Елеазар Хараш за ... Критиката

Критиката е отхвърляне и ти не можеш да разбереш нещо, ако го отхвърляш. Критиката е преграда за проникване навътре. Чрез критиката си оставаш външен и повърхностен. Критичният дух е повърхностен, той никога не е дълбок.

Критиката е болест на ума. Критиката е граница, която трябва да надраснеш, иначе оставаш в ума. При критиката ти винаги ще живееш в двойственост. Затова трябва да я надраснеш, за да влезеш в Духа. Духът е безкритичен.

Критиката, това е плиткият и повърхностен живот, а безкритичността – дълбокият живот. Безкритичността е свързана с търпението.
 
Из идея за размишление За критиката, 24 декември 1993г.
Ако критикуваш злото, злото ще проникне в теб, това е негова врата. Критиката е врата на злото. Затова се казва, че критиката е саморазрушение. Не само, че нямаш право да критикуваш събитията и хората а и себе си. Защото Бог работи тайно в тебе. Не Mу пречи, не критикувай скритият Бог в себе си и скритият Бог в хората. Критиката е саморазрушение, самоизяждане, самоотравяне, тя е болест.
Из лекция Не съдете, за да не бъдете съдени, изнесена на 2 октомври 2001г.
Без критика и самокритика, защото в нас е Бог!

Човек, който се занимава с критика, има скрита безнравственост.

Даже една благородна критика е една малка смърт.
Из книгата Окултно ученичество, 2012г.