Елеазар Хараш за ... Друидите
Друидите са били наричани „хората на дъба”. Друид – дъб – означава Древен, Стражът, Пазителят на вратата.
Дъбът е същество свещено. То е с древна възраст и опит, древен разум и съзнание. Думата „съзнание” тука е ключова. То е същество, висше същество, наричан е още „оракул”.
Дъбът е същество, от което може да се получи отговор на важен въпрос и чрез него да се изяви т.н. „Белúнус” – Висшата Божествена Същност.
За да се види душата на дъба, трябва да се стигне до самия център, сърцето на дървото и друидите казват: Трябва да усетиш тайната на дъба, трябва да усетиш в него сила, индивидуалност, особеност. А в центъра на дървото се намира неговата енергия.
Старата дума за дъб е „деруéн” – означава дълбока древност и тайно познание; а „дру” на келтски, просто дъб – означава „зная” или „този, който знае нещата”. Наричат го още – дъба – „старият мъдрец”.
Истинският друид владее състоянието, което толтеките наричат „нагуáл”. Това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на най-чистата древност. Става въпрос за чисто безмълвие, чист дух. В това състояние нещата се виждат ясно.
Според друидите светът е прекрасно място, защото Дáгда или Великият Промисъл е промислил за всичко. Затова този свят е нещо красиво, защото Той е промислил наистина за всичко.
Според друидите всички грешки трябва да се превърнат в знания и проникновения. И този, който наистина иска да се учи, той може да се учи от всичко: щом нещо е уловило вниманието ти, то има на какво да те научи.
Що е това друид? Друидът – това е умението да влизаш в своите вътрешни селения, в своите скрити нива на реалността. Името „друид” е жива идея. Това е мъдрецът, който е скрит дълбоко във всеки човек; това е мъдрецът в нашите недра. Там живее дъбът, там, в нашите корени. Защото ние също сме дъбове, дървета. Друидът е дъб-мъдрец, както казах, защото е работил за този мъдрец; търсил го е чрез себепознанието и го е открил в себе си.
Друидът, това е просто скритият мъдрец в нас. Този вътрешен мъдрец е самата наша дълбочина. Ето защо ние сме сродни с всички такива учения. Всеки е друид, но трябва да си отделил много време за това търсене, за това себепознание; за търсенето и откриването на себе си трябва да се отдели реално време.
Друидите са били жреци на келтите, а техните праучители са ферилтите, които пък са жреците на Атлантида.
Друидите казват: Днес свещеното тяло на Земята е заразено и наситено с много отпадъци. И дърветата боледуват. А това означава, че и хората ще боледуват. Растенията умират, водите се замърсяват, умират и много животни, риби и птици – кръговратът е болен, а заедно с него и човекът умира.
Дъбът е същество свещено. То е с древна възраст и опит, древен разум и съзнание. Думата „съзнание” тука е ключова. То е същество, висше същество, наричан е още „оракул”.
Дъбът е същество, от което може да се получи отговор на важен въпрос и чрез него да се изяви т.н. „Белúнус” – Висшата Божествена Същност.
За да се види душата на дъба, трябва да се стигне до самия център, сърцето на дървото и друидите казват: Трябва да усетиш тайната на дъба, трябва да усетиш в него сила, индивидуалност, особеност. А в центъра на дървото се намира неговата енергия.
Старата дума за дъб е „деруéн” – означава дълбока древност и тайно познание; а „дру” на келтски, просто дъб – означава „зная” или „този, който знае нещата”. Наричат го още – дъба – „старият мъдрец”.
Истинският друид владее състоянието, което толтеките наричат „нагуáл”. Това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на най-чистата древност. Става въпрос за чисто безмълвие, чист дух. В това състояние нещата се виждат ясно.
Според друидите светът е прекрасно място, защото Дáгда или Великият Промисъл е промислил за всичко. Затова този свят е нещо красиво, защото Той е промислил наистина за всичко.
Според друидите всички грешки трябва да се превърнат в знания и проникновения. И този, който наистина иска да се учи, той може да се учи от всичко: щом нещо е уловило вниманието ти, то има на какво да те научи.
Що е това друид? Друидът – това е умението да влизаш в своите вътрешни селения, в своите скрити нива на реалността. Името „друид” е жива идея. Това е мъдрецът, който е скрит дълбоко във всеки човек; това е мъдрецът в нашите недра. Там живее дъбът, там, в нашите корени. Защото ние също сме дъбове, дървета. Друидът е дъб-мъдрец, както казах, защото е работил за този мъдрец; търсил го е чрез себепознанието и го е открил в себе си.
Друидът, това е просто скритият мъдрец в нас. Този вътрешен мъдрец е самата наша дълбочина. Ето защо ние сме сродни с всички такива учения. Всеки е друид, но трябва да си отделил много време за това търсене, за това себепознание; за търсенето и откриването на себе си трябва да се отдели реално време.
Друидите са били жреци на келтите, а техните праучители са ферилтите, които пък са жреците на Атлантида.
Друидите казват: Днес свещеното тяло на Земята е заразено и наситено с много отпадъци. И дърветата боледуват. А това означава, че и хората ще боледуват. Растенията умират, водите се замърсяват, умират и много животни, риби и птици – кръговратът е болен, а заедно с него и човекът умира.
Из лекция, изнесена на 1-и Юни 2010 г.
Друидите са един клон на бялото братство. Според друидите учението избира ученика, а не ученика учението. Затова друидите не позволяват на своите ученици да търсят и водят други ученици за учението.
Из лекция Друидите – един клон на бялото братство, държана на 04.06.1997
За Друидите Словото е и ключ, и метод да получиш знания, които не принадлежат на този свят.
Из лекция Друидите - един клон на Бялото братство, изнесена на 4 юни 1997г.