Книги

default

Закони на живота - лекции том 1

Първи том лекции на Елеазар Хараш. 

Можете да поръчате от:
www.svetanaknigite.com portal12.bg
Тук няма да говоря за някакъв свой живот, защото аз вече не живея, но Бог живее в мен. Няма да разказвам за себе си, защото аз изчезнах и сега само съм наблюдател. Това, което ще кажа е, че Бог се познава с мистично познание по пътя на постепенното озаряване. Благодарение на своето Богоподобие човешкият Дух може да познае Бога. Когато познаеш Бога, животът става тих, дълбок, красив, мъдър и сияещ. Хората, които са познали Бога, са толкова скромни и тихи, толкова естествени и дълбоки, че достатъчно е да срещнеш такъв човек само един път в живота си и ако можеш да оцениш Божественото присъствие в тази среща, струва си да си живял.Човекът, който е познал Бога, не е лектор или свещеник, не е учен или богослов. Той е Свещена загадка. Той носи в себе си знание от съвсем друг род, но когато човек носи Истината в себе си, много хора го отбягват, защото Истината се намира в сърцевината на Тайната и тази Истина носи в себе си революция; тя идва да те освободи от твоята малка и бедна светлина.Който е познал Бога, носи в себе си живот, а не знания. Човекът на Бога е едно светло небесно повеление, което трябва да доловиш отвътре.За да пътуваш в Светлината, трябва да възстановиш в себе си "Първата Чистота” и тогава ще разбереш значението на „сърце от огън”. Огненото сърце на Любовта е извън ума и времето. Огненото сърце е награда за благия стремеж. Само в изпълненото с Любов сърце може да говори Свещеният Глас на Бога. Любовта е свято място, тя въвежда човека в един дълбок, вътрешен живот и му дава реален поглед по всички въпроси на Битието.Усилията на Божествената Любов са мълчаливи и постоянни; това са усилията, които постигат Безкрайното, а Безкрайното е глас на Вечността. Истинските усилия са един тих и свят молитвен процес, те са част от Мълчанието на дълбоката Вечност. Само благият стремеж може да даде усет за чистия вътрешен Глас на Небето и затова ние трябва да знаем как точно да се стремим, трябва да познаваме живия език на нашата душа.


Елеазар Хараш, Варна, август 1998 г.