Елеазар Хараш за ... Егоизма

Егоизмът е дълбоко неразбиране на живота, той символизира това, но чрез него човек оцелява поне временно. Който иска временно да оцелее, може да стане егоист, но това не значи, че окултната наука го препоръчва. Трябва да се знае, че като свърши определеното време, свършва оцеляването и ето трагедията, защото егоизмът не може да бъде вечен. Според мене, някои от тъмните сили, от демоните въздишат: Е, ако можеше да бъде вечен, но уви, Бог не му е дал вечност.
Из идея за размишление Сухият клон, 4 юли 1996г.
Егоизмът е отрязан от дървото на живота, той е сух клон. Някои се хващат за този клон и често ме питат какво да правя. Някой път се шегувам, казвам:Дръж се здраво за счупения клон, защото ще изпуснеш и временното оцеляване. Този сух клон е символ, защото без него е още по-лошо, затова съществува егоизмът. Разбира се, смешно е, когато човек е вложил енергията си в сухия клон. Това означава разпиляване на енергията, а когато човек обича Бога, неговата енергия се скрива навътре и така се съхранява духовното тяло.
Из идея за размишление Сухият клон, 4 юли 1996г.
Там, където има слабости, привързаност, емоции, егоизъм, е затворена вратата на Посвещението, а то е спасението.
Из книга "Окултно ученичество", 1992г.