Елеазар Хараш за ... Древното зло (6666)
Древното зло е нямало никакво послушание, абсолютно никаква покорност, никакво преклонение към Бога. На това зло е бил отнет Изборът, защото то било крайно обсебващо.Древното зло е нямало никакво послушание, абсолютно никаква покорност, никакво преклонение към Бога. На това зло е бил отнет Изборът, защото то било крайно обсебващо.
Едно от страданията, свързани с Древното зло, е тежката проказа – като остатък. Тя може и да бъде излекувана, но чрез Тайна промяна в съзнанието. Иначе проказа означава разпад; става въпрос: разпад, който върви към душата… Но и тука то не е искало да се поучава – когато е имало много прокажени. Голямото и тежко страдание не го вразумявало (ако това зло е в човека, в проказата, няма вразумяване!), нито го облагородявало – а напротив, го ожесточавало.
Древното зло е скрито от погледа на хората, от погледа на Ангелите – и казва Учителя – и от погледа на Боговете. И те не го знаят: какво прави, къде е, как е заключено. Това зло още в своето минало е отрекло тотално Бог и Истината – говорим за пълно отричане. Това зло има в себе си вкаменени възгледи и огромна воля за жестокост.
Това Древно зло, както и сатанинското, нямат собствена реалност – те били само допуснати, те само са изтекли от Него, но Той ги превъзхожда, защото е Съвършен.
Безумието на това Древно зло е, че то е поискало Бог да му служи (дотам е стигнало Древното зло!) – така то се сблъскало със Съвършенство, което не познавало, и умряло в себе си.
Защо е създадено Древното зло?
Защото Целите на Скритият Бог са по-дълбоки от всякакви човешки, духовни, да не говорим за жалки религиозни разбирания.