Елеазар Хараш за ... Искреността
Искреността е твоето отношение към собствената ти душа, към собствената ти висша душа.
Искреността е метод за освобождение от лоши влияния.
Искреността е много чист метод, правилен и много мощен.
Искреността е метод за освобождение от лоши влияния.
Искреността е много чист метод, правилен и много мощен.
Из "Виждащата Любов"
Искреността е нещо много важно. Нещо, без което не може да се навлезе в истинския път на развитие.
Из идея за размишление Искреността, 6 юни 2000г.
По-добре е да си лош и искрен, това означава, че някога ще станеш добър. Искреността е много дълбока вода. По-добре е да бъдеш лош и искрен отколкото добър и лицемерен.
Из лекция Ава Торот, изнесена на 2 юли 2002г.
Но що е това искреност? Тъй като говорим, това е негово силно качество – що е това искреност? Накратко: Началото на истинското развитие започва от нея, от искреността. Тя е метод, чрез който човек излиза отвъд света. Отново изглежда някаква обикновена дума, сякаш я познаваме, но тя е повече от дума и идея. Докато другите остават в света, искрените преодоляват света. Има разбира се една обикновена искреност, но тя е без дълбочина; тя е човешко дело, за нея не говорим. Тя проблясва и се изгубва.
Тука говорим за дълбоката, скритата искреност на душата на човека. Тя свързва човека с вечността, с безкрая, тя върви натам. В този смисъл искреността е свързана с вътрешната същност на нещата и тя озарява тази същност, вътрешната и води в друга страна. Самият искрен човек се видоизменя и накрая той разбира, че идва от вечността и се връща към нея.
Тайната на тази искреност е в това, че тя изработва в човека истинската и правилната целеустременост. Без нея посоката е вече друга, докато без нея ти оставаш в своята бедна, човешка природа. Може да я одобряваш, може да харесваш нещо в искреността, но ако не я разгърнеш по законите на Истината, оставаш в човешката природа. А искреността завръща човека в първичното чувство. А какво е то? То е решаващо, то улавя Бога. И искреността е именно мярка. Тя е дълбоко преклонение към вътрешната същност на нещата, към истинската същност.
Тука говорим за дълбоката, скритата искреност на душата на човека. Тя свързва човека с вечността, с безкрая, тя върви натам. В този смисъл искреността е свързана с вътрешната същност на нещата и тя озарява тази същност, вътрешната и води в друга страна. Самият искрен човек се видоизменя и накрая той разбира, че идва от вечността и се връща към нея.
Тайната на тази искреност е в това, че тя изработва в човека истинската и правилната целеустременост. Без нея посоката е вече друга, докато без нея ти оставаш в своята бедна, човешка природа. Може да я одобряваш, може да харесваш нещо в искреността, но ако не я разгърнеш по законите на Истината, оставаш в човешката природа. А искреността завръща човека в първичното чувство. А какво е то? То е решаващо, то улавя Бога. И искреността е именно мярка. Тя е дълбоко преклонение към вътрешната същност на нещата, към истинската същност.
Из лекция Тайната, наречена Мохамед, изнесена на 1 май 2007г.