прикрито име на Стареца.
Слизайки в този свят това Божество, този Старец, не се среща с тази външна реалност, защото за него тя не съществува. Той се среща със собствената си Бездна, с Дао, със собствената си дълбина, със собствената си Безкрайност, и това е мястото на единството с Дао.
Той няма нужда да търси Истината, той е в Дао, той е потопен в самата Истина.
Из лекция Чистия смях, 03.10.2017
Изключително велико същество, древно божество.
Лао Дзъ е олицетворение на самото Дао. Той е съществувал преди възникването на вселената и затова е наречен Праотец.
Лао Дзъ обладава глас на мълния и безмълвие. Той е глас на великата Пустота и глас на самото Дао, т.е. Дао си е направил глас. Влязло е в него, заживяло е в това божество и предава учението за Себе си.
Чрез Лао Дзъ Дао говори за Себе Си.
Лао Дзъ издига над всичко две неща: Великата Пустота и у-вей, т.е. недеянието - непривързаното действие, или чистото действие. И наистина Дао се създава в човека, в съществата от у-вей, чистите действия.
Мъдростта му е много тънка, естествена и мистична.
Лао Дзъ е като Дао - непредсказуем. Той живее чрез Дао и няма нужда от други неща.
Лао Дзъ е едновременно и мъдър и прост. При него нещата са слети в едно - нито едното, нито другото, и двете.
Мъдростта на Лао Дзъ е парадоксална. Тя е едновременно обща, особена, принадлежи на всички и противоречи на логиката.
Лао Дзъ не е учение, Лао Дзъ е откровение.
Казва: Който знае, знае малко. Който знае много, нищо не знае. Който умира, се радва на дълъг живот. - Прекрасна смърт.
Безмълвието позволява да намериш пътя си.
Лао Дзъ е олицетворение на самото Дао. Той е съществувал преди възникването на вселената и затова е наречен Праотец.
Лао Дзъ обладава глас на мълния и безмълвие. Той е глас на великата Пустота и глас на самото Дао, т.е. Дао си е направил глас. Влязло е в него, заживяло е в това божество и предава учението за Себе си.
Чрез Лао Дзъ Дао говори за Себе Си.
Лао Дзъ издига над всичко две неща: Великата Пустота и у-вей, т.е. недеянието - непривързаното действие, или чистото действие. И наистина Дао се създава в човека, в съществата от у-вей, чистите действия.
Мъдростта му е много тънка, естествена и мистична.
Лао Дзъ е като Дао - непредсказуем. Той живее чрез Дао и няма нужда от други неща.
Лао Дзъ е едновременно и мъдър и прост. При него нещата са слети в едно - нито едното, нито другото, и двете.
Мъдростта на Лао Дзъ е парадоксална. Тя е едновременно обща, особена, принадлежи на всички и противоречи на логиката.
Лао Дзъ не е учение, Лао Дзъ е откровение.
Казва: Който знае, знае малко. Който знае много, нищо не знае. Който умира, се радва на дълъг живот. - Прекрасна смърт.
Безмълвието позволява да намериш пътя си.
Из "Мистичният Път"