Елеазар Хараш за ... Кармата
Кармата не е дълг към определен човек. Кармата е дълг към Бога! Всички хора са стари длъжници на Бога.
Из лекция, изнесена на 01.04.2002 г.
Кармата е отклонение от Истината. Ти си осъден от собствените си лъжи. Няма значение дали в минало прераждане или сега, ти си осъден от тях. Който избере пътя на Истината, възстановява свободата си. Слаби са само хипнотизираните от лъжата. Погрешките се изправят само чрез страдания. Съдбата е изключителен преследвач на твоите погрешки. Извинение за погрешките няма, погрешките се заличават само, когато се изправят. Злото не е в погрешките, а е в отлагане работата върху себе си. Съдбата управлява само нисшата природа на човека.
Кармата е просто слуга, донася последствията. Внимавай днес, докато имаш избор. Когато човек промени себе си, Бог променя своите решения за него.
Винаги има един изходен път: да работиш върху себе си и да възстановиш връзката си с Бога. Всички хора са стари длъжници на Бога. Кармата е събирач на всичките ти дългове към Бога. Смъртта не те освобождава от лъжата. Ще обясня: който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата. Лъжата е необходима за лъжеца. Защо? – За да си получи заслуженото. Понеже е тръгнал по този път, той трябва да изстрада този път. Който лъже другите, животът ще го излъже.
Когато се роди Истината в тебе, ще излезеш от съдбата. Великият и скрит Бог създава събитията в твоя живот. Всички събития, и тези които наричаш „случайни“ не са случайни. Бог управлява и случайностите.
Който не властва над самия себе си, остава в съдбата. Ето откъде могат да почнат много хубави неща – власт над себе си, над всяка дума. Някои хора мислят, че могат да говорят каквото си искат. Не! Власт над всяка дума, защото думите ще те гонят. На всяка стъпка има промисъл, но хората не виждат.
Съдбата е също така и неразбраната Любов, всички, които са злоупотребили с Любовта. Строгостта на съдбата, това е милостта Божия. Забравата на Бога е най-големия човешки грях, а не грехопадението. Закъснелите в еволюцията ще бъдат лишени от развитие. Обикновената човешка любов е кармична. Всички я виждат: като изтече, хората се чудят въобще какво са правили заедно, защо са си губили времето. Изтекла е.
Когато обичате някого, вие ще бъдете изпитани: него ли обичате или Бог в него? Това е много тънка и важна разлика – него ли обичаш или Бог в него. Ще обясня: ако обичаш Бог в човека, Бог ще те научи на правилни и хармонични отношения, на пълнота. Ще имаш мярката как да обичаш. Говорим за разумна и мъдра Любов, а не за човешка. Ако обичаш първо човека, а после Бога, и едното и другото ще се обърка и ще се отдалечи от тебе.
Всяка вражда се явява отново, за да бъде разрешена. Т.е., във всяко семейство и роднини има древни приятели и древни врагове събрани, за да се разреши това минало и да има след време свобода.
Най-мъчното учение е хората да повярват, че всичко, което става е за добро. Говоря за най-тежките неща. Защо е за добро? – Защото Бог го ръководи и там няма грешка: нито в земетресение, нито в наводнение, нито в тероризъм.
Казва Учителят: Ако не слугуваш на Бога, съдбата ще ти заповядва.
Който е изпълнен с Любов, не създава карма.
Свързвай се с Бога, а не с хората.
Кармата е просто слуга, донася последствията. Внимавай днес, докато имаш избор. Когато човек промени себе си, Бог променя своите решения за него.
Винаги има един изходен път: да работиш върху себе си и да възстановиш връзката си с Бога. Всички хора са стари длъжници на Бога. Кармата е събирач на всичките ти дългове към Бога. Смъртта не те освобождава от лъжата. Ще обясня: който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата. Лъжата е необходима за лъжеца. Защо? – За да си получи заслуженото. Понеже е тръгнал по този път, той трябва да изстрада този път. Който лъже другите, животът ще го излъже.
Когато се роди Истината в тебе, ще излезеш от съдбата. Великият и скрит Бог създава събитията в твоя живот. Всички събития, и тези които наричаш „случайни“ не са случайни. Бог управлява и случайностите.
Който не властва над самия себе си, остава в съдбата. Ето откъде могат да почнат много хубави неща – власт над себе си, над всяка дума. Някои хора мислят, че могат да говорят каквото си искат. Не! Власт над всяка дума, защото думите ще те гонят. На всяка стъпка има промисъл, но хората не виждат.
Съдбата е също така и неразбраната Любов, всички, които са злоупотребили с Любовта. Строгостта на съдбата, това е милостта Божия. Забравата на Бога е най-големия човешки грях, а не грехопадението. Закъснелите в еволюцията ще бъдат лишени от развитие. Обикновената човешка любов е кармична. Всички я виждат: като изтече, хората се чудят въобще какво са правили заедно, защо са си губили времето. Изтекла е.
Когато обичате някого, вие ще бъдете изпитани: него ли обичате или Бог в него? Това е много тънка и важна разлика – него ли обичаш или Бог в него. Ще обясня: ако обичаш Бог в човека, Бог ще те научи на правилни и хармонични отношения, на пълнота. Ще имаш мярката как да обичаш. Говорим за разумна и мъдра Любов, а не за човешка. Ако обичаш първо човека, а после Бога, и едното и другото ще се обърка и ще се отдалечи от тебе.
Всяка вражда се явява отново, за да бъде разрешена. Т.е., във всяко семейство и роднини има древни приятели и древни врагове събрани, за да се разреши това минало и да има след време свобода.
Най-мъчното учение е хората да повярват, че всичко, което става е за добро. Говоря за най-тежките неща. Защо е за добро? – Защото Бог го ръководи и там няма грешка: нито в земетресение, нито в наводнение, нито в тероризъм.
Казва Учителят: Ако не слугуваш на Бога, съдбата ще ти заповядва.
Който е изпълнен с Любов, не създава карма.
Свързвай се с Бога, а не с хората.
Из лекция държана на 03.12.2013 г.
Кармата е отбиване от пътя на светлината по пътя на тъмнината. Кармата е сбор от силите на тъмнината, която всички вие трябва да разсеете. Кармата пречи на човека да се съедини с Божията Любов. Кармата е нечистият живот.
Из книгата Мъдростта и нейните богатства, лекции II том, 1991 г.
Кармата действа над слабоволевите. Когато придобиеш чистота, се вселява Кундалини - първичният човек.
Из закони н аживота - том 1 / лекция държана на 10-и Май 1990 г.