Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Злото

    Злото в света и във Вселената е допуснато от Бога, защото след разрушаването Бог пресъздава и възкресява съществата. Защото има Зло, при което няма нито Възкресение, нито възраждане, нито прераждане. Това зло е отстранено от Бога, а е допуснато онова, което лекува човешкото добро и сътвореността. Допуснатото зло е добро; именно затова Бог е Любов - защото е вътре във Великата Воля на Бога. Другото не е Неговата Воля, но това зло е в Неговата Воля. Това зло е едно особено прикритие на Бога - то е прикритата Любов, прикрит негов Замисъл, докато всичко узрее и се роди; и тогава хората ще разберат наистина, че Бог е Любов - защото тогава ще се роди истинското Добро, т.е.не човешкото, а истинското.

    Ако злото изчезне от този свят, нямаше да има никакъв шанс за истинското Добро, то нямаше да може да се развие и разгърне. Злото не може да бъде там, където е наситено с Бог. Ако вярваш, че злото е реалност, то започва да съществува чрез своята нереалност- а ти го привличаш, защото си изоставил Бога, т.е. истинската Релност си изоставил и я заместваш с друга. Злото може да загуби реалността си само чрез Силата на Бога, ако живееш вътре в системата на Бога.

    Злото също има вяра, но неговата грешка е, че то вярва в абсурдни неща. Злото оплита човека чрез човека, чрез неговите неразумни желания. Заплахата срещу човека, това е злото, скрито вътре в него - не външното зло, а онова, скрито вътре в него. Енергията на злото расте чрез невежеството, чрез борба, съпротива, омраза и т.н.
    Злото е изпитание и за най-висшите, и най-нисшите същества. За висшите – да се провери дали те могат да се срещнат с Лицето на Истината и да издържат; а за нисшите - дали ще имат тотално Послушание, което е при Христос. Послушание до смърт, а не някакво послушание на Бога.

    Злото е скритото Лице на Истината, за което не сме готови . Предназначението на злото, като Космическа сила, е да се движи обратно на Доброто, а по този Път Доброто се утвърждава в своите вътрешни прояви и така съществата се съхраняват.

    Бог не допуска злото да се унищожи, докато то не изпълни своята мисия. Когато злото те измъчва, то е дошло да те освободи от твоите нечистотии, значи то ти е дошло на помощ. Но ако ти се озлобиш срещу злото, то ще те вземе при себе си в своя ад. Ако злото не беше допуснато в света, хората щяха да се задушават в своя застой. Злото подтиква към активност.

    За да изпълни предназначението на живота, доброто трябва да влезе в аурата на злото, но без да се поддава на неговите внушения и вибрации, т.е. на неговите съвети. Атаката на злото срещу човека води до разголването на неговите намерения. В аурата на злото будният опознава себе си и това означава, че когато злото те атакува, то ти помага да погледнеш дълбоко в своята Душа.
    Из лекции XXV/VII том
    Злото е създадено от Любовта, от Великата Милост Божия. Злото е създадено, за да се вкореним в Любовта, такава е идеята на Бога – за да се вкореним в Любовта. Определено е всяка душа да бъде пленена от злото и след време да се изплъзне от злото.

    Злото е сила, която излиза открито от Бога, за да учи хората. Злото произлиза от една Велика и скрита справедливост. То е поучаващата ръка на Бога. Когато злото е започнало да действа, то е защото Бог му е дал Своето съгласие, тогава то действа и разбира се, никой не може да го предвиди, всички закъсняват. 

    Бог и злото са два противопоставени извора, две ръце на Самия скрит Бог, две сили за развитието на душите. 
    Бог не може да включи в своето творение същества, които правят и най-малкото зло и затова всички тези същества са изпратени на Земята да се научат.

    Това тайнствено зло не е едно и също със Сатана. Сатана само черпи силите си от него. В миналото на това зло е била дадена власт и то е покварило четирите елемента – земя, вода, въздух и огън. И затова сега в този свят няма обетована земя, чиста земя, няма жива вода, няма пречист въздух и няма свещен огън – те идват от друго място, трябва да ги открием отвътре.

    Тези, които обичат това зло са тези, които обичат изкушенията, защото изкушенията ги вкарват в особен сън и успокоение, и така те стават смесени в себе си, и затова те обичат и доброто, и злото. Но с това те не обичат истински себе си и затова те се погубват. 

    Злото умее да обича удоволствията, които се превръщат в негови собствени страдания. То първо обича удоволствията, а после се чуди защо страда. Злото може само да се подновява, но то не може да се усъвършенства. По своя си път злото не може да стане любов и затова то ще се самоунищожи. 

    Злото е възникнало в резултат на разкол, който е бил допуснат вътре в самото Божество и тогава Бог му казал: - Добре тогава, съществувай – но нереално. И то съществува, но няма цялата реалност в себе си – нереално.
     
    Из лекция държана на 06.11.2012 г.